№ 284
гр. Пазарджик, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20235220100457 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Втори януари“ №6, представлявано
от управителя С. С., чрез пълномощника адв.Д. А. С., АК-Пазарджик, с адрес
на кантората и съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения:
гр.Пазарджик, ул.“****** против А. Г. Г., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, в която ищецът, чрез пълномощника си,
твърди, че дружеството е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу А. Г. Г., с
ЕГН ********** пред Районен съд - Пазарджик, по което било образувано ч.
гр. д. №20225220102881 по описа на Районен съд - Пазарджик. По делото е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1557 от
14.09.2022г., съгласно чл.410 от ГПК, с която на ответника А. Г. Г., с ЕГН
********** е разпоредено да заплати на „Водоснабдяване и канализационни
услуги“ ЕООД, ЕИК ********* общата дължима сума в размер на 748.52 лв.
за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата
1
от 654.29 лв. - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка
на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода 01.07.2019г. до
04.08.2022г., мораторна лихва върху главницата в размер на 94.23 лв. за
периода от 01.07.2019г. до 04.08.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 175.00
лв., от които 25.00 лв. - държавна такса и 150.00 лв. – адвокатски хонорар.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество е възникнал
правният интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл.422 от
ГПК.
Твърди, че в отношенията между ищеца и ответника по настоящата
искова молба са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни
услуги” ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5
от ЗРВКУ с Решение №ОУ-071/17.07.2006г. и действащите към момента на
предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на
основание чл.6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с Решение №ОУ-09/11.08.2014г. - точка 26.
Твърди, че ответникът е ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида с
абонатен номер №********* на адрес: гр.Пазарджик, ул.“Димчо Дебелянов”
№15А, ет.5, ап.29, за което са издадени месечни фактури за главница и
мораторна лихва за периода 01.07.2019г. до 04.08.2022г. от „Водоснабдяване
и канализационни услуги” ЕООД, изискуеми съгласно чл.31 ал.2 и чл.42 от
Общите условия, одобрени с Решение №ОУ-071/17.07.2006г. на ДКЕВР, чл.33
ал.2 и чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ-09/11.08.2014г. на
ДКЕВР.
В противоречие с добрите практики на лоялност и точност, ответникът
в продължение на няколко години не им е заплащал доставеното количество
питейна вода и отвеждане на канална вода.
Твърди, че общата дължима сума, предмет на настоящата претенция, е в
размер на 748.52 лв. за ползване на водоснабдителни и канализационни
2
системи, от които сумата от 654.29 лв. - главница по неплатени месечни
фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води
за периода 01.07.2019г. до 04.08.2022г., мораторна лихва върху главницата в
размер на 94.23 лв. за периода от 01.07.2019г. до 04.08.2022г. Претендират и
законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, разноските по заповедното
производство в размер на 175.00 лв., от които 25.00 лв. - държавна такса и
150.00 лв. - адвокатски хонорар, адвокатски хонорар и разноските в
настоящото производство в това число адвокатски хонорар в размер па 480.00
лв. с ДДС и 25.00 лв. - ДТ.
Счита, че ответникът е неизправна страна по договора за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, поради което дължи
съответната сума.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
по отношение на ответника А. Г. Г., с ЕГН ********** съществува вземането
на ищеца „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********
по Заповед за изпълнение на парично задължение №1557 по чл.410 от ГПК от
14.09.2022г., издадена по ч. гр. д. №2881/2022г. по описа на Районен съд -
Пазарджик за сумите: 748.52 лв. - за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, от които сумата от 654.29 лв. - главница по
неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и
отвеждане на отпадни води за периода 01.07.2019г. до 04.08.2022г.,
мораторна лихва върху главницата в размер на 94.23 лв. за периода от
01.07.2019г. до 04.08.2022г. Претендират и законната лихва върху главницата
за периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, разноските по заповедното производство в размер на 175.00 лв., от
които 25.00 лв. - държавна такса и 150.00 лв. - адвокатски хонорар,
адвокатски хонорар и разноските в настоящото производство в това число
адвокатски хонорар в размер на 480.00 лева с ДДС и 25.00 лв. - ДТ.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане - за
прилагане на заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който
изцяло оспорва, както по основание, така и по размер исковата молба, като
3
счита, че предявените с нея искови претенции са процесуално допустими, но
неоснователни и недоказани.
Оспорва твърдението в исковата молба досежно дължима сума в размер
на 654,29 лв., представляваща дължима сума по фактури за периода от
01.07.2019г. до 04.08.2022г., както и сумата от 94.23 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за същия този период.
Сочи, че за тези суми се твърди, че са дължими по фактури, които не са
налични по делото. Твърди, че с исковата молба е представена единствено
„справка“, която справка е посочено, че е за период от 01.07.2019г. до
03.08.2022г. За този период се търси и мораторната лихва. Твърди, че от нея
става ясно, обаче, че най-ранният период на фактуриране е 09.09.2019г., т.е.
ищцовото дружество е поискало присъждане на мораторна лихва за период,
за който по делото няма данни да е бил фактуриран. Възразява, че въобще не
става ясно как соченият период е взет за начален период за определяне
размера на задължението, а от там и на търсената мораторна лихва. От друга
страна представената т. нар. „справка“ не представлява документ, съответно
писмено доказателство по смисъла на ГПК. Същата няма данни от кого
произхожда, няма име, име на издател, няма и подпис. При това положение
тази „справка“ не може да бъде оспорена по упоменатия в ГПК ред. В тази
връзка възразява и същата да бъде приета като доказателство по делото.
Твърди, че наличието на задължение по фактури следва да бъде
доказано със самите фактури.
Твърди, че за да бъде основателна исковата претенция на ищеца,
същият следва да докаже наличието на валидна облигационна връзка между
ищеца и ответника. В случая е представен Договор №*********/10.07.2019г.
Твърди, че същият не е сключен от ответника, както се сочи в самия него. В
тази връзка оспорва истинността на представения с исковата молба Договор
№*********/10.07.2019г., като за същия твърди, че не е сключван от А. Г. Г.,
съответно подписът, положен в него не е полаган от ответника.
Оспорва и отчетените показания за изразходвани количества питейна
вода, посочени в представените с исковата молба карнети за отчитане на
потреблението. Макар, че същите са доста немарливо ксерокопирани и не на
всички страници всичко се чете добре, то от повечето е видно, че на почти
всички записани показания на водомер няма удостоверяване с подпис на
4
клиент. Сочи, че съгласно чл.23 ал.4 от Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация в ликвидация” ЕООД, гр.Пазарджик отчитането на водомерите
се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който
с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.
При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който
може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите
имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на
дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. Съответно тези
показания, обективирани в представените карнети не са и не могат да бъдат
приети за достоверни. Твърди, че количествата потребена питейна вода,
записани във въпросните карнети, не е реално потребено от ответника.
Твърди, че показанията в представените карнети, срещу които има
поставен подпис, не е поставен от ответника, което от своя страна налага да
бъде оспорена тяхната истинност.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло така
предявените искови претенции, като неоснователни и недоказани.
Прави доказателствени искания.
В проведените съдебни заседания, пълномощникът на ищеца поддържа
предявения установителен иск, с представените по делото писмени
становища.
Особеният представител на ответника взема становище, че предявеният
иск е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Излага доводи.
Съдът като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на
особения представител на ответника и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
На 12.09.2022 год., ищцовото дружество е подало в Районен съд-
Пазарджик Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ответника в качеството му на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №2881/2022г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед
№1557 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на
14.09.2022г., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-
5
заявител и кредитор следните суми: сумата 654.29 лева, представляваща
главница за период 01.07.2019г. до 04.08.2022г., ведно със законна лихва за
период от 12.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата 94.23 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019г. до 04.08.2022г.,
както и държавна такса в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 150.00 лева. Посочено е, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Дължимо плащане за ползване на ВиК услуги за абонат с
абонатен №*********, съгласно Договор №*********/10.07.2019г., за който
са издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода от
01.07.2019г. - 04.08.2022г. от „Водоснабдяване и канализационни услуги“
ЕООД, гр.Пазарджик, ЕИК *********, дължими съгласно чл.31 ал.2 и чл.42
от Общите условия, одобрени с Решение №071/17.07.2006г. на ДКЕВР, чл.33
ал.2 и чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ 09/11.08.2014г. на
ДКЕВР.
Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника-
ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са
дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за вземането. В
законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия
установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита
следното:
От представените по делото и приети писмени доказателства се
установява, че ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД е
оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ ВиК услуги на
потребителите, както и че ответникът А. Г. Г., като потребител е сключил с
ищеца Договор №*********/10.07.2019г. за ползване на ВиК системите за
процесния водоснабден имот, находящ се в гр.Пазарджик, ул.“******. По
силата на този договор ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“
ЕООД се е задължил да доставя на ответника-потребител вода с питейни
качества и отвежда отпадните води от имота. От своя страна ответникът е
поел насрещното задължение да заплаща ежемесечно изразходваната и
отведена вода в срокове, според чл.33 ал.2, съгласно общите условия за
предоставяне на ВиК услугите.
6
Договорът е подписан от страните по него, в това число и лично от
ответника, което се установява от приетото по делото и неоспорено
заключение на съдебно-почерковата експертиза. Предвид последното, съдът
намира за недоказано оспорването на този документ по реда на чл.193 ал.1 от
ГПК и приема, че договорът е валидно сключен и е породил своето правно
действие.
При тези данни се налага извода, че ответникът има качеството на
потребител по смисъла на ЗВ. Същият е и титуляр на партида с абонатен
номер №*********, за адрес: гр.Пазарджик, ул.„******.
Ответната страна не оспори твърденията на ищеца, че в отношенията
между страните са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализационни услуги" ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на
основание чл.6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с Решение №ОУ-071/17.07.2006г. и
действащите към момента на предявяване на исковата молба Общи условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени
от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с Решение №ОУ-
09/11.08.2014г. - точка 26.
Съгласно чл.71 от ОУ, същите влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен и местен ежедневник. Ищецът ангажира по
делото доказателства, установяващи факта на публикуване на Общите
условия на договорите за ВиК услуги в централен и в местен ежедневник. По
делото не са наведени твърдения, а и липсват данни в 30-дневен срок след
влизането в сила на ОУ ответникът А. Г. Г. да е изразил несъгласие с тези ОУ,
чрез депозиране на писмено заявление, с което да предлага различни общи
условия.
Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ ВиК операторът издава ежемесечни
фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на
количества. Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
От представената по делото Справка №1380384/23.10.2023г., чрез
отдалечен достъп по данни за имот, за вписвания, отбелязвания и заличавания
в Служба по вписванията - гр.Пазарджик, неоспорена от страните, се
7
установява, че имотът, който се твърди да е водоснабден от ищеца през
процесния период, представлява апартамент, находящ се в гр.Пазарджик
ул.“******, както и че на 14.07.2020г., чрез договор за дарение, правото на
собственост върху същия е прехвърлено от ответника А. Г. Г. и Е. М. Г.а на
М. Д. Д.. Следователно до тази дата – 14.07.2020г. ответникът е бил
собственик/съсобственик на процесния водоснабден имот.
От представените от ищеца и приети по делото фактури и справка за
задълженията на абоната, се установява доставеното за процесния период от
01.07.2019г. до 04.08.2022г. количество питейна вода и извършената услуга
отвеждане на отпадни води в процесния имот, както и дължимата сума за тези
ВиК услуги, която е в размер общо на 654.59 лв.
Съгласно общите условия за ползване на ВиК услуги, при неизпълнение
в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят
дължи на ВиК оператора обезщетение за забава в размер на законната лихва,
съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е частично
основателен, по следните съображения:
По делото безспорно се установи, че на 10.07.2019г. е сключен Договор
№*********/10.07.2019г. между ищеца и ответника в качеството му на
собственик – за доставяне на вода с питейни качества и отвеждане на
отпадните води от имота, находящ се в гр.Пазарджик, ул.“******.
Съгласно чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл.2 ал.1, т.1 и т.2 от Общите
условия на оператора-ищец. Легално определение за понятието „потребител“
е дадено в пар.1 ал.1, т.2 от ЗРВКУ, където е посочено, че потребители са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически или
физически лица собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.
Следователно налага се изводът, че „потребител“ на ВиК услуга може да бъде
само лице, което е притежател на вещни права - вещно право на собственост,
8
ползване или строеж върху водоснабдения имот.
В конкретния случай по делото се установи, че за периода от
10.07.2019г. до 14.07.2020г. - датата, на която ответникът се е разпоредил с
процесния недвижим имот, същият е имал качеството потребител на ВиК
услуги.
Съгласно чл.31 ал.2 от ОУ в сила от 2006г. и чл.33 ал.2 от ОУ в сила от
2014г., потребителят е длъжен да заплаща цената на услугите в 30-дневен
срок от издаването на съответната фактура. Следователно като се има
предвид датата на последната фактура, касаеща горепосочения период –
12.06.2020г., то към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 12.09.2022г., падежът на задълженията по първите девет фактури,
издадени от ищеца в периода 11.10.2019г. до 12.06.2020г., представени по
делото и включени в изготвената от ищеца справка, е настъпил.
При тези данни, съдът приема, че за ответника А. Г. Г. е възникнало
задължение за заплащане на цена за доставени от ищеца ВиК услуги през
посочения период в размер общо на 365,25 лева. По отношение на останалия
претендиран период, от събраните по делото доказателства се установи, че
ответникът се е разпоредил с процесния имот, като го е дарил. По делото не
са представени доказателства за притежавани от ответника вещни права -
вещно право на собственост, вещно право на ползване или строеж върху
процесния водоснабден имот, придаващи му качеството на потребител по
смисъла на чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004г., след датата 14.07.2020г.
Следователно ответникът няма качеството на потребител на ВиК услуги за
процесния имот в претендирания от ищеца период от 15.07.2020г. до
04.08.2022г.
Предвид гореизложеното предявеният иск за вземане за главница
следва да се уважи частично, като се приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 365,25 лева, представляваща дължима и
незаплатена сума за ВиК услуги за периода от 10.07.2019г. до 14.07.2020г.
По делото не се установи ответникът да е изпълнил задължението си
към ищеца и да му е заплатил посочената сума за главница.
Над размера от общо 365,25 лева и до претендирания с исковата молба
размер от общо 654,29 лева, както и за периода от 15.07.2020г. до
04.08.2022г., претенцията за вземане за главница ще следва да се отхвърли
9
като неоснователна.
В конкретния случай ответникът не е заплатил и дължи на ищеца
посочената главница. Същият е в забава, поради което дължи и мораторна
лихва в общ размер на 91,01 лева, формирана като сбор от мораторните лихви
по всяка една от първите девет фактури, изчислена по реда на чл.162 от ГПК.
Началният момент, от който се дължи мораторната лихва върху всяка една от
фактурите е, след изтичането на 30-дневен срок от издаването на съответната
фактура, съгласно цитираните по-горе разпоредби на действащите ОУ. По
делото няма доказателства за изплащане на същата от ответника на ищеца.
С оглед на това претенцията за мораторна лихва следва да се уважи в
размер общо на 91,01 лева за периода от 11.11.2019г. до 04.08.2022г., както и
да се отхвърли над размера от 91,01 лева и до претендирания с исковата
молба размер общо от 94,23 лева, както и за периода от 01.07.2019г. до
10.11.2019г.
Като последица от уважаване на претенцията за вземане за главница, в
полза на ищеца следва да се присъди и дължимата законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 12.09.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
Предвид изхода на делото и с оглед указанията, дадени в мотивите на
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от
него в заповедното производство и в настоящото исково производство
разноски, съобразно уважения иск и с оглед представените платежни
документи и списък на разноските по чл.80 от ГПК, а именно сумата в размер
на 579,07 лева.
Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд-Пазарджик
сумата в размер на 269.00 лева, направени разноски от бюджета на съда за
възнаграждение на вещото лице от съдебно-почерковата експертиза.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ“
10
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик,
ул.“Втори януари“ №6, представлявано от управителя С. С. против А. Г. Г., с
ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
А. Г. Г., с ЕГН **********, че съществува вземането на ищеца
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ“ ЕООД, ЕИК
********* по Заповед №1557 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 14.09.2022г., издадена по ч. гр. д. №2881/2022г. по описа на
Районен съд - Пазарджик за следните суми: сумата от 365,25 лв. - главница по
неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и
отвеждане на отпадни води, издадени в периода от 10.07.2019г. до
14.07.2020г., сумата от 91,01 лв. - мораторна лихва за периода от 11.11.2019г.
до 04.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 12.09.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за
вземане за главница над размера от 365,25 лева и до претендирания с
исковата молба размер от 654,29 лева и за периода от 15.07.2020г. до
04.08.2022г., както и за вземането за мораторна лихва над размера от 91,01
лева и до претендирания размер от 94,23 лева и за периода от 01.07.2019г. до
10.11.2019г.
ОСЪЖДА А. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“******
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик,
ул.“Втори януари“ №6, представлявано от управителя С. С. разноски в
заповедното производство и в настоящото исково производство в размер на
579,07 лева.
ОСЪЖДА А. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул.“****** да заплати по сметка на Районен съд-Пазарджик сумата в размер
на 269.00 лева, направени разноски от бюджета на съда за възнаграждение на
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11