РЕШЕНИЕ
№35
гр. Велико Търново, 14.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на тридесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №813 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното
осигуряване/ЗЗО/.
Образувано е по жалба на Й.К., в качеството й на управител на “Ис Инвестмънт”
ЕООД от гр. В. Търново, срещу Заповед №РД-09-1830/15.12.2022г. на директора на
РЗОК – В. Търново, с която заповед на „Ис Инвестмънт“ ЕООД, като собственик на
аптека „Салвия“ с рег. №040242 и административен адрес гр. В. Търново, ул.
„Цанко Церковски“ №37, са наложени 2 бр. санкции, всяка в размер на 50 лв., или
общо санкции в размер на 100 лв.
Жалбоподателят
изтъква доводи, че актът е незаконосъобразен, тъй като е издаден при липса на
компетентност на издателя, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а така също и постановен в нарушение на материалноправните
разпоредби и целта на закона. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира за
присъждане на разноски за производството.
Ответникът по
жалбата – директора на РЗОК – гр. В. Търново, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
заповедта е законосъобразна от формална и материалноправна гледна точка.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Заповед №РД-09-1830/15.12.2022г. на директора на РЗОК – В. Търново е
изпратена на „Ис Инвестмънт“ ЕООД с писмо изх. №29-03-57/5/15.12.2022г. по
пощата с обратна разписка и получена от дружеството жалбоподател на 19.12.2022г.
Жалбата е подадена чрез РЗОК – В. Търново до Административен съд – В. Търново
на 22.12.2022г., което е видно от поставения на нея входящ номер
29-03-57/6/22.12.2022г. по описа на РЗОК. Срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК за
оспорване на административните актове по съдебен ред е спазен. Жалбата е
подадена от лице, адресат на оспорвания административен акт, при наличие на
правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.
Със Заповед №РД 09 – 1291/14.09.2022г. директорът на
РЗОК – Велико Търново на основание чл. 72, ал. 9 от ЗЗО е наредил да се извърши
пълна финансова проверка на аптека „Салвия“ с рег. №040242, собственост на „Ис Инвестмънт“ ЕООД, в срок от един ден, като определения в тази заповед обхват и вид на
проверката е спазването на клаузите на сключения между страните индивидуален
договор №041073/10.01.2022г.
Проверката е извършена в срок, като на 15.09.2022г. е
издаден констативен протокол №А-168/15.09.2022г., в който са направени
констатации по изпълнението на сключения договор за отпускане на лекарства,
медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно
лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Протоколът е получен от
представляващия дружеството жалбоподател на 15.09.2022г.
На 19.09.2022г. в РЗОК – В. Търново е постъпило
възражение от „Ис инвестмънт“ ЕООД, с което на основание чл. 74, ал. 4 от ЗЗО
са оспорени констатациите, отразени в цитирания по-горе протокол. Постъпилите
възражения са отправени за разглеждане от арбитражна комисия, съгласно чл. 75,
ал. 1 от ЗЗО. Видно от приетият като доказателство по делото Протокол №1 от
заседание на 20.10.2022г./стр. 30 и сл. от делото/, Арбитражната комисия/АК/ в
съответния състав по чл. 72, ал., ал. 2 – 5 от ЗЗО, образуван от 3 члена от
квотата на РЗОК – Велико Търново и 3 члена от квотата на Регионалната
фармацевтична колегия – Велико Търново при Българския фармацевтичен съюз, определена
със Заповед №РД-18-58/20.08.2022г., изм. със Заповед №РД-18-62/19.10.2022г. на
директора на РЗОК, е разгледала и се е произнесла по направените възражения. При
гласуването по т. 3 от дневния ред поради равен брой противоположни гласове
комисията не е стегнала до решение по възражението на дружеството жалбоподател.
След произнасянето на органа по чл. 75 от ЗЗО на
основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗО е издадена оспорваната заповед на директора на
РЗОК – В. Търново, с която на „Ис инвестмънт“ ЕООД са наложени санкции за
констатирани нарушения по отношение на всички посочени обстоятелства, за които
са били налице констатации от страна на контрольорите и в констативния протокол
е било прието, че са допуснати нарушения. Така издадената заповед е обжалвана
от търговеца на пред съда, с искане да бъде отменена изцяло поради допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административното производство,
както и с възражения, част от които са били поддържани и пред АК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената по съдебен ред заповед е
издадена от компетентния орган по чл. 76, ал. 2 от ЗЗО, при спазване на изискванията за форма, съгласно
чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването на заповедта и в хода на развилото се
административно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да опорочат крайния административен акт и да са основание за неговата
отмяна. Производството е инициирано въз основа на заповед на директора на РЗОК
– В. Търново за извършване на пълна финансова проверка на „Ис Инвестмънт“ ЕООД.
Извършената проверка е в съответствие с изискванията на чл. 74, ал. 2 и ал. 3,
вр. с чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, приложими съгласно препращащата разпоредба на чл.
72, ал. 9 от ЗЗО, като извършените действия са в правомощие на осъществилия ги
орган. За резултатите от извършената проверка е издаден констативен протокол №А-168/15.09.2022г.,
който отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО и е връчен на
проверяваното лице.
Няма спор по делото, че между страните има
сключен индивидуален договор /ИД №041073/10.01.2022г., стр. 41 и сл. от делото/
на основание чл. 45, ал. 17 от ЗЗО, в който са уредени отношенията между тях,
включително документите за отчетност, видовете нарушения и санкциите за тях.
Установена е компетентността на органа да издава заповед за налагане на санкции
и обективно е установена фактическата обстановка, посочена в констативния
протокол и заповедта, квалифицирана като нарушение, за което се налага
финансова санкция. На основание чл. 72 от ЗЗО и чл. 36, ал. 1 от ИД
№041073/10.01.2022г. е разпоредена извършената пълна финансова проверка на
аптеката, собственост на дружеството жалбоподател, като в обхвата на проверката
е посочено спазване на разпоредбите на ИД №041073/10.01.2022г. Посоченият
договор, сключен на 01.01.2022г., влиза в сила от 16.12.2021г., съгласно чл.
53, т. 1 от клаузите му.
По т. 1 от оспорваната заповед е прието, че в
нарушение на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 7 от ИД №041073/22.04.2019г.
здравното заведение /каквото е аптеката съгласно чл. 219, ал. 1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина/ е отпуснала на пациент лекарствен
продукт “Valtensam” при дублиране на предписанията в рамките на срока, за който е
предписан лекарственият продукт на този пациент. По данни от интергрираната
информационна система на НЗОК с рецептурна бланка №213377021C79
е отпуснат лекарственият продукт “Valtensam” на 03.12.2021г., а повторно отпускане на
същия продукт е извършено по рецептурна бланка №21363D021B77
на 29.12.2021г.
По отношение на така установените
обстоятелства не е налице спор между страните. В конкретния случай обаче, както
се посочи по-горе, при отпускането на лекарственият продукт, което се твърди че
е извършено в нарушение – отпускане на лекарството на 29.12.2021г./, действащи
са били разпоредбите на ИД №041073/10.01.2022г., съгласно чл. 53, т. 1 от същия
договор, а не тези на предходния ИД №041073/22.04.2019г., които са посочени в
оспорваната заповед. При това положение, евентуално биха били нарушени
разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 6 от ИД №041073/10.01.2022г., а не тези на чл.
6, ал. 1, т. 7 от ИД №041073/22.04.2019г. При така установеното заповедта е
издадена в нарушение на материалния закон.
Ако се приеме, че следва да се квалифицира
извършеното като нарушение при действащите разпоредби на предходния ИД, то в
такъв случай проверяващите органи са излезли извън обхвата на зададената
проверка – спазване на клаузите по сключения ИД №041073/10.01.2022г., което от
своя страна е съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на
административното производство и е самостоятелно основание за отмяна на
заповедта в тази й част.
Независимо от посоченото настоящият състав
намира, че в случая не е налице и нарушение на клаузите на чл. 6, ал. 1, т. 7
от ИД №041073/22.04.2019г., респ. чл. 8, ал. 1, т. 6 от ИД
№041073/10.01.2022г.
Тези
разпоредби/идентични по съдържание и смисъл/ предвиждат неизпълнение на
рецептата и връщането й на приносителя /чл. 6, ал. 1, т. 7 от ИД
№041073/22.04.2019г./, респ. неизпълнение на електронното
предписание/
чл. 8, ал. 1, т. 6 от ИД №041073/10.01.2022г./,
при дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани
лекарствените продукти. Спорният въпрос е наличието на дублиране на
предписанието на лекарствения продукт “Valtensam” в хипотеза на
предоставянето му на 03.12.2021г. за 30 дни и предоставянето му на 29.12.2022г.
отново за 30 дни. В общоупотребимия си смисъл значението на понятието
„дублирам” е повтарям, като синоним е замествам. Следователно за да е налице
„дублиране“ на предписание/било електронно, било рецептурна бланка/ следва да е
налице съвпадение на всички елементи по това предписание /лекарствен продукт,
срок за прием, начин на употреба/. В конкретния случай е видно, че липсва
съвпадение по време на предоставения лекарствен продукт. За периода от 03.12.2021г.
до 29.12.2021г. не е налице повторно изписан лекарствен продукт, който да се
отпуска за същия период, а се касае за ново предписание за последващ период. Съдът
намира, че за наличието на дублиране на предоставен лекарствен продукт,
представляващо нарушение на по посочените текстове от договорите, следва за
един и същи период на едно и също лице да е предоставен един и същ лекарствен
продукт, заплащан от НЗОК. В конкретния случай лекарствения продукт е предоставен
за различни периоди, които частично съвпадат, поради което и липсва дублиране и
съответно липсва нарушение на договорните условия. Отделно от изложеното съдът
намира за нужно да посочи, че с оглед момента на отпускане на
лекарството/29.12.2021г./ и изтичането на срока, за която е отпуснато
предходното/03.01.2022г./, наличието на неприсъствени дни помежду тези дати, в
които повечето заведения/аптеки могат да не работят, отпускането на
лекарствения продукт е в съответствие с принципа по чл. 6 от Правилата за
добрата фармацевтична практика/издадени от МЗ, обн. ДВ бр. 3/2020г./ и не е в
нарушение на договорните разпоредби. Заповедта е незаконосъобразна в тази й
част.
По т. 2 от оспорваната заповед е прието, че в
нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 6 от ИД №041073/10.01.2022г. от
здравното заведение са отпуснати на пациент лекарствени продукти “Pradaxa” и
“Bisogamma” при дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са
предписани на този пациент. По данни от интергрираната информационна система на
НЗОК с рецептурна бланка №22061C0034D6 са отпуснати
лекарствените продукти “Pradaxa” и
“Bisogamma” на 02.03.2022г., а повторно отпускане на
същия продукт е извършено по рецептурна
бланка №22087500CC89 на 28.03.2022г.
В конкретния случай правилно са преценени като
приложими разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от ИД №041073/10.01.2022г., но по изложените
вече съображения в частта по т. 1 от заповедта и по конкретно за тълкуването на
използваното понятие „дублиране“ на
предписанието, съдът приема, че не е налице соченото нарушение.
Видно от приетата в съдебно заседание
справка/опис на изпълнените лекарства за пациент ЗОЛ, издадена от електронната
система на жалбоподателя/стр. 102 от делото/, по една рецепта на пациента са
отпуснати 3 медикамента – “Pradaxa”, “Bisogamma”
и “Digoxin” на 02.03.2022г., а същите лекарствени
продукти са отпуснати по друга рецепта на 28.03.2022г. Тъй като с рецептите на
пациента е предписан и препарата “Digoxin”, за който не е
спорно, че се заплаща от НЗОК и е отпуснат на 28.03.2022г. след изтичане на
срока на предходната рецепта, за неговото отпускане не е прието извършване на
нарушение. Тук логично е да се предположи, че пациентът е предявил новата
рецепта за същите лекарства след като е свършил единият от предписаните
медикаменти, без да изчака изчерпване количеството на всички предписани
лекарства. Това поведение житейски е напълно обяснимо от негова страна, като
няма основание пациента да очаква от фармацевта да не изпълни цялото
предписание, да отпусне само единият медикамент и да върне пациента с указание
да се яви отново след няколко дни /напр. на 02.04.2022г./. Такова поведение не
може да бъде съобразено нито с целта на нормативната уредба, регламентираща
процесите на терапия и лечение на пациентите, нито да предпоставя наличието в
индивидуалните договори на лечебните заведения условия, спазването на които би
противоречало на спазването на добрата медицинска или фармацевтична практика и
би застрашило по някакъв начин здравето на пациентите. Видно от протокола от заседанието
на АК, съдържанието на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от ИД
№041073/10.01.2022г. е неясно и поражда спорове в практиката на фармацевтите и
органите на НЗОК. Единственият начин на приложение, който избягва подобни
противоречия, би бил терминът „дублиране на предписания“ да се тълкува така, че
да се отнася за един и същ период, за който са изписани лекарствата, а не за
периода, през който се отпускат от аптеките. Този смисъл на вложеното понятие
би отстранил неяснотите в тълкуването и несигурността в практиката, както и би
избягнал създаването на неудобство на пациентите да посещават неколкократно
аптеките или да рискуват да прекъснат курса на лечение при изчерпване на
медикамента. Ето защо настоящият състав приема, че в конкретния случай не е налице
и нарушението, посочено в т. 2 от оспорвания акт.
По изложените съображения заповедта на ответника се
явява незаконосъобразен административен акт и като такава следва да се отмени.
При този
изход на делото основателни се явяват претенциите на оспорващия за присъждане
на разноски. Съдът следва да осъди ответника да му заплати направените и
доказани такива, представляващи платена държавна такса в размер на 50 лв. и
платен адвокатски хонорар в размер на 400 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №РД-09-1830/15.12.2022г. на директора на РЗОК
– В. Търново.
ОСЪЖДА РЗОК – В. Търново да заплати „Ис
Инвестмънт“ ЕООД – гр. В. Търново разноски по делото в размер на 450/четиристотин
и петдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: