О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 22.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов ч.гр.д. № 6197/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. чл. 32а ПВ.
Образувано е по частна жалба вх.
№ 180087/25.06.2020 г. на „А.Б.“ А.Е., вписано в Общия търговски регистър с №
*********, Гръцка република, гр. Атина, ул. „*******, представлявано от
генералния директор А.Х.Т., чрез адв. С.А., преупълномощен от адв. Т.Н., срещу Определение
№ 726/16.06.2020 г. на съдията по вписванията при СРС Р.В., с което по молба за
вписване вх. № 30622/16.06.2020 г. е отказано вписване на искова молба вх. №
29344 по т.д. № 504/2020 г. на СГС, ТО, подадена от „А.Б.“ А.Е. срещу „М.Б.“
ЕАД – в несъстоятелност, „А.“ ООД, „Б.П.“ С.А. и Е.Г.Т., синдик на „М.Б.“ ЕАД –
в несъстоятелност.
Твърди, че исковата молба е с
правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, евентуално чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ
или чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ вр. чл. 646, ал. 3 ТЗ, чл. 34 ЗЗД и чл. 57 ЗЗД вр.
чл. 649, ал. 2 ТЗ. Предявеният иск е свързан с производството по
несъстоятелност на длъжника „М.Б.“ ЕАД, поради което държавна такса за вписване
не се внася предварително. По иска не е предварително внесена държавна такса,
като съдът не е определил неговата цена по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. Цитира Определение
№ 924 от 29.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 784/2011 г., I т.о., на което се е
позовал в молбата за вписване. Иска отмяна на обжалвания акт като неправилен и постановяване
на вписване на исковата молба.
Ответници по частната жалба не са
конституирани поради едностранния характер на производството по вписване на
искова молба.
Съдът, като прецени събраните доказателства и обсъди изложените доводи, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е допустима като постъпила
в срок от надлежна страна срещу обжалваем акт и разгледана по същество е основателна.
С молба вх. № 30622/16.06.2020 г.
на „А.Б.“ А.Е. е поискано вписване на горепосочената искова молба, но с
обжалваното определение вписването е отказано поради липсата на внесена
държавна такса за това. Прието е, че разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ е
неприложима в охранителното производство,
което се развива в рамките на работния ден, в който е подадена молбата за
вписване. Съдията по вписванията няма правомощията да квалифицира исковете
според това дали попадат в приложното поле на чл. 620, ал. 5 ТЗ. Липсва изрична
разпоредба като тази по чл. 620, ал. 6 ТЗ за освобождаване от заплащане на държавна
такса за вписване на възбрана чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ и на обща възбрана.
Предявен е иск по чл. 647, ал. 1,
т. 3 ТЗ от А.Б.“ А.Е. срещу „М.Б.“ ЕАД – в несъстоятелност, „А.“ ООД, „Б.П.“
С.А. и Е.Г.Т., синдик на „М.Б.“ ЕАД – в несъстоятелност за обявяване за
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ответника „М.Б.“
ЕАД – в несъстоятелност извършената възмездна сделка, при която даденото
значително надхвърля по стойност полученото, а именно: договор за
покупко-продажба между М.Б.“ ЕАД – в несъстоятелност и „А.“ ООД от 27.06.2017
г., обективиран в Нотариален акт № 172, том II, рег. № 8308, дело № 289/2017 г.
на нотариус В.М., рег. № 53, с който длъжникът е продал собствени имоти,
описани в исковата молба и находящи се в гр. София, район „Витоша“, кв.
Драгалевци, местност „Ботаническата градина“. На основание чл. 649, ал. 2 ТЗ този иск е съединен с
осъдителни искове по чл. 34 и чл. 57 ЗЗД, а при условията на евентуалност са
предявени и искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 или т. 3 ТЗ вр. чл. 646, ал. 3 ТЗ и
чл. 34 ЗЗД.
В Търговския закон отменителният
иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и искът по чл. 646, ал. 2, т. 1 или т. 3 ТЗ,
каквито са предявени в настоящия случай, са изрично разграничени и включени в
системата на исковете за попълване на масата на несъстоятелността. Съгласно чл.
620, ал. 5 ТЗ държавна такса по тези искове не се внася предварително, което
представлява изключение от разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ГПК и чл. 3 ЗДТ. Правилото
на чл. 620, ал. 5 ТЗ предвижда не освобождаване по силата на закона от внасяне
на държавна такса по смисъла на чл. 83, ал.1 ГПК, а освобождаване по силата на
закона от предварителното й внасяне. С оглед изхода на делото следващата се
държавна такса за образуване на делото се събира от осъдената страна или от
масата на несъстоятелността (чл. 649, ал. 6 ТЗ). Поради това са неотносими мотивите
на т. 10 от ТР № 7 от 25.04.2013 г.
по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС относно неприложимостта в производството
по вписване на искови молби на правилото на чл. 83, ал. 2 ГПК, което касае
освобождаване от внасяне на държавна такса по преценка на съда.
Разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ
е приложима в охранителното производство по вписване на подлежащи на вписване
искови молби по искове за попълване масата на несъстоятелността и по
отменителни искове (Определение № 924 от 29.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. №
784/2011 г., I т.о.; Определение № 2603 от 30.05.2018 г. на ОС - Благоевград по
в. ч. гр. д. № 244/2018 г.; Определение № 31279 от 30.11.2017 г. на СГС по в.
ч. гр. д. № 15136/2017 г.; Определение № 43 от 08.01.2016 г. по в. ч. гр. д. №
2169/2015 г. на Окръжен съд – Бургас; Определение № 1213 от 16.04.2013 г. по в.
ч. гр. д. № 869/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив). Горецитираното Определение №
924 от 29.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 784/2011 г., I т.о. запазва своята
актуалност при липсата на промени в разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ и на
обществените условия, при които е постановено.
Охранителното производство по
вписване на искова молба се възприема като продължение на исковото
производство, в което съдът дава указания за отстраняване в срок на
констатирани нередовности на исковата молба, тъй като неизпълнението на
указанията на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, какъвто е
настоящият случай, води до нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК съгласно т. 3 от ТР
№ 3 от 19.07.2010 г. по тълк. д. № 3/2009г., ОСГК на ВКС, където е изведена
съответна приложимост на разпоредбата на
чл. 129, ал. 3 ГПК към производството по вписване на искови молби (чл.
540 ГПК). Тази принципна постановка изключва прилагането по аналогия и
разширителното тълкуване на нормата на чл. 620, ал. 5 ТЗ. С оглед съотношението
между граматическото и логическото й тълкуване, което включва и систематично
тълкуване, се приема, че вписването на искови молби по искове за попълване
масата на несъстоятелността и по отменителни искове е неразривно свързано с
даването на ход по тях (чл. 114, ал. 2 вр. ал. 1 ЗС), тоест не липсва законова уредба
и е налице потвърдително тълкуване (Павлова,
М. Гражданско право - обща част. С.: Софи-Р, 2002, с. 136-137).
На следващо място, налице е
противоречие в мотивите на обжалваното определение, тъй като съдията по
вписванията посочва, че няма правомощия да квалифицира исковете като попадащи
или не в приложното поле на чл. 620, ал. 5 ТЗ, но същевременно ги квалифицира като
искове за попълване масата на несъстоятелността и приема, че за вписването на
исковите молби по тях се дължи държавна такса. Съдията по вписванията дължи
проверка по чл. 32а ПВ, чийто предметен обхват се свежда единствено до съответствие
на подлежащата на вписване искова молба с изискванията на чл. 12 вр. чл. 6 ПВ при
внесена държавна такса за вписването в размер, определен съгласно ТДТСАВ (т. 6
от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС), като е обвързан
от квалификацията на иска така, както е посочена в исковата молба и съответно в
молбата за вписването й.
С оглед на гореизложеното и встъпвайки
в правомощията на инстанция по същество по чл. 278, ал. 2 ГПК, обжалваното
определение следва да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено вписване
на исковата молба, дължимата държавна
такса за което следва да бъде събрана по реда на чл. 649, ал. 6 ТЗ. След
отмяната на отказа на съдията по вписванията исковата молба ще се счита вписана
с поредност към момента на подаване на молбата за вписване до съдията по
вписванията съгласно чл. 577, ал. 3 ГПК (Определение № 2 от 03.01.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. 3113/2018 г., II г. о.).
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 726/16.06.2020 г. на съдията по вписванията
при СРС Р.В., с което по молба за вписване вх. № 30622/16.06.2020 г. е отказано
вписване на искова молба вх. № 29344 по т.д. № 504/2020 г. на СГС, ТО, подадена
от „А.Б.“ А.Е. срещу „М.Б.“ ЕАД – в несъстоятелност, „А.“ ООД, „Б.П.“ С.А. и Е.Г.Т.,
синдик на „М.Б.“ ЕАД – в несъстоятелност.
ДА СЕ ВПИШЕ в книгите по вписванията на
Службата по вписванията – гр. София искова молба вх. № 29344 по т.д. №
504/2020г. на СГС, ТО, подадена от „А.Б.“ А.Е. срещу „М.Б.“ ЕАД – в
несъстоятелност, „А.“ ООД, „Б.П.“ С.А. и Е.Г.Т., синдик на „М.Б.“ ЕАД – в
несъстоятелност.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.