№ 40
гр. Ямбол , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря Добрина Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20212300500168 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „Димекс 2007“ ЕООД
гр.Ямбол чрез управителя Д. Д. против решение № 260177/13.04.2021 г., постановено по
гр.д.№ 2413/2020 г. по описа на ЯРС, с което съдът:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Димекс 2007“ ЕООД с ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление гр.Ямбол,ул.“Раковски“ № 23, ап.7, представлявано от Д. А. Д., в
качеството му на управител дължи на „Йована“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Ямбол, ул."Ямболен" № 95, представлявано от З. М. З., в качеството
му на управител, със съдебен адрес гр.Ямбол, ул."Бузлуджа" № 15, кант. № 3, чрез адв. Ж.К.-
ЯАК, сумата от общо 23 609,60 лв. - главница, представляваща вземане по договор за
продажба и доставка на стоки, обективирана като търговска сделка по фактура №
**********/09.07.2020 г. и във фактура № **********/03.07.2020 г., за които е издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1541/2020 г. на ЯРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно, направеното от ответника „Димекс 2007“ ЕООД
срещу ищеца „Йована" ЕООД възражение на основание чл.103, ал.1 ЗЗД за прихващане за
сумата от 23 609,60 лв., представляващи част от сумата 35 414,40 лева, дължима от „Йована"
ЕООД с ЕИК *********, като ответникът е осъден да заплати на ищеца и направените по
делото разноски.
1
С допълнително решение № 260251/26.05.2021 г. ЯРС е приел за установено, че „Димекс
2007“ ЕООД дължи на „Йована" ЕООД и законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 15.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Иска се отмяна на този акт и постановяване на решение по същество като бъде
извършено съдебно прихващане на ищцовата претенция с вземането на ответника до
размера на по-малкото. Решението според въззивника е неправилно поради погрешно
възприемане на заявеното от ответника, фактическата обстановка и доказателства. Между
страните има сключен действащ писмен договор за доставка на пшеница и в изпълнение на
този договор ищецът е доставил частично количества по задължението си за доставка,
поради което районният съд неправилно е приел, че договорът е неформален, тъй като е
неподписан от едната страна. Въззивникът в поканата и в отговора на исковата молба не е
заявявал, че разваля процесния договор, а е заявил, че има намерение да бъде удовлетворен
чрез извънсъдебно прихващане, което е станало по време на висящия процес. Съдът
неправилно е възприел, че липсва безспорност за двете страни относно вземането и
неправилно е отхвърлил възражението на ответника за прихващане.
В законоустановения срок ищецът и въззиваем по делото „Йована" ЕООД е депозирал
отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния
съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в
сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно
наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция
доказателства. Районният съд е приел иска за основателен, тъй като са доказани
кумулативните предпоставки за наличието на облигационна връзка между страните,
изправността на ищцовото дружество и възникналото задължение за насрещната престация
в тежест на ответното дружество, която не е изпълнена. Възражението за прихващане,
направено от ответника, първоинстанционния съд е приел, че дори да бъде разгледано в
процеса, е неоснователно, тъй като ответникът не е доказал дължимостта на неустойката по
договора от 29.06.2020 г. и следващите от това последици, което води до правилност на
решението и в тази част.
В съдебно заседание страните, редовно призовани чрез своите пълномощници
поддържат становищата, изразени по въззивната жалба и отговора на същата.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Пред ЯРС е депозирана искова молба от „Йована" ЕООД гр. Ямбол против „Димекс
2007“ ЕООД гр.Ямбол, с която се иска да се приеме за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1541/2020 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 23 609,60 лв. -
2
главница, представляваща вземане по договор за продажба и доставка на стоки, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането. Твърденията са за това, че страните са били в търговски отношения, по които
ищецът е доставил на ответното дружество 33.160 тона пшеница реколта 2020 г. на стойност
10 279,60 лв., за което е издадена фактура **********/09.07.2019 г. и 43 тона пшеница
реколта 2020 г. на стойност 13 330,00 лв., без ДДС и издадена фактура №
**********/03.07.2019 г. Въпреки настъпилия падеж за плащане, ответникът не е сторил
това, поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение, но против заповедта било
подадено възражение, което довело до завеждане на иска.
Ответникът е депозирал писмен отговор на иска, с който го оспорва като е направил
възражение за прихващане със задължение, което има към ищеца. Не оспорва
обстоятелствата по исковата молба за това, че посочените от ищеца доставки на
количествата пшеница е доставено, както и че не са заплатени. Твърди, че тези доставки са
се осъществили по силата на сключен между страните писмен договор за доставка на 100
тона пшеница, реколта 2020 г. със срок за изпълнение 07.07.2020 г., но от договореното
количество ответникът получил само претендираното по исковата молба. Поради това
ответното дружество е изпратило няколко пъти покани, но други доставки освен посочените
не били направени. Тъй като ответникът счита договора за нарушен от ищеца, е предявил
съгласно клаузите на договора при неизпълнение определената в размер на 150 % върху
авансовите плащания неустойка. Неустойката е в размер 35 414,40 лв. и се желае
прихващането да стане именно с тази сума, а ищецът извънсъдебно бил уведомен, че
дружеството се удовлетворява от задържаните от тях 23 609,60 лв. дължими по неустойката,
вследствие на което ищецът дължи на ответника остатъка от 11 804,80 лв.
В съдебно заседание ищецът е изразил своето становище по направеното възражение за
прихващане като оспорва същото изцяло поради това, че между страните не съществува
твърдения от ответника договор и те не са обвързани от такива клаузи. Представения от
ответника договор не е подписан от представител на ищеца, уговорката е била единствено за
тези на два пъти доставени количества пшеница, които не са заплатени от ответното
дружество.
По ч.гр.д. № 1541/2020 г. ЯРС въз основа на депозирано от „Йована" ЕООД гр. Ямбол
против „Димекс 2007“ ЕООД гр.Ямбол заявление по чл.410 от ГПК, е издал заповед за
изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 23 609,60
лв. - главница, представляваща вземане по договор за продажба и доставка на стоки,
описани по процесните две фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Длъжникът своевременно е
депозирал възражение по чл.414 от ГПК.
По установителното производство ищецът е представил фактура №
**********/03.07.2020 г. на обща стойност 13 300 лв. за продадена на „Димекс 2007“ ЕООД
3
пшеница реколта 2020 г., код 10019900, 43 тона, с ед.цена 310 лв/тон, както и фактура №
**********/09.07.2020 г. на обща стойност 10 279,60 лв. за продадена на „Димекс 2007“
ЕООД пшеница реколта 2020 г., код 10019900, 33,160 тона, с ед.цена 310 лв/тон.
Представени са и товарителници № 008011/01.07.2020 г. и № 008918/07.07.2020 г. за
посоченото във фактурите количество пшеница, което и било доставено/разтоварено на
пристанище Бургас съответно на 2.07.2020 г. и на 7.07.2020 г.
По искане на ищеца е назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза, по
която вещото лице е установило, че по данни от счетоводните регистри на ищеца и на
ответника задължението по процесиите фактури е в размер на 23 609, 60 лв. - по фактура №
**********/03.07.2020 г. на обща стойност 13 330 лв. и по фактура №
**********/09.07.2020 г. на обща стойност 10 279,60 лв. Фактури били отразени в
счетоводството на двете страни, съобразно нормативните документи. След като фактурите
били въведени в дневниците по ЗДДС, те участвали във формирането на финансовия
резултат, регистриран в Справка-декларация и правото на ползване на данъчен кредит било
упражнено от страна на ответното дружество.
В подкрепа на своите възражения ответникът „Димекс 2007“ ЕООД е представил
договор за покупко-продажба на пшеница № 100007/29.06.2020 г., подписано от негов
представител, но неподписан от представител на „Йована" ЕООД. В договора е посочено, че
същият е със страни ищцовото дружество в качеството на продавач и ответното дружество в
качеството на купувач и предмет на договора – прехвърляне от продавача на купувача
собствеността на 1000 тона +/- 5 % пшеница реколта 2020 г. срещу заплащане на цена от 310
лв/тон, която се определя отделно за всяка партида в момента на нейното приемане в база на
купувача. Плащането се извършва в 5 дневен срок след доставка на стоката на база на
купувача. Предвид това, че счита договора за неизпълнен от страна на ищеца, ответникът е
представил писмата и поканите, които му е изпратил във връзка с исканото изпълнение,
както и че упражнява право на задържане на дължимата сума по частична доставка, тъй като
съгласно договора има предвидена неустойка за неизпълнение върху авансовите дължими
плащания 150 % или 35 414,40 лв. Писмата са получени от „Йована" ЕООД съобразно
представените разписки, но дружеството не е отговаряло на същите.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
4
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр.
с чл.235 от ГПК, въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд като в
отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира
за необходимо да изложи следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327 ал.1 ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД и
не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства – две фактури и
две товарителници се установява, че на 2.07.2020 г. и на 7.07.2020 г. ищецът „Йована"
ЕООД е доставил на ответника „Димекс 2007“ ЕООД общо количество 76,160 тона пшеница
на обща стойност 23 609,60 лв. Ответното дружество не оспорва обстоятелството, че не е
заплатило цената на доставената пшеница, но счита, че има основание за това – направеното
възражение за прихващане, тъй като ищецът не е изпълнил сключения договор и му дължи
неустойка в размер по-голям от неговото задължение - 35 414,40 лв.
Това възражение обаче въззивният съд намира за недоказано и неоснователно. Съгласно
чл.103 ал.1 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни вещи, всяко едно
от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението
си. При направено възражение за прихващане пред съда, съдът извършва проверка за това
дали са били налице предпоставките за прихващане, осъществили ли са се те и към кой
момент. Последицата от положително установените предпоставки за прихващане е искът да
бъде приет за неоснователен, а ако същите не бъдат установени – искът следва да бъде
уважен. В настоящия случай ответникът не доказа, че има изискуемо и ликвидно вземане
срещу ищеца. Представения от ответника договор за покупко-продажба на пшеница №
100007/29.06.2020 г., съдът приема, че не е създал търговски взаимоотношения между
страните, тъй като ищецът се противопостави на неговата валидност поради неподписването
му от негова страна. Ответникът не е представил доказателства, установяващи сключването
на сочения от него договор, а твърденията на ищеца са за търговски взаимоотношения,
които не са възникнали и осъществени въз основа на сключен договор. Поради това не може
да бъде направен извод, че страните са имали взаимоотношения, произтичащи от писмен
договор, сключен между тях. Т.е. ответникът не установява, че ищецът има задължение към
него в по-голям от претендирания по иска размер на вземането, че същото е изискуемо и
ликвидно, за да бъде основателно направеното възражение за прихващане и да настъпят
последиците от него.
Поради неоснователност на възражението за прихващане, направено от ответника и
неоспорване от негова страна на процесното му задължение към ищеца, въззивният съд
счита, че постановеното първоинстанционно решение за уважаване на иска е правилно и
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивника следва да заплати на въззиваемата страна
направените пред настоящата инстанция разноски в размер 1200 лв.
5
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260177/13.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 2413/2020 г.
по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА „Димекс 2007“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Ямбол, ул.“Раковски“ № 23 ап.7, представлявано от Д. А. Д., в качеството му на
управител да заплати на „Йована“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул."Ямболен" № 95, представлявано от З. М. З., в качеството му на
управител направените пред настоящата инстанция разноски в размер 1200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6