Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-Б въззивен състав в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

 ПЛАМЕН ГЕНЕВ

като разгледа докладваното от мл. съдия Генев ч. гр. дело № 6467 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 38708 от 21.03.2019 г. на жалбоподателя А.С.С., чрез адв. Н.И., против отказ от 25.02.2019 г. за прекратяване на изпълнително дело № 20148510400510 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като не били налице предпоставките, визирани в посочената разпоредба.

Жалбоподателят поддържа, че са настъпили предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предпоставки за прекратяване на изп. д. № 20148510400510, поради което отказът на съдебния изпълнител бил незаконосъобразен. Посочва се, че по изпълнителното дело били правени справки на налични банкови сметки  и на 27.02.2014 г. бил наложен запор в „ОББ“ АД, като били правени и справки за регистрирани трудови договори, както и опит за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, но работодателят не бил открит. Посочва се, че на 23.08.2017 г. отново били пратени запорни съобщения до различни банки и отново бил наложен запор по сметката в „ОББ“ АД, където отново отговорили, че нямало налични средства, като обаче тези запори не прекъснали давността, тъй като това действие било предприето единствено за прекъсване на давността, тъй като се знаело, че по тази сметка липсвали средства, отделно по същата вече е бил наложен запор от 27.02.2017 г. Посочва се, че на 23.08.2017 г. било изпратено съобщение за опис на движими вещи, но същият не бил извършен, като други действия по изпълнението не били извършвани. Действията на ЧСИ не били произвели действието си и не били настъпили целените от тях последици от страна на взискателя по принудителното изпълнение. Отказът на съдебния изпълнител не бил мотивиран, поради което това било основание за уважаване на жалбата.

Взискателят по изпълнителното дело „ЕОС М.“ ЕООД в срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК не е взел становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата. Посочва се, че по делото били предприемани действия за прекъсване на давността, а именно налагане на запори върху банковите сметки на длъжника, както и налагането на запор върху трудовото възнаграждение. Твърди е, че с налагането на запора се прекъсвала давността, като не било необходимо в нея да е имало парични средства за произвеждане на действието по прекъсването на давността, като постановеният отказ бил мотивиран от съдебният изпълнител.  

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба от 27.04.2014 г. на „О.Б.Б.“ АД на основание изпълнителен лист от 30.01.2014 г. издаден от СРС въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 30.01.2014 г. по ч. гр. д. № 4036/2014 г. по описа на СРС. По така подадена та молба е обрзувано изп. д. № 20148510400510 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС.

На 27.02.2014 г. са изпратени двадесет и осем броя запорни съобщения до търговските банки в страната, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника А.С.С. открити в банките, банкови касетки и вземания, които длъжника има по договори с банката, до размера на симата от 12578.20 лв., изчислена към 13.03.2014 г. Във връзка с запорните съобщения са постъпили писма с изх. № 230-ОПЗ/*********/28.02.2014 от „О.Б.Б.“ АД, с което съдебният изпълнител е уведомен, че по сметките на длъжника в банката е наложен запор, но дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липсата на авоари, постъпило е и писмо с изх. № 17673/04.03.2014 г. от „Райфайзен България“ ЕАД, в което е посочено, че по банковата сметка на длъжника в банката нямало наличност.

На 04.01.2016 г. е постъпила молба от взискателя „О.Б.Б.“ АД, с която е поискано съдебният изпълнител да извърши справка в ГРАО и в случай, че длъжникът е наследник или заветник да се наложи възбрани на недвижимите имоти, проучване на имуществото на съпруга на длъжника, както и да се насрочи дата за опис на движими вещи по постоянен и настоящ адрес на длъжника.

На 06.01.2016 г. са изпратени двадесет и седем броя запорни съобщения до търговските банки в страната, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника А.С.С. открити в банките, банкови касетки и вземания, които длъжника има по договори с банката, до размера на сумата от 14043.44 лв., изчислена към 20.01.2016 г. Във връзка с запорните съобщения са постъпили писма с изх. № 230-ОПЗ/*********/07.01.2016 от „О.Б.Б.“ АД, с което съдебният изпълнител е уведомен, че по сметките на длъжника в банката е наложен запор, но дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липсата на авоари, постъпило е и писмо с изх. № 29843/04.01.2016 г. от „Райфайзен България“ ЕАД, в което е посочено, че запорът по цитираното съобщение е наложен на 28.02.2014 г., като по банковата сметка на длъжника в банката нямало наличност и сметката щяла да остане блокирана до получаването на надлежно съобщение за отмяна на запора.

Постъпила е молба от взискателя с вх. № 25340/13.06.2016 г., с която е поискано да се извърши справка в общинските служби, за издирване на имущество на длъжника, както и справка в регистрите на „Пътна полиция“ за наличието на регистрирани ППС собственост на длъжника.

На 30.03.2017 г. е постъпила молба от взискателя „О.Б.Б.“ АД, с която е поискано съдебният изпълнител да насрочи дата за опис на движими вещи по постоянен и настоящ адрес на длъжника, както и да изиска справка от БНБ относно налични банкови сметки на длъжника, като при открити банкови сметки да се наложат запори.

На 01.06.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „С.“ ООД, с което се налагало запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като по делото няма данни същото да е било връчено.

На 23.08.2017 г. са изпратени два броя запорни съобщения до „О.Б.Б.“ АД и „Райфайзен България“ ЕАД, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника А.С.С. открити в банките, банкови касетки и вземания, които длъжника има по договори с банката, до размера на сумата от 15352.19 лв., изчислена към 06.09.2017 г. Във връзка с запорните съобщения е постъпило писмо с изх. № 230-ОПЗ/*********/29.08.2017 от „О.Б.Б.“ АД, с което съдебният изпълнител е уведомен, че по сметките на длъжника в банката е наложен запор, но дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липсата на авоари. Постъпило е и писмо с изх. № 289352/30.08.2017 г. от „Райфайзен България“ ЕАД, в което е посочено, че признават вземането, по което бил наложен запорът, като по банковата сметка на длъжника в банката нямало наличност.

Представено е писмо с вх. № 18565/26.02.2018 г., от „ЕОС М.“ ЕООД съгласно което съдебният изпълнител е уведомен, че на 31.01.2018 г. е сключен договор за цесия между „О.Б.Б.“ АД и „ЕОС М.“ ЕООД, по силата на който „О.Б.Б.“ АД цедира пакет от вземания , по посочените в приложени списък изпълнителни дела на цесионера „ЕОС М.“ ЕООД, поради което е поискано на основание чл. 429 от ГПК конституирането на „ЕОС М.“ ЕООД като взискател.

Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е извършвал.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата срещу действие на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. В конкретния случай съдебният изпълнител е връчил на длъжника отказа за прекратяване на изпълнителното дело на 14.03.2019 г., като жалбата е подадена на 21.03.2019 г. поради което срокът за подаването на жалбата е спазен. На следващо място съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК изрично е предвидено, че отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, подлежи на обжалване от длъжника. С оглед на гореизложеното жалбата на А.С.С., с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока, от страна която има правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По отношение на възражението за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, то настоящият състав намира следното:

Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК настъпва ex lege с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие, насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо дали това действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е обективен т.е. при всяко положение, с изтичането на двугодишния срок настъпва прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“. Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Разпоредба на чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК е насочена към стимулиране на взискателите, тъй като бездействието на съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да предприеме действие, за което е овластен, е бездействие на самия взискател, който е заинтересованият да следи за движението на производство и трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес. Следва да бъде посочено, че не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В контекста на гореизложеното, в случая настоящият състав след като взе предвид обстоятелствоo, че между изпълнителните действия по настоящото дело, а именно налагането на запор върху всички сметки на длъжника А.С.С. открити в банките, банкови касетки и вземания, които длъжника има по договори с банката, както и от възложените от взикателя изпълнителни действия до момента на подаването на частната жалба не е изтекъл период по-голям от две години, в който взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, респективно изпълнителни действия да не са извършвани от съдебния изпълнител, поради което не е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че запорът не бил породил своето действие, тъй като това действие било предприето единствено за прекъсване на давността, тъй като се знаело, че по тази сметка липсвали средства и по сметките вече е имало наложени запори и не произвеждали настъпването на целените последици. Следва да бъде посочено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В случая видно от изпълнителното дело запорни съобщения са били изпращани периодично до търговските банки в страната именно с цел установяване на налично имущество на длъжника, с което да се удовлетвори взискателя, още повече, че видно от самите запорни съобщения същите не са изпращани по отношение на конкретни сметки на длъжника, а се отнасят до всички сметки на длъжника А.С.С. открити в банките, както и до банковите касетки и вземания, които длъжника има по договори с банката, до размера на дължимите суми. В закона няма въведено изискване, съгласно което давността да се прекъсва вследствие на изпълнително действие само ако същото е постигнало целения с него резултат. Тъкмо обратното, взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия, какъвто е настоящият случай.

Предвид изложеното подадената по делото жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 38708 от 21.03.2019 г. на жалбоподателя А.С.С., чрез адв. Н.И., против отказ от 25.02.2019 г. за прекратяване на изпълнително дело № 20148510400510 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.                         

 

2.