№ 163
гр. Русе, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520105261 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.415 от ГПК.
Ищецът А. А. П. твърди, че на 21.09.2016 г. между него и ответното
дружество „АДИС КАЛИНОВ" ООД, гр.Русе, бил сключен трудов договор №
1128/21.09.2016 г., по силата на който А. П. бил назначен на длъжност
„Строителен работник", с основно трудово възнаграждение 420 лв. С
Постановление № 331 от 26 ноември 2020 г. за определяне размера на
минималната работна заплата за страната, от 01.01.2021 г. размерът на
минималната месечна работна заплата за страната бил определен на 650 лв.
Със заповед № 808/06.04.2022 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ (по
взаимно съгласие на страните, изразено писмено) трудовото правоотношение
между страните било прекратено, считано от 06.04.2022 г. Към тази дата
ответникът имал следните задължения към ищеца, които и до настоящия
момент не били заплатени: 1. Неплатено нетно трудово възнаграждение за 15
работни дни през месец февруари 2022 г. в размер на 378,29 лв.; 2. Неплатено
нетно трудово възнаграждение за 10 работни дни през месец март 2022 г. в
размер на 229,27 лв.; 3. Неплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск за 2020 и 2021 г. от 40 дни в размер на
1181,80 лв.
1
Тъй като „АДИС КАЛИНОВ" ООД не изпълнило в срок задълженията
си към ищеца, последният подал Заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по
което било образувано ЧГД № 3698/ 2022 г. на РС-Русе и била издадена
заповед за изпълнение от 13.07.2022 г. В срока и по реда на чл. 414 ГПК
длъжникът „АДИС КАЛИНОВ" ООД подал възражение, в което посочил, че
не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
Към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело, с Решение №
103/12.10.2022 г. по ТД № 174/2022 г. по описа на ОС-Русе, била обявена
неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на ответното дружество,
определена била и тяхната начална дата - 01.06.2022 г., открито било
производството по несъстоятелност за дружеството и бил назначен временен
синдик.
Предвид изложеното, първоначално моли да бъде постановено решение,
с което да се признае съществуването на вземането на А. П. спрямо „АДИС
КАЛИНОВ" ООД, с правно основание: чл. 630, ал. 1 от ТЗ за сумата в общ
размер 1789.38 лв., представляваща сбор от: 1. Неплатено нетно трудово
възнаграждение за 15 работни дни през месец февруари 2022 г. в размер на
378,29 лв.; 2. Неплатено нетно трудово възнаграждение за 10 работни дни
през месец март 2022 г. в размер на 229,27 лв. и 3. Неплатено обезщетение по
чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г. за
40 дни в размер на 1181,80 лв.; 4. Законната лихва за забава върху главницата
от подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението. Претендира и присъждане на разноските за двете
производства.
Ответникът, представляван от синдика, в съдебно заседание представя справка от
НОИ за изплатени суми за трудови възнаграждения на ищеца, по повод на който
документ производството по делото относно първите две претенции е прекратено,
поради оттеглянето им.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
По приложеното ч.гр.д.№ 3698/2022 г. по описа на РС-Русе, в полза ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу „Адис
Калинов“ ООД, гр.Русе, за заплащане на сумата 1789.38 лв., ведно със законната лихва
от 12.07.2022 г. и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането
произтича от неплатено нетно трудово възнаграждение за 15 работни дни през
2
м.02.2022 г. и 10 работни дни през м.март 2022 г., както и неплатено обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 40 дни.
В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от управителя на длъжника,
поради което на ищеца са дадени указания да предяви иск за установяване на
вземанията си.
Съгласно Трудов договор № 1128/21.09.2016 г., страните са били в трудово
правоотношение, като А. П. е назначен на длъжността „строителен работник“. Със
Заповед № 808/06.04.2022 г. трудовият му договор е прекратен по взаимно съгласие,
считано от същата дата.
От представената от ответника в съдебно заседание Справка за размера на
изплатените гарантирани вземания от НОИ се установява, че на А. П. са заплатени
трудовите възнаграждения за месеците февруари, март и април 2022 г. в нетни размери,
по-високи от претендираните в настоящото производство.
По делото е прието и неоспорено заключението на назначената съдебно-
икономическа експертиза, според което ищецът действително има неползван платен
годишен отпуск за 2020 и 2021 г. в размер от 40 дни, за който дължимото му се
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ възлиза на сумата 1095.52 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск за
дължимост на обезщетение за неползван платен годишен отпуск следва да се уважи до
посочения размер, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК, а над него до претендираните 1181.40 лв. претенцията подлежи на отхвърляне
като неоснователна.
Тъй като сумите, дължими за трудови възнаграждения, заявени по приложеното
заповедно производство, са изплатени не от ответника, а от НОИ и то след образуване
на ч.гр.д.№ 3698/2022 г. по описа на РС-Русе, „Адис Калинов“ ООД следва да бъде
осъдено да заплати направените от заявителя разноски по цитираното дело от 300 лв.,
представляващи заплатено адв.възнаграждение, както и дължимата по същото
държавна такса по сметка на РС-Русе от 35.79 лв. Съразмерно на уважения иск по
чл.224 от КТ по настоящото дело ответникът дължи на ищеца и още 333.12 лв.
деловодни разноски. В негова тежест е и държавната такса за установителното
производство от 114.21 лв., както и 140 лв. деловодни разноски за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АДИС КАЛИНОВ“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Бистрица“ 4,
бл.“Бистрица“ 1, вх.Г, представлявано от временен синдик М. Й. Д., че дължи на А. А.
П., с ЕГН **********, сумата 1095.52 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1
от КТ за 40 дни неползван платен годишен отпуск за 2020 и 2021 г., ведно със
законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното й заплащане, която сума е предмет
на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 3698/2022 г. по
описа на РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ установителния иск за остатъка над 1095.52 лв. до
претендираните 1181.80 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „АДИС КАЛИНОВ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Русе, ул.“Бистрица“ 4, бл.“Бистрица“ 1, вх.Г, представлявано от
временен синдик М. Й. Д., да заплати на А. А. П., с ЕГН **********, 300 лв.
деловодни разноски по ч.гр.д.№ 3698/2022 г. по описа на РС-Русе и 333.12 лв. разноски
за настоящото производство.
ОСЪЖДА „АДИС КАЛИНОВ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Русе, ул.“Бистрица“ 4, бл.“Бистрица“ 1, вх.Г, представлявано от
временен синдик М. Й. Д., да заплати по сметка на РС-Русе 35.79 лв. държавна такса
по ч.гр.д.№ 3698/2022 г. по описа на РС-Русе, 114.21 лв. държавна такса и 140 лв.
деловодни разноски, дължими по настоящото дело.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Русе в 2–седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4