РЕШЕНИЕ
№ 2841
гр. София, 16.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110208947 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № НП-41/01.06.2023 г., издадено от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“
(ИАМН), на Ю Г М са наложени две административни наказания „глоба“ в
размер на по 100 лева за извършени административни нарушения по чл. 10а
от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ
(НОПДМП) и чл. 92, ал. 1, т. 5 от Закона за здравето, изразяващи се в това, че
на 10.08.2022 г. в качеството й на лекуващ лекар не е попълнила Амбулаторен
лист за извършения преглед на пациента М. Й. И., както и не е информирала
последния относно имената, длъжността и специалността на лицата, които
участват в диагностично-лечебния процес.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Ю Г М, в която са релевирани доводи за неговата
неправилност. Изложено е, че поради липсата на нормативен акт, който да
регламентира изисквания и образци на амбулаторен лист, д-р М е попълнила
амбулаторен лист, в който е описала реквизити, каквито тя е преценила за
1
нужно, като екземпляр от същия е предоставен на пациента. На следващо
място е изложено, че жалбата е подадена от лице, различно от пациента,
поради което не ставало ясно до колко възприятията й са релевантни към
предмета на доказване по делото. По отношение на второто административно
нарушение е посочено, че пациентът е бил информиран за името, длъжността
и специалността на лекарите, които са го лекували в съответните етапи на
лечението му, като няма нормативно изискване това уведомяване да става
чрез вписване в електронната система на лечебното заведение или тази
информация да се съдържа в медицинската документация. Твърди се, че не
отговаря на обективната истина, че пациентът е посетил 5 пъти лечебното
заведение, доколкото последните три посещения са били планирани, но не са
били осъществявани дейности, тъй като пациентът не се е явил. Изложено е,
че АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 10 от ЗАНН,
доколкото в последния не са посочени доказателствата, въз основа на които е
съставен. Изложено е, че жалбоподатЕ.та няма качеството на лекуващ лекар
на пациента, доколкото последната единствено е извършила първичен
преглед и консултация. Релевирани са доводи за наличието на маловажен
случай и приложението на чл. 28 ЗАНН. Твърди се, че НП е издадено въз
основа на писмени доказателства, които не са описани в АУАН, като НП не е
връчено на жалбоподатЕ.та. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство по делото процесуалният представител
на жалбоподатЕ.та поддържа подадената жалба по изложените в същата
съображения. Претендират се направените по делото разноски. В представени
писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподатЕ.та, се
повтарят съображенията за отмяна на НП, изложени в процесната жалба. В
допълнение е посочено, че жалбоподатЕ.та е попълнила план за лечение на
пациента, който е съдържал подробно етапите на лечение на пациента.
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва подадената
жалба, като излага съображения за законосъобразността на издаденото
наказателно постановление, като се твърди, че същото е безспорно доказано.
Релевирано е възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар, като от съда се иска да присъди юрисконсултско възнаграждение в
полза на въззиваемата страна. В представени писмени бележки са изложени
2
съображения, че нарушенията са безспорно доказани, като не са налице
основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства, и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са
следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 10.08.2022 г. д-р Ю Г М извършила първоначален преглед и
консултация на М. Й. И. в лечебно заведение „М3 Дент-ЦСПИМ-ДП“,
находящо се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. -партер. При извършване на
прегледа, д-р М попълнила документ, съдържащ плана на лечение на
пациента, срокове, гаранции, цени и условия на плащане и други факти във
връзка с предстоящото лечение, като за горна челюст е записано: „12 единици
от цирконий, фиксирани върху естествени зъби и/или импланти…6000 лева
перкрестален синус лифт/костно изграждане от ляво 1800 лева…Долна
челюст – 1200 лева….Плащане тотал 9000 лв. Първо плащане 2000 лв…“. Д-р
М не попълнила документ, който да е именуван Амбулаторен лист и не
предоставила такъв на пациента М. И.. В попълнения план за лечение, нито в
друг документ, не били вписани имена на лекари, които участват в
диагностично-лечебния процес и/или други информация по случая.
На 12.08.2022 г. била извършена интервенция от д-р Б по отношение
поставяне на зъбни импланти на пациента М. И., като в лист с попълнено
името на пациента от тази дата фигурирало единствено лекар – „д-р Б“, без
посочване на длъжност и специалност.
Поради настъпили усложнения след извършената на 12.08.2022 г.
интервенция и хоспитализиране на М. И. в различни лечебни заведения, на
20.02.2023 г. М. И. и съпругата му – св. С., подали жалба до ИА „МН“, в
която изложили оплаквания срещу осъщественото лечение в „М3 Дент
3
София“.
Въз основа на подадената жалба, била образувана проверка от
изпълнителния директор на ИА „МН“, която приключила на 31.03.2023 г.
С оглед направените констатации по време на проверката и липсата сред
представените от „М3 Дент-ЦСПИМ-ДП“ документи на амбулаторен лист и
документ, който да удостоверява, че д-р М е информирала пациента М. И. за
имената, длъжността и специалността на лицата, които участват в
диагностично-лечебния процес по поставяне на дентални импланти, св. И.
съставила АУАН № А-98/03.05.2023 г. срещу Ю Г М за извършени от
последната административни нарушения по чл. 10а от НОПДМП и чл. 92, ал.
1, т. 5 от Закона за здравето.
Въз основа на съставения АУАН, изпълнителният директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ издал наказателно
постановление № НП-41/01.06.2023 г., с което за описаните в АУАН
административни нарушения на Ю Г М били наложени две административни
наказания „глоба“ в размер по 100 лева за всяко от осъществените
административни нарушения.
НП било връчено на 03.06.2023 г. на наказаното лице, което в
законоустановения 14-дневен срок (на 16.06.2023 г.) подало процесната жалба
срещу последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите С. и И.; жалба от М. И. и С В И.а; становище от
„М3 Дент-ЦСПИМ-ДП“; Удостоверение № 8626 от 19.12.2018 г. на директора
на СРЗИ; Констативен протокол за извършена проверка; Медицински
въпросник и план за лечение на М. И.; Заповед № РД-13-304/22.0.2023 г. и
Заповед № РД-01-32/27.02.2023 г. на изпълнителния директор на ИА „МН“.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е доказана по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на св. И., която е
участвала в извършване на процесната проверка. Св. Кошова е категорична,
че при извършената проверка на „М3 Дент-ЦСПИМ-ДП“ е представена
цялата налична медицинска документация, свързана с извършения преглед и
4
медицинска интервенция по отношение на М. Й. И., сред които документи не
фигурирали амбулаторен лист, издаден от д-р Ю Г М, във връзка с
извършения първоначален преглед на последния на 10.08.2022 г., както и
такъв, удостоверяващ, че д-р М е информирала М. И. относно имената,
длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-
лечебния му процес. Показанията на св. К кореспондират напълно с
приложените по делото писмени доказателства, от които се установява
липсата на такива документи, съхранявани в електронното досие на пациента.
Реално при извършената проверка е установен единствено План за лечение на
пациента, който е разписан от М. И. на 10.08.2022 г. с отразяване „Съгласен
съм с плана за лечение, 10.08.2022 г.“.
Съдът кредитира и показанията на св. С., съпруга на М. И., която е
категорична, че не са представяни на нея и съпруга й амбулаторен лист от
извършения преглед на 10.08.2022 г., както и друг документ, удостоверяващ
кои медицински специалисти ще осъществят лечението на М. И..
Действително, предвид изложените данни от св. В-И.а за влошено
здравословно състояние на М. И., а именно, че последният не може да чете и
да пише поради претърпян исхемичен мозъчен инсулт, в контекста на
укриването му от вещите лица във връзка с изготвянето на допуснатата от
съда КСМПЕ за установяване на свидетелската му годност, последният не бе
разпитан по делото в качеството на свидетел. В този смисъл показанията на
св. В-И.а се явяват производни от заявеното й от съпруга й, вкл. и относно
обстоятелството какво точно е било обсъждано от последния с д-р М при
извършване на първоначалния му преглед на 10.08.2022 г. Безспорно обаче,
както се посочи по-горе, в досието на пациента, съхранявано от „М3 Дент-
ЦСПИМ-ДП“, не се установява наличието на документ Амбулаторен лист от
10.08.2022 г. и документ, който да удостоверява, че д-р М е информирала М.
И. относно имената, длъжността и специалността на лицата, които участват в
диагностично-лечебния процес.
Съдът кредитира и приетите по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства, доколкото същите са относими към предмета на доказване по
делото по смисъла на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
5
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че Ю Г М е
осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й
административно нарушение по чл. 10а от Наредба за осъществяване правото
на достъп до медицинска помощ (НОПДМП).
Съгласно разпоредбата на чл. 10а от НОПДМП лекарите и лекарите по
дентална медицина от лечебните заведения за специализирана извънболнична
помощ попълват амбулаторен лист за извършения преглед на пациента при
спазване на изискванията и образците, въведени с нормативен акт.
Амбулаторен лист се попълва независимо дали пациентът ползва медицинска
помощ в рамките на здравното осигуряване или на друго основание. Един
екземпляр от амбулаторния лист се предоставя на пациента. От приложеното
по делото Удостоверение № 8626 от 19.12.2018 г., издадено от директора на
СРЗИ, се установява, че „М3 Дент-ЦСПИМ-ДП“ ЕООД е регистрирано като
„медико-дентален център“ с предмет на дейност – осъществяване на
специализирана извънболнична медицинска и дентална помощ.
Същевременно, д-р Юлиана Митова работи в посочения медико-дентален
център именно като лекар по дентална медицина. С оглед на това, последната
се явява адресат на разпоредбата на чл. 10а от НОПДМП. По делото по
безспорен начин се установи също така, че на 10.08.2022 г. последната е
извършила първоначален преглед на М. Й. И., като в този смисъл е и
становището на „М3 Дент-ЦСПИМ-ДП“. С оглед на това д-р Юлиана Митова
е следвало да попълни амбулаторен лист за извършения на 10.08.2022 г.
преглед със съответното съдържание по образец, като е следвало да връчи
такъв на М. И.. По делото по безспорен начин се установи, че Ю М не е
попълнила и издала амбулаторен лист, респ. не е връчвала такъв на пациента,
с което е осъществила състава на вмененото й административно нарушение
по чл. 10а от НОПДМП.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподатЕ.та, че
деянието е несъставомерно, доколкото липсвал нормативен акт, който да
регламентира изискванията за попълване и образец на амбулаторен лист.
Съгласно Тълкувателно постановление № 5 от 21.06.2007 г. по т.д. № 3/2007
г. на ВАС по своя характер НРД представлява подзаконов нормативен акт,
издаден по законовата делегация на чл. 54 и сл. от ЗЗО и има задължителен
6
характер за НЗОК, изпълнителите на медицинската помощ и
здравноосигурените лица. Съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от Национален рамков
договор № РД-НС-01-3 от 23.12.2019 г. за денталните дейности между НЗОК
и БЗС за 2020-2022 г. изпълнителят на извънболнична дентална помощ е
длъжен да води първични медицински документи по образци съгласно
Приложение № 2, единият от които документи е именно амбулаторен лист
съгласно притурка към НРД, Приложение № 2 „Първични медицински
документи“, в което е регламентиран именно образец на същия с подробни
указания за неговото попълване от лекаря по дентална медицина. В този
смисъл, към датата на извършване на нарушението – 10.08.2022 г., е
съществувал нормативен акт, който да регламентира изискванията за
попълване и образеца на амбулаторен лист по смисъла на чл. 10а от
НОПДМП.
Нарушението по чл. 10а от НОПДМП е извършено от Ю М виновно при
форма на вина непредпазливост, в хипотезата на небрежност, доколкото
макар и последната да не е предвиждала общественоопасните последици на
деянието си, е могла и е била длъжна съгласно посочена нормативна уредба
да ги предвиди.
Съдът счита, че извършеното административно нарушение по чл. 10а от
НОПДМП не представлява маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН, доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В
този смисъл по делото не са налице и смекчаващи, още по-малко множество
смекчаващи или изключително смекчаващо отговорността обстоятелство,
които да характеризират извършеното административно нарушение като
маловажен случай.
По отношение на второто от вменените на жалбоподатЕ.та Ю М
административни нарушения, а именно по чл. 92, ал. 1, т. 5 от Закона за
здравето, законодателят е регламентирал задължение лекуващият лекар да
информира пациента относно името, длъжността и специалността на лицата,
които участват в диагностично-лечебния процес. Видно от съдържанието на
посочената разпоредба липсва задължение за разясняване на посочените
права на пациента в определена форма, вкл. в писмен вид, като е допустимо
разясняване правата му и устно при първоначалната консултация, като
7
единствено при отказа от информиране на правата по чл. 92, ал. 1, т. 2 и т. 3
от ЗЗдр. е предвидено изискване това да се отрази писмено в медицинската
документация на пациента (чл. 92, ал. 3 от ЗЗдр.). В този смисъл и доколкото
по делото не бе разпитан М. И. поради изложените по-горе причини, то не бе
установено по категоричен начин, че Ю М не е разяснила на последния устно
при осъществената консултация на 10.08.2022 г. информацията по чл. 92, ал.
1, т. 5 от ЗЗдр. с посочване на името, длъжността и специалността на лицата,
участващи в диагностично-лечебния процес. Показанията на св. К са
неинформативни в тази насока, доколкото последната е извършила
последваща проверка по представени от „М3 Дент-ЦСПИМ-ДП“ ЕООД
документи. По идентичен начин св. В-И.а не е присъствала по време на
осъществения преглед на съпруга й на 10.08.2022 г., поради което
показанията й са неинформативни в този смисъл. Нещо повече, в дадените от
св. Венкова-И.а показания последната заяви, че при разговорите си с М. И.
последният не е споделял кой му е бил лекар и какво точно и от кого му е
било разяснено в тази насока. Доколкото в административнонаказателното
производство именно наказващият орган носи доказателствената тежест за
установяване на фактите и обстоятелствата, обосноваващи
„административното обвинение“, което в случая не бе сторено по отношение
на административното нарушение по чл. 92, ал. 1, т. 5 от ЗЗдр., то следва да
се приеме, че същото е недоказано. С оглед на това, съдът счита, че Юлиана
Митова не е осъществила от обективна и субективна страна състава на
вмененото й административно нарушение по чл. 92, ал. 1, т. 5 от ЗЗдр.
При извършената проверка за правилното приложение на процесуалния
закон, съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни
лица съгласно разпоредбата на чл. 235 от ЗЗдр. – АУАН е съставен от св. И К,
оправомощена със Заповед № РД-01-32/27.02.2023 г. на изпълнителния
директор на ИА „МН“, а НП е издадено от изпълнителния директор на ИА
„МН“. Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и издаване на НП.
В случая обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на обжалваното НП, което обуславя отмяната му,
доколкото в същото не е посочена съответстващата санкционна разпоредба на
всяко едно от процесните две административни нарушения, въз основа на
8
която е определено наказанието за всяко от тях. Внимателният прочит на
наказателното постановление води до извод, че в същото е посочена
единствено разпоредбата на чл. 235 от ЗЗдр., която обаче не се явява
санкционна такава, а норма, определяща компетентността на длъжностните
лица, които съставят АУАН и издават НП за нарушения по чл. 229 от ЗЗдр.
Именно разпоредбата на чл. 229 от ЗЗдр. се явява санкционната такава в
конкретния случай, доколкото определя размера на глобата или
имуществената санкция за съответния вид нарушение извън случаите на чл.
209-228в от ЗЗдр. В атакуваното НП обаче не е посочена конкретната
санкционна разпоредба от ЗЗдр., въз основа на която
административнонаказващият орган е индивидуализирал административното
наказание за всяко едно от процесните две административни нарушения. По
този начин е било нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй
като последното е поставено в невъзможност да разбере на какво основание и
в коя хипотеза е индивидуализирана санкцията за всяко едно от двете
административни нарушения. От друга страна, съдът също е поставен в
невъзможност да осъществи контрол за законосъобразност на атакуваното НП
в санкционната му част. В този смисъл е и Решение № 2492 от 15.04.2024 г.
по КАНД № 136/2024 г. по описа на АССГ, XVIII-ти касационен състав, с
което на същото основание е отменено НП, с което ИА „МН“ е
санкционирала д-р М Б за допуснати нарушения в хода на осъщественото
лечение на М. И. в процесния период. С оглед на всичко гореизложено, съдът
счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
издаване на атакуваното НП, което обуславя цялостната му отмяна.
По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, като атакуваното НП следва да се отмени като
незаконосъобразно.
Предвид основателността на жалбата, жалбоподатЕ.та има право на
заплащане на направените от нея разноски в хода на съдебното производство.
На л. 187-189 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие от
06.06.2023 г., от който е видно, че Юлиана Митова се е задължила да заплати
адвокатско възнаграждение на адв. М. П. Д и адв. Т Е в размер на 1400 лева за
изготвяне на съдебните книжа и процесуално представителство в едно
съдебно заседание пред СРС, както и по 200 лева за явяване във всяко
9
следващо съдебно заседание в СРС, като в чл. 4, ал. 2 от договора е посочено,
че доверителят се задължава да заплати възнаграждението на довереника в
брой в деня на подписване на договора. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС „когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение“. В
настоящия случай обаче от съдържанието на договора за правна защита и
съдействие от 06.06.2023 г. е видно, че в същия единствено е уговорено
заплащането от доверителя на възнаграждението от 1400 лева при
подписването му, но не и че същото реално е било заплатено към 06.06.2023 г.
В този смисъл и съобразно задължителните указания по приложение на
закона, дадени с горепосоченото Тълкувателно решение, съдът счита, че
процесният договор за правна защита и съдействие няма характер на разписка
за заплатеното от страна на доверителя по същия адвокатско възнаграждение.
Доколкото по делото не са приложени други документи, които да
удостоверяват това обстоятелство, съдът счита, че в хода на същото не са
събрани доказателства за реално заплащане на уговореното между страните
по договора за правна защита и съдействие от 06.06.2023 г. адвокатско
възнаграждение. С оглед на това и такова не следва да се присъжда в полза на
жалбоподатЕ.та Митова.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № НП-41/01.06.2023 г.,
издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“, с което на Ю Г М са наложени две административни наказания
„глоба“ в размер на по 100 лева за извършени административни нарушения по
чл. 10а от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска
помощ и чл. 92, ал. 1, т. 5 от Закона за здравето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
10
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11