Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 232
гр. Ботевград, 26.09.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Т.Б., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 2038 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „А.С.В.“ ЕАД, срещу Н.И.Г. са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК за следните суми: 1.) 677,39 лв. – главница по
Договор за потребителски кредит № ********* от 10.05.2016 г.; 2.) 94,82 лв. –
договорна лихва за периода от 15.09.2016 г. до 06.07.2017 г.; 3.) 32,25 лв. –
такса за оценка на досие за периода от 15.09.2016 г. до 06.07.2017 г.; 4.) 165,02
лв. – такса услуга за предоставяне на кредита за периода от 15.09.2016 г. до
06.07.2017 г.; 5.) 382,11 лв. – такса услуга за събиране на погасителни вноски
за периода от 15.09.2016 г. до 06.07.2017 г.; 6.) 85,86 лв. – обезщетение за
забава (мораторна лихва) за периода от 01.07.2017 г. до 30.05.2018 г. (датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), ведно със законната лихва, считано
от 30.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
По същество искането към съда е да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца горните суми,
предмет на Заповед № 3099/04.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № 1080/2018 г. по описа на РС – Ботевград.
Ищецът твърди, че на 10.05.2016 г. ответникът е
сключил Договор за потребителски кредит № *********/10.05.2016 г. с „И.А.М.“
АД. Сумата по кредита в размер на 900 лв. била предоставена на
кредитополучателя в брой при подписването на договора. Всички уговорени суми по
договора следвало да се погасят на 60 равни месечни погасителни вноски. Тъй
като последната погасителна вноска следвало да се извърши на 06.07.2017 г.,
всички вноски по кредита били падежирали към момента на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК. Ответникът до определен момент извършвал плащания в общ размер
на 538,61 лв., след което преустановил плащанията. Сочи се още, че по силата на
два последователни договора за цесия от 01.07.2017 г. и от 01.11.2017 г. ищецът
придобил вземанията на кредитора срещу ответника, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Като пълномощник на цедента и от името на
последния, ищецът уведомил длъжника за извършената цесия.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание страните, редовно
призовани, не се явяват и не се представляват. Ищецът взема писмено становище
по същество, като поддържа доводите и исканията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
По силата на Договор за потребителски кредит № *********/10.05.2016
г. между ответника Н.И.Г. и „П.Ф.Б.“ ООД (впоследствие преименувано на „И.А.М.“
АД) е възникнало валидно кредитно правоотношение. Съгласно клаузите на договора
страните са постигнали съгласие за такса за оценка на досие, възнаградителна
лихва, такса за услугата „Кредит у дома“. В чл. 13 е уговорено, че всички
разходи, направени от кредитора във връзка с евентуално наложило се събиране на
просрочени вземания, са за сметка на длъжника.
При съвкупното разглеждане на Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., Потвърждение за сключена
цесия (стр. 14 от делото), Допълнително споразумение към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 01.11.2017 г. и Приложение № 1 към
договора за цесия се установява, че ищецът „А.С.В.“ ЕАД е изкупил вземанията на
„И.А.М.“ АД срещу ответника, произтичащи от процесния договор.
Видно от Пълномощно в полза на „А.С.В.“ ЕАД от
09.09.2015 г., „И.А.М.“ АД е овластил ищцовото дружество да уведомява от името
на цедента всички длъжници за извършената цесия. От Уведомително писмо изх. №
УПЦ-С-ИАМ-ФН/*********/16.10.2018г., ведно с обратната разписка, се установява,
че съобщението за извършената цесия е връчено лично на ответника.
От заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, се
установява, че всички процесни суми, така както са заявени от ищеца,
действително се дължат. Изключение прави единствено вземането за мораторна
лихва, което вещото лице е изчислило в размер на 62,85 лв. Съдът се доверява
изцяло на заключението по ССчЕ като мотивирано и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) сключен договор за
банков кредит между „И.А.М.“ АД и кредитополучателя; 2.) реално предоставяне на
сумата по кредита (усвояване на кредита); 3.) настъпила изискуемост на
процесните вземания; 4.) основание и размер на всяко от процесните вземания;
5.) цедиране на процесните вземания на ищеца; 6.) съобщаване на цесията на
ответника.
Наличието на договорни правоотношения между страните,
както и усвояването на кредита, се доказват от събраните писмени доказателства,
заключението на ССчЕ, а и не се оспорват от ответника. Наред с това, вещото
лице по ССчЕ е посочило, че ответникът е извършил 14 бр. погасителни вноски,
което представлява извънсъдебно признание на дълга.
Претендираните суми по всеки един от обективно
съединените искове са изискуеми, тъй като е настъпил падежът на всички вноски
по погасителния план, последната от които е с падеж 06.07.2017 г.
Процесните суми са доказани по основание, тъй като са
уговорени като клаузи в договора за кредит. Същите са доказани и по размер от
заключението на ССчЕ, като единствено акцесорният иск за мораторна лихва е
доказан в размер по – нисък от претендирания.
Прехвърлянето на процесните вземания чрез цесия и
произвеждането на ефект на цесията спрямо ответника също се явяват доказани от
събраните писмени доказателства.
Поради всичко гореизложено предявените искове се
явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени. Единствено
искът за мораторна лихва следва да се уважи частично до размера от 62,85 лв.,
като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 85,86 лв. следва
да се отхвърли.
По
разноските
Предвид изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски, съобразно уважената част от исковете. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
исковото производство в общ размер на 808,11 лв. (осемстотин и осем лева и
единадесет стотинки), от които: 266,91 лв. – държавна такса; 196,80 лв. –
депозит за експертиза; 344,40 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в заповедното
производство разноски в общ размер на 73,80 лв. (седемдесет и три лева и
осемдесет стотинки), от които: 24,60 лв. – държавна такса и 49,20 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415 ГПК от „А.С.В.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Д-р П.Д.“ № **, офис сграда „Л.“, ет. *, офис *, срещу Н.И.Г. с ЕГН:
**********, с адрес: ***, че Н.И.Г. дължи на „А.С.В.“ ЕАД с ЕИК: *********
следните суми: 1.) 677,39 лв.
(шестстотин седемдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********* от
10.05.2016 г.; 2.) 94,82 лв. (деветдесет и четири лева и осемдесет и две
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2016 г. до
06.07.2017 г.; 3.) 32,25 лв. (тридесет и два лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща такса за оценка на досие за периода от 15.09.2016 г. до
06.07.2017 г.; 4.) 165,02 лв. (сто шестдесет и пет лева и две стотинки),
представляваща такса услуга за предоставяне на кредита за периода от 15.09.2016
г. до 06.07.2017 г.; 5.) 382,11 лв. (триста осемдесет и два лева и единадесет
стотинки), представляваща такса услуга за събиране на погасителни вноски за
периода от 15.09.2016 г. до 06.07.2017 г.; 6.) 62,85 лв. (шестдесет и два
лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава
(мораторна лихва) за периода от 01.07.2017 г. до 30.05.2018 г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), ведно със законната лихва, считано от
30.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 3099/04.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 1080/2018 г. по описа на РС – Ботевград, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва за периода от 01.07.2017
г. до 30.05.2018 г. за разликата над уважения размер от 62,85 лв. до пълния
предявен размер от 85,86 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.И.Г. с ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на „А.С.В.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Д-р П.Д.“ № **, офис сграда „Л.“, ет. *, офис *, разноски в исковото производство в общ размер на 808,11 лв. (осемстотин и осем лева и
единадесет стотинки), от които: 266,91 лв. – държавна такса; 196,80 лв. –
депозит за експертиза; 344,40 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и
сумата от 73,80 лв. (седемдесет и три
лева и осемдесет стотинки), от които: 24,60 лв. – държавна такса и 49,20
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :