Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.06.2018
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На седми юни две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Антония
Пенчева
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 905
по описа за 2018 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.
„ ХVІІІ-та” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова
молба, подадена от „М.ф.м.“ АД, с която се
претендира да бъде осъдена П.А.М. да му заплати сумите от 2931,44 лева представляваща неплатен остатък
от главница по договор за
паричен заем от 16.02.2012г. сключен между П.А.М. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД; 933,58 – договорна лихва за период от 05.03.2012г. до 05.02.2015г.; 606,19 лв. –
обезщетение за забава в размер на
законната лихва за период от
05.09.2013г. до 14.10.2015г., което вземане е било прехвърлено на „М.ф.м.” АД с договор за цесия
от 14.10.2015г.; 673,75 лв.
обезщетение за забава върху 2931,44 начислено за периода от 15.10.2015г. до
18.01.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 22.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се сочи, че на 16.02.2012г. между
П.А.М. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД бил сключен
Договор за потребителски кредит, съгласно който дружеството като заемодател
предоставил на ответника сума в размер на
4522,13
лв. Общото
задължение по договора
възлизало
на 7232,16 лв., която
сума включвала и лихви, премия по застраховка и такса усвояване, като била
разсрочена на 36 равни месечни вноски по
203,42
лв. с краен падеж 16.02.2015г. Поради неизпълнение на задължението за плащане на
погасителните вноски на падежа им предсрочната изискуемост настъпила
автоматично на 05.09.2013г. По силата на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2015г. и приложение № 1 към него „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД прехвърлил на М.ф.м.”
АД цялото непогасено вземане по договора за заем, като платената сума към него
момент била 3458,14 лв. За извършеното
прехвърляне ответникът бил уведомен по пощата с писмо с обратна разписка, като
се твърди уведомяване и с настоящата искова молба. Представени
са писмени доказателства и е направено доказателствено
искане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е е
постъпил писмен отговор от редовно
уведомения ответник. В проведното по делото открито съдебно
заседание, чрез процесуален представител оспорва исковите претенции, като прави
възражение за изтекла 5 годишна погасителна давност за главното вземане
в размер на 2 931.40 лева и изтекла кратка погасителна давност за останалите
вземания - 933.58 лева договорна лихва, 606.19 лева законна лихва
за забава и 673.75 лева законна лихва.
Сочи, че кредитът не е предсрочно изискуем, тъй като
липсва лично изявление от кредитора
към кредитополучателя. Не оспорва математическите стойности на посочените от ищеца суми за
главница и лихви.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства
- копия от Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01643625 от
16.02.2012г. с погасителен план и преводно нареждане за кредитен
превод на стойност 3 814.56лева; копие от договор за
продажба и прехвърляне на вземания от
14.10.2015г. с Приложение 1 към Договор за
цедиране на задължения, уведомление за извършено прехвърляне
на вземания /цесия/; лична карта на П.М., се установява, че: На 16.02.2012г. между
„БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и Емил Петров Йорданов, ЕГН:********** бил сключен Договор за потребителски кредит № **********/12.10.2016г., съгласно
който на 17.02.2012г. дружеството като заемодател
предоставил на ответника сума в размер на
4522,13
лв. Общото
задължение по договора
възлизало
на 7232,16 лв., която
сума включвала и лихви, премия по застраховка и такса усвояване, като била
разсрочена на 36 равни месечни вноски по
203,42
лв. с краен падеж 16.02.2015г. По силата на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2015г. и приложение № 1 към него „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД прехвърлил на М.ф.м.”
АД цялото непогасено вземане по договора за заем. За извършеното прехвърляне на заемателя било изпратено
писмо с обратна разписка.
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените искове са
с правно основание чл.
79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86
ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
Предвид горепосочените материалноправни норми, уважаването на исковете е обусловено от наличието
на установено от ищеца наличие
на да установи
при условията на пълно и главно
доказване: наличие на валидна договорна
връзка между страните по силата
на договор за потребителски кредит, по която
е изправна страна, от която е възникнало
задължение на ответника за заплащане
на претендираните суми; изискуемост към датата на предявяване на иска или обявяване на предсрочна изискуемост на процесния потребителски
кредит по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, вкл. получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем,
наличието на валиден договор за прехвърляне на вземането
със страни ищеца и третото лице – заемател, и извършеното
по реда на
чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за
извършената цесия, респ. ответникът следва да установи обстоятелството, че е върнал заетата сума по
договора за кредит на цесионера или цедента или, че задължението за връщането й е погасено по
друг правнорелевантен способ.
Между
страните по делото не е спорно, а и от приложения от ищеца като доказателство
документ се установява, че между страните е бил сключен валиден писмен договор
за заем при общи условия. Налице е
доказателство за превеждане на сумата по сметка на ответника. По делото не се
спори, че от страна на заемателя липсват плщания по договора за сумите посочени в исковата молба.
В случая ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост. Такава не е
налице, тъй като въпреки противните уговорки, за обявяването й заемателят следва да е бил уведомен – т.
18 на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки липсата на надлежно
обявена предсрочна изискуемост, към датата на подаване на исковата молба процесното вземането е изискуемо, тъй като е настъпил
падежа и на последната уговорена погасителна вноска – 05.02.2015г.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права
(вземания), по силата на която
настъпва промяна в субектите на съществуващо облигационно правоотношение – занапред
кредитор става приобретателя - цесионер, на когото стария
кредитор - цедент е прехвърлил вземането си по силата
на сключения между тях договор. Договорът
за цесия по своята същност
е двустранен, консенсуален,
неформален и каузален договор. От това
следва, че законът не предвижда
като предпоставка за действителността му изискване за
специална форма, в която да бъде
изразено съгласието
на страните по договора или
установяването на извършени престации по него /за
разлика от реалните договори/, не е задължително да бъде и възмезден
– арг. чл. 100 ЗЗД. За валидността му е достатъчно наличието на основание и съгласие,
които са налице в случая.
Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията
на ответника съобразно изискванията на чл. 99
ал. 4
ЗЗД. Съобразно тази норма, както и задължителните указания,
дадени в ТР №
142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено
от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е
извършено с
получаването на преписа от исковата
молба с приложения към нея договор
за цесия и уведомление от цедента. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно
действие, а само за противопоставимост. Длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е
изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл решение
№ 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на
ВКС, Определение №987/ 18.07.2011г. по гр.д. №867/ 2011г. на ВКС и др./.
Ответникът е въвел възражение за изтекла погасителна давност относно
възможността претендираното вземане да бъде предмет
на съдебна санкция, което обаче на осн. чл. 133 вр. чл. 131 ГПК е преклудирано.
В допълнение следва да се отбележи,
че това възражение е и неоснователно, тъй като видно от сключения договор
падежа на последната вноска е уговорен на 05.02.2015г., а исковата молба е
подадена на 22.01.2018г., до която дата
не е бил изтекъл срока на общата погасителна давност предвиден в чл. 110 ЗЗД.
Вземането по договор за заем не е периодично по смисъла на чл. 111 ЗЗД, дори да
е уговорено разсроченото му погасяване на части, поради което тази норма е
неприложима в настоящия казус.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които според приложения
списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им
извършване - вносни бележки за държавни
такси са в общ размер от 267,26лв. и юрисконсултското
възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лв. Искането
за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение
над размера от 100 лв.
е неоснователно, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 78 ал.
8 ГПК /в ред. ДВ
бр. 8 от
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД П.А.М. ЕГН ********** да заплати на „М.ф.м.“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
*** сумите от: 2931,44 лева, представляваща неплатен остатък от главница по договор за
паричен заем от 16.02.2012г. сключен между П.А.М. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД; 933,58 – договорна лихва за период от 05.03.2012г. до 05.02.2015г.; 606,19 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 05.09.2013г. до
14.10.2015г., което вземане е било прехвърлено на „М.ф.м.” АД с договор за цесия
от 14.10.2015г.; 673,75 лв. -
обезщетение за забава върху 2931,44 начислено за периода от 15.10.2015г. до
18.01.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 22.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК П.А.М. ЕГН ********** да заплати на „М.ф.м.“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 367,26 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: