Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.
Лом, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на първи октомври, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Миронова
гр.д. № 816 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Установителни искове с правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК;
Осъдителен иск с правно основание: - чл. 92, ал. 1 ЗЗД
Предявени са обективно съединени
искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу А.М.А., ЕГН **********,***,
за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена
Заповед по чл. 410 ГПК и за осъждане да заплати неустойка.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между него – с предишно
наименование „Космо България Мобайл“ ООД, ЕИК *********и ответника, с абонатен
номер при Оператора № *********, е бил сключен и валидно е действал Договор за
мобилни услуги за мобилен № 0892 988 978 от дата 08.12.2015 год., за срок
от 24 месеца, по програма Резерв Стандарт.
Въз основа на тези договори,
ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал под
абонатен № *********.
Издадени са:
1. Фактура №
**********/10.03.2016 год., за отчетен период на потребление 10.02 -09.03.2016
год., на стойност 93,34 лв. и срок за плащане – 25.03.2016 год.,
2. Фактура №
**********/10.04.2016 год., за отчетен период 10.03.-09.04.2016 год., на
стойност 16,51 лв. и незаплатен баланс от предходен период, или общо 79,78 лв.,
със срок за плащане – 25.04.2016 год.
След извършена корекция на
дълга е останало незаплатено задължение в размер на 75,94 лв.
Начислено е и обезщетение за
неизпълнение, на осн. т. 11 от Договора.
Тъй като ответникът не е
заплатил горните суми, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като
длъжникът по заповедното производство е бил известен при условията на чл. 47 ГПК за издадената Заповед за изпълнение, за ищеца е възникнал правен интерес от
предявяването на установителен иск.
Тъй като неустойката не е
посочена в заповедта по чл. 410 ГПК като основание, нито като обстоятелство, от
което произтича претенцията за заплащане по заповедното производство, за ищеца
е налице правен интерес от предявяване, в условията на обективно кумулативно
съединяване на искове да претендира осъждането на ответника да заплати и тази
сума.
Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на
ответника, че към него саществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 75,94
лв., за неизплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *********, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда,
до окончателното плащане.
Иска се също, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 648,53 лв., представляваща начислена
договорна неустойка по договор за абонатен номер № *********.
Иска се също ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 77,49 лв., представляваща незаплатените лизингови вноски по договор за
абонатен номер № *********
Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, адв. П. П., МАК, счита исковете за допустими, но неоснователни и
ги оспорва както по основание, така и по размер.
В откритото съдебно заседание страните са редовно
призовани.
Ищецът не изпраща процесуален представител.
С уточнителна молба-становище от 30.09.2019
год., /л. 83/, ищецът, чрез пълномощника си, адв.
В. Г., САК, не възразява делото да се разгледа в нейно отсъствие, като поддържа
исковете, счита ги за основателни и доказани, поради което моли да бъдат
уважени. Претендира разноски, като списъкът по чл. 80 ГПК е обективиран в
становището.
Ответникът, чрез назначеният си на
осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
адв. П.
П., МАК, поддържа становището, изразено в писмения отговор и
пледира за отхвърляне на исковете за неустойка като неоснователни и недоказани.
Страните са се съгласили със съобщеният
им доклад по делото и същият е обявен за окончателен.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа
страна:
По ч.гр.д. № 3059/2017 год. на РС – Лом е издадена
на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение от 04.12.2017 г. в полза на
заявителя-настоящ ищец, против ответника А.М.А. ***, за сумата от 735,14 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по
Договор за далекосъобщителни услуги, сключен между страните на 08.12.2015 год., за клиентски № *********, за които е издадена крайна фактура № 7242024404/10.06.2016 год., както следва: 724,47 лв. - потребена и незаплатена далекосъобщителна
услуга за отчетен период от 10.02.2016 год. до 09.06.2016 год. и
10,67 лв. – мораторна лихва за забава върху просроченото
задължение за период от 26.06.2016 – 15.11.2017 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2017
год., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по заповедното
производство в размер на 205,00 лв., представляващи 25,00 лв. – държавна такса
и 180 лв. – адвокатско възнаграждение.
Както в заявлението по чл. 410 ГПК, така
и в издадената заповед е посочено, че претендираните вземания са за абонатен № *********,
по Договор за далекосъобщителни услуги от 08.12.2015 год.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК и съдът, с
Разпореждане от 21.02.2018 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец
в настоящото производство на 15.03.2018 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415
ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /на 13.03.2018 год., видно от п.клеймо/
Видно от писмените доказателства по
делото, между ответника и ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, е сключен Договор за мобилни услуги от 08.12.2015 год., за абонаментен план
СТАНДАРТ за срок
от 24 месеца /до 08.12.2017 год./.
По силата на договора, отв. А. А. е получил СИМ карта № *******, за телефонен номер ******.
В Договора от 08.12.2015 год. е уговорено, че в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок на действието му по
вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер
на сумата от стандартните за съответната програма/пакет месечни абонаменти за
всяка СИМ-карта/номер до края на този срок. Договорена е месечна
абонаментна такса в размер на 39,99 лв. Предвидено е също (в чл. 19е на ОУ, че
потребителят не може да се позовава на невъзможност да получи съобщение или
информация на адрес или номер, посочени в индивидуалния договор или съпътстващи
го документи. Това правило важи и за кратки текстови съобщения (СМС) или
повиквания.
По делото са представени от ищеца
следните фактури, издадени на името на ответника, с клиентски № *********:
1./ Фактура №
**********/10.03.2016 год.,
за отчетен период 10.02.2016 – 09.03.2016 год., на стойност 63,27
лв., включващи мобилни услуги и абонаментни такси.
2./ Фактура №
**********/10.04.2016.,
за отчетен период 10.03.2016 – 09.04.2016 год., на стойност 79,78
лв., включващи абонаментни такси, както и непогасени задължения от предходния
период;
3./ (крайна) Фактура №
**********/10.06.2016.,
за отчетен период 10.05.2016 – 09.06.2016 год., на стойност 724,47
лв., включващи неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги (648,53
лв.) и непогасени задължения от минал период (75,94 лв.).
По делото не се ангажират
доказателства и не се твърди
задълженията
по горните фактури да са заплатени.
От заключението на приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-считоводна експертиза, изготвена от в.л. И.А. се
установява, че неплатената сума за мобилни услуги е общо 75,94 лв., а
неустойката за редсрочно прекратяване на договора е в размер на 119,97 лв., тъй
като съгл. споразумение между ищеца и КЗК неустойката за предсрочно
прекратяване на договорите по вина на абоната не може да надвишава трикратният
размер на стандартната месечна вноски, която в случая е 39,99 лв.
При така установеното се налагат следните
правни изводи:
Относно предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК:
Иска
се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца, по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 3059/2017 год. на ЛРС, в размер на 75,94 лв., незаплатена далекосъобщителна по договор за
далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********, ведно със законнаталихва за забава, считано от датата
на подаване на заявлението заподаване на заповед за изпълнение /30.11.2017 год./
до окончателното плащане на сумата.
Искът е
допустим, т.к. е предявен в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, от лице, притежаващо процесуална и
материалноправна легитимация.
За да бъде уважен, е необходимо по делото да бъде
установено наличието на определените в закона предпоставки: валидно облигационно отношение между ответника
и ищеца, че ищецът е изправната страна
по договорите, размера на задължението и
неговата изискуемост, предсрочното
прекратяване на договорите по вина на ответника и съответно – възникването
на основания за начисляване на неустойка в претендирания размер.
В тежест на ищеца е при пълно и главно
доказване да установи горните обстоятелства.
В заповедта по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3059/2017 год. на ЛРС, а и в
заявлението за издаването й е посочено, че претендиратата главница от 724,47
лв. произтича от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 08.12.2015
год., сключен между страните.
В настоящото производство се иска установяване
дължимостта на част от първоначалната сума – в размер на 75,94 лв., за които се
твърди, че са незаплатените далекосъобщителни услуги.
Претендираната сума съвпада по размер с установеното от
вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза.
Затова предявеният установителен искследва да се уважи в
цялост.
По
иска с правно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Иска се също, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 648,53 лв., представляваща начислена
договорна неустойка по договор за абонатен номер № *********.
Искът се поддържа до размер на
119,97 лв., като ищецът се съобразява с постигнато споразумение между него и
КЗК. В този смисъл е и заключението на вещото лице.
Налице е сключен между ищеца
и ответника договор, в който е предвидена дължима от абоната неустойка, в
случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя.
В подобни хипотези,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на
всеки от договорите.
По делото, обаче, не са
налице никакви доказателства, че процесният договор бил прекратен от страна на
„Теленор България“ ЕАД.
Прекратяването на договора
представлява волеизявление от страна по договор, по силата на което се прекъсва
налична облигационна връзка.
В случая не са налице
доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради
което и не са налице предпоставките за възникване на задължение на абоната за
плащане на претендираната неустойка. Самият доставчик, в приетите от него общи
условия прави разграничение между ограничаване на предоставените услуги и
прекратяване на договора.
Предвид гореизложеното,
депозираната претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Относно
разноските:
Ищецът претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
Предвид изхода от делото,
ответникът ще следва да понесе разноските на ищеца в заповедното и исковото
производство съобразно уважената част от исковете.
По заповедното производство –
ч.гр.д. № 3059/2017 год. ищецът е
сторил разноски в размер на 205 лв., от които 25 лв. – д.т. и 180 лв. –
адвокатско възнаграждение.
От заявените по заповедното
производство две претенции, за едната (мораторна лихва за забава) не е предявен
иск, а другата е уважена напълно – в претендираният резмер от 75,94 лв., но за остатъка до сумата от 724,47
лв. – главница по заповедното производство не е предявен иск. Или – от общо
претендираните по заповедното производство 735,14 лв. е установено задължение в
размер на 75,94 лв., което е 10,33 %.
Това означава, че по
заповедното производство ответникът следва да понесе разноски на ищеца в размер
на 21,18 лв.
В исковото производство
ищецът е направил разноски в размер на 755 лв., от които 75 лв. – д.т. (25 лв.
довнесени за установителния и 50 лв. за осъдителния иск), 180 лв. – за
процесуално представителство, 300 лв. – за особен представител на ответника и
200 лв. за ССЕ.
Разноските не са
диференцирани, за това съдът приема, че са равни за всеки от исковете.
Установителният иск е с цена 75,94
лв. и е уважен изцяло. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 365 лв. за този иск (25 лв. д.т., 90 лв. – за пълномощника на ищеца,
150 лв. за особения представител на ответника и 100 лв. за ССЕ).
Искът за неустойка е
отхвърлен изцяло. Съответната част от разноските на ищеца – 390 лв. (50 лв.
д.т., 90 лв. – за пълномощника на ищеца, 150 лв. за особения представител на
ответника и 100 лв. за ССЕ)ще остане в негова тежест.
Или, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 386,18 лв. –
разноски, от които 365,00 лв. – по исковото и 21,18 лв. – по заповедното
производство съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на А.М.А., ЕГН **********,***, че към него
съществува изискуемо вземане на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
по издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.12.2017 г. по ч.гр.д. № 3059/2017 год. на РС – Лом,, в размер на 75,94 лв. (седемдесет и пет лева, 94 ст.), незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 10.02.2016 – 09.06.2016 год., по Договор за мобилни услуги за мобилен №
0892 988 978 от дата 08.12.2015 год., с абонатен номер при Оператора № *********, ведно със
законнаталихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението
заподаване на заповед за изпълнение /30.11.2017 год./ до окончателното плащане
на сумата.
Отхвърля
предявеният на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД иск от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, срещу А.М.А.,
ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от 648,53 лв. (шестстотин четиридесет и осем лева, 53 ст.),
представляваща начислена договорна неустойка
по договор за абонатен
номер № ********* по Договор
за мобилни услуги за мобилен № 0892 988 978 от дата 08.12.2015 год .като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, А.М.А., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, в
размер на 386,18 лв. (триста осемдесет и шест лева, 18 ст.)
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Монтана
в двуседмичен
срок от съобщението.
Районен съдия: