Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.08.2020
г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI „В“ въззивен състав, в закрито заседание на единадесети август през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Илиева ч.гр.дело № 8100 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 -
438 от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 01283 от 17.07.2020 г., подадена от длъжника „П.К.Б.“ ЕООД, срещу
разпореждане от 29.06.2020 г. по изпълнително дело № 20208530400148 на ЧСИ А.Д.,
с рег. № 853 на КЧСИ, с което разноските по изпълнителното дело за адвокатско
възнаграждение са намалени от 230 лв. на 110 лв., а таксата по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ е преизчислена от 33,60 лева на 19,20 лева с вкл. ДДС.
В
жалбата са изложени оплаквания, че адвокатът на страната е злоупотребил с
процесуални права като не е оказал необходимото съдействие на длъжника да
изпълни задължението си по изпълнителния лист, поради което последният се е
освободил от последиците на забавата и разноски по изпълнителното дело не се
дължат. Евентуално сочи, че адвокатското възнаграждение на взискателя е
прекомерно с оглед действително извършените действия, поради което прави искане
да бъде намалено до минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) по чл. 10, т. 1 за
образуване на изпълнителното дело, а разноските за дължима такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ да бъдат изчислени единствено върху вземането по изпълнителния лист или
евентуално намаслени с оглед редуциране на адвокатското възнаграждение.
Претендира разноски. Не представя нарочен списък по чл. 80 от ГПК.
В
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя по
изпълнителното дело – А.М.Д.чрез процесуалния ѝ представител адв. Е.И., в
което излага становище, че жалбата е неоснователна, като моли същата да бъде
оставена без уважение. Не претендира разноски.
Частен
съдебен изпълнител А.Д. е дал становище във връзка с извършените изпълнителни
действия, като счита, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна, тъй
като адвокатското възнаграждение е редуцирано до минимума по чл. 10, т. 1 и т.
2, вр. чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, а таксите по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ са намалени.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени
в жалбата и възражението, и се запозна с доказателствата по делото, както и с обясненията
на частния съдебен изпълнител, прие следното:
Изпълнително
дело № 20208530400148 на ЧСИ А.Д., с рег. № 853 на КЧСИ, е образувано по молба
от 16.06.2020 г. на взискателя А.М.Д.-С.чрез адв. Е.Г.И.срещу „П.К.Б.“ ЕООД,
което дружество е осъдено да заплати сумата в размер на 50 лева, разноски за
две инстанции, по изпълнителен лист № 324 от 29.04.2020 г., издаден по гр. дело
№ 89/2019 г. на РС-Димитровград.
По
делото е представено и пълномощно ведно с договор за правна защита и съдействие
от 15.06.2020 г. за адвокат Е.Г.И., в което е уговорено адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 230 лв., платено в брой,
съгласно отбелязването в договора на лист 3 от изпълнителното дело.
В
молбата процесуалният представител на взискателя е поискал ЧСИ да наложи за
събиране на вземането от 50 лева запор на банковата сметка на длъжника.
На 16.06.2020
г. частният съдебен изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение на
длъжника, в която е описан актуалният размер на дълга, ведно с дължимото
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и такси и разноски по
ТТР към ЗЧСИ. По делото не представено доказателство кога поканата е връчена на
длъжника. Между страните не е спорно, че същата е получена на 19.06.2020 г.
С разпореждане
от 29.06.2020 г. частният съдебен изпълнител е намалил по възражение на
длъжника приетите разноски за адвокатско възнаграждение от 230 лв. на 110 лв.,
а таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е намалена от 33,60 лева на 19,20 лева с
вкл. ДДС, за което длъжникът е уведомен на 02.07.2020 г.
При така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Съгласно
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Според чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбата се подава чрез съдебния
изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от
извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или
ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Жалбата е
подадена на 16.07.2019 г., поради което е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Според
чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда.
По
своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в
производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането
ѝ не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника.
Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно
задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното
производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези
разноски обаче трябва да са били: 1/ във връзка с изпълнението и 2/ да са били
необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не
отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с
оглед на реализиране на вземането, както и за тези разноски, които са били
извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани,
тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи. Ето защо в
настоящия случай предмет на изследване са посочените въпроси, като без значение
са твърденията на жалбоподателя за неоказано съдействие от страна на взискателя
за доброволно плащане на дълга при липса на доказана злоупотреба с процесуални
права от страна на кредитора по изпълнителния лист и неговия адвокат.
Съгласно
чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията ѝ приложима към датата на неговото договаряне и съответно
възлагане от частния съдебен изпълнител в полза на страната, минималното
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 100,00 лв. без вкл. ДДС.
При
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело, извършените от процесуалния представител на взискателя действия, които се
изчерпват с подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, в която е
направено само искане за налагане на запор на банкова сметка, ***емането, съдът
приема, че взискателят има право само на адвокатско възнаграждение за
образуване на делото, но не и за неговото водене, доколкото не са налице данни,
за други действия, насочени към принудителното събиране на дълга от 50,00 лева.
Предвид горното, въззивният съд намира, че жалбата срещу постановлението за
разноските, представляващи адвокатско възнаграждение на взискателя, е
основателна, а обжалваният акт следва да бъде отменен, като адвокатското
възнаграждение на взискателя се намали на 100,00 лева, тъй като по делото не са
представени доказателства, че адвокатът е регистриран по ДДС.
Основателни
се явяват и оплакванията на частния жалбоподател във връзка с таксата по т. 26
от ТТРЗЧСИ, тъй като тя не следва да се начислява върху определеното адвокатско
възнаграждение за изпълнителното производство по аргумент от решение №
517/28.06.2010 г. по гр. д. № 1249/2009 г. на ВКС, III ГО. Материалният интерес
в разглеждания случай се състои единствено от сумата по изпълнителния лист в размер
на 50,00 лева, следователно, пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се
равнява на 12,00 лева с вкл. ДДС.
Заявената
от жалбоподателя претенция за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността за разноски
се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие, а отговорността на
съдебния изпълнител за вреди може да бъде реализирана по реда на чл. 441 от ГПК
при наличие на предпоставките за това.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 29.06.2020 г. по
изпълнително дело № 20208530400148 на ЧСИ А.Д., с рег. № 853 на КЧСИ, с което е
оставено без уважение искането на жалбоподателя „П.К.Б.“ ЕООД за намаляване
размера на адвокатското възнаграждение на взискателя А.М.Д.-С.по посоченото
изпълнително дело, както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА
на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на взискателя А.М.Д.-С.по
изпълнително дело № 20208530400148 на ЧСИ А.Д., с рег. № 853 на КЧСИ, от 110,00
лева на 100,00 лева.
НАМАЛЯВА дължимата в
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20208530400148 на ЧСИ А.Д.,
с рег. № 853 на КЧСИ, от длъжника „П.К.Б.“ ЕООД пропорционална такса по т. 26
от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 19,20 лв. на 12,00 лева
с вкл. ДДС.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.