РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 451
гр.
Пловдив, 15.01.2024 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІ състав, в открито
заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА М.А
при секретаря
РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на прокурора МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ, като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА М.А административно дело № 2005 по описа за 2023 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1.Производство по реда на
чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
2. Образувано е по искова
молба, предявена от „ВИТ 12“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, р-н „Северен“, представлявано от управителя В. Т., чрез пълномощника
си адв. И.В., против ОД на МВР Пловдив, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата в размер на 10 000
лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, под формата на пропуснати
ползи, изразяващи се в противоправно лишаване от ползване на собствена движима
вещ - лек автомобил „Мерцедес ГЛС 350 Д 4 МАТИК“, с рег.№ ***, чрез отнемане на
регистрационни табели на автомобила за периода от 03.11.2022г. до 18.11.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от 03.11.2022г., до окончателното изплащане
на сумата.
2.1.Ищецът, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощения му
адвокат Г.. В съдебно заседание исковата молба се поддържа, като се моли същата
да бъде уважена, като на ищеца се присъдят и разноските по делото. В приложена
писмена защита се излагат съображения за доказаност на исковата претенция по
основание и по размер.
3. Ответникът по иска – ОД
на МВР Пловдив, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт П. и в депозирана писмена
защита по исковата молба излага становище за неоснователност и недоказаност на
исковата претенция. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и разноски по
производството.
4.Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата
претенция.
ІІ. За фактите:
5.На
03.11.2022 г. в 18:30 ч. В. Т. бил спрян за проверка при управление на лек
автомобил марка Мерцедес ГЛС 350 д 4МАТИК, с per. № *** собственост на „ВИТ 12“ ЕООД,
в с. Брестник, на ул. „***“ до номер 67. Полицейските органи от 01 РУ-ОДМВР -
гр. Пловдив, поискали да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и
наркотици. Т. бил свален от колата и заведен в районното управление, за да му
бъдат извършени съответните тестове. Автомобилът е останал на тротоара в с.
Брестник, по ул. „***“ до номер 67.
6.Тъй като Т. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство,
същият бил отведен в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, за да му бъде извършено кръвно
изследване, което също отказал. В резултат на това спрямо него са били
съставени АУАН серия GA № 804554 и АУАН серия GA № 804555, и двата издадени от
Стоян Бахчеванов - мл. автоконтрольор при 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, Талон за
изследване № 108489, Талон за изследване № 108490, ЗППАМ №
22-0432-000448/03.11.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, ЗППАМ №
22-0432-000449/03.11.2022 г. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
7.Със ЗППАМ, на основание чл. 171, т. 1,6. „б“ от ЗДвП, на В. Т. била
наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС“, която
мярка се налага - при отказ на водача да бъде да бъде проверен с техническо
средство или с тест. Отделно от това регистрационните номера на автомобила били
иззети от служители на ОДМВР - гр. Пловдив, за което действие не била издадена Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на ППС“ по чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП не е издадена.
8.На 01.11.2022 г. между „ВИТ 12“ ЕООД (собственост на лек автомобил Мерцедес
ГЛС 350 д 4МАТИК, с per. № ***) бил сключен Договор за наем за отдаване под
наем на лек автомобил марка Мерцедес ГЛС 350 д 4МАТИК, с per. № ***. Видно от
договора дружеството „ВИТ 12“ ЕООД се задължило да предаде владението върху
автомобила на Й. Т. на 04.11.2022 г., за срок от един месец срещу сумата от 10
000 лв. /десет хиляди лева/.
На 04.11.2022 г. договорът за наем на МПС между „ВИТ 12“ ЕООД и Й. Т. бил
прекратен, поради невъзможност на изпълнението на договора по независещи от
страните причини. В тази връзка, „ВИТ 12“ ЕООД пропуснал да получи и
уговорената наемна цена в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/.
9.На 18.11.2022 г. регистрационните
номера на автомобила, собственост на „ВИТ
12“ ЕООД, били върнати в сградата на 01 РУ-Пловдив от старши полицай И. К.
срещу разписка.
10.С исковата молба са
приложени и приети по делото документи, включително договор за наем на МПС от
01.11.2022г. и споразумение за прекратяване на Договор за наем на МПС от 01.11.2022г.
11.По делото, в качеството
им на свидетели са разпитани Д.Б.А. и М.Б.М..
11.1.Свидетелят Д. А.,
съпруга на В. Т., твърди, че работи във фирма „ВИТ 12“ ЕООД на длъжност
„технически сътрудник“. Запозната е с отнемането на регистрационните номера на
служебния автомобил през месец декември 2022г. Номерата били свалени в къщата
и, където била прибрана колата. Не е присъствала на арестуването на Т.. Колата
била прибрана от колега на Т., а полицаите свалили номерата от колата в гаража,
без да дадат документи. Доколкото знае, колата щяла да бъде отдавана под наем и
сделката е пропаднала, защото била без номера. Не знае за друг случай с такова
отдаване под наем на други автомобили, собственост на „ВИТ 12“ ЕООД.
11.2.Свидетелят М.М., сочи,
че е назначен на длъжност „технически организатор“
във „ВИТ 12“ ЕООД. Знае за случая за отнемането на
регистрационни номера. Вечерта, когато са спрели управителя на фирмата,
той му се обадил и го помолил да прибера
колата. М. се обадил на съпругата му за
да вземе резервния ключ и отишъл да прибере колата. В този момент тя била с
регистрационните номера.
ІІІ. За правото:
12.Пловдивският
административен съд, на първо място, намира, че искът е процесуално ДОПУСТИМ. С
оглед на съдържанието на исковата претенция, се касае до иск с правно основание
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на
обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат
от незаконосъобразно действие на държавен орган при изпълнение на
административна дейност.
13.Искът е предявен от
надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и
против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая Областна дирекция на
МВР Пловдив е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, поради което,
правилно искът е насочен именно срещу Областна дирекция на МВР Пловдив.
14.По същество исковата
претенция се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да възникне
правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице
няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да съществува
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; да има
причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съдът, за да
постанови решението си взе предвид приетите по делото писмени доказателства,
както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Б.А. и М.Б.М.. Последните
съдът кредитира, макар и само отчасти и доколкото са съответни на останалия
доказателствен материал, като ги разглежда и критично, предвид служебните
отношения на свидетелите с ищеца.
15. Действително в случая от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява наличие на
незаконосъобразно действие от страна на административен орган при 01 РУ Полиция
при ОД на МВР Пловдив, изразяващо се в противоправно отнемане на
регистрационните номера на автомобила, собственост на „ВИТ 12“ ЕООД, без да е
налице материално- правно основание за извършването му, като липсва и издаден
административен акт, обективиращ извършеното действие. В този смисъл следва да
се поксочи, че в случая не са били налице предпоставки за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДв.П, съгласно
която разпоредба регистрацията на ППС се прекратява, ако собственикът, който
управлява превозното средство откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
В случая обаче не
са налице останалите две предпоставки за ангажиране на отговорността, а именно
приченени вреди в правната сфера на ищеца и причинна връзка между приченената
вреда и незаконосъобразното действие.
Във връзка с
претендираните имуществени вреди, ще следва да бъде съобразено на първо място,
че те се изразяват в засягане на материални блага на правните субекти.
Съдът приема, че
ищецът не е доказал по категоричен начин реално причинени имуществени, както и
наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и сочените
действия и бездействия.
По делото, исковата
молба, са приложени и приети по делото документи, включително договор за наем
на МПС сключен между „ВИТ 12“ ЕООД и Й. Т. на 01.11.2022г. и споразумение за
прекратяване на Договор за наем на МПС от 01.11.2022г., оспорени от страна на
ответника в производството.
В тази връзка
следва да се посочи, че действително, както е посочено в исковата молба, според
Решение № 66 от 14.06.2011 г. по гр. д. № 1725/2009 г„ Е К, IV ГО на ВКС,
пропуснатата полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на
непозволено увреждане, се изразява в невъзможността да бъде реализирано
определено имущество или парично оценим интерес. Всяко неосъществено
увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би
било осуетено от деликта, съставлява пропусната полза. Такава е както
печалбата, която увреденият е можел да получи от изпълнението на договор,
осуетен от противоправно поведение на деликвента, така и всяка друга
имуществена облага, която със сигурност пострадалият би реализирал, ако
вредоносното действие не би настъпило.
Действително, лишаването
на собственика от признатата му от закона възможност да ползва собствената си
вещ всякога има характер на пропусната полза и се съизмерва със средната
пазарна цена на наема, тъй правото на собственика да ползва вещта включва и
правото да придобива гражданските плодове от нея
По делото, обаче,
не са ангажирани никакви доказателства, че действително същият е претърпял
имуществени вреди в посочения размер. Единствените документи сочещи на
твърдяната в исковата настъпила промяна в патримониума на ищеца са договор за наем на МПС сключен между „ВИТ 12“
ЕООД и Й. Т. на 01.11.2022г. и споразумение за прекратяване на Договор за наем
на МПС от 01.11.2022г., които, каза се по-горе, са оспорени от страна на
ответника в производството и които съдът намира за изготвени за нуждите на
настоящото производство.
На следващо място
по отношение сочената пропусната полза и съизмерването ѝ със средната
пазарна цена на наема следва да се посочи, че от страна на ищеца на са
представени доказателства именно по отношение тази средна пазарна цена. Не бе
поискано и да бъде допусната и изготвена експертиза, която да определи средната
пазарна цена на наема на автомобила. Тук е маясто и да се посочи, че съдът не
разполага със специални знания в тази област, поради което не може да определи средна
пазарна цена, която да бъде присъдена на ищеца.
Претендираното от
лицето обезщетение за имуществени вреди, по своята същност, има за цел да
репарира действително претърпени болка и страдание, които в случая не са
подкрепени с доказателства. Неимуществените вреди не могат да се предполагат и
макар, и възможна последица, те подлежат на доказване с всички допустими
средства във всеки конкретен случай.
Недоказана е и
третата предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ, а именно причинна
връзка между сочените действия и бездействия на администрацията и
претендираните неимуществени вреди.
16.Въз основа на
възприетите доказателства, съдът намира за неоснователна и недоказана искова
претенция за присъждане на сумата от 10 000 лева, обезщетение за претърпени претърпени
имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
противоправно лишаване от ползване на собствена движима вещ - лек автомобил „Мерцедес ГЛС 350 Д 4МАТИК“,
с рег.№ ***, чрез отнемане на регистрационни табели на автомобила за периода от
03.11.2022г. до 18.11.2022г. и като такава следва да бъде отхвърлена
IV. За разноските.
17.При този изход на делото
е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски. Същите са
заявени своевременно. С оглед на това и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр.
чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника по иска - Областна Дирекция на Министерство на вътрешните
работи-Пловдив съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска на „ВИТ 12“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н „Северен“,
представлявано от управителя В. Т., чрез пълномощника си адв. И.В., против ОД
на МВР Пловдив, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се иска да бъде
осъден ответникът да заплати сумата в размер на 10 000 лева, обезщетение за
претърпени имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
противоправно лишаване от ползване на собствена движима вещ - лек автомобил „Мерцедес ГЛС 350 Д 4МАТИК“,
с рег.№ ***, чрез отнемане на регистрационни табели на автомобила за периода от
03.11.2022г. до 18.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от
03.11.2022г., до окончателното изплащане на сумата., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА „ВИТ 12“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н „Северен“, представлявано
от управителя В. Т., да заплати на ОД на МВР гр.Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: