Решение по дело №1359/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260042                                     15.02.2021г.                         ***

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен,  ГРАЖДАНСКО отделение,  ІІ състав,

на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година,

в публичното заседание, в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                    ВЕСЕЛИНА МИШОВА

Секретар : Катерина Маджова

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1359 по описа за 2020 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.26, ал.2, чл.42, ал.2 и чл.44 от ЗЗД и във вр. с чл.108 от ЗС.

Делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивната жалба от ответничката Н.И.Я. ***, която атакува негативното за нея първоинстанционно Решение № 169/09.04.2020г. по гр.д.№ 2469/2019г. по описа на РС- Казанлък, с което е била обявена за нищожна упълномощителна сделка - пълномощно с нот.зав.рег.№ 3 и № 4, том 1 от 18.07.2014г. на Д.И.Г.- Кметски наместник на ***, поради липса на съгласие /волеизявление/ за упълномощаване, обявен е за недействителен на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД договора за покупко- продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 136, том III, рег.№ 3692/24.07.2014г. на Нотариус П.И., рег.№ 308 на НК, с район РС-Стара Загора, поради липса на представителна власт, признато е било за установено, че на правно основание чл.108 от ЗС М.А.С. е собственик на процесните недвижими имоти, и жалбоподателката е била осъдена да предаде владението върху тях на ищцата и да й заплати разноските пред първата инстанция. Счита атакуваното първоинстанционно Решение за процесуално недопустимо, и алтернативно за материално неправилно, постановено при наличие на множество нарушения на материалните правни норми и процесуалните правила, като излага подробни свои фактически и правни аргументи в тази насока. Моли настоящия въззивен съд да прогласи нищожността на Решението на РС и да върне делото за ново разглеждане от друг състав, или да го отмени и отхвърли всички предявени против нея облигационни и вещни искове, със законните последици. Няма искания за събиране и за представяне на нови доказателства пред настоящата въззивна инстанция. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В проведеното открито съдебно заседание по делото не се е явила въззивницата или неин процесуален представител, и не са пледирали пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

         В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор от ищцата М.А.С. ***, която счита подадената въззивна жалба против изцяло позитивното за нея Решение № 169/09.04.2020г. по гр.дело № 2469/2019г. по описа на PC- Казанлък за изцяло за неоснователна, поради която моли настоящия въззивен ОС- Ст.Загора да я остави без уважение, като потвърди атакуваното първоинстанционно Решение, като правилно и законосъобразно, обосновано, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Развива подробно своите защитни тези в тази насока. Тя също няма свои искания за събиране и за представяне на нови доказателства пред настоящата въззивна инстанция. Претендира разноските си пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл са допълнителните молби на двамата й наследници по закон- пълнолетните й синове/конституираните след смъртта й на нейно място/ Д.Г.Д. и Д.Г.Д./и двамата от ***/, като и  пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат.

        Окръжният съд счита, че въззивната жалба е процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, и съдът следва да се произнесе по същността на правния спор, с който е бил сезиран.

Въззивният ОС- Ст.Загора, в настоящия си състав, след като провери в атакуваната му част Решението на РС, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на всяка една от страните, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

Безспорно законно право на всеки съд/в случая първоинстанционния РС/ е да изгради изводите си по делото само по отношение на събраните годни доказателства, като обсъжда всички събрани отделни по вид и количество доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Действително РС няма за задача да изследва мотивите за сключване на една или друга правна сделка между страните, а единствено и само нейното съответствие със законовите разпоредби- тоест да извърши служебна проверка за твърдяното от ищеца евентуално нарушение на закона, както и да провери дали чрез една външна формална изрядност не се цели и постига забранен от закона краен резултат- тоест заобикаляне на закона. При извършената от въззивния съд проверка във връзка с направените от в.жалбоподател оплаквания за евентуално допуснати закононарушения в атакуваното Решение на първоинстанционния съд, ОС- Ст.Загора констатира, че не са допуснати никакви съществени закононарушения на процесуалните правила. Поради което ОС- Ст.Загора счита, че при решаване на спора по делото РС е обсъдил събраните по делото доказателства обективно, всестранно и пълно, предвид което изцяло неоснователни и недоказани се явяват оплакванията на въззивниците в тази им част. Първоинстанционният съд подробно е изследвал цялата фактическа обстановка и е разгледал доказателствата по делото.

Съгласно императивната разпоредба на чл.26, ал.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства- следователно една правна сделка е нищожна, когато противоречи на императивна правна норма, и нищожният поради противоречие със закона договор между страните пряко цели постигане на забранен резултат чрез нарушаване на императивни правни норми. Поради което недействителността и нищожността е пряка и непосредствена последица от порока на сделката, а не от начина, по който субектите упражняват собствените си права. Следователно правното основание за нищожност „противоречие със закона" е общо и е налице единствено и само тогава, когато конкретното нарушение на закона не е предвидено, като специално основание за недействителност, каквито са тези по чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.27 от ЗЗД.

Първоинстанционният РС- Ст.Загора напълно обосновано, правилно и законосъобразно е изложил в мотивите си, че при така безспорно установените факти, доказателства и обстоятелства по делото, че съгласно установената съдебна практика, предметът на спора по делото и обемът на дължимата защита се определят от страните, като съгласно чл.8, ал.2 от ГПК именно те посочват фактите, на които основават исканията си и представят съответни доказателства за тях, и при разглеждането на спора съдът е обвързан от определения от страните предмет/от посочените факти и доводи/ и е длъжен да се произнесе именно по тях, включително и настоящия въззивен съд съгласно нормата на чл.269 от ГПК. Безспорно е било установено от РС, че въззиваемата- ищца не е подписвала пълномощно за продажба на процесиите имоти, че не е познавала и никога не е виждала упълномощените лица, никога не е посещавала кметството на с.Венец, общ.Опан, обл.Старозагорска и не е подписвала процесното пълномощно и съпровождащите го декларации. Поради което се явява напълно мотивиран, законосъобразен и доказан извода на РС, че правното основание на предявеният главен обуславящ иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД е в пълно съответствие с липсата на представително правоотношение по пълномощното от 18.07.2014г. със заверен подпис и съдържание на кметски наместник на с.Венец, което е в пълно съответствие и с ТР № 5/2016г. на ВКС- София, в което подробно са изложени съображенията за разграничаване законовите хипотези на „нищожност поради липса на съгласие“ и „недействителност на договор поради липса на представителна власт“. Поради това и съобразявайки указанията на ВКС, както и съдебната практика по въпроса, считам, че първоинстанционният съд напълно правилно е приел в постановеното решение, че направените от ищцата уточнения на петитума не представляват промяна в основанието на иска, в който наведените факти и обстоятелства и търсена защита, се свеждат именно до искане за прогласяване на недействителността на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нот.акт №          136, том III, рег.№3692/24.07.2014г. на Нотариус рег.№308 на НК, поради сключване на тоз договор без представителна власт по смисъла на чл.42 ал.2 от ЗЗД, който не е бил потвърден от лицето, в чиято полза е бил сключен този договор без представителна власт.

В обжалваното решение, противно на изтъкнатите възражения във въззивната жалба, районният съд изчерпателно е аргументирал изводите си защо направеното уточнение от ищцата на петитума в горния смисъл, по своята същност представлява изменение на предявения иск (което не налага изменение на петитума), както и не е позоваване на друг юридически факт, респ. не е въвеждане на ново основание. В тази връзка съгласно разясненията, дадени в задължителното за съдилищата и за страните по делото ТР №5/ 12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г. на ВКС, в обжалвания акт е подчертан изводът, че с направеното уточнение не се променя предмета на иска, нито търсената с него защита, тъй като изложените с исковата претенция факти и обстоятелства обосновават искане за обявяване недействителността на договора за покупко- продажба на недвижими имоти, обективиран в процесния нотариален акт от 24.07.2014г. на Нотариус при Нотариалната камара поради липса на представителна власт на пълномощника, както и определят правилната правна квалификация на предявения иск, която нееднократно в открито с.з. по делото е била поддържана от ищеца, а именно - нормата на чл.42 ал.2 от ЗЗД. Процесният договор за покупко-продажба, сключен чрез мним представител, неразполагащ с представителна власт, не е относително недействителен спрямо мнимо представлявания - ищцата, тъй като последната е страна по този договор. С предявеният иск в настоящото производство ищцата не е потвърдила договора, а напротив- поради това този договор не е породил действие и за отсрещната страна- купувач по сделката, както и не е настъпил транслативния ефект по чл.24 ал. 1 от ЗЗД. За да обоснове предявения иск за прогласяване "нищожността" по процесната възмездна двустранна транслативна сделка, обективирана в съответния нот.акт, ищцатат е поддържала, че упълномощителната сделка, въз основа на която упълномощената се е разпоредил от името на ищцата в полза на купувачката е нищожна поради липса на изразена правновалидна воля от лицето, което се сочи за упълномощител, поради което продавачът не е изразил воля за отчуждаване на процесния недвижим имот. При така релевираните фактически твърдения обаче РС е следвало да ги подведе под точно приложимата правна норма, като даде и правилната правна квалификация на предявеното спорно материално право. Тъй като ищцата по същество поддържа, че упълномощителната сделка е нищожна, това обстоятелство не обуславя автоматично начална недействителност (нищожност) на оспорения договор за покупко- продажба поради липса на съгласие, а неговата висяща недействителност по смисъла на чл.42, ал.2 от ЗЗД. Но и в двата случая този порок във волята на страната предпоставя непораждането на правното действие на съответната атакувана правна сделка. След позоваване от страна на мнимо представлявания на недействителността от висяща тя се превръща в окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД. Следователно, дадената от ищеца неправилна правна квалификация на предявеното спорно материално право/че оспорената транслативна сделка е нищожна поради липса на съгласие/ по никакъв начин не обвързва първоинстганционния съд, който трябва да приведе твърдените ищцови факти под приложимата правилна правна норма и да даде поисканата от ищцата по вид и обем съдебна защита съгласно чл.2 от ГПК. Въззивният съд констатира, че макар РС при формиране на своето вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал. 2 във вр. с чл.12 от ГПК, да е разгледал всички фактически твърдения, обуславящи уредената в чл.42, ал.2 от ЗЗД висяща недействителност на процесната транслативна сделка/сключване на договора за покупко-продажба чрез мним представител, без представителна власт въз основа на нищожно пълномощно  и липсата на потвърждаване от мнимо представлявания на извършените от негово име правни действия без надлежно учредена представителна власт/ е дал неправилна правна квалификация на повдигнатия пред него с исковата молба материалноправен спор. Но това обстоятелство не е довело до порок в съдебното решение, обуславящ неговата недопустимост, тъй като първоинстанционният съд съобразно основания принцип за диспозитивното начало в българския граждански процес изцяло се е произнесъл по наведените фактически твърдения от ищеца в уточнената й искова молба/сключване на оспорения договор за покупко- продажба от мним представител въз основа на нищожна упълномощителна сделка/, в който смисъл е и константната и непротиворечива практика на ВКС- София. Следователно неправилната правна квалификация, под която РС е подвел предявеното спорно материално право представлява нарушение на материалния закон, което трябва да бъде съобразено от настоящия въззивен съд.

В тази връзка и съгласно чл.18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени в нотариална форма/с нотариален акт/, като страните по това материално правоотношение могат да бъдат представлявани от пълномощник, и по този начин последиците от изразената от пълномощника правновалидна воля непосредствено ще се отразят в патримониума на упълномощителя съгласно чл.36, ал.2 от ЗЗД. Безспорно е установено и доказано пред РС, че оспорената двустранна възмездна транслативна сделка е сключена чрез пълномощник, който е изразил воля от името на продавачката. От допуснатата, изслушана и приета без възражения от страните съдебно- почеркова експертиза се изяснява по несъмнен и безспорен начин, че подписът за "Упълномощител", чиято вярност е предмет на процесното нотариално удостоверяване, не е изпълнен от ищцата, от чието име е било удостоверено, че изхожда. Следователно формалната едностранна правна сделка, материализирана в процесното пълномощно, е нищожна поради липса на воля по аргумента на чл.26, ал.2, пр.2 във вр. с чл.44 от ЗЗД. При продажбата на процесния имот формално упълномощеното лице е действало като представител на собственичката на недвижими имот/ищцата/, без обаче в действителност да притежава надлежно учредена представителна власт за това. Следователно предвид гореизложеното и задължителното за съдилищата и за страните по делата  разяснение в т.2 от ТР № 5/12.12.2016г. на ВКС по тьлк.д.№ 5/2014г. на ОСГТК на ВКС- София, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт/какъвто очевидно е процесния случай/ е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Ако мнимо представляваната/продавачката- ищца/ откаже да потвърди договора съобразно нормативните правила на чл.42, ал.2 от ЗЗД/какъвто очевидно е процесния случай/, тя окончателно отклонява произтичащите от него правни последици от своята правна сфера и същевременно се позовава на установената в нейния интерес недействителност.

Тъй като с предявяване на отрицателния установителен иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД ищцата е поискала от РС със сила на пресъдено нещо да се установи недействителността на транслативния договор, сключен от мнимия й представител, позоваването на висящата недействителност е равнозначно на отказ за потвърждаване на договора и тя се превръща в окончателна недействителност- следователно изначало процесният договор за покупко- продажба не е породил целените от мнимия представител/мним упълномощен/ и купувача по него правни последици, поради което предявените отрицателни установителни искове са основателни и трябва да бъдат изцяло уважени.

От своя страна предявеният иск с правно основание по чл.42, ал.2 от ЗЗД за установяване висящата недействителност на оспорения договор за покупко- продажба по процесния нот.акт е облигационен/а не вещен по чл.108 от ЗС, както е приел РС/, поради което за правилното решаване на предявения по настоящото исково производство материалноправен спор е ирелевантно обстоятелството дали купувачът е добросъвестен или недобросъвестен владелец/респективно дали в неговия патримониум е възникнало субективното право за заплащане на извършените от него подобрения в процесния имот/, както и дали може надлежно да упражни насрещно дилаторно/правоотлагателно/ потестативно право- тоест да задържи недвижимия имот до заплащане на направените от него подобрения по реда на вещния закон- чл.72, ал.3 от ЗС. Ето защо предвид гореизложеното и поради тези правни съображения, неоснователни се явяват и всички релевирани във въззивната жалба правни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт на РС.

С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на общите крайни правни съсображения и изводи на РС, то обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде изцяло потвърдено по същество, но с правилната правна квалификация по отношение на предявения установителен иск за обявяване висящата недействителност на оспорената формална двустранна възмездна транслативна сделка по чл.42, ал.2 от ЗЗД, вместо неправилно дадената от РС такава по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД.

В тази връзка направено въззивно оплакване в процесната жалба, че атакуваното първоинстанционно Решение било недопустимо, като произнесено по непредявен иск, когато РС бил излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищцата, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, въззивнят ОС- Ст.Загора счита, че когато в решението си РС е разгледал спорното материално субективно право/претендираното или отричаното от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, определяйки погрешна правна квалификация на спора/, атакуваното в тази му част Решение на РС не е процесуално недопустимо, а се явява материално неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон/ЗС и съответно ЗЗД/, какъвто очевидно е процесния казус. В този случай РС е определили неправилно приложимата по исковата молба и по правния казус материална правната норма, регулираща спорното правоотношение, което рефлектира върху правилността на постановения съдебен акт от материалноправна страна. Поради което в конкретния случай обжалваното решение на РС се явява процесуално допустимо, тъй като РС се е произнесъл по фактическата същност на предявения иск, но при друга дадена от него правна квалификация. Следователно формираните в първоинстанционното решение изводи, че въведените в исковата молба твърдения на ищцата не обуславят определената от първоинстанционния съд правна квалификация на спорното материално право по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, и е правилен изводът, че въведените от ищците твърдения, че представителят не е действал в интерес на представляваните, определя правна квалификация на иска по чл.40 от ЗЗД. Неправилно обаче, определяйки точната правна квалификация на спорното право, в нарушение на изложеното задължение по т.3 от ТР № 5/12.12.16г. по тълк.д.№ 5/14г. на ОСГТК на ВКС, че договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 от ЗЗД/какъвто е процесния казус/, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. Ето защо атакуваното решение на РС следва да бъде отменено в частта, с която атакуваният договор за покупко-продажба е обявен за нищожен и следва да се прогласи неговата недействителност. По изложените съображения първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която атакуваният договор за продажба е обявен за нищожен и в тази част в настоящото въззивно решение по спора следва да се постанови друго, с което да се обяви недействителността на процесния договор за покупко- продажба на недвижим имот в нотариална форма.

Относно разноските по делото- с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1-4 във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати само на въззиваемия Д.Г.Д. от ***  направените от него разноски пред въззивната инстанция за възнаграждение на един пълномощник- адвокат сумата 450 лв. съгласно Договор за правна защита и съдействие № 0209720/23.12.2020г., ведно със законните последици от това.

 

Въпреки цената на облигационните искови претенция в размер на 3 000 лв./под законовата граница от 5 000 лв./, поради наличието и на вещен иск по чл.108 от ЗС, на осн. чл.280, ал.2, т.1, пр.3 от ГПК, това въззивно съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.

 

Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на основание чл.269- 273 и чл.78- 81 от ГПК във вр. с чл.26, ал.2, чл.42, ал.2 и чл.44 от ЗЗД и във вр. с чл.108 от ЗС, въззивният ОС- Ст.Загора  

 

                                             Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Решение № 169/09.04.2020г. по гр.д.№ 2469/2019г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска в частта му относно :

 

          1.ОБЯВЯВАНЕТО ЗА НИЩОЖНА упълномощителната сделка- пълномощно с нот.зав.рег.№3 и №4, том 1 от 18.07.2014 г. на Д.И.Г.-Кметски наместник на ***, с което М.А.С., с ЕГН-********** *** упълномощила И.Н.Й.с ЕГН-********** от ***, И.Г.В.с ЕГН-********** от ***, М. П.К.с ЕГН-********** от *** и Д.И.Д.с ЕГН-********** от ***, за описаните в пълномощното действия поради липса на съгласие /волеизявление/ за упълномощаване.

 

          2.ПРИЗНАВАНЕТО  ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М.А.С., с ЕГН-********** *** срещу Н.И.Я., с ЕГН********** *** иск с правно основание чл.108 от ЗС, че М.А.С., с ЕГН-********** е собственик на: НИВА с площ от 7.247 дка., находяща се в местността „ЗАД САИТЕ“, в землището на ***, четвърта категория, съставляваща имот №031031 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №031011-нива на насл. на Ж.К.К., имот №031012 - нива на насл. на Н.Ж.Т.и др., имот №031017 - нива на „ДИП“ ООД имот №031016 - нива на И.Д.И.и др., имот №031009 -нива на С.М.К., имот №031030 - нива на К.Д.М.; и НИВА с площ от 7.001 дка., находяща се в местността „ДО ГРОБИЩАТА“, в землището на ***, четвърта категория, съставляваща имот №096006 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000260 - водостоп. съоръжение на Общ.Опан, имот №000269 - пасище, мера на Община Опан, имот №000448 - полски път на Община Опан, имот №096010 - нива на К.Д.М., имот №000591 - отводнителен канал на Община Опан, имот №096007 -нива на П.Д.П.; и ОСЪЖДАНЕТО на Н.И.Я., с ЕГН********** ***  на основание чл.108 от ЗС, да предаде на М.А.С., с ЕГН-********** *** владението върху: НИВА с площ от 7.247 дка., находяща се в местността „ЗАД САИТЕ“, в землището на ***, четвърта категория, съставляваща имот №031031 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №031011-нива на насл. на Ж.К.К., имот №031012 - нива на насл. на Н.Ж.Т.и др., имот №031017 - нива на „ДИП“ ООД имот №031016 - нива на И.Д.И.и др., имот №031009 -нива на С.М.К., имот №031030 - нива на К.Д.М.; и НИВА с площ от 7.001 дка., находяща се в местността „ДО ГРОБИЩАТА“, в землището на ***, четвърта категория, съставляваща имот №096006 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000260 - водостоп. съоръжение на Общ.Опан, имот №000269 - пасище, мера на Община Опан, имот №000448 - полски път на Община Опан, имот №096010 - нива на К.Д.М., имот №000591 - отводнителен канал на Община Опан, имот №096007 -нива на П.Д.П., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

          ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА  упълномощителната сделка- пълномощно с нот.зав.рег.№3 и №4, том 1 от 18.07.2014 г. на Д.И.Г.-Кметски наместник на ***, с което М.А.С., с ЕГН-********** *** упълномощила И.Н.Й.с ЕГН-********** от ***, И.Г.В.с ЕГН-********** от ***, М. П.К.с ЕГН-********** от *** и Д.И.Д.с ЕГН-********** от ***.

 

         ОСЪЖДА на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД Н.И.Я.-  ЕГН ********** ***  да предаде на наследниците по закон на починалата М.А.С., с ЕГН-********** ***- синовете й Д.Г.Д.- ЕГН ********** ***, и Д.Г.Д.- ЕГН ********** *** владението върху: НИВА с площ от 7.247 дка., находяща се в местността „ЗАД САИТЕ“, в землището на ***, четвърта категория, съставляваща имот №031031 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №031011-нива на насл. на Ж.К.К., имот №031012 - нива на насл. на Н.Ж.Т.и др., имот №031017 - нива на „ДИП“ ООД имот №031016 - нива на И.Д.И.и др., имот №031009 -нива на С.М.К., имот №031030 - нива на К.Д.М.; и НИВА с площ от 7.001 дка., находяща се в местността „ДО ГРОБИЩАТА“, в землището на ***, четвърта категория, съставляваща имот №096006 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000260 - водостоп. съоръжение на Общ.Опан, имот №000269 - пасище, мера на Община Опан, имот №000448 - полски път на Община Опан, имот №096010 - нива на К.Д.М., имот №000591 - отводнителен канал на Община Опан, имот №096007 -нива на П.Д.П..

 

          ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част Решение № 169/09.04.2020г. по гр.д.№ 2469/2019г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска.

         ОСЪЖДА Н.И.Я.- ЕГН ********** ***  да заплати на Д.Г.Д.- ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на общо 450 лв./четиристотин и петдесет лева/.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.                                                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ :