№ 219
гр. Пловдив, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330206086 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-007811/12.08.2021г.
на Началника Група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ -
Пловдив, с което на А.Д.Д. ЕГН: **********, от гр. Пловдив, ******, са
наложени следните административни нарушения: на основание чл.185 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.70, ал.1
от ЗДвП; на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят А.Д.Д. по съображения изложени в жалбата, моли Съда да
отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Редовно призован, явява се лично в съдебно заседание,
като поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е
1
становище от началника на сектора, в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без
уважение, а НП потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се
възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
На 26.07.2021г. в 22:10 часа в община Марица, на път Втори клас № II-56-
км 94, жалбоподателят А.Д.Д. ЕГН **********, управлявал личния си лек
автомобил, марка и модел „Нисан Патрол”, с рег. № ****** Докато МПС-то
било позиционирано на знак „Стоп“, било забелязано от назначения и
обхождащ по това време автопатрул по маршрут по автомагистрала „Тракия“
– В 56 по обходния маршрут от Автомагистрала „Тракия“ до разклона на
„Скобелева майка“ – 97 км, част, от който били полицейските служители към
ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ Пловдив - Ст. Ст. Н. /актосъставител/ и
свид. М. К. Здр.. На контролните органи им направило впечатление, че
процесното МПС е без включени светлини, въпреки тъмната част от
денонощието и без подаден пътен показател, затова го последвали още един
километър, а именно до разклона до с. Рогош, където Д. бил спрян за рутинна
проверка. В хода на проверката било установено, че на автомобила светел
само заден десен габарит, а жалбоподателят обяснил, че се е заблудил за
пускането на светлините, поради светещото му арматурно табло. При
поискване на документите, било установено,че Д. не носил и контролния
талон към СУМПС.
За направените констатации на жалбоподателя бил съставен АУАН
Серия GA № 421089/26.07.2021г., който му бил предявен на място и той го
подписал без възражения, че е нарушил разпоредбите на чл.70, ал.1 от ЗДвП,
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което била възприета същата фактическа
2
обстановка и за така констатираните три нарушения, на Д. били наложени
съответно административните наказания - на основание чл.185 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 20 лева, на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП -
глоба в размер на 50 лв.; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 10 лева.
Разпитан в съдебно заседание в качеството на свидетел, М.К. З.,
потвърждава направените в акта констатации. Обяснява, че нарушителят бил
забелязан при служебен обход с автопатрул около процесното място, като им
направило впечатление с колегата именно, че управляваният от
жалбоподателя автомобил, позициониран на пътен знак „Стоп“, бил без
включени светлини в тъмната част на денонощието и без подаден пътен
показател. Последното ги предизвикало да го последват за рутинна проверка,
в хода, на която констатирали и другите нарушения. Оправданието на
жалбоподателя било, че се е заблудил за пуснати светлини от светещото
арматурно табло на автомобила. Потвърждава реда за съставяне на АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като обективни и
незаинтересовани и съответстващи на писмените доказателства по делото,
дотолкова доколкото служат за установяване на обективната действителност.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложените по
преписката оправомощителни заповеди и в съответствие със сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
По отношение на нарушенията по чл.70, ал.1 от ЗдвП и по чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП, визирани в пункт 1 и пункт 3 от НП, Съдът намира, че безспорно от
обективна и субективна страна се установи извършването им от Д., тъй като
през нощта /22:10ч./ на процесното място е управлявал лек автомобил, марка
и модел „Нисан Патрол”, с рег. № ******без да е включил къси светлини,
като не е носил и контролния талон към СУМПС. Безспорно нарушенията са
виновно извършени, тъй като това следва от нормата на чл.7 ал.2, вр. ал.1 от
ЗАНН, като по аргумент на противното непредпазливите административни
нарушения се наказват. Обратното е само, когато е изрично предвидено, а в
случая не е. В този смисъл, дори и жалбоподателят Д. да не е предвиждал
общественоопасните последици от нарушенията, е бил длъжен да го стори.
Правилно деянията са квалифицирани под така определените норми и
3
правилно са наложени наказания съответно за първото нарушение на
основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв и за другото нарушение
на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 10 лв., като
наказанията са във фиксиран от закона размер, който не подлежи на
редуциране от страна на Съда. Описанието на нарушенията е в достатъчна
степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какви свои
деяния е бил наказан.
Относно нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, Съдът намира, че
следва в тази част НП да се отмени като незаконосъобразно при следните
съображения, макар по същество да е извършено нарушението от
жалбоподателя:
Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал. 6 от
ЗДвП, санкциите, предвидени за водач, който управлява технически
неизправно пътно превозно средство са диференцирани в три точки, в
зависимост от естеството на констатираните неизправности като са
предвидени различни по тежест административни наказания за незначителни
/т. 1/ както в с настоящия казус, значителни /т. 2/ или опасни неизправности
/т. 3/ - понятия, дефинитивно определени в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.
Така, законодателят приема в § 6, т. 71, че „незначителни неизправности“
включително при укрепването на товара, да са откритите по време на
проверка неизправности, които са без значителни последствия за
безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху
околната среда, както и други незначителни несъответствия. Тези
обстоятелства не са конкретизирани в описателната част на акта и
постановлението защо неизправността е незначителна.
По-нататък, случаите, в които следва да се счита, че моторно превозно
средство е технически неизправно, са регламентирани в чл. 10, ал. 1 от
ППЗДвП, а по отношение на осветителната уредба – конкретно в т. 12 буква
„в“, когато не светят дългите, късите, габаритните светлини или стоп-
светлините, предвид описанието „неизправни габаритни светлини“. Защо се е
счело, че са неизправни се изяснява, обаче, едва в съдебно заседание при
разпита на свидетеля, доколкото същият пояснява, че при проверката светела
само задна дясна габаритна светлина, като тази конкретизация е недопустимо
да се изяснява на този етап. Следователно, се визира хипотезата на чл. 10, ал.
1, т. 12, б. „в“ от ППЗДвП, но освен, че това не е формулирано надлежно като
4
твърдение, за да бъде проверено, липсва и препращане към съответната
пояснителна и допълваща текста на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, разпоредба от
ППЗДвП, с което отново е допуснато съществено процесуално нарушение,
касаещо вече, освен самото описание на нарушението, така също и пълното, т.
е. правилното изписване на квалификацията му – явяващо се самостоятелно
основание за отмяна на НП. Както вече се посочи, не са става ясно и защо
контролният орган е приел, че неизправността е незначителна без да е
отразено в описателната част на АУАН, впоследствие и в НП
обстоятелствата, които се свързват с това понятие, които по-горе бяха
посочени от Съда като: кога са открити неизправностите, оказват ли влияние
на безопасността на МПС, на околната среда или други незначителни
съответствия, така че да се съотнесе към наказанието, предвидено в
санкционната разпоредба.
Коментираните нарушения съществено са засегнали правото на защита на
жалбоподателя и са отнели възможността да организира защитата си по
всички, релевантни за нарушението факти, както и да разбере за какво точно
поведение е наказан, като не са били съобразени реквизитите по
чл. 42, ал.1 т. 4 и т.5 от ЗАНН, досежно АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от
ЗАНН, досежно НП, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, на
които се основава, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Предвид изложеното и доколкото Съдът констатира, че при съставянето на
АУАН и НП са допуснати съществени нарушения, опорочаващи
административнонаказателното производство, което води до отмяна НП като
незаконосъобразно в пункт 2, относно нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото, страните не са
направили искане за присъждане на разноски и не са ангажирали
доказателства, поради което Съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното, на основание чл.63, ал.9 , вр. ал.2, т.5 от ЗАНН и на
основание чл.63 ал.3, т.2, вр. ал.2 т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
007811/12.08.2021г. на Началника Група към ОД на МВР - Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ - Пловдив, В ЧАСТТА, с което на А.Д.Д. ЕГН: **********,
от гр. Пловдив, ******, са наложени следните административни нарушения:
на основание чл.185 от Закон за движението по пътищата ЗДвП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за
нарушение на чл.70, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-007811/12.08.2021г. на
Началника Група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ -
Пловдив, В ЧАСТТА, с което на А.Д.Д. ЕГН: **********, от гр. Пловдив,
******, на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП;
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6