Р Е Ш
Е Н И Е
№ 115
10.08.2020г., гр.Бяла
РАЙОНЕН
СЪД – БЯЛА, I-ви наказателен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ДИМИТРОВ
при секретаря Михаела
Пенева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 80 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
Б.Н.Х., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Т.Т. против НП № 29 от 23.03.2020г.,
издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Русе, с
което на жалбоподателя на основание чл.417, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 500 лева, за нарушение на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД.
Жалбоподателят счита, че
наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила, като същото е необосновано и незаконосъобразно, поради
което се иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна,
чрез процесуалния си представител, застъпва становище за неоснователност на
жалбата и моли същата да не се уважава, като бъде потвърдено така издаденото
наказателно постановление.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Св. И.И. ***, като
главен инспектор по опазване на животните. На 06.11.2019г., същият бил назначен
да извърши проверка във връзка с получен сигнал на тел.112, затова че лицето Б.Х.
отглеждал прасета в нерегламентиран обект в с.К.. Св. И., съвместно с д-р П. П.
извършили проверка, като посетили посочения обект, който също се намирал в с.К.
на ул.“Т.“ № .. Не влезли в обекта, тъй като по това време имало чумни огнища и
била издадена заповед, с която се забранявало влизането в такива обекти. След това
посетили дома на жалбоподателя Х., от когото узнали, че в обекта се отглеждали
неидентифицирани животни – 6 бр. свине-майки, 11 бр. подрастващи и 33 бр. свине
за угояване. От него разбрали също и че обекта бил негов. Предвид липсата на
информация в системата за регистрация на обекта и на животните, съставили констативен
протокол, в който отразили резултата от извършената проверка, както и съставили
на Х. АУАН, който му предявили лично и му връчили екземпляр срещу подпис. Въз основа
на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателното
постановление, предмет на настоящото производство.
Фактическата обстановка
беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – заверени копия на АУАН № 0001191
от 06.11.2019г., констативен протокол от 06.11.2019г., известие за доставяне от
07.04.2020г. и НП № 29 от 23.03.2020г. По делото се събраха гласни доказателствени
средства, посредством проведения в съдебно заседание разпит на актосъставителя св.
И..
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН
срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Съдът намира, че актът
за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по
чл.472, ал.1 от ЗВМД. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган съгласно
чл.472, ал.2 от ЗВМД, каквото се явява и Директора на Областна дирекция по безопасност
на храните гр.Русе. Предвид изложеното, за съда няма съмнения относно компетентността
на актосъставителя и наказващия орган.
Съдът счита обаче, че
така издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, като
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на
АУАН и издаване на процесното наказателно постановление.
АНО носи доказателствената
тежест в процеса и следва по безспорен и несъмнен начин да установи всички
елементи на извършеното нарушение и виновното поведение на лицето привлечено
към административно-наказателна отговорност. От показанията на актосъставителя
св.И. се установява, че служителите на ОБДХ на практика не са добили никакви преки
впечатления досежно конкретния обект и наличието на животни в него. Същият заявява,
че посещението на процесния обект е било извършено в отсъствието на жалбоподателя,
като твърди, че се чувало грухтене, но лично не видял животните. След това
отишли в имота на жалбоподателя, по думите на когото се убедили, че процесния
обект бил негов и че в него се отглеждали 6 бр. свине-майки, 11 бр. подрастващи
и 33 бр. свине за угояване, за което бил съставен и АУАН.
Съдът намира, че съставения
АУАН е в нарушение на основен принцип залегнал в Конституцията на Република
България, а именно на чл.31, ал.2, който гласи че „Никой не може да бъде
принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на
неговото самопризнание.“.
Установява се, че
описаното в АУАН нарушение почива изцяло на самопризнанията на жалбоподателя,
като актосъставителя, а впоследствие и АНО не са положили никакви усилия за
установяване на нарушението. Актосъставителят е посетил обект, за който обаче
не е установено категорично и безпротиворечиво, че е собственост или стопанисван
на някакво правно основание от жалбоподателя. От данните по административно
наказателната преписка не може да бъде установено, че се касае и за един и същи
обект, тъй като същият е бил проверен в отсъствието на жалбоподателя и не е бил
посочен от него. Не са събрани никакви доказателства, които дават основание да
се приеме, че има връзка между процесния обект и жалбоподателя.
На следващо място, както
сочи св. И., при извършването на проверката не са били установени никакви
животни, а описаните прасета са изцяло по данни на жалбоподателя. Тоест, нито
актосъставителя, нито подписалия се в АУАН свидетел са видели прасета в
процесния обект, а отразеното в констативния протокол и АУАН изцяло почива на
самопризнанията на жалбоподателя. Отделно от това, липсата на преки впечатления
за животните не е позволило на актосъставителя да се убеди, че се касае за
нерегистрирани животни. Същият сочи, че след като не фигурират в системата,
значи са неидентифицирани, но доказателства в подкрепа на това твърдение
липсват по делото. Макар и отрицателен факт, същият може да бъде установен,
чрез други положителни такива, от които да се направи извод за него (например чрез
справка с регистрираните обекти на територията на с.К., от която да е видно, че
липсва такава на конкретния обект). Друг е въпроса, че след като не са били
установени животни няма смисъл да се изследва въпроса и относно идентификацията
им.
По тези съображения
съдът намира, че нарушението не се доказва по безспорен начин и обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Предвид изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 29 от 23.03.2020г., издадено от
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Русе, с което за
нарушение на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД на Б.Н.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
Решението подлежи на
обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/