Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 14.07.2021
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на осми
юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Чл
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря Минка Петкова
и
с участието на прокурор Гриша Мавров
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
КАН дело № 290 по описа за 2021
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „ Инспекция по труда” гр.
Стара Загора, подадена чрез пълномощника си по делото юрисконсулт Д. Л. против Решение № 260046/
28.04.2021г., постановено по АНД № 58/ 2021г. по описа на Радневския районен
съд, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 24/ 002789 от 08.02. 2021година. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” – Стара Загора.
В касационната жалбата се съдържат
оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно
приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с
ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касационният
жалбоподател оспорва направения от въззивния съд извод за несъставомерност на
повдигнатото обвинение .Според касатора дружеството е нарушило именно
разпоредбата на чл. 61,ал.1 от КТ, изразяващо се в несключване на трудов
договор с работника и служителя , а не както е приел съда , че деецът следвало
да се санкционира за нарушение на чл.1,ал.2 от КТ . Моли съда да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменено
Наказателно
постановление № 24/ 002789 от 08.02. 2021 година на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора. .
Ответникът по касационната жалба – „
Пластмар –ПС „ ЕООД гр. Раднево, чрез процесуалния си представител по делото,
оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз
основа на събраните и обсъдени в решението доказателства, в съответствие и при
правилно приложение на закона, Радневският районен съд е обосновал извод за
допуснато нарушение на чл.1, ал.2 от КТ,а не такова на чл.61,ал.1 от КТ
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на жалбата с оглед на което счита, че
постановеното от Старозагорския районен съд решение следва да бъде оставено в
сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Раднево се е развило по жалба на „Пластмар -ПС” ЕООД – гр. Раднево
против наказателно постановление №24/ 002789 от 08.02. 2021 година на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара
Загора. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ №24// 002789 от 18.01.20219г., на Пластмар -ПС” ЕООД – гр. Раднево
в качеството му на работодател, на
основание чл. 414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер 2000 лева за нарушение на чл. 61,ал.1 от КТ. Изложените в АУАН и в
съставеното въз основа на него НП обстоятелства, преценени от
административно-наказващия орган като нарушение, са следните: Пластмар
-ПС” ЕООД – гр. Раднево приема на работа
в предприятието си от 11.10.2020 година като
шофьор на товарен автомобил Т.Т.Т.без преди това да сключи с него трудов
договор.
При осъществения контрол за законосъобразност, след извършена преценка на
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, Радневският районен съд е приел за установено, че е налице неправилна
правна квалификация на извършеното деяние.При наличието на сключен граждански
договор работодателят следва да бъде санкциониран за нарушение на чл. 1,ал.2 от КТ , а не за такова по чл. 61,ал.1 от КТ а именно несключен трудов договор.
Обжалваното решение
е правилно като краен резултат.
По принцип правилни
са съжденията на съда за неправилна правна квалификация на деянието, но следва да се има впредвид следното. Един от
основните принципи регламентирани в Кодекса на труда, е отношенията по
предоставянето на работна сила да се уреждат като трудови правоотношения -
чл.1, ал.2 от КТ. За да се счита, че е допуснато нарушение на това нормативно
регламентирано изискване на трудовото законодателство и съответно че е
осъществен състава на административното нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ, от
обективна страна е необходимо такова поведение на лицето, спрямо което е
наложена административната санкция, което да сочи на уреждане на отношения по
предоставяне на работна сила не като трудово правни, а като граждански,
търговски и т.н.
Не
всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за
квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови
правоотношения по см. на чл.1, ал.2 от КТ, каквито са съжденията на Радневския
районен съд Когато страните са
договорили извършване на конкретно определена работа или постигане на определен
резултат, за които изпълнителят да получи възнаграждение, се касае за
граждански правоотношения, а не за трудови такива. Трудовият договор така,
както е регламентиран в Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно
физическо лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при
определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място
и спазване на трудова дисциплина, а предмет на гражданския договор /за изработка/ услуга /поръчка и др./,
съгласно разпоредбите на ЗЗД, е извършване на определена работа или постигане
на определен резултат /също свързани с полагането на труд/, за което да бъде
заплатено предварително договорено възнаграждение, при липса на йерархична
зависимост между възложителя и изпълнителя. Преценката дали се касае за
"трудов" или "граждански" договор се извършва конкретно за
всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието на договора и
действителната воля на страните. От приетия като доказателство по делото
договор от 09.10.2020г., сключен между “Пламстар -ПС” ЕООД – гр. Раднево /в
качеството на възложител/ и Т.Т.Т./в качеството на изпълнител/, не може да се
твърди, че предмет на същия е престиране на работна сила и изпълнение на
трудови функции, което да е основание за квалифицирането на правоотношението
като трудово. Предметът на възложената дейност извършване на еднократен превоз
на товар по определен маршрут/, липсата на договорени работно време и работно
място за изпълнение на възложената дейност, уговорения начин за определяне
размера на възнаграждението еднократно
820 лева / и другите права, задължения и отговорности на страните /различни от
тези на страните по трудово правоотношение/, не може да обоснове извод за
трудовоправния характер на отношенията между санкционираното дружество и Т. Т.
Съдържанието на гражданския договор и обективираните в него волеизявления на
страните не сочат на уреждане на отношения по предоставяне на работна сила и
полагане на труд срещу договорено трудово възнаграждение, при установено
работно време и работно място, при спазване на трудова дисциплина и йерархична
зависимост т.е формално липсва основание да се приеме че са налице отношения,
които следва да бъдат квалифицирани и уредени като трудови.
От събраните по делото доказателства не е установено по безспорен начин и
че лицето Т. Т. фактически е предоставяло работна сила при наличие на
съществените елементи на трудовото правоотношение.. Доколкото
предмет на извършване на превоз но товари , но е договорена и оперативна
самостоятелност на изпълнителя при изпълнение на поръчката не е налице
предоставяне на работна сила, а полагане на труд за извършване на договорената
дейност, в изпълнение на задълженията по сключения граждански договор. Всъщност
както административно-наказващият орган, така и
въззивният съд, не са събрали необходимите доказателства за осъществявана от Т.
трудова дейност при спазване на
изисквания за работно време, работно място и трудова дисциплина, което да сочи
на съществуващо трудово правоотношение, прикривано чрез сключения граждански
договор. Административното обвинение за
наличието на всички тези елементи, характеризиращи правоотношението като
трудово такова, не е подкрепено с надлежни доказателства. След като нито една
клауза на гражданския договор между страните не обективира елементите от
задължителното съдържание на трудовия договор по чл.66. от КТ, неправилно е
прието, че лицето е полагало наемен труд при определени работно време, място и
характер на работа и трудово възнаграждение – липсват каквито и да е било данни
още по-малко доказателства по какъв начин и от кого са определени посочените
елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Поради своя двустранен и
възмезден характер и вида на дължимата престация, гражданският договор е твърде близък по
своите характеристики с трудовия договор и е следвало да се прецени правната
същност на възникналото правоотношение – дали е във връзка с осъществяване на
трудова функция и предоставяне на работна сила при определен работен режим,
работно време, работно място, длъжност и уговорено месечно възнаграждение или е
такова за извършване на определена работа и/или постигане на определен трудов
резултат срещу заплащане на договорено възнаграждение. Поради което не може да
с приеме мотива, че Т. е изпълнявал трудови функции.
Предвид изложените съображения съдът намира, че решението на Районен съд – Раднево
следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.
63,ал.3 от ЗАНН на ответника по касацията следва да се присъдят съдебно
деловодни разноски в размер на 400 / четиристотин/лева.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл.първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260046/ 28.04.2021г., постановено по АНД № 58/ 2021г. по описа на
Радневския районен съд, с което е отменено като неправилно и не законосъобразно
Наказателно постановление № 24/ 002789 от 08.02. 2021 12.2009г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” –
Стара Загора да заплати на „ Пластмар –ПС” ЕООД, със седалище и адресна
управление гр.Раднево, ул. „ Иван Гр. Сакарски” №2, представлявано от
управителя П. С. П. направените по делото разноски в размер на 400/
четиристотин/ лева .
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.