Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
07. 02.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на двадесет и пети януари две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Районен съдия: П.
ПЕТРОВ
при секретаря Д.И.……………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00229 по описа
за 2016г и за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от И.С.Г. *** срещу „ С.- 1 „ ЕООД с. В., община
Г.Т., с която се твърди следното :
На 13. 03. 2014 год. по силата на н. акт №
55, том II, дело № 242/ 2014 год. на СВ Г.Т. ищецът придобил в
собственост от праводателя си А.П. нива с площ от 42.
800 дка, имот № 014019 по КВС на с. Б., община Г.Т..
На 26. 9. 2011 год. А.П. бил сключил с
ответното дружество Договор за аренда на земеделска земя, вписан под № 64, том
6, вх. рег. № 3430 от 10. 10. 2011 год. по описа на СВ Г.Т., за срок от 10
години.
Със Заявление с нотариална заверка на подписа
рег. № 16048 от 15. 07. 2015 година на нотариус А.Н., рег. № 558 и р.д. РС С.,
вписано с вх. рег. № 2491 от 22. 07. 2015 год., акт № 174, том V на СВ Г.Т.,
ищецът уведомил ответника, че прекратява сключения аренден
договор/ цитиран по- горе / на основание чл. 27, ал.2 ЗАЗ поради неплащане на дължима арендна
вноска за стопанската 2013/ 2014 година, считано от датата на вписването.
Твърди се, че през стопанската 2014/ 2015
година ответникът на правно основание- арендния
договор е обработвал процесния имот, като го е засял
и е прибрал селскостопанска продукция от него, реализирал е продукцията на
пазара и към датата на исковата молба не бил изплатил дължимата на ищеца рента,
въпреки, че срокът за плащане- 30. 09. 2015 година бил изтекъл.
С нотариална покана от 17. 05. 2016 год., с
нотариално удостоверяване за връчване на адресата от нотариус при условията на
чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК ищецът поканил
ответника в седмодневен срок от връчването да му заплати дължимата рента от
3638 лева при база 85 лв на декар. Плащане не
получил.
Предвид горното се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 3638. 00 лева ,представляваща размера на
дължима и неплатена рента за процесната нива от 42.
800 дка за стопанската 2014/ 2015 година.
Претендират се и разноските по делото.
Искът е по чл. 8, ал.1 ЗАЗ.
С отговора си на исковата молба ответникът
оспорва иска по размер, твърди, че арендният договор
не е прекратен и че за стопанската 2015/ 2016 година е бил лишен от ищеца от
правото да ползва имота съгласно договора, с което е бил имуществено ощетен,
прави възражение за прихващане за лишаване си да ползва имота за сумата от 3638
лева.
Претендират се разноските по делото.
Възражението е по чл. 103 ЗЗД.
Против направеното възражение за прихващане
ищецът е депозирал писмено С.овище, с което
възразява, че не е посочена фактическата обС.овка по
направеното възражение за прихващане.
Възражението за прихващане е нормативно
уредено в чл. 103 и сл. ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД „
Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими
вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. „
Съгласно чл. 104, ал.1 ЗЗД прихващането може
да се извърши чрез изявление на едната страна, отправено до другата.
Правната доктрина- „ Облигационно право-
Общо учение за облигационното отношение „ Ал. К., Книга Втора, изд. Софи- Р-
1992 год, стр. 7- 13, приема, че предпоставките на
компенсацията са шест на брой:
1.
Наличие на два дълга- две насрещни задължения.
2.
Идентичност на субектите по двете правоотношения
3.
Еднородност и заместимост
на двата насрещни дълга
4.
Изискуемост на
активното вземане
5.
Ликвидност на
вземанията, т.е. безспорно уС.овени по основание и
размер. Дълговете са уС.овени по основание, когато
тяхното съществуване е безспорно и са уС.овени по
размер, когато доказването на същите не трябва да става в един процес
6.
Действителност на вземанията
По допустимостта на направеното от
ответника възражение за прихващане съдът с определението си по чл. 140 ГПК е
указал на ответника в първото по делото съдебно заседание да уточни
фактическата обС.овка по твърдението си, че е бил
лишен от ищеца от правото да обработва съгласно арендния
договор процесния имот за стопанската 2015/ 2016
година, като представи съответните доказателства. В изпълнение на указанията на
съда по доказателствената тежест ответникът с допълнителна писмена молба вх. №
4098/ 13. 12. 2016 год. е уточнил възражението си за прихващане като е посочил,
че обосновава същото като произтичащо от пропуснати ползи от ответника във
връзка с лишаването му от ищеца да ползва по договора за аренда имота за
стопанската 2015/ 2016 година, с което е бил лишен да се ползва от
предоставяните от държавата парични субсидии на декар обработваема площ в
размер на 27. 00 лева на декар или за процесния имот
бил пропуснал ползи в общ размер от 1155. 60 лева, която сума според него му се
дължи като обезщетение от ищеца. Поддържа възражението за прихващане само до
размера на сумата от 1155. 60 лева.
С писмено С.овище
вх. № 4384/ 29. 12. 2016 год. ищецът оспорва възражението за прихващане
основано на пропуснати ползи от неполучени за стопанската 2015/ 2016 година
държавни парични субсидии на декар обработваема площ. Прави свое възражение, че
държавното подпомагане по реда на ЗПЗП, респ. по СЕПП не представлява печалба
или чиста сума, с която се увеличава имуществото на кандидатстващия земеделски
производител, поради което не следва да се приема, че тя представлява и може да
бъде търсена като пропусната полза. Субсидията е сума, с която се намаляват
разходите на заявилия подпомагане земеделски производител и ако той е бил
направил такива разходи, едва тогава неполучаването
на финансова помощ би нанесло на неговото имущество пряка и непосредствена
вреда. Възразява се, че в случая ответникът не е правил разходи по обработката
на имота и не е претърпял намаление на имуществената си сфера поради неполучаването на подпомагане по СЕПП.
След обсъждане на твърдения и възраженията
на страните по делото относно клаузите на арендния
договор и изпълнението по него от страна на арендатора, съдът намира, че се
касае до спор между страните какъв е размера на дължимата рента за последната
2014/ 2015 стопанска година, дали тя е била платена в уговорения от страните
срок и дали е била изплатена на ищеца от ответника в дължимия съгласно договора
размер, както и дали договорът за аренда е бил валиден и за стопанската 2015/
2016 година и дали с неполучаването държавни субсидии
по ЗПЗП и СЕПП ответникът е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи
за имота по вина на ищеца, както и какъв е размерът на тези вреди и дължими ли
са те от ищеца до размера на претендираната сума от
1155. 60 лева, заявена чрез възражение за прихващане от ответника.
От събраните
по делото писмени доказателства и от заключението на неоспорената
от страните и приета от съда съдебно- счетоводна експерти-за, съдът намира за уС.овено следното:
Видно от Договор за аренда на земеделска
земя от 26. 09. 2011 год., вписан в СВ Г.Т. под
№ 64, том VI, с вх. рег. № 3430 от 10. 10. 2011 год. ответникът „ С.-
1 „ ЕООД с. В., община Г.Т. като арендатор е сключил договор за аренда с лицата
П.А.Р. от гр. В. и Г.Н. А. от гр. Д., двамата като арендодатели,
по силата на който последните двама му отдали под аренда възмездно собствения
си земеделски имот, находящ се
в землището на с. Б., община Г.Т.,
представляващ нива с площ 42. 800 дка, имот № 014019, за срок от 10 стопански
години, считано от 01. 10. 2011 год. до 30. 09. 2021 година, при уговорено арендно възнаграждение в размер на 35 % от паричната
стойност на продукцията. Арендното възнаграждение се
дължи след изтичането на всяка стопанска година и след реализация на
продукцията.
Видно от нотариален акт ат 18. 12. 2013
година, вписан в СВ Г.Т. с вх. № 3925 от 18. 12. 2013 год. , акт № 85, том Х,
дело № 1662/ 2013 год. двамата арендодатели П.А.Р. и Г.Н.
А. продали процесния имот на А.П. Атанасов, като
последният, видно от справка по НБД Население е бил по това време в граждански
брак със съпругата си Виктория А. Петрова и последната е С.ала собственик на
имота по силата на СИО.
С нот. акт от 13. 03. 2014 год., вписан в СВ
Г.Т. с вх. № 541 от 13. 03. 2014 год, акт № 55, том II, дело
№ 242/ 2014 год. А.П. Петров и Виктория А. Петрова продали процесния
имот на И.С.Г.- настоящия ищец, като видно от нотариално заверена декларация
рег. № 509/ 13. 03. 2014 год. на Нотариус С.Ж., рег. № 313, двамата продавачи
декларирали съгласието си дължимото за процесния имот
№ 014019 за стопанската 2013/ 2014 год., да бъде получено от купувача И.С.Г..
Съгласно чл. 17, ал.2 ЗАЗ приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като
страна в договора за аренда, като съгласно ал. 3 от същия член е длъжен
да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване.
Така по силата на закона настоящият ищец,
като приобретател на процесния
арендуван имот е заместил арендодателите по договора
за аренда и с оглед липсата на оспорване от страна на ответника, съдът приема
за уС.овено по делото, че ответникът е бил
своевременно уведомен от ищеца за настъпилото заместване на страната на арендодателя в договора за аренда, поради което и за процесната стопанска 2014/ 2015 година ответникът като
арендатор дължи на ищеца заплащане на арендно
възнаграждение съгласно арендния договор. С отговора
си на исковата молба ответникът не е възразил, че не дължи такова
възнаграждение за същата стопанска година и не е представил писмени
доказателства, че е платил такова възнаграждение в уговорения срок и в дължимия
по договора размер, от което съдът приема за уС.овено,
че за същата година ответникът дължи такова плащане и че след като това плащане
не е било извършено в договорния срок, то ответникът е изпаднал в забава.
Самият ответник не е отрекъл че е ползвал процесния
имот за стопанската 2014/ 2015 година на договорно основание и че е получил
продукция от имота.
Видно от заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета от съда съдебно-
икономическа експертиза за стопанската 2014/ 2015 година ответникът, като
арендатор на процесния имот от 42. 800 декара в
землището на с. Б., община Г.Т., е начислил рента на арендодатели
в размер на 50. 00 лева на декар площ. И в същия размер е плащал рента на оС.алите арендодатели. Размерът
на дължимото плащане за ищеца е 2140. 00 лева, до който размер съдът намира иска за основателен и доказан, като за
разликата до претендираната сума от 3638. 00 лева,
като недоказан по размер следва да бъде отхвърлен.
По възражението за прихващане :
Направеното възражение е за прихващане в
размер на сумата от 1155. 60 лева, представляваща размера на пропуснати от
ответника ползи от неполучаването на държавни
субсидии за стопанската 2015/ 2016 година, с претендираната
от ищеца сума от 3638. 00 лева, представляваща размера на дължимата за
стопанската 2014/ 2015 година рента до размера на по- малката от двете суми.
С Наредба № 5 от 27.02.2009 г. са уредени условията и редът за подаване на
заявления за подпомагане по посочените в чл. 1 от нея схеми и мерки на Общата
селскостопанска политика. Съгласно чл. 2 от същата наредба, за подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания могат да кандидатстват земеделските
стопани, ползващи земеделска земя и/или отглеждащи животни и отговарящи на
изискванията на чл. 41, ал. 1 от ЗПЗП,
като задължително изискване е да подадат общо заявление за подпомагане по
схемите и мерките по, ал. 1, което включва заявление за регистрация и заявление
за подпомагане. В случая видно от приетото като писмено доказателство по делото
Писмо изх. № АР- 22- 3056/ 08. 11. 2016 год. от Началника на Общинска служба
Земеделие гр. Г.Т. за стопанската 2015/ 2016 година „ С.- 1 „ ЕООД с. В.,
община Г.Т., не е подавало заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ за обработване на
имот № 014019 с площ от 42. 800 дка в землището на с. Б., община Г.Т., поради
което и на същото дружество не се дължат субсидии и директни плащания за същата
стопанска година.
Ответникът е разполагал с писмено
доказателство за наличие на сключен аренден договор
за ползване на земеделска земя и за стопанската 2015/ 2016 година и след като
не е заявил за подпомагане и за директни плащания имота, сам се е поставил в
невъзможност да получава такива плащания. По делото ответникът не е доказал по
какъв начин е бил лишен по вина на ищеца от правото да ползва процесния имот за стопанската 2015/ 2016 година, а от друга
страна твърди по делото, че не бил получавал нотариалната покана, с която му е
било заявено от арендатора- ищеца, че последният прекратява договора за аренда.
В допълнение на изложеното следва
да бъде посочена и аналогична съдебна практика- Решение № 72/ 28. 04. 2016 год.
по в. гр. д. № 165/ 2016 год. на Апелативен съд В., в което в мотивите се казва
„….държавното подпомагане, осъществявано по реда на ЗПЗП, респ. по СЕПП е сума,
с която се намаляват разходите на заявилия подпомагане земеделски производител.”
В настоящото производство ответникът не е доказал да е извършил разходи по
обработка на процесния имот, поради което и сумите за
подпомагане не представляват сигурно увеличение на имуществото му.
По горните мотиви съдът счита, че ответникът
не е доказал по основание твърдението си за причинени му виновно от страна на
ищеца вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от страна на ищеца, като този
извод води до отхвърляне от съда на направеното от ответника възражение за
прихващане с исковата претенция на ищеца.
Предвид изхода на делото, на основание чл.
78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от
последния съдебни разноски пропорционално на уважената част от иска. По делото
ищецът е доказал разноски както следва : сумата от 950 лева за платено
адвокатско възнаграждение, сумата от 145. 00 лева за платена държавна такса,
сумата от 200 лева за платен депозит за вещо лице или общо сумата от 1295 лева.
Ищецът претендира и заплащане на сумите от 240 лева за платени нотариални
такси, платени преди завеждане на настоящата искова молба и не по повод на
предявения иск и по настоящото производство, от което за съда следва извода, че
те не са от тези по чл. 78, ал.1 ГПК и не подлежат на признаване по настоящото
производство.
Ответникът с отговора си на исковата молба е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно
нормата на чл. 7, ал.2, т. 2 от Тарифата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при цена на иска от 3638. 00 лева минималното адвокатско възнаграждение
е в размер на 484. 66 лева, което се явява около два пъти по- малко по размер
от заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева и с
оглед невисоката степен на трудност на делото, съдът намира, че това
възнаграждение следва да се определи като дължимо в размера от 500 лева.
Така общо признатите разноски за ищеца са в
размер на 845. 00 лева, а пропорционално на уважената част от иска ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца 498. 55 лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника разноски пропорционално на отхвърлената
част от иска. Ответникът е доказал разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 485. 00 лева. От тази сума му се дължи от ищеца
заплащане на сумата от 198. 85 лева.
Предвид горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
„ С.-1 „ ЕООД, с. В., община Г.Т., ул. „ В. „ № *, ЕИК ***, със законен
представител С.Р.С. да заплати на И.С.Г. ЕГН ********** *** сумата от 2140. 00
лева представляваща дължимо е неплатено за стопанската 2014/ 2015 година арендно възнаграждение съгласно Договор за аренда от 26.
09. 2011 год., вписан в СВ Г.Т. под № 64, том VI, вх.
рег. № 3430 от 10. 10. 2011 год. за имот № 014019 в землището на с. Б., община Г.Т.,
представляващ нива с площ 42. 800 декара, ведно с разноски по делото в общ
размер на 498. 55 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 3638. 00 лева като
недоказан по размер.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно направеното от
ответника „ С.- 1 „ ЕООД с. В., община Г.Т. възражение за прихващане на претендираната от ищеца И.С.Г. сума от 3638. 00 лева със
сумата от 1155. 60 лева, представляваща размера на пропуснати по вина на ищеца
ползи за ответника от неполучаването на субсидии и
директни плащания за имот № 014019 в землището на с. Б., община Г.Т., представляващ
нива с площ от 42. 800 дка, за стопанската 2015/ 2016 година.
ОСЪЖДА И.С.Г. да заплати на „ С.-1 „ ЕООД,
с. В., община Г.Т. сторени от дружеството съдебни разноски от 198. 85 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :