Решение по адм. дело №400/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с  чл.38 ЗДС.

Образувано по жалба/възражение/ от К.Д.И., чрез представителя му  Д.И.Д. ***, против Решение №355/23.05.2024 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „***“, на територията на ***, в частта касаеща имота на жалбоподателя и определено му обезщетение, а именно: имот с идентификатор по КККР 43400.21.133, номер на имота по регистър към одобрения ПУП-ПП 21.55, представляващ нива с площ от 4,167 дка, частна собственост, в землището на *** и определено обезщетение в размер на 2 329,00 (две хиляди триста двадесет и девет) лева.  Посочва се, че цената на имота е занижена и в този район е между 1500/2000 лева  и никой няма да я продаде за 400/500 лева. Правят се и други възражения.  Иска се обезщетяване със същата категория земя от ДПФ, справедливо обезщетение  и отмяна на решението в оспорената част.

В съдебно заседание жалбоподателят К.И. се явява лично. Счита  експертизата за изчерпателна и обезщетението да се определи съгласно експертизата. Решението е неправилно в тази част, обезщетението е занижено и неправилно определено. Не може да запази земите си  доколкото разбира.

Ответникът - Министерски съвет на РБ, редовно призован, представител не се явява. В писмени становища, чрез процесуален представител Р.Я.-И.–** в Дирекция „Правна“ на МС, притежаващ юридическа правоспособност, оспорва жалбата, като неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразност на акта в оспорената му част, както и че  правилно е определена от органа оценката с решението.  Моли за решение, с което се отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана и се потвърди решението на МС в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в полза на МС. Прави възражение  за  прекомерност  на адвокатския хонорар.

Заинтересованата страна - Министъра на регионалното развитие и  благоустройството, редовно призован не изпраща представител.  Становище за неоснователност на жалбата е изразено писмено в молба, чрез ** А.А.. Представя писмени доказателства. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министъра на финансите гр.София, редовно призован не изпраща представител. В представено писмено становище от пълномощника ** М.Ц. оспорва, жалбата като неоснователна и недоказана и моли за решение, с което се остави в сила оспореното решение на МС, като правилно и законосъобразно.

Заинтересованата страна-Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, редовно призована не се явява представител и не изразява становище по жалбата.

По делото са събраните писмени доказателства, приети са представените с жалбата  и последващите молби доказателства, приложената адм.преписка по оспорения акт, с писмо вх.№2020/11.07.2024г.,  документи от  МРРБ,  като по искане на жалбоподателят е допусната, изготвена, изслушана и приета от съда съдебно-оценителна експертиза,  с приложени към нея  писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Враца, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 302/20.04.2012г. на Министерски Съвет на РБ, път „***/ е обявен за обект с национално значение и за национален обект, съгласно §1 ДР на ЗДС. Подробния устройствен план /ПРЗ/ - парцеларен план /ПП/ за обект: път „***“, участък обход на ***, от км.4+028.98 до км.8+770 на територията на землища: ***, е одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-133/ 18.11.2022г. на МРРБ. Заповедта е обнародвана в ДВ бр.95/29.11.2022г., не е обжалвана  и  е влязла в законна сила, което е удостоверено с  писмо изх. № 90-03-824/16.12.2022г. на МРРБ.

Във връзка с горното от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, е отправено мотивирано искане по реда на чл.34 ЗДС до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите, относно процедура за принудително отчуждаване на имоти-частна собственост по реда на ЗДС, необходими за реализацията на обект: път „***“, участък обход на ***, от км.4+028.98 до км.8+770 на територията на ***. Към искането  са приложени – решението на МС, одобрена проектната документация ПУП-ПП, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, заповедта на МРРБ, писмото на МРРБ, финансова обосновка, както и оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване, всички приложени по делото.

Отправено е мотивирано искане с приложен съвместен доклад от министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството до МС с предложение за приемане на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за горепосочения обект. Към искането е приложена административната преписка от проведеното административно производство.

След изпълнение на процедурата Министерски съвет на Република България е постановил  оспореното частично, в частта на оценката, Решение № 355/23.05.2024 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „***“, на територията на ***, като за отчуждения имот с идентификатор по КККР 43400.21.133, номер на имота по регистър към одобрения ПУП-ПП 21.55, представляващ нива с площ от 4,167 дка, частна собственост, в землището на ***/на наследниците на М.Ц.П./ е определено обезщетение в размер на 2329,00 лева. В оспорвания акт е посочено, че средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване на имотите, се осигуряват от АПИ.

По делото по искане на жалбоподателят е допусната и изслушана СОЕ. Съгласно заключението на експертизата пазарната цена на недвижим имот с идентификатор 43400.21.133, предсатвляващ нива с площ 4,167 дка, частна собственост в землището на *** определена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи възлиза на 3 329.00 лева/първи вариант/. Пазарната цена на недвижим имот идентификатор 43400.21.133, представляващ нива с площ 4,167 дка, частна собственост в землището на *** определена по  реда на чл.32,ал.4 и §2 ЗДС възлиза на 8 280.00 лева или средна стойност  1986,62 лева/дка. В заключението вещото лице подробно е посочило описанието на  района и имота, характеристика на имота, начина на определяне размера на обезщетението, приложими методи на оценка, коментар, в резултат на които е извело посочената от него  оценка на  поземления  имот в заключението  в  двата  варианта, подробно описани в същото. Също така се посочва, че след направена проверка в ***, в района на процесния имот има равностойни земи частна държавна собственост и частна общинска собственост, като същите са изрично описани и посочени в заключението. Към заключението са приложени  писмени доказателства- НА.  

В с.з. вещото лице поддържа заключението. Посочва, че във вр. с изготвянето на експертизата подробно се е запознала с материалите приложени по делото, направени са необходимите справки в Служба по вписванията ***, община *** и справки в Областна дирекция ***. Направени са необходимите изчисления и изводи и анализи, въз основа на които е изготвено заключението, което се поддържа изцяло.

Заключението на вещото лице е оспорено писмено от ответника в становището  вх. № 3112/13.11.2024г. /л.317/. Моли да не се кредитира оценката по вариант втори от въпрос втори на експертизата, тъй като са използвани  неотносими аналози  и  оценката на отчуждения имот неправилно и незаконосъобразно е завишена.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е  подадена срещу годен за обжалване административен акт, подадена от надлежна страна - собственик на имота/в качеството му на наследник/, чийто права и законни интереси са засегнати. Видно от данните по преписката жалбата е подадена в срока по чл. 38, ал.1   ЗДС, с оглед на което е  процесуално  допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Не е налице спор между страните, че процесния имот е собственост на жалбоподателят/ в качеството му на наследник/, както и че отчуждаването се прави за държавна нужда съгласно процесното  решение № 355/23.05.2023 г. на Министерски съвет на РБ, в оспорената му част.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект и компетентен  орган е  Министерски съвет на РБ, съгласно чл. 34а, ал. 1   ЗДС, който орган е издал и решението. Издадено е в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, видно от данните по преписката. От представените доказателства е видно, че  е изпълнена изцяло предвидената в чл.34а и чл.34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ. Решението съдържа реквизитите  по  чл.34б   ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собственика на имота.  Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на  министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на  чл. 33, ал. 2   ЗДС. В тази насока възраженията на жалбоподателя относно  неспазване на процедурата  по  отчуждаването са неоснователни. Налице са предходни  актове, които  са подлежали на самостоятелно оспорване, не са оспорени и влезли в законна сила, като липсват и твърдения от страна на жалбоподателя да е оспорил същите по съответния ред.  

Въпреки спазване на процедурата по издаване на решението от страна на ответника, същото е издадено в противоречие с  материалния закон и неговата цел относно определяне размера на обезщетението в оспорената му част.

В случая видът на  обезщетението е определен от административния орган. Разпоредбата на  чл.42а,ал.1 ЗДС предвижда, че когато за държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се отчуждават принудително имоти–частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави имот – частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии – държавна собственост. Този начин на обезщетение е една от възможностите, предвидени от законодателя, за определяне на равностойно обезщетение за отчуждения имот или имоти. Алтернативният вариант е за отчуждените имоти или части от имоти да се определи равностойно парично обезщетение по реда на чл.32,ал.2 ЗДС,като законодателят не е определил приоритетен вид на обезщетяването. В случая в съответствие с предоставената от законодателя оперативна самостоятелност, ответникът е предпочел втория вариант за обезщетение и е разпоредил за отчуждената част от имота жалбоподателят да получи равностойно парично обезщетение. В тази насока искането на жалбоподателя за обезщетяване със същата категория земя от ДПФ е неоснователно, независимо от това, че от заключението на ВЛ е видно, че са налице такива имоти.

Съгласно чл.32, ал.1 ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. По силата на ал. 2 на чл.32 ЗДС равностойното парично обезщетение по ал.1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план /ПУП/, съответно преди одобряването на ПУП който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Разпоредбата на § 1а, т.1 ДР на ЗДС гласи, че равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на  този закон, а съгласно § 1а, т. 2   ДР на ЗДС, „Пазарни цени“ са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба,замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по  местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. В случая, за определянето размера на равностойното парично обезщетение съдът е допуснал СОЕ.

Настоящият състав намира, че следва да вземе предвид  заключението на в.л. във вариант 2, тъй като същото в най-голяма степен изпълнява изискването на законодателя за определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждения имот. Постоянна е практиката на ЕСПЧ, според която, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност на имота, не е налице съразмерност, за която цел държавите имат отговорността и задължението да въведат такава законодателна рамка, която да осигури пълно осъществяване и защита на тези права. В съответствие с това е и Решение от 14.05.2020 г.  на ЕСПЧ  постановено по делото К. и други срещу България. В решението изрично се казва, че размерът на обезщетението следва да е изчислен въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т.63 и т.107/, което е в съответствие с целите на закона за получаване на равностойно обезщетение от собственика на земята. С оглед на което, оценката на независимия оценител, по  проведената от държавата процедура, за имота не съответства на пълната пазарна стойност на този отчужден имот.

Оценката в оценителския доклад е доста занижена, не представлява равностойно обезщетение и съдът приема, че същата не е извършена по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, вр. § 1а, т. 2  ДР на ЗДС. Това се установява и от  назначената  експертиза и  заключението на ВЛ.

Следва да се вземе предвид при определяне на равностойното парично обезщетение, съответно пазарната цена като осреднена цена от цените на сделки по см. на  § 1а, т. 2  ЗР на ЗДС, каквото заключение е дадено във вариант втори на експертизата. Водещо е не формалното приложение на закона, а целта на същия, а именно определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждаваните имоти, поради което при определяне на справедливата цена за отчуждаваните имоти относими следва да са онези сделки, които реално отразяват моментните пазарни цени на съответния имот.

С оглед на горното възраженията на ответника по заключението на СОЕ са  неоснователни и съдът кредитира заключението на СОЕ изцяло във вариант втори. Не може да се приеме, че определеният размер на обезщетение съгласно оценителя,  е единствено относим към настоящия спор. От СОЕ и приложените към него писмени доказателства, се установи безспорно, че има и други сделки в посочения период, преди възлагане на оценката, и реалната пазарна цена на земеделската земя в това землище е доста занижена в оценителния доклад, което не съответства и на целта на закона.  

При тези доводи, размера на определеното обезщетение по отношение на поземлен имот с идентификатор 43400.21.133, номер на имота по регистър към одобрения ПУП-ПП 21.55, представляващ нива с площ от 4,167 дка, частна собственост, в землището на *** в размер на 2 329,00 лева, следва  да  бъде определено на 8 280.00 лв.,  като съдът отбелязва, че  макар тази сума да е посочена от вещото лице, с оглед данните по преписката, е съответна и на изискването на определяне на справедливо равностойно обезщетение. Този извод се обосновава както от представените по  делото  доказателства, така и от направените въз основа на тях изчисления.

Съдът не възприема вариант първи от заключението с определено обезщетение в размер на 3 329.00 лева по реда на Наредбата за реда за определяне на земеделски земи/Приета с ПМС №118/1998г., посл.изм. ДВ бр.55/2017г./, тъй като началните цени на имотите по  въпросната наредба не са актуализирани от 1998 г.  и категорично не би могло да се говори за определяне по този ред на справедливо обезщетение, което да е равностойно на продажната цена, която собственикът би получил при продажба на имота на свободния пазар. В тази насока възражението на ответника е неоснователно.

С  оглед изложеното неправилно административният орган е определил по-ниско обезщетение от равностойното парично обезщетение за процесния имот, жалбата се явява основателна и размерът на обезщетението по отношение на поземлен имот с идентификатор 43400.21.133, представляващ нива с площ от 4.167 дка, частна собственост, в землището на ***, следва да се определи в размер на 8 280.00 лв., вместо определеното такова от 2 329 лева.

При този изход на спора на ответника и заинтересованите страните не следва да се присъждат разноски, въпреки направеното от тях  своевременно искане за разноски по делото.

От страна на жалбоподателя не са претендирани разноски в производство и такива не следва да му се присъждат  по делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2   АПК, съдът     

Р  Е  Ш  И  :

ИЗМЕНЯ  Решение № 355/23.05.2024 г. на Министерски съвет на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „***“, на територията на ***, в частта, с която е определено обезщетение  в  размер на 2 329, 00 лева за имот с идентификатор 43400.21.133, представляващ нива с площ от 4,167 дка, частна собственост, в землището на ***. 

УВЕЛИЧАВА размера на определеното паричното обезщетение  за имот с идентификатор 43400.21.133, представляващ нива с площ от 4,167 дка, частна собственост, в землището на *** от 2 329, 00/две хиляди триста двадесет и девет/ лева   на   8 280.00/осем хиляди двеста и осемдесет/ лева.   

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване и протест, на основание  чл.38, ал. 8 ЗДС.

На основание чл.138, ал.3 АПК препис от решението да се изпрати на страните.