Решение по дело №637/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 9
Дата: 31 януари 2022 г. (в сила от 31 януари 2022 г.)
Съдия: Красимир Димитров Димитров
Дело: 20215600600637
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. ХАСКОВО, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА
в присъствието на прокурора В. Р. Р.Цв. Т. П.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215600600637 по описа за 2021
година
С Присъда № 10 от 28.09.2021г., постановена по н.о.х.д. № 255/2021г. Районен
съд Димитровград признал подсъдимия С. Л. Н. за виновен в това, че в периода месец април
2020г. до месец март 2021г., включително, в Д., след като бил осъден с влязло в сила на
09.04.2020г. Решение № 105/09.04.2020г. по гр. дело № 123/2020г. на ДРС да издържа свой
низходящ - Н. С. Н. (***), роден на **.**.****г. да заплаща месечна издръжка в размер на
155 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно: 12 месечни вноски по 155 лв. всяка, на обща стойност 1 860 лева, поради
което и на основание на основание чл. 183, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му наложил наказание
"пробация" с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес, с
периодичност на явяване от 2 (два) пъти седмично“ и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“, двете с продължителност от по 7 (седем) месеца.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който я обжалва в срок, с
оплаквания за явна несправедливост на наказанието. В жалбата се твърди, че наложеното
наказание е явно несправедливо, като иска изменение на присъдата в наказателната й част,
чрез определяне на друга санкция - глоба.
1
В съдебно заседание защитникът му поддържа жалбата и сочи, че съдебният
състав недооценил многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което
неправилно определил наказанието по реда на чл. 54 НК, вместо правилния – по чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. “в“ НК. Пледира за замяна на наказанието пробация с глоба, в минимален размер.
Участващият в заседанието прокурор от ОП Хасково даде заключение за
законосъобразност на присъдата.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната
присъда, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи, служебно и прецени събраните
пред първата инстанция доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият С.Н. и св. В.Д. сключили граждански брак на **.**.****г., а
девет дни по-късно се родило детето им - Н. С. Н.. С Решение № 105/09.04.2020г. по гр. дело
№123/2020г. бракът между Н. и Д. бил прекратен, като упражняването на родителските
права върху малолетното им дете било поверено на майката, а Н. бил осъден да заплаща
месечна издръжка на законния представител на детето, в размер на 155 лв. Решението
влязло в законна сила на 09.04.2020г. Въпреки решението Н. не изплатил нито една месечна
издръжка, което неизпълнение на задълженията му продължило 12 месеца. Св. В. Д. подала
жалба до РП Хасково, ТО Димитровград на 15.02.2021г. Като причина за неплащане на
издръжката подсъдимият посочвал липсата на парични средства, тъй като бил безработен.
По досъдебното производство е представено Експертно решение № 2121-132/01.12.2020г. на
ТЕЛК към МБАЛ Димитровград, с което подс. С.Н. е преосвидетелстван, процента на
намалена трудоспособност от 71 е бил намален на 40. Описано е също, че датата на
инвалидизацията му е 26.10.2012г.
Районният съд е постановил обжалваната присъда при напълно изяснена
фактическа обстановка и след анализ на събраните в съдебната фаза гласни и на
досъдебното производство писмени доказателства. Правилно е прието, че Н. е осъществил
от обективна и субективна страна, при условията на пряк умисъл като форма на вината,
установен от действията му, престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Тези изводи са
правилни, споделят се от въззивния съд, а и спор между страните в производството по
фактите и правото няма.
Спорът се заключава единствено относно вида на наложеното наказание
пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки, при това към минималния
установен в НК срок. Доводът на защитника за явна несправедливост на определеното
наказание е неоснователен. При определянето на конкретното наказание измежду двете
предвидени алтернативи и размера на санкцията съдът е отчел всички имащи значение за
индивидуализация на наказанието обстоятелства, като не са надценени отегчаващите и
пренебрегнато значението на смекчаващите такива. Към първата група са отнесени
продължителния период на неизпълнение на задължението и проявената от него
дезинтересираност от осигуряване на средства на собственото му дете. Освен това, видно от
приложената по настоящото дело жалба е, че подсъдимият продължава да не изпълнява
задълженията си по отношение на непълнолетното вече дете за което вече е образувана
2
прокурорска преписка. Действително налице са и смекчаващи отговорността обстоятелства
– затруднено здравословно състояние, с определен процент на нетрудоспособност по
решение на ТЕЛК, но последното само по себе си не представлява изключително по
смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК обстоятелство, което да обуслови приложението на
посочената правна норма. Липсват и многобройни смекчаващи отговорността при които и
минималното предвидено в специалната част на НК наказание ще се окаже несъразмерно
тежко по отношение на подсъдимия. Единствено затрудненото материално и здравословно
състоянието и признанието по съдебното производство не обуславят извод за
незаконосъобразност на присъдата в частта й, относно реда за определяне на санкцията и
срока на пробационните мерки. В резюме наказанието пробация, включващо двете
задължителни пробационни мерки при това за срок към минималния от по 7 месеца ще
подейства превъзпитателно и мотивира Н. към изпълнение на задълженията за плащане на
издръжка.
Предвид изложеното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 10 от 28.09.2021г. на РС Димитровград,
постановена по н.о.х.д. № 255/2021г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3