Р
Е Ш Е Н И Е
№………../28.01.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 13825 по описа
за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано предявен от П.Г.Я., ЕГН **********,
с адрес: ***. Варненчик, бл.7, вх.6, ет.З, aп. 110 чрез процесуалния му представител адв. Й.А., срещу „Д.з.“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 534,25 лв., представляваща частичен иск от
общо 1170,53 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети изразяващи
се в увреждане на броня задна, сензор парктроник
вътрешен ляв задна броня и сензор парктроник десен
вътрешен на задна броня на л.а. марка БМВ 530 Д, с ДК № В 9913 ВТ, причинени в
резултат на реализирано на 14.09.2018г., ПТП в гр. Варна по вина на водача на
л.а. Фолксваген Голф, с ДК № В 2919 СТ, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2019
г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че на
14.09.2018г., около 20.45 часа, в гр.Варна, ж.к. „Вл.
Варненчик“, на паркинга до бл. 7, при маневра на
заден ход автомобил Фолксваген Голф, с ДК № В 2919 СТ, управляван от П. Станев,
блъска в задната част собствения на ищеца автомобил БМВ 530 Д, с ДК № В 9913
ВТ. За ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, в който за виновен бил
посочен водачът на автомобила Фолксваген Голф, застрахован при ответника по
„Гражданска отговорност" с полица № BG/08/118000102595 и срок на действие
01.01.2018 г. - 31.12.2019 г. За настъпилото ПТП
ответникът образувал преписка по щета № ********* и изготвил опис, в който като
увреден детайл била посочена задната броня на автомобила. В изпълнение на изискването
на застрахователя ищецът му представил становище от специализиран сервиз за
състоянието на увредените от удара два задни вътрешни датчика на парктроника, като за извършената диагностика заплатил 30,00
лв. Застрахователят изготвил нов опис на вреди, в който били отразени сензор парктроник ляв вътрешен задна броня и сензор парктроник десен вътрешен задна броня. Ищецът сочи, че
ответникът му заплатил застрахователно обезщетение в размер на общо 148,59 лв.,
която сума след приспадане на заплатените 30,00 лв. за диагностика е крайно
недостатъчна да покрие щетите, които според неговото прочуване възлизат на
1289,12 лв. Поради изложеното претендира, че му се дължи разликата от 1170,53
лв. Поддържа, че увредените датчици на парктроника са
оригинални и следва да бъдат подменени също с оригинални. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Д.з.“ АД. Не се оспорва, че към
датата на ПТП ответникът е осигурявал покритието по задължителната автомобилна
застраховка „Гражданска отговороност" за
увреждащия автомобил. Оспорва се наличието на причинно - следствена връзка
между и процесното ПТП и всички вреди, които ищеца е заявил при застрахователя.
В тази връзка ответникът твърди, че при огледа на автомобила са констатирани
щети по лако-бояджийското покритие в дясната част на
бронята, които не съответстват и не са причинени при процесното ПТП. Излага, че
за репарирането на тези щети ищецът е получил застрахователно обезщетение за
цялостно боядисване на задната броня от ЗАД „Армеец" за щета №
13018100100337. Излага, че автомобилът му е представен за контролен оглед след
като тази повреда е отстранена на 26.09.2018 г. Признава, че при процесното ПТП
на 14.09.2018 г. лако-бояджийско покритие на задната
броня също е било увредено и в централната част, около левия вътрешен парктроник, но сочи, че този детайл вече е бил увреден при
предходното събитие и не е бил отремонтиран към
датата на ПТП. Поради това счита, че обезщетението за тази увреда
следва да бъде намалено поне наполовина. Оспорва наличието на причинно -
следствена връзка между увреждането на десен вътрешен датчик на парктроник и процесното ПТП с
аргумента, че този детайл не се намира в зоната на удара според описания в
протокола механизъм. Наред с това в изпълнение на задължението си да върне на
застрахователя увредения детайл, ищецът върнал различен датчик за парктроник, който не съответства на предвидения за този
модел. Оспорва като завишен размера на поисканото обезщетение, като счита за
необосновано искането на ищеца същото да включва ремонт с нови оригинални
части. Излага, че ремонтът следва да се извърши с части - втора употреба, в
случай, че не оказват влияние върху сигурността, външния вид, качеството на
возене или други основни функции и характеристики на автомобила. Счита, че е
изпълнил задълженията си по застраховка „Гражданска отговорност" с
изплащането на сумата от 148,59 лв. По изложените съображения моли предявения
иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява.
Представлява се от адв. А., който поддържа иска.
Ответната страна не изпраща представител. С
нарочна молба поддържа становището си по спора.
Съдът, след преценка на събраните по
делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ищецът П.Г.Я. е собственик на л.а. БМВ 530 Д, с ДК № В
9913 ВТ.
Безспорно по делото е обстоятелството, че по вина на
застрахован при ответника водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК № В 2919 СТ е
настъпило пътно –транспортно произшествие на 14.09.2019г., в резултат на което
по л.а. БМВ 530 Д, с ДК № В 9913 ВТ са настъпили увреждания на броня задна,
сензор парктроник вътрешен ляв задна броня и сензор парктроник десен вътрешен на задна броня.
По делото е изслушано заключението на САТЕ,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните. Вещото лице е дало заключение относно пазарната стойност на
разходите, необходими за възстановяване на увредените детайли.
С влязло в сила решение по гр.д. №
18462/2018г. по описа на ВРС „Д.з.“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** е
осъдено да заплати на П.Г.Я., ЕГН **********, с
адрес: ***. Варненчик, бл.7, вх.6, ет.З, aп. 110, сумата 20,00 лв. (двадесет
лева), представляваща частичен иск от общо 1170,53 лв., представляваща
неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети изразяващи се в
увреждане на броня задна, сензор парктроник вътрешен
ляв задна броня и сензор парктроник десен вътрешен на
задна броня на л.а. марка БМВ 530 Д, с ДК № В 9913 ВТ, причинени в резултат на
реализирано на 14.09.2018г., ПТП в гр. Варна по вина на водача на л.а.
Фолксваген Голф, с ДК № В 2919 СТ, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
Предвид
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание
в нормата на чл. 432, ал.1 КЗ. За основателното провеждане на иска в тежест на
ищеца е да установи по пътя на пълното и главно доказване, наличието на валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди и причинна връзка между вредите
и застрахователното събитие.
В случая не спорен по делото въпросът относно
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на застрахователното събитие-14.09.2018г.
между виновния за произшествието водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК № В 2919 СТ и ответника „Д.з.“
АД. Спорни са въпросите относно причината връзка между произшествието и
вредите, както и относно стойността на вредите. По спорните въпроси съдът
намира следното:
С т. 2 на ТР №
3/2016г. от 22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. В мотивите на соченото ТР се приема, че при
уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи,
както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се
ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от
вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата
/остатъкът/ от вземането се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По
двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни
части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на
СПН е недопустимо в последващия исков
процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и
правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението,
въз основа на което се претендира непогасено парично вземане е възникнало
валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на
вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало,
нито каква е правната му квалификация.
Същевременно при предявен иск за
заплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на основание чл. 432,
ал.1 КЗ фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право
са следните: валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите; настъпване на
застрахователно събитие - ПТП; претърпени вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение
/имуществени или неимуществени, или двата вида вреди в зависимост от предявения
иск/; механизма на настъпване на ПТП- Решение
№ 183 от 8.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 2805/2014 г., II т. о., ТК. Следователно в разглеждания по делото
случай следва да се приеме, че въпросите
относно наличието на причинната
връзка между деянието (ПТП от 14.09.2018г.) и вредите, както и относно самите
вреди (увредените детайли) са преклудирани, доколкото
са установени със сила на пресъдено нещо по гр.д. №
18462/2018г. по описа на ВРС. Ето защо следва да се приеме, че в резултата на
произшествието са настъпили щети изразяващи се в увреждане на
броня задна, сензор парктроник вътрешен ляв задна
броня и сензор парктроник десен вътрешен на задна
броня на л.а. марка БМВ 530 Д, с ДК № В 9913 ВТ. Всички доводи на ответника, наведени за
опровергаване на горните обстоятелства не могат да са предмет на разглеждане в
настоящия процес. Като единствен релевантен по делото въпрос, който не е
обхванат от правоустановяващото действие на СПН
следва да се разгледа този относно стойността на вредите.
При определяне размера на
дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Това е така, защото
принципът на пълната обезвреда,
действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на
тази на делинквента,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество.
Относно конкретния размер на
вредите, съдът кредитира заключението на САТЕ. И при трите варианта на
заключението, обаче стойността на вредите не надхвърля сбора на 1/
размера на претенцията 534,25 лева, 2/ заплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 148.59лева и 3/
обезщетението в размер на 20 лева, присъдено по
гр.д. № 18462/2018г.
по описа на ВРС.
Ето защо исковата претенция се
явява основателна в цялост.
По
разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца се следват
сторените разноски съобразно уважената част от иска за държавна такса (50
лева), адвокатско възнаграждение (360 лева) и експертиза (120 лева) съгласно
представените доказателства и списък с разноски, или 530 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Я., ЕГН **********, с адрес: ***. Варненчик, бл.7, вх.6, ет.З, aп.
110 сумата от 534,25
лв. като частичен иск от общо целия
в размер на 1170,53 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети
изразяващи се в увреждане на броня задна, сензор парктроник
вътрешен ляв задна броня и сензор парктроник десен
вътрешен на задна броня на л.а. марка БМВ 530 Д, с ДК № В 9913 ВТ, причинени в
резултат на реализирано на 14.09.2018г., ПТП в гр. Варна по вина на водача на
л.а. Фолксваген Голф, с ДК № В 2919 СТ, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2019
г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
„Д.з.“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Я., ЕГН **********, с адрес: ***. Варненчик, бл.7, вх.6, ет.З, aп.
110 сумата от 530 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: