РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Плевен, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.А
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430102910 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвди следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “***” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ***,
представлявано от *** ***, чрез *** против ИВ. Й. Т., ЕГН **********,
Адрес гр. П., ***, в която се твърди следното : установява се вземане , за
което срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №
*** по описа на Районен съд - гр. П.. Вземането , предмет на иска се
обосновава със следното : като собственик/ползвател на топлоснабден имот,
находящ се в гр. П., ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. - ДВ. бр. 54 от 2012 г.. в сила от
17.07.2012 г.) or ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна
1
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от
ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд" or дата 13-14.12.2007 г. и
във вестник „Посоки“ бр. 239/13.12.2007г. С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на гоплинната енергия: отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ / в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на
основание чл. 31. ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума.
Вземането се състои от следното : Цена за топлинна енергия: според
таблица - извлечение по пера; Сума за отопление с ИРУ. начислена за
периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 0,00 лв.; Сума
за отопление без ИРУ, за периодите посочени в петитума на исковата молба в
размер на 335,40 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 426,52 лв.;
Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите,
описани в приложението в размер на 1797,54 лв.; Суми за услуга дялово
разпределение в общ размер от 9,15 лв., начислени за периодите, подробно
описани в приложението; Корекции - 0,00 лв.
Посочва се, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната
страна, както следва: 0 бр. водомери за БГВ; 0 бр. индивидуални
2
разпределителни уреда /ИРУ/; в баня е щранг-лира.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ИВ. Й. Т., с ЕГН ********** и с адрес гр. П.,
***, че дължи на „Т. - П.” АД сума за консумирана топлинна енергия в имота,
находящ се в гр. П., *** в размер от:
1. Главница в размер от 2526,42 лв. за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2020
г.
2. Мораторна лихва 227,30 лв. - за периода 04.03.2019 г. до 15.02.2021 г.;
3. Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № *** по описа на
Районен съд - гр. П. до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от ответника, чрез адв.Д.П. от ПлАК,
съдебен адрес:гр. П., ***, в който се твърди следното: счита предявените
искове за частично основателни поради следните обстоятелства:
Между същите страни и със същия предмет било образувано гр.д. №***г.
по описа на PC-П., по което е изготвена и приета СТЕ, при която BJI е
извършило оглед и е констатирало, че всички радиатори в апартамента са
демонтирани и аншлусите са затапени; в банята има щранг лира, която
функционира и отоплява помещението: щранга в бокса е отрязан още от
абонатната станция: съкооператорите условно са се разделили на две секции,
но технически инсталацията е една; щранговете в условната първа секция /е
която попада процесният имот/ не функционират и са студени, но не са
изключени от разпределителния тръбопровод с изключение на този в бокса и
е дал заключение, че топлоснабдяване се ползва единствено от щранг лирата
в банята и от БГВ/топла вода/, съответно е приел, че това положение е от
2009г.
Що се касае до условно приетата първа секция на топлинната инсталация
в етажната собственост с адрес: гр.П., *** - няма никаква промяна и към
настоящия момент с единственото уточнение, че процесния имот вече не се
отоплява с камина и конвектори, а от 2019г. се отоплява с климатици.
Въпреки, че на ищеца е известно действителното фактическо положение,
същия твърди за ползвана от ищеца топлинна енергия в пълен обем като
3
такава отдавана от радиатори без ИРУ, за БГВ без монтиран водомер, както и
за сградна инсталация, при което:
- при липса на радиатори още от 2001г. няма на какво да бъдат
монтирани посочените в исковата молба ИРУ, респ. няма какво да се отчита, а
с това и няма как да бъдат начислявани суми за такъв вид отопление /с
радиатори/;
- след влизане решението в сила по гр.д. №***г.на РС-П. ищецът
депозирал заявление в „***“ ЕАД гр.П., извършващ дяловото разпределение
на ТЕ в етажната собственост, с което поискал като първо-сформиране на
комисия от специалисти, която да обследва отоплителната инсталация в
абонатното и на всеки отделен апартамент, при което се констатират
посочените различия в квадратури и кубатури на целия втори етаж; второ, да
се извърши корекция на сметките, касаещи предходните два отоплителни
сезони и въвеждане обективни критерии за отчитане потреблението за в
бъдеще; да бъде определен друг служител, който коректно да отчита реалното
потребление на всеки абонат. В отговор на това заявление жилището било
посетено от двама техни служители, но протокол от извършеното обследване
с конкретни констатации не е връчван.
Ответникът не оспорва, че е собственик и ползвател на процесния имот.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от *** и М., поддържащи
иска.
В о.с.з. ответникът се представлява от адв.Д.П., който оспорва изцяло
исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Искът е допустим, като предявен в указания едномесечен срок в закона.
Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д. № ***/*** год. по
описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото дело, образувано по
реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е налице.
Ответникът не оспорва това си процесуално качество в процеса.
Претенцията на ищеца не обхваща такава за реално отопляване на жилището,
а само сумите, както следва : сума за отопление без ИРУ, за периодите
посочени в петитума на исковата молба в размер на 335,40 лв.; сума за
4
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия
период от време, в размер на 426,52лв.; сума за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в
размер на 1797,54лв.; суми за услуга дялово разпределение в общ размер от
9,15лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението;
Корекции - 0,00лв.
Не е спорно, че „*** „АД е приело да извършва индивидуално отчитане
на разходите за отопление по показанията на ИТР/монтирани на всеки
радиеатор/ и разходите на топла вода.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експретиза се
установява, че размерът на дължимата, като неизплатена, главница и лихва е
именно претендираният от ищеца.
По делото не се спори, че имотът на ответника не се отоплява с
индивидуални разпределителни уреди и както беше посочено по-горе, ищецът
няма такава претенция. Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Установен е по делото фактът на публично оповестяване на Общите условия,
чрез публикуването им във в-к ”Посоки”. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират
средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ -
индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната
стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при
условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая,
облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца ТЕЦ- П. и
потребителя-ответник в настоящето производство, е възниква въз основа на
самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ,
съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по
публично оповестени Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на
ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
5
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се
осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ,
като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на
това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е
задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по
силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на
ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиентът на
топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от
сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея, с оглед
разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142 ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153, ал.6 от
ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща
етажна собственост, съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед
разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в
ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема
и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд
на РБ, заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия
не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е
обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже, поради
което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.
Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда- етажна
6
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно §1,
т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и щранг - лирата. По силата на чл.31
ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните
си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
Или, от изложеното дотук, се обосновава извод, че ответникът по
делото има качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се на
посочения по-горе адрес в гр. П., както и на потребител на ТЕ за процесния
период, и съответно дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ.
Съдът намира, че в случая, от събраните по делото доказателства се установи
факта на реалното доставяне на начислената ТЕ, от страна на ищеца до имота
на ответника. Действително в имота на ответника има само щранг - лира в
банята, която няма самостоятелен измервателен уред, което е съобразено при
изчисляването на дължимите суми. В Методиката за дяловото разпределение
на ТЕ в сгради-етажна собственост - Приложение №1 към Наредба №16-
334/2007г. за топлоснабдяването - чл.61 ал.1, е посочено, че при наличие на
щранг- лира, без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се
определя по изчислителен път. От заключението на ВЛ К.И. /л.129 и сл. от
делото/ се установи, че доставяната ТЕ до жилището на ответника е правилно
изчислена. Видно от обстоятелствената част на същото е, че е напраевно
подробно изчисление и разяснение по всички въпроси, зададени към
експертизата. Допълнително, в .о.с.з. при изслушването на ВЛ последното
дава отново подробни отговори и обосновава /посредством отговора на
отделните задачи/ основателността на исковата претенция на ищеца. Вещото
лице е посочило, че ТЕ, консумирана за отопление на сградата се разпределя
всеки месец на ТЕ от сградна инсталация, отоплителни тела с
топлоразпределители и по мощност.
Топлината, отдадена от сградната инсталация се разпределя по имотите
процентно на основа на техния отопляем проектен обем, който за имота на
ответника е 209,66 куб.м. - независимо дали има радиатори или не.
Процесният абонат е консумирал ТЕ през процесния период за БГВ, от
сградна инсталация, отоплителни тела по мощност. От заключението се
7
установява, че дяловото разпределение на ТЕ между клиентите на сградата
ЕС е извършено по съответните правила, регламентирани в ЗЕ и Наредба за
топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение. Изчисленията са
съобразени с кубатурата на имота на ответника. Потреблението е извършено
от *** АД чрез лицензиран софтуер. Монтираната щранг-лира в банята е с
мощност 598 Вт и перилно помещение 515 Вт. Фактурираната топлинна
енергия за имота е за БТВ,2 сградна инсталация, отоплителни тела без
топлоразпределители. ТЕ за БГВ е начислена служебно. ВЛ не е открило
разминаване в изчисленията на разпределената ТЕ за абоната. На л.100 от
делото се съдържа съобщение от *** АД-П., че ответникът не е депозирал
заявление за обследване ан отоплителната инсталация в процесната
топлоснабдена сграда, в която се намира неговият имот. Що се отнася до
приетото заключение на ВЛ Т.И., същото не следва да се взема от съда
предвди поставената задача от ответната страна. Възраженията в тази връзка
на процесуалния представител на ищеца са, че този водомер не е бил в
системата на топлинния счетоводител, респ. няма данни да е изследван
метрологично. Въпреки представената гаранционна карта за закупен водомер
от 30.10.2014год., по делото не се събраха доказателства за това съдът да
следва да игнорира извършеното служебно начисляване на дължимата сума
за БГВ.
Приложеното в цялост гр.д. №***год. по описа на ПлРС, респ.
съдържащото се в същото съдебно решение, с нищо не променя горните
изводи на съда. Освен, че претенцията е за предходен период от време е
необходимо да се посочи, че искът на ищеца за главница е уважен изцяло.
Отхвърлен е само иск за лихва за съответна сума и претендиран период от
време, при отчитане, че претенцията е била насочена срещу ответници, в
качеството им на наследници на починалия им наследодател.
С оглед на изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По отношение разноските : следва да се присъдят разноски за
настоящото исково производство в общ размер 842,98лв., както и разноски в
цуялост за заповедното производство – 155,08лв.
Воден от горното, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.150 и сл. от ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД, че ИВ. Й. Т., ЕГН
**********, адрес гр. П., ***, съдебен адрес : гр.П., ***, адв.Д.П., ДЪЛЖИ
НА “Т. П.” ЕАД, гр. П., ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище
и адрес на управление гр.П., ***, сумите, както слредва : главница в размер
2526,42лв. за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2020 г., мораторна лихва 227,30 лв.
- за периода 04.03.2019 г. до 15.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение – 22.02.2021год., до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена заповед за изпълненине по ч.гр.д. №***/***год. по описа на
Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ИВ. Й. Т., ЕГН **********,
адрес гр. П., ***, съдебен адрес : гр.П., ***, адв.Д.П., ДА ЗАПЛАТИ на “Т.
П.” ЕАД, гр. П., ЕИК ********* сумата от 842,98лв., представляваща
направени по исковото производство разноски и 155,08лв. - разноски,
направени в заповедното производство по ч.гр.д. №***/***год. по описа на
ПлРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9