Решение по дело №481/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 830/20.4.2021г.

 

 

гр. Пловдив, 20 април 2021 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

 

 

при секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдия Стоянов адм. дело № 481 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделския производител /ЗПЗП/ и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Екобилдинвест" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Зенит“ № 19, ет. 8, ап. 24, представлявано от управителя Н.Х.Б. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/5049#1 от 03.12.2020 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК, чл. 20а, ал. 6 и ал. 5 предложение първо във вр. с ал. 2 и ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, е изключен от подпомагане „Екобилдинвест" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Зенит“ № 19, ет. 8, ап. 24, определено е публично държавно вземане в размер на 1643,95 лв., представляващ 25% от общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2013, 2014, 2015 и 2016 г., на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.

Жалбоподателят твърди, че оспорения акт е издаден при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Твърди, че е изтекла погасителна давност. Иска се отмяната на оспорения акт.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а оспореният административен акт за правилен и законосъобразен. Претендира отхвърляне на жалбата и юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив намира, че е сезиран с жалба, подадена от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси пряко се засягат от оспорения акт. Административният акт е съобщен на 27.01.2021 г. /видно от л. 12 по делото/, а жалбата е депозирана чрез административния орган, по пощата, на 10.02.2021г., следователно е подадена в срок и е допустима.

От приложената по делото административна преписка се установи, че жалбоподателят е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 602889 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.

Жалбоподателят е поел многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" с подаване на заявление за подпомагане с УИН 16/130613/34006 (лист 13 и сл.).

При извършване на административни проверки на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП на подадените заявления за кампания 2017 е установено, че жалбоподателят не е подал заявление за подпомагане по мярка 212. Установено е също, че по мярка 212 на жалбоподателя са изплатени следните суми по години: първа година от ангажимента – подадено заявление с УИН 16/130613/34006 за кампания 2013 - в размер на 0,00 лева; втора година от ангажимента – подадено заявление с УИН 16/040614/45604 за кампания 2014 - в размер на 6422,48 лева; трета година от ангажимента – подадено заявление с УИН 16/080715/58016 за кампания 2015 - в размер на 153,33 лева; четвърта година от ангажимента –подадено заявление с УНИ: 16/220616/69533 за кампания 2016 – в размер на 0,00 лв. или обща сума 6575,81 лева.

С писмо изх. № 01-2600/5049 от 26.08.2019 г. жалбоподателят е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 АПК за откритото административно производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане поради неспазване на многогодишен ангажимент и по-конкретно, че за кампания 2017 г. не е заявил за участие по мярка 212 регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г., с което не са спазени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 3 от цитираната наредба. Обратната разписка за връчване на цитираното писмо е върната в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена, въпреки че е била адресирана до посочения от жалбоподателя адрес/л.9 и 10/. От приетите по делото Констативен протокол от 16.10.2019 г. /л.8/ е видно, че е извършвано уведомяване по телефон 0894259700, който номер е посочен в заявлението за подпомагане на л. 13 по делото. Констатирано е, че номерът не отговаря.

Последвало е издаването на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/5049#1 от 03.12.2020 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

С оглед установеното от фактическа страна Съдът прави следните правни изводи:

 Във връзка с обстоятелството, че оспореният АУПДВ е издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е приета по делото Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" /л. 23 по делото/, с която Петя Славчева-заместник изпълнителен директор на ДФЗ е оправомощена да издава актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания.

Според разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Според нормата на  чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз;

Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ал. 2 от същата правна норма определя, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В конкретния казус, с оглед цитираните по-горе писмени доказателства и коментираните правни норми и съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, компетентен орган е Разплащателната агенция, като функциите, съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФ "Земеделие". Съгласно чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Изпълнителният директор на Разплащателната агенция организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция, представлява Разплащателната агенция, съгласно чл. 20а ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП предвижда, че Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Оспореният АУПДВ е издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с делегирани правомощия. За компетентността по делегация е необходимо винаги да има на първо място - законова възможност за делегиране, и на второ - нарочен писмен акт, който изрично да възлага съответната конкретна компетентност. В случая, към датата на издаване на процесния АУПДВ, са налице и двете изисквания. Оспореният акт е издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, действащ при спазване на материалните предели на правомощията му, определени със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в рамките на предоставената му в съответствие с чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от ЗПЗП от изпълнителния директор представителна власт. В тази връзка се налага извод, че административният акт е издаден от материално компетентен орган.

Актът е издаден в писмена форма при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните норми и с целта на закона, съдът счита следното:

Като правно основание за издаване на АУПДВ са посочени: чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 166 от ДОПК и чл. 20а ал. 6 и ал. 5 предл. първо във връзка с чл. 2 и ал. 1 от ЗПЗП.

От приетите по делото доказателства се установи, че жалбоподателят за 2017 г. не е подал заявление за подпомагане по  мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони".

Безспорно са нарушени изискванията на чл. 4, т. З от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11 от 03.04.2008 г. /, според които кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане.

При неизпълнение на изискванията чл. 4, т. З от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. се прилага санкцията по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., съгласно която земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, както следва: 1) след първата година - 100 %; 2) след втората година - 75 %; 3) след третата година - 50 %; 4) след четвъртата година - 25 %.

Така изложените в АУПДВ фактически и правни основания са достатъчно ясни и подробни, и същите дават на жалбоподателя възможност да разбере какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи правната норма.

В процедурата по издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като органът е изпълнил и задълженията си да уведоми кандидата на посочения от него адрес. Освен това в настоящото съдебно производство жалбоподателят може да ангажира доказателства, опровергаващи установените факти в административното производство. Такива не са представени.

Изложените факти в административния акт не се опровергаха. Действително е извършено плащане по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" по години така: първа година от ангажимента-подадено заявление с УИН 16/130613/34006 за кампания 2013, изплатена сума 0,00 лв.; втора година от ангажимента – подадено заявление с УИН 16/040614/45604 за кампания 2014 г., изплатена сума 6422,48 лв., трета година от ангажимента – подадено заявление с УИН 16/080715/58016 за кампания 2015 г., изплатена сума 153,33 лв. и четвърта година от ангажимента –подадено заявление с УНИ: 16/220616/69533 за кампания 2016 г., изплатена сума 0,00 лв.

Общата сума, която е изплатена е в размер на 6575,81 лв.

При безспорно установеното, че жалбоподателят въобще не е подал заявление за подпомагане по мярка 212 по време на поетия ангажимент, за кампания 2017 г., без доказани форсмажорно или изключително обстоятелство за това, то по отношение на него е приложима хипотезата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и същият се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови част от получените до този момент компенсаторни плащания. Дължимите суми се изчисляват като 25 % от получените плащания, тъй като участието в мярката е прекратено след четвъртата година.

Като е изключил от подпомагане жалбоподателят и е установил публично държавно вземане в размер на 1643,95 лв. (= 25% от 6575,81 лв.), компетентният орган правилно е приложил материалният закон спрямо установените в производството факти.

Досежно възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, съдът го намира за неоснователно по следните съображения.

Погасителната давност за публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК е посочена в чл. 171, ал. 1 ДОПК. Според цитираната правна норма за публичните задължения в ДОПК е предвиден петгодишен давностен срок, който започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината през която е следвало да се плати задължението, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок. Съдът приема, че в конкретния случай срокът е започнал да тече от 01.01.2018 г., тъй като заявлението за подпомагане е следвало да бъде подадено до края на 2017 г. Поради това за периода от 01.01.2018 г. до 01.01.2023 г. за административния орган съществува възможност да започне процедура по издаване на административен акт за установяване и събиране на вземането, с която процедура спира да тече и се прекъсва с издаването на акта – аргумент чл. 172, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. В случая АУПДВ е издаден на 03.12.2020 г. в рамките на 5 - годишния давностен срок.

Постановеният акт за установяване на публично държавно вземане е в съответствие със закона и неговата цел. Подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, като на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената юристконсултска защита, определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

 

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІX състав

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Екобилдинвест" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Зенит“ № 19, ет. 8, ап. 24, представлявано от управителя Н.Х.Б., против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/5049#1 от 03.12.2020 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

ОСЪЖДА „Екобилдинвест" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Зенит“ № 19, ет. 8, ап. 24, представлявано от управителя Н.Х.Б., да заплати в полза на Държавен Фонд "Земеделие" сумата в размер на 100 лв. /сто лева/, представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

Административен съдия: