Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
01.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 204 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „К.7“ ООД, ***, депозирана срещу
Решение № 43/29.07.2020г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД
№ 115/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 47/07.04.2020г. издадено от директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“, с което на „К.7“ ООД ***, за нарушение по чл. 48, ал. 1,
т. 11 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „в“ от
ЗВ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение. Твърди, че АНО е бил
длъжен да изложи своите съображения защо не възприема приписаното на
дружеството неизпълнение за „маловажно“ и пропускайки да обсъди този въпрос, е
нарушил правото на защита на субекта. Сочи се още, че деянието неправилно е
било възприето за формално по своя характер от решаващия състав на районния
съд. По тези съображения се отправя претенция за отмяна на съдебния акт и на
потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, Басейнова
дирекция „Черноморски район“, гр. Варна, не изразява становище по депозираната
жалба, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и
не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
При извършена
документална проверка по изпълнение на условията на разрешителното за
водовземане с титуляр жалбоподателя от повърхностен воден обект язовир „Тича“,
с цел на водовземането: за производство на електрическа енергия посредством ВЕЦ
„Моста“, изградена на десния бряг на р. Голяма Камчия, под язовирната сетна на
язовир „Тича“, е констатирано на 24.01.2020г. от служители на БДЧР, че не е
изпълнило условие по т. 3 от Раздел „Условия за водовземането“ от Решение
№319/21.10.2011г. за изменение на Разрешително № 0144 0013/23.04.2010г., като в
периода от 01.01.2019г. до 31.01.2019г., при спряна работа на основната
турбина, е ползвало 19 816 000 куб.м. вода от язовир „Тича“ за осигуряване на
минимално допустим отток (екологичен минимум) в река Голяма Камчия след
язовира, необходими за нормалното функциониране на екосистемите на реката,
преработени посредством малката турбина на ВЕЦ „Моста“.
Съгласно разрешителното
за водовземане, издадено от директора на БДЧР със срок на действие 23.10.2010г.
– 23.04.2030г. и с титуляр жалбоподателя, разрешеното количество вода за
ползване за едногодишен период от време е 18 960 000 куб.м от повърхностен
воден обект язовир „Тича“, като водовземането и място на водоползването е за
производство на ел. енергия посредством
ВЕЦ „Моста“, изградена на десния бряг на р. Голяма Камчия, под
язовирната стена на язовир „Тича“. Декларираното от жалбоподателя количество
ползвана вода за производство на ел. енергия е от посочените източници и въз
основа на посоченото разрешително.
След установяване на
административното нарушение, а именно неизпълнение на условията на
разрешителното за водовземане на дружеството
бил съставен и АУАН за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ.
Въз основа на така
съставения акт наказващият орган е издал процесното наказателно постановление,
с което ангажирал отговорността на юридическото лице.
Съобразявайки събраните
по делото доказателства, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица, при липса на съществени нарушения на процедурата.
Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, като е изложил подробни
аргументи, въз основа на които е приел същите за неоснователни и е потвърдил
наказателното постановление.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови
решението си, първоинстанционният съд е събрал и приобщил към делото по
надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства,
представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа
страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са
проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства,
като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да
установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Шуменският
административен съд споделя установената от районния съд фактическа обстановка,
както и решаващият правен извод, мотивирал съда да потвърди процесното
наказателно постановление.
Спор по фактите не е
налице. По категоричен и еднозначен начин са изяснени обстоятелствата по
делото, касаещи процесното правонарушение. Установено е описаното в АУАН и в НП
нарушение, като титулярът на „Разрешително № 0144 0013/23.04.2010г.“ и касатор
в настоящото производство в периода 01.01. - 31.12.2019г. неправомерно е
превишил ползването на разрешения годишен воден обем за 2019г. с 856 000
куб.м., равняващи се на 27 литра на секунда. Тази простъпка е била правилно
възприета за несъответстваща на изискванията на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона
за водите, резонно следствие на което е било и приложението на санкционния
състав на чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „в“ от същия закон. Видно от
обстоятелствената част на НП, АНО изрично е отхвърлил възможността простъпката
да бъде възприета за „маловажна“ с оглед обществената ѝ опасност, до
какъвто правилен извод е достигнал и районният съд. В тази връзка, твърденията
на касатора, че липсва произнасяне по този въпрос от наказващия орган се явяват
неоснователни и правото му на защита не е било засегнато. За такива
касационният състав счита и доводите му, отнасящи се до характера на
правонарушението, извършването на което обаче не се отрича от инициатора на
настоящото производство. За пълнота следва да се отбележи, че описаната деятелност
е с формален характер, с факта на реализирането ѝ се предполага
настъпването на неблагоприятно въздействие върху определена група обществени
отношения. В аналогичен контекст са и мотивите на районния съд.
По тези съображения касационният
състав намира за правилен и законосъобразен решаващият извод на районния съд за
наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството по
установения в чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Закона за водите ред. С оглед изложеното
касационният състав намира, че преценката на районния съд за законосъобразност
на наказателното постановление съответства на събраните по делото доказателства
и на приложимите правни норми, поради което касационната жалба се явява
неоснователна.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 43/29.07.2020г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 115/2020г. по описа на
съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
01.12.2020г.