Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260022
гр. Варна, 04.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на пети август, през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№659 по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивни жалби, както следва: вх.№11100/09.04.2019г. от Г.Й.И. и
вх.№13283/30.04.2019г. от М. КЛИФОРТ О. срещу решение №182/28.02.2019г. по
т.д.№1499/2017г. на ВОС в частта, с която въззивниците са осъдени да заплатят
солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* /универсален правоприемник на
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД/ следните суми, произтичащи от Договор за жилищен
кредит № 2512/R/2008 от 02.09.2008 г. и Анекс № 4/27.01.2012 г. към него, а
именно: 1/ 5708.51 евро, представляваща просрочени анюитетни вноски за главница
с настъпил падеж за периода от 10.11.2012 г. до 10.10.2017 г. включително; 2/ 143 496.65
евро, предсрочно изискуема главница; законната лихва върху главниците от
предявяване на иска – 01.11.2017 г. до окончателното им изплащане; 3/ 54615.07
евро договорна възнаградителна лихва за периода 10.11.2014г. – 15.08.2017 г.; 4/
681.98 евро наказателна лихва за забава по чл. 14.3 от Раздел IV от договора за
периода 10.11.2014 г. до 15.08.2017 г.; 5/ 3364.64 евро месечна такса по чл. 15
т.В от Раздел IV от договора за периода 10.11.2014 г. до 10.08.2017 г.
В жалбите са изложени
идентични твърдения за неправилност на решението и постановяването му в
противоречие със събраните доказателства и при допуснати процесуални нарушения.
Твърди се, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по договора
за кредит, тъй като жалбоподателите не са уведомени за нея. Сочи се, че
решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не са допуснати
исканите допълнителни задачи на съдебно – счетоводната експертиза, без които не
може да се установи коя е главницата, чийто непогасен остатък би следвало да се
дължи на банката. Съдът не е съобразил обстоятелството, че с допълнителните
споразумения – анекси е извършено завишаване на лихвения процент, както и
прибавяне на просрочените задължения към главницата, като по този начин банката
е наложила условия по договора, каквито тя самата е искала и приела.
Извършеното капитализиране на задълженията е в противоречие със закона.
Решението е и необосновано и постановено в противоречие с ТР №3/2017г. на ОСГТК
на ВКС.
По същество молят
съда да отмени решението в оспорената му част и отхвърли предявените искове.
Претендират и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
въззивниците редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Въззиваемата страна „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* /универсален правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ” АД/ с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез адв.К., оспорва
жалбите като неоснователни. Твърди, че решението в оспорените му части е
правилно и законосъобразно. Изводът на съда за настъпилата предсрочна
изискуемост с връчване на препис от исковата молба, съдържаща изявлението на
банката е в съответствие с константната съдебна практика. Няма допуснати
процесуални нарушения при разглеждане на делото. Съдът е прогласил за нищожни
всички подписани между страните споразумения, поради което и не е необходимо
установяване размера на задълженията по тях. При постановяване на решението
съдът е присъдил единствено размера на главницата по първоначалния договор и
тази добавена към нея с анекс №4/27.01.2012г., която е задължение по друг
договор за кредит. Не е налице и твърдяното противоречие с ТР №3/2017г. След
обявяване на предсрочната изискуемост на договора главницата е присъдена само
със законната лихва.
По същество моли съда
да отхвърли жалбите и потвърди решението в оспорената му част. Претендира и
присъждане на направените разноски.
Съдът намира
производството за редовно и допустимо – подадените въззивни жалби са депозирани
от надлежни страни, в срока за обжалване на решението и при спазване на
останалите изисквания за редовност.
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството пред ВОС
е образувано по предявени искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********
/универсален правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД/ против Г.Й.И. и М.К.О.
за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на банката следните суми,
произтичащи от Договор за жилищен кредит № 2512/R/2008
от 02.09.2008 г. и последващи анекси към същия: 1/ 6 926.75 евро,
представляваща просрочени анюитетни вноски за главница с настъпил падеж за
периода от 10.02.2012 г. до 10.10.2017 г. включително; 2/ 175 031.12 евро,
предсрочно изискуема главница; законната лихва върху главниците върху
предявяване на иска до окончателното им изплащане; 3/ 101 570.03 евро
договорна възнаградителна лихва за периода 10.02.2012 г. – 15.08.2017 г.; 4/ 2 460.34
евро наказателна лихва за забава по чл. 14.3 от Раздел IV
от договора за периода 10.02.2012 г. до 15.08.2017 г.; 5/ 6 445.66 евро
месечна такса по чл. 15 т.В от Раздел IV от договора за
периода 10.02.2012 г. до 10.08.2017 г.
В исковата молба ищецът
твърди, че по силата на Договор за жилищен кредит № 2512/R/2008
от 02.09.2008 г. е предоставила на ответниците Г.И. и М.О. банков кредит в
размер на 138 000 евро за покупка и ремонт на недвижим имот, подробно
описан в договора като за обезпечаване на кредита е учредена и ипотека върху
жилището. Сочи се, че кредитът е усвоен на 04.09.2008 г. по съответната банкова
сметка, ***, считано от датата на първото по ред усвояване, погасяването е
съгласно погасителен план на месечни вноски, състоящи се от главница и лихви и
месечни такси. Лихвата е определена в чл. 13 от договора, наказателната лихва
за просрочие е съгласувана като процент в чл. 14 т.1 от договора. Страните са
уговорили и дължимите такси за обслужване на кредита в чл. 15 от договора.
Твърди се, че поради
затруднения на кредитополучателите по погасяване на кредита, условията по него
са анексирани четирикратно като с анекс № 3 от 23.01.2012 г. не са променяни
размерите на главница и лихви. С останалите анекси просрочените задължения за
главници, лихви и такси са прибавени към остатъка от главница като се счита, че
е отпусната на кредитополучателите и е уговорен размер на лихвата върху
новообразуваната главница.
Длъжниците не са изпълнявали
поетите с договора задължения, като са спрели редовното погасяване на месечните
вноски по договора считано от 10.02.2012 г. Предвид забавата в погасяване на
задълженията и на основание чл. 27 б.Д от договора, банката има право да обяви
едностранно кредита за предсрочно изискуем, поради което прави изявление за
трансформирането му с исковата молба. Въз основа на това изявление, претендира
заплащане на падежиралите вноски до завеждане на иска, както и размера на
остатъчната главница след предсрочната й изискуемост. Претендира присъждане още
на възнаградителните и наказателните лихви, както и договорените такси.
Твърди, че клаузите
на договорите са индивидуално договорени, банката не е променяла лихвения
процент за периода на договора, а с подписаните анекси длъжниците са се
съгласили към главницата да се натрупват и просрочените задължения. Оспорва
твърдението за изтекла погасителна давност за вземанията по договора.
В съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. По
същество моли същите да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответниците, с
писмени отговори, оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че
предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена преди завеждане на
исковата молба и поради недължимост на претендираните суми. Твърдят
неравноправност по смисъла на ЗЗП на клаузите, предвиждащи едностранна промяна на
лихвените проценти, тъй като са уговорени неясни условия. Сочат, че банката
недопустимо е начислила наказателна
лихва върху възнаградителна такава, както и е извършила недопустимо
капитализиране на лихви и такси, които са просрочени към оставаща сума по
главницата, по който начин като краен резултат се получава дължим размер на
главницата много по-висок от първоначално отпуснатия.
Правят възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на всички суми по заявените пера. По същество
молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание и
с писмено становище Г.Й.И., оспорва исковете и поддържа подадения отговор. По
същество моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответникът М.О.,
редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Предявените искове са
с правно основание чл.430 от ТЗ, чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕ №182/28.02.2019г.
по т.д.№1499/2017г. на ВОС в частите, с които са отхвърлени предявените от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* /универсален правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ” АД/ срещу Г.Й.И. и М.К.О. искове за солидарно осъждане на ответниците
да заплатят сумите, както следва: 1/ за падежирала главница – за горницата до
претендираните 6926.75 евро и за периода 10.02.2012 г – 10.10.2012 г.; 2/ за
просрочена главница за горницата до претендираните 175 031.12 евро; 3/ за
договорна възнаградителна лихва за горницата до 101 570.03 евро и за
периода 10.02.2012 г. – 10.10.2014 г.; 4/ за наказателна лихва за забава по чл.
14 т.3 от Договора за горницата до 2 460.34 евро и за периода 10.02.2012
г. – 10.10.2014 г.; 5/ за такси по чл. 15 т.В от Договора – за горницата до
6 445.66 евро и за периода 10.02.2012 г. – 10.10.2014 г., е влязло в
законна сила.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът не констатира
процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение
е валидно и допустимо.
Между страните не е
налице спор относно фактите, установени надлежно при разглеждане на
производството пред ВОС, както следва:
Страните по делото са
сключили Договор за жилищен кредит №2512/R/2008
от 02.09.2008г., въз основа на който „Банка Пиреос България” АД е предоставила
на ответниците Г.И. и М.О. банков кредит в размер на 138 000 евро за
покупка и ремонт на недвижим имот.
Не е спорно и от
заключенията по допуснатите пред ВОС първоначална и допълнителна съдебно –
счетоводни експертизи, приети като обективни, компетентно дадени и не оспорени
от страните по делото, се установява, че размерът на усвоената главница по
договора за кредит е 138 000евро, като на датата на усвояването –
04.09.2008г. по сметка на Нина Янева Панайотова е преведена сума в размер на
129 600евр за заплащане по нотариален акт от същата дата, а остатъкът е
разходван за заплащане на такси и комисионни и теглене в брой.
В чл.13, ал.1 е
уговорен дължимия годишен лихвен процент в размер на 9.4%, равен на БЛП по
жилищни кредити в евро валиден след 15.08.2008г. /посочен в ал.3 като 6,4%/ и
надбавка от 3%. В ал.3 на същата разпоредба е предвидено, че БЛП за жилищни
кредити в евро се формира от тримесечния EURIBOR
и надбавка 2%. В ал.4 е посочено, че банката приема минимална приемлива
стойност на EURIBOR 3.4%. Предвидена е възможност за едностранна
промяна на размера на приложимата лихва от страна на банката, в случай, че тримесечният
EURIBOR достигне нива от 0,25 процентни пункта
по-високи от посочените. Промяната влиза в сила за страните от деня на
приемането му от Банката, за което същата уведомява кредитополучателя чрез
съобщения в банковия салон и интернет страницата си.
Установява се още, че
погашения на главницата са правени до подписване на Анекс №1/18.01.2010г., като
общия размер на погасените главници е 548,44 евро.
Между страните са
сключени и четири допълнителни споразумения. С две от тях: Анекс
№1/18.01.2010г. и Анекс №2/31.05.2011г. са извършени промени в договора, както
следва: 1/ Във всеки от тях е установен размера на задълженията към момента на
сключването му, като е постигнато съгласие сбора от сумите за просрочена
главница, лихви, такси и комисионни, както и лихвите, дължими през периода с
по-ниска лихва /условието е само по Анекс 1/, да бъдат преоформени чрез
натрупване към редовната главница, а общия размер на задълженията е
определен като „обща сума на главницата“ и в двата анекса.
В Анекс 1 е договорен
гратисен период на облекчено погасяване, считано от влизане в сила на
споразумението, през което време кредитополучателят ще погасява равни месечни
вноски, определени в погасителния план при по-нисък лихвен процент. Предвидено
е, че лихвеният процент по договора е в размер на 10,15%, формиран като сбор от
БЛП на банката за кредити в евро /5,75%/ и надбавка от 4,4%. Уговорена е променлива
лихва и възможност за едностранната ѝ промяна от банката при условията на
чл.2, ал.3, а именно: в случай, че пазарните условия за привличане на финансов
ресурс от страна на банката обусловят такава промяна или при наличие на предпоставките,
посочени в ОУ на банката.
За обезпечаване
вземанията на банката, с Анекс №1 е учреден и залог на вземания, който с Анекс
№2 е прекратен.
С Анекс
№3/23.01.2012г. е договорено учредяване в полза на банката на втора поредна
ипотека върху собствения на кредитополучателите и подробно описан недвижим
имот, наред с вече учредените с договора за кредит обезпечения.
С Анекс
№4/27.01.2012г. е постигнато споразумение дължимите по договора суми да се
обединят със задълженията на кредитополучателите друг договор за кредит 1158-R-2007/23.04.2007г.
Извършено е увеличение на лимита по процесния договор, определен на 181 957.87
евро.
Спорни пред
настоящата инстанция са въпросите относно: 1/ липса на предсрочна изискуемост
на задълженията, поради неуведомяване на длъжниците за същата, 2/ наличие на
неравноправни клаузи по отношение на договорения лихвен процент, прибавяне на
просрочени задължения към главницата, като по този начин банката е наложила
условия по договора, които тя самата е искала и приела, както и 3/ размера на останалото задължение,
след съобразяване на неравноправните клаузи и погасяване по давност на част от
вземанията.
По отношение на
предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит и анексите към
него:
С Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в т.18 е прието, че
вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. За
да настъпи предсрочната изискуемост, е необходимо банката да е уведомила
длъжника за обявяването ѝ.
С оглед на така
дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита
е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на
поръчителя.
Съдът намира, че за
да е налице валидно уведомяване изявлението на кредитора следва да е достигнало
до адресата, доколкото със същото кредиторът се позовава на правото си да
преобразува задължението по договора от разсрочено /дължимо на равни месечни
вноски/ в предсрочно изискуемо в пълен размер, а длъжникът губи предимството на
срока и дължи уговорените обезщетения за забава.
В настоящия случай
това уведомяване е осъществено с връчване на препис от исковата молба, тъй като
в същата се съдържа указание за размера на задължението по договора за кредит,
както и изявление за обявяване на същия за предсрочно изискуем, поради забава в
плащанията на месечните анюитетни вноски
за периода от 10.02.2012г. до 10.08.2017г.
Съобразно трайно
установената съдебна практика исковата молба по естеството си представлява
покана за плащане, като със същата могат да се упражняват и преобразуващи
права, като например изявление за разваляне на сключения между страните
договор. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК решения по т.
д. № 60/2010г. на ВКС, II т.о.; т.д.№ т.д.№16/2019г. на ВКС, II т.о. и
възприета в решението по т.д.№2970/2018г. на ВКС, 1-во т.о. Даването на срок за
изпълнение, с изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
предназначено да осигури възможност за реално изпълнение и има за цел да даде
възможност на длъжника /ответник/ да предприеме действия по осъществяване на
престацията.
Предвид изложеното
съдът счита, че в процесния случай исковата молба е надлежна покана и доколкото
е редовно връчена лично на всеки един от ответниците: на 09.02.2018г. за Г.И. и
на 09.03.2018г. за М.О., същите са уведомени за задълженията им по договора.
С факта на получаване
на преписа от исковата молба, ведно с приложенията към нея, ответниците са били
поканени да заплатят задължението по сключения договор за кредит и вземанията
на кредитора – ищец по него са станали предсрочно изискуеми, предвид изявлението
му в този смисъл. Предсрочната изискуемост е настъпила в хода на производството
и е факт, който следва да бъде съобразен при постановяване на решението, на
основание чл.235, ал.3 от ГПК.
По въведените
възражения за неравноправност на част от клаузите по процесния договор, липса
на предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по
договора и размера на дълга:
Сключеният между
страните договор е за ипотечен кредит. Кредитополучателите – ответници са
физически лица, на които е предоставен кредит, който не е предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност, поради което същите имат
качеството „потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При преценка
неравноправността на оспорените клаузи за начина на формиране на лихвените
проценти, съдът проверява: попадат ли в предвидените от закона изключения;
свързани ли са с основния предмет на договора, както и дали са изразени на ясен
и разбираем език, което предполага, че при договорите за кредит финансовите
институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация,
която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и
благоразумие. Необходимо е методът на изчисление на съответния лихвен процент
да съдържа ясно и конкретно разписана изчислителна процедура, предвиждаща вида,
количествата изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти.
Липсата на конкретна методика или формула /математически алгоритъм/ създава
възможност при наличие на предвидените в договора изменения на пазарната
конюктура, банката – кредитор произволно да изменя размера на лихвите по
кредита. При необявени предварително и невключени, като част от съдържанието на
договора, ясни правила за условията и методиката, при които размера на лихвения
процент може да се променя, е налице недобросъвестност при договарянето.
Преценката следва да се направи към момента на сключване на договора, при
отчитане на всички обстоятелства, които продавачът е могъл да знае към този
момент и които могат да се отразят на последвалото му изпълнение.
При извършване на
проверка за наличие на неравноправност на клаузите следва да бъде съобразено и
даденото в практиката на ВКС разрешение, че уговорката в допълнителните
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци – чл.294, ал.1 от ТЗ /решене
по т.д.№1504/2018г. на ВКС, 2-ро т.о./. Следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че когато отделна клауза от договор, сключен с потребител, е
неравноправна и поради това нищожна, по реда на чл.146 от ЗЗП, спогодбата
основана на такава клауза също е нищожна по смисъла на чл.366 от ЗЗД.
Съдът следва да се
произнесе и по въведеното в жалбата възражение за неправилно определяне размера
на дължимите по договора суми, обхващащи и лихвите, като направи проверка при
какви условия същите се дължат, респ. настъпили ли са те в периода на действие
на договора, какъв е начина на формирането им, спазен ли е от банката, както и
да направи евентуална преценка за неравноправния им характер. Разпоредбите на
ЗЗП за неравноправните клаузи в договорите са императивни, поради което за
същите намират приложение постановките на т.1, и т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК
на ВКС, възприети в решение по т.д.№3686/2014г. на ВКС, 1-во т.о. и в решенията
на СЕС.
Съобразно сключения
между страните договор, кредитополучателите са се задължили да заплащат лихви,
както следва: лихва за редовен дълг по чл.13; лихва върху неиздължените на
падеж суми на главницата, както и при обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, върху неиздължените суми за главница, за времето на забавата /наказателна
лихва/ по чл.14, ал.3 от договора.
В чл.13, ал.4 от
договора е предвидена възможност банката едностранно да увеличи лихвения
процент, ако тримесечния EURIBOR нарасне с 0,25
процентни пункта от посочените. Тази промяна не се генерира автоматично, а само
по решение на банката. Същият текст предвижда и ограничение при изменение на в
посока неговото намаляване, като посочва, че същият не може да спадне под 3,4%
за компонентата на тримесечния EURIBOR.
От заключенията по
допуснатите пред ВОС първоначална и допълнителна ССЕ се установява, че за
периода на действие на договора прилаганите от банката лихвени проценти са
както следва: 9,4% от 04.09.2008г. до 16.10.2008г.; 10,15% за периода от
17.10.2008г. до 17.01.2010г.; 4,97% от 18.01.2010г. до 10.09.2010г. /на
основание Анекс №1/; 10,15% за периода 11.09.2010г. до 15.08.2017г. Вещото лице
посочва още, че за периода от 02.09.2008г. до 15.08.2017г. стойността на
пазарния индекс на договорения компонент от възнаградителната лихва /тримесечния
EURIBOR/ е нараснал с повече от 0,25% само към
01.10.2008г., като новата стойност е 5,291%. След този момент, до датата на
заключението измененията на пазарния индекс са само в посока намаление, като
стойностите му са дадени в табл.4.
От извършената
справка в банката – кредитор, вещото лице е установило, че увеличението на
размера на лихвения процент по процесния договор е извършено с 0,75% въз основа
на решение по Протокол от ИК на банката от 10.10.2008г. На вещото лице не е
предоставена конкретна формула и стойности на отделните компоненти, въз основа
на които са изчислени стойностите на БЛП към датите на промяната им за периода
от датата на договора /04.09.2008г./ до подаване на исковата молба
801.11.2017г./.
Ето защо, съдът
намира, че в случая е неприложимо изключението на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП,
предвид необявени предварително и невключени, като част от съдържанието на
договора условия за изменение на ГЛП /решение по т.д.№193/2018г. на ВКС, 1-во
т.о/.
Констатираната на
основание чл.143 ал.1 ЗЗП нищожност, на една от приложимите към формиране
размера на възнаградителната лихва клауза, не освобождава ответниците от
дължимост на възнаградителна лихва въобще, като същата следва да бъде формира,
съобразно определения в чл.13, ал.1 лихвен процент.
Със сключените Анекс
№1/18.01.2010г. и Анекс №2/31.05.2011г. е извършено преструктуриране на дълга,
като е предвидено останалата просрочена главница, лихва, такси и комисионни да
се капитализират към главницата, като счетоводно са записвани като усвоен
кредит. Върху формирания нов размер на дълга са начислявани възнаградителни и
наказателни лихви, което обосновава извод, че подписаните между страните
споразумения са нищожни и поради нарушаване на забраната за анатоцизъм, на
основание чл.26, ал.4 от ЗЗД и чл.10, ал.3 от Наредба №9/2008г.
Още повече, че
същите, заедно с приложените към тях погасителни планове не могат да санират
изначално нищожни, съгласно ЗЗП, клаузи в договор за кредит, предвид
обстоятелството, че размерът на дълга посочен в тях е основан и на определянето
му въз основа на лихвени проценти, които не са били договорени между страните,
както и прибавяне към главницата на просрочените месечни вноски за главница,
възнаградителна и наказателна лихви, такси и комисионни, който е нищожен,
поради противоречие с добрите нрави. Подобни споразумения представляват
недопустим предварителен отказ от потребителската защита и са нищожни, на
основание чл.366 ЗЗД /решения по т. д. № 2615/2016 г., I т. о. и по
т.д.№1766/2016г. на ВКС, II т.о./.
С Анекс
№4/27.01.2012г. отново е извършено преструктуриране на дълга, като този път
размерът на дължимата по договора за кредит главница е увеличена с размера на
задължението по друг договор за кредит, чието действие страните са прекратили.
Съдът намира, че
доколкото с Анекс №3/23.01.2012г. не е договорено преструктуриране на дълга, а
само е учредено обезпечение в полза на банката, същият не съдържа неравноправни
клаузи относими към определяне размера на останалите неизплатени суми по
процесния договор.
С оглед на
установеното, размерът на дълга по отделни пера е изчислен в първоначалното
заключение и в т.4 от допълнителната съдебно – счетоводна експертиза, както
следва: - 8 055,76 евро, падежирали вноски за главница за периода
10.10.2008г. до 10.10.2017г. /от които 1 097,59 евро за периода от 10.10.2008г.
до 10.05.2011г. и 6 958,17 евро за периода от 10.06.2011 до 10.10.2017г./;
- 143 496,65 евро предсрочно изискуема главница; - 93 470,86 евро
падежирали възнаградителни лихви по месечни вноски за периода 31.05.2011г. до
10.10.2017г.; - 2460 евро наказателна лихва за забава за периода от 10.02.2012г.
до 15.08.2017г.; - 7 388,50 евро месечни такси изчислени от вещото лице и
дължими на основание чл.15, т.в от договора за кредит; - 14 270,01 евро непогасените
задължения по прекратения договор за кредит №2512/R/08
от 02.09.2008г.
Към датата на
връчване на изявленията на банката за обявяване на предсрочната изискуемост
кредитополучателите са имали неиздължени в срок задължения за главници,
възнаградителна лихва, наказателна лихва и такси по договора, поради което за
банката е възникнало предвиденото в договора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем /чл.27/, което е и направено с връчване на препис от
исковата молба и приложенията. Последното извършено плащане по договора,
установено от вещото лице е с дата 31.05.2011г.
За периодите, предмет
на разглеждане в настоящото производство вземанията са в размери, както следва:
1/ 5759,78 евро, представляваща просрочени анюитетни вноски за главница с
настъпил падеж за периода от 10.11.2012 г. до 10.10.2017 г. включително
/съобразно погасителния план към договора, л.23/; 2/ 143 496,65 евро,
предсрочно изискуема главница; 3/ 38 673,99 евро договорена възнаградителна
лихва за периода 10.11.2014г. – 15.08.2017 г. /съобразно погасителния план към
договора, л.23 и обясненията на вещото лице в с.з./; 4/ 681.98 евро наказателна
лихва за забава по чл. 14.3 от Раздел IV от договора за периода 10.11.2014 г.
до 15.08.2017 г.; 5/ 3364,64 евро месечна такса по чл. 15 т.В от Раздел IV от
договора за периода 10.11.2014 г. до 10.08.2017 г., изчислена по реда на чл.15
от договора.
С оглед на горното,
съдът намира, че по делото е установена дължимостта на сумите, предмет на
настоящото производство за падежирали вноски за главница, предсрочно изискуема
главница; възнаградителна лихва; наказателна лихва и такси по договора в
посочените по-горе размери.
Главниците следва да
се присъдят ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска –
01.11.2017 г. до окончателното им изплащане;
Предвид частичното не
съвпадане изводите на двете инстанции досежно размера на договорената
възнаградителна лихва, решението следва да бъде отменено в частта, с която
искът е уважен за разликата над 38 673,99 евро до присъдения размер от
54 615,07 евро, за периода 10.11.2014г. – 15.08.2017 г. и вместо него
постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен за разликата.
Решението следва да
бъде отменено и в частта, с която в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД са присъдени
направените пред ВОС разноски за разликата над 19966,73лв. до присъдените
21 702,25лв., съразмерно уважената част от исковете.
Решението в
останалата му част следва да бъде потвърдено.
Предвид липсата на
доказателства за направени разноски от въззивниците, такива не следва да се
присъждат в настоящото производство.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане Г.Й.И. и М.К.О. следва да бъдат осъдени да заплатят на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 6335,33лв., представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №182/28.02.2019г.
по т.д.№1499/2017г. на ВОС в частта, с която Г.Й.И., ЕГН ********** и М.К.О.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********
/универсален правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********/, гр.
София разликата над 38 673,99 евро до присъдения размер от 54 615,07 евро,
представляваща договорена възнаградителна лихва за периода 10.11.2014г. –
15.08.2017 г. произтичащи от Договор за жилищен кредит № 2512/R/2008 от
02.09.2008 г. и Анекс № 4/27.01.2012 г. към него, както и в частта, с която Г.Й.И.,
ЕГН ********** и М.К.О., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* /универсален правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********/, гр. София разликата 19966,73лв. до присъдените
21 702,25лв., представляващи направените по делото разноски, съразмерно
уважената част от исковете, на основание чл.78 от ГПК, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* /универсален правоприемник на „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********/, гр. София срещу Г.Й.И., ЕГН ********** и М.К.О.,
ЕГН ********** за солидарно заплащане на разликата над 38 673,99 евро до
присъдения размер от 54 615,07евро, представляваща договорена
възнаградителна лихва за периода 10.11.2014г. – 15.08.2017 г. произтичаща от
Договор за жилищен кредит № 2512/R/2008 от 02.09.2008 г. и Анекс № 4/27.01.2012
г. към него.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№182/28.02.2019г. по т.д.№1499/2017г. на ВОС в частите, с които Г.Й.И., ЕГН **********
и М.К.О., ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК ********* /универсален правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********/, гр. София, следните суми, произтичащи от Договор за жилищен кредит
№ 2512/R/2008 от 02.09.2008 г. и Анекс № 4/27.01.2012 г. към него, а именно: 1/
5708.51 евро, представляваща просрочени анюитетни вноски за главница с настъпил
падеж за периода от 10.11.2012 г. до 10.10.2017 г. включително; 2/
143 496.65 евро, предсрочно изискуема главница; законната лихва върху
главниците от предявяване на иска – 01.11.2017 г. до окончателното им
изплащане; 3/ 38 673,99 евро договорна възнаградителна лихва за периода
10.11.2014г. – 15.08.2017 г.; 4/ 681.98 евро наказателна лихва за забава по чл.
14.3 от Раздел IV от договора за периода 10.11.2014 г. до 15.08.2017 г.; 5/
3364.64 евро месечна такса по чл. 15 т.В от Раздел IV от договора за периода
10.11.2014 г. до 10.08.2017 г.
ОСЪЖДА Г.Й.И., ЕГН **********
и М.К.О., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
********* /универсален правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********/, гр. София сумата от 6 335,33лв., представляваща направените
пред настоящата инстанция разноски, съразмерно отхвърлената част от жалбата, на
основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕ №182/28.02.2019г.
по т.д.№1499/2017г. на ВОС в останалата му част е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на
съдия Мария Христова по в.т.д.№659/2019г. ВнАС:
Съобразно описаното в
решението съдържание на договора за кредит, възнаградителната лихва /годишен
лихвен процент върху редовна главница по чл.13/ е определена в размер на 9,4%,
равен на БЛП от 6,4% /представляващ сбора на тримесечния EURIBOR
плюс надбавка в от 2%/ и надбавка от 3%.
Така договорената
цена на кредита се формира от два компонента, единият от които тримесечния EURIBOR
е променлив, поради което страните са постигнали съгласие, за времето на действие
на договора лихвения процент да не бъде във фиксирания размер, посочен в
договора за кредит /9,4%/, а да се променя според промяната на индекса на
тримесечния EURIBOR, който се отразява както на договорената
възнаградителна лихва, така и на обусловената от нея наказателна лихва.
Намирам, че такова изменение на лихвения процент е допустимо и в съответствие в
предвиденото в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП изключение, тъй като се основава
единствено на външни обективни фактори, чието изменение е извън контрола на
банката /така и решение по т.д.№739/2019г. на ВКС, 1-во т.о./.
Предвид изложеното и
съобразно приетата от състава нищожност на Анекс №1 и Анекс №2 към договора,
считам, че приложим в отношенията между страните е първоначалния договор, в
който размерът на възнаградителната лихва за срока на договора е определен при
съобразяване на промените в 3 месечния EURIBOR
и може да бъде изпълняван без подписаните допълнителни споразумения.
При договорена
променлива лихва, размерът на дълга следва да бъде определен при съобразяване
на промените в индекса на 3м. EURIBOR, без да се вземат
предвид сключените към договора анекси №1 и №2, а не да се присъжда фиксирания
размер на лихвата, определен към датата на отпускане на кредита.
Съдия: