Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 17.12.2019г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и седми юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ваня Ружина,

като изслуша докладваното от съдията  гр.д. № 15793 по описа на състава за 2017г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът С.Р.П. поддържа твърдение, че в качеството на водач на ППС с животинска тяга той пострадал при настъпването на ПТП и претърпял телесни увреждания, които довели до значителни неимуществени вреди – болки и страдания и неудобства. Вредите произтичали от ПТП, което било реализирано на 30.07.2016г. около 23 часа на път ІІІ-7009 в района между селата Бояново и Жребино, община Елхово, област Ямбол, поради осъществен деликт от водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност била застрахована от ответното дружество. При описаните в исковата молба време място и обстановка, каруцата, която била управлявана от П. била застигнат и ударена в задната част от движещия се зад него в същата посока, лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******** който бил управляван от водач без правоспособност за управление на МПС по см. на чл.150 от ЗДвП. Обстоятелствата, при които настъпило споменатото ПТП и поведението на участниците в него, били установени посредством  споразумение по НОХД № 164/2017г. съгласно описа РС Елхово. Неимуществените вреди, които претърпял, ищецът оценява на 30 000 лева. Предявената пред ответника претенция по реда на чл. 380 КЗ обаче, останала неудовлетворена, а ответникът изпаднал в забава за дължимото обезщетение на 24.11.2017г. когато изтекъл определения от чл. 108 КЗ срок за негово произнасяне. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, поради причинени телесни увреждания в размер на сумата от 50 000 лева (след увеличение на иска, допуснато на 21.03.2019г.), заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от деня на изпадане на ответника в забава на 24.11.2017г. до деня на окончателното плащане. Претендира да бъде осъден ответника да му заплати направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника З. „А.Б.“ АД, по съображенията, които са подробно изложени в подадения отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва твърдението за наличието на валидно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с което той покрива риска от възникване на гражданска отговорност за посочения от ищеца причинител на вредите, нито оспорва твърдението, че е налице неправомерно поведение за водача със застрахована гражданска отговорност. Ответникът оспорва по същество основанието за изплащане на застрахователно обезщетение, защото твърди, че пострадалият сам е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредите, като е управлявал каруцата с животинска тяга под влиянието на алкохол т.е. в състояние на алкохолно опиване и без да постави светлина в задната част на каруцата, за да обозначи присъствието й на пътното платно.  В тази насока, при условията на евентуалност и по съображение от чл. 51, ал.2 от ЗЗД -ответникът оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение за имуществени вреди.  Ответникът оспорва също твърденията за характера и обема на вредите, като навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Оспорва твърдението, че е изпаднал в забава, като поддържа възражение за забава на ищеца, поради ненадлежно изпълнение на задължението му по чл. 380 от КЗ да посочи банкова сметка, ***хователно обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете и претендира за осъждане на ответника - да му заплати направените съдебни разноски.

Третото лице- помагач на страната на ответника – М.Д.Д. оспорва основателността на предявените искове. Поддържа становище, че ищецът допринесъл в значителна степен за настъпване на вредоносния резултат, тъй като управлявал процесното ППС – каруца в нарушение на изискванията на чл. 71 от ЗДвП т.е. без поставена бяла светлина в задната част на каруцата и това обстоятелство повлияло съществено върху възможността да бъде възприет като участник в движението. На следващо място сочи, че ищецът е употребил алкохол и тази алкохолна повлияност била определяща за настъпване на процесното ПТП. Поддържа становище за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение, с оглед действително понесените вреди. Моли за отхвърляне на исковете.       

            Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство препис от Споразумение по чл. 381 от НПК по НОХД № 164/2017г. по описа на РС Елхово обвързва доказателствените изводи на настоящия съд в хипотезата на чл. 300 от ГПК и съдът приема, че на 30.07.2016г. около 23 часа на път ІІІ-7009 в пътен участък от път ІІІ- 7009  в района между селата Бояново и Жребино, община Елхово, област Ямбол е настъпило пътно- транспортно произшествие, с участието на лек автомобил„Опел Астра“ с рег. № ********, управлявано от неправоспособния водач М.Д.Д.               и ППС – каруца с животинка тяга, която е била управлявана от водача С.Р.П.. Според споменатото вече решение на наказателния съд, настъпването на инцидента е причинено от неправомерното поведение на водача на автомобила, който нарушил императивните разпоредби на чл.20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а на пострадалия от сблъсъка С.Р.П. била причинена средна телесна повреда.

Като доказателство по делото са приобщени Протокол за ПТП, Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, които са част от преписката по ДП № 275/2016г. по описа на РУ на МВР Елхово и съдържат данни относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Тези документи не се обсъждат подробно, тъй като обективираните в тях данни за механизма на настъпване на процесното ПТП, са обект на анализ от заключението на допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят Г.Д.Й.заявява, че през периода на 2016 г. е заемал длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ на МВР - Елхово и по този повод възприел лично ситуацията на мястото на настъпване на процесния пътен инцидент, при това - непосредствено след настъпването на инцидента. Свидетелят си спомня, че инцидентът настъпил между лек автомобил „Опел“ и  каруца. Свидетелят ясно си спомня, че участвалите в произшествието ППС били разположени в дясната страна, а опашката на каруцата се била врязала в предната част на автомобила. Посоката на удара била от с. Бояново към с. Стройно, на границата между пътното платно и крайпътния банкет. Свидетелят ясно си спомня, че в каруцата пътували две лица, едното от които инедтифицира като С. с прякор „Пинджура“. Свидетелят си спомна, че до пътуващите в каруцата лица се намирала бутилка алкохол, за която лицата потвърдили че е тяхна. По настояване на свидетеля, С. бил насочен към медицински преглед, понеже той самият първоначално отказвал да търси медицинска помощ. Участъкът от пътя не бил осветен. На мястото на инцидента, пътят бил с две платна за движение в противоположните посоки. Каруцата била със светлоотразителни елементи – стопове, но свидетелят не установил да има светлини. Конят, който обичайно теглел каруцата бил вързан в страни от пътя и видимо нямал следи от увреждания. Водачът на ППС С. нямал видими белези от травми, а спътникът му имал само охлузвания. Легият автомобил бил увреден от удара в задната част на каруцата, някои от елементите на която били от метал.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Х.И. ( със специалност технология е безопасност в автомобилния транспорт) обосновава следните изводи за  правно значимите факти:

• От техническа гледна точка, механизмът на процесното ПТП е следния:                30.07.2016г. около 23 часа на път ІІІ-7009 в района между селата Бояново и Жребино, община Елхово, област Ямбол по пътното платно се движи ППС с животинка тяга /каруца/, управлявано от водача С.Р.П.. Действието се развива в тъмната част на денонощието и при суха пътна настилка. В същото време, в същата посока, след каруцата се движи лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, който застигнал и ударил в задната част споменатото ППС с животинска тяга - с предната част на лекия автомобил в задната централна част на каруцата.
• Причината за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е свързана със субективните действия на водача на автомобила и със субективните действия и бездействия на водача на процесното ППС. Според изчисленията на експертизата, липсата на светлини, означаващи корпуса на каруцата осъществява значима  предпоставка за настъпване на процесното ПТП.
• Анализирайки описаните в Протокола за оглед на ПТП протривни следи от левите и от десните колела на лекия автомобил, вещото лице заявява мотивиран извод, че към момента на настъпване на удара - каруцата се е намирала на платното за движение, като десните й колела са се намирали на 1, 40 метра преди десния край на пътното платно, а левите й колела са се намирали на 2 метра от десния край на платното за движение. От събраните материали по делото се изяснява, че каруцата се е намирала изцяло в лентата за движене на лекия автомобил. При наличие на светлинни или светлоотразителни елементи в тъмната част на денонощието каруцата би била видима за попътно движещи се ППС на разстояние, не по-малко от 300 метра;
• При съпоставка между дължината на опасната зона на спиране на лекия автомобил (около 89,30 метра) при негова конкретна скорост на движение от 87 км/ч, която е равна на скоростта на лекия автомобил в момента на удара -вещото мотивира категоричен извод, че водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при режим на осветеност на фаровете „къси светлини“ (около 50 метра пред фронта на автомобила). Според становището на вещото лице, ако в същата ситуация, автомобилът се е движил в режим на „дълги светлини“ на фаровете с осветеност от около 150 метра пред фронта на автомобила - водачът на автомобила би имал техническата възможност да възприеме движещото се пред него ППС, да спре своевременно и да предотврати настъпването на удара. Това е така, понеже дължината на опасната зона на спиране на автомобила е идентична, но режимът на фаровете „дълги светлини“ или „къси светлини“ повлиява на осветеността на фаровете пред фронта на автомобила и помага на водача му - да забележи всяко внезапно възникнало препятствие на пътя.
• Според категоричното становище на вещото лице И. - водачът на лекия автомобил със сигурност би имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП независимо от осветеността на фаровете на управлявания автомобил , като се има предвид скоростта си на движение на автомобила в конкретния случай - при наличие на осветително тяло, излъчващо бяла или жълта светлина, което да бъде поставено отзад, вляво на каруцата.

Като доказателство по делото са приети медицински документи представляващи: епикризи и резултати от проведени след настъпването на ПТП разнообразни медицински изследвания, които съдържат данни за здравословното състояние на ищцата непосредствено след настъпването на процесното ПТП. Съдържанието на тези документи не се обсъжда подробно, понеже данните, които се съдържат в тях са обект на анализ от допуснатата специализирана съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на изслушаната и приета комплексна съдебно- медицинска експертиза, изготвена от и д-р Б.Б. (ортопедия и травматология) анализира съдържанието на приетите медицински документи и обосновава следните изводи за  правно значимите факти:

• В следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 30.07.2016г. ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата, мозъчна контузия, хематом на десния синус, контузия на гърдите, счупване на ребра от 3-то до 7-мо в ляво и от 9-то до 11-то в дясно, контузия на корема, ретроперитонеален хематом. Описаните по-горе травматични увреждания не се дължат на директен удар от МПС, а се получават след удари на главата, тялото и крайниците в твърдата пътна настилка - след изпадане на тялото на пострадалия върху нея. Уврежданията на ищеца са с доказан произход и са били получени от претърпяното от него ПТП на 30.07.2016г.
• Непосредствено след постъпването в болницата, на ищеца П. е била взета кръв за изследване наличие на алкохол в кръвта. От представения по делото Протокол № 319/2016г. на техническа лаборатория при BMP-Ямбол при пострадалия С.Р.П. е била установена концентрация 1,69% (промила) етилов алкохол в кръвта ( съответна на средна степен на алкохолно опиване) Установени са били също и придружаващи общи заболявания от нетравматичен характер: хипертонична болест и хронична исхемична болест на сърцето. Пострадалият е бил поставен при условията на строг постелен режим с дехидратираща, невротропна, антибиотична, седативна и обезболяваща терапия.
• Мозъчната контузия при ищеца е била без остатъчни усложнения, а симптомите й са отзвучали за срок около 2 месеца. Гръдната травма е била тежка по вид , с множествени двустранни фрактури на ребра и малък излив в гръдната кухина. Счупените ребра са зараснали за срок до 30 дни, след което ищецът е започнал да провежда дихателна гимнастика. Ретроперитонеалният хематом се е резорбирал без негативни последствия за срок до 30 дни. Общо лечебният и възстановителен  период е продължил за период не по- дълъг от 4 месеца. Най -интензивни болки ищецът е изпитвал през първите 3-4 седмици, след настъпване на злополуката, както и в началото на проведената рехабилитация. През първите 7-10 дни ищецът е търпял силно главоболие, без да е имал прояви на световъртеж, гадене или повръщане. Тежката гръдна травма обаче, е наложила в продължение на около 30 дни ищецът да провежда лечението на строг постелен режим при домашни условия, през който период той определено е имал нужда от чужда помощ за обслужването си в ежедневието. През останалите периоди, особено при студено и влажно време ищецът е търпял периодично явяващи се болки в гърдите.
• От деня на процесното ПТП вече са изминали около 2 години и половина. Общото здравословно състояние на пострадалия е възстановено. За претърпяната черепно-мозъчна травма в делото няма клинични или документални данни при ищеца да са установени някакви негативни последици или усложнения. Към настоящият момент ищецът може да се счита за напълно възстановен в състоянието, каквото е било преди инцидента, без обективни данни за настъпили усложнения, в резултат от травматичните увреждания.

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят Х.Й.Й.заявява, че познава ищеца и е съпруг на дъщеря му, а по тази причина често контактува с него и има преки впечатления от здравословното и емоционалното състояние на ищеца - преди инцидента и по време на възстановителния период от травмата. Свидетелят възприел, че преди настъпване на инцидента, ищецът бил в добро здраве и работел с каруца, като вадел пясък от коритото на реката и го доставял, извозвал отпадъци и други подобни дейности, изискващи физическо усилие. Каруцата имала светлоотразителни елементи в задната част, но свидетелят не знае, дали е имала осветително тяло с бяла светлина в задната част. След инцидента, ищецът се оплаквал от болки, не можел да се придвижва самостоятелно и изпитвал значителни битови неудобства, поради което съпругата на свидетеля /дъщеря на ищеца/ му помагала в известен период от време, около един месец, през който пострадалия пребивавал в дома на свидетеля. В този период, свидетелят също помагал, когато това било наложително. Според твърденията на свидетеля, в първите минути след настъпването на инцидента, ищецът бил в безсъзнание и не помнел нищо, освен това, че каруцата е била ударена от автомобил. Според свидетеля и в момента ищеца изпитвал болки в главата, корема и гърдите, повтарял постоянно при разговори, че травматичните увреждания „му докарали много болести“.

Извършената справка в ИЦ на Гаранционен фонд посочва, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и водача на лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******** е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, при ответното дружество.

Приетото като доказателства /стр. 23-25 от делото/ писмо с вх. № 200-003575/23.08.2017г., установява отношенията между страните в процеса и осъществените от тях действия по реда на чл. 380 от КЗ - преди образуване на настоящото дело.

С оглед съдържанието на този документ, съдът приема, че на 23.08.2017г., ищецът е поискал изплащане на застрахователно обезщетение. По претенцията е образувана ликвидационна преписка. Съдържанието на претенцията посочва липса на банкова сметка  *** на претендираното застрахователно обезщетение.

По указание на съда, с молба вх. № 2957/10.01.2018г. ищецът е представил пред съда удостоверение за банкова сметка, ***, а това волеизявление е достигнало до застрахователя на 25.01.2018г., когато е връчено едновременно с препис от исковата молба  /според разписка на стр. 34 от делото/.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ - ответникът дължи да заплати на увреденото лице (ищцата) застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, настъпили в резултат от неправомерното поведение на водача със застрахована гражданска отговорност. 

В резултат от анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на ответника - да изплати на ищцата застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на процесния лек автомобил.

За да достигне до този извод, съдът съобрази на първо място одобреното от наказателния съд Споразумение по чл. 381 от НПК, в производството по НОХД № 164/2017г. по описа на РС Елхово, което е постигнато между органите на държавното обвинение и водача на участвали в ПТП лек автомобил- конституираната като трето лице- помагач в настоящия процес М.Д.Д.. Именно правните последици на това споразумение, което обвързва доказателствените изводи на настоящия съд в хипотезата на чл. 300 от ГПК, сочат, че пътния инцидент е настъпил в следствие на допуснатото от Д. нарушение на разпоредбите на чл.150 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Правните последици на споразумението обаче не осъществяват процесуална пречка да бъде обсъдено възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия /ищеца/, тъй като от една страна, разпоредбата на чл. 300 от ГПК не обхваща причинно- следствената връзка като елемент от деликта, а от друга страна - одобреното от наказателния съд Споразумение по чл. 381 от НПК не съдържа мотиви, в които наказателния съд за обсъди причинно- следствената връзка като елемент от фактическия състав на деликта.

Експертното заключение на вещото лице И., което съдът кредитира изцяло, изясни механизма на удара, споделяйки категоричното становище, че поведението на водача на ППС каруца с животинска тяга осъществява независим и твърде важен елемент от причинно- следствената връзка за настъпването на произшествието, което пък е източник на вредите.

Ако ищеца, в качеството на водач на ППС, бе спазил изрично установеното свое задължение в чл. 71 от ЗДвП - да  постави светлинен източник в задната част на корпуса на каруцата, при конкретния механизъм и условия на настъпване на удара - това ППС би било ясно видимо в тъмнината за водачите от разстояние не по-малко от 300 метра, независимо дали фаровете работят в режим на „къси светлини“ или на „дълги светлини“. Видимостта би определила в много голяма степен своевременна реакция на водача  на автомобила, чието скорост не е била превишена на конкретния пътен участък, но опасната му зона на спиране е позволявала за предотвратяване на сблъсъка ако е имал необходимите условия да възприеме своевременно движещата се без комплект светлини каруца.

Липсата на правоспособност за водача на автомобила е еднакво по вид и тежест с допуснатото от пострадалия нарушение с управлението на ППС с животинска тяга в повлияно от алкохол състояние – средна степен на алкохолно опиване, което бе установено посредством заключението на съдебно- медицинската експертиза.

Съпричиняването на вредоносния резултат от двамата участвали в процесното ПТП водачи – водача на автомобила и водача на ППС с животинска тяга, според настоящия състав на съда е на практика съвсем еднакво т.е. равно обем и значение, защото недопускането на дори само едното от техните нарушения със сигурност би възпрепятствало настъпването на пътния инцидент, който е източник на процесните вредоносни последици.

Настоящият състав на съда е категоричен в оценката си за обосноваността на експертните заключения в в тези части и кредитира изцяло изводите на съдебната авто- техническа експертиза и на съдебно- медицинската експертиза, защото същите тези изводи се подкрепят логически и от показанията на разпитания свидетел Г.Д.Й./полицай, който е осигурил мястото на произшествието, непосредствено след настъпването на инцидента/.

Все пак, с поведението си, водачът на лекия автомобил чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество, е осъществил граждански деликт и на плоскостта на застрахователното правоотношение е настъпил покрит застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Приетите като доказателства и посочени в настоящото решение медицински документи, както и заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза, способстват за установяване на характера и обема на претърпените телесни увреждания и на произтичащите от тях неимуществени вреди. При това съдът кредитира преимуществено изводите на експертизата пред показанията на свидетеля Х.Й., поради близката социална връзка между този свидетел и ищеца по делото.

При изложените по- горе изводи, разрешаването на спора се концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост, след анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на болките и страданията, които са причинили неимуществените вреди.

Като кредитира събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания са довели до значителни болки, страдания и неудобства за пострадалия след инцидента в период от около четири месеца. В този смисъл е заключението на съдебно–медицинската експертиза, което съдът кредитира преимуществено пред неубедителните свидетелски показания на свидетеля Й.. Внимателният анализ на показанията на последния сочат склонност към избирателно съобщаване на благоприятните за ищеца правнозначими факти и преувеличаване, при незнание за други обуславящи факти.

При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че понесените вреди са с умерена степен на тежест и в крайна сметка не са налице обективни медицински данни за настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалия, в периода от настъпването на ПТП, до приключването на съдебното дирене в настоящата първа инстанция.

Търпените от ищеца болки и страдания, които са били с по- висока интензивност само през първите няколко седмици непосредствено след инцидента. Наред с претърпените болки, ищецът е провеждал лечението си в ситуация, затрудняваща битовото му обслужване в ежедневието и ограничаваща пълноценните социални контакти, но периодът също е бил относително кратък.

Разгледаните от съдебно - медицинската експертиза факти, свързани със здравословното състояние на пострадалия след инцидента, които бяха подробно обсъдени в настоящото решение, определят изводите за характера и обема на претърпените неимуществени вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта.

Този принцип не е абстрактно понятие, но следва да бъде преценен и в контекста на социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите т.е. към 2016г. вкл., като се отчита жизненият стандарт, размера на минималната и на средната работна заплата за страната и нивата на лимитте на застрахователно покритие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Съдът приема, че компенсирането на установените вредни последици от понесените от ищцата неимуществени вреди, като резултат от травматичното увреждане при ПТП, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 16 000 лева.

Основателен е релевирания от ответника и третото лице- помагач довод за прекомерност на общата сума на претендираното обезщетение, в предявения размер от 50 000 лева, като се отчита обема на действително доказаните неимуществени вреди.

Понеже настоящият състав на съда счита, че искът за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен до размер на сумата от 16 000 лева, а в хода на съдебното дирене бе установен извод за съпричиняване на вредоносния резултат с ½ от двамата участници, но определения справедлив размер на обезщетението също следва да бъде редуциран съответно до размер на сумата от 8 000 лева. За разликата над посочената сума от 8 000 лева и до пълния предявен размер за 50 000 лева - претенцията на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

По предявения иск за присъждане на лихва;

Ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата на обезщетението, за периода, считано от датата на която се твърди да е настъпил правния ефект на забава на застрахователя.

Ответникът, както става ясно от позицията му - оспорва да е изпадал в забава, но поддържа тезата за забава на кредитора позовавайки се на ненадлежно изпълнение на задълженията на ищеца а в частност- поради неизвестност за банковата сметка, по която може да бъде преведено дължимото застрахователно обезщетение. За да разреши този спор, съдът съобрази следните принципни положения:

По аргумент от разпоредбите на чл. 429, ал.3 от КЗ, лихвата за забава, която се покрива от застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, се дължи  считано от момента на уведомяването на застрахователя, за настъпването на застрахователното събитие, а  не от някакъв по- ранен момент, какъвто е моментът на настъпване на ПТП.

Разпоредбата на чл. 380, ал.1 от КЗ обаче, определя изричното задължение на претендиращия застрахователно обезщетение да посочи своя банкова сметка, ***астрахователното обезщетение, а едновременно с това и да представи пред застрахователя доказателства за настъпването на застрахователно събитие и размера на вредите.

Систематическото тълкуване на чл. 497, ал.1 от КЗ мотивира извода, че с изтичането на определения в чл. 396, ал.1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне по претенция по реда на чл. 380 от КЗ  - самият застраховател би изпаднал в забава, но последиците на забавата на застрахователя отпадат в хипотеза на забава на кредитора ненадлежно изпълнение на задължението за посочване на банкова сметка. ***, че такъв случай, забавата на застрахователя би настъпила едва в момента, в който той обективно е узнал за номера на банковата сметка на легитимираното да получи застрахователното обезщетение лице и е разполагал с номера на тази банкова сметка, *** обезщетение.

В конкретния случай, въз основа на представените в хода на съдебното дирене доказателства, настоящият състав на съда счита, че ищецът очевидно не е изпълнил надлежно собственото си задължение си по чл. 380, ал.1 от КЗ, понеже не е посочил пред ответното застрахователно дружество своя банкова сметка, ***квидационната преписка.

Внимателният преглед на съдебните книжа обосновава категоричен извод, че ответникът не е изпаднал в забава до 25.01.2018г., когато е могъл да възприеме посочения от ищеца номер на банкова сметка - ***а по чл. 127, ал.4 от ГПК.  

По изложените съображения, съдът счита, че ответника е изпаднал в забава към ищеца, да заплати само неизплатената част от общия размер на дължимото справедливо застрахователно обезщетение, която част възлиза на сумата 8 000 лева на 25.01.2018г. Върху сумата от 8 000 лева ответникът дължи лихва за забава, считано от 25.01.2018г. до деня на окончателното плащане.

За разликата, представляваща законна лихва върху сумата на отхвърлената част от иска, както и за законната лихва върху присъденото обезщетение от 8 000 лева, но за периода, считано от 24.11.2017г. до 25.01.2018г., претенцията за присъждане на лихва следва да бъде отхвърлена.

По претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски:

Ищецът претендира изрично и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, но доколкото бе освободен от задължението за внасяне на съдебни такси и съдебни разноски, то понесените първоначално от съдебния бюджет разноски за събиране на доказателства и за държавната такса, разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Тази сума възлиза общо на 655 лева и ответникът следва да бъде осъден да я заплати по сметка на съда.

На основание чл. 38 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Б.Б.К. от БАК общо сумата от 730 лева.

Ответното дружество също има право да получи претендираните съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая, размерът на разноските, които е направил ответника за процесуално представителство и за събиране на доказателства, съгласно представения списък, възлиза общо на 3244 лева. Извършването на претендираните разноски бе надлежно доказано, поради което и съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника споменатата сума.

Третото лице – помагач не дължи съдебни разноски и не е легитимирано да претендира за заплащането на такива.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „З.А.Д.А.Б.“ АД с ЕИК *******и адрес - гр. София, бул „**************, да заплати на С.Р.П. с ЕГН ********** и  със съдебен адресат: адв. Б.К.,***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от  8 000 лева (осем хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в следствие телесни увреждания, при ПТП от 30.07.2016г., което е причинено от водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, заедно със законната лихва върху присъдената сума на застрахователно обезщетение,  считано от 25.01.2018г. до деня на окончателното плащане, като при това отхвърля:

иска с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ в частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер за 50 000 лева, както и

иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ, за изплащане на законна лихва върху сумата на неприсъденото застрахователно обезщетение и        за изплащане на законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение,                   но за периода от 24.11.2017г. до 15.03.2018г.

 

ОСЪЖДА „З.А.Д.А.Б.“ АД с ЕИК *******да заплати на адв. Б.Б.К., с ЕГН ********** и адрес -                гр. Бургас, ул. „*******,, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата – сумата от 730 лева (седемстотин и тридесет лева), представляваща възнаграждение за процесуално представителство на С.Р.П. пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА С.Р.П. да заплати на „З.А.Д.А.Б.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 и от ГПК - сумата от 3244 лева (три хиляди двеста четиридесет и четири лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА „З.А.Д.А.Б.“ АД да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 655 лева (шестстотин петдесет и пет лева) за държавна такса и съдебни разноски, от чието заплащане ищецът е бил освободен.

 

Решението е постановено при участието на третото лице- помагач на страната на ответника – М.Д.Д. с ЕГН ********** и с адрес-***, ж.к „*******бл. № *******

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

 

                                                                                                        СЪДИЯ: