Решение по дело №1171/2014 на Окръжен съд - Пловдив

                                                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 1133

                                                         гр. Пловдив, 16.06.2014 г.

 

            Пловдивски Окръжен Съд, въззивно гражданско отделение – Х състав, в открито заседание на 27.05.2014 г. в състав 

                                                                         Председател: Елена Арнаучкова

                                                                                 Членове: Величка Белева

                                                                                                  Пламен Чакалов

 

            при секретаря Б.Г., като разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 1171/2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 435 ал. 4 от ГПК.

            Обжалва се от „ Аскония – Био „ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* – трето за изпълнението по изп.д. № 351/2013 г. на ЧСИ Тодор Луков, рег. № 820 лице насочване на принудително изпълнение върху движими вещи – производствени машини, които твърди да са негова, а не на длъжника „ Сигротех „ ЕООД – гр. Пловдив собственост, обективирано в Протокол за опис и оценка на вещите от 31.01.2014 г.  Представени са три броя фактури – всички с дата 10.01.2014 г. и с предмет продажба  на вещите – предмет на описа от дружеството длъжник на дружеството жалбоподател. Представено е извлечение от дневника за продажби на длъжника към 14.03.2014 г. Представен е договор от 10.01.2014 г. между длъжника и жалбоподателя, според който закупените с фактурите движими вещи се оставят за отговорно пазене на продавача длъжник –  временно и безвъзмездно. Така представените писмени доказателства жалбоподателят счита да установяват правото му на собственост върху процесните машини, както и владението му върху тях – произтичащо от качеството му на собственик и упражнявано чрез длъжника на основание горепосочения договор, поради което последният се явява само държател на вещите. С оглед което се иска отмяна на действията по принудително изпълнение върху тях – опис, оценка, насрочване на публична продан.       

            Длъжникът по изпълнението взема становище за основателност на жалбата. Към становището си прилага горепосочените фактури и договор за отговорно пазене.     

            Взискателят по изпълнението „ Конкрийт – 2 „ ЕООД – гр. Пловдив взема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа че всички представените от жалбоподателя и длъжника писмени доказателства са съставени от тях и ползващи само тях частни документи, които нямат достоверна дата за него като трето лице. Поддържа че те са съставени единствено за осуетяване и препятстване  удовлетворяването на взискателя чрез принудително изпълнение върху тези вещи, които са собственост на длъжника. Освен липсата на достоверна дата върху документите на този извод сочело и представеното извлечение от дневника за продажби на длъжника, видно от което фактурите той е отразил да ги е издал не на посочената в тях дата – 10.01.2014 г, а  на дата 01.02.2014 г. – която е и след запорирането им. Също така ги е отчел в дневника за продажба за м. март, а не за м. февруари - при изрично задължение съгласно чл. 125 ал. 5 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 87 ал.ал. 1 и 2 ЗДДС да ги отрази до 14 – то число на месеца, следващ месеца на продажбите. Т.е. ако те са били действителни, е следвало да фигурират в дневника и в данъчната му декларация за м. януари 2014 г., която е длъжен да подаде пред НАП до 14 февруари 2014 г., в каквото насока доказателства не са представени. С горните аргументи иска жалбата да се остави без уважение и претендира направени  разноски за съдебното производство в размер на 100 лв. – възнаграждение за един адвокат. 

            Приложени са писмените обяснения на ЧСИ Луков по чл. 436 ал. 3 от ГПК.

             Съдът установи селдното:

            Жалбата е в срок, от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител / чл. 434 ал. 4 от ГПК /, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 ал. 3 от ГПК. Следователно е допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.   

            Вещите са описани от съдебния изпълнител на 31.01.2014 г., за което е съставен протокол по чл. 467 от ГПК от същата дата, в присъствието на страните и на вещо лице - оценител, като за дружеството длъжник е присъствал лично едноличния му собственик и управител С.Г.. Видно от протокола описът се е състоял в производствената база на длъжника – хале на ***, в което са намерени вещите. Г. е заявил че цялата материална база е собственост на трети лица, а той е само ползувател и в това си качество извършва производствената дейност – включително и чрез машините, предмет на описа. Отказал е да даде информация за собственика, не е представил доказателства за отчуждаването на вещите. При огледа им съдебния изпълнител е  констатирал че на всяка вещ има метална табелка с изписан посредством лазерно изрязване текст – надпис „ Сигротех „ ЕООД и инвентарен номер.  Следователно от обстоятелствата при описа не е следвал извод вещите да не са на длъжника, а на трето лице, поради което правилно те са описани от ЧСИ.

            Извод вещите да не принадлежат на длъжника, а на третото лице жалбоподател не се обосновава и от представените в производството пред Съда писмени доказателства. Същите - както основателно се възразява, са частни документи между длъжника и жалбоподателя без достоверна дата по смисъла на чл. 181 ал. 1 от ГПК за третото спрямо тези документи лице – взискателя по изпълнението.  Липсват приложения към жалбата, сочещи на извод за достоверна дата преди описа на вещите / когато е наложен и запора върху тях съгл. чл. 450 ал. 1 от ГПК / – при лежаща върху жалбоподателя доказателствена тежест. Напротив – дневникът за продажби на длъжника установява че представените фактури за покупко-продажба на вещите, издадени на 10.01.2014 г. са отчетени не в дневника за продажбите за м. януари, а за месец февруари 2014 г., в който посочената дата на документа е 01. 02.2014 г. Съгласно чл. 87 ал. 2 от ЗДДС данъчния период за деклариране на резултата от този период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец, освен в случаите на Глава 18 , какъвто настоящият не е. Или при отчуждаване на вещите на 10.01.2014 г. според фактурите, последните е следвало да бъдат отчетени в дневника за продажби за същия месец, а не за м. февруари.   

            С оглед изложеното налага се извод че жалбоподателят не установява да е собственик на вещите в деня на запорирането им, който в случая съвпада с деня на описа им – 31.01.2014 г., съгласно чл. 450 ал. 1 от ГПК.   С оглед което и предвид разпоредбата на чл. 435 ал. 4, изр. второ от ГПК жалбата против така насоченото принудително изпълнение върху тези вещи се явява неоснователна и ще се остави без уважение. На взискателя „ Конкрийт – 2 „ ЕООД – гр. Пловдив се присъждат претендираните разноски, направени за производството в размер на 100 лв. – възнаграждение за един адвокат, които се установяват от представения в с.з. на 27.05.2014 г. договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

            И Съдът

                                                                 Р   Е   Ш   И 

 

          Оставя без уважение жалбата на „ Аскония – Био „ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* – трето за изпълнението по изп.д. № 351/2013 г. на ЧСИ Тодор Луков, рег. № 820 лице против насочване на принудителното изпълнение върху движими вещи, обективирано в Протокол за опис и оценка на вещите от 31.01.2014 година.

          Осъжда „ Аскония – Био „ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* да заплати на „ Конкрийт – 2 „ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК160121406 деловодни разноски в размер на 100 / сто / лева – възнаграждение за един адвокат.

            Решението е окончателно.   

        

 

           Председател:                              Членове:1.                   2.