Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.
София, 06.01.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на девети декември през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 588 по описа
за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Г.Д.М.
срещу ДЗИ О.З.АД, иск с правна квалификация чл.226 от КЗ /отм/.
Ищецът твърди, че
на 19.01.2015 г. около 19.30 часа в гр. София, на ул. „Околовръстен път“ в
района между № 36 между лек автомобил Форд Торнео Конект с рег. № *******,
управляван от М.П.Г. и велосипедистът Д.Г.М. настъпило ПТП. В резултат на ПТП Д.М.
– баща на ищеца починал на 23.01.2015 г. Поддържа, че виновен за настъпване на
ПТП е водачът на лекия автомобил. Твърди, че отговорността му е била предмет на застраховка Гражданска
отговорност, сключена с ответника. Оценява неимуществените си вреди на 150 000
лева.
Ответникът оспорва
иска по основание и размер. Признава, че по отношение на лекия автомобил е бил
сключен застрахователен договор Гражданска отговорност. Оспорва, че ПТП е
причинено от лек автомобил Форд Торнео Конект с рег. № *******,
управляван от М.П.Г.. Твърди, че единствена причина за настъпване на ПТП са
действията на починалия, който се е движел в нарушение на правилата за
движение, тъй като не се е движел плътно в дясно, а се е движел успоредно на
друг велосипедист. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат (не се е движел в
дясната страна на пътното платно е не е бил с предпазна каска), както и
възражение за изтекла погасителна давност. При условията на евентуалност
оспорва и размера на претендираното обезщетение.
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
На 19.01.2015г., около 19.30
часа, Д.Г.М., заедно с Маргарита Серафимова, управлявали велосипеди по
ул.Околовръстен път, с посока на движение от бул.Черни връх към бул.България. Движели
се един до друг, между втора и трета ленти на пътното платно, Д.М. не носел
каска, нито светлоотразителна жилетка.. В района на №
36 били застигнати от попътно движещ се зад тях, в същата посока, лек
автомобил, марка Форд, модел Торнео Конект, рег.№ *******, управляван от М. П.Г.. При
предприемане маневра престрояване /от четвърта към първа пътна лента/, водачът
реализирал ПТП с попътно движещите се велосипедисти. В момента на удара Д.М. се
е движил в близост до границата на втора и трета пътни ленти.
След инцидента Д.М. бил приет
по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов”. Въпреки проведеното лечение, на 23.01.2015г. Д.М.
починал.
Не се спори по делото, че към
датата на процесното ПТП, за управлявания от М.Г. лек
автомобил е имало сключена валидна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите с ответното дружество.
От заключението на приетата по делото съдебно - медицинска експертиза, което съдът цени като
обективно и неоспорено от страните се установява, че в резултат от ПТП на Д.М.
е причинена тежка черепно мозъчна травма, счупване на ребра и охлузвания на
десен лакът и дясно коляно, като причината за смъртта е тежката черепно мозъчна
травма и настъпилите от нея усложнения. Травмата е получена при падане на
пострадалия върху терена и е в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице установява, че при поставена
предпазна каска, тя бе намалила тежестта на уврежданията в областта на главата.
От заключението на приетата по
делото съдебна автотехническа експертиза
/първоначална и повторна/ се установява че причина за настъпване на ПТП е поведението
на водача на лекия автомобил, който при извършване маневра престрояване в
съседна пътна лента е следвало да съобрази поведението и действията си с
останалите участници в движението и конкретната пътна обстановка. Водачът е бил
длъжен да се убеди, че с действията си не представлява опасност за останалите
участници в движението. Вещото лице сочи /по приетата повторна САТЕ/, че ако бе
се убедил, че не създава опасност за останалите участници и не бе предприел
маневра престрояване в съседна лента, водачът на автомобила би могъл да предотврати
ПТП-то. Установява освен това, че причина за настъпване на процесното
ПТП е и движението на велосипедистите в близост до надлъжната маркировка,
разделяща втора и трета пътни ленти, като същите е трябвало да се движат
възможно най – близо до десния край на платното.
Установено е по делото /от
представеното удостоверение за наследници/, че ищецът е син на Д.М..
От показанията на св. Е.Д.–
майка на ищеца, които съдът не намира основание да не цени, и ги възприема
изцяло като неопровергани от останалите, събрани по делото доказателства, се
установяват негативните емоции, търпени от ищеца от смъртта на баща му.
Свидетелката установява, че независимо от това, че баща и син не живеят в едно
домакинство, между тях е съществувала дълбока емоционална връзка. Бащата е
играел основна роба в живота на сина си, в т.ч. и при професионалната му
реализация- Свидетелката установява, че след смъртта на баща си, ищецът бил
депресиран, не разговарял и изключително трудно преодолял това състояние.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ увреденото лице може да иска обезщетение пряко от
застрахователя на деликвента, при наличието на всички обективни и субективни
признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45
от ЗЗД.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по
вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени – причинено от водача на застрахования лек
автомобил на 19.01.2015г., в гр.София, пътно-транспортно произшествие, който
при предприемане маневра престрояване в съседна лента е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.25, ал.1 от ЗДвП, не е съобразил поведението и действията си с останалите
участници в движението и конкретната пътна обстановка и не се е убедил, че с
действията си не представлява опасност за останалите участници в движението,
при което е причинил смъртта на Д.Г.М..
Безспорно
е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователното дружество ответник и собственикът на лек автомобил, марка Форд, модел Торнео Конект, рег.№ *******, с който виновно е реализирано пътно транспортното произшествие.
При така
установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл.
45, ал.2 от ЗЗД не беше опровергана. Събраните по делото
писмени и доказателства и доказателствени средства
установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увредените лица, какъвто се явява ищецът (чл. 265, ал. 2
и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969
г.. задължителна съдебна практика, ищецът е в кръга на лицата,
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
баща си. Доводите в противната насока, поддържани от ответника, съдът отхвърля
като неоснователни.
В настоящия случай,
с кредитираните свидетелски показания, се установи, че между ищеца и
пострадалия при произшествието негов баща е съществувала дълбока емоционална
връзка. Макар да не са живеели в едно домакинство, били са в много близки
отношение, починалият е бил опората му в живота. Ищецът е приел загубата на
своя баща много тежко – затворил се в себе си, не общувал. Смъртта на неговия
баща е станала причина ищецът да преживее значителни по интензитет и
продължителни във времето душевни болки и страдания, които е справедливо да
бъдат обезщетени.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
разясненията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ
съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства причинените морални страдания, характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца страдания,
общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на
обществото, както и икономическата конюнктура в страната /така Решение № 27/
15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС /.
Неимуществените вреди от загубата на баща са
неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма
да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия
живот, нито оценява загубата на ищеца. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи
размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Изхождайки
от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието внезапно, възрастта на починалия към момента на
настъпване на увреждането – 55 години, който бил
жизнен, възрастта на увредените (ищецът), който е пълнолетен, със собствено
домакинство и към датата на деликта е живял отделно
от баща си, установените отношения на ищеца с починалия, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното му
състояние, обществено икономическите условия към 2015г. /установена МРЗ за
страната 380 лв./, съдът намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да бъдат възмездени със сумата от 50 000 лв.
В настоящия случай, ответникът заявява възражение за съпричиняване с оглед неправилно движение на пострадалия
велосипедист.
За да е налице съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
От заключението на приетите по делото експертизи, както и от
показанията на св.М.Г.,
се установява, че пострадалият е управлявал велосипеда без предпазна каска и светлоотразителна жилетка. От заключението на приетата СМЕ
се установява, че предпазната каска би намалила тежестта на уврежданията в
областта на главата. Вещото лице по приетата повторна САТАЕ
сочи, че процесното ПТП не би настъпило, ако движението на велосипедистите не е било в близост до надлъжната маркировка,
разделяща втора и трета пътни ленти, а възможно най – близо до десния край на
платното.
Поради това съдът
прие за основателно наведеното възражение - с поведението си /без предпазна
каска и управлявайки велосипед в нарушение на правилата за движение по пътищата
– ч.80, т.2 от ЗДвП/, пострадалият е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат, при процент на съпричиняване
от 50%. Налице са предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
за намаляване на определеното обезщетение с определения процент на съпричиняване, а именно от 50 000 лева, на 25 000
лева. Искът е основателен в този размер, в който следва да бъде
уважен. За разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лева искът е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Ответникът
дължи и законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане /така както е поискано в ИМ/.
При този изход
на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните имат право на
разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер на 400 лева –
заплатени депозити за ВЛ, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено по чл.25, ал.2, пр.2 от Наредбата заплащане на
правната помощ, от които следва да се присъдят 333.33 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи сумата от 1 000 лева ДТ по делото, платима по
сметката на СГС,съразмерно на уважената част от исковите претенции, както и
66.67 лева – заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата от 755 лева – част от
адвокатско възнаграждение от 4 530 лева, определено съгласно чл.7, ал.2, т.5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на
уважената част от исковете претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ДЗИ – О.З.АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.Д.М., ЕГН **********,***0,
на основание чл. 226 от КЗ /отм./ сумата от 25 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпените болки и страдания по повод смъртта на неговия баща Д.Г.М.,
починал следствие на ПТП, настъпило на 19.01.2015г. в гр.София, причинено
виновно от М. П.Г., за управляваното от който МПС е била сключена застраховка
"Гражданска отговорност" с това дружество,
ведно със законната лихва считано от 16.01.2017г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния му предявен размер от 150 000 лева неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Д.М., ЕГН **********,***0, да заплати на ДЗИ – О.З.АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление ***, сумата от 333.33 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ДЗИ – О.З.АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийския
градски съд, сумата от 1 066.67 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ДЗИ – О.З.АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***,
да заплати на адв.Л.Г. ***, сумата от 755.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: