МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №8 от 03.07.2020г.
по ВНОХД№130 по описа за 2020година
Въззивното производство пред настоящата инстанция е образувано по протест
на Окръжна прокуратура гр.Варна,въззивни жалби на подсъдимия И.М.Я., подадена
лично и чрез процесуалния му представител-адв. К. *** и въззивни жалби от подс.А.А.Б.,
подадена лично и чрез процесуалния му представител-адв. К.-К.-*** против
Присъда №17 от 20.02.2020г., постановена по НОХД №1224/2019 год. по описа на Варненския
окръжен съд.
С протеста се оспорва присъдата в
оправдателната и` част по отношение извършено престъпление по чл.199, ал.1 ,т.4
във вр. с чл.198, ал.1,във вр. с чл.20, ал.4 и чл.26, ал.1 от И.М.Я., с пострадал
Й.И.. Излагат се съображения за незаконосъобразност на присъдата в тази и`
част, като се предлага същата да бъде отменена и постановена нова, с която
подс.И.Я. бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното престъпление.
С въззивната жалба на подсъдимия И.Я. се оспорва присъдата в осъдителната
и` част за извършени престъпления по чл.199 ,ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1,
във вр. с чл.20,ал.4 и чл.26,ал.1 от НК, като се иска постановяване на оправдателна
присъдата, а по отношение на обвинението по чл.211, ал.3, вр.чл.209, ал.1 от НК
се иска прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.209,ал.3 от НК. Алтернативно се прави искане за приложение на чл.206,ал.5 от НК по
отношение извършено престъпление по чл.206, ал.3 вр.ал.1 от НК. В
допълнителните съображения към жалбата се излагат аргументи за недоказаност на обвиненията по чл.199 от НК и за наличието на маловажен случай по отношение на останалите.
С въззивната жалба на подс.А.Б. се оспорва присъдата в осъдителната и`
част, като се иска нейната отмяна и постановяване на оправдателна присъда.
Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложените наказания. В
допълнителното писмено изложение се излагат подробни съображения за направеното
искане. По отношение престъплението по чл.199 от НК с пострадал Р. се твърди,
че е налице неоспоримо алиби на подсъдимия, а по отношение на останалите престъпления
по чл.199 от НК-че обвиненията почиват единствено на косвени доказателства и не
са доказани по несъмнен начин.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на Апелативна
прокуратура поддържа протеста на изложените основания. Излага съображения за
неоснователност на въззивните жалби.
По отношение на подс. И.М.Я. производството по делото беше проведено в
негово отсъствие, на осн. чл.269, ал.3, т. 4,б.А" от НПК,тъй като същият
се намира извън пределите на Република България и местоживеенето му не е известно. Неговият защитник адв.К.
поддържа въззизвните жалби и допълнителните съображения към тях, на посочените
основания и оспорва протеста, считайки, че същия е неоснователен.
Подс.А.Б. и неговия процесуален представител адв.К. поддържат подадените
жалби и допълненията към тях и оспорват основателността на протеста. Не сочат
нови основания.
В последната си дума подс.Б. моли за минимална присъда.
Настоящият състав, след като прецени събраните по делото доказателства,
доводите в протеста и въззивните жалби и
допълненията към тях, становището на страните и извърши цялостна проверка на
постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за
установено следното:
Предмет на въззивна проверка е Присъда №17 от 20.02.2020г., постановена по
НОХД №1224/2019 год. по описа на Варненския окръжен съд, с която подсъдимите А.А.Б. и подс. И.М.Я. са признати
за виновни в това, че:
1. Подс.А.Б. за периода от 19.12.2018 г. до 19.01.2019 г. в гр.Варна, в
условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, като извършител, сам и
в съучастие с И.Я.- като помагач, отнел чужди движими вещи от владението на Р.,
И. и В., всичкина обща стойност 541.75 лв., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.4,
вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК
му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.57, ал.1, т.2,
б.“а“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, като е зачетено и
предварителното му задържане, считано от 20.01.2019г. до влизане на присъдата в
сила.
2. Подсъдимия И.Я. на 19.01.2019 г. в гр. Варна в условията на опасен
рецидив като помагач, в съучастие с А.Б. като извършител, отнел чужди движими
от владението на В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила, поради което и на основание чл.199,ал.1,т.4 вр.
чл.198,ал.1,вр.чл.20,ал.4 и чл. 54 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.57, ал.1, т.2,
б.“а“ от ЗИНЗС е постановено същото да се изтърпи, при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ, като на основание чл. 304 от НПК Е ОПРАВДАН за периода от 03.01.2019 до
18.01.2019 г. да е отнел движими вещи на
обща стойност 37.75 лв. от владението на
Р. и на стойност от 450лв. от владението на И..
Подсъдимия Я. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. чл.
211, пр. 3, вр. чл. 209, ал. 1 от НК за
това, че 03.01.2019 год. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив с цел да
набави за себе си и за А.Б. имотна
облага, възбудил у И. заблуждение и с това и` причинил имотна вреда в размер на
250 лв., за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
Подсъдимият Я. е признат със същата присъда за виновен и в извършване на престъпление
по чл. 206, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1 от
НК, за това, че на 19.01.2019 год., в гр. Варна, при условията на опасен
рецидив, противозаконно присвоил чужди движими на обща стойност 47 лв.,
собственост на В., за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от СЕДЕМ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. На основание чл.23, ал.1 от НК е наложено
на подс. Я. най-тежкото от така определените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.57, ал.1, т.2,
б.“а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
С присъдата подс.Б. е осъден да заплати на И. сумата от 450 лева,
представляваща причинените и` в резултат на деянието по чл. 199, ал.1 т.4, вр.
чл. 198 ал.1 от НК имуществени вреди, а подс. Я. да заплати на И. сумата от 250 лева, представляваща причинените
и` в резултат на деянието по чл. 211, пр.3, вр. чл. 209, ал.1 от НК имуществени
вреди.
Подсъдимите са осъдени за платят и направените по делото разноски.
Протестът и въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в
срока за обжалване и от надлежни страни.
Съобразявайки събраните по делото
доказателства, въззивния съд установи от фактическа страна следното:
Подсъдимите А.Б. и И.Я. са осъждани многократно. Същите се познавали от
престоя си в Затвора-Плевен през 2017-2018год., където изтърпявали ефективни
наказания „лишаване от свобода". Двамата
продължили да поддържат отношения и след излизането им от местата за лишаване
от свобода.
На 19.12.2018 год. около 05.45 ч.,И.Р.излязла от жилището си в гр.Варна,
ж.к.„Младост", бл.152, ет. 12, ап.74, за да отиде на работа в „Арион
България" ЕООД. Работното и` място се намирало в непосредствена близост до
магазин „Икея" на бул. „Република". Тя вървяла пеш по левия тротоар
на булеварда, в посока „Радио завода". След като отминала спирката на
градския транспорт видяла, че срещу нея се движи млад мъж със слабо телосложение, висок около
160 см, с когото се разминали. Когато приближила кръстовището на булевард
„Република" и „Владислав Варненчик", Р. чула, че някой бяга зад нея. Непосредствено
след това чантата, която държала в лявата си ръка, била издърпана със сила. Пострадалата
видяла, че това било извършено от същият млад мъж, с когото се разминала малко
преди това. Свидетелката изпуснала чантата си,а мъжът побягнал с нея в посока
на „Радио завода". Св.Р. се обадила на телефон 112, където съобщила за
случилото се. Докато говорила по телефона, пострадалата видяла същият мъж да
седи на пейка, в непосредствена близост до „Радио завода". Св.Р. извикала
силно „полиция", при което той се изплашил и побягнал в посока на ж.к.
„Младост". Пострадалата Р. видяла чантата си на пейката и установила, че носените в нея
сгъваем чадър и здравна книжка са там. В този момент пристигнали служители на
3-то РУ при ОД МВР-Варна- свидетелите Ивайло Апостолов и Атанас Г.. Пострадалата
дала на полицейските служители описание на извършителя, като им заявила
категорично, че може да го разпознае. Впоследствие пострадалата заедно с
полицаите обходили района, но не го видели. Свидетелката дала показания пред полицията, като подробно описала младия
мъж. В последствие, с протокол за разпознаване на лица от 20.01.2019 г. св. Р.
разпознала А.Б., като лицето, което е отнело чантата и` на 19.12.2018 год.
Свидетелката Й.И. живеела заедно със семейството на дъщеря си в
гр.Варна, на ул. "Дубровник" бл.4, вх.2, ет.3. На 03.01.2019 год.,
около 10.30 часа, тя се прибирала към домът си. В близост до кметство
„Приморски", на бул. Генерал Колев", била пресрещната от мъж, който
любезно я поздравил с настъпилата Нова година и я заговорил. Мъжът и` съобщил,
че търси жилище под наем за дъщеря си, която е студентка и я попитал дали не
дава такова. Пострадалата споделила, че има жилище на ул.Петър Райчев в бл.3,
но същото било разхвърляно и електрическото захранване било прекратено, поради
неплатени сметки. Мъжът пожелал да го огледа,
като и` обяснил, че дъщеря му трябва спешно да се изнесе от квартирата.
Свидетелката се съгласила, тъй като внучката и` също била студентка и изпитала
съжаление.
Свидетелката И. заявила, че първо ще напазарува, като се уговорили след един
час да се срещнат пред блок №3 на ул. „Петър Райчев". Когато И. се върнала
в дома си, видяла че въпросният мъж я чака пред блока. Той влязъл с нея в
апартамента, което било възприето от нейната дъщеря–св.Ж.М., на която се
представил с името С.. Непознатият мъж написал на един лист името С. и
телефонен номер 0876 982 538 и го дал свидетелката И. за да му се обади, след
като плати тока. Договорили се мъжът да наеме апартамента на ул.П.Райчев, но
първо поискал да се възстанови електрическото захранване, за което трябвало да
се заплати използваната преди това електрическа енергия. Двамата се върнали в
жилището на "Дубровник", където св.И., в присъствието на мъжа и
дъщеря си, взела 200лв. от торбичка, в която се намирала сумата от 700лв..
Двамата с мъжа се отправили към близкия пощенски клон да заплати дължимата
енергия. На улицата, мъжът настоял сам да стори това. Първоначално И. не се
съгласила, но предвид неговото настояване, му дала сумата от 250 лева и личната
си карта, като той видял че в нея останала парична сума. Мъжът тръгнал да
заплати използваната електрическа енергия, а И. се отправила към блок №3 на
ул.„Петър Райчев", където трябвало да се срещнат.
Когато пристигнала на адреса, свидетелката видяла, че въпросният мъж я чакал пред входа. На въпросът и` дали е
заплатил ел.енергия, той отговорил, че това ще стори дъщеря му, на която дал
парите и личната и` карта. Ив.И. и въпросния мъж влезли във входа на блока, при
което последния помахал с ръка на намиращ се в близост млад мъж. Той обяснил на
свидетелката, че го е наел да изчисти апартамента, за да може дъщеря му да се
нанесе по-бързо. Всички се качили в апартамента, като двамата мъже започнали да
разглеждат стаите и наличното обзавеждане и уреди. В кухнята, младият мъж
започнал да разглежда прахосмукачката, като по-възрастният мъж през това време
съобщил, че ще огледа къде ще спи дъщеря му и излязъл. Малко след това, младия
мъж издърпал от ръката на И. торбичката, където се намирала сумата от 450 лева,
която същата взела от домът си и избягал от апартамента. И. потърсила мъжът,
който се представил се с името С., за да му съобщи за случилото се, но
установила, че не е в апартамента.
Пострадалата И. се върнала в дома си, където разказала на своята дъщеря
какво се е случило. Двете се опитали да се свържат с оставения телефонен номер,
но установили, че такъв не съществува. Непосредствено след това, двете отишли
във Второ РУ-Варна, където съобщили какво се е случило и предали листчето с изписания телефонен номер и име.
Било образувано ДП, като по време на разследването били иззети записи от камери
на намиращи се близост до двата адреса заложни къщи. Записите от охранителните
камери били изследвани по време на съдебното следствие.
На 20.01.2019 год. е било извършено разпознаване на лица, при което пострадалата
И. разпознала подс.А.Б., за когото заявила, че това е младия мъж, който
издърпал от ръката и` торбичката със
сумата от 450 лева.
Свидетелката М.В. била трудно подвижна и могла да се придвижва
единствено с патерици. На 19.01.2019год., около 13.00 часа свидетелката отишла
до магазин, намиращ се в близост до нейното жилище. На ушите си имала поставени
златни обеци, с общо тегло около 3 грама. Движейки се бавно край оградата на
Медицински университет-Варна, свидетелката била заговорена от мъж, който
предложил помощта си за носенето на продуктите. Същият имал правилен говор,
държал се културно, поради което тя се съгласила и му предоставила чантите с
покупките. По пътят към дома и`, двамата водили разговор на различни теми.
Когато влезли в тунела, който се намирал пред входа на жилището на
свидетелката, същата усетила две ръце върху ушите си и силна болка от
издърпването на намиращите се там златни обеци. В първият момент, свидетелката не разбрала какво се е случило. Мъжът, който
носел торбите с покупките ги пуснал на земята, като и` казал, че ще настигне
нападателя и тръгнал по улица „И. Аксаков" след него. Св. В. пипнала ушите
си, от които течала кръв и установила липсата на обеците. Взела торбите с
покупките и се качила в жилището си. Там потърсила мобилният си телефон марка
„Сони", закупен преди около 10 години и портмоне от кожа, бежова на цвят
със сумата от 25 лева, но не ги намерила в торбите. Тогава разбрала, че мъжът
ги е взел, докато носел чантите, тъй като се намирали в найлонова торбичка,
поставена в другата торба. Пострадалата отишла до намираща се наблизо заложна
къща и обяснила какво се е случило. Впоследствие били прегледани записите от
камерите на обекта, които били предадени на органите на полицията. Свидетелката
съобщила във Второ РУ-Варна за извършеното срещу нея престъпление. Записите от
охранителните камери били предмет на експертно изследване, в хода на съдебното
следствие, пред първата инстанция.
Двамата подсъдими били установени, в резултат на дадените описания за
външния им вид от пострадалите, проведените оперативно-издирвателни
мероприятия, включително и изземване на записи от охранителни камери, монтирани
в близост до местата на извършване на деянията и запознаването на служителите
на ОД МВР-Варна с тях. Подс.А.Б. бил задържан първи, като посочил, че двамата с
Я. са отседнали в малък хотел в непосредствена близост до хотел „Черно
море". При посещение в хотела, полицейските служители установили там св.Стела
Добрева, но не и И.Я.. Въпреки
разговорите на последния с полицейски служител, от когото разбрал че е търсен, Я.
се укрил.
От заключението на СОЕ и допълнителната СОЕ е установена стойността на
отнетите движими вещи. За св.Р. тя възлиза на 37.75 лева, за св.В. - 76 лева.
Според заключението на назначената съдебно-графологическа експертиза,
предоставеният за изследване лист, с ръкописен текст „С.” и цифри „**********”
е изписан от И.Я..
Въззивният състав възприе идентична с установената от решаващия съд
фактическа обстановка. Същата се подкрепя по безспорен начин от събраните
непосредствено от съда гласни доказателства, експертизи и писмените
доказателства.
Видно от изложените мотиви, подробно и аналитично първоинстанционния съд е
обсъдил свидетелските показания, както и обясненията на двамата подсъдими, като
е обосновал на кои дава вяра и кои не кредитира и защо. Правилно съда е
кредитирал показанията на всички свидетели и ги е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност, като е достигнал до извода, че всички те са еднопосочни и водят
непротиворечиво до достигнатия правен извод.
По отношение престъпленията по
чл.199,ал.1,т.4, във вр. с чл.198,ал.1,във вр.с чл.20,ал.2 за подс.А.Б. и
чл.20,ал.4 за подс. И.Я. и чл.26,ал.1 от НК.
Настоящият състав споделя напълно изложените от проверявания съд правни
съображения за взетото решение, с изключение оправдателния диспозитив по
отношение на подс.И.Я. за пострадалата Й.И..
1. За първото деяние с пострадал
св.И.Р.правилно съдът е достигнал до извода, че по делото не са налице
доказателства за съпричастност на подс. И.Я.. Самият представител на окръжна
прокуратура е отчел това обвинение като "техническа грешка". По
отношение на същия липсва и подаден протест.
В жалбата на подс. А.Б. се твърди, че са налице безспорни доказателства, от
които се установява, че на въпросната дата 19.12.2018г., същия се е намирал в
друго населено място, респ. наличието на алиби. Защитата се позовава на
показанията на св.Хр.Х. и докладни записки на полицейски служители, от които се
установява, че през м.декември 2018г, подс.Б. е пребивавал в родното си село
Търнене. Свидетелските показания на св.Х. са обсъдени от първата инстанция, с
които разсъждения настоящия състав се солидализира. Видно от показанията на св.Х.
/ДП, т.2,л.17/ приобщени по делото, чрез прочитането им, подс.А.Б. е извършвал
конкретна работа в неговото стопанство "2-3 пъти преди 25.12.2918г. и един път след 25.12.2018г. за по` няколко
часа"/вж показания/. С конкретни дати свидетеля не се ангажира. По ДП
е приложена докладна записка/т.3,л.66/ от която е видно, че на 28.01.2019г.
подс.А.Б. не е бил установен на постоянния си адрес в с.Търнене. От проведени
разговори със съседи и служители на Кметството се установило, че същия не живее
постоянно в селото, а през м.декември 2018г. е пребивавал на посочения адрес.
Съобразявайки изложеното, настоящия състав счита, че правилно съдът е достигнал
до извода, че не са налице категорични доказателства по отношение на
обстоятелството, че на 19.12.2018г. подс. А.Б. се е намирал в с.Търнене.
Очевидно подсъдимия е бил мобилен и непрекъснато е посещавал различни населени
места, като не е живеел постоянно на заявения адрес. От друга страна са налице
показанията на пострадалата св.Р., която е категорична, че именно подс.Б. е
човекът, който е отнел нейната чанта. Свидетелката го е описала подробно още в
деня на инцидента и при разпита си на ДП, като
категорично е заявила на полицейските служители, че може да го
разпознае. Такова разпознаване е извършено от пострадалата на 20.01.2019г.,
като свидетелката е заявила, че "лицето
под №1/подс.Б./ е на момчето, което ми дръпна чантата и за което съм дала
показания по делото. Разпознах го по тялото и по лицето. Сигурна съм, че това е
момчето, което ми дръпна чантата". Свидетелката е категорична, че
разпознава подс.Б. и в хода на съдебното следствие. В разпита си на 14.01.2020г.
свидетелката категорично посочва подс.Б.
в съдебната зала, като заявява, "аз
видях, че той ми дръпна чантата"/вж разпит на л.98 от делото/. По
отношение на участието на подс.Б. в грабежа, следва да се ценят и показанията
на поицейските служители, които са се отзовали на сигнала и пред които
свидетелката е описала подробно извършителя. Действително, тази гласни
доказателства са производни, но същите могат да бъдат ценени при определени
обстоятелства.
Съгласно практиката на ВКС "Естеството на производните доказателства
предпоставя тяхната процесуална роля и предназначение. Те могат да бъдат
използвани като средство за разкриване на първични доказателства, служат за
проверка на последните или ги заменят при недостъпност на първичните фактически
данни. В обсега на последната алтернатива са случаите на погиване на източника
на преки първични доказателства; обективна невъзможност за инкорпориране на
първичните доказателства и процесуалната им негодност /вж Решение №308 от
31.05.2010г. на ВКС по н.д.№255/2010г., първо н.о./ .
Няма спор, че осъдителната присъда
не може да почива единствено на такива производни доказателства, или когато
между тях и останалата доказателствена съвкупност е налице съществено
противоречие/вж Решение №114/06г. ВКС, второ н.о./. В конкретния случай,
полицейските служители последователно и непротиворечиво описват възприетото
лично от тях, при изслушване на показанията на свидетелката, което съответства
напълно и на дадените впоследствие от нея показания.
Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че обвинението на подс.Б.
по отношение на извършения грабеж с пострадал св.Р. е доказано по безспорен и
категоричен начин. В този смисъл жалбата на подсъдимия в тази и`част се явява
неоснователна.
2. За второто деяние с пострадал
св.Й.И..
По отношение на извършителя подс.А.Б. са налице категорични доказателства,
обсъдени и от проверявания съд. Същият се намирал в домът на свидетелката, като
е грабнал от нея торбичката, в която се намирали парите и е избягал. На първо
място е налице протокол за разпознаване от който е видно, че св.И. посочва
подс.Б. като лицето, което е дръпнало със сила торбичката. Действително
свидетелката не е категорична, като заявява, че "най-много ми прилича на това лице, но не мога да бъда категорична"
/вж протокол за разпознаване на л.30,том2 от Д/. В хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд са били изгледани записите от охранителните камери
на намиращите се в близост заложни къщи. По отношение на същите е била
назначена и техническа експертиза, която е установила, че на мястото са се
намирали и двамата подсъдими. При извършения преглед от вещото лице се
установява, че видеофайловете са цифров презапис от оригиналните файлове,
записани върху твърдия диск на видео-охранителната система, като не се
установяват следи от манипулация/намеса/ върху записаната информация. Тайм код /данни
за дата и час вкопирани в изображението/ не се прекъсват /вж видео техническа и
идентификационна експертиза на л.199 от делото/. От анализа на записите се
установява, че подс.Б. се е намирал пред апартамента, преди пристигането на
подс. Я. и пострадалата И.. Впоследствие се описват действията на двамата
подсъдими, които са се видели преди да влязат в апартамента, при влизането им в
кооперацията и последователността, в която напускат същата. При лицево-
идентификационното изследване, вещото лице е категорично, че на трите обекта /диск
от охранителни камери/ лицето, означено под №2 е на подс. А.А.Б.. Последният
заявява в с.з., че той е извършител на грабежите, като за конкретния случай
обяснява, че е помолил подс.Я. да му намери квартира.
Съобразявайки горното, настоящия състав намира, че авторството на подс.А.Б.
е установено по безспорен начин.
Не така стои въпроса с изводите на съда, досежно участието на подс.Я. в
престъплението по чл.199 от НК. Проверяваният съд е приел, че по делото не са
налице доказателства по отношение на неговата съставомерност както от
обективна, така и от субективна страна. Според съда, подс.Я. не е извършвал
действия, чрез които да е помогнал, улеснил, подпомогнал, или прикрил подс.Б.
при извършване на престъплението. Настоящия състав не споделя тези правни
изводи.
По делото е установено по безспорен начин, че именно действията на подс.И.Я.
са спомогнали подс.Б. да влезе в домът на пострадалата И. и да отнеме
торбичката с парите. Първоначално подс.Я. спира и заговаря свидетелката,
виждайки че е възрастна жена, предполагайки нейната доверчивост. Възползвайки
се от външния си вид на възрастен човек, будещ доверие, той и` обяснил, че
търси квартира за неговата дъщеря, която е студентка. Спечелвайки по този начин
симпатиите на пострадалата, подс.Я. успява на проникне в домът и` и става
свидетел на вземане на парите от пострадалата, като по този начин е видял къде
се намират същите. От записите на охранителните камери е видно, че двамата
подсъдими са се срещнали пред блока на пострадалата, преди проникването в домът
и`. Именно действията на подс.Я., който е представил подс.Б. като човек, който
е наел да изчисти апартамента, са дали възможност на последния да проникне в
домът на пострадалата. Без предварителната дейност на подс.Я., подс.Б. не би
имал повод да влезе безпрепятствено в домът на И., която не го е виждала до
този момент. Създавайки лъжлива представа за него, подс.Я. е успял да осигури
безпрепятствено влизането му в домът на свидетелката, като впоследствие се е
оттеглил и го е оставил да отнеме парите, за които е знаел и споделил с Б. къде
се намират. Последният не е познавал пострадалата, не е имал информация дали
същата има парична сума и къде се намира същата, не е имал и възможността да
влезе в апартамента на пострадалата. Именнно с действията си, подс.Я. го е
подпомогнал да извърши престъплението грабеж, като му е предоставил информация за намиращата се сума, мястото,
където се съхранява и отстранил спънки за проникване в дома на пострадалата. По
изложените съображения, настоящия състав намира за доказано съучастието на
подс.Я., под формата на помагачество в извършване на грабежа на пострадалата И.
и постанови осъдителна присъда.
3. Третото деяние с пострадал св. М.В..
Правилно съдът е приел за доказано авторството на деянието, по отношение на
двамата подсъдими. Подс. Я. е отвличал вниманието на пострадалата, като я е
заговорил, предложил да `и носи чантите, тъй като жената било трудно подвижна. Я.
е говорил на жената през цялото време, както и в момента на грабежа на златните
обеци. Св.В. заявява в своите показания: "Той ми говореше непрекъснато. В това време почувствах на раменете си,
че някой се облегна с ръце, но аз не можах да го видя, защото беше отзад, а и
този с бялата коса непрекъснато ми говореше" /вж показания на
свидетелката на л.96 от делото/. Впоследствие, след отнемането на обеците,
подс.Я. е заблудил пострадалата, като `и е заявил, че ще настигне нападателя и
се отдалечил. Действително, свидетелката е заявила на ДП, че не може да
разпознае двете лица, но в съдебно заседание посочва подс.Я. и на неговия
въпрос:"Кой беше човека, който Ви е
помогнал?", свидетелката заявява: "Вие бяхте!Какво ще кажете, че не сте били Вие ли?". Участието
на подс.Б. се установява от неговите самопризнания и записите от охранителните
камери. От последните /предмет на експертно изследване/, се вижда как подс.Б.
изчаква пристигането на св.В. и подс.Я. до блока. След това влиза в тунела
непосредствено след тях и бягайки се отдалечава. Впоследствие се вижда как и
подс.Я. бяга в същата посока.
Правилно съдът е възприел формата на съучастие по отношение на подс.Я.,
като помагач. Неговата роля се установява от показанията на пострадалата. Същият
се възползвал от нейната възраст, трудна подвижност, като и` е ангажирал
вниманието, говорейки през цялото време. По този начин свидетелката нито е
чула, нито е забелязала нападателя в гръб /подс.Б./ и в първия момент не е
разбрала какво се е случило.
По отношение деянието по
чл.206,ал.3,пр.2, във вр. с ал.1 от НК за подс.Я..
Защитата оспорва изцяло авторството на деянието. Действително, пострадалата
не е видяла непосредствено отнемането на торбичката с движимите вещи /телефон и
портмоне/. Няма спор обаче, че същите са се намирали първоначално у
пострадалата /същата е пазарувала в магазина/ и впоследствие са били носени от
подс.Я., т.е. същите са се намирали в негово владение. Безспорно е и
обстоятелството, че след като се е прибрала в домът си, пострадалата не е
намирала посочените движими вещи. Свидетелката не сочи за цвета на торбичката,
което не е от съществено значение. Съдът е изложил аргументи за цвета,
изхождайки от записите на охранителните камери. Факт е обаче, че при
оттеглянето си, подс.Я. е носил в себе си торбичка. Дали торбичката с движимите
вещи е била отделно носена, или се е намирала в останалите торби също не е от
значение. За съставомерността на деянието е важно, че торбичката с вещите е
била предадена на подсъдимия и се е намирала в него, а след като той се е
отдалечил, тя е липсвала. В този смисъл, настоящия състав намира авторството за
доказано.
По отношение деянието по чл.211,пр.3
във вр. с чл.209 от НК, извършено от подс.Я. няма спор. Подс.Я. е създал
неверни представи в пострадалата /че ще плати ел.енергия/, мотивирайки я по
този начин да се разпореди с парична сума, в размер на 250лв., която той е
присвоил. Настоящият състав споделя изцяло изложените от проверявания съд
мотиви и намира, че не следва да ги преповтаря.
Единствено възражение на защитата на подс.Я. е за наличието на
"маловажен случай".
Аргументите на защитата, че деянието представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 209, ал. 3 от НК не намират опора в
материалите по делото. Разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, съдържаща легална
дефиниция на понятието "маловажен случай", изисква комплексен подход
и съобразяване на всички обстоятелства, характеризиращи даден случай. Макар
стойността на предмета на посегателство да има важно значение за квалифициране
на деянието, като по-леко наказуемо престъпление против собствеността, тя
съвсем не е единственият фактор, при преценката за приложение на
привилегирования състав. В този случай, следва да се съобразят всички
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, времето, мястото и начинът на извършване
на деянието, използваните средства, личността на пострадалия и на дееца.
Проверяваният съд е направил законосъобразен извод, че деянието не съставлява маловажен случай, макар твърде
пестеливо да е изложил своите мотиви. Обстоятелството, че подсъдимият се е
възползвал от възрастта на пострадалата, нейното влошено здравословно състояние
и доверчивост, начина на въздействието за създаване на неверните представи
относно намерението да наеме жилището,
многократните предходни осъждания на подсъдимия /повечето за престъпления срещу
собствеността и против личността/ налагат извода, че независимо от ниската
стойност на предмета на престъплението, не може да се приеме, че случаят е
маловажен.
По основанието на жалбите на подсъдимия Б. и подс.Я.
за допуснато нарушение на материалния закон при определяне размера на
наказанието "лишаване от свобода" и начина на изтърпяване на последното.
Проверяваният съд е извършил преглед
на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и за двамата
подсъдими едновременно, което е процесуално укоримо. При индивидуализацията на
наказанията, съдът е бил длъжен да подходи конкретно за всеки един от
подсъдимите, като съобрази всички обстоятелства, които са от значение за
правилно протичане на този процес.
На подсъдимия А.Б. за
извършено престъпление по чл.199,ал.1,т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр.с
чл.20,ал.2 от НК е наложено наказание 12 години лишаване от свобода.
Проверявания съд е отчел единствено отегчаващи отговорността обстоятелства:
предишните му многократни осъждания, извън тези квалифициращи деянието като
опасен рецидив, престъпната му упоритост- деянията са осъществени в кратък
период от време /три деяния в рамките на продължаваното престъпление за една
година/ и изборът на жертвите от най-уязвимата група от населението-възрастни
жени. Следва да се отчете и конкретната обществена опасност на деянието и
дееца. Същата е завишена с оглед данните за високата степен на организираност,
лошите характеристични данни, обстоятелството,
че продължаваното престъпление е започнало само месец след реално изтърпяване
на наказание "лишаване от свобода /подсъдимия е освободен от затвора на
20.11.2018, а първото деяние е извършено на 19.12.2018г/. Грабежа е извършен в
съучастие, по идентичен модел - чрез набелязване на възрастни и немощни лица.
Вярно е, че употребената при грабежите сила не е била с особен интензитет, но
той не е бил необходим предвид възрастта и физическите сили на ограбените.
Обстоятелството, че за част от
грабежите, стойността на отнетите вещи е ниска, не влияе върху крайния извод,
за завишена обществена опасност на деянието. Такава се очертава и за дееца.
Подс.Б. е с многократни осъждания, голяма част от които за грабеж, а
останалите за престъпления срещу собствеността. Ето защо, правилно съдът е
приел завишена обществена опасност на дееца. Твърдяното от защитата на подс.Б.
съдействие на органите на ДП не е подкрепено от данните по делото. Същия е
изразил пред съда декларативно съжаление, поемайки вината изцяло върху себе си.
Обстоятелството, че въпреки градирането на тежестта на наложените санкции за
извършени престъпления, включително продължителни срокове на лишаване от
свобода, това не се е осъществило превъзпитателна и предупредителна функция. Показателно
е, че само месец след излизането от затвора, подсъдимия за пореден път, се е
върнал към обичайния си криминален начин на живот. Ето защо, при липса на
обективни данни за неотчетени смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства и
при правилна дейност на проверявания съд по чл. 54 от НК, претенцията за намаляване
размера на наложеното наказание, не може да бъде удовлетворена.
По отношение наложените наказания на подс.Я..
За извършено престъпление по чл.199,ал.1,т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във
вр.с чл.20,ал.4 и чл.26,ал.1 от НК, съдът му наложи наказание от 12 години
"лишаване от свобода". Настоящата инстанция съобрази наличието на
усложнена престъпна дейност, обхващаща две деяния,което съставлява едно единно
престъпление, поради което постанови своята присъда и по отношение на деянието
с пострадал В.. Въззивният съд се солидализира с изводите на първата инстанция,
отчела единствено отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен посочените от проверявания
съд, настоящият състав намира, че като отегчаващо обстоятелство следва да се
отчетат и лошите характеристични данни на подс.Я.. Следва да съобрази и
конкретната обществена опасност на деянието, която е завишена, с оглед данните
за високата степен на организираност и планиране, съществената му роля в
изпълнителното деяние, като помагач, по идентичен модел- чрез набелязване на
възрастни и безпомощни жени, на които отвлича вниманието чрез предлагане или
търсене на помощ. Определеното в присъдата наказание лишаване от свобода от дванадесет години е отмерено в размер около
средния, предвиден в санкцията на чл. 199, ал. 1 от НК. Доводите във
въззивната жалба, в подкрепа на искането за намаляване на размера на наложеното
наказание, с прилагане на института на чл.58,б."б" от НК, не се
споделят от настоящия състав, тъй като макар и като помагач, степента му на
участие в деянието е значителна. По идентичен начин подсъдимия е набелязвал
жертвите-възрастни и трудноподвижни жени, възползвайки се от тяхната
доверчивост, приспивал е вниманието им чрез предложение за помощ, възползвайки
се от външния си вид, вдъхващ доверие, поради напредналата си възраст и белите
си коси и с висока степен на координираност с тези на извършителя. По
изложените съображения, въззивния състав намира, че липсват основания да се
счете, че подс. Я. е участвал като помагач в деянието в ниска, малка или
незначителна степен, поради което не са налице предпоставките за прилагане
нормата на чл. 58, б. "б" от НК.
Въззивната инстанция не се съгласява със становището на защитата, че
малката стойност на ограбеното, не е отчетена от проверявания съд. За това
обстоятелство, бяха изложени съображения по-горе. На практика, подсъдимия и неговия
съучастник са взели всичко, което са намерили в жертвите, а както е добре
известно, обществената опасност на грабежа като типично съставно престъпление,
не се определя единствено от паричната равностойност на отнетото имущество. Не
подлежат на ревизия и изводите на съда относно степента на обществена опасност
на подсъдимия Я.. Същият е осъждан многократно за престъпления извън тези,
обуславящи квалификацията на наказваното деяние като опасен рецидив. Видно от
данните за съдимост, само два месеца след изтърпяване на последното му наложено
наказание и то отново за грабеж /НОХД№2992/17г. на Софийски градски съд/,
започва отново неговата криминална дейност. Очевидно, наложените предходни
наказания, не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект. Подсъдимият
не е изградил критично отношение към извършваните престъпления, поради което
заявеното пред съда съжаление не съдържа никакъв потенциал. Възрастта на
подсъдимия-59г., посочена от защитника, няма място сред смекчаващите
отговорността обстоятелства в настоящия случай, тъй като същият се е възползвал
именно от своята възраст,която е
създавала доверие в жертвите, за въвеждането им по-лесно в заблуждение.
Именно зрялата му възраст, с произтичащите от нея житейски опит, е послужила на
под.Я. за планиране и извършване на престъплението.
С определения размер на наказанието "лишаване от свобода" съдът
постига строгост, съответна на обществената опасност на деянието и дееца, на
отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на чл. 36 от НК.
Твърдените от защитника добри характеристични
данни, желанието на подсъдимия да се поправи и оказано съдействие на органите
на ДП не намират подкрепа в данните по делото. Правилно е съобразено и
обстоятелството, че подсъдимия се е укрил. Въззивният съд не споделя
становището на защитника, че подсъдимия не е бил уведомен, че е търсен. От
данните по делото се установява, че с подсъдимия е осъществена връзка по
телефона с полицейски служител, който му е разяснил, че е търсен и дори е
уговорена среща. Въпреки това, подсъдимия се е укрил, което е наложило същия да
бъде обявен на ОДИ.
Изложените съображения се отнасят и за извършените престъпления по
чл.206,ал.3 от НК и чл.211 от НК. Тук отново следва да се отчете специфичния
начин за "приспиване" вниманието на жертвите и създаване на доверие
като начин за извършване на престъпленията. Наложените наказания над средния
размер в пълнота ще изпълнят възпираща и превъзпитаваща роля, като в същото
време, ще обезпечат и генералната превенция.
Водим от горното, въззивния състав отмени първоинстанционната присъда в
оправдателната и` част, като подсъдимия Я. беше признат за виновен, че на
03.01.2019г. в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, като
помагач, в съучастие с подс. А.Б., като извършител, отнел от владението на Й.И.
сумата от 450лв., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за
това сила.
За въззивната инстанция не съществува процесуална пречка да утежни
наказателноправното положение на подсъдимия Я. и да го осъди за първи път по
обвинението, за които същият е бил оправдан с първоинстанционната присъда, тъй
като производството пред втората инстанция е инициирано със съответен протест
на Окръжна прокуратура, съдържащ конкретни съображения и искане за осъждането
му с нова присъда. Това може да бъде осъществено единствено с нова присъда,
съобразно правомощията си по чл. 336, ал. 1,
т. 2 НПК.
Предявения граждански иск от
пострадалата Й.И., солидарно срещу двамата подсъдими, е съобразен с
произтичащата от чл.
53 във връзка с чл. 45 от ЗЗД солидарност на задължението,
резултат непозволено увреждане, причинено от неколцина. Чл. 53 от ЗЗД
регламентира принципа на солидарност на длъжниците, като санкция за
осъщественото в престъпно съучастие непозволено увреждане. Осъждането на подс.Я.
за престъплението, предпоставя и уважаване на гражданския иск, предявен и срещу
него като солидарен длъжник. Ето защо, подс.Я. беше осъден да заплати на
пострадалата Й.И. солидарно с подс.А.Б. сумата от 450лв., представляваща
причинените и` имуществени вреди, в резултат на престъплението по
чл.199,ал.1,т.4 във вр. с чл.198,ал.1 от НК.
В останалата част, присъдата беше потвърдена, като законосъобразна.
По изложените съображения, въззивният съд постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.