Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 14.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на втори
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ при секретаря Станка
Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1849 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Унион Кехлибар - Евротур” ООД със
седалище и адрес на управление: гр.Бяла, обл.Русенска, ул.”Панайот Волов” № 19,
представлявано от управителя Христо Георгиев Николов, твърди, че на
18.05.2017г. сключил с „Алианц Лизинг България“ АД – клон Русе договор за
финансов лизинг на автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпър“, шаси № VF7YD3MFC12E44903, двигател №
10DYZZ4106669, за
срок от 36 месеца. Към договора били приложени и Общи условия на „Алианц Лизинг
България“ АД относно договорите за финансов лизинг. В изпълнение на
уговореното, на 30.05.2017г. бил сключен договор за покурко-продажба на
автомобила, съгласно който „Алианц Лизинг България“ АД – клон Русе закупил от
ответника превозното средство и го предал за ползване на ищеца заедно със
съответните пълномощни за неговото управление. Автомобилът, предмет на договора
за лизинг бил в гаранция, според която трябвало поддръжката и обслужването му,
съобразно предписанията на производителя, да бъдат извършвани в упълномощени
сервизи на марката „Ситроен“, и в частност, за гр.Русе – от „Минчев Ауто“ ООД
/чл.29.1 от договора за финансов лизинг/. Продавачът, той и осигуряващ
гаранционното обслужване на автомобила ответник, се задължил да предостави на
лизингополучателя сервизна книжка и гаранционните условия при предаване на
превозното средство. В изпълнение на уговореното, за автомобила била издадена и
предадена гаранционна и сервизна книжка със срок на гаранцията от две години,
считано от 30.05.2017г. до 30.05.2019г., без оглед на изминатия пробег и било
избрано сервизно обслужване при тежки условия на експлоатация. По време на
гаранционният срок, автомобилът постъпвал многократно в автосервиза на „Минчев
ауто“ ООД за обслужване, диагностика и ремонт. През м.ноември 2018г., в
Република Франция, по време на път, настъпила повреда в двигателя на
автомобила. Представител на ищеца се свързал с ответното дружество, за да го
уведоми за настъпилата авария, но от страна на последното било отказано
съдействие и указване на доверен сервиз на Ситроен за извършване на обслужване
и ремонт на автомобила. Посетил най-близкият сервиз на марката Ситроен, където
установили, че вследствие неизвършване на предписана проверка на степента на
задръстване на филтъра за твърди частици и подмяната му, се е стигнало до
проблемите в работата на двигателя и настъпване на аварията с автомобила. От
френския сервиз на марката „Ситроен“ уведомили ищеца, че с оглед и на основание
обстоятелството, че обслужващият сервиз в гр.Русе не е извършил предписаната от
производителя дейност, съобразно плана за сервизно обслужване, отговорен за
аварията се явява „Минчев ауто“ ООД и му било заявено, че следва да извърши
ремонта за своя сметка и да заплати изцяло на място. Били извършени дейностите
по обслужване и подмяна на филтъра за твърди частици, за което от „ора
Автомобил“ Опростено АД, Франция, била издадена фактура № 334639 от
14.11.2018г. на стойност 3 686.11 лева, която сума била заплатена в брой.
В рамките на гаранционния срок, съгласно предписания план за сервизно
обслужване за конкретния автомобил, от страна на ответното дружество не е била
извършена необходимата предписана проверка на степента на задръстване на
филтъра за твърди частици при достигане на пробег от 140 000 км., нито
след това на 160 000 км., въпреки, че автомобилът се е намирал в обслужващият
автосервиз на ответното дружество при показания на километража 148 000 км.
на 27.07.2018г. и 150 000 км. на 13.08.2018г. и е имало съответната
индикация за необходимостта от обслужване, видима от служителите на ответното
дружество. Предписаната дейност не е била извършена, вследствие на което се е
стигнало и до аварията през м.ноември 2018г. и ищецът понесъл имуществена
вреда, изразяваща се в заплащане за извършването на ремонт с подмяна на филтъра
за твърди частици във Франция и възлизащ на стойност от 3 686.11 лева с
ДДС, платени в брой. На 09.01.2019г. в близост до гр.Монтана, двигателят на
автомобила отново аварирал по време на път. Представител на ищеца се свързал с
„Каско асистънс“ към ЗАД „Алианц България“ и получил отговор, че ще бъде
извозен на 10.01.2019г. в гр.София, където се намирал най-близкият сервиз на
„Ситроен“. След като автомобилът бил транспортиран до доверен сервиз на марката
в гр.София, служители на последния установили, че в рамките на гаранционния
срок и съгласно предписанията на производителя в плана за сервизно обслужване
на автомобила, ответното дружество не било извършило подмяна на ангренажен
ремък комплект и водна помпа при достигане на пробег от 140 000 км. В
рамките на гаранционния срок, съгласно предписания план за сервизно обслужване
за конкретния автомобил, от страна на ответното дружество не е била извършена
изискуемата подмяна на ангренажен ремък комплект и водна помпа при достигане на
пробег от 140 000 км., въпреки, че автомобилът се е намирал в обслужващият
автосервиз на ответното дружество при показания на километража 148 000 км.
на 27.07.2018г. и 150 000 км. на 13.08.2018г. и е имало съответната
индикация за необходимостта от обслужване, видима от служителите на ответното
дружество. Автомобилът аварирал на около 184 000 км., по време на път,
след което и след установеното в гр.София, бил извозен до базата на ответното
дружество в гр.Русе, където смяната на ангренажният ремък и водната помпа били
извършени принудително при показания на километража от 184 250 км.
Автомобилът постъпвал в сервиза на ответника многократно през пролетта на
2019г. със заявени проблеми: „Загуба на мощност. Работи в сервизен режим. Свети
чек!“. Били търсени грешки и извършени ремонтни дейности. Проблемите в работата
на двигателя продължавали и в опит да се възстанови нормалното му
функциониране, в обслужващият сервиз били извършени дейностите по ремонтна
карта № М0001946 от 22.05.2019г. /смяна кабелен сноп двигател/. В резултат на
неизвършените заради бездействията на служителите на ответника предписани
дейности и поради заявената невъзможност от страна на обслужващия сервиз да
възстанови нормалната работа на двигателя, от страна на ищцовото дружество се
наложило извършване на следните плащания: 1. За закупуване на необорудван
двигател и заплащане на сумата от 3 245.00 лева по проформа фактура № SО1100055 от 09.08.2019г., издадена
от „Автомотор корпорация“ АД и заплатена на 15.08.2019г., за което плащане от
„Автомотор корпорация“ АД била издадена фактура № ********** от 16.08.2019г. и
2. За заплащане на стойността на дейностите и необходимите части за
оборудването на двигателя, по позиции номера от 1 до 21 включително, както и
позиции №№ 27, 31, 33 и 34, възлизащи на сумата от 1 681.26 лева по фактура
№ ********** от 20.09.2019г. на обща стойност 2 413.99 лева, издадена от
„Минчев ауто“ ООД. Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и елементите от фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното
дружество. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за вреди, причинени от лицата, на
които е възложено извършването на работата, като вината им се изразява в
умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата, като в някои случаи
се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други
случаи – до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането.
Основание за отговорност за увреждането има, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, произтичащи от закона, от техническите и други
правила и от характера на възложената работа. Видно от приложените
доказателства – фактури и приемателни книжа, ремонтни карти и други, е, че
автомобилът като гаранционен, многократно е постъпвал в сервиза на ответника за
извършване на диагностика на проблеми в работата на двигателя и ремонт. Били
извършвани различни дейности, операции и ремонти по превозното средство, но
проблемите с работата на двигателя продължавали, като следствие от получените
увреждания по него и системите на автомобила, настъпили в резултат от
ненавременното извършване на предписани от производителя дейности във връзка с
гаранционното обслужване и поддръжка на автомобила. В случая е налице
бездействие на длъжностните лица от ответното дружество, които е следвало да
извършат предписаните от производителя дейности в плана за сервизно обслужване
на автомобила в гаранция, което с оглед настъпилите последици следва да се
прецени като противоправно. Видно от записванията в гаранционната книжка, не са
били изпълнени предписанията за гаранционно обслужване на автомобила, въпреки,
че е имало такава възможност при постъпването му в сервиза на 27.07.2018г. и
след това. След принудителното обслужване и подмяна на ангренажния ремък на
автомобила, проблемите с работата на двигателя продължили, в следствие на което
се наложило да бъде закупен и оборудван нов двигател. На основание изложеното,
легитимиран да търси обезщетение е лизингополучателят, понесъл имуществените
вреди, още повече, че съгласно общите условия, приложени към договора за
финансов лизинг, всички рискове от повреждане или щети на лизинговата вещ, са
изцяло в негова тежест. Поради това моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество да му заплати сумата от 8 612.37 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди и изразяваща се в стойността на
частите и дейностите по ремонт и обслужване на автомобила, закупуване на нов
двигател и оборудването му за превозното средство „Ситроен“, модел „Джъмпър“,
шаси № VF7YD3MFC12E44903,
настъпили вследствие на неправомерно бездействие от страна на служителите на
ответното дружество и като резултат от неизпълнение на задължението за
извършване на предписани от производителя дейности по гаранционното обслужване
и поддръжка на автомобила, формирана както следва: от сумата 3 686.11
лева, заплатени от ищеца по фактура № 334639/14.11.2018г. – стойността на
извършен ремонт във Франция; от сумата 3 245.00 лева, заплатени от ищеца
за закупуване на нов двигател от „Автомотор корпорация“ АД, както и сумата от
1 681.26 лева, извършени дейности за оборудване на закупеният двигател по
фактура № **********/20.09.2019г., издадена от ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на деликта до окончателното й
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите
си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл.49 и чл.84 от ЗЗД.
Ответникът „Минчев ауто“ ООД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Христо Ботев“ № 3, представлявано
от управителя Минчо Петров Минчев, оспорва изцяло предявените искове. Твърди,
че съгласно чл.29.1 от договора за финансов лизинг той не е единственото
търговското дружество със строго индивидуализиран район на действие и в
частност района на гр.Русе, тъй като ищецът е имал право на редовно техническо
обслужване съгласно предписанията на производителя и във всеки един от
сервизите в РБългария, които производителят фирма „Ситроен“ е оторизирал.
Съгласно подписаният от ищеца план за сервизно обслужване при тежки условия,
той включвал: на всеки 20 000 км. или 1 година - ревизни систематични
операции; на всеки 140 000 км. или 10 години – смяна ангренажен ремък
комплект и водна помпа; на 140 000 км. или 4 години, след това на всеки
20 000 км. или 1 година – проверка на степента на задръстване; на всеки
140 000 км. или 10 години – смяна акцесоарен ремък комплект; на всеки
40 000 км. или 4 години – смяна на въздушен филтър; на 100 000 км.
или 4 години, след това на всеки 20 000 км. – проверка на нивото на
добавката FAR;
на всеки 40 000 км. или 4 години – смяна на горивен филтър /дизел/; на
всеки 2 години – смяна на спирачна течност и на всеки 20 000 км. или 1
година – смяна на поленов филтър. За да важи гаранцията автомобилът трябва да
бъде представян в сервиза, в указаните, в цитирания документ срокове или
пробег. Съгласно указанията на производителя пробегът, на който трябва да бъде
представян автомобила е 20 000 км. или 1 година. От представените
доказателства – фактура № 35329/11.08.2017г., щета № 0300/17/724/500178 ведно
със сертификация /ремонтна карта/ и поръчка за ремонт и двете от 10.08.2017г.,
е видно, че ищецът не е спазвал тези срокове. Така например, ищецът е посетил
автосервиза на ответника, за да извърши първата смяна на масло на автомобила,
вместо на изискуемите 20 000 км., на 32 146 км., когато автомобилът е
влязъл принудително в автосервиза за смяна на предно стъкло. За следващата
смяна на масло ищецът е посетил автосервиза на ответника, вместо на изискуемите
40 000 км., при показания на километража 74 226 км., т.е недопустимо
е извършил пробег на автомобила общо 42 080 км. след първата смяна на
масло. Третата смяна на масло е била извършена след пробег от 33 876 км.,
четвъртата след пробег от 39 898 км. и т.н. Ищецът изобщо не е спазвал
сроковете за извършване на техническото обслужване, което прави искът му
неоснователен. Твърдението на ищеца е, че при показания на километража –
161 473 км., по време на пътуване в РФранция е настъпила повреда на
процесния автомобил, а именно запушване на филтъра за частици, която повреда
била настъпила в резултат на бездействие – неизвършени дейности от ответното
дружество. Като доказателство посочва, че в автосервиза в РФранция, в който са
му заменили филтъра, му били обяснили, че „Минчев Ауто“ не били извършили
дейности по проверка на филтъра, което не отговаря на обективната истина.
Автосервизът в РФранция, в който е извършена смяната на филтъра, няма от къде
да се информира дали тези предписани дейности са извършени или не, тъй като
няма глобална система, от която това да бъде видяно, нито пък има памет в
интерфейса на автомобила, където смяната на филтъра да се отбелязва ръчно или
автоматично. Още на 51 112 км. – далече преди предписаните от
производителя 140 000 км., при ликвидиране на щета, е била извършена
проверка на „четене на памет глобал тест на система“ с код 12013310. Глобалният
тест включва цялостна проверка на системата, вкл. нива и степени на запушване
на филтъра. Такава проверка е била извършена и при показания на километража
120 000 км., когато е установено, че добавката, гарантираща работата на филтъра
е на свършване и са доляти 1000 млл. от същата, отново преди настъпване на
предписания от производителя срок. Същата проверка е правена и при показания на
километража 148 000 км., а също така и на 208 632 км. Отразеното във
фактурите, ремонтната карта и поръчки за ремонт, безспорно сочат, че ответното
дружество е извършвало всички необходими дейности по сервизния план, дори преди
настъпването на предвидените в последния изминати от автомобила километри или
времеви срок. Твърдението, че дейностите не са били извършвани в „срока
предписан от производителя“ може да се приеме за вярно единствено предвид
факта, че ищецът въпреки задължението, поето в качеството му на ползвател на
лизинговата вещ, не е предоставял в автосервиза на ответника или в
оторизираните от фирма „Ситроен“ сервизи в РБългария процесния автомобил на
посочените в плана за сервизно обслужване километри или времеви срокове.
Действително е трябвало да бъде сменен ангренажен комплект на пробег от
140 000 км., но на последния ищецът не е предоставил автомобила в сервиза
на ответника или в оторизираните от фирма „Ситроен“ сервизи в РБългария. В
автосервиза на ответника автомобила е бил представен на 148 000 км., т.е.
8 000 км. след цитирания срок, и то не със заявка за смяна на ремъка, а за
смяна на масло и накладки. Ответникът е предложил такава смяна на ангренажен
комплект, но водачът /управляващия/ автомобила, той и служител на ищеца,
оправомощен от последния по силата на пълномощно /л.36 от делото/, е отказал
указаната му смяна, като е заявил, че ще бъде извършена след 2 000 км.
Действително след 2 000 км. – при показания на километража 150 000
км., автомобилът е предоставен в автосервиза за смяна на накладки, но ищецът
отново не е заявил смяна на ремъка. Следва да се отбележи и че процесният
автомобил е бил предоставян в автосервиза на ответника от различни водачи,
които винаги са се дописвали до представляващия ответника дали да извършат
съответната операция по горепосочения план за сервизно обслужване. Невярно е
твърдението, че ответникът не е заинтересован да извършва тези операции предвид
факта, че същите му се заплащат извънгаранционно. Ответникът твърди и че
процесният автомобил, след предаването му на ищеца, на 01.06.2017г. е претърпял
общо 10 броя пътно-транспортни произшествия, тъй като е постъпвал в автосервиза
за общо 10 броя застрахователни събития /щети/. Възможно е претърпените ПТП да
са и повече, ако са били ползвани и други оторизирани сервизи за отстраняването
на щетите. Такова ПТП е настъпило и при показания на километража 151 002
км., като само за последното материалните щети са били на стойност
5 289.11 лева, видно от фактура № 38763/01.11.2018г., издадена от „Алианц
България“ АД. Автомобилът е бил предоставен от ищеца в автосервиза още веднъж,
при показания на километража – 183 589 км. и отново ищецът не е заявил
смяна на ангренажа. Твърди, че ищецът не може да задължи клиента, и в частност
ответника, да извършва дейности по обслужването на автомобила, както и че
правата по договора за оторизиран сервиз на марката „Ситроен“ се изчерпват до
предлагането на същите дейности. Клиентите на фирма „Ситроен“ имат право да
извършват тези дейности във всеки един от оторизираните сервизи, както в
РБългария, така и извън нея, предвид което извършването на дадена услуга
оторизираните сервизи предлагат на клиентите си внимателно и ненатрапчиво, като
факт е, че в повечето от случаите предлаганата услуга не се приема от клиентите
по техни икономически съображения. На 31.01.2019г. ищецът е предоставил в
автосервиза на ответника процесния автомобил отново принудително, като при
извършената диагностика е констатирано изронване на три зъба от ангренажния
ремък и загуба на центровката на коляновия с разпределителен вал. Била е
измерена компресията на ДВГ, като не са констатирани разлики между цилиндрите.
Констатирано е също така и счупване на една от стойките, на която лежи
двигателя от лявата си страна, а така също и скъсване на единия от тампоните.
Сменен е бил ангренажният комплект видно от фактура № 39326/31.01.2019г.,
тампона и стойката на ДВГ вляво и автомобилът е бил върнат на ищеца. При
последващо влизане в автосервиза на 20.05.2019г. при показание на километража
220 963 км., ищецът е заявил „оглед ходова част“, долят е антифриз и са
сменени крушките на светлините. На 07.06.2019г. ищецът е представил в
автосервиза на ответника автомобила, при показание на километража 221 296
км. и му е било извършено техническо обслужване. На 17.06.2019г. автомобила е
бил отново представен с оплакване за теч на масло и проблеми в ръчната
спирачка, при показания на километража 221 493 км. При прегледа е
установено изкривяване на картера и теч на масло от същия, при което е бил
извършен ремонт и запечатване на картера. На 02.07.2019г. при показание на
километража 222 268 км. автомобила е бил представен в автосервиза с
оплакване, че свети чек лампата. При прегледа е установено пропукване на тръба
високо налягане на турбокомпресора и същата, която е разположена под двигателя,
е заменена с нова тръба. На 17.07.2019г. при показание на километража 229 063
км. автомобилът е бил предоставен в автосервиза с оплакване, че не работят
мотовентилаторите, като е бил отремонтиран мотовентилатора. На 20.09.2019г. при
показание на километража – 233 489 км. автомобилът е бил предоставен в
автосервиза на ответника с оплакване за светване на чек лампа и угасване на
двигателя. При направената диагностика е установено, че единият от цилиндрите
на двигателя е без компресия, като след разглобяването му се установява
скъсване на клапан, както и че цилиндричният блок и главата си силно увредени,
което налага смяна на двигателя. Договорена била специална цена с вносителя,
при което ответникът се е отказал от търговската си отстъпка в интерес на
ищеца. След разделянето на скоростната кутия от двигателя се установило, че и
съединителят е силно износен. Ответникът сменил двигателя, съединителя,
извършил ремонт по окачването, сменил задните накладки, тръба високо налягане
масло на турбокомпресора, и отново проверил и допълнил добавка за FAR
филтъра, както и
ремонтирал дюза на цилиндър. Счел, че вероятната причина за скъсване на клапана
е прегряване на същия вследствие лошо функциониране на дюзата. На 30.10.2019г.
при показание на километража – 246 012 км. ищецът отново е предоставил
автомобила в автосервиза на ответника, при което е било сменено друго въздушно
съединение на турбокомпресора, както и отново по искане на ищеца е допълнен
резервоара на FAR филтъра.
Поради изложеното твърди, че прескачането на ангренажния ремък и липсата на 3
зъба не са причинени от остаряването на ремъка, а от изместването на двигателя
с вътрешно горене вследствие на някое и/или в съвкупност от общо 10-те
пътно-транспортни произшествия /или повече/, случили се до датата на смяната на
двигателя с нов такъв и по-точно се дължи на скъсването на едната от скобите и
единия от тампоните, на които двигателят лежи. Установеният теч на масло от ДВГ
и спукването на тръбата на турбокомпресора са в следствие на удар на МПС
отдолу, също получен при някое от многобройните ПТП спрямо процесния автомобил.
Прави и възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна
на ищеца, защото той със своето поведение е създал предпоставки на настъпването
на вредите - уста–овените с негово участие ПТП и непредставяне в срок на
автомобила за извършването на надлежните операции по „План за сервизно
обслужване“ в частта му „Сервизно обслужване при тежки условия“, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. В случая ищецът
е съзнавал, че ползва автомобила, без да е поискал в съответните срокове
извършването на надлежните операции по сервизното му обслужване, а в посочения
по-горе случай ги е отложил за определена време.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на договор за финансов
лизинг с опция за прехвърляне на собствеността № 8575 от 18.05.2017г., сключен
между ищеца и „Алианц Лизинг България” АД, лизингодателят придобил от
доставчика на лизинговата вещ – „Минчев ауто” ООД /чл.1, б.Г на договора/,
процесният автомобил. Между страните в чл.29.1. от същия договор било
уговорено, че редовното техническо обслужване на автомобила, предмет на лизинга,
следва да се провежда съгласно предписанията на производителя в сервизите на
„Минчев ауто” ООД и/или оторизираните от него сервизи в РБългария. Договорът
бил сключен при Общи условия на лизингодателя, представляващи неразделна част
от него.
Във връзка и на основание цитираният
договор за финансов лизинг, на 30.05.2017г. между лизингодателя „Алианц Лизинг
България” АД и доставчика на имуществото „Минчев ауто” ООД, бил сключен договор
за покупко-продажба на процесния автомобил, като в чл.5 от същия бил уговорен
гаранционния срок, даден от продавача и доставчик на вещта, от 2 години без
оглед на километража. С чл.5, ал.1 от съглашението, страните се договорили, че
лизингодателят има право да прехвърля на лизингополучателя гаранционните си
права и тези за общата отговорност на продавача.
В изпълнение на договореното,
автомобилът бил предаден на лизингополучателя, ведно с пълномощно за ползването
му. Продавачът, той и осигуряващ гаранционното обслужване на автомобила
ответник „Минчев ауто” ООД, предоставил на лизингополучателя подписаната и
подпечатана гаранционна и сервизна книжка. Според гаранционните условия срокът
на гаранцията от две години започнал да тече считано от 30.05.2017г., с краен
срок до 30.05.2019г., без оглед на изминатия пробег. Било избрано сервизно
обслужване при тежки условия на експлоатация. Видно от т.7.5.6., от Общите
условия, приложими към договора за финансов лизинг, лизингополучателя е приел
гаранциите, предоставени от доставчика на имуществото, а в т.7.5.7. е
предвидено, че претенциите по въпросите относно отговорността за качеството,
гаранционното и извънгаранционното обслужване на лизинговият автомобил,
следвало да се отнесат към доставчика на имуществото. В т.8.10.5. от същите
общи условия, е предвидено, че лизингополучателят следвало да спазва
изискванията на обслужващия сервиз, извършващ гаранционното и
извънгаранционното обслужване на лизинговото имущество, като при нарушаване на
това, може да се стигне до прекратяване на гаранцията. По силата на т.8.12 от
общите условия, с предаването на имуществото, върху лизингополучателя, били
прехвърлени всички права и задължения, свързани с гаранционния и
извънгаранционния сервиз, и периодичната техническа поддръжка на автомобила.
В плана за сервизно обслужване при
тежки условия, са описани пробега или времетраенето, на които автомобила е
следвало да се предоставя в оторизирания автосервиз и какви автомобилни части е
следвало да бъдат подменяни, а именно: на всеки 20 000 км. или 1 година -
ревизни систематични операции; на всеки 140 000 км. или 10 години – смяна
ангренажен ремък комплект и водна помпа; на 140 000 км. или 4 години, след
това на всеки 20 000 км. или 1 година – проверка на степента на
задръстване; на всеки 140 000 км. или 10 години – смяна акцесоарен ремък
комплект; на всеки 40 000 км. или 4 години – смяна на въздушен филтър; на
100 000 км. или 4 години, след това на всеки 20 000 км. – проверка на
нивото на добавката FAR;
на всеки 40 000 км. или 4 години – смяна на горивен филтър /дизел/; на
всеки 2 години – смяна на спирачна течност и на всеки 20 000 км. или 1
година – смяна на поленов филтър.
Ищецът е посетил автосервиза на
ответника, за да извърши първата смяна на масло на автомобила, вместо на
изискуемите 20 000 км., на 32 146 км., когато автомобилът е влязъл
принудително в автосервиза за смяна на предно стъкло. За следващата смяна на
масло ищецът е посетил автосервиза на ответника, вместо на изискуемите
40 000 км., при показания на километража 74 226 км. Третата смяна на
масло е била извършена след пробег от 33 876 км., четвъртата след пробег
от 39 898 км., като следващите смени на масло също са били със закъснения.
Процесният автомобил, след предаването му на ищеца, на 01.06.2017г. е претърпял
общо 10 броя пътно-транспортни произшествия, тъй като е постъпвал в автосервиза
на ответника за общо 10 броя застрахователни събития /щети/.
От представените писмени доказателства
- фактури, щети, ремонтна карта и поръчки за ремонт е видно, че ответникът е
извършил следните дейности по гаранционното и извънгаранционно обслужване на
лизинговия автомобил при предоставянето му в оторизирания сервиз: На
51 112 км., при ликвидиране на щета, е била извършена проверка на „четене
на памет глобал тест на система“ с код 12013310. Глобалният тест включвал
цялостна проверка на системата, вкл. нива и степени на запушване на филтъра.
Такава проверка е била извършена и при показания на километража 120 000
км., когато е установено, че добавката, гарантираща работата на филтъра е на
свършване и са доляти 1000 млл. от същата. Същата проверка е правена и при
показания на километража 148 000 км., а също така и на 208 632 км. На
31.01.2019г. ищецът е предоставил в автосервиза на ответника процесния
автомобил принудително, като при извършената диагностика е констатирано
изронване на три зъба от ангренажния ремък и загуба на центровката на коляновия
с разпределителен вал. Била е измерена компресията на ДВГ, като не са
констатирани разлики между цилиндрите. Констатирано е също така и счупване на
една от стойките, на която лежи двигателя от лявата си страна, а така също и
скъсване на единия от тампоните. Сменен е бил ангренажният комплект видно от
фактура № 39326/31.01.2019г., тампона и стойката на ДВГ вляво и автомобилът е
бил върнат на ищеца. При последващо влизане в автосервиза на 20.05.2019г. при
показание на километража 220 963 км., ищецът е заявил „оглед ходова част“,
долят е антифриз и са сменени крушките на светлините. На 07.06.2019г. ищецът е
представил в автосервиза на ответника автомобила, при показание на километража
221 296 км. и му е било извършено техническо обслужване. На 17.06.2019г.
автомобила е бил отново представен с оплакване за теч на масло и проблеми в
ръчната спирачка, при показания на километража 221 493 км. При прегледа е
установено изкривяване на картера и теч на масло от същия, при което е бил
извършен ремонт и запечатване на картера. На 02.07.2019г. при показание на
километража 222 268 км. автомобила е бил представен в автосервиза с
оплакване, че свети чек лампата. При прегледа е установено пропукване на тръба
високо налягане на турбокомпресора и същата, която е разположена под двигателя,
е заменена с нова тръба. На 17.07.2019г. при показание на километража
229 063 км. автомобилът е бил предоставен в автосервиза с оплакване, че не
работят мотовентилаторите, като е бил отремонтиран мотовентилатора. На
20.09.2019г. при показание на километража – 233 489 км. автомобилът е бил
предоставен в автосервиза на ответника с оплакване за светване на чек лампа и
угасване на двигателя. При направената диагностика е установено, че единият от
цилиндрите на двигателя е без компресия, като след разглобяването му се установява
скъсване на клапан, както и че цилиндричният блок и главата си силно увредени,
което налага смяна на двигателя. След разделянето на скоростната кутия от
двигателя се установило, че и съединителят е силно износен. Ответникът сменил
двигателя, съединителя, извършил ремонт по окачването, сменил задните накладки,
тръба високо налягане масло на турбокомпресора, и отново проверил и допълнил
добавка за FAR филтъра,
както и ремонтирал дюза на цилиндър. Счел, че вероятната причина за скъсване на
клапана е прегряване на същия вследствие лошо функциониране на дюзата. На
30.10.2019г. при показание на километража – 246 012 км. ищецът отново е
предоставил автомобила в автосервиза на ответника, при което е било сменено
друго въздушно съединение на турбокомпресора и отново допълнен резервоара на FAR
филтъра.
През м.ноември 2018г., в Република
Франция, по време на път, настъпила повреда в двигателя на автомобила.
Представител на ищеца се свързал с ответното дружество, за да го уведоми за
настъпилата авария, но от страна на последното било отказано съдействие и
указано да бъде отведен в доверен сервиз на Ситроен за извършване на обслужване
и ремонт на автомобила. Представителят на ищеца Посетил най-близкият сервиз на
марката Ситроен, където установили, че вследствие неизвършване на предписана
проверка на степента на задръстване на филтъра за твърди частици и подмяната
му, се е стигнало до проблемите в работата на двигателя и настъпване на
аварията с автомобила. От френския сервиз на марката „Ситроен“ уведомили ищеца,
че с оглед и на основание обстоятелството, че обслужващият сервиз в гр.Русе не
е извършил предписаната от производителя дейност, съобразно плана за сервизно
обслужване, отговорен за аварията се явява „Минчев ауто“ ООД и му било заявено,
че следва да извърши ремонта за своя сметка и да заплати изцяло на място. Били
извършени дейностите по обслужване и подмяна на филтъра за твърди частици, за
което от „ора Автомобил“ Опростено АД, Франция, била издадена фактура № 334639
от 14.11.2018г. на стойност 3 686.11 лева, която сума била заплатена в
брой.
На 09.01.2019г. в близост до
гр.Монтана, двигателят на автомобила отново аварирал по време на път.
Представител на ищеца се свързал с „Каско асистънс“ към ЗАД „Алианц България“ и
получил отговор, че ще бъде извозен на 10.01.2019г. в гр.София, където се
намирал най-близкият сервиз на „Ситроен“. След като автомобилът бил
транспортиран до доверен сервиз на марката в гр.София, служители на последния
установили, че в рамките на гаранционния срок и съгласно предписанията на производителя
в плана за сервизно обслужване на автомобила, ответното дружество не било
извършило подмяна на ангренажен ремък комплект и водна помпа при достигане на
пробег от 140 000 км. Автомобилът аварирал на около 184 000 км., по
време на път, след което и след установеното в гр.София, бил извозен до базата
на ответното дружество в гр.Русе, където смяната на ангренажният ремък и
водната помпа били извършени принудително при показания на километража от
184 250 км.
Автомобилът постъпвал в сервиза на
ответника многократно през пролетта на 2019г. със заявени проблеми: „Загуба на
мощност. Работи в сервизен режим. Свети чек!“. Били търсени грешки и извършени
ремонтни дейности. Проблемите в работата на двигателя продължавали и в опит да
се възстанови нормалното му функциониране, в обслужващият сервиз били извършени
дейностите по ремонтна карта № М0001946 от 22.05.2019г. /смяна кабелен сноп
двигател/. Стигнало се и до смяната на двигателя на лизинговият автомобил, а за
закупуване на необорудван двигател е била заплатена от ищцовото дружество
сумата от 3 245.00 лева по проформа фактура № SО1100055 от 09.08.2019г., издадена
от „Автомотор корпорация“ АД и заплатена на 15.08.2019г., за което плащане от
„Автомотор корпорация“ АД била издадена фактура № ********** от 16.08.2019г.,
както и заплащане на стойността на дейностите и необходимите части за
оборудването на двигателя, по позиции номера от 1 до 21 включително, както и
позиции №№ 27, 31, 33 и 34, възлизащи на сумата от 1 681.26 лева по
фактура № ********** от 20.09.2019г. на обща стойност 2 413.99 лева,
издадена от „Минчев ауто“ ООД.
От заключението на изготвената по
делото авто-техническа експертиза се установява, че в „План за сервизно
обслужване“ са описани „интервенциите, които трябва да се извършат в рамките на
едно сервизно обслужване и отговарят на условията на експлоатация“. Операциите
описани в плана са два вида – систематични операции и допълнителни операции,
които се извършват на определен пробег километри или на определен времеви
период. Повечето от описаните технически обслужвания и допълнителни операции са
били извършвани с надвишаване на пробега заложен от производителя и описан в
„План за сервизно обслужване“. По автомобила са извършвани гаранционни и
извънгаранционни ремонти и дейности, описани в т.1 от експертизата. Повечето от
тях са извършвани с надвишаване на пробега заложен от производителя и описан в „План
за сервизно обслужване“. В т.2 от констативно-съобразителната част от
експертизата са описани по пера дейностите по фактура № 40726/20.09.2019г.,
които следва да бъдат отнесени към оборудването на закупеният от ищеца
двигател. Общата сума възлиза на 1 391.19 лева без ДДС и 1 669.43
лева с включен ДДС. Смяната на масло на интервал по-дълъг от предписания от
производителя, влошават мазането на триещите се части и повърхности в двигателя
и периферията, която изисква смазване. Това води до по-бързо износване на
отделни агрегати и механизми, повишаване на работната температура на двигателя,
поради увеличеното съпротивление на триене. При ненавременното доливане на Eolys, изгарянето на твърдите частици
сажди е непълно и има вероятност от запушване на филтъра за твърди частици,
затруднено преминаване на изгорелите газове през изпускателната система,
създаване на налягане, което може да увреди турбокомпресора и влоши работата на
двигателя. При огледа на двигателя е видно, че бутало, цилиндрова стена и
леглото на клапаните на трети цилиндър са увредени. Подобни по вид и характер
увреждания се получават при нерегулирана, частично запушена или неработеща в
нормите горивна дюза. Съгласно плана за сервизно обслужване, проверката на
степента на задръстване на филтъра за частици е 140 000 км., а след това
на всеки 20 000 км. Тази сервизна манипулация сервизът е извършил със закъснение
от 20 000 км., въпреки, че автомобилът е бил предоставен за техническо
обслужване на 02.05.2018г. на пробег 108 102 км. Непредоставянето на
автомобила в срок, в сервиза не е довело до повредата в горивната дюза,
респективно до увреждането на двигателя. В плана за сервизно обслужване няма
записани интервали за проверка на горивни дюзи. В описаните щети няма данни за
повреди, довели в последствие до повредите на двигателя и системите на
автомобила. Получените повреди на процесния автомобил при посочените ПТП не са
се отразили върху работата на двигателя и системите на автомобила и до смяната
на същия двигател с нов. В резултат на тези повреди не е възникнала за ищеца
необходимостта от закупуване на нов двигател. В съдебно заседание вещото лице
обяснява, че при всяко влизане на автомобил в оторизиран сервиз се прави
диагностика, преди автомобилът да бъде предаден на механика. Инициативата за
представяне на автомобила е на собственика, а на сервизното обслужване
съвместна. Сервизът трябва да разясни на собственика или ползвателя какви
процедури следват.
В показанията си свидетеля И. И.
И. обяснява кога са настъпили и вида на авариите, които са били с процесният
лизингов автомобил, както и какво им е било обяснено за причините за
настъпването на авариите от автосервизите, където процесното МПС е било за
отстраняването им. Обясняваи че той също е управлявал процесното МПС и го е
предоставял за обслужване в сервиза на ответното дружество.
В показанията си свидетелите С. Л.
Г. и М. Й. Д. обясняват, че са служители
на ответника, каква е била организацията на работа в автосервиза, както и какви
дейности извършват по отношение на гаранционното и извънгаранционно обслужване
на лизингови автомобили. В показанията си свидетелят Г. заявява, че пред него
не е правен отказ от страна на представител на ищеца или водачи на процесното
МПС от сервизно обслужване, както и че ако е налице такъв отказ, то гаранцията
на лизинговият автомобил ще бъде прекратена.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Както бе посочено в гореописаната
фактическа обстановка, е доказано по делото, че по силата на договор за
финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността № 8575 от 18.05.2017г.,
сключен между ищеца и „Алианц Лизинг България” АД, лизингодателят придобил от
доставчика на лизинговата вещ – „Минчев ауто” ООД /чл.1, б.Г на договора/,
процесният автомобил. Между страните в чл.29.1. от същия договор било
уговорено, че редовното техническо обслужване на автомобила, предмет на
лизинга, следва да се провежда съгласно предписанията на производителя в
сервизите на „Минчев ауто” ООД и/или оторизираните от него сервизи в РБългария.
Договорът бил сключен при Общи условия на лизингодателя, представляващи
неразделна част от него.
Във връзка и на основание цитираният
договор за финансов лизинг, на 30.05.2017г. между лизингодателя „Алианц Лизинг
България” АД и доставчика на имуществото „Минчев ауто” ООД, бил сключен договор
за покупко-продажба на процесния автомобил, като в чл.5 от същия бил уговорен
гаранционния срок, даден от продавача и доставчик на вещта, от 2 години без
оглед на километража. С чл.5, ал.1 от съглашението, страните се договорили, че
лизингодателят има право да прехвърля на лизингополучателя гаранционните си
права и тези за общата отговорност на продавача.
В изпълнение на договореното,
автомобилът бил предаден на лизингополучателя, ведно с пълномощно за ползването
му. Продавачът, той и осигуряващ гаранционното обслужване на автомобила
ответник „Минчев ауто” ООД, предоставил на лизингополучателя подписаната и
подпечатана гаранционна и сервизна книжка. Според гаранционните условия срокът
на гаранцията от две години започнал да тече считано от 30.05.2017г., с краен
срок до 30.05.2019г., без оглед на изминатия пробег. Било избрано сервизно
обслужване при тежки условия на експлоатация. Видно от т.7.5.6., от Общите
условия, приложими към договора за финансов лизинг, лизингополучателя е приел
гаранциите, предоставени от доставчика на имуществото, а в т.7.5.7. е
предвидено, че претенциите по въпросите относно отговорността за качеството,
гаранционното и извънгаранционното обслужване на лизинговият автомобил,
следвало да се отнесат към доставчика на имуществото. В т.8.10.5. от същите
общи условия, е предвидено, че лизингополучателят следвало да спазва
изискванията на обслужващия сервиз, извършващ гаранционното и
извънгаранционното обслужване на лизинговото имущество, като при нарушаване на
това, може да се стигне до прекратяване на гаранцията. По силата на т.8.12 от
общите условия, с предаването на имуществото, върху лизингополучателя, били
прехвърлени всички права и задължения, свързани с гаранционния и
извънгаранционния сервиз, и периодичната техническа поддръжка на автомобила.
В конкретния случай между страните не
се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че многократно ищецът
е представял автомобила за извършване на гаранционно и извънгаранционно
обслужване и ремонт в сервиза на ответника, където е бил задължен да го прави
съгласно цитираните по-горе договорни клаузи. Ищецът е отнасял въпросите
относно гаранционното и извънгаранционното /сервизно/ обслужване към
уговореният сервиз на „Минчев ауто” ООД, като задължението му да се обръща
точно към него кореспондира задължението на ответника, в качеството му на
„оторизиран” и „уговорен” в цитираните договори сервиз, да осигури качественото
и навременно сервизно обслужване, съобразено с предписанията на производителя,
с цел запазване на функционалността и изправността на автомобила. Видно от
чл.3.1. на представения по делото Договор за оторизиран сервиз от 02.01.2013г.,
оторизираният сервиз на ответника се задължил, съгласно изискванията на
производителя и неговата гаранционна политика да осигури гаранцията и всички
операции по поддръжка и/или ремонт, по отношение на всички автомобили от
марката „Ситроен”. С чл.4.1., в замяна на правата, които са му предоставени,
оторизираният сервиз се задължил да изпълнява задълженията си по договора
качествено и в най-кратки срокове и да осигури максимално удоволетворяване на
клиентите. В чл.5.1. било уредено задължението на оторизираният сервиз да
спазва критериите, въз основа на които е бил избран за такъв, и отнасящи се до
следпродажбения сервиз и като цяло с предмета на договора, в това число и по
отношение на компетентност на служителите /чл.5.2.2./, инструменти,
документация и техническа помощ /чл.5.2.3./. Уговорено било, че ответника ще
ползва информационните системи на възложителя и с чл.5.7. и 5.8. поел
задължение да разполага с компетентен, информиран и обучен персонал, за да
спазва критериите, по които е бил оторизиран. В чл.5.10. от горепосочения
договор ясно е посочено, че оторизираният сервиз има на разположение и използва
цялата техническа документация на конструктора и актуализациите й, и трябва да
прилага методите за ремонт и поддръжка, изисквани от възложителя. С раздела
оборудване, материали и инструменти на същия договор, ответника се задължил да
спазва изискванията и стандартите на производителя по отношение на работните
помещения, материали, инструменти и уреди за диагностика. Съдът счита, че се
доказва по делото, че лицата, служители на ответника, извършващи ремонтни
дейности по процесният автомобил, не са изпълнили свое задължение, за което
единствено са компетентни и оправомощени те, а именно – на първо място да
извършат диагностика и преценка кои дейности следва да се извършат при всяко
конкретно постъпване на автомобила в сервиза, след което да съобразят и
извършат същите, така, както произтича от плана на производителя и от
задълженията им на оторизиран сервиз. Съдът намира за неоснователно твърдението
на ответника, че ищецът е можел да се обърне за извършване на гаранционно и
извънгаранционно обслужване и към друг сервиз на марката „Ситроен”. От
доказателствата по делото се установява, че именно „Минчев ауто” ООД е
„оторизиран” сервиз на „Ситроен” за България и в частност за гр.Русе. Няма
данни самият сервиз на ответника да е упълномощавал други сервизи, да извършват
вместо него гаранционно и извънгаранционно обслужване и ремонт на лизинговия
автомобил в гаранция, за да се обоснове твърдението му, че ищецът не е следвало
да избере именно него за извършване на необходимите дейности. Напротив,
установява се от т.8.10.12 от ОУ на Лизингодателя, както и от чл.29, ал.1 от
договора за финансов лизинг, че именно оторизираният сервиз на ответното
дружество е бил уговореният за такъв между доставчика на имуществото,
лизингодателя и лизингополучателя, за извършване на дейностите по гаранционно и
извънгаранционно обслужване и ремонт на автомобила, с която уговорка, за да се
ползва от облагите на гаранцията, ищецът е следвало да се съобразява. От молба
с вх.№ 25832/24.07.2020г., представена по делото с приложения е видно, че
именно оторизирания сервиз на ответното дружество е бил наясно с план и
предписани дейности на производителя, както и с периодичността на тяхното
извършване, тъй като единствено служителите на ответника имат достъп, при
диагностициране на автомобила и уточняване на дейностите, които следва да бъдат
извършвани съобразно предписанията на производителя, до базата данни на
последния, разпечатка от която е представена с молбата. Съгласно същата,
информацията е била видима единствено за оправомощените служители на сервиза,
разполагащи с пароли за достъп и боравещи с базата данни, и че те са били
наясно какви дейности, описани по пера и кодове, е следвало да извършат при
достигане на съответен пробег на автомобила. Неоправдано е твърдението на
ответника, а и на практика е невъзможно за спазване, че с точност до километър,
при достигане на определен пробег, на определени показания на километража е
следвало незабавно автомобила да се явява в сервиза за извършване на конкретна
предписана дейност, а и никъде такова конкретно изискване до километър в
договореностите и в предписанията не е налице. Изрично се изяснява /от плана за
обслужване и от представените договори/, че при, след достигане на съответен
пробег следва извършване на определена операция. Поради това и неоснователно е
възражението за съпричиняване на вредоностния резултат от страна на ищеца,
предвид наличието на престой на автомобила в сервиза и установеното
неизвършване на задължителни според производителя дейности по сервизно
обслужване на гаранционния лизингов автомобил. Неоснователно и недоказано е и
твърдението на ответника, че изцяло инициативата за обслужването на автомобила
е на страната на ищцовото дружество. Недоказано остава от показанията на
разпитаните по делото свидетели и твърдението, че ищецът отказвал извършването
на дейности по сервизното обслужване на автомобила, дори напротив. Установява
се, че ищецът в изпълнение на задълженията си пред лизинговата компания,
редовно и многократно е представял автомобила в сервиза на ответника с оглед
извършване на гаранционно и извънгаранционно обслужване, т.е. от негова страна
осигуряването на автомобила на място в оторизираният сервиз е осъществено.
Вещото лице по авто-техническата експертиза в съдебно заседание изрично
посочва, че инициативата в тези случаи е съвместна – от една страна да има
представяне на автомобила от страна на ползвателя, а от друга – да се извърши
диагностициране, определяне на изискуемите дейности за всяко конкретно
посещение и извършването на същите. Именно служителите на ответника, и в
частност както сочи свидетеля Димитров, от самия управител на дружеството, е
била извършвана диагностиката на автомобила и са били определяни дейностите,
които следва да се извършат. При всяко влизане в сервиза, както вещото лице
изрично посочва, от служителите на ответника е следвало да се извърши диагностика
и именно от тях е следвало да се определят необходимите за извършване за
конкретното посещение дейности. По делото са представени документи относно
извършените ремонти и дейности по автомобила, както и гаранционната му и
сервизна книжка. В тях са отразени конкретните дати, когато автомобилът се е
намирал в сервиза на ответното дружество и въпреки това не са били извършени
предписаните в плана на производителя дейности. Съгласно представения договор
за оторизиран сервиз и договореностите при продажбата и отдаването на лизинг на
процесното МПС, именно ответникът е следвало да прилага в работата си нормите,
установени от производителя на превозното средство, но на практика неточните и
некомпетентни в техническо отношение действия и бездействия на техниците на
ответното дружество са довели до настъпването на вредите. Съдът намира, че по
делото се доказва, че ответникът, чрез служителите си не е извършвал пълно,
точно и съобразено с предписанията обслужване, което по същество е
противоправно деяние, изразяващо се в бездействие във връзка с правомощията и
задълженията му по извършване на ремонтна и сервизна дейност, и от това са
настъпили вреди, техния вид и размер, както и наличието на причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат. От свидетелските показания и приложените
документи се установява, че автомобилът се е намирал в сервиза на ответника при
достигане на предписаните от производителя показания на километража, и въпреки,
че именно служителите на ответника разполагат със специална техника, софтуер,
знания и умения да осигурят и осъществят качествено и съобразено с
предписанията на производителя сервизно обслужване, и както е следвало да
действат по силата на „упълномощаването” на сервиза за извършването на тези
дейности, конкретните такива по проверка на степента на задръстване на филтъра
за частици и по подмяна на ангренажния ремък, не са били извършени както е
следвало и от това са настъпили вреди за ищцовото дружество. На практика,
самото наведено възражение за съпричиняване по делото, е още една индиция за
това, че именно ответника, като технически правоспособен и обучен, и разполагащ
с материалната обезпеченост да осигури и извърши обслужването на автомобила по
приложения по делото план, е неглижирал правилата и задълженията си и не се е
съобразил в работата си с правилата на производителя, което по силата на
договора за „оторизиран сервиз”, даващ гаранция за лизингов нов автомобил, е
бил задължен да стори.
По отношение на претенцията за
заплатена стойност на ремонта във Франция, от доказателствата по делото и
обясненията на вещото лице в съдебно заседание се доказва, че претенцията на
ищеца се явява основателна, тъй като вследствие неизвършена проверка на
степента на задръстване на филтъра за частици и неговата подмяна, при достигнат
пробег от 140 000 км., въпреки възможността за това при постъпването на
автомобила в сервиза на 148 000 км., и на 150 000 км., това не е било
направено, като автомобилът е аварирал във Франция на около 161 000 км.
Там, в оторизиран сервиз на същата марка се е наложило извършване на
принудителен ремонт с подмяна на филтъра. Потвърждава се от приложения договор
за оторизиран сервиз и от събраните доказателства по делото, твърдението на
ищеца, че оторизираните сервизи на марката „Ситроен” имат достъп до базата
данни със записвания относно интервенциите по автомобилите и на практика във
френския сервиз е било установено бездействието на ответника по отношение на
извършването на необходимата предписана проверка. Следвало е при достигане на
пробег от 140 000 км. да се извърши необходимата проверка на степента на
задръстване на филтъра, но въпреки представянето на автомобила в сервиза от
страна на ищеца, това не е било извършено от сервиза на ответника нито при
представянето му на 148 000 км., нито след това – на 150 000 км. Наведените
от страна на ответника доводи, че автомобилът е бил представен на 148 000
км. в сервиза, а не на точно 140 000 км. са опит да се освободи от
задължението си да спазва плана и отново потвърждава неглижирането на
задълженията по сервизно обслужване. Чрез своите служители и по силата на
договореностите с производителя, ответното дружество е разполагало с достъп до
базата данни на последния и е следвало да следва алгоритъма и
последователността на извършване на предписаните дейности. Именно оторизираният
сервиз, с оглед дадения му от производителя достъп до специализиран софтуер и
база данни, чрез своите служители е бил наясно, при достигане на съответния
пробег какви дейности е следвало да се извършат. С представянето на молбата с
вх.№ 25832/24.07.2020г., с приложена разпечатка от системата, отразяваща
данните, до които имат достъп единствено служителите на ответника, и в която
фигурират зададените и предвидени дейности, на практика ответника признава, че
изначално той е наясно със задълженията си и че чрез служителите си е следвало
да следи и осигурява извършването на сервизното обслужване на автомобила, както
повеляват разпоредбите на договора за оторизиран сервиз, и каквато възможност и
задължение е имал. Потребителите в тази система са с достъп, неразрешен за
ползвателя на превозното средство. Съобразявайки задължението на оторизираният
сервиз на ответника, при ползването на базата данни на производителя да вписва
данни в нея, то не отговаря на действителното положение и твърдението на
ответното дружество, че нямало как, сервизът във Франция, в същото качество на
оторизиран такъв на производителя, по идентифициращите данни на превозното
средство, да установи, че не е бил спазен от страна на ответника планът за
обслужване на превозното средство и че изискуемата проверка на степента на
задръстване на филтър не е била извършена и вследствие на това не е била
установена необходимостта от неговата подмяна, като резултат на което
автомобила е аварирал и се е наложила незабавна подмяна във Франция. Доливането
на добавка EOLYS на практика не може да доведе до освобождаването на
оторизирания сервиз от предписаното задължение за извършване на изискуемата
проверка на степента на задръстване на филтъра, дори, видно от приложената
гаранционна и сервизна книжка, в раздела препоръки за обслужване и поддръжка, и
в приложеният план за сервизно обслужване, изрично производителя е посочил, че
е задължителна проверката на степента на задръстване, а използването на добавки
за почистване е забранено. От изявлението на ответника и от представените в
последното по делото заседание документи във връзка с филтъра за частици, с
принципни постановки, неотносими към конкретния филтър, се изяснява, че на
практика с тях той сам признава, че не е правил необходимите проверки на филтъра
на изискуемите 140 000 км. /след това на всеки 20 000 км./, тъй като
според него филтъра издържал и функционирал до 160 000 км. Представени са
статистически, общи данни, които по никакъв начин не го освобождават от
задължението да установи, посредством извършване на конкретна, предписана от
производителя проверка, именно степента на задръстване на конкретния филтър на
процесното МПС, а с това – да установи и нуждата от подмяна на същия и това да
бъде сторено. Ако тази проверка е била извършена, то и аварията във Франция е
нямало да възникне. Видно от свидетелските показания и обясненията на вещото
лице в съдебно заседание, за водача, преди възникването на аварията във Франция
не е имало светлинна индикация за проблем с филтъра. Такава се е появила едва
при аварията на 161 473 км. Установява се както от представените писмени
доказателства, така и от обясненията на вещото лице, че за първи път, от страна
на обслужващият сервиз, чак при достигане на показания на километража
208 632 км. е била извършена изискуемата проверка относно степента на
задръстване на филтъра за частици, което като дейност е било осъществено през
м.март 2019г., след аварията във Франция и извършеният ремонт и подмяна на
филтъра във френския сервиз, и далеч след достигането на предписаните 140 000
км.
По отношение на претенцията в нейната
втора част, съдът намира за доказано, че ангренажният ремък на автомобила не е
бил подменен при достигане на предписания от производителя пробег от
140 000 км. и от това са настъпили вреди за ищеца. Признава се от
ответника в отговора на исковата молба /т.1.1.6/, че при извършването на
принудителната подмяна, след авария през м.януари 2019г., въпросният ремък е
бил сериозно увреден, и е налице конкретно описание на уврежданията. Съобразно
предписанието на производителя и описаното в приложената по делото гаранционна
и сервизна книжка, относно задължителната смяна на ремъка при достигане на
пробег от 140 000 км., изрично е посочено, че ненавременната подмяна на
ремъка може да доведе до сериозни увреждания на двигателя. В изготвената по
делото авто-техническа експертиза не са коментирани констатираните увреждания
на ремъка, както и какви са били отраженията върху двигателя и последствията от
увреждането. Вещото лице обаче в съдебно заседание обяснява, че това не е
довело до повредата в двигателя и неговата смяна. От доказателствата по делото
обаче е видно, че на
09.01.2019г. в близост до гр.Монтана, двигателят на автомобила отново аварирал
по време на път. Представител на ищеца се свързал с „Каско асистънс“ към ЗАД
„Алианц България“ и получил отговор, че ще бъде извозен на 10.01.2019г. в
гр.София, където се намирал най-близкият сервиз на „Ситроен“. След като
автомобилът бил транспортиран до доверен сервиз на марката в гр.София,
служители на последния установили, че в рамките на гаранционния срок и съгласно
предписанията на производителя в плана за сервизно обслужване на автомобила,
ответното дружество не било извършило подмяната на ангренажен ремък комплект и
водна помпа при достигане на пробег от 140 000 км. В рамките на
гаранционния срок, съгласно предписания план за сервизно обслужване за
конкретния автомобил, от страна на ответното дружество не е била извършена
изискуемата подмяна на ангренажен ремък комплект и водна помпа при достигане на
пробег от 140 000 км., въпреки, че автомобилът се е намирал в обслужващият
автосервиз на ответното дружество при показания на километража 148 000 км.
на 27.07.2018г. и 150 000 км. на 13.08.2018г. и е имало съответната
индикация за необходимостта от обслужване, видима от служителите на ответното
дружество. Автомобилът аварирал на около 184 000 км., по време на път,
след което и след установеното в гр.София, бил извозен до базата на ответното
дружество в гр.Русе, където смяната на ангренажният ремък и водната помпа били
извършени принудително при показания на километража от 184 250 км.
Автомобилът постъпвал в сервиза на ответника многократно през пролетта на
2019г. със заявени проблеми: „Загуба на мощност. Работи в сервизен режим. Свети
чек!“. Били търсени грешки и извършени ремонтни дейности. Проблемите в работата
на двигателя продължавали и в опит да се възстанови нормалното му
функциониране, в обслужващият сервиз били извършени дейностите по ремонтна
карта № М0001946 от 22.05.2019г. /смяна кабелен сноп двигател/. В резултат на неизвършените
заради бездействията на служителите на ответника предписани дейности и поради
заявената невъзможност от страна на обслужващия сервиз да възстанови нормалната
работа на двигателя, от страна на ищцовото дружество се наложило извършване на
следните плащания: 1. За закупуване на необорудван двигател и заплащане на
сумата от 3 245.00 лева по проформа фактура № SО1100055 от 09.08.2019г., издадена
от „Автомотор корпорация“ АД и заплатена на 15.08.2019г., за което плащане от
„Автомотор корпорация“ АД била издадена фактура № ********** от 16.08.2019г. и
2. За заплащане на стойността на дейностите и необходимите части за
оборудването на двигателя, по позиции номера от 1 до 21 включително, както и
позиции №№ 27, 31, 33 и 34, възлизащи на сумата от 1 681.26 лева по
фактура № ********** от 20.09.2019г. на обща стойност 2 413.99 лева,
издадена от „Минчев ауто“ ООД. Съдът намира, че повредата на двигателя,
наложила и неговата подмяна е резултат и съвкупност от неизвършените от страна
на ответника дейности по поддръжката на лизинговия автомобил – навременни
подмени на автомобилни части и консумативи, переодична и задължителна
диагностика, които са довели до влошаване на работата му и най-вероятно са
довели до повредата в горивната дюза, а от там и до увреждането на двигателя.
Както бе посочено по-горе, при посещенията на автомобила в сервиза на
ответника, от служителите
на последния е следвало да се извърши задължителна диагностика и именно от тях
е следвало да се определят необходимите за извършване за конкретното посещение
дейности. Ако такава диагностика е била правена редовно, то би се стигнало и до
засичане проблема на двигателя и конкретно проблема с горивната дюза. По тази
причина и втората претенция съдът намира за основателна и доказана. Поведението
от страна на дружеството-ответник по своята същност представлява нарушение на
принципите за добросъвестност при изпълнение на поетите задължения. Вследствие
неизвършването на необходимите за правилното функциониране на процесното МПС
дейности, чието осигуряване е било задължение на ответника като единствен
технически грамотен и оправомощен за това сервиз, разполагащ с необходимата
техника и боравещ със специализираният софтуер на производителя, са настъпили
вреди за ищеца.
Отговорност по чл.49 от ЗЗД възниква
за лицето, което е възложило работата другиму и са били причинени вреди или
чрез действия, които представляват извършване на възложената работа, или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата. Според ППВС №
9/1966г., отговорността по чл.49 е за вреди, причинени виновно от лицата, на
които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в
умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. Върховният съд
изтъква, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на
възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за
предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за
отговорност на увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения,
които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на
възложената работа. Поради гореизложеното съдът намира за доказано, че вредите
са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената
работа /извършване на неправилна и неточна диагностика/ и чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от техническите и други правила или
характера на работата /ненавременна подмяна на части в автомобила и
неизвършване на диагностика/. Предвид разясненията, дадени в ППВС № 7/1959г.
юридическите лица отговарят по чл.49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници или служители при или по повод изпълнение на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно служител на ответника е проявил
бездействие, намиращо се в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените
му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се е
отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане на отговорността по
чл.49 от ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС по въпроса – Решение № 488/07.12.2012г.
по гр.д.№ 899/2010г. на IV
ГО на ВКС/, при деликт от бездействие, отговорното лице по чл.49 от ЗЗД може да
изключи вината си само ако докаже, че е предприело всички необходими и обичайни
мерки за предотвратяване на вредите, но те са настъпили въпреки това. От
събраните по делото доказателства и от представеният договор за „оторизиран
сервиз“, изцяло неоснователни са доводите на ответника, че при постъпването в
сервиза на автомобила и при извършването на обслужването на същия, за него не е
съществувало задължение за съобразяване на същото с предписанията на
производителя, следователно не са годни да оборят презумпцията за вина,
независимо от нейната форма. Освен задълженията, произтичащи от договора с
вносителя на марката и представител на производителя за България, ответникът е
бил длъжен да полага за представения му за обслужване и ремонт автомобил
грижата на добър стопанин и търговец. Описаните деяния – действия и
бездействия, извършени от служители на ответника, представляват неизпълнение на
задължението за полагане на грижата на добър стопанин в периода на осигуряване
на гаранцията на автомобила и на извършване на гаранционни и извънгаранционни
ремонти и дейности по него, и са в нарушение на общото правило да не се вреди
другиму. Налице е: несъответствие между правно дължимото от страна на ответника
поведение, и фактически осъщественото такова; причинна връзка между
противоправното поведение и вредата, и вина, за която е въведена законова
презумпция и тя се предполага до доказване на противното / чл.45, ал.2 от ЗЗД/.
Ответникът по делото не е провел успешно доказване, че е изпълнил задължението
си за спазване на правилата за поддръжка и сервизно обслужване, съобразно
предписанията на производителя, каквото е следвало в качеството си на оторизиран
сервиз, даващ гаранция за лизингов автомобил да осигури. Доказа се по делото,
че компютърна диагностика на автомобила може да се направи само в оторизираните
сервизи на марката, и в частност в уговорения за целта сервиз на ответника,
защото само те притежават диагностични софтуери и онлайн достъп до базата данни
на производителя. Неоснователно се твърди несъдействие от страна на ищеца за
осигуряване извършването на предписаните дейности. В случая, от значение е
факта, че въпреки заявеното от страна на ищеца обслужване на автомобила и
предоставянето му на място в сервиза на ответното дружество, и въпреки
задълженията на оторизираният сервиз по поддръжката на автомобила, поети с
цитираните по-горе договори и техническите знания и умения, предписаните дейности
не са били извършени съобразно представения по делото план. Опровергани са
твърденията на ответното дружество, че ищецът е отказвал извършване на сервизно
обслужване, тъй като гаранцията на автомобила е била валидна до посоченият нейн
край, което в случай на отказ от съобразяване на обслужването на процесното МПС
с предписанията на производителя, е следвало, според описаното в гаранционната
и сервизна книжка, да доведе до нейното прекратяване. Със свидетелските
показания и със събраните писмени доказателства – фактури, поръчки и други,
ищецът е доказал, че на посочените в същите документи дати е представял
автомобила за обслужване. От същите документи и от показанията на свидетелите,
осигурени от ответника, е видно, че приемчикът, работещ в сервиза прави
записите по заявките и ги въвежда в програмата, като било възможно да ги
интерпретира, т.е. изцяло преценката е на служителя каква конкретна причина за
приемане на автомобила да впише в поръчката. За обикновения ползвател представянето
за обслужване на автомобила в „оторизиран сервиз“, още повече, че като
лизингополучател е имал задължението да поддържа автомобила в гаранция, в
изправност, означава, че при предоставянето му на служителите на сервиза, той
им се доверява, тъй като именно те са компетентни и чрез техниката, знанията и
уменията, с които разполагат и боравят, следва да изпълняват вменените им в
това качество задължения по поддръжката и ремонта на автомобила. Горното налага
извода, че в резултат на поведението на служителите на „оторизираният сервиз“,
отговарящ за гаранционно и извънгаранционно обслужване на лизингов автомобил,
което обслужване е следвало да бъде съобразено с предписания план на
производителя, и което поведение се изразява в неизпълнение на задължителните
изисквания и алгоритъм за извършване на поддръжка и обслужване, както и
непривеждането на процесното МПС в техническа изправност, са довели до
твърдените от ищеца вреди. Налице са всички изискуеми по чл.49 във вр.с чл.45
от ЗЗД предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество, което в
качеството си на оторизиран сервиз е било задължено да спази предписанията на
производителя по отношение на извършените дейности по процесното МПС, като
отговорността му е безвиновна и има обезпечително-гаранционна функция. Доказани
са и конкретните вреди, причинени на ищеца, от служители, на които отговорния
по чл.49 от ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди са били причинени при
или по повод на изпълнението й и по вена на изпълнителя, при наличието на
причинна връзка между тях.
Предвид гореизложеното предявените
обективно съединени искове се явяват доказани както по своето правно основание,
така и по размер, поради което следва да се уважат изцяло, като ответника бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 8 612.37 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди и изразяваща се в стойността на частите и
дейностите по ремонт и обслужване на автомобила, закупуване на нов двигател и
оборудването му за превозното средство „Ситроен“, модел „Джъмпър“, шаси № VF7YD3MFC12E44903, настъпили вследствие на
неправомерно бездействие от страна на служителите на ответното дружество и като
резултат от неизпълнение на задължението за извършване на предписани от
производителя дейности по гаранционното обслужване и поддръжка на автомобила,
формирана както следва: от сумата 3 686.11 лева, заплатени от ищеца по
фактура № 334639/14.11.2018г. – стойността на извършен ремонт във Франция; от
сумата 3 245.00 лева, заплатени от ищеца за закупуване на нов двигател от
„Автомотор корпорация“ АД, както и сумата от 1 681.26 лева, извършени
дейности за оборудване на закупеният двигател по фактура №
**********/20.09.2019г., издадена от ответника. Върху главницата следва да се
присъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 21.05.2020г.
до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявените искове, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 254.49 лева
– заплатени държавна такса за производството по делото, възнаграждение на
вещото лице и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
заплатено от ищеца. Същото е в размер на 760.00 лева, който размер е изцяло
съобразен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и е ориентиран към минимума съобразно
цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Минчев ауто“ ООД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Христо Ботев“ № 3, ЕИК *********,
представлявано от управителя Минчо Петров Минчев, да заплати на „Унион Кехлибар - Евротур” ООД със
седалище и адрес на управление: гр.Бяла, обл.Русенска, ул.”Панайот Волов” № 19,
ЕИК *********, представлявано от управителя Христо Георгиев Николов, сумата от
8 612.37 лева /осем хиляди шестстотин и дванадесет лева и тридесет и седем
стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди и изразяваща се в
стойността на частите и дейностите по ремонт и обслужване на автомобила,
закупуване на нов двигател и оборудването му за превозното средство „Ситроен“,
модел „Джъмпър“, шаси № VF7YD3MFC12E44903,
настъпили вследствие на неправомерно бездействие от страна на служителите на
ответното дружество и като резултат от неизпълнение на задължението за
извършване на предписани от производителя дейности по гаранционното обслужване
и поддръжка на автомобила, формирана както следва: от сумата 3 686.11 лева
/три хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и единадесет стотинки/, заплатени
от ищеца по фактура № 334639/14.11.2018г. – стойността на извършен ремонт във
Франция; от сумата 3 245.00 /три хиляди двеста четиридесет и пет/ лева,
заплатени от ищеца за закупуване на нов двигател от „Автомотор корпорация“ АД,
както и сумата от 1 681.26 лева /хиляда шестстотин осемдесет и един лева и
двадесет и шест стотинки/, извършени дейности за оборудване на закупеният
двигател по фактура № **********/20.09.2019г., издадена от ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.05.2020г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1 254.49 лева /хиляда двеста петдесет и четири лева и
четиридесет и девет стотинки/ – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: