О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1271 Година 2020, 05.08.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен Съд – Пловдив ІІ отд., VII състав
от публичното заседание на 24.06.2020г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ
като разгледа докладваното от СЪДИЯ КОЛЕВ адм.
дело номер 1095 по описа за 2020 година и
като обсъди :
Постъпила е искова молба от О.Л.Д.
*** срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
с адрес на призоваване гр.Бургас за присъждане на обезщетение в размер
на общо 360 лева, представляващо обезвреда за причинените
му имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение
в съдебното производство по обжалване наказателно постановление №16-14 от
10.07.2019г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“
– Пловдив срещу ищеца, поради частичната му отмяна като незаконосъобразно с Решение №404 от 04.03.2020г. по НАХД
№4588/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV-ти н. състав. Претендира
присъждане и на законни лихви, и на разноски.
Ответникът – ИАРА – Бургас
оспорва така предявената исковата претенция с основание в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди /ЗОДОВ/,
настоява за отхвърлянето им. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата
претенция.
Пловдивският Административен Съд –
Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото произ-водство доказателства,
намира за установено
следното.
Не е спорно между страните, че със съдебно решение №404 от 04.03. 2020г. по НАХД №4588/2019г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XIV-ти н. състав е било частично отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление №16-14 от 10.07.2019г.,
издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив
срещу Д., с което му е била наложена „Глоба“ в размер на 1 200 лева за
нарушение по чл.35 ал.1,т.7 във вр. с чл.73 ал.1 ЗРА,
като са били отнети в полза на Държавата и 1 бр. въдица и 1 бр. устройство тип
„парашут“.
По отношение претендираните
имуществени вреди в размер на 360 лева, представляващи направени разноски по
делото пред Районния съд за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със
законните лихви върху посочената главница, считано от датата на съдебното
решение, се констатира от приложеното дело, че районният съдия с акта си от
04.03.2020г. е частично отменил оспореното НП.
Производството пред последния съд обаче
се е развило, като е било проведено последно о.с.з. на дата 12.12.2019г., когато е приключило съдебното дирене, а
решението е постановено на дата 04.03.2020г., т.е. след влизане в сила на
Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди/ДВ, бр. 94 от 29.11.2019г./, с чийто § 9 от ПЗР в чл.63 ЗАНН
се създават ал.3, ал.4 и ал.5, предвиждащи ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН. А съгласно чл.8 ал.3 ЗОДОВ, когато закон или указ е
предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
В случая се претендира обезщетяване на
причинени имуществени вреди, настъпили в хода на съдебно производство по
обжалване на НП. Отговорността за разноски по конкретно дело е правото на
едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разходи от страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Тази
отговорност произтича от процесуалния закон и е уредена от него, като
фактическият състав, от който се поражда, включва: неоснователно предизвикан
правен спор; разноски, причинени от водене на делото по повод този спор и съдебно
решение в полза на претендиращия разноските субект. Тя е обективна, безвиновна отговорност, но не е отговорност за вреди,
защото обхваща само доказаните в текущия процес разходи на страната. Затова
отговорността за разноски може да се осъществи само по висящия процес, в който
страната своевременно е предявила искането си за заплащането им, но не и с отделен
иск. Отговорността за разноски по правило е санкция за неоснователно
предизвикания правен спор.
След като от 03.12.2019г. е налице новото процесуално правило на чл.63 ал.3 ЗАНН, то на проведеното на 12.12.2019г. открито
съдебно заседание, страната е могла да претендира присъждане на разноски по
приложимата незабавно процесуална норма, което обаче не е било съобразено, въпреки
че адв. Димова – М. се е явила лично в него.
Или иначе казано, наличието на
специален ред за обезщетяване на страната за понесените от нея разходи в
процеса, изключва приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ на основание чл.8 ал.3
от същия закон и обосновава извода за недопустимост на обсъждания иск, което
налага същия да бъдат оставен без разглеждане, а производството по делото –
прекратено.
При този изход на спора на ответника се
дължат 100 лева разноски за осъществената защита от юрисконсулт.
Ето защо и поради
мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отд., VІІ състав :
О
П Р Е
Д Е Л И
ОТМЕНЯ определението от 24.06.2020г., с което
е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата претенция на О.Л.Д. *** срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
с адрес на призоваване гр.Бургас за присъждане на обезщетение в размер
на общо 360 лева, представляващо обезвреда за причинените
му имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение
в съдебното производство по обжалване наказателно постановление №16-14 от
10.07.2019г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“
– Пловдив срещу ищеца, поради частичната му отмяна като незаконосъобразно с Решение №404 от
04.03.2020г. по НАХД №4588/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV-ти н. състав и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСЪЖДА О.Л.Д. *** да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури/ИАРА/
– Бургас, ул. „Княз Ал. Батенберг“№1 сумата от 100/сто/ лева разноски
по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :