Р Е Ш
Е Н И Е
№ 55
гр.
Враца, 22.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 23.11.2020г. /двадесет и трети ноември две хиляди и
двадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 11 по описа на Административен съд - Враца за
2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.И.Д. *** против
Заповед № 1957/08.11.2019 г. на Кмета на Община Враца, с която е наредено
премахването на строеж “Външна тоалетна“, находящ се
в ХIІ-284, кв. 148
по плана на ЦГЧ, гр.***, с административен адрес гр. *** .
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед поради съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се нарушаване
на принципа на съразмерност в административния процес, тъй като в жилищната
сграда няма тоалетна и е невъзможно обитаването ѝ без ползването на
външната такава. Твърди се, че тоалетната е изградена преди повече от 97 години
при спазване на действалите към момента на изграждане строителни правила и
норми. Прави се искане за отмяна на оспорения административен акт. Претендират
се направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката,
чрез процесуалния представител адв. С.С. ***, поддържа жалбата.
Ответникът - Кмета на Община Враца, не изразява становище по
жалбата.
Заинтересованата страна С.И.Д. изразява становище за
основателност на жалбата и незаконосъобразност на оспорения административен
акт.
Заинтересованата страна „Т.Б.“ АД ***, представлявана от юрисконсулт
В.Б., в депозиран писмен отговор изразява мотивирано становище за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административен
съд - Враца, като взе предвид събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Във връзка със сигнал вх. № 9100-585/13.06.2019 г. от М.П. –
**, съдържащ твърдение за неприятни миризми от постройка в съседен имот, находящ се на адрес гр. *** , със заповед № 916/10.06.2019
г. кметът на Община Враца назначил комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ. Комисията
извършила проверка на място, при което установила, че в урегулиран поземлен
имот XII-284,
кв. 148 по плана на ЦГЧ гр. *** попада триетажна административна сграда с
идентификатор 12259.1019.284.1 по кадастралната карта на гр. *** със застроена
площ 141 кв.м., собственост на ЧПБ „Т.“ АД гр. ***. На североизточната фасада
на административната сграда е разположена външна тоалетна със септична яма и
размери 1,25 м./0,95 м., височина 2,05 м.
Комисията е изготвила Констативен протокол № 20/14.08.2019
г., с който е предложила на кмета на община Враца да издаде заповед на
основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ за премахване на строеж „външна тоалетна“, тъй
като същият не отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 2 от ЗУТ.
Констативният протокол е връчен на жалбоподателката
Д.И.Д. (на 04.09.2019 г.) и на заинтересованите страни С.И.Д. (на 04.09.2019 г.)
и „Т.Б.“ АД *** (на 03.09.2019 г.).
Видно от Констативен протокол от 17.09.2019 г., по
Констативен протокол № 20/14.08.2019 г. в законоустановения
7-дневен срок в Община Враца е постъпило възражение от Д.И.Д. и С.И.Д..
Изложени са данни за реконструкция на строежа през м. април 2019 г.
Последвало е издаването на обжалваната Заповед № 1957/08.11.2019
г. на Кмета на Община Враца, с която на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ е
наредено премахването на строеж “Външна тоалетна“, находящ
се в ХIІ-284,
кв. 148 по плана на ЦГЧ, гр. ***, с административен адрес гр. *** . Административният
орган е приел строежа за неподходящ по местонахождение. Изложил е мотиви за
това, че постройката попада в чужд имот и не отговаря на нормативните, техническите
и санитарно – хигиенни изисквания. Заповедта е подписана от М.П. – ** за
времето от 07.11.2019 г. до 08.11.2019 г. включително, съгласно Заповед №
1932/06.11.2019 г. на Кмета на Община Враца. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателката по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, като в законоустановения 14 – дневен срок същата е упражнила
правото си на жалба пред Административен съд – Враца.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото
е допусната съдебно - техническа експертиза, чието заключение съдът възприема
като компетентно изготвено.
В отговор на поставените въпроси вещото лице е приело, че обектът
в оспорената заповед е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За същия в
Община Враца, включително в информационната система, не се открива Разрешение
за строеж. Видно от Регулационния и кадастрален план от 1987 г., върху част от
мястото, където понастоящем е ситуирана тоалетната,
попада ъгъла на отразена в плана масивна стопанска постройка. Същата постройка
е отразена и в приложена по делото извадка от Кадастрална карта от 1967 г. В Застроителния план от 1987 г. е отразено застрояване със
същата конфигурация. Според вещото лице, би следвало стопанската постройка да е
реализирана в периода 1955 г. – 1967 г., а в периода след 1987 г. – 2005 г. да
е съборена. Не са налице данни как попивната яма се е
вписвала в ъгъла на стопанската сграда, както и кога точно след 1987 г. е
съборена последната.
Вещото лице е посочило, че към 1930 г. не са на разположение
правила и нормативи за изграждане на външна тоалетна (в частност попивна яма). В периода 1941 г. – 2001 г. с действащите
нормативни актове са регламентирани отстояния за
изграждане на попивни ями от регулационните линии на
парцелите в диапазон 2 – 4 м. Процесната външна
тоалетна (в частност попивна яма) до 1994 г. е ситуирана в имот № 2589 на регулационната линия с имот № 2590.
След 1994 г. е поставен знак за общност между двата имота и попивната
яма попада в ситуация на разстояние по-малко от 3 м. от регулационната линия с
имот № 2588. През този период външната тоалетна (в частност попивната
яма) не отговаря на правилата и нормативите на действащите нормативни
документи. Към момента външната тоалетна не отговаря на правилата и нормативите
по действащия ЗУТ.
Вещото лице е констатирало, че в действащия регулационен план
на гр. *** процесната постройка не е отразена. На
практика същата се засяга от предвижданията на плана дотолкова, доколкото
попада в чужд имот, разположен в ЦГЧ, отреден за средноетажно
застрояване.
При направена справка в Община Враца вещото лице е
установило, че процесната постройка не е нанесена
както в кадастралните и регулационни планове от 1955 г. и 1987 г., така и в
действащия към момента регулационен и кадастрален план от 2011 г.
В експертното заключение подробно е описано разпределението
на жилищната сграда и са посочени причините, поради които не е възможно
външната тоалетна да се включи към съществуващата канализация. Вещото лице е
заключило, че има техническа възможност за изграждане на тоалетни в сградата –
на първи и втори етаж има. Въпросът се свежда до конструктивно обследване на
сградата и изготвяне на проектна документация.
Експертът е констатирал, че не съществува стена между ПИ с
идентификатор 12259.1019.284 и ПИ с идентификатор 12259.1019.222. Стена е
изградена в ПИ с идентификатор 12259.1019.284. Към жилищната част на втория
етаж и към мазата няма друг подход, освен откъм ул.*** . Вещото лице е
заключило, че е възможно реализиране на вътрешно стълбище откъм бул. *** към
втория етаж и мазата, което би било свързано както със значителна реконструкция
и вътрешно преустройство на цялата сграда, така и с редукция на съществуващата
търговска и жилищна площ.
По делото са допуснати и разпитани
трима свидетели на жалбоподателката – Ц.И.Н., С.М.П.
и И.Л.Д..
Свид.Н. през 1966 г. закупил имот до този
на жалбоподателката. От тогава му е известно, че
единствената тоалетна в къщата е външна. Описва подробно местоположението
ѝ, както и че първоначално е била изградена от дъски. Посочва, че в
миналото всички къщи откъм главната улица са била „на ями“. Понастоящем в
неговия имот има вътрешна тоалетна, която е свързана с канализацията на
главната улица.
Свид.П. заявява, че знае имота на жалбоподателката от 1953 г. Тогава в него е имало външна
тоалетна, която съществува на същото място и до момента. Свидетелят посочва, че
е влизал в къщата и познава разположението ѝ. Не му е известно дали има
канализация.
Свид.Д. твърди, че знае имота от 1963 г.
От тогава до днес границите му не са променяни. Има голяма стена, която дели
съседната банка с имота. В къщата няма тоалетна. Има две стаи и малко
коридорче, а семейството на живеещата в имота С.Д. има три деца.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта е издадена от компетентен административен орган.
Правомощието на органа е предмет на изрична законодателна регламентация в
нормата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Кметът на
общината е органът, който може със заповед да задължи собствениците на обект да
го премахнат при наличие на посочените в правната норма хипотези. Страните не
спорят относно компетентността.
Заповедта е издадена при спазване на установената за нея писмена форма. ЗУТ
не въвежда особени правила за съдържанието на заповедта, поради което са
приложими общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове
по чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта са
посочени фактическите и правни основания за нейното издаване, органът -
издател, адресатът на акта, датата на издаване, налице е разпоредителна част с
ясно формирано волеизявление на органа, посочен е реда за оспорване и фигурира
подпис на издателя. Фактическите обстоятелства по заповедта са в корелация с
разпореждането на органа.
При издаване на заповедта са спазени разписаните в чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ административнопроизводствени
правила. Заповедта е издадена въз основа на Констативен протокол №
20/14.08.2019 г., съставен от комисия от служители на общината. С уведомление изх. № 9100-585/2/ от 02.09.2019 г. препис от
протокола е връчен на заинтересованите лица, като същите са били поканени за изслушване
в 7-дневен срок от получаване на писмото. Обстоятелството, че заинтересованите страни
не са били изслушани преди изготвяне на протокола не представлява съществено
нарушение на процедурата, тъй като на лицата е осигурена възможност да
осъществят правото си защита, като изразят становище и представят доказателства
във връзка с констатациите на комисията. Д.И.Д. и С.И.Д. са подали възражение,
което е взето предвид и обсъдено от органа в оспорения административен акт.
Органът е спазил и общото правило по чл. 35 от АПК за изясняване на
релевантните за случая факти и обстоятелства, като служебно е събрал относимите доказателства във връзка с правомощието по чл. 36 от АПК. Изяснените от органа
обстоятелства са обективирани в оспорената заповед.
Заповедта е съответна на материалния закон.
Строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
В случая, описаният в заповедта обект отговаря на критериите за строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, кметът на общината може да задължи със заповед
собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или
ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали
огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1,
т. 1 – 15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения,
насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността,
безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата
и спокойствието на гражданите.
Мотивите на
административния орган за неподходящо местонахождение на строежа поради
попадане в чужд имот са относими към законността му,
но нямат връзка с предпоставките за премахване по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ.
Останалите фактически основания за премахване на процесната
сграда, а именно, че същата не отговаря на нормативните, техническите и
санитарно – хигиенни изисквания, се доказват от заключението на вещото лице по
изготвената съдебно – техническа експертиза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, второстепенни постройки на допълващото
застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар,
кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в
урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване.
Процесният строеж е ситуиран
на разстояние по-малко от 3 м. от регулационната линия с имот № 2588 и попада в
имот, разположен в ЦГЧ, отреден за средноетажно
застрояване.
Съществуването на строежа за продължителен период от време му отрежда
място сред заварените обекти по смисъла на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. В тази
процедура не се изследва законността и търпимостта на обекта. Доколкото по
отношение на процесния строеж самото местоположение е
неподходящо, обективно е невъзможно същият да бъде преобразуван или ремонтиран.
Затова единствената правна възможност по отношение на него е да бъде премахнат.
Друг аргумент за правилната преценка на органа
за необходимост от премахването е невъзможността процесната
външна тоалетна да се включи към съществуващата канализация, съгласно
заключението на вещото лице. Разпореденото ѝ
премахване е в обществен интерес, съобразно целта на закона, визирана в чл.
195, ал. 5 от ЗУТ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката
за нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като в жилищната
сграда няма тоалетна. Съгласно заключението на вещото лице по изготвената
съдебно – техническа експертиза, което не е оспорено от страните, има техническа
възможност в сградата да бъде изградена тоалетна и да бъде включена към
съществуващата канализация.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че
обжалваната Заповед № 1957/08.11.2019 г. на Кмета на Община Враца се явява законосъобразна
и жалбата против нея следва да бъде отхвърлена.
При този изход да спора и
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК заинтересованата страна „Т.Б.“ АД има
право на разноски. С оглед своевременно направено искане за това, в полза на дружеството
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00
лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр.
с чл. 144 АПК.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Д. *** против Заповед № 1957/08.11.2019 г. на Кмета на Община
Враца, с която е наредено премахването на строеж “Външна тоалетна“, находящ се в ХIІ-284, кв. 148 по плана на ЦГЧ, гр. ***, с
административен адрес гр. *** .
ОСЪЖДА Д.И.Д. *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 100,00
(сто) лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на заинтересованите страни С.И.Д.
*** и „Т.Б.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** .
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати
препис от същото.
Административен съдия: