№ 1422
гр. Пазарджик, 09.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20215220102591 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:47 часа се явиха:
Ищцата М.Ч., се явява лично и с пълномощника си адв. З.,
преупълномощен да я представлява от първоначалния пълномощник адв. М..
Не се явява ответникът И.Ч., редовно и своевременно призован.
Призовката му е връчена лично в срока по чл. 56, ал. 3 от ГПК.
Не се явява представител за Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Пазарджик, която е уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
От същата е представен социален доклад.
АДВ. З.: - Считам, че няма процесуална пречка и моля да дадете ход на
делото.
Съдът при условията на чл. 142, ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. З.: - Поддържаме изцяло исковата молба, няма да правим
уточения и допълнения. Поддържаме направените доказателствени искания.
Водим двамата свидетели.
Съдът счита, че исковата молба се нуждае от изправяне, тъй като наред
с брачния иск ищецът следва задължително да предяви исковете за
родителски права, местоживеене, лични отношения и издръжка на децата от
брака, за издръжката между съпрузите, за името и за ползването на семейното
1
жилище, а ако няма да претендира издръжка или ползването на семейното
жилище изрично да заяви това обстоятелство. В случая видно от диспозитива
на исковата молба ползване на семейното жилище не се претендира, а в
обстоятелствената част не е посочен неговият адрес. Липсва изявление и по
въпроса за издръжката между съпрузите. Ето защо ще следва да се даде
възможност на ищеца да допълни исковата молба, като изпълни изискванията
по чл. 322, ал. 2 от ГПК.
АДВ. З.: - Уточняваме, че семейното жилище на съпрузите е в гр. ***,
на ул. **, № *, ет. *. Същото е собственост на майката на ищцата и искаме да
ни бъде предоставено за ползване на нас. По въпроса за издръжката между
съпрузите заявявам, че не претендираме издръжка от съпруга.
Съдът счита, че ще следва да състави и да обяви на страните доклада по
чл. 146 от ГПК, в следния смисъл.
Предявен е иск по чл. 49, ал. 1 от СК към който е присъединено и
искане по чл. 49, ал. 3 от СК за постановяване на развода по вина на
ответника. В исковата молба ищцата М. ЦВ. Ч. твърди, че с ответника И.. Л.
Ч. са сключили брак на ** г в гр. П., от който е родено детето Ц. И. Ч., родена
на **., която все още не е навършила пълнолетие. Твърди, че след
сключването на брака съпрузите са живели в семейно жилище в гр. П., ул. **
като първоначално отношенията им са били обичайните като между съпрузи.
Твърди, че без видима причина от поведението на ответника е настъпила
негативна промяна и той започнал да проявява необоснована ревност, да я
обвинява, и се стигнало до там, че заявил, че не желае да живеят заедно. В
началото на 2018 година ответникът напуснал семейното жилище и се
преместил да жиеве в с. м.к. при родителите си заявявайки категорично, че не
иска да живее заедно с ищцата. От момента на фактическата раздяла
ответникът престанал да се интересува от ищцата и от общото им дете –
избягва ги, не ги търси не общува по никакъв начин с тях. Ищцата поддържа,
че е направила опити за заздравяването на брачния съюз, които са били
безуспешни. Ищцата твърди, че въпреки отказа на ответника да заживеят
отново като семейство, той упорито отказва да се разведе по взаимно
съгласие с нея. Твърди, че поради всички горе изложени причини бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен и съществува само формално, а между
съпрузите липсва доверие, взаимно уважение и разбирателство. Същите са се
2
отчуждили един от друг и всеки от тях има самостоятелен живот. Твърди, че
вина за това дълбоко и непоправимо разстройство на брака има единствено
ответникът. Твърди, че от момента на фактическата раздяла единствено тя
полага грижи за детето, то е привързано към нея и тя притежава необходимия
родителски капацитет да го отгледа и възпита по правилния начин. Затова
иска от съда да прекрати брака с развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство настъпило по вина на ответника, след развода да упражнява
родителските права по отношение на детето родено от брака. Иска на
ответника да се определи режим на лични контакти с детето, както й да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. считано от датата на
подаване на исковата моллба в съда, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска. Претендира ползването на семейното
жилище в гр. П.. Не претендира издръжка за себе си. На основание чл. 53 от
СК иска след развода да възстанови фамилното си име от преди този брак,
което е Ш.. Моли за предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Съдът УКАЗВА на ищцата, че за основателността на така предявения
иск следва да докаже обстоятелствата за които твърди, че са довели до
дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Във връзка с допълнително съединените искове, следва да докаже
възможността да се грижи за детето, това, че същото се нуждае от издръжка в
претендирания размер над минимума установен в чл. 142, ал. 2 от СК, както и
възможността на ответника да заплаща тази издръжка.
АДВ. З.: - Нямам възражения по доклада. Моля да се приеме.
Съдът пристъпи към събиране на допуснатите доказателства, като
първо докладва постъпилия социален доклад от ДСП гр. П. изготвен след
проведени срещи с родителите и детето.
АДВ. З.: - Запознат съм със социалния доклад, нямам възражения, моля
да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство социален доклад от Дирекция
„Социално Подпомагане“ гр. П. депозиран на 22.10.2021 г.
3
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
СЛЕДВА:
И. И. И.: – на 37 години, българка, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. И. И.: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.
Познавам ищцата, работим заедно в хотел Т.. Тя работи в кухнята, аз съм на
рецепцията. Познавам я от 2019 година. Знам, че има съпруг, но никога не
съм го виждала. Знам, че те са разделени, не живеят заедно. Не сме
обсъждали от кога са разделени. Не са ми известни и причините за тяхната
раздяла. Зная, че М. има дете. Тя има момиче на име Ц., което е в трети клас.
Детето живее с майка си. Майка му се грижи за него, като нейната майка й
помага. Знам, че бащата не се интересува от детето. Била съм свидетел, как тя
иска временно да го гледа а той категорично отказва. Познавам детето,
изглежда добре гледано, здраво, добре облечено, на училище ходи, не е
лишено от грижа. Ищцата работи като готвач. С издръжката на детето се
справя, но знам, че й е трудно. Бащата не поема никакви финансови
ангажименти към детето. Знам, че тя много настояваще пред него той да й
закупи – на Ц., яке и обувки за зимата и той се съгласи, но след много
настояване от нейна страна и уговорки. Чувала съм от ищцата, че има
финансови затруднения, но не ми е споделяла да е търсила заеми, за да
покрива разходите си.
АДВ. З.: – Нямам други въпроси.
Свидетелката И. И. напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
В. П. Н.: - на 28 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. В. Н.: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.
4
Познавам ищцата като много отговорен човек. Знам, че тя има съпруг.
Познавам я от девет години. За това време съм виждала съпруга й точно три
пъти. Знам, че не живеят заедно. Двамата се разделиха след като се
запознахме с нея. Приблизително две години след като се запознах с ищцата
двамата се разделиха. Тя напусна жилището. Двамата живееха заедно в с.
м.к., след което тя напусна къщата в м.к. и се премести в П.. Не са ми
известни причините за тази раздяла. Знам, че двамата имат дете. Познавам
детето, трети клас е, живее с майка си в П.. Бащата взима детето почти всяка
седмица за по един ден, след което го връща. Но знам, че детето е разстроено
след като го върне бащата. Не знам как прекарват времето си заедно детето с
бащата. Не сме обсъждали какво е правил бащата и къде е водил детето.
Майката основно е поела финансовата издръжка на детето. Това го знам от
нея. Знам, че бащата дава някакви средства около 40 лв. седмично във връзка
с училището на детето – за джобните му през деня. Дрехи и храна за детето
бащата не купува, всичко това майката го поема. Не знам бащата какво
работи, майката е главен готвач в хотел „Т.“. Не ми е известно какво е
отношението между съпрузите в момента и след тяхната раздяла, нито знам
защо са се разделили. Майката е много грижовна, добре се грижи за детето,
чисто е, спретнато, добре облечено, редовно посещава училище.
АДВ. З.: – Нямам други въпроси.
Свидетелката В. Н. напусна съдебната зала.
Съдът на основание чл. 59, ал. 6 от СК пристъпи към изслушване на
явилия се в съдебната зала родител – майката М.Ч..
М.Ч.: - Смятам, че аз съм по-подходящият родител за упражняване на
родителските права, защото от нашата раздяла до момента само аз се грижа
за детето. То живее с мен, свикнало е с мен, аз я водя на училище, аз я
взимам, водя я на всички извън училищни занятия – английски език,
гимнастика, плуване, аз ги плащам, аз осигурявам прехраната, знам с какво
обича да се храни, знам навиците й. Чисто получавам 1500 лева. Не винаги се
справям с тази сума, понякога майка ми ми помага. Не знам какво работи
бащата на детето, нещо се занимава с преработка на месо – тип „С.“, но къде,
какво – нито ми е казвал през годините, нито съм го питала. Работи в
предприятие, като служител. В жилището в което живеем в момента с дъщеря
ми е на родителите ми, там има условия за детето. Има отделни стаи за
5
детето, за мен и за майка ми. Ние живеем трите там. Бащата почти не
комуникира с детето извън разговорите по телефона за парите които й е дал за
дневни в училище, като постоянно се интересува за какво ги е изхарчила.
Бащата взима детето, но не го прави редовно, нямал време. Много често
обещава на детето, че ще го вземе и то иска да отиде при него, но той в
последствие не я взима. Аз също работя, но намирам време за нея, той не
може. Когато я взима, седят вкъщи, не знам какво правят, тя не ми казва.
Дъщеря ми после се връща много странна, не споделя къде са ходили и какво
са правили. Аз съм настоявала да ми каже, но детето ми отговаря: „Не ме
питай, не искам да ти кажа.“ Детето тръгва с желание при баща си, връща се и
е разстроена, но си мисля, че той само я разпитва за нас как живеем и какво
правим.
АДВ. З.: - Нямаме доказателствени искания. Не можем да представим
доказателства за доходите на ответника, не знаем къде работи и с какво се
занимава.
Съдът счита, че делото не е изяснено от фактическа страна и с оглед
задължението му по чл. 59, ал. 2 от СК служебно да реши и то в интерес на
детето въпросите относно упражняването на родителските права
местоживеенето, личните контакти и издръжката, намира за необходимо да
изиска допълнителни доказателства от ТД на НАП гр. Пловдив относно
трудовата заетост и доходите на бащата за периода от началото на 2021 г. до
момента. Този факт е от съществено значение във връзка с необходимостта и
задължението да се определи подходяща издръжка за детето, което да е
съобразено с неговите потребности, както и с възможностите на ответника да
я дава. Без съменине тези възможности не могат да бъдат преценени ако по
делото няма доказателства за неговите доходи. Затова, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл. 186 от ГПК да се изиска справка от ТД на НАП гр.
Пловдив за трудовата заетост и за доходите на ответника И.. Л. Ч., ЕГН:
**********, от с. м.к., общ. П., *** за периода от 01.01.2021 г. до момента на
изготвяне на справката.
АДВ. З.: - Нямам други искания.
Съдът счита, че ще следва да отложи делото за събиране на допуснатото
доказателство, поради което
6
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 20.01.2022 г. от 10:00 часа, за
която дата ищцата е уведомена лично, а ответникът и Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. П. се считат за уведомени на основание чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА справката от ТД на НАП гр. Пловдив.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:32
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7