Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 19.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 855 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 2020-0051966/24.08.2020 год. на Цветан Христов Христов, Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към КЗП, е наложена на основание чл.210в, във връзка с чл.231 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева на **********ЕАД, представлявано от А.И.Д., за това, че на 04.12.2019 г. е извършена проверка в магазин *****в гр.Ловеч, обл.Ловеч******, стопанисван от търговеца. Съставен е КП № 2687578/04.12.2019 г. Проверката е извършена по повод постъпила жалба вх.№ Р-03-1351/26.11.2019 г. и допълнение към жалбата, заведена с вх.№ Р-03-1351/03.12.2019 г. В жалбата си потребителят е заявил, че на 20.11.2019 г. е посетил магазин *****в гр.Ловеч с единствено желание да закупи и намерение да си закупи предплатена карта за 10,00 лв. Служител на търговеца е започнал да работи на компютъра, след което му е посочил къде да се подпише. Подписал е документите, като се доверил безрезервно на служителя, тъй като е възрастен човек. На потребителя не му е предоставена възможност да прочете условията и това което подписва, като е бил убеден, че подписаните документи са за предплатена карта на стойност 10,00 лв., която е заявил още при влизане в магазина. След като е излязъл от магазина е прочел договора и е установил, че е подписал договор с абонаментен план *****за две години с месечен абонамент 15,98 лв. с ДДС. Веднага се е върнал в магазина, но същата служителка се „изсмяла“ и „избягала“. Господин Д. не е желаел абонаментен план. Предвид възрастта му 75 години, няма финансова възможност да заплаща всеки месец 15, 98 лв. за срок от две години и желае договора му да бъде прекратен без да заплаща неустойки.
При проверката на 04.12.2019 г. е установено, че в търговския обект има 4 работни места. Пред самите работни места има поставени столове за сядане. Договорите се изготвят на компютри и се подписват дигитално от потребителите, чрез устройство, поставено пред работното място. Устройството е с много малък размер и малък екран, като от този екран може да се следи изготвянето на договора, екранът е с размери около11х7 см. Установено е че потребителят г-н Д. е посетил търговския обект на 20.11.2019 г., за да си закупи предплатена карта за 10,00 лв., но впоследствие е подписал договор за 2 години с абонаментен план 15,98 лв. На 03.12.2019 г. потребителят е подал писмена жалба до търговеца в магазин ****под вх.№ 19_20178.
При проверката по документи, от която е съставен ППД № К-0114576/23.01.2020 г. са представени от ********* ЕАД относими по случая документи.
На 20.11.2019 г. в стопанисвания от ********* ЕАД магазин ****в гр.Ловеч, обл.Ловеч, на ******, търговецът е приложил нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно извършване на действия от негова страна, които противоречат на изискванетоза добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени, в случая особено уязвима категория потребители – възрастни хора, в нарушение на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Търговска практика се изразява в предоставяне на писмена договорна информация по сложен начин или по начин изискващ повече време за възприемане, като не се вземат предвид типичните за възрастта слабости, не се вземат предвид реалности като свито потребление и бедност на тази група потребители, като са подложени на всички налични стимули наравно с всички потребители без да се вземе предвид тяхната неравностойност и уязвимост.
На ********* ЕАД със Заповед № 327/14.05.2014 г. на председателя на КЗП, е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от ЗЗП – да извършва действия, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, в случая особено уязвима категория потребители – възрастни хора.
На 20.11.2019 г. в стопанисвания от ********* ЕАД магазин ****в гр.Ловеч, обл.Ловеч, ******, търговецът не е изпълнил Заповед № 327/14.05.2014 г. на председателя на КЗП, издадена на основание чл.68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите, което е нарушение по чл.210в от Закона за защита на потребителите.
Нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на §13, т.21 от ДР на ЗЗП. Нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на 15.11.2019 г. на наказателно постановление № 2018 – 0044905 от 11.09.2018 г., потвърдено с решение №245/15.11.2019 г. на Административен съд – Ловеч, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят ********* ЕАД, който го обжалва в срок чрез адв.С. и излага, че наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно, тъй като дружеството не е извършило твърдяното нарушение, допуснати са нарушения при квалификацията на нарушението, липсва анализ на това дали случаят е изолиран, липсват доказателства за други подобни нарушения, които да обосноват налагане на санкцията при условията на повторност, като ако съдът не приеме аргументите за незаконосъобразност, счита, че и е налице маловажен случай на административно нарушение, като излага подробни съображения. Моли моли НП да бъде отменено или алтернативно изменено, като се наложи имуществена санкция в минималния предвиден размер от 1 000 лв., тъй като АНО необосновано е наложил санкция в размер на 5 000 лв. Моли да им се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител. Представени са писмени бележки.
Ответникът - КЗП-РД-Русе, редовно призован не изпраща представител. Представено е писмено становище.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите К.И., В.Ч. и Г.Б., от становищата на процесуалните представители на страните, изразени в писмените бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 27.02.2020 год. бил съставен Акт № 0051966 за установяване на административно нарушение от св. К.И., в присъствието на св. В.Ч. и Г.Б., срещу ********* ЕАД, за това, че след извършена проверка с КП № 2687578/04.12.2019 г. търговецът използвал нелоялна търговска практика на основание чл.68л, ал.1, във връзка с чл.68, във връзка с чл.68г, ал.1 от ЗЗП, а именно: Проверката е извършена по повод постъпила жалба в КЗП РД Русе, заведена с вх.№ Р-03-1351/26.11.2019 г. и допълнение към жалбата, заведено с вх.№ Р-03-1351/03.12.2019 г. В жалбата си потребителят е заявил, че на 20.11.2019 г. е посетил магазин *****в гр.Ловеч с единствено желание да закупи и намерение да си закупи предплатена карта за 10,00 лв. Служител на търговеца е започнал да работи на компютъра, след което му е посочил къде да се подпише. Подписал е документите, като се доверил безрезервно на служителя, тъй като е възрастен човек. На потребителя не му е предоставена възможност да прочете условията и това което подписва, като мислил, че подписаните документи са за предплатена карта на стойност 10,00 лв., която е заявил още при влизане в магазина. След като е излязъл от магазина и прочел договора е установил, че е подписал договор с абонаментен план *****за две години с месечен абонамент 15,98 лв. с ДДС. Веднага се върнал в магазина при служителката , но същата служителка се „изсмяла“ и „избягала“. Господин Д. не е желаел абонаментен план и предвид възрастта му 75 години и че няма финансова възможност да заплаща всеки месец 15, 98 лв. за срок от две години, пожелал договора да бъде прекратен без да заплаща неустойки.
При проверката на 04.12.2019 г. е установено, че в търговския обект на *****има 4 работни места. Пред самите работни места има поставени столове за сядане. Договорите на потребителите се изготвят на компютри и се подписват дигитално от тях, чрез устройство, поставено пред работното място. Устройството е с много малък размер и малък екран, като от този екран може да се следи изготвянето на договора, екранът е с размери около11х7 см. Г-н Д. е посетил търговския обект на 20.11.2019 г., за да си закупи предплатена карта за 10,00 лв., но впоследствие е подписал договор за 2 години с абонаментен план 15,98 лв. На 03.12.2019 г. потребителят е подал писмена жалба в магазин ****под вх.№ 19_20178.
Търговската практика насочена към уязвима група възрастни потребители се изразява в следното: предоставя се писмена договорна информация по сложен начин или по начин, изискващ повече време за възприемане, не се вземат предвид типичните за възрастта слабости, не се вземат предвид реалности като свито потребление и бедност на тази група потребители и те да бъдат подложени на всички налични стимули наравно с всички потребители без да се вземе предвид тяхната неравностойност и уязвимост.
Председателят на КЗП – София е издал заповед № 327/14.05.2014 г., с която на основание чл.68л, ал.1 от ЗЗП забранява прилагането на нелоялна търговска практика по чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.1 от ЗЗП от страна на ****ЕАД, изразяващо се в извършване на дейности от търговеца, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или за когото се отнася, в случая особено уязвима категория потребители – възрастни хора.
На 20.11.2019 г. в магазин ****в гр.Ловеч, ******, стопанисван от ****ЕАД е извършено нарушение, което е нарушение по чл.210в от Закона за защита на потребителите. Актът е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството – Д.М.и екземпляр от същия му е връчен. По акта представителят на търговеца е вписал, че има възражения, но такива не са приложени към преписката. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
Актосъставителят и свидетелят по акта поддържат констатациите по акта, като дават подробни обяснения за извършената проверка и констатираното нарушение.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, съгласно представените заповеди към административнонаказателната преписка/ заповед № 356 ЛС/22.04.2015 г. и № 647/21.08.2019 г.на Председателя на КЗП/.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че направените възражения в жалбата са неоснователни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от дружеството жалбоподател нарушение на чл. 210в от ЗЗП. Според разпоредбата на чл. 210в от ЗЗП/действащ към датата на нарушението/ "Който не изпълни заповед по чл. 68л ал. 1 или разпореждане по чл. 68л ал. 3 се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 50 000 лв". Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. В чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП е предвидено какво представлява заблуждаваща търговска практика – когато противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители, а ал. 2 сочи като особено уязвими към търговската практика или към стоката или услугата, за които се отнася търговската практика, поради умствен или физически недостатък, възраст или доверчивост на група потребители, когато търговецът е могъл да предвиди това. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е използвал нелоялна търговска практика, тъй като е предоставил писмената договорна информация по сложен начин или по начин, изискващ повече време за възприемане на потребителя Й. Д., който е на 75 години. Установено е по делото, че Д., посещавайки магазина на 20.11.2019 г. е заявил желание за закупуване на предплатена карта на стойност 10.00 лв., но вместо това от обслужилият го служител е получил договор с абонаментен план за срок от две години с месечен абонамент 15.98 лв. с ДДС. В случая, единствената цел на търговеца е била сключването на сделка, независимо на каква цена за потребителя, като търговецът не се е съобразил с характерните за възрастта на потребителя особености, не му е предоставил възможност да прочете условията и документите, изготвени на компютър, които подписва, а му е посочено само място за подпис, като същият се е доверил на служителката и е подписал договора, смятайки, че се подписва за да получи предплатена карта. Тези действия на търговеца противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и тези действия на търговеца са променили икономическото поведение на възрастния потребител- г-н Д.. По този начин жалбоподателят е приложил спрямо потребителя г-н Д. нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в във връзка с чл. 68г ал. 1 от Закона за защита на потребителите, изразяваща се в неполагането на достатъчно грижи към една особено уязвима група от потребители и съществено променяне на икономическото им състояние. Не се споделя възражението изложено в писменото становище на жалбоподателя, че е налице валиден сключен договор и липсват доказателства за желанието на потребителя, тъй като както беше посочено по-горе на потребителя не му е предоставена възможност да прочете изготвения договор, подписал го е дигитално, а колкото до това, че на всеки потребител се предоставя детайлна информация относно предлаганите планове и такава е налична на интернет страницата на дружеството, тук отново се пропуска обстоятелството, че в случая се касае до възрастен потребител. Нещо повече в противоречие с твърдяното от жалбоподателя, че служителите са на разположение на клиентите за съдействие и разяснения, се явява заявеното в допълнението към първоначалната жалба от г-н Д., че след като е прочел договора и е установил, че му е предоставена услуга, каквато не е заявявал и се е върнал в магазина, служителката се «изсмяла и избягала». В подкрепа на констатацията за извършено нарушение са освен писмените доказателства, приложени към преписката и показанията на разпитаните свидетели, които са логични, последователни и непротиворечиви.
Безспорно установено по делото е, че на жалбоподателя със Заповед № 327/14.05.2014 г. на председателя на КЗП, влязла в сила на 24.09.2014 г. е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, то той не е изпълнил тази заповед, която касае напълно идентичен случай и по този начин е извършил нарушение по чл. 210в от ЗЗП, за което е санкциониран, поради което не се споделя възражението относно неяснота за какво нарушение става въпрос и неправилна правна квалификация.
Съдът счита, че административнонаказателното производство е проведено при спазване на процесуалноправните изисквания на ЗАНН и издаденото НП е законосъобразно и обосновано. То съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл. 57 от ЗАНН. Освен това обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН, който отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като е спазена процедурата по чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството, като му е връчен екземпляр от същия.
Поради горните съображения, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е извършил административно нарушение по чл. 210в от ЗЗП. Съдът счита, че всички изисквания на ЗЗП за наличие на нелоялна търговска практика в случая са налице и са изложени по-горе. Правната квалификация на деянието също е определена правилно.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на маловажен случай. По делото не се съдържат данни, от които да се направи извод, че са налице предпоставките на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите, изложени от АНО в представеното по делото писмено становище/л. 47- л.48/, че деянието не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за наличие на маловажен случай се извършва по законосъобразност и попада в обхвата на съдебния контрол /ТР№ 1 от 12.12.2007 г. на ВКС/. Следва да се отбележи, че маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на други обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая с извършеното нарушение се засягат икономическите интереси на потребителите при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практити. Не са налице доказателства за обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи. Видно от приложените към делото доказателства, се установява, че жалбоподателят е извършил нарушението при условията на повторност посмисъла на §13, т.21 от ДР на ЗЗП, като наказващият орган е ангажирал доказателства за това обстоятелство – заверен препис от Решение №42/25.04.2019 г. по НАХД № 405/2018 г. на РС-Тетевен, потвърдено с Решение № 245/15.11.2019 г. по КАНД №181/2019 г. на Административен съд – Ловеч и влязло в сила на 15.11.2019 г. Поради изложеното съдът счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, най-вече защото конкретния случай по нищо не се различава от обичайните такива, именно за които законодателят е предвидил да се налага санкция.
Освен това съдът намира, че наложената на ****ЕАД имуществена санкция в размер на 10 000/десет хиляди /лева на основание чл. 210в от Закона за защита на потребителите съответства на тежестта на нарушението, с оглед обстоятелството, че търговецът стопанисва магазини на територията н ацялата страна и с оглед обществените отношения, които закона охранява. Правилно наказаващият орган е определил размера на санкцията в предвидения от законодателя диапазон от 3 000 лева до 50 000 лева, като е очевидно е приел, че адекватното наказание е такова в размер на 5 000 лв., т.е. над предвидения в закона минимум, като с оглед разпоредбата на чл.231 от ЗЗП е определил имуществената санкция в двоен размер, а именно 10 000 лева. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите на административното наказание, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, а именно да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения в страната правен ред.
При този изход на процеса е основателна заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, съгласно чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, която следва да бъде уважена в претендирания размер с оглед спецификата и сложността на делото, като жалбоподателя бъде осъден да му заплати тази сума, а претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2020-0051966/24.08.2020 год. на Цветан Христов Христов, Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към КЗП, с което е наложена на основание чл.210в, във връзка с чл.231 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева на **********ЕАД, представлявано от А.И.Д., за нарушение на чл.210в от Закона за защита на потребителите, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА **********ЕАД, представлявано от А.И.Д. да заплати на Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лева разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :