№ 429
гр. П., 31.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на тридесет и първи август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Ирина Ат. Джунева
Венцислав Ст. Маратилов
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500447 по описа за 2022 година
Производството и по реда на чл.278 ал.1 във връзка с чл.274 ал.1 т.1 от
ГПК и чл.262 ал.2 т.2 и ал.3 от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се разпореждане на Пазарджишки районен съд №3306 от
30.05.2022г. постановено по гр.д.№20215220101868 по описа на съда за 2021г.
с което е върната като недопустима поради просрочие въззивна жалба вх.
№11025 от 30.05.2022г. срещу решение №453 от 03.05.2022г. постановено по
гр.д.№1868/2021г. по описа на същия съд.
В частната си жалба с вх.№ 12815 от 21.06.2022г. подадена против
разпореждането връщане, жалбоподателят лишеният от свобода Н.Н. А., с
ЕГН-**********, с адрес Затвора гр.П. твърди, че съдебният акт противоречи
на материалния закон и на съдопроизводствените правила.Твърди, че е
получил лично съдебно решение №453 от 03.05.2022г. на РС-П. по гр.д.
№1868/2021г. на дата 12.05.2022г., като на 25.05.2022г. депозирал въззивна
жалба,с което спазил срока за обжалване .Твърди, че едновременно с това
започнал да тече тридневен срок за изпращане на администрацията на
затвора П. по силата на чл.77 ал.2 от ППЗИНЗС предвиждаща, че срокът за
изпращане на молбите и жалбите е тридневен, а когато изтича в неприсъствен
ден, същите се изпращат в първия работен ден на администрацията.
Поддържа, че е спазен срока от администрацията на затвора П. тъй като от
жалбоподателя са получили писмото на дата 25.05.2022г., на следващия ден с
1
изх.№М-1100 от 26.05.2022г. по описа на затвора П. е изпратено до пощенска
станция гр.П..Твърди, че на 25.05.2022г. от жалбоподателя е получено
писмото от ИСДКР на затвора В.В. и на същия ден е занесъл в деловодството
същата с тази резолюция с дата 25.05.2022г., като се е подписал лично
ИСДВР най-отдолу на първа страница. Счита, че сроковете са спазени от
него за периода 12.05.2022г. до 25.05. 2022г., като отделно е течал тридневния
срок за изпращането й от администрацията на затвора, от 25.05.2022г. до
27.05.2022г.Счита, че са спазени от него и от администрацията на затвора
предвидения срок от 17 дни за да излезе от администрацията на затвора
писмото му към пощенската станция. Поддържа, че обжалваното
разпореждане №3306 от 30.05.2022г. е незаконосъобразно и е в нарушение на
ЗСВ, както и на чл.117 ал.2 от КРБ и че съдебният акт следва да се постанови
въз основа на всички доказателства по делото събрани по реда на ГПК. Моли
да се отмени обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба като
незаконосъобразно и се разгледа и уважи подадената въззивна жалба.
Срещу частната въззивна жалба е постъпил писмен отговор
/възражение/ вх.№15148 от 25.07.2022г. от насрещната по спора страна ГДИН
към МП чрез мл.юрисконсулт Р.Р., в който жалбата се квалифицира като
просрочена с един ден. Твърди се, че обжалваното решение е връчено лично
на лишения от свобода на 12.05.2022г., като срокът за обжалване е изтекъл на
26.05.2022г. пред вид на което правилно исковият съд приел, че същата е
подадена извън преклузивния двуседмичен срок за обжалване и се явява
недопустима. Допълва се, че жалбоподателят, лишеният от свобода Н. А. е
знаел за тридневния срок за изпращане на писмата съгласно ЗИНЗС и е
можел предвидливо предвид опита му, да я пусне един или два дни по-рано
писмото си за обжалване на решение №453 от 03.05.2022г. по гр.д.№
1868/21г. Моли да се потвърди обжалваното разпореждане.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
С решение на Пазарджишки районен съд №453 от 03.05.2022г.
постановено по гр.д.№20215220101868 по описа на съда за 2021г., е
отхвърлен предявения от Н.Н. А., с ЕГН-**********, изтърпяващ наказание
“доживотен затвор“ в Затвора гр.П., против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София, иск с правно основание в чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр.,
2
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
ГДИН-София, е извършил нарушение на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. изразяващо се
в неравно третиране по лично положение на осъдения Н.Н. А., ЕГН-
**********, изразяващо се в извършване през периода 14.04.2016г. до
16.07.2020г. от надзорно-охранителния състав на затвора междинни проверки
в 16.30ч. за установяване наличността на лишените от свобода. Със същото
решение ищецът Н.Н. А., изтърпяващ наказание “доживотен затвор“ в
Затвора гр.П. е осъден да заплати на ГДИН-София разноски в размер на
100лв. Решението е връчено лично на ищеца Н. А. на 12.05.2022г., по който
факт няма спор и се признава от настоящия частен жалбоподател.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
лично от ищеца Н. А., заведена в съда с вх.№11025 от 30.05.2022г. като
върху жалбата е записано, че същата е подадена по пощата с дата на
пощенското клеймо -27.05.2022г.. Приложен е и пощенския плик в която е
била процесната жалба, като действително поставения печат на постъпването
на жалбата в пощенската станция в гр.П. е с дата 27.05.2022г./л.154/.
Отразено е във форма на правоъгълен печат върху лицевата страна на
пощенския плик, че документът изхожда от МП-Затвора П.,и е заведен с вх.
№М-1100 от дата 26.05.2022г.
С разпореждане №3306 от 30.05.2022г. исковият Пазарджишки районен
съд е постановил връщане на въззивната жалба с вх.№11025 от 30.05.2022г.
срещу решение №453 от 03.05.2022г. по гр.д.№1868/2021г. по описа на РС-П.
с мотив, че жалбата е просрочена с един ден доколкото предвид датата на
връчване на решението-12.05.2022г., двуседмичният срок за обжалване на
същото е изтекъл на 26.05.2022г.-присъствен ден и в този смисъл жалбата се
явява процесуално недопустима и подлежи на връщане.
Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма.
По същество частната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.62 ал.2 от ГПК срокът за обжалване не се
смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или
в електроннна форма, в който случай за валидна дата се приема датата на
3
пощенското клеймо поставено върху пощенския плик, с който молбата
/жалбата / се изпраща.Съгласно чл.77 ал.1 от ППЗИНЗС
молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в
която се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на
затворника, органът, до който са адресирани, предметът и полученият
отговор, като съгласно ал.2 срокът за изпращане на молбите и жалбите е
тридневен. Когато срокът изтича в неприсъствен ден, молбите и жалбите се
изпращат в първия работен ден на администрацията. Следователно и предвид
правното положение на жалбоподателя-лишеният от свобода Н. А.,
последният обективно не може да подаде лично жалбата си в съответната
пощенска станция поради ограничения пропускателен режим на движение и
придвижване единствено в рамките на затвора гр.П..Въведеният режим на
кореспонденция с посочената норма от ППЗИНЗС означава, че той /лишеният
от свобода/ може единствено да депозира жабата на затворническата
администрация за завеждането й в специална книга и последващото й
изпращане по пощата от страна на същата. Следователно когато жалбата е
подадена от лишения от свобода и е заведена в специалната книга от
затворническата администрация в двуседмичния срок за обжалване на
постановеното съдебно решение съгласно чл.259 ал.1 от ГПК, то срокът за
обжалване не се счита за пропуснат и жалбата е процесуално допустима.
В тази хипотеза следва да се приеме, че срокът за обжалване ще се счита
за спазен, ако жалбоподателят е изпълнил задължението си да подаде жалбата
си чрез затворническата администрация преди изтичането на срока за
обжалване, и същата бъде вписана в специалната книга на затвора, като
последващото изпращане на жалбата от тази администрация по пощата до
съответната съдебна институция, са действия извън правните и фактически
възможности на жалбоподателя и той не би могъл да въздейства върху тях,
като същите не влияят върху срочността на жалбата. Опосредственото
участие на затворническата администрация при приемането и изпращането на
жалбата означава, че срокът за обжалване следва да се счита за спазен в
хипотеза на подадена жалба в срока за обжалване от лишения от свобода
жалбоподател и вписването й в този срок в специалната книга на
затворническата администрация по реда на чл.77 ал.1 от ППЗИНЗС.
В случая налице са категорични данни кога точно-на коя дата,
4
въззивната жалба на лишения от свобода Н.Н. А., с регистрационен номер вх.
№11025 от 30.05.2022г. по описа на РС-П., е била заведена в специалната
книга на затворническата администрация на Затвора П. съгласно чл.77 ал.1 от
ППЗИНЗС. Макар върху оригиналния екземпляр на жалбата приложен по
делото /л.148-л.161/ да липсва отразяване на датата на получаване на жалбата
от затворническата администрация и завеждането й в специалната книга в
която се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на
затворника, органът, до който е адресирана, предметът и полученият отговор,
върху приложения пощенски плик с който е изпратена, се съдържа
достатъчно информация за това, че тя е заведена в специалната книга на
затворническата администрация под вх.№ М 1100 с дата 26.05.2022г.
Следователно срокът за обжалване е спазен. Факт е, че единствено
записаното във въззивната жалба от жалбоподателя, е датата на подаване на
жалбата 25.05.2022г.-сряда присъствен ден, което само по себе си не е
достатъчно за установяване спазването на срока за обжалване /изтекъл на
26.05.2022г.-четвъртък-присъствен ден/, доколкото датата поставена от
жалбоподателя в жалбата като частен документ не е достоверна по смисъла на
чл.181 от ГПК. Независимо от това жалбата е изпратена по пощата от
затворническата администрация, като същата преди това е заведена в
специалната книга под вх.№М 1100 от 26.05.2022г. На гърба на пощенския
плик като подател на документа са посочени и собственоръчно изписани
трите имена на жалбоподателя Н.Н. А., намиращ се в затвора П.. Датата на
пощенското клеймо поставено върху плика с подадената въззивна жалба в
пощенска станция П. е от 27.05.2022г. или на следващия ден след
изпращането на жалбата от администрацията до съда. Следователно
установява се от доказателствата приложени към въззивната жалба и към
въззивната частна жалба, подадени от лишения от свобода Н.Н. А.,че
процесната въззивна жалба е подадена чрез затворническата администрация,
което е извършено в срока за обжалване, изтекъл на 26.05.2022г., била е
своевременно заведена в специалната книга на затвора с посочен вх.№ М 1100
и в последствие с този номер е изпратена от администрацията на затвора по
пощата до РС-П..
Нещо повече, към частната въззивна жалба е приложена молба на
жалбоподателя А. от дата 25.05.2022г. приподписана от инспектор В., с даден
вх.№М 1100 от 26.05.2022г., адресирана до инспектор „Режимна дейност“ на
5
Затвора П., с който последният се уведомява за подадената от молителя
въззивна жалба от 25.05.2022г. против решение №453 от 03.05.2022г.
постановено по гр.д.№ 1868/2021г. на РС-П., и с искане за изготвяне на втори
екземпляр от жалбата /ксерокопие/ за връчване на другата страна по спора и
по което искане е взето отношение от администрацията. Следователно и
предвид разпоредбата на чл.77 от ППЗИНЗС режимът на достъп на
пощенските услуги на лишеният от свобода е регламентиран по друг начин, а
именно последният е предал пощенски плик, заведен в Дневника за завеждане
на писма на лишения от свобода по чл.77 от ППЗИНЗС с №М 1100 от
26.05.2022г., който номер е отбелязан и на пощенския плик. Според
разпоредбите на чл. 62 от ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато
изпращането на молбата е станало по пощата. В случая въззивният съд
намира, че приложима е посочената разпоредба, тъй като с оглед
обстоятелството, че жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от
свобода режимът за достъп до пощенските услуги е регламентиран по
императивен начин в ППЗИНЗС - чл. 77. Посочената разпоредба е спазена и видно от
отбелязването върху пощенския плик и Дневника на Затвора в гр. П. /специалната книга/, в
който се завеждат писмата на лишените от свобода като жалбата е подадена в присъствен
ден-25.05.2022г., заведена е специалната книга на затворническата администрация на
26.05.2022г. под вх.№М 1100 и в рамките на срока за обжалване на постановеното съдебно
решение.
В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ-Определение № 317 от
29.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 99/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
З.А. и други.
Предвид изложеното неправилно и в противоречие със закона исковият
съд е върнал като просрочена въззивната жалба на лишения от свобода Н. А.
вх.№11025 от 30.05.2022г. подадена против решение на Пазарджишки
районен съд №11025 от 30.05.2022г. по гр.д.№1868/2021г. по описа на същия
съд. Следователно обжалваното разпореждане за връщането й №3306 от
30.05.2022г. на РС-П. като неправило и незаконосъобразно ще следва да се
отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по администрирането на въззивната жалба на
Н. А. подадена против решение на Пазарджишки районен съд №453 от
03.05.2022г. постановено по гр.д.№ 1868/2021г. по описа на същия съд.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане на Пазарджишки районен съд №3306 от
30.05.2022г. постановено по гр.д.№20215220101868 по описа на съда за
2021г., с което е върната като недопустима поради просрочие въззивна жалба
вх.№11025 от 30.05.2022г. срещу решение №453 от 03.05.2022г. постановено
по гр.д.№1868/2021г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Пазарджишки районен съд за администриране на
подадената въззивна жалба съгласно указанията дадени в мотивите на
настоящото разпореждане.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7