Р Е Ш Е Н И Е
Номер 4 04. 02. 2022 година град
Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на първи декември
2022 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ
Като разгледа докладваното от Председателя
КНАХД № 156 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от
Министерство на земеделието, храните и
горите, представлявано от В.Ненков – гл.юрисконсулт на министъра на Земеделието, храните и горите
против Решение № 287/ 27.10.2021 г. постановено
по АНД № 20213530200326 по описа за
ТРС за 2021 година , с което е било изменено наказателно постановление №
НЯСС-40/18.03.2021г. на Зам.Председателят на ДАМТН гр.София с което за
нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1,
т.39 от Закона за водите, на Министерство на земеделието, храните и горите
ЕИК/БУЛСТАТ831909905 е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 5000 лева, като намален размера на санкцията
- на 1000 лева.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и процесуалните
правила, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК
приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Твърди се липса на задължителни
реквизити в АУАН и НП, а именно – дата на извършване на нарушението, неправилно
тълкуване на специалния закон - ЗВ.
Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з. не взема становище. Представя писмена
защита. Претендира разноски.
Ответната страна не се представлява и не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на въззивното решение.
Съдът намира касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок,
от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията,
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било наказателно
постановление № НЯСС-40/18.03.2021г. на Зам.Председателят на ДАМТН гр.София, с
което за нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите и на основание чл.200,
ал.1, т.39 от Закона за водите, на Министерство на земеделието, храните и
горите ЕИК/БУЛСТАТ831909905 е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 5000 лева.
След анализ на съвкупния доказателствен
материал е прието, че
на 10.07.2020г. на основание чл.190,
ал.4, т.2 от Закона за водите е извършена проверка от служители на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор на язовир „Съединение“, който е с предоставени права за управление на
Министерство на земеделието, храните и горите. За извършената проверка е
съставен констативен протокол № 05-04-31/13.07.2020 г .
В следствие на проверката,
чрез обход и оглед на голяма язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на
документацията от експлоатацията е установено, че по бетоновата конструкция на
енергогасителната шахта се наблюдават обрушени участъци и пропуквания, особено
изразени по лява и дясна крилна стена, по конструкцията на отвеждащият канал
непосредствено след енергогасителя също се наблюдавани нарушения – сериозни
пропуквания и изровени участъци по бетоновата конструкция, особено изразени по
лявата му стена. По този начин било установено, че не е изпълнено от
собственика на язовира задължителното
предписание дадено в констативен протокол №05-04-6/21.01.2020 г. на Главна
дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: „Да се
извърши укрепване на конструкцията на енергогасителната шахта и отвеждащия
канал непосредствено след нея“ със срок за изпълнение 30.04.2020год. Въз онова
на констатираното нарушение е съставен АУАН №05-074/02.10.2020г. Въз
основа на АУАН на 18.03.2021г. Заместник-председателя на ДАМТН гр.София
издал наказателно постановление под
№НЯСС-40, с което за нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите и на
основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите наложил на жалбоподател
имуществена санкция в размер на 5000лева. В наказателното постановление е
прието, че нарушението е извършено на 01.05.2020год. като касаторът е осъществил фактическият състав на
нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, който задължава собствениците
на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл.
190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна
уредба, въззивната инстанция правилно e приела, че административно наказателното производство е
протекло при липса на съществени нарушения на административно производствените
правила. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
касационния жалбоподател, като същите притежават необходимото съдържание по чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано подробно с посочване на всички елементи
от фактическия му състав и обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението
е извършено чрез бездействие и правилно е отнесено като дата към датата на
извършване на проверката. Описаните в акта за установяване на административното
нарушение факти са възпроизведени изцяло в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, като са подведени под правилната правна
квалификация.
При реализираната проверка за съответствие на
решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание,
настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, въззивнната инстанция е направила правилни и законосъобразни
изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. В унисон с
приложимите правни норми е направеният от съда извод, че
административнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон, като е
квалифицирал констатираното деяние като нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39,
вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Разпоредбата на чл.
190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ урежда правомощието на председателя на ДАМТН
или оправомощени от него лица да дават задължителни предписания на
собствениците на язовирни стени и / или съоръжения към тях. Със същите се цели
да се предприемат мерки и действия за изясняване на техническото състояние на
контролираните обекти, както и условията за експлоатацията им. Тези предписания
имат задължителен характер за адресатите си, като последните са длъжни да ги
изпълняват в посочените срокове. При неизпълнение на дадените предписания
субектите носят административно наказателна отговорност съгласно разпоредбата
на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. В конкретния случай административно
наказващият орган е реализирал точно това свое правомощие – да санкционира
адресата на задължително предписание за това, че не е изпълнил същото. Нормата
на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ освен санкционна е и материална и с посочването
`и в атакуваното наказателно постановление, вмененото нарушение се явява надлежно мотивирано и
подведено под правилната правна квалификация.
На следващо място, от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че не е изпълнено дадено задължително предписание в указания срок. Това
бездействие правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 200,
ал. 1, т. 39 от ЗВ. В АУАН и в НП подробно са описани всички елементи от
състава на нормата, проявлението на които сочат на съставомерност на деянието
по приложения от административнонаказващия орган санкционен състав.
След
влизане в сила на административния акт, същият подлежи на изпълнение и като не
е изпълнен, касаторът е осъществил административно наказателния състав на чл.
200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, за което правилно и законосъобразно е санкционирана с
потвърденото от районния съд наказателно постановление.
Касационният състав приема,
че атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните
доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на
съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид относимите
за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по
тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Видно от разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ се дават предписания от посочените лица имащи
компетентност по ал.1 на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията
към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.
141, ал. 2, включително за извършване на мерки и
действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение
№ 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните
обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят
срок за тяхното изпълнение. В случая предписанието не касае намаляване на воден
обем, за да се приложи изключението на нормата.
Въззивната инстанция е обсъдила всички
относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и
аргументирано е анализирала всички релевантни факти от значение за спорното
право, като е направила верни изводи, които се споделят от касационната.
Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на
материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в
сила.
Касационното
производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на
закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно,
т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна
квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен.
Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице хипотезите,
посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава вероятност фактите да
са се осъществили по различен на приетия от съда начин. В настоящето
производство не са налице доказателства съдът да е допуснал такива нарушения.
Не е
допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдебният акт е
подробно и обстойно мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото
доказателства. Материалния закон е приложен правилно.
При извършената служебна проверка на
основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон.
Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд –
Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
287/ 27.10.2021 г. постановено по АНД №
20213530200326 по описа за ТРС за 2021
година.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.