Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/11.05.2022 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 14920 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени срещу
1) И.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, 2) М.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** и 3) Д.Т.Т., ЕГН ***********,
с адрес: *** обективно субективно и
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС за приемането на
установено по отношение на ответниците, че всеки от ищците е собственик на
ид.ч. от ПИ
с идентификатор * по КККР, с площ 1846,00 кв.м и осъждането на ответниците да
им предадат владението върху съответната ид.ч., както следва: 1) Д.С.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** ид.ч., 2) К.В.И., ЕГН **********,
с адрес: *** за 9/72 ид.ч., 3) С.К.И.,
ЕГН ********** с адрес: *** за 9/72 ид.ч.,
4) С.А.Х., ЕГН **********, с адрес: *** за 18/72 ид.ч., 5) Р.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***
за 12/72 ид.ч., 6) С.Д.С., ЕГН **********
с адрес: *** за 2/72 ид.ч., 7) Д.Б.С., ЕГН **********, с адрес: *** за
2/72 ид.ч. и 8) Н.Б.С., ЕГН**********,
с адрес *** за 2/72 ид.ч.
В исковата
молба ищците чрез адв. Р.Н., поддържат, че са съсобственици на недвижим имот с идентификатор *
по КККР, с площ 1846 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори: ***
на основание наследствено правоприемство в качеството на наследници по закон на
С. Д.Х. и К.Я.Х.. Излага се, че последните са придобили собствеността върху
имота чрез покупко- продажба обективирана в Нотариален акт № * г. на нотариус
при Народен съд В.. Поддържа се, че Д.С.Х.; К.В.И. и С.К.И. са наследници на С.
Димов Х., като първата е негова дъщеря от брака му с М. С.Х. , а вторите двама
– син и преживял съпруг на М. С. И., починала на 19.02.2013 г., която е втората
дъщеря на наследодателя от този брак. Сочи се, че по време на придобиването на
имота К. Я. Х. била в брак с А.С.Х., като от брака е роден ищецът С.А.Х..
Излага се, че ищцата Р.А.А. е дете от предходен брак на К. Я.Х.. Излага се, че
А. С.Х. също е имал дете от предходен брак – Б. А.Х., починал на 24.02.2007 г.,
който е оставил за наследници ищците С.Д.С. – преживяла съпруга и деца ищците Д.Б.С.
и Н.Б.С.. Поддържа се, че от придобиването на имота същият се е владял от С. Д.Х.
и К. Я.Х. до смъртта им през 2003 г., съответно 03.03.2019 г. а в последствие е
владян от наследниците им. Излага се, че през 2004 г. и 2006 г. ищците трасират
имота с с протоколи от * г. Твърди се, че при едно от поредното ходене до имота
през ноември 2006 г. ищецът
К.В.И. и съпругата му- М. С. Й., установили, че част от
оградата на имота е съборена, а там са се настанили неизвестни лица, като са
били поставени временни фургони. Твърди се, че след сигнал до органите на МВР и
извършена полицейска проверка се установени три бараки стопанисвани от
ответниците И.С.Х., М.С.П. и Д.Т.Т.. Излага се, чре през месец ноември 2006 г.
М.С. Й. е предявила срещу ответниците иск по чл. 126ж от ГПК за издаване на
заповед за възстановяване на владението върху имота, като по образуваното адм. дело
№ * г. по описа на ВРС, ХХI състав е издадена заповед, която впоследствие е
била отменена с Определение на ВОС по ч.гр.дело № *г., а в мотивите си
въззивният съд е приел, че се касае за спор за собственост, който следва да се
реши по исков ред. Твърди се, че поради недобрите отношения между страните,
ищците по-рядко са ходили до мястото, но посещенията не са прекъсвани и всеки
път са подчертавали, че са собственицина имота, който следва ответниците да
освободят. Излага се, че имотът е деклариран и ищците заплщат за него местни
данъци и такси. Сочи се, че от 5-6 години оградата на имота е паднала, което
наложило ново трасиране на имота от геодезисти, като фирма ”Гео проект РТ”
извършила трасирането в присъствието на ответниците, които се държали грубо и
агресивно към геодезистите и всички присъстващи. Излага се, че на многократните
предупреждения към ответниците да напуснат имота и че поставените от тях бараки
са незаконни и следва да се премахнат, ответниците отвърнали с грубо отношение
и обидни думи. С уточнителна молба се сочи, че понастоящем имотът се владее от ответниците. По изложените съображения молят за
уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът И.С.Х.,
чрез адв. Т. Д. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който предявеният
иск се оспорва като неоснователен. Оспорва се ищците да са собственици на
процесния имот. Излага се, че договорът описан в нотариалният акт на
праводателите на ищците е нищожен като сключен в нарушение на императивните
норми на приложимия ЗРПВПНИ и същият е земеделска земя, а не парцел. При
условие, че сделката отговаря на ЗРПВПНИ и лицата, които са го придобили са
имали право да го закупят, то се твърди, че праводателите им са били обезщетени
с друг имот или парични средства, поради обстоятелството, че през 70-те години
на миналия век при свлачищни процеси имотът е отчужден и те са загубили правото
си на собственост върху този имот приживе. Твърди се също, че праводателите на
ищците са придобили недвижими имот от несобственик, тъй като към * г. ТКЗС с.
Кичево, Варненско не е собственик на процесната земя, за да има качество на
праводател и продавач на земята. Излага се, че през1981 г. върху процесния имот
е изградена лодкостоянка. Сочи се, че през всичките 56 години, никой от лицата
които твърдят, че са собственици не са посещавали имота и не са предявявали
претенции да го ползват въпреки, че се намира на морето. Излага се, че
ответниците са членове на рибарско селище „Е." -лодкостоянка К., а
ответникът извършва риболов с регистрирана лодка. Твърди се, че със заповед на
ИК на ОНС-гр.В. №* г ИК на ОНС членовете на лодкостоянката са подпомогнати в
изграждането и оборудването на новите лодкостоянки и до 1996 г. рибарското
сдружение е плащало наем за ползване на земята на РДГ- гр. В.. Поддържа, че
през 2007 г. е трасирал недвижимия имот с площ от 500 кв.м., който ползва, като
са изготвени документи за кадастрално заснемане на същия. В тях е посочен номер
на имота 058058, както и че се намира в местност „К.“ в землището на село О.с
ЕКАТТЕ *, община А., представлява изоставена нива и е собственост на
наследниците на В. Р.С. от с. О.с документ Решение № * г. Сочи се, че този имот
се владее от ответника от 1995 г., а и понастоящем, с намерение за придобиване
на собствеността върху него. Сочи се, имотът е ограден с ограда и в него има
изградени постройки, които се ползват. Излага се, че никой не е смущавал
владението му, както и че ищците никога не са посещавали недвижимия имот и
никога не са предявявали претенции спрямо него, като прави изрично възражениет
за придобиване на този имот по давност. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковете. С уточнителна молба ответникът
прилага скица, върху която е повдигната в цвят владяната от него част от
процесния имот. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът М.С.П.,
чрез адв. С.Л. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който предявеният
иск се оспорва като неоснователен. Оспорва се ищците да са собственици на
процесния имот, както и собствеността на техните праводатели върху имота. Оспорва
се да е налице идентичност между процесния имот и този описан в нотариалния акт
за покупко-продажбата от 1964 г. Сочи се, че процесният ПИ * по КККР се намира в терен на рибарско селище „Е." (водна база К.), изоставена
земеделска земя, а имотът описан в нот. акт представляващ парцел VII в квартал
X, попада в регулационните граници на в.з. К. („Канлъ йол“) одобрен със Заповед
№ * г. и Заповед № * г.- РП на вилна зона К., за която територия е изработен и
помощен комбиниран план със стари възстановими имотни граници, обявен ДВ * г. и
* г. Оспорва действителността на договора за покупко-продажба описан в
нотариалния акт на ищците, като сочи се същият е сключен при неспазване на реда
предвиден в ЗРПВПНИ за продажба на земя от ТКЗС - решение на ИК на ОНС за
продажба, определяне на купувач и цена. Оспорва се С.Х. да е владял имота до
2003 г. заедно с К. Х., а в последствие имотът да е владян от наследниците им.
Оспорва да владее целия процесен имот. Излага, че е член на рибарско селище Е.,
находящо се в землището на с.О., Варненска област, като теренът на рибарското
селище е определен съгласно Заповед на ИК на ОНС- В. № * г. Твърди, че до 1996
г. рибарското сдружение е плащало наем за ползваното място на РДГ В., а през
1996 г. част от земите са излезли от Държавния горски фонд и са преминали във
фонда за земеделските земи, подлежащи на възстановяване в стари реални граници,
съгласно ЗСПЗЗ. Излага, че през 1982 г. е дадено съгласие за включване на
водопровода за питейна вода на рибарската стоянка към водопровода подаващ вода
на почивната база на дървообработващото предприятие „Ст.Дечев" гр.
Търговище. Твърди, че през 1990 г. е разрешено електрозахранването на
лодкостоянка с.К.. Сочи, че владее имота си от 1983 г., оградил го е и е
построил в него сграда за сезонно ползване за съхранение на рибарски инвентар и
почивка, поради което е придобил имота по давност, като владението му е било
постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. Сочи в евенутуалност
давност в периода 1986 г. – 2006 г. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковете. С уточнителна молба ответникът прилага
скица, върху която е повдигната в цвят владяната от него част от процесния
имот. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д.Т.Т.,
чрез адв. С.Л. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който предявеният
иск се оспорва като неоснователен. Оспорва се ищците да са собственици на
процесния имот, както и собствеността на техните праводатели върху имота. Оспорва
се да е налице идентичност между процесния имот и този описан в нотариалния акт
за покупко-продажбата от 1964 г. Сочи се, че процесният ПИ * по КККР се намира в терен на рибарско селище „Е." (водна база К.), изоставена
земеделска земя, а имотът описан в нот. акт представляващ парцел VII в квартал
X, попада в регулационните граници на в.з. К. („Канлъ йол“) одобрен със Заповед
№ * г. и Заповед № * г.- РП на вилна зона К., за която територия е изработен и
помощен комбиниран план със стари възстановими имотни граници, обявен ДВ * г. и
* г. Оспорва действителността на договора за покупко-продажба описан в
нотариалния акт на ищците, като сочи се същият е сключен при неспазване на реда
предвиден в ЗРПВПНИ за продажба на земя от ТКЗС - решение на ИК на ОНС за
продажба, определяне на купувач и цена. Оспорва се С.Х. да е владял имота до
2003 г. заедно с Кера Х., а в последствие имотът да е владян от наследниците
им. Оспорва да владее целия процесен имот. Излага, че заедно с баща си Т. Т. е
член на рибарско селище Е., находящо се в землището на с.Осеново, Варненска
област, като теренът на рибарското селище е определен съгласно Заповед на ИК на
ОНС- В. № * г. допълнена със Заповед на ИК на ОНС- В. № * г., както и със
Заповед № * г. за утвърждаване на място за водна база
подписана от председателя на ИК на ОНС. Излага, че съгласно одобреното
проекто-задание плищта на селището е от 10 до 15 дка, застроена площ 2000 кв.м.
до 3000 кв.м. и т.н. Твърди, че до 1997 г. рибарското сдружение е плащало наем
за ползваното място на Горско стопанство В. В., а през 1996 г. част от земите
са излезли от Държавния горски фонд и са преминали във фонда за земеделските
земи, подлежащи на възстановяване в стари реални граници, съгласно ЗСПЗЗ. Излага,
че през 1982 г. е дадено съгласие за включване на водопровода за питейна вода
на рибарската стоянка към водопровода подаващ вода на почивната база на
дървообработващото предприятие „Ст.Д." гр. Т.. Твърди, че през 1990 г. е
разрешено електрозахранването на лодкостоянка с.К.. Сочи, че владее имота си от
2000 г., оградил го е и е построил в него две сгради за сезонно ползване за
съхранение на рибарски инвентар и почивка. Сочи, че първата сграда е с площ 60
кв.м., състои се от две стаи, кухня, баня и тоалет, а втората с площ от 36
кв.м., съсотяще се от стая с бокс, баня и тоалет, като и двете сгради са
снабдени с ток и вода. Поради изложеното сочи, че е придобил имота по давност,
като владението му е било постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и
спокойно за повече от десет години. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковете. С уточнителна молба ответникът
прилага скица, върху която е повдигната в цвят владяната от него част от
процесния имот. Претендира разноски.
В проведените съдебни заседания страните поддържат
изразените становища по спора чрез процесуалните си представители.
След преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С Нотариален акт № *г. за собственост на
недвижим имот придобит по ЗРПВПНИ ТКЗС „Ст. Д. – С.“ с. К., Варненски окръг е продал на С. Д. Х. и К. Я.Х. *** десет от 1870 кв.м.
намиращ се в вилната зона на землището на с. К., Варненско.
Видно от удостоверение за наследници изх. № *г. на С. Д.Х., удостоверение за наследници изх. № *г. на М. Ст.Х., удостоверение за наследници изх. № *г. на М. С. И., удостоверение за
наследници изх. № *г. на А.С.Х., удостоверение за наследници изх. № *г. на К. Я.Х. и удостоверение за наследници изх. № *г. на Б. А.С., ищцата Д.Х. е дъщеря на С. и М. Х., а ищците К. и С. И. са съответно преживял
съпруг и син на другата им дъщеря М.И.. Установява се също, че С.А.Х. е син на А.С.Х. и К. Я.Х., а С.Д.С., Д.Б.С.
и Н.Б.С. са съответно преживяла съпруга и деца на другия син на А.С.Х. – Б. А.С.. Установява се също, че Р.А.А. е дъщеря на К. Я.Х..
С Нотариален акт № * г. ищците са признати
за собственици на ПИ * по КККР при квоти както следва: Д.С.Х. за 18/72 ид.ч., К.В.И. за
9/72 ид.ч., С.К.И. за 9/72 ид.ч., С.А.Х. за 18/72 ид.ч., Р.А.А. за 12/72 ид.ч.,
С.Д.С. за 2/72 ид.ч., Д.Б.С. за 2/72 ид.ч. и Н.Б.С. за 2/72 ид.ч. За установяване
собsтвеността на имота пред нотариуса е представен Нотариален акт № *г.
С определение от 10.08.2007 г. по ч.гр.д. № *г. на ВОС е отменено определение на ВРС XXI с-в от 16.04.2007 г. по адм. д. № * г. на ВРС и съдът е
отказал да издаде заповед по чл. 126ж, ал.1 от ГПК срещу И.С.Х., Д.Т.Т. и М.С.П.
за възстановяване владението на ПИ * по КККР по молба на М. С.Х., на основание чл. 126ж, ал.1, предл. 1-во от ГПК.
Ицщите са представили жалба от Р.А. *** г., в която се сочи, че при
посещението на процесния имот с геодезическа фирма ангажирана да посочи и
обозначи ПИ било направено трасиране на имота и били поставени четири колчета,
които ги нямало при последващото посещение. Същевременно били установени
неизвестни лица, които са построили незаконни обекти или мрепестваеми такива,
както и обекти в строеж. Поискано е премахване на обектите. На жалбата е отговорено с писмо изх.
№ *г. от община А. до адв. П. В., съгласно което задължение на всеки собственик е използването и
стопанисването на имота с грижата на добър стопанин, а в случай, че той се
ползва от лица без правно основание, следва да се сезират компетентните
институции.
Съгласно протокол за извършено трасиране от 09.09.2019г. правоспособното
лице „Гео проект РТ“ ООД е трасирало и координирало границите на ПИ *.
Ответникът И.С. Христво е представил удостоверение за право на извършване
на стопански риболов в Черно море и р. Д. № *г., както и служебна бележка от 09.05.2007г., видно от която е член на
рибарско сдружение „Е.“
Със Заповед № *г. на председателя на ИК на ОНС А. е заповядано да се
изгради място за водна база „К.“ на около 1,5 км. южно от с. К. на територията
и прилежащата акватория в района на вълнолом № 5 и № 4 за поставяне и
съхраняване на рибарски лодки.
С писмо изх. № * г. председателят на ИК на ОНС А. е възложил на САБ –
Дружество Ателие № * – В. проектиране на обект „Рибарска база“ с лодкостоянка
с. К.със срок за идейната фаза 31.08.2019 г., като към писмото е приложено проекто-задание
относно обект „Лодкостоянка с рибарска база“.
Ответникът И.Х. е представил преписка по кадастрално заснимане на имот в
местност „Калнайол“ по КВС на с. Осеново, общ. А., съдържаща обяснителна
записка от * г. Същата съдържа ръчна скица и кадастрално заснемане на имота на
ответника по КВС на с. Осеново, видно от който същият е с площ 481 кв.м. и
попада в стари имоти № *. Пследното се
установява и от скица № * г. на имот № * на с. Осеново, с вписан собственик – насл. В. Р.С..
С т.1 от Заповед № * г. на ИК на ОНС-В., допълнена със Заповед № * г., е разрешено съществуването на лодкостоянки за лични
плавателни средства в населени места и местности включително в района на на
морския бряг южно от с. К., от границата на Толбухенски окръг.
Съгласно представените от ответника Д.Т. два броя позволителни от
Министерството на горите и горската промишленост за странични ползувания № * г. и № * г., е плащан наем на земя от 20 дка разположена в лодкостоянка К.,
рибарско селище М. М.
С писмо изх. № * г. председателят на лодкостоянка К. е зипратил до
директора на Държавно лесничейство гр. В. списък на професионалните риболовци,
соственици на рибарски бараи – рибарско селище към лодкостоянка К., за която на
лесничейството е платен наем от 2000 лв. за 20 дка земя по фактура от 1993 г.
С писма от * г., кметството при с. К. е уведомило „ВиК“ – Балчик и „ВиК“ – Толбухин, че
е дало съгласие за включване на водопровода за питейна вода на рибарската
стоянка към водопровода подаващ вода на почивната база на Дървообработващото
предприятие „Ст. Д.“ гр. Т.
С писмо изх. № * г. председателя на ИК на ОНС А. е поискал указания от Сптанския комбинат
Електроснабдяване В. във връзка с елзахранването на рибарското селище към
лодкостоянка К.. В отговор с писмо изх. № * г. е посочено, че се дава съгласие за електроснабдяване
като се дават и указания за извършването му.
Със Заповед № *г. на ИК на ОНС – В. е заповядано закриване на
лодкостоянката за лични плавателни средства в района на местността „Кокодива“
(курорстен комплекс „Дружба“) със срок 30.04.1981 г.
Представена е искова молба от И.С.Х., А. П. Т., Л.М.А. и М. С.П., с която срещу М.Х., Д.Х., М.Х. и К. Х. е предявен иск да се приеме за установено, че
ответниците не са собственици на ПИ *. Образуваното гр.д. № *г. по описа на ВРС е прекратено с определение от 14.06.2007г. поради
неотстраняване на нередовностите на исковата молба.
С решение № *г. по адм.д. № *г. по описа на
Административен съд – В. е отхвърлена жалбата на М. Х., Д.Х. и М.Х. срещу Заповед № * г. на кмеета на Община А., с която е удължен срока за осигуряване на достъп
до ПИ *.
С протокол № *г. на ИК на ОНС с. К. са определени преобретателите във вилната зона на с. К. в м-ст „Канль йол“
собственост на ТКЗС с. Кичево, като на позиция 20. за купувач на парцел 7 от
кв. X
е орпеделен А.С.Х.
Ответникът И.Х. е представил преписка от Общинска служба земеделие А. по
издаване на Решение № * г. на ОСЗГ А., съдържаща
следните документи: протокол № * за въвод във владение
издадено от ОСЗГ А., удостоверение за наследници № *г. на В.Р.С., удостоверение за наследници № *г. на П.В.С., молба от В. С. от 27.06.2006г. до ОСЗГ
А., писмо изх. № *г. от ОСЗГ – В. до П. С., решение № *г. на ПК – А., заявление вх. № *г. от П. В.С.до ПК – А., заявление вх. № *г. от П. В. Ст. до ПК – А., удостоверение за наследници на В. Р. С. издадено на 30.09.1991г., декларация за притежавани непокрити земеделски
имоти на В. Р. С., заявление от П. В. С.до ПК – Балчик от 27.11.1997г., протокол № *г. на ПК – Балчик.
Страните по делото са ангажирали и гласни доказателства в процеса – ищците
посредством разпита на водените свидетели Е.М.А.(съпруг на ищцата Р.А.) и Ж. М. К., а ответниците поредством разпита на свидетелите К.А.В., Н.К.Н., Д. Й.А., Я.А.М., А.Н.К.
и В.Т.В..
Свидетелят А. сочи, че със съпругата си Р.А. имат наследствен имот на
спирка „Кипарис“, К.. Поддържа, че имотът е закупен от тъста му през 1964 г., в
него имало и постройка и е владян до свлачището, а от тогава не е ползван,
защото имало възбрана от кмета на Община А. да се ползват местата, включително
да се строи, докато не се укрепи свлачището. Излага, че възбраната е наложена след
1972г. Свидетелят сочи, че е виждал и други хора в имота, като там имало трима
човека, които го обитавали. Поддържа, че след 2007 г. водили административни
дела до 2011 г. с община А. за да не минава през имота им пътят който се използвал
от машини за укрепване на свлачището. Излага, че през 2015 г. отишли със
съпругата си да видят какво става с имота, понеже имало обява, че от 2016г. ще
падне възбраната за обитаване и ползване на жилищата и тогава наново ще могат
да построят къщата. Свидетелят сочи, че имотът не е отчуждаван. Излага, че
трудно осъщестявали връзка с хората, които били в имота и заради това на 09.09.2019
г. поискали геодезисти да дойдат да очертаят къде е точно имотът и дали тези
хора евентуално са собственици или незаконно са се настанили. От геодезическа
фирма „Геомет“ дошъл експерт, поставил жалоните, но единият от рибарите, не ги
пуснал да се сложи жалона в заграденото от него място, държал се много
арогантно, казал им че имотът е негов и да не се разправят с него, поради което
геодезистът поставил жалона отвън до оградата. Свидетелят сочи, че в имота преди
свлачището имало двуетажна сграда с овошки, лозя и дървена барака за
инструменти. Поддържа, че преди свлачището в имота са ходили М. и С. Д. Х., братовчед на тъста му. Излага, че преди свлачището се
събирали там с ищците Д. и К.. Поддържа, че имотът е наследствен на съпругата
му Р.А.А. от майка ѝ Кера Х., като през 1964 г . бил с площ от 1981кв.м.,
но след укрепването на МРРБ по нотариалния акт от 2019г. е 1870 кв.м. Излага,
че от 2015 г. до 2017г. бил в София по операции за зрението, а когато се
възстановил през 2018 г. ходили с геодезистите да уточнят собствеността и дали
неправомерно са се настанили хората в него. Поддържа, че от М.и К. знае, че
през 2011 г. те заградили мястото, било направено и геодезическо проучване,
поставен е и СОТ, но всичко това било разградено. Твърди, че СОТ е поставен от К.
и С.Х.. Свидетелят твърди, че имотът е владян от 1964г. до 1972г., а от 1972г.
до настоящия момент не е владян от ищците, защото къщата беше рухнала и имало
възбрана да се обитава и да се правят постройки. Поддържа, че имотът се намира
на около 100 м от морето и че е бил ограден от 1964 г. до 1972 г., а след това
къщата паднала и имотът бил разграден, заради извършваните възстановителни
работи на свлачището. Излага, че през 2015 г. имотът вече бил разграден и него
имало други временни постройки и т.н., като всяко от трите лица в имота било
заградило това, което ползва, имало и постройки в трите оградени имота. Свидетелят
сочи, че не може да каже дали има ток и вода в имотите тъй като не ги допускали.
Излага, че след свлачището наследниците не са били обезщетени за този имот.
Поддържа, че е са посещавали имота по-често след 1965-1966г. Излага, че преди
имало съседи, но не ги познава. Сочи, че свлачището засегнало имота, къщата се
напукала и нямало как да се обитава. Излага, че в момента няма съседи понеже имотът
се обитава от други хора. Излага, че в рамките на имота на бетонови пилони за
ограждане на свлачището.
Свидетелят К. сочи, че познава ищците С.Х., Д. и М. Поддържа, че
родителиет на С.Х. притежавали имот в „К.“ с квадратура околко декар по информация
от преди 40-45г. Излага, че много пъти като дете е ходил в имота през
седемдесетте години. Тогава имотът се състоял от две места, едното било на
братовчеда на бащата на С., който също
се казвал С.А.Х.. Между местата нямало ограда, като в мястото на С.Х. имало
двуетажна къща, а в другото на Керана, т.е на А.Х., имало барака. Излага ,че
имотът заедно с къщата се свлякъл в края на седемдесетте години в посока морето.
Сочи, че от С.А.Х. знае, че към настоящия момент ищците не ползват имота,
защото има самонастанили се рибари, като проблемът е от минимум 15 – 20 г. Излага,
че там са ходили са геодезисти да го заснемат и трасират, но били гонени с
брадви, имало панаири, дошла и полиция. Свидетелят сочи, че преди 5 г. минавали
покрай имота със С.Х. и имало временен път за достъп до свлачището, което се
укрепвало. Излага, че тогава видели в имота бараки. Излага, че през
седемдесетте години имало и други вили около имота, заради което предполага, че
мястото е било вилна зона. През седемдесетте години имотът бил на 50-70м от
морето. Излага, че редовно са минавали пътьом и спирали като ходили до Балчик и
до КаВ. на плаж, последно през 2016 - 2017 г. Имотът се виждал от пътя и те
заставали на пътя да гледат имота.
Свидетелят В. сочи, че познава много добре ответниците от рибарското
селище „Е.“, както и че са комшии. Излага, че рибарското селище се намира преди
с. К., след падналият фар. Излага, че ответникът М. заградил част от имота с
телена ограда с бетонни колове, а вътре има насаждения, дървета, кошери,
животни и дървена къщичка като бунгало. Твърди, че в имота има ток и вода, а в
къщичката има баня и тоалетна. Излага, че познава М. от дете, от 1985 г. -1986 г.
Поддръжа, че около тях има свлачища, но не помни за свлечени постройки. Излага,
че над тях е вилната зона на К., горе до главния път Златните – К., където има
големи вили. Поддържа, че имотът на М. не се вижда от главния път В. – Балчик,
до който разстоянието е около 200-400 м. Сочи, че бил дете когато през 1988 г.
строяли буните, пътя и правили укрепителни мероприятия. Тогава направили и
бетонов път, камъни и буни, една от които била за рибарското сдружение, а рибарите
лично помагали в изграждането на рибарската буна. Свидетелят сочи, че той, баща
му и дядо му са членове на рибарското сдружение. Излага, че дядо му е един от първите там още от
1973-1974г., както и че самият той е израснал там. Поддържа, че имотът на М. е
ограден, както и че не е чувал някой да
е имал претенции за него. Свидетелят сочи, че не е виждал някой да трасира имотът
на М. или около него. Излага, че ноговият имот се намира на 15-20м от този на М.
и че живее там целогодишно заедно с баща си. Твърди, че имотът на М. е ограден
откакто го помни, т.е. от осемдесетте години, като от тогава няма промяна в
границите му, нито е местена оградата. Свидетелят сочи, че имотът на М. граничи
с път от юг, а от югоизток минава асфалтовия път. Излага, че от изток има черни
пътища, по който минават за местата си. Поддържа, че има чрен път от запад. Твръди,
че това не са границите на имота. Свидетелят сочи, че имотът е с приблизително
размери от триста квадрата, а постройката е около 60-70 квадрата. Излага, че не
знае някой да е имал претенции към този имот или М. да е имал неприятности по
повод същия, както и да е викана полиция. Сочи, че мястото на М. от юг граничи
с мястото на Д.Т.. Твърди, че местата на Д. и на М. са близки като квадратура, но
и двата са разделени с огради. Сочи, че местата имат ток, вода, бани. Излага,
че не знае да е имало забрана за застрояване на местата , нито дали е имало
мероприятие от общината за вземане на асфалтовия път от местата им. Твърди, че няма спомен да е имало лозя през
1985 г.
Свидетелят Н. сочи, че ответниците, като М. се познават от 1983 г. от К..
Излага, че М. има имот в К. с барака. Сочи, че имотът не е във вилната зона, а в
рибарското селище, където и свидетелят има имот на 50м от този на М.. Твърди, че
имотът М. заградил имота от идването си през 1983 г. и досега оградата не е
местена. Твърди, че в барака има вода и ток и М. целогодишно живее там. Излага,
че от имота до морето има 100 м. Не знае някой да е идвал и да е твърдял, че
имотът не е на М., нито е виждал някой да го трасира. Сочи, че там имало свлачище около 1971-1972г. Твърди,
че не е виждал лозя, нито е чувал да е имало много имоти с вили. Излага, че е
там от 1979 г. Имало укрепителни мероприятия, като брегът бил направен по-полегат,
изравнен, направени били и буни в морето. през осемдесетте години. Сочи, че
имотът на М. не граничи с никого. От три страни има черен път. Твърди, че е на километър
от пътя В.-Балчик и не се вижда от него. Сочи, че живее там от пролетта до зимата.
Излага, че е през 1979 г. от Община А. му дали разрешение да си изгради
рибарска хижа. Когато отишъл там имало две-три псотроени бараки. Твърди, че
мястото на М. е около половин декар, а
рибарската барака е от леки материали. Излага, че в мястото има плодни
дръвчета. Не знае дали геодезисти са го заснемали, но бил направен кадастър на
рибарското селище. Не знае дали М. има разрешение за неговата хижа. Излага, че
ответникът не му е споделял някой да има претенции към неговото място. Излага,
че от общината му определили къде да постави постройката си, защото това не е
упоменато в разрешението. Не знае М. да има разрешение точно на това място да
му е хижата. Сочи, че поне 5-6 пъти е ходил в тях от 1979 г.
Свидетелят А.сочи, че познава от 18г. И. от лодкостоянката в К.. Излага,
че там той има място със съпругата си и двамата живеели там. Твърди, че му е
съсед и живее в имота под него. Сочи, че имотът на И. е около 500 кв.м.,
ограден е с ограда. Твърди, че е облагороден и заравнен, засяти са дръвчета, асмички, има и нарпавени от
ответника дървени постройки, включително навес. Свидетелят сочи, че ответникът
целогодишно е в имота, както и че има ток и вода. Твърди, че оградите никога не
са променяни. Сочи, че другият съсед на И. е Ташко Т. със сина си, а имало и още
един съсед от Силистра, който починал. Излага, че под неговото място има
асфалтов път. Сочи, че имотът на И. *** – Балчик, защото е в ниското. Твърди,
че има мястото си от 18 г. и през това
време не е виждал други хора в имота и не знае някой друг да е имал претенции
към него. Знае, че ответникът правил постъпки да си заснеме мястото и да си го
узакони. Излага ,че не знае И. да е водил дела за имота. Излага, че е получил мястото
като член на лодкостоянката и от там му посочили кое е неговото. Излага, че там
нямало нищо и през 2001 г. – 2002 г. имало едни сукаци и черен път, който бил
асфалтиран впоследствие. Поддържа, че имотът на И. е на 100-150-200м по права
линия от главния път. Сочи, че геодезистите са идвали преди 5-6г.
Свидетелят М. сочи, че познава ответникът И. от повече от 15г. от
рибарското дружество на К., където заедно с бащата на свидетеля ловят риба.
Поддържа, че И. има място около 500 кв.м. в селището и живее там. Сочи, че там
живяла и съпругата му до кончината ѝ преди една година. Излага, че
мястото е оградено, има сграда където живее ответника и барака където си държат
мрежите, има астма и дръвчета. Има ток и вода. Твърди, че от едната страна на И.
е Д.Т. и баща му Ташо Т., а от долната страна комшия му е Д. Александров.
Поддържа, че от другата страна има нещо като път. Излага, че е член на рибарско
дружество „Е. 2“, което е съдадено преди около 20 г., няколко години по-късно
от „Е. 1“. Предполага, че земята е на дружеството и то я раздава на членовете
рибари, които са регистрирани в ДИК и имат мрежи. Излага, че почти всеки ден е
там, като в седмицата веднъж ходи до мястото на И. ако трябва да се вземе нещо,
да се носят мрежи или да се връщат котви. Твърди, че през годините не е чувал или
виждал някой да е идвал и да е имал претенции към мястото на И., нито някой да
го заснема. Сочи, че баща му, който е там от около 20 г. не ми е споделял за
претенции на други хора спрямо имота. Поддържа, че ответникът И. е регистриран
в първото селище „Е. 1“, което е определило кое място да се ползва от него. Не
знае на кого е собственост земята. Сочи, че И. е там от доста години и преди
време искал да си узаконява постройките и подготвял е документи.
Свидетелят К. сочи, че познава ответникът Д.Т. от 1998-1999г. когато
правил бараката. Излага, че познава и баща му, както и ответниците И. и М., като
всички са рибари на лодкостоянка „К.“ в местността „Е.“. Твърди, че в имота има
две бараки, градинка с парапети и паркинг отпред където си ответникът си спира
колите. Излага, че имотът му е около половин декар или по-малко. Излага, че в
имота основно живеят бащата Ташко и майката на ответника. Сочи, че в постройката
където живеят има ток и вода. Сочи, че имотът на Д. е ограден и че той твърди,
че си е техен. Излага, че от 1998 г. до момента местоположението на оградите не
е променяно. Свидетелят сочи, че имотът му е най-блико до морето в посока К.. Първоначално
бил служебно бунгало, което стопанисвал преди 32-33 г. Когато започнала
приватизацият го купил бившия му директор и с негово позволение си поставил
фургон в имота, който не е негов, 2000 г. Сочи, че имало свлачище, докато още
стопанисвал бунгалото и в посока К. били затиснати рибарски бараки. Сочи, че
това било деветдесетте години. Излага, че тогава нередили камъни, изляли бетон,
направили и бетонна стена и буните. Сочи също, че последните са отпреди
деветдесета година, защото били там когато свидетелят отишъл. Поддържа, че там не
е имало лозя и ниви, а всичко било в къпинаци и храсталаци. Преди 8 - 10 г. във
връзка с някакви строежи около плажа в К. направили асфалтов път, който свързва
рибарското селище с главния път между Златни пясъци и К.. Свидетелят сочи, че по
физиономия познавам съседа на Д., който е до него в залата, а другият, който е
посока К. е е Тони. Поддържа, че М. е съсед на Д. и между тях има като пътечка,
а не са ограда до ограда. Сочи, че рибарското селище си е едно. Излага, че eдното свлачище, което затиснало бараките е до ресторант „Кораба“, а другото
е голямото свлачище, върху което са процесните имоти. Твърди, че по средата има
възвишение. Не знае кога Д. е започнал да ползва имота. Свидетелят сочи, че
неговият фургон е върху място собтвеност на Марин Георгиев, бивш изпълнителен
директор на КЗУ-София. Не знае някой да е имал претенции към имота на Д., както
и дали той има документи за мястото и дали майка му е водила дела за имота. Сочи,
че последният е на 200-250 м от пътя В.-Балчик и не може да се види от там.
Свидетелят В. сочи, че познава Д., Т., М. и И., като всичките са членове
на рибарската дружинка на К.. Твърди, че Д. има имот на К. заедно с баща си и
живее в него. Сочи, че в имота има две бараки, дървета, кайсии, праскови, сливи,
както и че е ограден с телена мрежа. Излага, че познава Д. от 1996-1997 г.,
като от тогава баща му има имота, а той е наследник на баща си. Сочи, че последният
живее в имота целогодишно. Твръди, че там има ток и вода, баня, тоалетна и
шахта за мръсен канал. Излага, че и двете сгради стават за живеене. Поддържа,
че имотът на Д. е около 300 кв.м. и е с неправилна форма. Свидетелят сочи, че
имотът в който се намира от 1998 г. е на 150 м. от този на Д.. Излага, че никой
не е имал претенции към имота, защото след свлачището взели местата на всички и
им раздали на другия баир от страната на К.. Поддържа, че там не е виждал
геодезисти, но 2000-2001 г. събирали пари за скица или за кадастър и при
сегашния председател на лодкостоянката има скица на всички места. Сочи, че през
последните 10 г. не е виждал геодезисти да мерят и да местят огради. Сочи, че
има едно забито колче, още като слизаш от главния път. Сочи, че теренът бил
терасиран през 2003г., били изкопани и кладенци за отводняване на почвата, бил
направен и пътя. Преди това там нямало нищо, само поляна обрасла с тръни и
храсти. Твърди, че имотът на Д. е на около 100 м. от морския бряг. Сочи, че по
брега са правени укрепителни мероприятия, включително бетонна стена. Свидетелят
сочи, чв имота има ток и вода. Сочи, че територията на цялото рибарско селище вече
е над 20 дка. Излага, че мястото и сега си е поляна. От колеги е чувал, че
когато е станало свлачището обезщетили хората и им дали места на друго място. Сочи,
че Д. взел имота както всички останали, включително самия свидетел. В тази връзка
поддържа, че това място е било на Горското и от там му дали бележка, с
предисловие, че няма право да строи масивни сгради, само барака или фургон.
Излага, че местата били точно определени. Ответникът също бил ходил в Горското.
Поддържа, че не знае дали той има разрешително за поставяне на барака. Сочи, че
не знае на кого се води земята. Твърди, че никой на никого не плаща данъци и
наеми. Излага, че събират пари от дружинката само за укрепването, както и за
членския внос. Свидетелят сочи, че от ВиК им прекарали канализация, а
„Енергото“ тока. Излага, че скоро чул, че някой идвал и имал претенции за
имота. Излага, че Д. заявиявал, че имотът е негов.
Съгласно заключението на СТЕ изготвено от вещото лице
Ж.Б. първият приет план за територията е общ регулационен и застроителен план
за в.з.’’К.”, одобрен със заповед № *г на зам.председателя на
ОНС-В., с който е образуван парцел VII, кв.10. С изменение на регулационен и
застроителен план за в.з. „К.“, одобрено със заповед №*г на председателя на ОНС-В. са изключени от регулация големи части от
урбанизираната територия в обхвата на ЗРП/1964г, включително и цялата територия
на кв.10, като изменението е извършено във връзка със станалите свлачищни
процеси в територията и свличанията на големи земни маси в посока към морето. Последващият
план от 2001 г. е кадастрален от 2001 г. и с него са заснетите имоти в
„рибарското селище” край морето намиращо на около 1,5 км южно от с.К.. Вещото
лице е посочило, че няма данни планът да е бил одобрен по надлежния ред с
конкретна заповед. Следващият план за територията е е картата на възстановената
собственост за земеделските имоти от землище О.от 2001 г., приета/обявена в ДВ,
бр.5/16.01.2001 г и е включвала територията на в.з.’’К.”. Съгласно заключението
през 2003 г. със Заповед №* г на изп.дир. на АГКК е одобрена кадастрална карта за имотите от в.з.”К.”,
като първата промяна в нея е извършена съгласно Заповед № *г на началника на СГКК-В., с която в КККР се появява за пръв път процесния
ПИ-*, записан в съсобственост на К., М. и М. Х.
Втората промяна е извършена без конкретна заповед на началника на СГКК-В. и
касае изменение само в кадастралните регистри по отношение собствеността върху
процесния ПИ-*, който е вече записан в съсобственост на К., М., М.и Д. Х. По т.1 от задачите
вещото лице сочи, че имотът описан в Нотариален акт № * г. в периода преди одобряване на ЗРП от 1964 г. е представлявал „лозе”, т.е
статутът на земята е бил земеделска. В периода от 18.03.1964 г. – 25.10.1972
г., т.е. до изменението на ЗРП е действал ЗРП от 1964 г. и земята е
представлявала парцел в урбанизирана територия.
След 25.10.1972 г. с изменението на ЗРП земята в границите на процесния
имот е изключена от регулация и статутът и отново е бил на земеделска земя по
смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ и чл.7, ал. 1 от ЗУТ. Излага се, че няма данни
изключената от регулация земя отново да е включена в регулация с нов ПУП. По
т.2 от задачата експертът сочи, че в територията където е попадал обследвания
парцел *г около 1970г свлачищни процеси посредством свличане голямо количество земни маси в посока към
морето, което е станало причина за извършеното регулационно
изменение съгласно от 1972г. Вещото лице сочи, че в община А. и областна
администрация-В. няма съхранени данни за отчуждаване на имоти в обследваната
зона. Същевременно съгласно разписни листи от разписната книга към ЗРП от * г. и изм. от 1972г на в.з.’'К.” е видно че „земята” в
границите на обследвания парцел * е била отчуждена
от тогавашните собственици С. Д. Х. и К.Я. Х..*** и областна администрация-В. са установени данни за
извършено обезщетяване на собствениците на отчуждени имоти, включително тези на
парцел VII, кв.10. По т.3 от задачата вещото лице сочи, че в границите на
процесния имот по КККР попадат части на няколко имота по КВС от 16.01.2001 г за
землище Осеново, а именно: върху част 470кв.м.
от имот *, целият с площ * кв.м. в собственост първоначално на н-ци В. Г.Р., а впоследствие на Кр., И. и Ц.Т.; върху част * кв.м. от имот 58.35, целият с площ 2998кв.м. в собственост първоначално на н-ци К. П.Й., а впоследствие в собственост на Р. Е.П.; върху част 67кв.м. от имот *, целият с площ 500кв.м. в собственост на н-ци В. Р. С.; върху част * кв.м. от имот * целият с площ 1000 кв.м. в собственост също на н-ци В. Р. С.. Експертът е установил, че ОСЗ-А. е
издала няколко свои позитивни решения за възстановяване правото на собственост
в съществуващи/възстановими стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ в полза на
наследниците на Вл. Г. Р.за нива
представляваща имот № * с площ 2996 кв.м. по КВС, на К. П.И. за нива представляваща имот № * с площ 2998 кв.м. по КВС и на В. Р. С. за две ниви
представляващи по КВС имот № * с площ *кв.м. и имот № * с площ 1000 кв.м.), включително ОСЗ е издала въводи във владение на същите наследници.
Същевременно вещото лице сочи, че процесният имот по КККР с площ от 1846 кв.м.
се е появил за пръв път с изменениет на кадастъра от 2005 г. за землището на с. О.и е образуван за
съответния му по граници и местоположение парцел VII, кв. 10 по ЗРП от 1964 г. на в.з. „К.“ и е записан в собственост на лица
различни от реституираните, а именно: К. Я.Х.(за 4/12), М. С.Х.(за 6/12), М.С.Х.(за 1/12 и Д.С.Х.(за 1/12). В заключение вещото лице
сочи, че за земята в границите на процесния имот не е имало реституционна
процедура. По т. 4 от СТЕ експертът сочи, че между четирите имота № * по KKKP след първата промяна от 17.10.2005 г., № * по протокола за трасиране, №* по НА-* г и процесният ПИ-* по КККР в сегашен вид е налице пълна идентичност по местоположение, граници и площ. Излага, че
между тези четири имота и имота описан в Нотариален акт № * г. е налице съответствие с голямо приближение с препокриване за площ от 1818 кв.м.. По т.5 и т. 6 от задачата вещото лице сочи, че владяният от И.С. имот е с площ
* кв.м., попада с площ от 256 кв.м. в ПИ-508.406
по КККР, ограден е от всички страни с полумасивни огради от телена
мрежа/бодлива тел, закрепени на бетонни или метални подпори и в северната му
част е разположена една основна едноетажна сграда със ЗП от 102 кв.м., която се
ползва целогодишно за сезонно и/или постоянно обитаване. Експертът сочи, че
владяният от Д.Т.Т. имот е с площ 804 кв.м., попада с площ от * кв.м. в ПИ-* по КККР, ограден е от всички страни с полумасивни огради от телена мрежа, закрепена
на бетонни подпори, а в него има изградени две сгради - основна едноетажна с
разположение приблизително в средната част ни имота и ЗП от * кв.м., която се ползва целогодишно за сезонно и/или постоянно обитаване и новоизградена
сграда в незавършен вид на етап груб строеж и ЗП от 40 кв.м. Вещото лице сочи,
че владяният от М.С.П. имот е с площ * кв.м., попада с площ от
107 кв.м. в ПИ-* по КККР, ограден е от всички страни с полумасивни огради от телена мрежа, закрепена
на бетонни подпори и в него има изградени две сгради/постройки - основна
едноетажна с разположение приблизително в средната част на имота със ЗП от 105
кв.м., ползваща се целогодишно за сезонно и/или постоянно обитаване, а другата
по-малка със ЗП от 7,5 кв.м. се ползва като склад. По т. 8 от експертизата вещото лице сочи, че процесният имот
попада в местностите, които са одобрени в Заповед № * г, допълнена със Заповед №* г.
По реда на чл. 176 от ГПК ищците са поставили следните въпроси към ответника
М.П.: дали през м. септември 2019г. същият е присъствал е на оглед на
геодезиста от фирма, водена от Р. Т. заедно със съпруга ѝ
и не е ли вярно, че същият е обиждал Е. и не е ли вярно, че
същият е отказал достъп до имота и е присъствал на огледа за трасиране.
Ответникът отговаря в о.с.з. , че не си спомня за такъв случай през 2019 г., че
не познава нито Р., нито съпруга ѝ, нито е виждал геодезист. Сочи, че никой
не е разговарял с него, както и че си има ограда и катинар.
Съдът, въз основа на така
установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
По предявенитe
ревандикационни искове, в тежест
на ищците е да установят наличието
на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно:
че са придобили правото
на собственост върху съответната идеална част от ПИ * по КККР,
на твърдяното в исковата молба придобивно основание – наследствено правоприемство
от С. Д.Х. и К. Я.Х., както и че праводателите им са станали собственици на
имота посредством покупко-продажба от държавата, както и че към момента на
завеждане на делото ответниците осъществяват фактическа власт върху имота.
С отговора на исковата молба всеки от ответниците е навел твърдения, че е оградил
и владее определена реална част от ПИ * по КККР, като всеки от тях с уточнителна
молба е прецизирал пространствените граници на осъществяваното владение. В тази
връзка видно от защрихованите със зелен цвят части от имота на Комбинирана
скица № 7 (л. 245) от неоспореното заключение на изслушаната по делото СТЕ,
което съдът намира за пълно, обективно и компетентно, отразяващи владяните от
ответниците части от имота, то същите представляват реални части с обща площ 1143
кв.м. от целия ПИ * по КККР с площ * кв.м. Следователно по отношение останалите реални части от имота с площ 703 кв.м.
не е налице извънсъдебен или съдебен спор за собственост между страните, нито
ответниците твърдят да владеят същите. Последното несъмнено сочи, че ищците нямат правен интерес от поддържане висящността
на исковете по чл. 108 от ЗС по отношение на визираните 703 кв.м. реални части от
ПИ
* по КККР извън застрахованите със зелен цвят с площ от общо 1143
кв.м., а доколкото правният интерес се явява
абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск неналичието
ѝ налага прекратяване на производството в тази част като недопустимо.
В останалата част
производството се явява допустимо и съдът следва да се произнесе по същество по
заявените ревандикационни искове за защрихованите със зелен цвят
на Комбинирана скица № 7 реални части с обща площ от 1143 кв.м. от ПИ * по
КККР.
По делото не е спорно, а и от представените с исковата
молба удостоверения за наследници се установява, че ищците са наследници на С. Д. Х. и
К. Я.Х..
Основният спорен въпрос по делото е дали последните са
придобили правото на собственост върху процесния имот.
В случая ищците
извеждат материално правната си легитимация по делото като собственици на същия
по силата на покупко -
продажба обективирана в Нотариален акт № * г. на нотариус при Народен съд В., с която се твърди, че праводателите им С. Д. Х. и К. Я.Х. са придобили собствеността на имота. В тази връзка заключението на
изслушаната по делото неоспорена СТЕ сочи, че имотът описан във визирания
нотариален акт, а именно парцел * в кв. 10 намиращ се във
вилната зона на землището на с. К. – Варненско е приблизително идентичен с
процесния ПИ-* по действащите КККР с площ на препокриване от * кв.м. от * кв.м., поради което съдът намира за установена по делото идентичността на процесния
имот и този посочен в титула за собственост на ищците.
Като насрещна страна и продавач по сделката обективирана
в НА от 1964 г. е посочено ТКЗС „Ст. Д. – С.“ с. К., Варненски окръг като в самия нотариален акт изрично отразено, че
продажбата е по реда на ЗРПВПНИ, по-точно Закона за реда на прехвърляне вещни
права върху някои недвижими имоти (отм.). Доколкото продажбата се сочи да е
извършена по реда на специалния закон, наред с което всеки от ответниците с отговора
на исковата молба е навел възражения, че праводателите на ищците С. Д. Х. и
К. Я.Х. не са станали собственици на процесния имот тъй като при покупко-продажбата през 1964 г. са били
нарушени императивните норми на приложимия ЗРПВПВННИ (отм.), налице е
необходимост съдът да изследва дали същите са били спазени при сключване на
сделката с ТКЗС, за да се приеме, че С. Д. Х. и К. Я.Х. валидно са придобили собствеността върху имота.
В тази връзка към дататата на сделката – 30.05.1964 г., действително
е действал ЗРПВПВННИ (обн., Изв., бр. 90 от 11.11.1958 г., изм., бр. 65 от
14.08.1959 г., бр. 99 от *** г., изм. и доп., бр. 29 от 11.04.1969 г., отм.,
ДВ, бр. 26 от 30.03.1973 г., в сила от 30.03.1973 г.), чието приложно поле
обхваща правни сделки за прехвърляне право на собственост, учредяване или
прехвърляне на други вещни права върху незастроени или застроени с малоценни
постройки имоти в границите на градоустройствения план на населените места.
Съгласно действалата към момента на сделката редакция на
чл. 9 (обн., Изв., бр. 90 от 1958 г.) ЗРПВПВННИ (отм.) се прилага за София,
окръжните градове и градовете Димитрово, Димитровград, Габрово, Сливен,
Казанлък и Кърджали в границите на общите им градоустройствени планове, а чл. 5,
визиращ даренията, във всички населени места. Съгласно ал.3 от нормата по
решение на Министерския съвет законът може да се прилага и в други населени
места. Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗРПВПВННИ (отм.) недвижими имоти и вещни права в
населените места, в които се прилага този закон, могат да придобиват само
жители на населеното място, където се намират имотите, за задоволяване на
техните и на членовете на семейството им жилищни, професионални, курортни и
здравни нужди. Съгласно ал. 2 ограничението не се отнася за придобиване на
недвижими имоти и вещни права в националните курорти за задоволяване на
курортни и здравни нужди.
На следващо място, към датата на сделката е действал и Указа
за регулиране на правните сделки с ЗРПВПВННИ (обн., Изв., бр. 32 от 1962 г.),
съгласно чл. 1, ал.1 от който прехвърлянето на незастроени или застроени с
малоценни постройки парцели и на неурегулирани земи в цялата страна следва да
се извършва чрез народните съвети по реда на ЗРПВПВННИ, а с ал.2 е прието, че
недвижими имоти в курортни места извън районите на окръжните градове може да се
закупуват за задоволяване на курортни и здравни нужди и от нежители на
селището, в чиито район се намира курортното място.
Доколкото указът е издаден от Президиума на Народното
събрание при действието на Конституцията от 1947 г., на основание на нейния чл.
35, т. 5, както и на чл. 5, б. „б” от Закона за Президиума на Народното
събрание (отм.) той има юридическия ранг на закон, следователно притежава
същата нормативна сила.
От горното следва, че към датата на процесната покупко-продажба
- 30.05.1964 г. е действал както ЗРПВПВННИ (изм., Изв., бр. 99 от *** г.) така
и Указа за регулиране на правните сделки с ЗРПВПВННИ, като с Указа е разширено
приложното поле на закона по отношение прехвърлянето на незастроени или
застроени с малоценни постройки парцели и неурегулирани земи в цялата страна, а
не само в населените места по чл. 9 от закона, т.е. последният е бил приложим и
за сделките с имоти ситуирани на територията, в която се намира процесният
парцел VII
в кв. 10, а именно вилната зона на землището на с. К. –
Варненско.
На следващо място ноторно известен факт е, че със Заповед
№ * на Министерството на народното здраве и социалните грижи, обн., ДВ, бр. 54
от 1963 г. с. К. е обявено за климатичен морски курорти от местно значение,
респективно към датата на продажбата на имота находящ се в землището
на селото, е действало изключението на чл. 2 от Указа, с което е било разрешено
на нежители да придобиват по реда на ЗРПВПВННИ (отм.) недвижима сосбтвеност за
задоволяване на курортни и здравни нужди не само в националните курорти, но и в
други курортни места. Т.е. установяващото се от нотариалното отразяване в НА от
1964 г. обстоятелство, че купувачите С. Д. Х. и К. Я.Х. не са били жители на с. К., а на гр. В., не е съставлявало законова пречка
пред праводателите на ответниците да закупят по реда на ЗРПВПВННИ (отм.) имот
находящ се в курортното място с. К., чиито жители не са.
Отделно от горното видно от текста на НА от * г. пред нотариуса при Народен съд В. е бил представен препис от протокол от * г. на ТКЗС – с. Кичево – Варненско. Доколкото в тази част нотариалното
удостоверяване не е оспорено от ответниците своевременно по реда на чл 193 от
ГПК, то съдът намира че следва да зачете материалната му доказателствена сила и
да приеме, че при изповядване на сделката пред нотариуса действително е
представено решение на общото
събрание на продавача ТКЗС „Ст. Добрев - Странджата“ с. Кичево, Варненски окръг за продажба на процесния парцел * намиращ се във вилната зона на землището на с. К. – Варненско, с което е
изпълнено императивното изискване на чл.11, ал.5 от приложимия Примерен устав на ТКЗС от 1958 г. (отм.),
предвиждащ, че продажбата на земи, внесени в стопанството или негова
собственост, се извършва по решение на общото събрание. Следователно страните
по сделката от 1964 г. са спазили и относимата специалната форма за сключването
ѝ въведена от законодателя с оглед специфичната правосубектност на
продавача – ТКЗС.
По делото обаче се
установява основателността на релевираното от ответниците М.П. и Д.Т.
възражение, че специалният ред на ЗРПВПВННИ (отм.) за сключване на сделката от
1964 г. не е спазен поради липса на сътветното решение на ИК на ОНС, по
следните съображения:
Чл. 1, ал.1 от ЗРПВПВННИ (отм.)
в приложимата редакция приета с изм., Изв., бр. 99 от *** г., сочи, че сделките
с имоти се извършват чрез председателя или натоварен от него щатен член на
изпълнителния комитет на народния съвет по предложение на заинтересуваните, а съгласно
ал. 2 същите лица определят и приобретателя и цената на имота.
В случая в НА от 1964 г. действително
е налице нотариално отразяване, че при сключване на сделката пред нотариуса е
представен следния документ: Удостоверение № * г. на ОНС – с. Кичево, Варненско за възлагане на имота на купувачите
съгласно протоколно решение № * г. Видно обаче от представения
по делото препис от визираното в удостоверението протоколно решение № 4 на ИК
при ОНС, с. Кичево, Варненски окръг от 29.02.1964
г., сред лицата определени от ИК за приобретател на имоти
във вилната зона на с. К., м-ст „К.Й.“, собственост на ТКЗС с. Кичево не фигурират праводателите на ищците С. Д. Х. и
К. Я.Х.. При това положение по делото се установява липсата на
кумулативно необходимия елемент за валидното възникване на сложния фактически
състав на продажбеното правоотношение от 1964 г. въведен с чл. 1, ал.1 от ЗРПВПВННИ
(отм.), а именно волеизявление на председателя на ИК на съответния ОНС или
натоварен от него щатен член, с което именно С. Д. Х. и К. Я.Х. да са определени за приобретатели на имота.
До извод за обратното не води и обстоятелството, че под
позиция № 20 в протоколното решение е посочено, че за приобретател именно на
процесния парцел * в кв. * се определя А.С.Х., който не се спори по делото, а и от предственото по
делото удостоверение за наследници се установява, че е съпруг на К. Я.Х., явяваща се праводателка на част от ищците. Това е така защото в
относимите към продажбата нормативни актове ЗРПВПВННИ (отм.), Примерен устав на ТКЗС от 1958 г.
(отм.) и Указа за регулиране на правните сделки с ЗРПВПВННИ не е предвидено
изключение от правилото на чл. 1, ал.1 от ЗРПВПВННИ (отм.), което да позволява
други лица извън посочените от ИК на ОНС да закупят съответния имот, нито норма
която да допуска отчуждаване в полза на трети лица на правото на изкупуване само
по волята на лицата определени за купувачи. Следователно и липсата на тъждество
между посочения от ИК на ОНС в протокола от 29.02.1964 г. купувач на имота и лицата отразени като
купувачи в титула на собственост на ищците съставлява формално нарушение на
действащата към момента на сделката относима специална разпоредба, което само
по себе си е препятствало възможността правото на собственост върху процесния
имот да премине в патримониума на праводателите им по силата на
покупко-продажбата обективирана в НА от 1964 г.
В обобщение съдът намира, че С. Д. Х. и К. Я.Х. не са станали собственици на процесния имот чрез покупко-продажба,
респективно ищците като техни наследници по закон не са придобили правото на
собственост върху спорните с ответниците реални части с обща площ 1143 кв.м. от целия ПИ * по КККР с площ * кв.м. на посоченото в исковата молба придобивно основание. Следователно по
делото не се установява и първата кумулативно необходима предпоставка за
уважаване на иска по чл. 108 от ЗС и ревандикационната претенция на ищците подлежи
на отхвърляне, като неоснователна.
За пълнота следва да се посочи и следното:
Макар ищците да не са релевирали изрично в евентуалност
друго придобивно основание извън продажбата от * г. и последвалото наследствено правоприемство между тях и купувачите по
сделката, в исковата молба са изложени твърдения, че С. Д. Х. и К. Я.Х. са владяли имота от * г. до смъртта
им през 2003 г., съответно 03.03.2019 г., а в
последствие самите ищци. Твърдението за осъществявано от
праводателите, а впоследствие от ищците владение в релевирания период от близо
шестдесет години обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В
тази връзка в показанията си първият воден от самите ищци свидетел Ангелов сочи
изрично, че имотът е владян само от
1964г. до 1972г., а впоследствие не е владян от ищците, а показанията на втория
свидетел Коев изобщо не съдържат данни те или праводателите им да са се
намирали в имота след започналите свлачищни процеси в него, най-късно през семдесетте
години на миналия век, а напротив и двамата свидетели сочат, че ищците не са били
допускани в имота от настанилите се в него лица – ответниците.
Дори и да се приеме, че във визирания и от двамата
свидетели период С. Д.Х. и К. Я.Х. действително са владяли
имота, то доколкото продажбата от 1964 г. не е осъществила вещнотрсанслативното
си действие по изложените по-горе мотиви, същият е запазил характера си на
кооперативна собственост на ТКЗС. Собствеността на кооперациите, както и на
всички други обществени организации и на държавните предприятия, по аргумент от
чл.2 от ЗС в редакцията обнародвана в ДВ, бр.92 от 1951 г. до изменението ДВ,
бр. 31 от 1990 г. е социалистическа, а с чл.86 от ЗС в относимата редакция обнародвана
в ДВ, бр. 92 от 1951 г. е въведена забрана да се придобива по давност
социалистическа собственост. Респективно поради изричната императивна законова
забрана праводателите на ищците не биха могли да придобият собствения на ТКЗС имот
в периода от 1964 г. до седемдесетте години на миналия век и по силата на осъществявано
давностно владение.
На следващо място дори да се приеме противно на събраната
доказателствена съвкупност, че С. Д. Х. и К. Я.Х. действително са придобили собствеността на имота, било на основание
сделката от 1964 г. или по давност, то предявеният от наследниците им иск за
ревандикирането му от ответниците отново би бил неоснователен, доколкото по
делото се установява основателността на въведените от последните правоизключващи възражения, че
всеки от тях на основание чл. 79, ал.1 от ЗС е придобил по силата на изтекла
придобивна давност собствеността върху съответната владяна реална част от
процесния имот до датата на депозиране на исковата молба от ищците – 19.11.2020
г.
В тази връзка видно от заключението на СТЕ и по-точно от Комбинирана скица № * в границите на ПИ * по
КККР попада реална част с площ от 256 кв.м. от владян и
ограден от ответника И.С.Х. имот с обща площ * кв.м., реална част с площ от 780 кв.м. от владян и ограден от ответника Д.Т.Т.
имот с обща площ 804 кв.м., както и реална част от 107 кв.м. от владян и
ограден от ответника М.С.П. имот с обща площ 1402 кв.м. Съгласно вещото лице всяка
от тези три реални части е оградена с полумасивна ограда.
Че визираните оградени реални части с обща площ от 1143,00
кв.м. са завладяни и впоследствие владяни от ответниците за период от поне десет
години до подаване на исковата молба се установява от събраните гласни
доказателства, посредством разпита на водените от ответниците свидетели. Така относно реалната част владяна от ответника М.П. свидетелите Воденичаров и Николов сочат, че същият е
оградил имота си още през осемдесетте години на миналия век и мястото на
оградата не е променяно. На следващо място по отношение реалната част владяна
от ответника И.Х. свидетелите Ал. и М., поддържат, че същата е оградена от него преди петнадесет и повече години.
Показанията на водените от ответника Д.Т. свидетели сочат, че същият владее
реална част оградена през 1998 г. Вярно
е, че свидетелите са дългогодишни познати и съседи на ответниците, както и техни
колеги рибари от общо рибарско сдружение, поради което показанията им следва да
се преценят по реда на чл. 172 от ГПК. Именно обаче пореди обстоятелството, че
свидетелите от дълги години са професионално обвързани с лодкостоянката разположена
до процесния имот, визираните показания на шестимата свидетели съдът приема за
плод на преки впечатления от процесите текли на територията, върху която е ситуиран
ПИ
* по КККР през последните близо двадесет години. Нещо повече. Че показанията
на водените от ответниците свидетели са обективни говори и обстоятелството, че
те се подкрепят и от показанията на свидетелите анагажирани от самите ищци,
които не са видели нито тях, нито праводателите им в имота след 1972 г., а
напротив. Първият свидетел, съпруг на ищцата А., дори изрично сочи, че след
1972 г. ищците не са владяли имота и че едва през 2015 г. отново е отишъл до него
със съпругата си, но той бил обитван от
ответниците, които не ги допуснали и всеки от тях бил оградил и изградил
постройка в ползваната част. До извод за обратното не водят и показанията на този
свидетел в частта им, че двама от ищците са оградили имота през 2011 г. и са
поставили СОТ, доколкото тези показания са изолирани и не се подкрепят от нито
едно друго доказателство по делото, а и свидетелят собствено допълва, че това
му е споделено от самите ищци, респективно той лично не е възприел такива
действия, които евентуално съдът би счел като нарушаващи установеното в
предходен момент владение от ответниците върху процесните реални части. Вторият свидетел на ищците Коев сочи на свой
ред изрично, че проблемът с рибарите, които са се самонастанили в имота датира
отпреди 15 – 20 години.
В обобщение съдът намира, че свидетелските показания
събрани по делото съвкупно и безпротиворечиво доказват, че ищците и техните
праводатели са загубили владението върху процесните реални части от ПИ * по
КККР още през 1972 г., а такова е било установено чрез
ограждането им от ответниците по явен и несъмнен начин за всички лица,
включитено за ищците и праводателите им,
преди петнадесет и повече години. Поради това дори ищците да бяха доказали, че
праводателите им са закупили валидно от ТКЗС парцел * през * г., то ответниците са
станали собственици на спорните по делото реални части от него по силата на
изтекла в тяхна полза придобивна давност, като доколкото съобразно неоспореното
заключение на СТЕ, регулацията на имота е отпаднала през 1972 г., в случая не
подлежи и на изследване приложимостта или не и не на забраната за придобиване
по давност на реално
определени части в хипотезата на чл. 200, ал.1 от ЗУТ. За пълнота следва
да се посочи и че воденото от М.Х., наследодател на К. и С. Ив., адм. д. № * г. на ВРС срещу И.С.Х., Д.Т.Т. и М.С. за възстановяване
владението на ПИ * по КККР, на основание чл. 126ж,
ал.1, предл. 1-во от ГПК, не е прекъснало течащата в полза на ответниците
придобивна давност, на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, доколкото молбата не е
уважена, а самият факт, че през 2006 г. праводателката на тези ищци е навела
твърдения пред съд, че именно ответниците владеят имота, по-скоро следва да се
тълкува като признание пред официален орган на неизгоден факт, който обслужва
тезата на последните, че осъществявали върху него давностно владение най-късно
от 2006 г., а не тази на ищците, че те и наследодателите им са владяли имота от
1964 г. На основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не е прекъснало течащата в полза на
ответниците давност и образуваното по иск на част от ищците и техните
праводатели срещу пответниците гр.д. № *г. на ВРС, доколкото е прекратено с влязло в сила определение от
14.06.2007г.
С оглед частичното прекратяване на производството и на неснователността на
исковете в останалата част сторените по делото разноски от ответниците следва да бъдат възложени изцяло в тежест на ищците, които
следва да заплатят сумите солидарно. В тази връзка ответникът И.С. Христвов е
доказал направени разноски за платено в брой адвокатско възнаграждение от
800,00 лв. по договор за правна защита и съдействие от 17.12.2021 г., както и
1250,00 лв. внесен депозит за вещо лице. Ответникът М.П. също е доказал
извършването на разноски по делото в размер на 400,00 лв, за платено в брой
адвокатско възнаграждене по договор за правна защита и съдействие от 11.05.2021
г. Третият ответник Д.Т.Т. не е доказал извършването на разноски в процеса като
до извод за обратното не води и представеният договор за правна защита и
съдейтвие от 19.04.2021 г., на л. 109, доколкото в същия еднствено е отразен
договореният размер на възнаграждението на адв. Л. от 800,00 лв., но няма вписване,
че сумата е патена в брой или по сметка, респективно договорът не може да служи
като разписка за плащането. В обобщение на основание чл. 78, ал.3 и ал. 4 от ГПК с решението по делото на ответника И.Х. следва се присъди сумата от от общо 2050,00 лв. за
сторени разноски, а на М.П. сумата от 400,00 лв. В тази връзка неоснователни са
възражанията за прекомерност на визираните адвокатски възнаграждения,
релевирани от процесуалните представители на ищците, тъй като делото се отличава
с фактическа и правна сложност. Това обстоятелство добре се илюстрира от видът
и обемът на събрания доказателствен материал в производството – осем разпитани
свидетели, множество приети писмени документи, а по делото са ангажирани и
специални познания на вещо лице, изготвило СТЕ в обем от 23 страници, проведени
са и три открити съдебни заседания.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо проиводството по предявените срещу 1) И.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
2) М.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***
и 3) Д.Т.Т., ЕГН ***********, с адрес: *** обективно субективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС
за приемането на установено по отношение на ответниците, че всеки от ищците е
собственик на ид.ч. от ПИ с идентификатор * по КККР, с площ * кв.м и
осъждането на ответниците да им предадат владението върху съответната ид.ч.,
както следва: 1) Д.С.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** ид.ч., 2) К.В.И., ЕГН **********,
с адрес: *** за 9/72 ид.ч., 3) С.К.И.,
ЕГН ********** с адрес: *** за 9/72 ид.ч.,
4) С.А.Х., ЕГН **********, с адрес: *** за 18/72 ид.ч., 5) Р.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***
за 12/72 ид.ч., 6) С.Д.С., ЕГН **********
с адрес: *** за 2/72 ид.ч., 7) Д.Б.С., ЕГН **********, с адрес: *** за
2/72 ид.ч. и 8) Н.Б.С., ЕГН**********,
с адрес *** за 2/72 ид.ч. В ЧАСТТА за ситуираните
в имота реални части с обща площ 703,00 кв.м., заключени между
границите на ПИ
с идентификатор * по КККР и реалните части с обща площ от 1143,00 кв.м. от този
имот защриховани със зелен цвят на Комбинирана скица № 7 (л. 245), приподписана
от съда и представляваща неразделна част от настоящото решение, на
основание чл. 130 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените срещу 1) И.С.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, 2) М.С.П., ЕГН **********,
с адрес: *** и 3) Д.Т.Т., ЕГН ***********, с адрес: ***
обективно субективно и кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС за приемането на установено
по отношение на ответниците, че всеки от ищците е собственик на ид.ч. от реални части с обща площ
* кв.м. ситуирани в границите на ПИ с идентификатор *
по КККР и защриховани със зелен цвят на Комбинирана скица № 7
(л. 245), приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящото
решение,
и за осъждането
на ответниците да им предадат владението върху съответната ид.ч., както следва: 1) Д.С.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** ид.ч., 2) К.В.И., ЕГН **********,
с адрес: *** за 9/72 ид.ч., 3) С.К.И.,
ЕГН ********** с адрес: *** за 9/72 ид.ч.,
4) С.А.Х., ЕГН **********, с адрес: *** за 18/72 ид.ч., 5) Р.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***
за 12/72 ид.ч., 6) С.Д.С., ЕГН **********
с адрес: *** за 2/72 ид.ч., 7) Д.Б.С., ЕГН **********, с адрес: *** за
2/72 ид.ч. и 8) Н.Б.С., ЕГН**********,
с адрес *** за 2/72 ид.ч., като неоснователни.
ОСЪЖДА 1) Д.С.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***) К.В.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, 3) С.К.И., ЕГН **********
с адрес: ***, 4) С.А.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, 5) Р.А.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, 6) С.Д.С., ЕГН **********
с адрес: *** , 7) Д.Б.С., ЕГН **********,
с адрес: *** и 8) Н.Б.С., ЕГН**********,
с адрес *** да заплатят на И.С.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** солидарно суматa от 2050,00 лв., на основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА 1) Д.С.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***) К.В.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, 3) С.К.И., ЕГН **********
с адрес: ***, 4) С.А.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, 5) Р.А.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, 6) С.Д.С., ЕГН **********
с адрес: *** , 7) Д.Б.С., ЕГН **********,
с адрес: *** и 8) Н.Б.С., ЕГН**********,
с адрес *** да заплатят на М.С.П., ЕГН **********,
с адрес: *** солидарно суматa от 400,00 лв., на основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта с която делото е прекратено с частна
жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: