№ 23357
гр. София, 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110145537 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от А. Г. А., ЕГН ********** срещу
*****, ЕИК ***** главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
относно обявяване за нищожен договор за потребителски кредит № *****,
като противоречащ на закона и, под евентуалност иск с правно основание чл.
143 ЗЗП за обявяване на нищожнка клаузата на чл. 5 от договор за
предоставяне на потребителски кредит № *****, като неравноправна .
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключил Договор за
предоставяне на потребителски кредит № *****.
По силата на този кредит му е била отпусната сума в размер на 500 лева.
Твърди се, че в т.5 от Договора за кредит е посочено, че ,,Кредитът се
обезпечава с Поръчителство предоставено от ***** в полза на дружеството
/“*****“/. Твърди се, че изборът на поръчител е уговорен като неотменим и
доброволен. Посочва се, че в т.5 от Общите условия за предоставяне на
потребителски кредити на ,,*****“ ЕООД е предвиден механизъм за оценка на
кредитоспособността на кредитополучателите. Твърди се, че сключването на
договор за гаранция е задължително условие.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените исковете
като неоснователни. Оспорва едностранния избор за начин на обезпечаване на
1
кредита. Твърди, че няма право да включи уговорената сума между ищеца и
третото лице към ГПР (,,годишен процент за разходите“) по кредита. Заявява,
че уговореното възнаграждение между поръчителя и кредитополучателя не
може да бъде част от размера на посочения в договора за потребителски
кредит ГПР. Твърди, че изборът на обезпечение е направен от
кредитополучателя в преддоговорните отношения на страните. Оспорва
твърденията, че сключването на Договор за гаранция с банковия гарант има за
цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Твърди, че
СЕФ (,,Стандартен европейски формуляр“) е бил предоставен на електронната
поща на ищеца при кандидатстването за кредита. Твърди, че ищецът се е
запознал със СЕФ. Заявява, че ГПР в Договора за кредит е в съответствие с чл.
19, ал. 4 ЗПК. Навежда твърдения за неупражняване на потестативното право
по чл. 29 ЗПК от страна на ищеца. Твърди, че сключването на договор за
гаранция не е задължително условие за сключването на договор. Ответникът
заявява, че клаузата за сключване на договор за гаранция е индивидуално
договорена по избор на потребителя.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22, ал. 1
ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки
(юридически факти): противоречие на процесния договор (под евентуалност
на процесната клауза) със закона, тоест с императивна правна норма, което
противоречие да обуславя неговата нищожност.
По иск с правно основание чл. 143 ЗЗП в тежест на ищеца е да установи
наличието на следните предпоставки (юридически факти): сключване на
процесната клауза и нейното неравноправност
Страните не спорят и съдът е отделил с доклада по чл. 140 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са
сключили Договор за предоставяне на потребителски кредит № *****. По
силата на този кредит е била отпусната на ищеца от ответника сума в размер
на 500 лева. в т.5 от Договора за кредит е посочено, че ,,Кредитът се
обезпечава с Поръчителство предоставено от ***** в полза на дружеството
/“*****“/.
2
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,72%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите
за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, сключен от потребителя с „*****“, което се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
3
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
Въпреки, че всеки един от договорите – този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от обстоятелството, че в договора за потребителски
кредит е предвидено обезпечението на същия с договор за поръчителство,
предоставено от ***** и сключването на договора за поръчителство в същия
ден, в който е сключен договорът за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
4
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
За пълнота следва да се отбележи, че договорът за потребиелски кредит и
договорът за гаранция (поръчителство) се намират във взаимовръзка помежду
си и като система от правоотношения между страните, поради което
последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство поради естеството на правоотношенията.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК, е основателен,
като следва да се прогласи недействителността на сключения Договор за
потребителски кредит № *****, като противоречащ на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на иска, предявен в условията на
евентуалност, поради което не дължи произнасяне по него.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 130 лв. за заплатена държавна такса.
Доколкото по делото не е представен договор за правна защита и съдействие и
доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение и не е направено
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие, съдът намира, че разноски за
адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по
иска на А. Г. А., ЕГН ********** срещу *****, ЕИК ***** договор за
потребителски кредит № *****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *****, ЕИК ***** да заплати
на А. Г. А., ЕГН ********** сумата в размер на 130 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6