Р Е Ш
Е Н И Е № 46/16.3.2021г.
16.03.2021г., Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав, в публично заседание на пети
март 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от председателя адм.
д. № 345 по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК.
Образувано е по жалба на А.Ж.Д. ***, със
съдебен адрес:***, чрез адвокат П.М. против Решение изх. № Д- 94-02-404 от
16.12.2020 г., издадено от Главния архитект на Община *, с което на основание
чл. 99, т. 1 от АПК е възобновено административното производство по издаване на
Разрешение за поставяне № 19 от 11.08.2020 г. на Главния архитект на Община * и
същото е отменено като незаконосъобразно.
С доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт се иска неговата отмяна като необоснован и
неправилен по съображения, че разрешението за поставяне е издадено в пълно
съответствие с изискванията на законовите и подзаконови нормативни актове, в
т.ч. е съобразено и с визираните в Наредба № 8/2003 г. на Общински съвет - *
условия. Навежда се довод, че е изтекъл предвиденият в чл. 102 от АПК
тримесечен срок за възобновяване, като
се прави и възражение за неприложимост на разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ
в конкретния случай.
В съдебно заседание оспорващата, чрез
пълномощника си – адвокат П. М. ***,
поддържа жалбата и искането за отмяна на процесния
акт. Претендират се разноските по делото съобразно представения списък по чл.
80 от ГПК.
Ответната страна - Главен архитект на
Община *, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В
представен по делото писмен отговор излага подробни съображения по съществото
на спора с искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Не се
претендират разноски, но се прави възражение за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по
делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 07.08.2020 г. оспорващата подала в
Община * молба (вх. № 94-М-79), с която поискала да ѝ бъде разрешено
ползването на тротоарна площ от 1 кв. м. за поставяне на кафе-автомат, намиращ
се на спирката до пицария „Панорама“ на ул.“*“ в гр. *. Във връзка с подаденото заявление на
11.08.2020 г. Главният архитект на Община *, на основание чл. 56, ал. 1 и ал. 2
от ЗУТ, чл. 2, ал. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 1.3 и чл. 12 от Наредба № 8/2003 г.,
издал Разрешение за поставяне № 19, видно от което е, че се разрешава на Община
*, в качеството на възложител съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и § 7, ал. 1,
т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, да извърши поставяне (монтаж) на кафе-автомат на спирката
до пицария „Панорама“ на ул.“*“ в гр. *.
Съобразно отразеното в издаденото разрешение за поставяне, за кафе-автомата е
одобрена схема за поставяне и е издаден Протокол-решение № 2 от 21.06.2006 г.
на ОбЕСУТ, като за услугата е заплатена и съответна
такса в размер на 20 лева. Видно от съдържащите се в приобщената по делото
административна преписка по издаване на процесния акт
документи, таксата за издаване на разрешението за поставяне е заплатена близо
три месеца след издаването му, а именно – на 10.11.2020 г., като схемата за
поставяне е одобрена също впоследствие - на 08.12.2020 г. По делото не е
спорно, че така издаденото разрешение за поставяне не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
На 16.12.2020 г. Главният архитект на
Община * издал Решение изх. № Д-94-02-404, с което възобновил административното
производство по издаване на Разрешение за поставяне № 19 от 11.08.2020 г. и
отменил последното като незаконосъобразно по съображения за наличие на
основания по чл. 99, т. 1 от АПК. В оспореното решение административният орган
посочил, че в конкретния случай се касае за влязъл в сила индивидуален
административен акт, неоспорен пред съда и неподлежащ на оспорване по
административен ред пред горестоящ орган, поради
което приел, че същият може да бъде отменен по инициатива на издателя на акта
при наличие на визирано в т. 1 на чл. 99 от АПК обстоятелство, а именно –
съществено нарушение на изискванията за законосъобразност при издаване на
административния акт. Административният орган счел, че е спазен указаният в
нормата на чл. 102, ал. 1 от АПК тримесечен срок за възобновяване на
производството, като по същество приел, че в конкретния случай съществено са
нарушени изискванията за законосъобразност при издаване на въпросното
разрешение за поставяне поради неспазване на процедурата по издаването му, регламентирана
в специалната нормативна уредба - ЗУТ и Наредба № 8 от 2003 г. на Общински
съвет - *. Нарушението на процедурата според отразеното в процесното
решение, се изразява в неспазване на
изискването по чл. 56, ал. 5 от ЗУТ за осигуряване на писмено съгласие или
писмен договор за наем със собственика на имота - в случая община *, като към
преписката липсва такова съгласие на собственика, съответно липсва представен
договор за наем. На следващо място, според административния орган, е нарушено и
изискването на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ разрешението за поставяне да бъде издадено
въз основа на схема и проектна документация, одобрена от главния архитект на
общината - макар и формално съществуването на такава схема да е описано в
разрешението за поставяне, същата е издадена и одобрена от главния архитект
едва на 08.12.2020 г., което е възприето като обстоятелство, довело до
незаконосъобразност на издадения административен акт. Въз основа на горното е
счетено, че са налице основанията по чл. 99, т. 1 от АПК и е отменено
издаденото на 11.08.2020 г. разрешение за поставяне. В решението е посочено
също, че страни в производството са А.Ж.Д. в качеството ѝ на заявител,
както и Община * в качеството на заинтересована страна като собственик на
терена, върху който ще се постави преместваемото съобръжение, но липсват данни същите да са конституирани в
проведеното производство. Произнесеното решение е съобщено на жалбоподателката А.Ж.Д. с Писмо изх. № Д-94-02-408 от 17.12.2020
г., връчено лично на оспорващата на 29.12.2020 г. (л. 22 и л. 23). Жалба против
решението е подадена директно до съда на 30.12.2020 г. и въз основа на нея е образувано и настоящото
съдебно производство.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирана
страна, чийто права и законни интереси са засегнати от акта, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, съдът я преценя
като ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Развилото се и приключило с оспореното
Решение изх. № Д-94-02-404/16.12.2020 г. на Главния архитект на Община *
производство представлява такова по отмяна на влязъл в сила индивидуален
административен акт, какъвто е издаденото от същия орган Разрешение за
поставяне № 19 от 11.08.2020 г., с което е разрешено поставянето/монтажът на
автомат за кафе, (съставляващ преместваемо съоражение, обслужващо търговията по смисъла на чл. чл. 2,
ал. 2, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1.7 от Наредба № 8/2003
г. на ОбС - *), в поземлен имот - публична общинска
собственост съобразно правилата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и § 7, ал. 1, т. 4
от ПЗР на ЗМСМА, а именно - спирката до пицария „Панорама“ на ул.“*“ в гр. *.
Производството по чл. 99 от АПК е
извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила административен акт,
необжалван по съдебен ред, от непосредствено по - горестоящия
административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред – от органа, който го е издал, при наличие на някое от
предвидените в чл. 99, т. 1 - 7 от АПК основания. Възобновяването по глава
седма от кодекса е възможно при наличието на следния фактически състав: влязъл
в сила административен акт (общ или индивидуален), който не е обжалван по
съдебен ред и наличие на някое от
изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 99 от АПК основания. Предвид
това, че производството по възобновяване е извънреден способ за контрол върху
административните актове, който пряко въздейства върху техния стабилитет,
възможността да го инициират е предоставена на органичен кръг субекти - това са
административният орган, прокурорът и омбудсманът
(при всички хипотези по чл. 99), и страните в административното производство
– за основанията по чл. 99, т. 2 - т. 7
от АПК.
В конкретния случай производството е
възобновено на основание чл. 99, т. 1 от АПК от административния орган, който
разполага с правото да инициира възобновяване на административното производство
на това основание по съображения за наличие на нарушения на изискванията за
законосъобразност на издаденото разрешение за поставяне.
Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат
да се поставят преместваеми увеселителни обекти (т.
1), преместваеми обекти за административни, търговски
и други обслужващи дейности (т. 2), както и преместваеми
обекти за временно обитаване при бедствия (т. 3). Съгласно ал. 2 на цитирания
текст, за обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз
основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на
общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида,
типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2, като условията
и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и
за изискванията към схемата и проектната документация, се определят с наредба
на общинския съвет, в която, в зависимост от вида и предназначението на обекта,
се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или
конструктивно становище. Въз основа на тази законова делегация е и приетата от ОбС - * Наредба № 8 за реда и условията за издаване на
разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения,
елементи на градското обзавеждане и рекламни, информационни и
монументално-декоративни елементи на територията на Община *, публично достъпна
на интернет-адрес https://elhovo.bg/?page_id=2024. Съгласно чл. 2 от цитирания подзаконов
нормативен акт, преместваемите съоръжения се поставят въз основа на схема, одобрена от главния архитект на
общината по реда на чл. 56 от ЗУТ
(ал. 1), а разрешенията за поставяне се издават от главния архитект на общината, след одобряване на схемата
(ал. 2). В случая, в съответствие с посочената норма от приетата
наредба, Разрешение за поставяне № 19/11.08.2020 г. е издадено от Главния
архитект на Община *, поради което този орган, който го е издал, е компетентният
да възобнови производството по реда на чл. 99, т. 1 от АПК. Актът не подлежи на
оспорване по административен ред, а на пряко обжалване по съдебен ред съгласно
чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Изложеното
дотук мотивира съда да приеме, че оспореното в настоящото съдебно производство
решение е издадено от компетентен орган.
ЯАС в настоящия си състав намира, че
решението е незаконосъобразно поради допуснато при издаването му съществено
нарушение на административнопроизводствените правила
предвид следното:
Съгласно чл. 103, ал. 1 от АПК,
административният орган е длъжен да конституира служебно като страна в
производството третите лица, придобили права от административния акт. В случая
оспорващата е придобила права от влязлото в сила разрешение за поставяне, но същата,
видно от съдържащите се в приобщената по делото административна преписка
доказателства, не е уведомена, конституирана или изслушана преди произнасянето
на главния архитект на община * с оспореното решение. Действително, в процесното решение е посочено, че страни в производството
са А.Ж.Д. в качеството ѝ на заявител, както и Община * в качеството на
заинтересована страна като собственик на терена, върху който ще се постави преместваемото съоръжение, но това посочване не изпълва
визираното в нормата изискване за конституиране. В този смисъл неспазването на
разписаното в чл. 103, ал. 1 от АПК правило съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаването на
акта и предпоставя отмяната му на това основание.
На следващо място, в чл. 102 от АПК са
предвидени сроковете, в които би могло да се
възобнови производството, като
тези срокове са преклузивни и с изтичането им се
погасява възможността за възобновяване по инициатива на административния орган,
поради което производство не следва да се образува. С оглед доказателствата по
делото, съдът намира, че оспореното решение е постановено след изтичане на разписаните в чл. 102 от АПК
преклузивни срокове за издаването му.
Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба,
възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 от АПК, какъвто е и
настоящият случай, може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на
акта. В разглеждания казус тримесечният срок от влизане в сила на Разрешение за
поставяне № 19 от 11.08.2020 г. е изтекъл на 26.11.2020 г., тъй като
разрешението не е обжалвано в законоустановения 14 -
дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, което обстоятелство не е спорно по
делото. Към дата на издаване на оспореното решение – 16.12.2020 г.,
разрешението за поставяне на преместваемия обект е
влязло в сила и с изтичането на преклузивния срок по
чл. 102, ал. 1 от АПК се погасява възможността за възобновяване на
производството. Ето защо възражението на жалбоподателя за издаване на процесния акт извън преклузивните
срокове по чл. 102 от АПК съдът намира за основателно. Това нарушение е достатъчно основание за отмяната му, тъй като с изтичането на преклузивния срок възможността за отмяна на влезлия в сила
административен акт е погасена. По изложените
съображения съдът приема, че административният орган е издал незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на спора и с оглед своевременното
искане от пълномощника на оспорващата за присъждане на направените по делото
разноски, на основание чл.143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателката
разноски за настоящата съдебна инстанция в общ размер на 160 лева, от които 10
лева, съставляващи за платена държавна
такса за образуваното производство и 150
лева – договорено и внесено адвокатско
възнаграждение, съгласно представен по делото договор за правна защита и
съдействие от 30.12.2020 г. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено в писмения отговор на ответника, съдът намира за
неоснователно, тъй като претендираният в случая
размер на адвокатското възнаграждение е в съответствие с предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, ЯАС, четвърти административен състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.Ж.Д. ***, със
съдебен адрес:***, адвокат П.М. ***,
Решение изх. № Д-94-02-404 от 16.12.2020 г., издадено от Главния
архитект на Община *, с което на основание чл. 99, т. 1 от АПК е възобновено
административното производство по издаване на Разрешение за поставяне № 19 от
11.08.2020 г. на Главния архитект на община * и същото е отменено като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОБЩИНА *
да заплати на А.Ж.Д. сумата от 160 (сто и шестдесет) лева,
съставляваща направени по делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/ не се чете