Решение по дело №2723/2018 на Районен съд - Плевен

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№

 

гр.Плевен, 22.02.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  III-ти граждански състав, в  открито   заседание на 24.01.2019 година, в състав :

                      

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА

 

            при секретаря Даниела  Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гражданско дело №2723 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

           

            Производството е по иск с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.535 и чл.466 и сл. от ТЗ.

            Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***, представляван от Н.Т. С.и М.Д. Д., чрез пълномощника юрк. Б.Н.Р., съдебен адрес:***, *** против И.Н.И., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното : на 05.02.2013 г. в полза на „И.А.М.." АД, ЕИК ********* е издаден Запис на заповед за сумата от 1264,20 лв. от длъжника И.Н.И., с падеж  02.07.2013г., като сумата по него не е била напълно изплатена.

            Гореописаният запис на заповед е прехвърлен с джиро от „И.А.М.." АД на заявителя „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *********, като същият е приложен в оригинал по ч.гр.д. 6290/2017 г., ГО, II състав, по описа на Районен съд - Плевен.

           Излага се, че джирото е специален способ за заместване на един носител на инкорпорираното в ценната книга субективно право с друг. То е формално волеизявление на кредитора по ефекта и се извършва с писмена бележка върху менителничния ефект или върху прикрепен към него допълнителен лист. В настоящият случай върху гърба на записа на заповед е отбелязана датата, от която „И.А.М.." АД, ЕИК *********, джиросва всички права по записа на заповед в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *********, като е положен подпис от името на джиранта. Джирото е извършено в законоустановената форма и ред и е породило целеният правен ефект.

          В качеството си на кредитор по процесният запис на заповед „А.з.с.н.в." АД, ЕИК ********* е възникнал правен интерес от входиране на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на ч.п. 417 от ГПК срещу И.Н.И. за заплащане на част от сумата по записа на заповед от 05.02.2013г. с падеж на 02.07.2013г., определен съгласно предоставената законова възможност в чл.537 вр. чл. 486, ал. 1, т.1 ТЗ.

По подадено заявление до Районен съд - Плевен, въз основа на посочения запис на заповед за сумата от 1264,20 лв., се претендира сумата от 772,62 лв., въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. 6290/2017 г. II състав, по описа на Районен съд - Плевен. По делото е  издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 28.08.2017 г. и Изпълнителен лист от 28.08.2017 г. за претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата от 25,00 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

        Въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, е образувано изпълнително дело № 63/2018 г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. № 815 с район на действие ОС - Плевен срещу И.Н.И..

        Видно от постъпилото по ч.гр.дело № 6290/2017 г. , II състав, по описа на РС-Плевен, уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, представляващо част от изп. дело №63/2018г. по описана Т.К., длъжникът не е намерен на установените в изпълнителното производство адреси и заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК му е връчена по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в кантората на съдебния изпълнител да получи книжата по делото, което е инициирало предявяването на настоящия  иск.

         Поради обстоятелството, че за вземането н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК ********* на И.Н.И. – длъжник, е издадена Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист въз основа на представен запис на заповед, следва да се посочи, че представеният в оригинал менителничен ефект в заповедното производство е редовен от външна страна и отговаря на законовите изисквания за валидност. По своята правна природа записа на заповед е едностранна, строго формална сделка, чието задължително съдържание е императивно определено от законодателя в разпоредбата на чл.535 от ТЗ и е условие за валидност на акта. Наименованието „запис на заповед" се съдържа както в заглавието, така и в текста на документа. Налице е безусловна клауза за плащане на определена парична сума - 1264,20 лв., от които предмет на производството е само сума в размер на 772,62 лв. Посочени са място на издаване и плащане като поемател - „И.А.М.." АД, ЕИК *********, а длъжник по него е издателят на документа И.Н.И.. На гърба на процесната ценна книга е написано джиро, с което поемателя „И.А.М.." АД, ЕИК ********* е прехвърлил всички права по нея в полза на заявителя по ч.гр.д. 6290/2017 г., II състав, по описа на Районен съд - Плевен - „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *********. Извършеното джиро е валидно, доколкото са спазени всички законови изисквания за действителността му, предвидени в чл.468 ТЗ, приложим в настоящият случай на основание препращащата норма на чл.537 ТЗ - то изхожда от надлежен представител на джиранта и е направено в предвидената от закона писмена форма.

         На основание горното следва да се приеме, че в тежест на И.Н.И. е възникнало валидно задължение по процесният запис на заповед за заплащане на сумата от 1264,20лв. Това задължение е възникнало за издателя от датата на издаване на ценната книга и съответно от подписване на джирото. Ето защо предвид това, че записа на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието й и условие за нейната действителност, следва да се посочи, че сумата по него се дължи независимо от наличието на каузална сделка или каквото и да е друго основание, както и от развитието на каузалните правоотношения, във връзка с които менителничния ефект е издаден.

         Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на И.Н.И., с ЕГН **********,***, че дължи н. „А.з.с.н.в." АД, ЕИК ********* сума в размер на 772,62 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата от 25,00 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

         Претендират се разноски, вкл. извършени по изпълнителното производство, както и юрисконсулстеко възнаграждение в размер на 350лв. на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

         В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез адв.А.Д.-назначена за особен представител. Същата оспорва иска и заявява следното: не се ангажира становище относно редовността на записа на заповед, т.к. не е представен с исковата молба.

         Сочи се, че Записът на заповед е издаден на 05.02.2013год., с падеж 02.07.2013год., поради което давностният срок се счита за изтекъл на 02.07.2016год. Искът е предявен значително време след изтичане на този срок и исковата претенция се явява недопустима като погасена по давност - както по отношение на главницата, така и по отношение на претендираната законна лихва и разноски за производството.

          В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява. Представено е  писмено становище.

          В о.с.з. ответната страна се представлява от особения представител адв.А.Д., която поддържа изложеното  в отговора, вкл. по отношение  депозиране на заявлението по реда на чл.417 от ГПК срещу длъжника след изтичане на давностния срок, визиран в закона.

         Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

           От приложеното ч.гр.д. №6290/2017г. по описа на ПлРС се установява, че на 21.08.2017год. ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу ответницата за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Издадена  е заповед за изпълнение  за сумите, както следва : 772,62лв. – главница, ведно със законната лихва от 21.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението, деловодни разноски в размер на 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от запис на заповед, издаден на 05.02.2013г. с падеж 02.07.2013 г., прехвърлен с джиро на 15.06.2016г.

            С оглед невръчването на Покана за доброволно изпълнение на длъжника, поради невъзможност за редовно връчване съгласно разпоредбите на ГПК, съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск на основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си, което е инициирало настоящото исково производство. Предявеният иск е допустим, но разгледан по същество – неоснователен, поради следното: Записът на заповед, на който ищецът /заявител в заповедното производство/ основава вземането си е редовен от външна формална страна и обосновава наличие на вземане на задължилия се по него спрямо джиратаря - ищцовото дружество. Джиросването на ценната книга е извършено по правилата  на ТЗ. В случая предмет на делото е сумата 772,62лв., която се претендира като частична от цялата сума, за която е  издаден записът на заповед – 1264,20лв. В тази връзка ищецът е навел подробни доводи в представеното писмено изявление, без обаче да е изразено становище относно възражението на особения представител, че претенцията е погасена по давност. Съгласно чл.531 ал.1 от ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. В случая падежът на задължението по процесния запис на заповед е 02.07.2013год., а е видно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано след изтичането на този срок, а именно – на 21.08.2017год. Заповедното производство е особено едностранно такова и в същото  длъжникът би могъл да направи възражение за изтекла давност на вземането само, ако  надлежно е получил в случая поканата за доброволно изпълнение по  образуваното срещу него изпълнително  дело. При редовно връчване, от него зависи дали ще признае  това вземане/неподавайки възражение/ или ще възразява, депозирайки такова –вкл. и  изтъквайки довод,че  вземането  е погасено по давност. Такова  възражение се прави  от особения представител, т.к. Поканата за доброволно изпълнение  не е връчвана на длъжника в заповедното производство и същото  е основателно и следва да бъде зачетено. С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.

           При този изход на делото, на ищеца не се дължат разноски.

           Воден от горното, съдът

                                                  

                                                      Р    Е    Ш    И    :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***, представляван от Н.Т. С.и М.Д. Д., чрез пълномощника юрк. Б.Н.Р., съдебен адрес:***, *** против И.Н.И., ЕГН **********, адрес: ***, представляван по делото от особен представител – адв.А.Д., иск с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.535 и чл.466 и сл. от ТЗ, с който се иска да бъде признато за съществуващо вземане на  ищеца спрямо ответника за : сумата 772,62лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, 25,00лв. - държавна такса и 50лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №6290/2017год. по описа на ПлРС, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

           Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: