№ 1082
гр. София, 08.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
СъдебниДаринка Т. Янакиева
заседатели:Невенка Хр. Томова
при участието на секретаря Александрина Кр. Попецова
и прокурора Х. Ив. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Наказателно дело
от общ характер № 20231100200362 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За СГП – редовно призовани, се явява прокурор Х..
ПОДСЪДИМИ:
Р. С. О. – редовно призован, се явява лично и с адв. В. В., упълномощен
защитник.
П. С. Е. – редовно призован, се явява лично и с адв. Е. В., упълномощен
защитник.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ:
М.Б.Д. ЕАД – се представлява от синдик Р. И. А..
Страните по хода на разпоредителното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Няма пречки, да се даде ход на делото.
ПОДС. О.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Е.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ споделя становището на страните, че не са налице пречки по
даване ход на делото, поради което
1
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
Снема самоличност на подсъдимите:
Р. С. О. – роден на ****г. в гр. Бургас, българин, български гражданин,
с висше образование, женен, неосъждан, пенсионер, с адрес: гр. София, ул.
„****, вх. ****, ЕГН: **********.
П. С. Е. – роден на ****. в гр. Перник, българин, български гражданин,
с висше образование, женен, неосъждан, работи, с адрес: гр. София, ул.
„****“ № ****, ЕГН: **********.
Самоличността е снета по лична карта на лицата, която им се върна.
По делото е постъпила молба, с която на осн. чл. 84, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 45 от ЗЗД, ощетеното според обвинението юридическо лице предявява
граждански иск срещу Р. С. О. и П. С. Е.. Гражданският иск е с претенции в
различна конфигурация, някои от тях солидарно, други индивидуално, за
заплащане на индивидуализирани в молбата за предявяване на граждански
иск имуществени вреди, ведно със законните лихви върху тях. Отделните
суми са диференцирано посочени в петитума на исковата молба.
СИНДИК Р. А.: Уважаеми г-н Председател, поддържам така
предявените граждански искове, които са обективирани с молба с вх. № 12758
на СГС. Нямам изменение и допълнение към нея.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
АДВ. В.: Считам, че искът, във вида, в който се предявява, не следва да
се приема в наказателното производство. По делото подзащитният ми е
оправдан и в тази част присъдата е влязла в сила за сумата над 2 659 040,60
лева. В момента с иска, който се предявява, претенцията на синдика е за
8 478 412,60 лева. Тя многократно надвишава това, за което към момента
няма още влязла в сила присъда.
Второ, претенцията срещу подзащитния ми включва и неопределени и
неконкретизирани стойности на суми за неплатен наем, за неплатения наем
също е налице, той е и платен, но това е друга тема, но по отношение на наема
е налице влязла в сила присъда. По този начин и като претенция за основание
и като претенция за размер, предявеният граждански иск значително
надхвърля параметрите на обвинението към настоящия момент и по тази
причина намирам, че не следва да се разглежда съвместно с наказателната
част на обвинението.
АДВ. В.: Също считам, че искът не отговаря по същество визираните
разпоредби в чл. 85 от НПК. Не са уточнени сумите, както каза и колегата, за
които частично е влязла в сила оправдателна присъда, поради което считам,
че приемането на граждански иск за съвместно разглеждане в наказателния
2
процес би затруднило разглеждането му, тъй като ще трябва да се събират
доказателства във връзка както с дължимите суми, вероятно, и назначаването
на нови съдебно-счетоводни експертизи, които да разделят частично сумите,
поради което аз моля съда да остави искането на синдика без уважение, като
не приема за разглеждане в наказателното производство граждански иск, тъй
като считаме, че същото ще затрудни процеса, освен това така или иначе не
прекъсваме възможността на гражданския ищец по друг ред да си предяви
претенциите към подсъдимите, тъй като неприемането не ограничава правото
му да си потърси правата по граждански правен ред.
ПОДС. О.: Подкрепям думите на защитника си.
ПОДС. Е.: Подкрепям думите на защитника си.
Съдът ще се произнесе по направеното искане след кратко тайно
съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира следното:
Гражданската претенция и по-скоро молбата депозирана по делото, с
която е предявен граждански иск срещу двамата подсъдими, е своевременно
предявена, но по разбиране на настоящия състав не следва да бъде приемана
за съвместно разглеждане. Съображенията на съда са следните:
Действително в открито съдебно заседание на 23.05.2019 година по
НОХД № 1635/2019 година състав на СНС е приел за съвместно разглеждане
граждански иск, считайки същия за процесуално допустим. Действително е и
това, че с отменителните решения на ВКС и след това на САС, делото е
върнато за ново разглеждане при евентуално компетентния СГС от фазата на
първоинстационното производство, което в общото разбиране предполага при
наличието на конституирани страни същите да продължат участието си, т.е.
ако липсваха други основания за това гражданският иск да не бъде приет, то
съдът би следвало да счете, че към настоящия момент има страна, която е
реализирала своите процесуални права да се конституира като граждански
ищец, по отношение на която липсва произнасяне на проверяваща инстанция
за това, че е допуснато при конституирането процесуално нарушение, и
съответно която следва да продължи участието си в производството именно
като конституиран участник.
От друга страна, обаче, съобразявайки рамката на обвинението, буквата
на закона, конкретно на чл. 84, ал. 1 от НПК, която очертава пряка
взаимовръзка между повдигнатото обвинение и възможната за предявяване
гражданска претенция, съдът, счита че при наличието на несъответствия
между рамката на обвинението досежно твърдяно от държавното обвинение
имотна щета и диференцираното предявяване на претенции за такива в
гражданския иск, в това производство не следва да бъде приемана
гражданската претенция във вида й, в който е предявен.
Отделно от това, съставът на съда споделя и становището на
защитниците на подсъдимите и съответно подкрепено от самите подсъдими,
че особеността на процеса е развила факти, които установяват частично
3
оправдаване по отделни обвинения в рамките на продължената престъпна
деятелност. Несъобразяването с обстоятелството за наличие на оправдателен
диспозитив, който по отношение на подсъдимия е влязъл в сила, поражда
допълнително несъответствие между предявения размер на гражданска
превенция, съответно, внесения в съда граждански иск, и възможността на
съда в това производство да се произнесе по първичната и обуславяща
наказателна отговорност. Не без значение е и обстоятелството, че
направеното диференциране в гражданския иск би предполагало събирането
на доказателства, които част от тях не биха послужили за изясняване на
фактите, касаещи наказателната отговорност, което пък от своя страна, с
оглед на установената през годините, да не кажа и десетилетна практика, е
дори и самостоятелно основание налагащо отхвърляне на молбата за
приемане на гражданския иск. Съдът, разбира се, не може да коментира
обстоятелства касаещи разпоредби на чл. 110 от ЗЗД или отношението, което
дружество в несъстоятелност има към наличието или не на изтекла
погасителна давност, това е въпрос по същество, който в случая не е от
основанията налагащи, според съда, оставяне на молбата без уважение за
конституиране на граждански ищец, т.е. за приемане на граждански иск
съвместно за разглеждане с наказателната отговорност. По тези съображения,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, депозирана по реда на чл. 85 от
НПК от М.Б.Д. ЕАД /в несъстоятелност/, чрез синдик Р. И. А., против подс. Р.
С. О. и подс. П. С. Е. за приемане за съвместно разглеждане в наказателното
производство на гражданския иск.
СЪДЪТ, на осн. чл. 274, ал. 1 НПК, разяснява на страните правото на
отвод към състава на съда, към съдебния секретар, а на подсъдимата и
нейните защитници – правото им на отвод и към прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод.
АДВ. В.: Не са ни известни основания за отвод и нямаме искания.
АДВ. В.: Нямам искания за отвод.
ПОДС. О.: Нямам искания за отвод.
ПОДС. Е.: Нямаме искания за отвод.
СЪДЪТ, на осн. ал. 2 на чл. 274 НПК, разяснява на подсъдимите и
техните защитници правата им по чл. 55 и следващите от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ О.: Запознат съм с правата си.
ПОДСЪДИМИЯТ Е.: Запознат съм с правата си.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания.
Съдът запознава участниците в разпоредителното заседание с
4
пунктовете, по които следва да вземат отношение съобразно разпоредбата на
чл. 248, ал. 1 от НПК, като обявява, че ще се произнесе анблок след като
изслуша становището на всички страни по всички точки.
Становище на страните във връзка с въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, съгласно разпоредбата на
чл. 248, т. 1 на ал. 1 - дали делото е подсъдно на съда, считам че делото по
настоящото производство е компетентен СГС, поради което то е подсъдно на
този съд. По отношение на т. 2, моето становище е, че не са налице основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство, съгласно чл. 24,
чл. 25, чл. 26 от НПК. Тук сме по т. 3, по отношение дали е допуснато на ДП
отстранимо съществено процесуално нарушение, моето становище е, че в
досъдебната фаза не са допуснати отстраними процесуални нарушения, които
да водят ограничаване правата на обвиняемите лица. Считам, че обвинението
е ясно, точно, конкретно и разбираемо. По отношение на т. 4 - дали са налице
основания за разглеждане на делото по особените правила, ще посоча,
доколкото участниците в процеса не са изявили такова желание, не са и
налице такива основания. По отношение т. 5 – разглеждане на делото при
закрити врати, считам че не е необходимо това делото да се разглежда,
становището ми е да се разглежда при открити врати. Смятам, че не са
налице основания за привличане на резервен съдия или съдебни заседатели.
По отношение на т. 6 – мерките за процесуална принуда, не са налице
основания за тяхна промяна. Мисля, че са без мярка за неотклонение. По т. 7
нямам искания за събиране на доказателства и в тази връзка, от това, което
изложих, моля съдът да насрочи съдебни заседания с призоваване на лицата,
които са посочени в обвинителния акт.
АДВ. В.: Уважаеми Съдии, считам че делото по т. 1 е подсъдно на СГС
и във връзка с компетентността на настоящия състав нямаме никакви
възражения.
По т. 2 има, във връзка с наличието на основания за прекратяване, две
обстоятелства, които искам да обърна внимание на съда – за едното отговорът
ми е ясен, за другото честно признавам, че, мисля че при тези процедури,
които съществуват има проблеми за съдебния състав и за нас да предложим
решение. По отношение на основанията за прекратяване, с оглед на
обвинението на г-н Р. О., е изтекла абсолютната давност за наказателно
преследване, той е заявил и преди това, ако трябва ще го заяви и пред Вас, че
държи делото да бъде разгледано по същество и да бъде призната неговата
невиновност. Във връзка с основанията за прекратяване, поради факта, че сега
отново се провежда разпоредително заседание, по отношение на обвинителен
акт, който мина през едно тристепенно разглеждане, до ВКС и въззивен съд, и
е налице както е добре известно на състава, признаване на виновност за
огромна част на обвиненията, като съпоставим съдебните актове и
обвинителния акт, в този вид, в който съществува по делото, към момента
значителна част от обвинението е налице влязла в сила оправдателна присъда,
5
която всякога е основание за прекратяване на производството в тази част.
Проблемът е, че законодателят не е мислил по този въпрос и остава за нас
един трудно разрешим въпрос и за акта и за начина по който да се произнесе
съда и т.н. Маркирам това за яснота.
По т. 3 за допуснати на ДП съществени нарушения на процесуалните
правила, считам че тези съществени нарушения на процесуалните правила са
многобройни и ще се опитам накратко, което не е чак толкова кратко, да ги
маркирам, за да е ясно на съда нашето становище.
Параметрите на влезлия в сила оправдателен диспозитив по
предявеното обвинение е ясен и към момента от обвинения за различни
параметри за наем, обвинение във връзка с подготовка на инкриминирания
договор, обвинение във връзка с твърдяна съвместна дейност с г-жа А. Я. като
зам, министър, обвинения във връзка със задължения по чл. 5, ал. 2 от
Правилника за управление правата на държавата в търговските дружества,
имаме оневиняване, което е влязло в сила. Единствено при съпоставка на
всичките съдебни актове, остава една сума от 2 659 040,60 лева и като
някакво значение за какво е тази сума - режийни разноски. За всичко друго
има влязло в сила оправдателна присъда. При тези параметри, стойностни, и
като основание, на първо място - не е ясно какво твърди прокуратурата като
конкретика за да настъпилите от безстопанственост значителни щети, които
са елемент от състава на твърдяното престъпление. В обвинителния акт по т.
2 и т. 3 от обвиненията, които останаха, защото по първата изцяло има
оправдателен диспозитив, по т. 2 диспозитива на обвинитения акт е описано
деяние, като част от продължавана престъпна дейност, и се твърди щета,
няма да давам целите числа, повече от 19 млн. лева, като на стр. 82 от
обвинителния акт е обяснено под линия, с бележка „112“, че стойността е
формирана като сбор от неплатения дължим наем, съгласно анекс към
договора, ведно с неплатени режийни разходи, за периода 10.06.2006-
07.06.2007 година. Разяснението, пак казвам, е като обяснителна бележка към
диспозитива на обвинителния акт. По същия начин е в т. 3 - в диспозитива се
твърди щета над 4 млн. лева и на стр. 84, с обяснителна бележка „120“, отново
е казано, че тази сума включва неплатен наем и неплатени режийни разходи,
обръщам внимание, което също е съществено от гледна точка на правото на
защита и коректността на обвинението, че се твърди тази сума за период от
08.06.2007 година до 03.09.2008 година. Обръщам внимание на периода,
защото обвинението срещу г-н О. е в качеството му на министър, а той е бил
министър до 18.07.2007 година. Тук имаме около месец и нещо над периода, в
каквото качество го обвиняват. В обстоятелствената част, това е в
диспозитива на обвинителния акт, от стр. 21 до стр. 29 се обсъжда сключване
и съдържание на инкриминирания договор, там няма нито една дума за
режийни разходи. Включително и свързани с инкриминирания договор. След
това, до стр. 39 са описани подбор на обстоятелства, свързани с изпълнение
на договора и даване на концесия от Министерския съвет. На стр. 37 от
обвинителния акт, важна отметка, се споменава за ел. енергия, която се
6
фактурирала на М.Б.Д. ЕАД, без да се казва какво количество, за кой период,
„Въпреки - казва обвинението - мините нямат потребление за електроенергия,
защото добивът на въглища се осъществява от У. ЕООД“, т.е. този запис, от
който се опитваме да извлечем някаква фактология показва, че и за
прокуратурата ел. енергията не е режиен разход, а е производствен разход,
което между другото и без да си специалист е очевидно.
В обвинителния акт няма абсолютно никакви факти, които да са
свързани с режийните разходи. Няма като вид режийни разходи. Няма като
стойност режийни разходи. Няма като произход на режийните разходи, които
се твърди, че са щета за „М.Б.Д.“, за кой период, по какво перо, от къде идват,
за да търсим корена за причиняването на щета - нищо конкретно.
В обвинителния акт, за да съм коректен, на стр. 40 до стр. 45 има цитати
от две експертизи. Там се сочи, че в тези експертизи се говори за режийни
разходи, но в същото време прокуратурата не казва какво тя твърди, да не
говорим, че съпоставката на числата, които дават двете експертизи са
различни, те включват и други пера, включват и режийни разходи, според
вещите лица, пак неуточнени, различни са при двете експертизи, но това е
въпрос на доказване, което казват експертизите, какво казва прокуратурата -
няма нищо в обвинителния акт. По тази причина аз твърдя, че изначално
липсват факти, които да са вписани в обстоятелствената част на обвинителния
акт, които да очертават по изискуемия от закона начин щетата като елемент
на състава на твърдяното престъпление. Тука маркирам още няколко неща -
няма яснота например каква част от посочените в диспозитива на
обвинителния акт 19 млн. лева, съответно 4 млн. лева, са за наем и каква част
от тази стойност твърди прокуратурата, че е за режийни разходи. Нещата към
този етап се усложняват и от факта, че за наема имаме оправдателна присъда.
Какво според прокуратурата остава от това за режийни разходи не е ясно. По-
нататък, споменах това, инкриминирана е дейност на Р. О. като министър до
18.07.2007 година, инкриминирани са обаче щети за далеч по-голям период
до 03.09.2008 година, да, практиката и съдилищата и законът позволява на
някое длъжностно лице да се търси отговорност и за щети настъпили след
като той не е длъжностно лице, но за цялата тази верига, на базата на която
може да се признае подобна виновност, липсват абсолютно всякакви факти,
то дори и за този удължен период няма яснота какви са твърдените режийни
разноски, на каква стойност и от какво произтичат. Неяснотата на
обвинението идва и от това, там има и противоречие в обвинителната теза,
защото едни и същи щети един път са дадени като изцяло причинени от Р. О.,
в този обвинителен акт същите са дадени изцяло причинени от А. Я., за което
е оправдана, трети път от П. Е.. А тук, както е подчертал и ВКС, имат
съществено значение очертаването на различията като факти в обвинение по
чл. 219, ал. 1 от НК, за което е обвинен г-н П. Е. и по ал. 2 за което е обвинен
г-н О.. Във всички случаи имаме едно механично далеч надхвърлящо и
параметрите на обвинението в предходната част поясняване на твърдени от
прокуратурата щети – глобално. Изначалната липса на факти за щетата,
7
свързана с режийни разходи е констатирана от ВКС в отменителното решение
№ 92/22 година. Знам, че е добре известно на съда и само маркирам, че по
въпроса за липсата на конркетика, липсата на факти за твърдяната щета, за
режийни разходи, ВКС е изложил мотиви на стр. 32 от решението си, където
споменава, че щетите са дадени в най-общ план и няма конкретизация. На
стр. 33 и стр. 34 от отменителното решение, където е маркирано, че
единствено в диспозитива на обвинителния инстР.т се сочи нещо, което също
не е конкретизирано и за което няма никакви факти в обстоятелствената част.
На стр. 35 ВКС изрично е посочил, че това, което е направил въззивният съд
при предишното гледане на делото, където е признал виновност, и от там се
вади извод и за некоректност на обвинението, според изискванията на закона,
че за първи път в присъдата режийните разноски са разделени, според АСНС,
на материали, услуги и консумативни разходи, също общо дадени без
конкретизация на стойности, но дори при такава конкретизация, какватро
прави съдът, ВКС казва, че това няма нищо общо с обезпечаване правото на
защита, не само защото не може за първи път в присъдата да се научи за
какво те съдят, но и защото такива конкретизации, дори в този вид, който
прави АСНС, и които от гледна точка на правото са несъстоятелни, разкриват
и още по-голямата неяснота и липса на факти в обвинителния акт. На стр. 36,
също ВКС говори за размера на щетите и казва, че са основателни
оплакванията в тази насока. По същия начин седят нещата и на стр. 37 от
отменителното решение, където съдът изрично е казал, че това което не
съществува в обвинителния акт, това което приема обаче за осъждане АСНС,
не са консумативни разходи, каквито по естеството си са режийните, а са
производствени разходи. На тази база, аз считам, че в хода на производството
до тук, нашите изначални изражения по липсата на яснота на фактите за
твърдяната щета, са препотвърдени от ВКС, което е ангажиращо и настоящия
състав.
Второ, няма яснота по фактите и за твърдяното изпълнително деяние. За
г-н О. са изброени поредица от текстове на устройствения правилник на
Министерство на икономиката и енергетиката и на Правилника за реда за
упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно
участие в капитала, нататък ще използвам краткото наименование.
Практиката от десетилетия е категорична, че първо нормата на чл. 119 е
бланкетна, и второ, че тази норма може да се използва със задължения, които
са конкретни и които не произлизат от диспозитивни норми на съответните
правомощия на длъжностното лице. Само маркирам в тази връзка, че в
настоящия обвинителен акт няма конкретика за задължения на подзащитния
ми като министър, които той да е нарушил и които да са годни да използват
бланкетната норма на чл. 219. По чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник е
посочена от прокуратурата разпоредба, която е свързана с осъществяване на
политиката в сферата на икономиката и енергетиката. Тя има отношение към
длъжностното качество на подсъдимия, но няма нищо общо със задълженията
му в съответния сектор, каквато упражнява правата на държавата в търговски
8
дружества. По чл. 5, ал. 1 от Устройствения правилник, отново положението е
същото. Ангажименти по политиката не свързани конкретно с правомощията
на държавата в търговските дружества. По чл. 5 от Устройствения правилник
е посочено задължение, което е по отношение на многостранни и двустранни
международни договори. Договорът между „М.Б.Д.“, които са в
кюстендилска област и „У.“, което е в пернишка област, при сегашното
състояние на границите ни - не е международно. По чл. 5, ал. 1 от
Устройствения правилник, т. 30, там има общата формулировка на
правомощията, че министърът упражнява правата на държавата в търговски
дружества с държавно участие, но нищо конкретно. По чл. 5, ал. 2 от
Устройствения правилник, разпоредба за статута на министъра, която също
няма отношение към твърдяната конкретно. По чл. 12, т. 12 от Правилника,
тука имаме норма, която по текст е единствената, която с оглед на съдебната
практика и закона може да се мисли като такава разпоредба, която да
изпълнява бланкетната норма. Това е правомощието на министъра, че когато
разрешава наем на недвижими имоти или на дълготрайни материални активи,
трябва да даде разрешение. В случая, навсякъде в обвинителния акт за
инкриминиран и обсъждан договор за наем на дълготрайни материални
активи е отразено, че министърът е дал такова разрешение. Т.е. то е дадено в
съответствие с правомощието, на базата на това правомощие, и за нас въобще
не е ясно какво се твърди тук, че е нарушено. По същият начин, между
другото, аналогично разрешение дава Агенцията за приватизация, има един
сложен състав за сключване на този договор, но тука няма нито един факт,
който да казва при това правомощие какво е нарушил министърът. Той го е
упражнил, прокуратурата не твърди там да има нарушение. И с оглед развоя
на делото, още нещо - това правомощие е свързано с включването на
инкриминирания договор, за сключването на инкриминирания договор и
цялата фактология, свързана със сключването подзащитният ми е оправдан и
има влязла в сила оправдателна присъда. По чл. 23 от Правилника за
упражняване на правата на държавата в дружествата, задължението, което се
описва там е за органите на търговското дружество, а не за министъра. По чл.
28 има посочени два текста, те отново са свързани с друг обсег на
взаимоотношенията на министъра с търговските дружества и е за изискване
да има бизнес програма. Ние тук обсъждаме конкретен договор и няма нито
един факт, който по някакъв начин да вгражда тази бизнес програма, каквито
между другото има, и са приемани от министерството, с твърдените
неправомерни действия. По чл. 29 от Правилника за упражняване правата на
държавата е дадена възможност на принципала, в случая министъра, при
определени ситуации да може, да може не е императив, да освобождава
управителите на дружествата или които да са от ръководните им органи. Тук
отново липсват факти, на базата на които прокуратурата да твърди, че имаме
императив при очевидно диспозитивност на правомощията на министър.
Всичко до тука разкрива липсата на факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт по изпълнителното деяние и това много категорично е
9
установено и от ВКС в отменителното решение. На стр. 32 и стр. 35 ВКС е
казал, че „По отношение на инкриминираното поведение на подсъдимите в
най-общ план са изложени констатации“, констатациите в най-общ план не са
изискването, което е длъжна прокуратурата да изпълни за конкретика на
обвинението.
На стр. 38 и стр. 39 от отменителното решение изрично е отбелязано, че
източници, от които произтичат правата и задълженията за запълване на
бланкетните норми не трябва да са диспозитивни, а е необходимо да създават
конкретни права и задължения, каквито в случая нямаме.
Наред с това, искам да обърна внимание на състава, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт тезата на обвинението е
обвързана с неконкретизирани уведомявания на министър Р. О. за различни
аспекти за състоянието и дейността на „М.Б.Д.“. Само маркирам това, което е
съществено за остатъка за остатъка от обвинението. На лист 38 от
обвинителния акт се твърди, че един втори доклад от назначена от Р. О.
проверка на мините е изготвен на 25.06.2007 година и чрез зам. министър Я.
бил представен на министър О.. И тук прокуратурата не дава факти, а
препраща към досъдебното производство - том 14, лист 95-122 и ако ние
влезем в правата на прокуратурата да търсим факти, които трябва да са в
обвинителния акт, а не по доказателствата на делото, виждаме, че на тези
страници няма нищо подобно. Това просто не е вярно, което твърди
прокуратурата, че там има нещо за този втори доклад, и там ще стигнете до
лист 122, том 14 от ДП, към който ни препраща прокуратурата и който не е за
втория доклад, а за първия, от друга проверка на министър О., който няма и
дума за режийни разходи, т.е. като тръгнем да издирваме, което е
недопустимо за обвинението, из доказателствените материали фактите,
виждаме, че те не са верни. А прокуратурата базира на това, защото това е
важно и за изпълнителното деяние, важно е и за субективната страна. По
нататък, по същия начин е и на лист 33 от обвинителния акт – бил запознат от
зам. Министър И. с доклад на дирекция във връзка с концесия – никакви
факти – кога, къде, какво. Това е базата, на която ако имаше тези факти да се
преценява поведение и субективна страна - няма. По същия начин на лист 51
е записано, че не били сменени партидите за ток, вода и други консумативи
на „М.Б.Д.“, никакъв факт няма какви са тези партиди, искано ли е, не е ли
искано, отказано ли е, какво става с тях? Най-вече да ни кажат като факти,
защото Р. О. е бил министър и е представлявал държавата в над 200
дружества, на база на коя разпоредба министърът се занимава с партидите за
ток и вода на предприятието, защото и до сега не ми е известно такова нещо,
но все едно, прокуратурата го твърди и да ни каже.
Твърди се в обвинителния акт, и там е направен някакъв опит са
обобщаване на базата на изсипване на тези неотносими към чл. 219
разпоредби, за които говорим, някаква формулировка на уж конкретно не
предприети действия от страна на подзащитния ми. Това е на стр. 82 до стр.
85 от обвинителния акт. Твърди се, че не бил предприел действия за
10
създаване на система за ефективен контрол за отчитане на добитите и
реализирани въглища, с които е обвързан размерът на наема. Към настоящият
момент по въпроса за наема има влязла в сила оправдателна присъда.
Второ, не предприел действия за създаване система за контрол по
събиране на взимания по договора за наем от лицата, на които е възложен.
Отново никаква конкретика, но отново говорим за наем и влязла в сила
оправдателна присъда. Сочи се, че имало натрупване на задължения за ел.
енергия по нататък и не предприел действия за предоговаряне цената на
договора. На каква основа и при какви факти трябва да се предприемат такива
действия не е ясно, но вече цитирах как по-напред, където има някакъв опит
за обстоятелства и самата прокуратура преценява ползването на ел. енергията
като производствен разход, а не режиен. Т.е. нещо, за което делото е
приключило. Не прекратил преди изтичане на срока, говори за министър О.,
без предизвестие договора на П. Е. като изпълнителен директор. Пак
формулировка, която няма никаква обвързаност с режийни разходи или този
опит за някаква конкретизация на база на изсипаните диспозитивни
разпоредби на нормативните актове не съдържа абсолютно нищо, макар че
той е с елемент на квалификация, а не факти, което да има отношение към
режийните разходи.
Още нещо, което прави неяснотата пълна по отношение на
изпълнителното деяние. За Р. О. като министър обвинението е, че не положил
контрол по отношение на П. Е. като изпълнителен директор на мини. Един
път, но вижте в обвинителния акт - не положил контрол и в качеството му на
член на съвета на директорите. Тука отново всичко е в една мъгла, защото и
за неюриста е ясно, че правомощията в съвета на директорите са едни, на
изпълнителния директор са други. Нищо конкретно не е казано по отношение
на какво като член на съвета на директорите на П. Е. не е упражнено като
контрол и втори път в качеството му на изпълнителен директор. Тука липсва
конкретика и за обуславящото отговорността по ал. 2 на чл. 219 твърдение по
ал. 1 за П. Е., а от там и за тази трансмисия през някакви отговорности за
съвета на директорите и за изпълнителния директор, които са съвършено
различни и отново без никакви факти. По нататък липсват в обвинителния акт
факти за причинна връзка между определено поведение на подзащитния ми,
свързано с контрол над П. Е., в съответните му качества, и като свързвам това
за изпълнителното деяние, моля да имате предвид и това, което казва
Върховния съд на стр. 36 и стр. 39, където е разяснено, че причинната връзка
е обективен елемент на коментираните престъпни състави. На стр. 40 е
обяснено какво би трябвало да има като фактология за П. Е., а на стр. 41 от
отменителното решение е дадено описание на необходимия причинно-
следствен процес, което по делото тотално отсъства. Тук добавям и липсата
на очертан като факти причинно-следствен процес с щети, които излизат
извън периода с повече от година от време, през което г-н О. е бил министър
на икономиката.
На четвърто място, липсва конкретика при квалифициращото
11
обстоятелство, което твърди прокуратурата, а именно - особено тежък случай.
В обвинителния акт се твърдят две такива обстоятелства, едното е, че
„М.Б.Д.“ било изпаднало в несъстоятелност, за това с присъдата е прието
невиновност за това обстоятелство. А за другото обстоятелство, което се
твърди и се обвързва с концесията, се вижда, че разпоредбите, които цитира
прокуратурата изцяло са свързани с правомощия на Министерски съвет,
който в случая е дал концесия и то дал по целесъобразност, с пълната яснота
какво прави, но не е тук мястото да обяснявам какви са ползите за държавата
от тази концесия и като икономия на примерно около 30 млн. за
рекултивация, но факт е, че това е решение на един колективен орган, не е на
министъра на икономиката. И това, което е особено съществено, в
отменителното решение ВКС е казал, че не вижда връзката между това
квалифициращо обстоятелство и твърдяната от прокуратурата щета,
разположена върху инкриминирания договор.
На последно място, липсват факти, от които да произтичат
субективната страна на твърдяното деяние. Това е свързано с липсата на
факти по останалите елементи от състава, но и дори в декларативена форма,
което често става, няма опит за посочване на някакви обстоятелства, които
тука да дадат наличието на умисъл на подзащитния ми при тази каскада на
отговорност, която минава през твърдяно неправомерно поведение на
изпълнителния директор на „М.Б.Д.“. Няма нищо по този въпрос.
В заключение, считам че липсват факти по елементи от състава на
твърдяното престъпление, за което е обвинен подзащитния ми Р. О. за
изпълнителното деяние, за щетата, за причинната връзка, за
квалифициращото обстоятелство, за субективната страна. ВКС и в
Тълкувателно решение № 6/2017 година и Тълкувателно решение № 2/2002
година, а и законът е такъв, категорично казва, че когато има неяснота по
фактите за елементи от състава на твърдяното престъпление, във всички
случаи би следвало да приеме, че е налице нарушение на процесуалните
права на подсъдимия, на правото му на защита и да върне делото на
прокурора за отстраняването им. Всички тези несъвършенства на
обвинителния акт за липса на конкретика по елементите от състава на
отстояваното престъпление са приети и в отменителното решение на ВКС,
поради което моля да върнете делото на прокуратурата.
По станалите точки на чл. 248 - няма основание за гледане на делото по
реда на особените правила. Нямам искания по т. 5 за закрити врати, резервни
съдии и съдебни заседатели и т.н., нямаме искания свързани с мерките за
процесуална принуда. Нямам на този етап искания за събиране на нови
доказателства. Считам, че при становището, което взех, не следва да се
насрочва ново заседание, а делото да се върне не прокуратурата, в който
смисъл моля да се произнесете.
АДВ. В.: С оглед разпоредбите на чл. 248 от НПК относно въпросите,
които се разглеждат в разпоредително заседание, считаме че делото е
12
подсъдно на настоящия състав на съда, а именно СГС.
Поддържам становището на колегата по отношение неяснотата във
връзка с наличието на основание за прекратяване на наказателното
производство, в частта, в която имаме наличие на влязла в сила оправдателна
присъда, но не това е най-важно. Аз също считам, че на досъдебното
производство са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита
на моя подзащитен, с оглед на следните обстоятелства:
Виждам, че в обвинителния акт не са посочени факти, имащи
отношение и обуславящи съставомерността на деянието и участието на моя
подзащитен в неговото осъществяване. В обстоятелствената част на
обвинителния акт следва да бъдат посочени данни и факти за времето,
мястото и начина на извършването на престъплението, да се посочат
действията извършени от моя подзащитен, имайки предвид както
изпълнителното деяние, нанесената щета и не на последно място умисълът за
извършването на това деяние, за да бъде то съставомерно по отношение на
твърдяното от прокуратурата за извършени от него.
Поради това, и което изложи колегата, за да не се преповтарям изцяло с
всички факти и обстоятелства, които са включени конкретно, включтелно и в
отменителното решение на ВКС, ще спра до тук, че според нас липсата на
подобни факти от категорията, които изложихме, съставляват съществено
нарушение на процесуалните правила, което във всички случи води до
ограничаване правото на моя подзащитен и неговото участие в наказателния
процес. Това са отстраними процесуални нарушения, с оглед възможността
прокуратурата в обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива
да изложи факти и обстоятелства, които следва да бъдат подкрепа на
визираното в диспозитива обвинение, за което прокуратурата твърди, че моя
подзащитен е извършил.
Освен това, липсват факти и обстоятелства, които да конкретизират
основното обвинение срещу моя подзащитен за неосъществяването на
контрол – върху кого не е осъществил контрол, по кое време и с какви
действия не е осъществил посочения контрол, за да бъде налице визираното
престъпление по чл. 219. Говорихме за щетата, колегата надълго и нашироко
обясни какво не разбираме и какво следва да бъде отстранено в обвинителния
акт, за да бъде налице съставомерност на това деяние, имайки предвид
вторият елемент от неговия състав, поради което аз също считам, че на
досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения и
моля да върнете делото на прокуратурата за изготвянето на обвинителен акт,
който да отговаря на визираните в НПК условия.
Не са налице основания за разглеждане на делото по особените
правила, на пето място, нямам основания за разглеждане на делото при
закрити врати, привличане на резервен съдия, съдебен заседател, назначаване
на защитник, вещо лице, преводач и т.н. Няма взети мерки за процесуална
13
принуда, така че в конкретния случай не се налага вземането на такива. Към
настоящия момент нямам искания за събиране на нови доказателства. Ако
съдът прецени, че искането ни е неоснователно, ще помоля да насрочите
делото за съдебно заседание, в което да призовете свидетелите, визирани в
списъка приложен от прокуратурата към обвинителния акт.
ПОДС. О.: Придържам се към думите на защитника си. Съгласен съм с
изложеното от защитника ми и продължавам да не разбирам в какво ме
обвиняват, смятам че не е нормално да бъда съден за неща, за които не само
нямам задължение да изпълнявам, а и нямам право да ги изпълнявам. Няма
как да бъда осъден за това, че направихме всичко възможно, едно дружество
в несъстоятелност, едно дружество с над 45 млн. задължения, с над 15 млн.
задължения към работници, беше спасено, работниците получаваха заплатите
си, държавата получаваше данъците си и сега аз да бъда осъден за това, че
спасихме поминъка на цяла община и на 2300 човека работници, така че не
разбирам обвинението и поддържам становището на адв. В..
ПОДС. Е.: Поддържам становището на адв. В.. Изцяло съм съгласен с
него и също на адв. В.. Не разбирам защо съм обвинен, по какво съм обвинен,
след като дори и времето показа, че дори и нещо да съм направил, то е било
правилно, че въглищата са най-ценния основен ресурс за нашата страна и с
погрешно взети решения въгледобива беше съсипан, които сега ни трябват
невероятно. Това – заработките, бизнес програмите, които съм предложил,
бяха отхвърлени от синдикати, като несъстоятелни, самите те доведоха
държавата ни до този вид – да нямаме природни ресурси.
По въпросите по чл. 248 от НПК, съдът ще се произнесе след кратко
съвещание.
След тайно съвещание, по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът
намира следното:
Съставът на съда напълно споделя становището на страните, че
съобразно повдигнатите обвинения на този етап делото е подсъдно,
функционално и териториално, като първа инстанция на СГС.
По т. 2 се направи забележка от защитника на подсъдимия О. – адв. В.,
в насока наличие на факти, които биха могли да обективират основание за
прекратяване на наказателното производство. Действително особеността на
протичане хронологично на наказателното производство създава известна
неяснота по отношение съдбата не на самите обвинения, по които
подсъдимите са били оправдани, а на процесуалните действия, които следва
да изпълни решаващият съд в една или друга инстанция. Настоящият състав,
или по-точно председателят, има няколко такива казуса, допитвайки се до
съдии на ВКС решението макар и да не е закрепено в тълкувателен инстР.т,
още по-малко в законов, за случаи като този звучи малко странно, но на този
етап е единственият логичен изход от ситуацията. Т.е. така както е
формулиран диспозитива на въззивната инстанция за отмяна и връщане при
14
формираното преди години обвинение, което съответно не е държало
основания на факти, които са възникнали в последствие на оправдаване за
определени деяния, предполага единствената възможност за решаващия съд,
разглеждащ делото като първа инстанция, е да отчете обстоятелството, че има
влезли в сила присъди в определени части и с нов свой съдебен акт по
същество, т.е. присъда, единствено да преповтори оправдателните
диспозитиви. И съответно да не формира самостоятелни мотиви по фактите и
елементите от състава на престъпленията в тези им части. Когато
обвиненията са от класически вариант извършени с едно изпълнително
деяние, или са повдигнати няколко отделни обвинения, при което се е
стигнало до такъв хронологичен резултат на процесуално движение на
производството, нещата са относително по-разбираеми и до голяма степен
по-лесни и страните да установят по кои факти да се защитават и по кои не, и
съответно за съда да се произнесе с окончателния си съдебен акт. В случая
нещата са доста по-различни и разбирането дори и изхождащо от посоченото
до тук, до известна степен ще рефлектира и върху произнасянето на съда по т.
3 на чл. 248, ал. 1 от НПК. В тази връзка, съставът на съда приема по т. 2, че
абсолютни основания за спиране или прекратяване на производството не са
налице. Единствено пропусна да вметне това, че заседанието през м. ноември
е изрично заявено, че няма да се възползват от разпоредбите на чл. 24, ал. 1,
т. 3 от НПК, т.е. не искат прекратяване на производството поради изтекла
давност – чл. 80 от НК.
По т. 3 между страните се разви съществен спор, като представители на
държавното обвинение изложи аргументи, че счита, че не са налице
процесуални пропуски, докато защитниците и конкретно подсъдимите
релевираха доводи в обратната насока.
Съдът, съобразявайки становището на страните, анализирайки
материалите по делото, конкретно обвинителния акт, материалите събрани в
ДП, постановленията за привличане и не на последно място, решенията на
инстанциите, през които производството е протекло от ниво
пъвроинстанционно такова до касационно, намира следното:
Законодателя в разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК е посочил
най-общо основанията, при констатацията на които Съдът в рамките на
разпоредителното заседание може и следва да прекрати наказателното
производство, съответно да върне делото на държавното обвинение за
отстраняването на определени пороци.
Предназначението на обвинителния акт е дефинирано с ТР № 2 от
07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д.№ 2/2002 г., ОСНК - да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин
да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на
правото на защита. Изискванията към съдържанието на обвинителния акт са
поставени в разпоредбата на чл. 246 НПК и в конкретния случай, съдът счита,
15
че внесеният обвинителен акт не ги покрива, като констатираните от
първоинстанционният съд пороци, водят до нарушаване правото на защита
на обвиняемите лица. По смисъла на цитираното Тълкувателно решение на
ВКС, съществени, са онези процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване правото на защита на обвиняемия и неговия защитник, както и
на гражданските ищци и ответници и техните повереници. В случая такива
безспорно са допуснати.
В обстоятелствената част на обвинителният акт, прокурорът
задължително трябва да посочи всички факти, обуславящи съставомерността
на деянието, време, място и начин на извършване , участието на обвиняемия в
осъществяването му, пострадалото лице и размерът на вредите и т.н. В
конкретният случай, обвинителният акт не съдържа всички факти, касаещи
съставомерните признаци на престъпленията, в извършването на което са
обвинени подсъдимите.
Съществените процесуални пороци са онези, които са накърнили
правата на подсъдимите, съответно на пострадалия, на защитници или на
повереници. В случая е от значение наличието на защита и съответно
установяване на факти относно това дали правата на двамата подсъдими,
респективно на техните защитници са в достатъчна степен осигурени с
начина на провеждане на самото ДП и с неговия краен акт, т.е. обвинителния
акт, който е инициирал и внасяне на производството в съдебна фаза. Съдът
съобрази това което вече по-горе посочи, счита че са налице обстоятелства,
които мотивират състава да приеме, че са налице съществени пороци, при
това отстраними пороци допуснати в рамките на ДП, които налагат
прекратяване на това съдебно производство и връщане на делото на
прокурора за отстраняването им. За да приеме това, на първо място, Съдът е
справедливо и е задължен да посочи, че до голяма степен е обвързан и от
отменителните решения на касационната и последната въззивна инстанция,
действително ВКС в рамките на своята компетентност е приел, че въззивната
инстанция разглеждала производството при първоначалното му протичане не
е отчела обстоятелства, които са опорочили крайния съдебен акт, като в тази
връзка ВКС е изложил и подобни аргументи защо счита това. До голяма
степен Касационния съд е влязъл и в рамките на разсъждения по
доказателствата, по фактите съответно и по правото, които биха могли да
бъдат ползвани изключително и по същество при произнасяне на това дали е
налице престъпление извършено от двамата подсъдими или не. За нуждите на
настоящото разпоредително заседание съставът на съда счита, че освен
преповтаряне или препращане към аргументите, които са изложили, следва да
мотивира и съответно да аргументира съображенията си и самостоятелно.
Като до известна степен би могъл и да разшири разбирането особено на
апелативната инстанция, която е посочила директно един пропуск в
обвинителния акт, касаещ размера на щетата, казвам директно и индиректно е
коментирала въпросите свързани с квалифициращите обстоятелства –
особено големи размери и особено тежък случай по чл. 219, ал. 4. За да не
16
бъде голословен Съда ще трябва да се позове на определени конкретни
отразявания в ОА и съответно основанията, поради които той счита, че тези
основания са създали съответно неяснота, която по някакъв начин
представлява пораждане възможност за страните, в случая за подсъдимите и
защитниците им да организират своите защитни позиции.
По отношение на подсъдимия Р. С. О. е повдигнато обвинение по чл.
219, ал. 4 във връзка с ал. 3 във връзка с ал. 2 от НК, при това при условията
на продължавано престъпление. Т.е. същият е привлечен за това като основен
текст на обвинението, че не е упражнил достатъчен контрол върху работата на
лица, в случая на лицето П. Е., който е вторият подсъдим. Обвинението на П.
Е. е при същите квалифициращи признаци, но във връзка с ал. 1,т.е.
държавното обвинение счита, че същия в качеството си на длъжностно лице
не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението и т.н. на
повереното му имущество, т.е. на предприятието за което е отговарял.
Изпълнителните деяния и на двете престъпления са очевидно различни,
едното е с основно изпълнително деяние не упражняване на контрол, другото
- не полагане на грижи. При внимателен прочит на ОА се установява, че по
отношение на фактите държавното обвинение е отразило обстоятелства чрез
които се опитва да обобщи причините поради които приема, че са
осъществени и двете изпълнителни деяния. Отново, за да не бъде голословен
Съдът ще посочи следното: първото от изпълнителните деяния по
обвинението на Р. О. е, че не е упражнил достатъчен контрол, като не е
контролирал преговорите преди подписване на договора за наем, условно.
Въпреки, че не са му били предоставени и след това са изброени в три
отделни точки: детайлна програма с конкретни ангажименти от наемателя,
окончателно становище по предложения договор и обратна информация във
връзка с изпълнението на допълнително подписан анекс към договор, както и
че не е контролирал сключването на самия договор. Оставяме настрана,
поради обстоятелствата, които вече Съда посочи, в какви части от това
обвинение подсъдимия е оправдан, но доколкото тези факти, които са
вменени са отразявани и в обстоятелствената част на ОА би следвало да бъдат
коментирани и при формирането от Съда на изводи за това налице ли е вина
по обвинение или части от обвинения за които няма окончателен съдебен акт,
Съда така или иначе е длъжен да ги коментира съответно да преценява
наличието на доказаност, наличието на доказателства и доказателствени
средства, котио обосновават и подкрепят или не. В обстоятелствената част на
обвинителния акт на стр. 25, 26 и 27 поне по разбиране на настоящия състав
единствено фрагментарно са посочени обстоятелства, които най-директно
повтарят посочените в диспозитива на ОА. Обстоятелства, които според
прокуратурата покриват изпълнителите деяния, съответно за първия от
подсъдимите не упражняване на контрол, за втория неполагане на грижи. Има
се предвид, че не става ясно по какъв начин изискването на конкретните
документи са в състояние да бъдат възприети като такива, които от една
страна обосновават разбирането за неполагане на грижи, а от друга страна
17
същевременно и това, че не е упражнен достатъчен контрол. Такова
уточнение не откриваме включително и на стр. 46 до стр. 53, където
държавното обвинение е посочило и то доста прецизно подредено, така
наречената правна страна на установените факти. Няма яснота в какво според
държавното обвинение се състои неупражняването на контрол, от самото
сключване на договора или неполагането на грижа във връзка със самото
сключване на договора, по отношение на втория от подсъдимите. Съдът си
позволява да анализира по този начин отразените в обстоятелствената част на
ОА факти, единствено защото ако направи анализ подобен и за двамата,
подсъдими ще се удължи във времето и ще се получи безсмислено
преповтаряне на вече изложени аргументи.
Второто от изпълнителните деяния, които са повдигнати по отношение
на О. е за това, че той умишлено не е упражнил достатъчен контрол върху
дейността на втория подсъдим, като не е предприел действия за създаване на
система за ефективен контрол за отчитане на добитите реализирани въглища
от дружеството наемател, съответно не е предприел действия за създаване на
система за контрол при изпълнение на задълженията за събиране на
вземанията по договора и на последно място не е предприел действия по
предоговаряне на цената. Същите твърдения намираме в диспозитива и
съответно обстоятелствената част като такива, които формират разбирането за
осъществено изпълнително деяние по ал. 1 на чл. 219, т.е. по отношение на
другия подсъдим.
Въпреки това, никъде в обвинителния акт не откриваме отразяване или
твърдение на това кои са аргументите, с които може да се приеме, че е
задължително да се създаде конкретно описаната система за ефективен
контрол на едната или другата дейност, т.е. на дейността по отчитане на
добитите въглища или контрол за изпълнение на задълженията. Ноторно
известен факт е, че дейността на предприятието „М.Б.Д.“ е започнало много
години преди инкриминирания период, десетки години преди
инкриминирания период, т.е. самата дейност по отчитане на производството и
реализацията е някаква, която най-вероятно е рутинна и е сходна към
множество подобни производства, а вписано така, т.е. вписаното очакване за
създаване на някаква система предполага разбиране, че може би е трябвало да
се създаде нещо извънредно, което да е изискване към конкретния
представляващ или към принципала на дружеството, т.е. към държавата,
респективно министъра, за създаване на такава система. Самото понятие за
система за контрол или система за ефективност е твърде общо и за да може да
се произнесе някога състав на съд, който и да било върху това има или няма
такава система, то трябва да се облече в някаква конкретика, т.е. да се каже
това някаква форма на правни, фактически или икономически действия
представлява такава система.
По отношение на събирането на вземания, законодателят в няколко
нормативни акта е посочил начинът за вземане и на държавни, и на частни
вземания, което предполага правна недопустимост да се създава някакъв
18
различен способ за събиране на вземания, т.е. стъпките са ясни – когато
законодателят ги е разписал, че следва при определена и констатирани
задължения, които не са покрити от длъжник да се предприемат разписаните
от закона действия, но очакването за създаване на система за контрол върху
събирането на вземания и очакването за грижа върху това да се създаде
система за контрол е нещо, което създава известна неяснота, която ако беше
така изолирана в процеса щеше да може да бъде и преодоляна може би със
средствата на доказване и с окончателния съдебен акт.
Третото изпълнително деяние е свързано с това отново за създаване на
ефективен контрол за отчитане на добитите въглища от дружеството
наемател, непредприемане на действия за създаване на системи за контрол
при изпълнение на задълженията, подобни на предходното и бездействие,
подобно пак на коментираното, за разлика от предишния абзац за това
касаещо последиците от сключването на самия договор, а не в момента на
сключване на самия договор. Т.е. обвинението веднъж е за това, че тези
обстоятелства – несъздаване на система за контрол за събиране на вземания и
т.н. са към момента на сключване на договора, пък същото нещо вече е за
последващия етап, когато договорът вече е бил функциониращ и според
обвинението е със съществуващи като пропуски и към момента на
продължаващото действие на договора.
Четвъртото от бездействията е свързано с твърдение, че двамата
подсъдими не са предприели действия по прекратяване на договора преди
изтичането му. Такова обвинение откриваме съответно в диспозитива на
обвинителния акт, което действително отговаря на постановленията за
привличане, но в обстоятелствената част на акта съдът открива пропуск към
това да се отрази конкретно твърдение, че министърът, в качеството му на
такъв, е имал задължението да инициира прекратяване, лично, или да
контролира дали съответно длъжностно лице, отговорно пред него, е
инициирало действия по прекратяване на договора. Съдът не би си позволил
да направи коментар за това дали договорът е бил все още валиден към
периода, който е отразен като инкриминиран и който според обвинението е
изпълнил състава на престъплението, .т.е. досежно непрекратяването на
договора и тъй като това е въпрос по същество и той влиза и в обсъждането
на други нормативни актове от търговско-правната и гражданско-правната
сфера. Така или иначе до тук изложеното установява наличието на неяснота и
до известна степен непълнота на фактите, които би следвало да обосноват
изпълнителните деяния, които според прокуратурата са осъществени от
двамата подсъдими, която пък неяснота поражда невъзможност за формиране
от една страна на защитна позиция, а след това би породила и невъзможност
за съда да се произнесе със съдебния си акт и условно да мотивира едни или
други доводи в съответната възприета от съда насока.
По отношение на друг съществен елемент от състава на
престъпленията, Софийски апелативен съд е бил далеч по-конкретен от
изложените в предходната си част на решението и становища. Съставът ще си
19
позволи да цитира, Апелативен съд е приел, че при прочита на обвинителния
акт най-напред се установява, че посочените суми, като се има предвид
сумите, които се счита, че са реализирали щетата за дружеството „М.Б.Д.“,
фигурират единствено в диспозитива, а в обстоятелствената му част липсват
констатации за начина на формирането му. За да не прави подробен прочит на
решението, има се предвид, че в диспозитива е формирана сума, която се
приема, че представлява щета за дружеството, която щета апропо е различна
за двамата подсъдими, докато в обстоятелствената част не е направено ясно
разграничение по какъв начин една или друга част от сумите са формирани,
за да се достигне и до следващия й вид, който също има значение за
преценката на наличието или не на основанията на чл. 249 от НПК – това е и
първия от квалифициращите признаци особено големи размери.
В крайна сметка, задължение на държавното обвинение е по такъв
начин да отрази всеки един от елементите на състава, включително и
размерът на щетата, която счита, че е възникнала от деянията, за които е
повдигнала обвинение, че да стане ясно по какъв начин те са формирани и
съответно да може да бъде преценено кои доказателства обосновават едни
или други от твърденията на обвинението. Разбиране за това, че има
неяснота, съдът може да формира и по отношение на второто от
квалифициращите обстоятелства на ал. 4 на чл. 219 от НК – наличието на
особено тежък случай и най-вече по отношение на основния способ за
мотивиране на наличието на такъв – изпадането в несъстоятелност на
„М.Б.Д.“. Това обстоятелство е коментирано и в решението на ВКС, то е
обсъждано и при първоначалното разглеждане на делото, датата на изпадане в
несъстоятелност е предхождаща на инкриминирания според обвинението
период, който не предполага възможност за това да се обоснове наличието на
особено тежък случай чрез изпадане в несъстоятелност за конкретно тези
обвинения. Ако пък държавното обвинение е смятало, че изпълнителните
деяния са осъществени в период по-различен от отразеното, то това
самостоятелно основание би представлявало и разбиране за наличие на
съществен порок.
Извън всичко изложено до тук, както и в началото съдът започна,
когато анализираше наличието или не на основанието на т. 2 на чл. 248 от
НПК, конкретиката и хронологията на протичане на това наказателно
производство създава дори и без всички останали доводи, които по-горе бяха
изложени, създава и изключително затруднение за това, страните дори и
според съда, дори и обвинението, да направят ограничение на това кои факти
биха обосновавали наказателната отговорност, която все още е подлежаща на
установяване в наказателното производство и кои факти могат да бъдат
изключени, тъй като за някои от обвиненията имаме влязъл в сила съдебен
акт, оправдателен в случая.
По отношение на тези факти ограничението е логично очаквано,
доколкото от една страна процесът би се натоварил излишно със събирането
на доказателства, а от друга би могъл да породи неяснота при изразяване на
20
становище, съответно при мотивиране на това кои обстоятелства се
възприемат за доказани и кои обстоятелства не. Това чисто процедурно дори
предполага за една по-голяма яснота, за по-голямо удобство на
производството и за страните и за съда, е самият иницииращ съдебното
производство акт да бъде така структуриран, разбира се, и ако държавното
обвинение прецени, че да предполага изясняване на обстоятелства
единствено, които обосновават или не обосновават все още актуални и
подлежащи на конкретизиране обвинения.
Страните направиха различни доводи, част от които свързани с това, че
държавното обвинение не е конкретизирало конкретните норми, които
попълват бланкетната норма на чл. 219 от НК, което по разбиране на този
състав до голяма степен е аргументиране на защита по същество, тъй като
съдът счита, че действително нормата на чл. 219 от НК във всяко едно нейно
предложение е бланкетна и безспорно тя се нуждае от попълване чрез
препращане към други законови или подзаконови нормативни актове, но
именно в прерогатив на обвинението е да прецени кои счита за нарушени и
при ясното им посочване по същество да се преценява дали тези нормативни
актове подлежат на нарушаване и съответно дали чрез нарушаването им е
възможно да се достигне до осъществяване на съответното изпълнително
деяние или не. Ако в рамките на разпоредителното заседание, съдът
анализира това дали посочените от обвинението разпоредби са такива, че да
предполагат нарушаване, че ако бъдат нарушени, би се осъществил състава
на конкретното престъпление, за което е повдигнато обвинение, то съдът ще
навлезе недопустимо в сферата на коментар „по същество“ на делото, което
би било недопустимо на този етап от съдебното производство. Достатъчно е
да са посочени норми, които прокурорът счита за нарушени, а преценката за
това дали такова нарушение има и дали с нарушаването им е осъществен
състав на престъпление остава за друг етап от производството.
Беше въведен и аргумент за това, че не е съобразен периода, тъй като за
част от периода на обвинението подс. О. вече не е имал качеството на
длъжностно лице „Министър“, но това обстоятелство, което дори и да бъде
установено в производството е от характер да може да се отстрани чрез
окончателния съдебен акт, в който ако се установи, че за част от периода той
не е имал съответното длъжностно качество, ще се постанови и съответен на
това съдебен акт.
Обобщавайки всичко изложено до тук, съдът намира, че са налице
съществени процесуални пороци, които налагат прекратяване на съдебното
производство при условията на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 249 от НПК
– връщане на делото на прокурора за отстраняването им, същите са
отстраними и това е допустимо процесуално действие.
За останалите точки при възприетото становище на съда на този етап
произнасянето би могло да бъде по-лаконично, доколкото по т. 6 няма
възникнал спор.
21
В тази връзка и основавайки се на изложените съображения,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
По отношение чл. 248, ал. 1, т. 1 от НПК съдът намира, че делото е
подсъдно териториално и функционално като първа инстанция на СГС.
По отношение чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК не са налице абсолютни
основания за спиране и прекратяване на наказателното производство.
По отношение чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, намира че са допуснати
съществени процесуални нарушения, отразени в обстоятелствената част на
настоящото определение, поради което ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 362/2023 година по описа на Софийски градски
съд и ВРЪЩА делото на прокуратурата за отстраняване на допуснатите
пороци.
По чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК: Не са налице основания за разглеждане
на делото по реда на особените правила;
По чл. 248, ал. 1, т. 5 от НПК: Не са налице основания за разглеждането
на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация;
По чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК: Няма взети мерки за процесуална
принуда и не се налага вземане на такива;
По чл. 248, ал. 1, т. 7 от НПК: Страните разполагат с процесуална
възможност в съдебна фаза да сочат и искат събиране на нови доказателства;
По чл. 248, ал. 1, т. 8 от НПК: Делото е върнато на прокурора и не се
налага внасянето му в открито съдебно заседание.
Определението не е окончателно и подлежи на обжалване и
протестиране пред САС, по реда на глава двадесет и втора – в седем дневен
срок от днес.
Съдебното заседание приключи в 12:25 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
22
23