№ 16837
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110170330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, както и за
заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението,
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, както и иск по чл.224 КТ за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, който не подлежи на разглеждане по реда на бързото
производство, а по общия исков ред.
В исковата молба ищецът М. Х. Х. твърди, че по силата на трудов договор от
25.08.2020 г. работи на длъжността „Оценител щета“, код по НКПД 33153006. В
длъжностната му характеристика било изрично посочено, че следва да осъществява задачи
по възлагания за ликвидация на щети в „Имуществено застраховане“. Непосредствено след
влизане в сила на договора на ищеца било възложено в почивен ден щета, по която следвало
да работи. Полагал усилия, за да научи тънкостите на професията, но постоянно получавал
спешни задачи по време на отпуск, късно вечер, с нереални кратки срокове, но и такива,
които не са част от задълженията му по трудова характеристика. Характерът на работата му
изисквал извършване на физически оглед на увреденото имущество, което предполагало
пътувания в провинцията, за което той не получавал компенсация. На 15.10.2022 г. /ден
събота/ ищецът бил извикан в офиса на работодателя, където бил заплашен, че ще бъде
съден за щета № 669 BLA-********* и щета № 151 BLA-*********, които не му били
възлагани, а помагал на свои колеги по тяхна молба. Под афект и в резултата на заплахите,
ищецът написал празна молба за напускане без дата. След това го уведомили, че няма да
бъде уволнен дисциплинарно, но трябва да си довърши работата. Той го направил, след
което бил помолен да излезе в отпуск. На 21.10.2022 г. бил незаконосъобразно уволнен от
изпълняваната длъжност със заповед № 1. Ищецът оспорва заповедта да е мотивирана.
Липсвало описание на конкретното нарушение на трудовата дисциплина. Не били изложени
обстоятелствата, при които били извършени нарушенията. Не били посочени никакви
конкретни действия относно скриване на информация и въвеждане в заблуждение на
ръководството на дружеството. От датата на подписване на трудовия договор, до датата на
1
прекратяването му на ищеца не били представяни никакви вътрешни правила на
дружеството. В заповедта не било посочено кога точно е извършено всяко едно от
нарушенията, с оглед преценката на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 КТ. Твърди, че са
изтекли, поради което наложеното наказание е незаконосъобразно. Възразява да е налице
съответствие между твърдените нарушения и наложеното най-тежко наказание. При
прекратяване на трудовото правоотношение не му било изплатено обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ. Поради незаконосъобразното уволнение останал без работа за период от два месеца,
считаното 21.10.2022 г. От съда се иска отмяна на процесната заповед за прекратяване на
трудовото и правоотношение на ищеца, осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 5300 лв. за периода от 21.10.2022 г. до 21.12.2022 г. за оставането
без работа, поради незаконност на уволнението, както и на основание чл.224 от КТ да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1885 лв., представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата
молба до окончателното и изплащане. Претендира деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответната страна изцяло оспорва предявените искове
като неоснователни. Твърди, че не спазен давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ, тъй като
исковата молба е подадена с КЕП извън работно време. Твърди, че нарушенията са
извършени в периода март - септември.2022 г. и са открити през октомври.2022 г. Прави
възражение за прихващане на вземането по чл.224, ал.1 КТ със своето вземане по чл.221,
ал.2 КТ, както и с разноски в размер на 660 лв., съгласно договор от 16.08.2021 г. за
повишаване на квалификацията. Оспорва с ищеца да е проведено интервю за започване на
работа. Оспорва твърдението да му е била поставяна задача в почивен ден – 31.08.2020 г.,
тъй като неговият първи работен ден бил 01.09.2020 г. Оспорва ищецът да е получавал
възлагания по щети в почивни или празнични дни. Фирмата получавала спешни повиквания
и възлагания по щети, но работата по тях започвала в работно време. На ищеца били
възлагани само задачи по оценки на материални загуби. Твърдението, че за щети в
провинцията не му е заплащано допълнително било невярно. Оспорва твърдението, че щета
№ 669 BLA-********* и щета № 151 BLA-20180715 не са възлагани на ищеца. И двете щети
са сведени до знанието на ищеца писмено, като са му възложени конкретни задачи по тях,
вкл. да асистира на по-опитните си колеги. Оспорва ищецът да е бил заплашван. На
14.10.2022 г./петък/ бил получен имейл от застраховател с искане за получаване на
информация дали приложените документи са получени от фирмата. След проверка се
оказало, че ищецът умишлено скрил редица документи от прекия си ръководител и
управителя на дружеството. На следващия ден бил повикан в офиса, поради допуснатите
груби нарушения, където поискали писмени обяснения по случая. Тогава той представил
молба за освобождаване по взаимно съгласие без дата. На база дадените обяснения, в които
той заявил, че съжалява, че е подвел застрахованото лице и е протакал доклада за оценка.
Оспорва в заповедта да не са посочени признаците на деянието, време, място и конкретните
действия на ищеца. Твърди, че е изискал обяснения и е спазил разпоредбите на чл.193, 195 и
189 КТ. От съда се иска отхвърляне на предявените искове, като неоснователни. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание от 20.06.2023 г. ответникът заявява, че е налице
материалноправно прихващане за сумата в размер на 660 лв., представляваща направени от
ответника разноски в полза на ищеца по договор за повишаване професионалната
квалификация на ищеца от 16.08.2021 г., както и за сумата в размер на 2 757,32 лв.,
представляваща дължимо обезщетение при дисциплинарно уволнение, със сумата от 1885
лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което моли да бъде
взето предвид от съда при постановяване на решението.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото трудов договор №
15/25.08.2020 г. се установява, че, между страните е било налице трудово правоотношение,
2
по силата на което считано от 01.09.2020 г. ищецът е заемал длъжността „Оценител щета“
при ответника с място на работа ОФИС гр. София ул. Х... Б.... 2, при 8 - часов работен ден
срещу основно трудово възнаграждение в размер на 2 100 лв., при основен платен годишен
отпуск в размер на 20 работни дни.
Съгласно представената по делото длъжностна характеристика, трудовите
задължения на работника, изпълняващ длъжността „Експерт оценител щети“, са следните:
извършване всички дейности в компанията по възлагания за ликвидация на щети в
Имуществено застраховане, вкл.: огледи по застрахователни щети; водене на
кореспонденция и комуникация по застрахователни щети; изчисление на застрахователни
обезщетения; изготвяне на доклади по застрахователни щети; водене на електронни
регистри по управление и мониторинг на щети в Имуществено застраховане, вкл.:
получаване на информация по щети и уведомяване на застрахователни компании; водене на
кореспонденция и комуникация по застрахователни щети; отговаря за коректното внасяне на
всички данни в електронни регистри; участва и води всички дейности на компанията,
свързани с: работни срещи с клиенти и партньори; работни срещи в групата на Crawford &
Co. и др. партньори; защитава и способства за добрия имидж на компанията.
Няма спор и това се установява от представената по делото заповед № 1/21.10.2022 г.,
че правоотношението между страните е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ –
наложено на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ за злоупотреба с доверието на
работодателя - чл. 190, ал.1, т. 4 и за извършени други тежки нарушения на трудовата
дисциплина – чл. 190, ал.1, т.7 от КТ, като в заповедта са описани следните нарушения на
трудовата дисциплина: виновно неизпълнение на трудовите задължения: неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните вътрешни правила и
задължения по длъжностна характеристика при оценка на щети № 669. BLA-********** -
Полица 2200220520000005, наводнение от проливен дъжд, застрахован „......“ ЕООД, обект
гр. Трявна и ЗП 2200220520000006 и № 151. BLA-********* - Полица 2200180200000618 "В
и К“ ЕООД - София, наводнение на пречиствателна станция гр. Етрополе; Забавяне на
работата по щетите, скриване на информация от дружеството, въвеждане в заблуждение на
ръководството, застрахователите и застрахованите за статуса и работата по щетата,
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, за периода м. март
2022 г. м. септември 2022 г. Заповедта е връчена лично на ищеца на 22.10.2022 г.
Работодателят е издал и заповед за прекратяване на трудовия договор №
12/21.10.2022 г. в сила от 24.10.2022 г., в която е описано и че работодателят дължи на
основание чл. 224, ал. 1 КТ обезщетение на работника за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 14 дни. Посочено е, че на основание 221, ал. 2 КТ работникът дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, както и на основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ възстановяване на заплатена
сума за курс и изпит. Ищецът е удостоверил с подписа си, че дава изричното си съгласие за
дължимите от него суми към работодателя да се правят удръжки от трудовото му
възнаграждение, като от представения по делото фиш за работна заплата за м.10.2022 г. се
установява, че работодателят е удържал сумата в размер на 2 757,32 лв. – на основание чл.
221, ал. 2 КТ и сумата в размер на 660 лв. – на основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ.
Представена е по делото имейл кореспонденция между страните от 05.12.2022 г., в
която ищецът изразява извиненията си по повод грешката, която е направил, като заявява, че
напрежението и страхът да сподели каква простотия е направил са надделели и че съжалява,
че така е приключил работата си при ответника.
Представена е имейл кореспонденция между страните за периода 05 – 06.10.2022 г. по
повод отсъствие на работника от работа за периода от 04 – 07.10.2022 г. и причините за това.
От представения по делото договор за повишаване на професионалната квалификация
от 16.08.2021 г. се установява, че на основание чл. 234 КТ страните са сключили договор за
3
повишаване на квалификацията и придобиване на сертификат от обучаващия се за успешно
завършен курс по „оценител на машини“. Уговорено е, че работодателят ще заплати на
обучаващата институция таксите по обучението в размер на 540 лв., както и еднократна
такса за провеждане на изпит – чл. II, т. 1 и т. 2 от договора. В чл. III, т. 1 е предвидено, че
при прекратяване на трудовия договор на обучаващия се по независимо какви причини, вкл.
от страна на работодателя или от страна на обучаващия се, заплатената сума за курс и изпит
подлежи на възстановяване по сметка на работодателя незабавно.
Представена е по делото фактура № **********/28.07.2021 г. за сумата в размер на
540 лв., относно участие в квалификационен курс по МС за М. Х. Х..
Представено е още преводно нареждане от 05.10.2021 г., от което се установява, че
ответникът е превел по банкова сметка на ищеца сума в размер на 120 лв., като основание за
извършения превод е посочено: „възст. разходи по факт. 23857 КНОБ“.
Представена е също електронна кореспонденция между страните относно започването
на работа от страна на ищеца при ответника, възлагането на задачи на работника, както и
относно изпълнението на възложените задачи, както и кореспонденция между ищеца и
клиенти на ответното дружество във връзка с изпълняваната от ищеца трудова функция,
включително и по хода на работа по процесните щети № 151 и № 669. Установява се, че с
имейл от 20.07.2021 г. клиентът е изпратил допълнителна информация по щета № 151, на
27.08.2021 г. ищецът е поискал допълнителна информация от клиента по щета № 151, като с
имейл от 02.11.2021 г. информацията му е била представена, с имейл от 08.03.2022 г. заявява
на клиента, че като прикачени файлове изпраща липсващата информация, но липсват
такива. С имейл от 29.08.2022 г. ищецът иска допълнителни документи по щета № 669, като
на същата дата е постъпил отговор от клиента, на 14.09.2022 г. му е изпратена и банкова
сметка, като с имейл от 13.10.2022 г. ищецът е поискал от клиента да оформи претенцията
си на бланка.
Представени са седем броя преводни нареждания, с които на ищеца са изплащани
разходи за самолетен билет, годишен бонус за 2021 г., великденски бонус, бонус за
м.06.2021 г., бонус за м.07.2023 г., бонус за м.02.2022 г., социални, както и пет броя фишове
за работна заплата за месеците 06, 08, 12.2021 г. и 02, 04.2022 г., от които се установява, че
за посочените месеци работодателят е начислявал премии на работника в посочените във
фишовете размери.
Представени са графици за възложените на ищеца задачи, от които се установява, че
за седмица 39, под номер 151 му е възложена щета „водоснабдяване и канализация“, по
която е следвало да извърши следната задача в срок до 25.09. – „сравнение на получен
доклад с КП от оглед“. В графата „резултати“ е отбелязано, че „докладът е сравнен и следва
да се изкоментира понеделник с В. В.“
За седмица 26, обхващаща период от 27.06.2022 г. до 01.07.2022 г., под № 669 на
ищеца била възложена щета „Трявна – ВI“ със задача „по писмото за БИ“ и със срок за
изпълнение до 28.06.2022 г.
Представени са личните обяснения на ищеца от 15.10.2022 г. относно възложените му
щети под № 151 и № 669, в които относно щета № 669 работникът е заявил, че не е започнал
да подготвя доклад по щетата, поради наличието на служебни задължения по други щети,
надявал се е да успее да намери време, но все не успявал. Ето защо въвел застрахования в
заблуждение, че ще се приключи щетата, че се бави при застрахователя и че всичко ще се
реши по най-бързия начин. Относно щета № 151 дава обяснения, че поради изпуснатия срок
да уведомят застрахователя, че е изтекъл давностния срок за щетата, се притеснил да
уведоми колегите и ръководството, че е получил документи след давностния срок,
доколкото се страхувал, че ще бъде порицан. През м. юли 2021 г. отново получил обаждане
от клиента, но от страх от порицание, отново не съобщил на колегите си. Пояснява, че в
периода от м. септември 2021 г. до м. март 2022 г. получавал обаждания от клиента с
4
въпроси кога ще приключи щетата му, но с цел да протака още ситуацията, на 02.11.2021 г.
работникът искал допълнителна информация от клиента. Разяснява, че на 08.03.2022 г.
клиентът е поискал от ищеца да му изпрати окончателния доклад по щетата, като в отговор
работникът изпратил празен имейл, тъй като не бил изготвил доклада, след което отново не
давал отговор на клиента какво се случва с щетата му. Изразява съжаление за случилото се и
че с действията си е подвел застрахования, навредил е на доброто име на работодателя си,
както и на неговите клиенти.
Представена е молба от ищеца за прекратяване на трудовото му правоотношение по
взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
С доклад № 1/10.10.2022 г. до управителя на ответното дружество му е съобщено за
извършените нарушения на трудовата дисциплина от М. Х., изразяващи се в следното:
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните
вътрешни правила и задължения по длъжностна характеристика при оценка на щети № 669.
BLA-********** - Полица 2200220520000005, наводнение от проливен дъжд, застрахован
„......“ ЕООД, обект гр. Трявна и ЗП 2200220520000006 и № 151. BLA-********* - Полица
2200180200000618 "В и К“ ЕООД - София, наводнение на пречиствателна станция гр.
Етрополе; Забавяне на работата по щетите, скриване на информация от дружеството,
въвеждане в заблуждение на ръководството, застрахователите и застрахованите за статуса и
работата по щетата, злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието,
за периода м. март 2022 г. м. септември 2022 г. Посочени са периодите на извършените
нарушения – по щета № 669 – м.юни – м.септември 2022 г., по щета № 151 – м. март 2022 г.
От извършената в открито съдебно заседание на 20.06.2023 г. констатация от
оригинала на трудовата книжка се установява, че липсват други вписвания след
отбелязването на прекратяването на трудовото правоотношение на стр. 21 от трудовата
книжка.
От представената справка от НАП за актуално състояние на действащи трудови
договори на ищеца за периода от 22.10.2022 г. до 22.12.2022 г. се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищецът е сключил нов трудов
договор на 22.12.2022 г.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза,
която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като компетентно и безпристрастно
изготвена, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 2 761,30 лв., като брутното
обезщетение за два месеца, за периода от 24.10.2022 г. до 24.12.2022 г. възлиза на сума в
размер на 6 020,88 лв. Установява се, че платеният годишен отпуск на ищеца за периода от
01.01.2022 г. до 24.10.2022 г. е в размер на 17 работни дни, чието обезщетение възлиза на
сума в размер на 1 932,91 лв., начислена във фиша за работна заплата за м.октомври 2022 г.
От разпита на свидетеля Васил Пламенов В...... се установява, че работи при
ответника на длъжност „директор“ - Дирекция „Оценка на щети“, както и че познава ищеца,
който работил на длъжност „оценител щета“. Заявява, че на 14.10.2022 г. получил запитване
от клиент – застраховател, за кореспонденция, подвеждаща застрахован, чиято претенция за
обработвали. В същия ден е попитал ищеца за случая и установил, че М. е водил умишлено
заблуждаваща кореспонденция, която е стигнала до застрахователя – възложител, което е
злепоставило ответното дружество, поради което е уведомил управителя за случилото се,
отново на същия ден. Свидетелства, че ищецът си е признал, че умишлено е заблуждавал
застрахования, че се работи по изплащане на обезщетението, което не отговаряло на
истината, доколкото щетата е била изтекла по давност и е била затворена. От водената
имейл кореспонденция между ищеца и клиентите се установявало, че М. им е искал банкова
сметка, което означавало, че им е обяснявал, че ще вземат обезщетение, което не било вярно,
след като щетата е била изтекла по давност. Свидетелят пояснява, че свидетелства за случая
5
ВиК - Етрополе, за щета на пречиствателна станция вследствие на наводнение, настъпило
през 2018 г. Посочва, че щетата е била възложена на седмична база според натовареността,
като М. отговарял за водене на кореспонденцията по щетата. Пояснява, че изтекла по
давност означавало, че към този момент не се е работило по определяне на обезщетение по
процесната щета. Сочи, че документите, които ищецът е скрил от колегите си, са постъпили
след изтичане на давността. Заявява, че с изтичане на давностния срок и информиране на
застрахователя със съответния доклад, че изтича този срок, приключва обработката на
преписката, след което не се изпраща никакъв друг доклад.
От разпита на свидетеля Х... Димитров Кавалджиев се установява, че работи в
специализирано счетоводно предприятие, с което ответното дружество имало договор за
счетоводно обслужване. Дейността им се изразявала в подготвяне на документи за
възникване, съществуване и промяна на трудовите правоотношения със служители на
ответника. Сочи, че подготвили проекта на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца. Посочва, че във фиша за работна заплата на ищеца за м.10.2022
г. е било начислено брутното му трудово възнаграждение за отработени дни, както и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като били начислени и удръжки в
размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за м.09.2022 г. за прекратяване на
договора без предизвестие, както и удръжка по договор за повишаване на квалификацията
на работника.
От разпита на свидетеля В.......... И.......... И.........., живееща на семейни начала с
ищеца и чиито показания, съдът цени при условията на чл.172 ГПК, се установява, че
ищецът започнал работа при ответника през 2020 г. с голямо желание, но още в началото
започнал и психическия кошмар за ищеца. Сочи, че не й е известен поводът за уволнение на
ищеца, както и че е знаела, че има проблеми на работа, но не знае какви точно. Сочи, че
ищецът й е споделил, че ще се разделят с работодателя по взаимно съгласие, след което са го
уволнили дисциплинарно, което му сринало психиката. Заявява, че М. имал желание още
миналата година, лятото на 2022 г., да напусне работа, доколкото не издържал на
напрежението и стреса, поради което подал молба за напускане, но не я уважили, като го
убедили, че се справя добре и му вдигнали трудовото възнаграждение. Излага, че началото
на м. октомври 2022 г. се разбрало, че има някакъв проблем, при което М. отишъл на работа
една събота, когато са му наговорили какви ли не неща и са го притиснали емоционално.
Свидетелства, че М. е получавал задачи и телефонни обаждания извън работно време, както
и по време на отпуска, бил е обиждан, задачи, които не свършвали и които са били непряко
свързани със задълженията му. Сочи, че М. е нямал избор и искал да се измъкне от
ситуацията, че се разбрали първоначално да се разделят с работодателя по взаимно съгласие,
след което го накарали да пише обяснения, да работи няколко дни, след което го уволнили
дисциплинарно, с което го сринали, доколкото останал без доходи от днес за утре.
От обясненията на управителя на ответното дружество Х... И.., дадени по реда на чл.
176 ГПК, се установява, че от 11 години ответното дружество е представител на най-
голямата световна фирма по уреждане на застрахователни обезщетения. Пояснява, че
дейността им представлявало пълно обхващане на даден инцидент, включително по
застрахователната част. Дейността не била характерна за България и се крепяла на доверие
между ответника и застрахователните компании, доверие, което било в основата на всичко,
тъй като ставало дума за огромни щети и на ответното дружество се делегирали права да
работят от името и за сметка на клиентите си. Сочи, че с действията си ищецът е подронил
доверието в клиентите на дружеството. Излага, че при стеклата се обстановка, е нямало друг
начин, с който да възвърне доверието у клиентите си. Ето защо последвало
дисциплинарното уволнение на ищеца, за да се знае, че всеки, който постъпва така, ще бъде
санкциониран по същия начин.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
6
следното:
По предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ в тежест на
ищеца е да докаже: 1. оставането си без работа поради уволнението, неговата
продължителност и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е
получил преди уволнението; 2. размера на дължимото обезщетение за оставане без работа
поради уволнението за процесния период; 3. твърдяната злоупотреба с право от страна на
работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение (обстоятелства, оборващи
презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ); 4. всички факти, на които основава
своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже: 1. че законосъобразно е упражнил правото си да
прекрати трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание; 2. всички факти,
на които основава своите искания или възражения.
На първо място, следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за изтичане на давностния срок за предявяване на настоящите искове.
Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ исковете по трудови спорове се предявяват в двумесечен
срок по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение",
изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото
правоотношение, а ал. 2, т. 1 постановява, че сроковете по предходната алинея започват да
текат: за искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и
характера на работата - от деня, в който на работника или служителя е била връчена
съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение - от
деня на прекратяването. В настоящия случай заповедта, с която на работника е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение е
връчена на ищеца на 22.10.2022 г., от която дата е започнал да тече и двумесечния
давностен срок, а исковата молба е подадена в съда чрез ЕПЕП на 22.12.2022 г., поради
което съдът намира, че същата е подадена в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Съобразно
разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на
молбата е станало по пощата или в електронна форма.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Дисциплинарно наказание „уволнение“ се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта и
спазване на преклузивните срокове.
Правният спор се развива в рамките на наведените от ищеца доводи, при извършване
на служебна проверка от съда относно спазването на разпоредбите на чл. 193, ал.1, чл. 194,
чл. 195, ал.1 и чл. 189 от КТ.
Страните не спорят, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства,
че между тях е било налице валидно възникнало трудово правоотношение по трудов
договор № 15/25.08.2020 г., по силата на който, считано от 01.09.2020 г. ищецът е заемал
длъжността „Оценител щета“ при ответника с място на работа офис, гр. София, ул. Х... Б....
2, при 8-часов работен ден срещу основно трудово възнаграждение в размер на 2 100 лв.,
при основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, което е прекратено със
заповед № 1/21.10.2022 г., получена лично от ищеца на 22.10.2022 г., в която било посочено,
че на основание чл.190, ал.1, т.4 и т.7 КТ, във вр. чл.187, ал.1, т.3, т.8 и т. 10 от КТ във вр. с
чл. 188, т.3 от КТ, на М. Х. Х. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Дисциплинарното уволнение е основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, без работодателят да дължи предизвестие, т.е. трудовият договор се счита
7
прекратен от момента на получаването на писмено изявление за прекратяването му. В
настоящия случай, считано от 22.10.2022 г. /арг. от чл.330, ал.2, т.6 и чл.335, ал.2, т.3 КТ/.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че заповедта е
незаконосъобразна, поради допуснати формални нарушения по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ,
като настоящият състав счита, че по делото се установява при налагане на процесното
дисциплинарно наказание работодателят да е спазил изискванията на закона относно
мотивиране на заповедта съобразно посочената норма. По въпроса за тълкуването
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ практиката на ВКС е последователна и непротиворечива,
като се приема, че законодателното изискване за мотивиране на заповедта за уволнение е
въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на
сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ и за възможността наказаният работник или служител да се
защити ефективно. Изяснено е, че когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Следва да са
ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на
извършването му, като от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за
същността на фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение и
работникът или служителят да има възможност да разбере причината за това, а съдът да
може да извърши преценка относно законосъобразността на уволнението. В заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание следва да се посочва нарушението и кога е
извършено, но не е необходимо тя да съдържа всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по
длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са
нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията е извършено. Както в
искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е
достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника начин. В посочения смисъл изрично решение № 213 от 8.10.2015 г. по гр. д. №
7372/2014 г. на ВКС, III г. о., както и цитираните в същото решение № 339/19.11.2012 г. по
гр. д. № 1688/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 128/28.05.2013 г. по гр. д. № 726/2012 г. В
представените по делото писмени обяснения на работника, последният описва обстойно
случилото се по щети № 151 и № 669, поради което съдът намира, че е спазено изискването
за посочване на нарушението по разбираем за работника начин, при което не е налице
възпрепятстване на неговата защита.
В разглеждания случай тези изисквания са спазени, тъй като в процесната заповед е
описано нарушението на трудовата дисциплина, както го е оценил работодателят, като са
ясни съществените му признаци от обективна страна / време, място и начин на извършване/
и е посочен законовият текст, под който същият счита, че се подвежда описаното нарушение
- по чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ. Извършеното нарушение е конкретизирано, като е
изложено, че работникът е извършил неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните вътрешни правила и задължения по длъжностна
характеристика при оценка на щети № 669. BLA-********** - Полица 2200220520000005,
наводнение от проливен дъжд, застрахован „......“ ЕООД, обект гр. Трявна и ЗП
2200220520000006 и № 151. BLA-********* - Полица 2200180200000618 "В и К“ ЕООД -
София, наводнение на пречиствателна станция гр. Етрополе; Забавяне на работата по
щетите, скриване на информация от дружеството, въвеждане в заблуждение на
ръководството, застрахователите и застрахованите за статуса и работата по щетата,
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, за периода м. март
2022 г. м. септември 2022 г. в офис – гр. София, ул. „Х... Б....“ № 2, ет. 5. В обобщение
заповедта за уволнение отговаря на изискването за описание на нарушението до степен,
даваща възможност както да се проведе защита срещу уволнението от страна на служителя,
така и да се направи съдебна преценка относно спазване на преклузивните срокове,
съответствие на наложеното наказание и еднократност на наказанието, като
8
конкретизацията на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина е достатъчна според
изискванията на цитираната разпоредба и дава възможност на съда да разгледа спора по
същество.
Не е извършено нарушение и на чл.193, ал. 1 КТ, съобразно която разпоредба
работодателят е длъжен преди налагането на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства, доколкото безспорно се установи, че в процесния случай работодателят е
поискал писмени обяснения от ищеца в рамките на започналото дисциплинарно
производство по повод решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност и налагане на
дисциплинарно наказание за извършено конкретно нарушение, като обясненията са
поискани преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, като
работодателят е събрал и други доказателства за извършеното нарушение, тъй като се
установи, че е поискал и съответно е получил имейл кореспонденция между ищеца и
клиентите по процесните щети.
На следващо място, работодателят е спазил формалните изисквания на закона
относно срока за налагане на наказанието по чл. 194, ал. 1 КТ, която норма предвижда, че
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. От представената по делото
имейл кореспонденция и събраните гласни доказателствени средства се установява, че
работодателят е разбрал за нарушението на 14.10.2022 г., когато с имейл от същата дата от
клиент на дружеството, последният иска информация дали пред ответника са представени
документи по процеснта щета. Ето защо съдът намира, че наказанието е наложено в рамките
на 2-месечния преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като наказанието е наложено на
22.10.2022 г.
По изложените съображения, от формална страна съдът намира атакуваната заповед
за законосъобразна.
При това положение следва да бъде разгледано доводът на ищеца за незаконност на
уволнението, свързан с неизвършването на посоченото в заповедта дисциплинарно
нарушение. В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, когато предмет на делото е спор
относно законността на наложено дисциплинарно наказание и ищецът оспорва, че е
извършил дисциплинарната простъпка, в тежест на работодателя е да установи, че
описаното в заповедта дисциплинарно нарушение е извършено от работника или служителя.
В разглеждания случай такова доказване от страна на ответника е проведено,
доколкото от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установи ищецът да е
извършил вмененото му нарушение. Съгласно представените писмени обяснения на
работника от 15.10.2022 г., които съдът цени като извънсъдебно признание на неизгодни за
ищеца факти, ищецът изрично заявява, че не е започнал да подготвя доклад по щета № 669,
поради наличието на служебни задължения по други щети, надявал се е да успее да намери
време, но все не успявал. Ето защо въвел застрахования в заблуждение, че ще се приключи
щетата, че се бави при застрахователя и че всичко ще се реши по най-бързия начин. Относно
щета № 151 дава обяснения, че поради изпуснатия срок да уведомят застрахователя, че е
изтекъл давностния срок за щетата, се е притеснил да уведоми колегите и ръководството, че
е получил документи след давностния срок, тъй като се страхувал, че ще бъде порицан. През
м. юли 2021 г. отново получил обаждане от клиента, но от страх от порицание отново не
съобщил на колегите си. Пояснява, че в периода от м. септември 2021 г. до м. март 2022 г.
получавал обаждания от клиента с въпроси кога ще приключи щетата му, но с цел да
протака още ситуацията, на 02.11.2021 г. работникът искал допълнителна информация от
клиента, като по този начин отлагал нещата във времето. Разяснява, че на 08.03.2022 г.
клиентът е поискал от ищеца да му изпрати окончателния доклад по щетата, като в отговор
работникът изпратил празен имейл, тъй като не бил изготвил доклада, след което отново не
9
давал отговор на клиента какво се случва с щетата му. От представената електронна
кореспонденция се установява, че с имейл от 20.07.2021 г. клиентът изпратил допълнителна
информация по щета № 151, на 27.08.2021 г. ищецът е поискал допълнителна информация
от клиента по щета № 151, като с имейл от 02.11.2021 г. информацията му е била
представена. С имейл от 08.03.2022 г. заявява на клиента, че като прикачени файлове
изпраща липсващата информация, но липсват такива. С имейл от 29.08.2022 г. ищецът иска
допълнителни документи по щета № 669, като на същата дата е постъпил отговор от
клиента, на 14.09.2022 г. му е изпратена и банкова сметка, като с имейл от 13.10.2022 г.
ищецът е поискал от клиента да оформи претенцията си на бланка.
От свидетелските показания на свидетеля В...... се установява, че на 14.10.2022 г.
получил запитване от клиент – застраховател, за кореспонденция, подвеждаща застрахован,
чиято претенция за обработвали. В същия ден е попитал ищеца за случая и установил, че М.
е водил умишлено заблуждаваща кореспонденция, която е стигнала до застрахователя –
възложител, което е злепоставило ответното дружество, поради което е уведомил
управителя за случилото се, отново на същия ден. Свидетелства, че ищецът си е признал, че
умишлено е заблуждавал застрахования, че се работи по изплащане на обезщетението, което
не отговаряло на истината, доколкото щетата е била изтекла по давност и е била затворена.
От водената имейл кореспонденция между ищеца и клиентите се установявало, че М. им е
искал банкова сметка, което означавало, че им е обяснявал, че ще вземат обезщетение, което
не било вярно, след като щетата е била изтекла по давност. С установените нарушения
работникът е нарушил задълженията си по трудовия договор. Работодателят е преценил, че
в случая следва да бъде наложено дисциплинарно уволнение за злоупотреба с доверието на
работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, като е квалифицирал
нарушението като такова по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ. Следва да се посочи, че
макар и да не се установява, че е налице злоупотреба с доверието на работодателя,
доколкото липсват твърдения и не се установява работникът да е използвал оказаното от
работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за работника или
служителя, или за трето лице, в който случай фактическият състав на т. 4 щеше да бъде
изпълнен, то съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, която
разпоредба е бланкетна и не установява специфичен състав на дисциплинарно нарушение, а
единствено насочва към възможността дисциплинарното уволнение да се наложи в други
случаи, в които съгласно критериите по чл.189, ал.1 КТ нарушението е достатъчно тежко.
Нарушение на трудовата дисциплина, като основание за налагане на санкция от страна на
работодателя, е неизпълнение на трудовите задължения, т.е. на което и да е от задълженията
на работника или служителя по трудовото правоотношение / арг.чл. 186 КТ/. Несъмнено
умишленото въвеждане в заблуждение на клиенти на дружеството, забавянето по
процесните щети, скриването от работодателя на постъпили документи, представлява
поведение което е в разрез с общите задължения на работниците/служителите по трудовите
правоотношения, изброени в чл.126, т. 4, т. 5, т. 7, т. 9 и т. 13 КТ.
По доводът за несъразмерност между нарушението и наложеното наказание:
Съгласно чл. 190, ал. 2 КТ и чл. 189, ал. 1 КТ при преценка съответствието на наложеното и
оспорено пред съда наказание с извършеното от ищеца нарушение, съдът трябва да
съобрази, наред с обективните и субективни характеристики на деянието, обстоятелствата,
при които е извършено, и поведението на работника, както и неговото дисциплинарно
минало. С оглед задължителната съдебна практика по приложението на чл.189, ал.1 КТ при
определяне тежестта на извършеното нарушение от съществено значение е значимостта на
неизпълненото задължение, степента на неизпълнението - пълно или частично, настъпили ли
са неблагоприятни последици за работодателя.
В случая дисциплинарното нарушение е тежко по см. на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ и с
оглед настъпилите или възможни негативни последици за работодателя, характера и
значимостта на извършеното от ищеца, обстоятелствата, при които е извършено
10
нарушението, каквото поведение не следва да бъде толерирано в обществото, още повече на
работното място, тъй като разстройва трудовия процес и влияе негативно на доброто име на
работодателя, които обстоятелства, поотделно и съвкупно, съдът намира за относими към
въведените с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ критерии при определяне вида на
дисциплинарното наказание, съответно обосновават извода, че наложеното с оспорената
заповед дисциплинарно наказание е съразмерно на извършеното нарушение. Във връзка с
преценката, която съдът следва да извърши между тежестта на наложеното наказание и
извършеното нарушение, като част от въпроса за причинната връзка между поведението и
настъпилите вреди, следва да се каже, че наложеното наказание е съответно на извършеното
нарушение, още повече, че името на компанията е било злепоставено пред трети лица. Този
извод съдът извежда и от характера на застрахователната дейност, извършвана от ответното
дружество, в която основополагащ елемент е доверието между ответника и
застрахователните дружества с международно участие, които им възлагат да работят по
застрахователни щети от тяхно име и за тяхна сметка. Застраховането е вид стопанска
дейност, основаваща се на принципа на доверието и уронването му е основание да се търси
най-тежката дисциплинарна отговорност, на лицето, чиято простъпка е довела до това.
От друга страна в производството остана недоказано възражението на ищеца за
злоупотреба с права от страна на работодателя, оборващи презумпцията по чл.8, ал.2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.8 КТ, добросъвестността при осъществяването на трудовите
права и задължения се предполага до установяване на противното. От събраните по делото
доказателства не може да се направи обоснован извод за оборване на действаща презумпция
по КТ за добросъвестност на страните по трудовото правоотношение на база само и
единствено на събраните по делото свидетелските показания от свидетел, който се явява
заинтересован от постановяване на акт в полза на едната от страните в процеса и без опора в
останалия събран по делото доказателствен материал.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че при определяне вида на
наложеното дисциплинарното наказание работодателят е спазил принципа за съответствие
на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението, въпреки изразеното от работника
съжаление за случилото се, което обуславя законност на заповедта, издадена в съответствие
с разпоредбата на чл. 189 КТ.
По изложените съображения съдът намира, че посоченото в атакуваната заповед
деяние е извършено от ищеца, същото съставлява дисциплинарно нарушение, наказанието е
наложено при спазване изискванията на чл. 193 и чл. 195 КТ, в сроковете по чл. 194, ал. 1
КТ, като наложеното дисциплинарно наказание се явява съответно на нарушението съгласно
разпоредбата на чл. 189 КТ. Ето защо, уволнението е законосъобразно и искът за отмяната
му следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ:
Елемент от основателността на този иск е незаконност на уволнението. Доколкото
съдът не достигна до такъв правен извод, искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.224 КТ:
Правото на платен годишен отпуск следва от трудовото правоотношение, по което
реално се престира работна сила, като упражняването му има за цел да се осигури почивка и
възстановяване на изразходваните по време на работа сили. Съгласно разпоредбата на чл.
224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят
има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението се изчислява
по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение - а именно
то се формира въз основа на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния
календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или
служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
11
Съгласно нормата на чл. 221, ал. 2 КТ, работникът или служителят дължи
обезщетение на работодателя за срока на предизвестието при дисциплинарно уволнение в
размер на брутното трудово възнаграждение. Следователно дължимостта на обезщетението
по чл. 221, ал. 2 КТ, е обусловено от законно уволнение. Съгласно чл. 234, ал. 1 КТ страните
по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията
на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или
специалност (преквалификация), а ал. 3, т. 2 предвижда, че с договора по ал. 1 страните
могат да уговарят: отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение
на задълженията по предходната точка.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че платеният годишен отпуск на ищеца за периода от 01.01.2022 г. до 24.10.2022
г. е в размер на 17 работни дни, чието обезщетение възлиза на сумата в размер на 1 932,91
лв., начислена във фиша за работна заплата за м.октомври 2022 г., видно и от представения
по делото фиш за м. октомври 2022 г., която сума е удържана от работодателя с оглед
претендираното вземане за обезщетение по чл. 221, ал. 2 ГПК и чл. 234, ал. 3, т. 2.
Предвид приетото по-горе, че уволнението на ищеца е извършено законосъобразно,
ответникът се легитимира като кредитор на вземане за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в
размер на 2 761,30 лв.
Спорният между страните въпрос е свързан с това дали може да бъде зачетено
извършеното от работодателя извънсъдебно прихващане на вземането му за обезщетение по
чл. 221, ал. 2 КТ с вземането на ищцата по чл. 224, ал. 1 КТ.
Обезщетението по чл. 224 КТ поначало не подлежи на прихващане с други видове
обезщетение по раздел ІІІ от глава Х от КТ, включително и с такива, които се изплащат по
повод прекратяване на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е длъжен безусловно да заплати на работника или служителя
обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Задължението на работника или
служителя за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ възниква при наличието на
законно уволнение. Следователно не са налице предпоставките по чл. 103 ЗЗД, поради което
и компенсаторното изявление на ответника не е породило правно действие.
При това положение и предвид законността на уволнението на ищеца и като взе
предвид постановките, залегнали в Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. №
2/2020 Г., ОСГТК на ВКС, установяващи, че когато ответникът се позовава на погасителния
ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът
не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за
съдебно прихващане. Съдът приема, че са налице предпоставките за съдебна компенсация по
чл. 103 и 104 ЗЗД, като насрещното вземане на ответника в размер на 2 761,30 лв. следва да
се прихване с полагащото се на ищцата обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 1 855
лв., доколкото посочената сума е заявена с петитума на исковата молба и предвид
диспозитивното начало в процеса, за която сума претенцията подлежи на отхвърляне, като
погасена чрез прихващане.
Предвид обстоятелството, че вземането на работника по чл. 224, ал. 1 КТ е погасено в
хода на процеса чрез прихващане с вземането на работодателя по чл. 221, ал. 2 КТ, съдът
намира за неоснователно възражението за прихващане на работодателя с вземане в размер
на 660 лв., представляваща направени от ответника разноски в полза на ищеца по договор за
повишаване професионалната квалификация на ищеца от 16.08.2021 г
По разноските:
Предвид изхода на спора и доколкото претенцията на ищеца по чл. 224 КТ е
отхвърлена като неоснователна, поради извършено в хода на процеса съдебно прихващане,
съдът намира, че право на разноски имат и двете страни. По исковете с правно основание
12
чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата в размер на 1600 лв., като съдът намира за неоснователно
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото съгласно чл. 7,
ал. 1, т. и ал. 2, т. 2 НМРАВ същото е определено в минимални размери.
По иска с правно основание чл. 224 КТ ищецът има право на разноски. Следва да се
посочи, че съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
основателно, доколкото съгласно чл. 7, ал. 1, т. и ал. 2, т. 2 НМРАВ същото възлиза в размер
на 2 095,50 лв. Ето защо и доколкото в договора за правна помощ адвокатското
възнаграждение е формулирано като общо дължима сума по трите иска, то на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
698,50 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС сумата в общ размер на 374,20 лева за държавна такса и депозит за вещо
лице.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Х. Х., ЕГН **********, адрес: гр. София, ...........,
срещу „...........“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Х...
Б....“ № 2, ет. 5, офис 34, искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата
отмяна, извършено със заповед № 1/21.10.2022 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, както
и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението в размер на 5 300 лв. за периода от 21.10.2022 г. до 21.12.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 23.12.2022 г., до
окончателното изплащане - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, като
неоснователни, както и иска с правно основание чл.224 от КТ за осъждане на ответникът да
заплати на ищеца сумата от 1885 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 14 работни дни, ведно със законна лихва върху сумата, считано
от датата на исковата молба – 23.12.2022 г., до окончателното изплащане, като
неоснователен, поради настъпило прихващане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „...........“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Х... Б....“ № 2, ет. 5, офис 34, да заплати в полза на М.
Х. Х., ЕГН **********, адрес: гр. София, ..........., сума в размер на 698,50 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „...........“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Х... Б....“ № 2, ет. 5, офис 34, да заплати по сметка на СРС сумата сума в общ размер на
374,20 лева за държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Х. Х., ЕГН **********, адрес: гр.
София, ..........., да заплати на „...........“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Х... Б....“ № 2, ет. 5, офис 34, сумата в размер на 1600 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
постановяването му.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14