Решение по дело №45/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и е образувано по повод постъпила жалба от „МРП инвест“ ООД с ЕИК *******, представлявано от управителя Д.С. Караманов, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Дунав“ № 2, със съдебен адрес:***“, против Заповед № 8-Z-1105/07.11.2022 г. за премахване на незаконен строеж, издадена от кмета на Община Созопол. С обжалваната заповед е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Външна водопроводна и канализационна връзки за НКЦ „Жилищна сграда с клуб на Гражданска отбрана“, находящ се в ПИ 67800.501.527, ул. „Аполония“, гр.София“.

В жалбата са наведени доводи за нищожност на оспорената заповед, поради некомпетентност на нейния издател, и за незаконосъобразност на същата, като издадена при съществени нарушения на административно-производствени правила и в противоречие с материалния закон. В нея се сочи, че не е изпълнено от административния орган задължението да изясни релевантните обстоятелства, както и че изложените в заповедта мотиви на същия са непълни и неясни. Твърди се, че жалбоподателят не е нито извършител, нито собственик на строежа и поради това не може да бъде адресат на обжалвания акт. Твърди се също, че водопроводната и канализационната инсталации са част от инвестиционния проект на сградата и не представляват самостоятелен обект. Наред с това се сочи, че не е изследван от органа въпросът за търпимост на строежа. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание жалбоподателят не изпраща представител, редовно уведомен. С писмена молба същият заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената заповед. Ангажира доказателства.

Пълномощникът на ответната страна оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне, като сочи, че не са изпълнени изискванията на чл. 84 от ЗКН. Твърди, че реставрацията не е извършена съгласно одобрения проект. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането ипо същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят „МРП инвест“ ООД се легитимира като собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Созопол- стара част, ул. „Кулата“ № 9, съставляващи самостоятелни обекти с идент. № 67800.501.403.1.4, 67800.501.403.1.1, 67800.501.403.1.2 и 67800.501.403.1.3, и сграда с идент. № 67800.501.403.2, разположени в ПИ с идент. № 67800.501.403 по кадастралната карта на гр. Созопол, придобити по силата на постановление за възлагане от 19.10.2020 г., издадено от ЧСИ Станимира Николова (на л. 37 и сл. от адм.дело № 11660/2022 г. на АССГ), и решение на едноличния собственик на капитала на „МРП Инвест“ ЕООД и „УП Инвест“ ЕООД от 30.12.2021 г. (на л. 46 и сл.). Поземленият имот с идент. № 67800.501.403 е актуван като частна държавна собственост, видно от приложения Акт № 4858 от 25.02.2010 г. (на л. 30).

На 16.08.2022 г., по повод постъпил в Министерството на културата сигнал от К. Гребенаров и Е. Сарова от гр. Созопол- собственици на ПИ с идентификатор 67800.501.404, е извършена проверка от служители на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в ПИ с идент. № 67800.501.403 и № 67800.501.527 в гр. Созопол- стара част, „Античен град Аполония“. В хода на проверката е установено от проверяващите лица, че имотите с идентификатори 67800.501.403 и 67800.501.404 попадат в обхвата на територия с културно-историческо наследство в гр. Созопол, със статут на групова недвижима културна ценност с категория „национално значение“- „Старата част на гр. Созопол“ (архитектурно-строителна и историческа НКЦ) и „Античен град Аполония“ (археологически резерват). Установено е, че в ПИ с идент. № 67800.501.403, съставляващ УПИ VI-441 в кв. 37 по плана на гр. Созопол, се намира единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност- „Жилищна сграда клуб на Гражданска отбрана“, декларирана с писмо № 4112 от 03.12.1976 г. на НИПК като архитектурно-строителен паметник на културата, а на южната граница на поземления имот е разположена „Южна крепостна стена“ и „Останки от крепостна стена“- археологически недвижими културни ценности, декларирани с писма с изх. №№3073/10.06.1975 г. и 4540/14.12.1984 г. на НИПК.

При проверка в архива на НИНКН и преглед на снимковия материал от разкопките на крепостната кула, проведени през 2004 г., е установено от проверяващите лица, че канализационната система на сградата- недвижима културна ценност е преминавала през и във вътрешността на крепостната кула. Прието е за вероятно, че в периода от 2004 г. до сега трасето частично е било изменено във връзка с консервацията и реставрирането на кулата. При извършената проверка на място е констатирано, че от външната страна на източната стена на крепостната кула е изградена водомерна шахта от бетонни блокчета с приблизителни размери 1 м. на 0.5 м. и дълбочина 0.4 м., покрита с метален капак. Във вътрешността на шахтата е установен монтиран водомер за захранване и спирателни кранове, а от северната страна на шахтата- монтирана PVC ревизионна шахта, в която е заустена канализационна тръба. За резултатите от проверката е съставен в Констативен протокол с вх. № 94-00-1481/22.08.2022 г. (на л. 134 от адм.дело № 11660/2022 на АССГ).

На 15.09.2022 г. в ПИ с идент. № 67800.501.403 и № 67800.501.527 е извършена проверка и от служители на Община Созопол. Установено е от проверяващите лица, че югоизточно от намиращата се в ПИ 67800.501.527 НКЦ- „Жилищна сграда с клуб на Гражданска отбрана“, е изпълнен строеж от IV категория- „Външни ВиК връзки за ПИ с идент. № 67800.501.403, като през консервираната и реставрирана крепостна кула са прокарани външни водопроводна и канализационна връзки с приблизителна дължина 7.00 м до източната стена на кулата, където са изградени бетонова водомерна шахта с размери 1.0/0.5м. и ревизионна канализационна шахта от ПВЦ тръба с метални капаци. Констатирано е също, че връзките са в напълно завършен вид и са изпълнени без необходимите строителни книжа- разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. Тези констатации са отразени в съставения при проверката Констативен акт № 16 от 15.09.2022 г. (на л. 122 от адм.дело №11660/2022 на АССГ), съдържащ окомерна скица на разположението на строежа. Прието е, че строежът е собственост на „МРП Инвест“ ЕООД, като същото дружество е и негов извършител.

В законоустановения срок е депозирано писмено възражение от „МРП Инвест“ ЕООД срещу констативния акт. С него са наведени доводи, че не е налице строеж по смисъла на ЗУТ и за изграждането му не се изискват строителни книжа, алт.- че ако такъв е налице, то същият представлява заварен законен строеж, евентуално търпим такъв по смисъла на § 16, an. 1 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД ЗУТ от 2012 г. Твърди се, че констативният акт не е връчен на дружеството. Оспорени са и изводите на проверяващите лица, че дружеството е собственик и извършител на строежа. Приложени са писмени доказателства- постановление за възлагане на недвижим имот от 19.10.2020 г., протокол за решения на едноличния собственик на капитала на „УП инвест“ ЕООД и „МРП инвест“ ЕООД, скици и удостоверения от Община Созопол, и е посочено, че ПИ с идент. № 67800.501.403 е частна държавна собственост, актуван с АЧДС № 4858/ 25.02.2010 г. и АЧДС № 7512/ 27.08.2015 г. за поправка на АЧДС № 4858/ 25.02.2010 г. Приложен е също протокол от 01.08.2015 г., съставен от експертна комисия за приемане на резултати от спасителни археологически проучвания, като се сочи, че още при извършване на разкопките в северното помещение на къщата е открит отходен канал.

Въз основа на съдържащите се в констативния акт данни е издадена оспорената Заповед № 8-Z-1105/07.11.2022 г. на кмета на Община Созопол, с която е наредено на основание чл. 225а, ал.1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и т.6 от ЗУТ да бъде премахнат незаконният строеж. В мотивите на заповедта е посочено, че установените външни водопроводна и канализационна връзки обслужват сградата- недвижима културна ценност „Жилищна сграда с клуб на Гражданска отбрана”, съставена от обекти с кадастрални идентификатори 67800.501.403.1 и 67800.501.403.2, като същите имат напълно завършен вид и са изпълнени без необходимите строителни книжа- разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. Отбелязано е, че: 1) крепостната кула е част от „Антична крепост в града”, обявена в ДВ бр.35/1965г. за архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието с категория „местно значение”; 2) поземлените имоти попадат в територията на „Старата част на гр.Созопол”, обявена с Решение на бюрото на МС №320/07.09.1974г, за архитектурно-исторически резерват; и 3) засегната е територия от „Античния град Аполония”, включен под №29 в приложен към чл. 50, ал. 3 от ЗКН „Списък на археологическите резервати”, а за извършване на строителството липсва задължителното съгласуване по реда на чл. 84 от Закона за културното наследство (ЗКН). Посочено е също, че строежът е от IV категория, б. „е”, съгласно чл. 13, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 6 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Възражението на „МРП инвест” ЕООД е прието за неоснователно, по съображения, че: констативният акт е връчен на упълномощено лице; установените външни водопроводна и канализацинна връзки захранват и обслужват единствено НКЦ „Жилищна сграда с клуб на Гражданска отбрана” и са изградени в сегашния си вид след извършените разкопки на крепостната кула, като към момента преминават през нея в несъотвествие с проекта за реставрацията ии с проекта, послужил за издаване на разрешение за строеж № 35/07.02.2014 г. за реставрация на НКЦ „Жилищна сграда с клуб на Гражданска отбрана”. За неоснователно е прието и възражението за търпимост на строежа, предвид периода на изграждането му.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че за изградените външни връзки няма нито проектна разработка, нито екзекутивна документация. При извършения от вещото лице оглед на място не е установена описаната в заповедта водомерна шахта с водомерен възел, но поради наличие на остатъци от бетонови блокчета, които „приличат на част от нейната стена“, е формиран извод, че такава е съществувала и е разрушена, като понастоящем е засипана със земна маса (снимка № 5 към заключението). По отношение на установената на място канализационна шахта, вещото лице сочи, че не е предмет на приложения по делото одобрен проект по част „ВиК“ и е изградена без строителни книжа. Разяснява, че невъзможността за отвеждане на отпадните води към ул. „Кулата“, както е предвидено в проекта по част „ВиК“ за обект „Реставрация на съществуваща сграда в УПИ VI- 441 кв.37 по плана на гр.Созопол“, е причина процесната ПВЦ шахта да е монтирана като връзка и за ревизия към старо сградно канализационно отклонение на същата сграда, но към ул. „Аполония“ и площад Хан Крум. Отбелязва, че тази шахта отговаря на основните изисквания за ревизионни шахти, но не и на действащите норми и правила за нейното позициониране.

В заключението на съдебно-техническата експертиза е посочено, че собствените на жалбоподателя „МРП инвест” ЕООД сгради с идентификатори 67800.501.403.1.4, 67800.501.403.1.1, 67800.501.403.1.2, 67800.501.403.2 се захранват от законно изградена и въведена в експлоатация водопроводна връзка, съобразена с одобрения инвестиционен проект. При огледа на място е констатирано от вещото лице, че от вътрешната страна на крепостната кула все още е налична и изпълнената без строителни книжа водопроводна външна връзка от полиетиленова тръба ф32 с приблизителна дължина 7м, преминаваща под недовършената настилка на вътрешното пространство на крепостната кула и влизаща външно през стената в сутерена на двуетажната сграда с идентификатор 67800.501.403.1 (снимки №9 и №10), но тази водопроводна връзка, не захранва с питейна вода сградите в ПИ с идентификатор 67800.501.403 и нейното премахване няма да представлява никаква опасност за съхраняваните в непосредствена близост автентични камъни от градежа на крепостната кула. Констатирано е също, че не са изпълнени предвидените по проекта канализационни шахти. В заключението е отбелязано, че по проект отпадните води на обекта следва да се отвеждат в бъдещ площадков канал Ф200 ПВЦ, какъвто до момента не е изграден и именно това е причината новата канализация на сградата да бъде заустена към вече съществуваща стара канализационна връзка. Отбелязва също, че външните връзки са изпълнени в периода между 2015 г. и 2019 г., като прилага снимки от google.com/maps (снимки № 11, 12, 13 и 14 към заключението). В допълнение сочи, че външната канализационна връзка не е предмет на разработените проекти и няма съгласуване от Министерството на културата по реда на чл. 84 от ЗКН.

По делото е представено писмо с изх. № К-1852-5 от 06.10.2023 г. от „ВиК“ ЕАД- Бургас, от което е видно, че за ул. „Кулата“ няма изградена улична канализация от бетонови тръби Ф 200.

В административната преписка е приложено заверено копие на инвестиционен проект по част „ВиК“ за обект „Реставрация на съществуваща сграда“ в УПИ VI-441 в кв. 37 по плана на гр. Созопол (ПИ 67800.501.403) с инвеститор Сдружение „Черно море- Странджа“ и възложители- Фондация „Созопол“ и Областна управа- гр.Бургас (на л.15 - 27 от делото и л. 129 от адм.дело №11660/2022 на АССГ). В обяснителната записка към проекта е посочено, че вода за ПБН ще се взема от съществуващ площадков водопровод, като преди влизане на водопровода в западната част на обекта ще бъде формирана водомерна шахта. За канализацията е посочено, че отпадните води от предвидените на обекта канализационни прибори ще се отвеждат в бъдещ площадков канал. Реставрацията е извършена въз основа на Разрешение за строеж № 35/07.02.2014 г. и строежът е въведен в експлоатация с Удостоверение № 46/17.06.2016 г.

Според настоящия съдебен състав жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- кмет на Община Созопол, овластен с нормата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от категорията на процесния (IV категория). Издадена е в предписаната от закона форма и съдържа изискуемите реквизити.

При извършената проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Жалбоподателят е надлежно уведомен за започване на административното производство. На същия е връчен съставеният констативен акт с възможност за възражения, с което е осигурено правото му на защита, като постъпилите възражения са обсъдени от административния орган при издаване на обжалваната заповед.

Заповедта е надлежно мотивирана от административния орган. В нея са изложени обстоятелствата, установени при извършената проверка на строежа, така, както са отразени в констативния акт, съставен от длъжностни лица в администрацията на органа, осъществяващ контрол по строителството, като въз основа на възприетите фактически констатации е формиран обоснован извод за незаконност на извършения строеж.

Материалноправните предпоставки за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж са установени в нормата на 225 от ЗУТ, приложима за строежи от категорията на процесния с оглед препращащата норма на чл. 225а, ал. 1 от същия закон. В посочените от органа хипотези на чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ строежът е незаконен, когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж (т. 2) и в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 (т.6).

Според дефиницията, дадена с нормата на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. В случая се касае за прокарани през консервираната и реставрирана крепостна стена външна водопроводна и канализационна връзки, обслужващи сградата на жалбоподателя, с приблизителна дължина 7 метра и изградена ревизионна канализационна шахта. Така извършеното преустройство е в отклонение от одобрения архитектурен проект в частта му за водоснабдителната и канализационна инсталации на постройката и представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От данните по делото е видно, че същият е изпълнен без разрешение за строеж, т.е. в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и следователно е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Според разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 6 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3. По смисъла на § 5, т. 4 от ДР на ЗУТ територии с особена териториалноустройствена защита са и защитените територии за културно-историческа защита по Закона за културното наследство. С нормата на чл. 84 от ЗКН е предвидено изискване за съгласуване на инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство. По делото няма данни за изпълнение на това изискване при изграждане на процесния строеж, няма и такива твърдения, поради което съдът приема, че същият е незаконен и в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 6 от ЗУТ.

Жалбоподателят счита, че не може да бъде адресат на заповедта за премахване на строежа, тъй като не е нито извършител, нито собственик на същия. Съдът намира възражението за неоснователно. Установеният незаконен строеж „външни водопроводна и канализационна връзки“ обслужва единствено собствената на жалбоподателя сграда- НКЦ „Жилищна сграда с клуб на Гражданска отбрана“. Действително, ревизионната канализационна шахта е изградена в съседния ПИ с идент. № 67800.501.527, но с оглед функционалната иобусловеност, тя представлява част от единния строеж, чийто собственик е именно жалбоподателят.

Видно от заключението на СТЕ, водомерната шахта, описана в заповедта, понастоящем е разрушена и запълнена със земна маса, но е налична водопроводната връзка, както и ревизионната канализационна шахта с канализационна връзка, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед. Както се посочи, същите са изградени без строителни книжа и не е спазена предвидената в ЗКН процедура за съгласуване с Министерството на културата, а и канализационната шахта е позиционирана в разрез с действащите норми и правила, поради което подлежат на премахване. Обстоятелството, че към настоящия момент не е изпълнен новият уличен канал, към който по проект следва да бъдат отвеждани отпадните води, е ирелевантно за законността на строежа. Липсата на такъв не представлява основание за изграждане на канализационната инсталация по начин, различен от предвидения с проекта.

От данните по делото е видно, че процесните водопроводна и канализационна връзки са изпълнени в периода между 2015 г. и 2018 г. и следователно същите не представляват търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, предвид момента на изграждането им. Не са налице предпоставките на цитираните норми, доколкото в тях е предвидено изискване строежът да е изграден до 07.04.1987 г. при първата хипотеза, от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза и след 30.06.1998 г. при хипотезата на ал. 3 или до 31 март 2001 г.- в хипотезата на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Ето защо съдът приема, че са оспореният административен акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбите и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да се присъдят на ответника разноски по делото в размер на 1800 лева, от които 300 лева заплатен депозит за извършване на СТЕ и 1500 лева- заплатено от страната адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МРП инвест“ ООД с ЕИК *******, представлявано от управителя Д.С. Караманов, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Дунав“ № 2, със съдебен адрес:***“, против Заповед № 8-Z-1105/07.11.2022 г. за премахване на незаконен строеж, издадена от кмета на Община Созопол.

ОСЪЖДА „МРП инвест“ ООД с ЕИК ******* да заплати на Община Созопол сумата от 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчване съобщението.

Съдия: