РБШБНИБ
София, 18.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 1-3 състав, на седми
юли през две хиляди двадесет и втора година, в публичното заседание в следния
състав:
при секретаря Ели Гигова, като
разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. 4024 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от „К.“ ООД, ЕИК ********, чрез адв.С.Ж., съд.
адрес:***, офис 3, против М.Ч.Р., ЕГН **********,*** и Р.Ч.Р., ЕГН **********,***,
с правно основание чл. 135 ЗЗД за
обявяване за относително недействителен по отношение на „К.“ ООД сключения между тях с нотариален акт №,
№ 2, том
II, peг. № 4957, дело 172/18.09.2015 г. на Нотариус № 269, с район на действие
СРС, вписан в Служба по вписванията вх.рег.№ 55413/18.09.2015 г. договор за дарение на следния недвижим имот: ½ идеална част от апартамент 24, находящ
се в София, СО, р-н Изгрев, ж.к. „Изток“, бул. „********, със застроена площ
104,07 кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение с площ 6,46 кв.м., заедно с прилежащите 3,632 %
ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, на основание чл. 135 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че „К.” ООД е кредитор на първия ответник М.Р., като вземанията му
произтичат от запис на заповед от 20.02.2015 г., с падеж 30.09.2015 г., за
сумата от 409 768 лв., който запис на Заповед е авалиран от този ответник.
Въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, било образувано ч.гр.д. № 6116/2016 г. по описа на PC,Варна, по което на
07.06.2016 г. била издадена заповед за изпълнение против длъжника „С.“, ЕООД и
солидарните длъжници С.Х.Г. и М.Ч.Р. и срещу която ответникът М.Р. възразил.
С Решение от 27.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1800/2017 г., СГС, 1
ГО, 10 с-в е признал за установено по предявен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, че М.Ч.Р. дължи на „К.“ ООД, на основание чл. 535, вр. чл. 483 ТЗ,
сумата 200 000 лв., част от задължение в общ размер от 409 768 лв., представляваща
задължение по запис на заповед от 20.02.2015 г., заедно със законната лихва,
считано от 02.06.2016 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че, от момента на поемане на задължението и подписване на
записа на заповед, ответникът М.Р. започнал да прехвърля притежаваното от него
недвижимо имущество на трети лица, с цел да увреди кредитора си „К.” ООД, като
понастоящем се е освободил от всичките си имоти.
Според ищеца една от сделките е дарение, извършено с нотариален акт № 2, том II, peг. № 4957, дело 172/18.09.2015 г.
на Нотариус № 269, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията
вх.рег.№ 55413/18.09.2015 г. с което М.Р. е дарил ½ ид. ч. от следния
недвижим имот: апартамент 24, находящ се в София, СО, р - н Изгрев, ж.к.
„Изток“, бул. „********, със застроена площ 104,07 кв.м., ведно с прилежащото
му избено помещение с площ 6,46 кв.м., заедно с прилежащите 3,632 % ид. ч- от
общите части на сградата и правото на строеж на брат си – втория ответник Р.Ч.Р..
Ищецът счита, че, тъй като описаната сделка е безвъзмездна, извършена
между най-близки роднини, същата е с цел увреждане интересите на кредитора.
В тази връзка ищецът
моли съда на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД да обяви за недействителна по
отношение на двамата ответници посочената сделка - дарение на недвижим имот,
обективирана в процесния нотариален акт. Претендира разноски.
Ищецът
е представил писмени доказателства. Поискал е ангажиране на гласни такива.
В хода
по същество моли съда да уважи предявения иск, като му присъди и сторените
разноски по представен Списък.
Ответникът Р.Ч.Р. оспорва предявеният иск, като недопустим и
неоснователен.
На първо място
оспорва качеството кредитор на ищеца.
Оспорва
твърденията на ищеца, че ответникът М.Р. му дължи плащане на сочената в
исковата молба сума по запис на заповед от 20.02.2015 г. и издадената въз
основа на него Заповед за изпълнение от 07.06.2016 г. по ч.гр.д. № 6116/16 г.
на PC, Варна.
Оспорва и
твърденията на ищеца, че с решение от 27.11.2018 г. по гр.д. № 1800/2017 г. на
СГС, I -10 с-в на основание чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че М.Р.
дължи на ищцовото дружество сумата от 200 000 лв. - част от сумата по цитирания
запис на заповед, ведно със законна лихва, считано от 02.06.2016 г. до
окончателното плащане, тъй като това решение не е влязло в сила.
На следващо
място заявява, че ищецът в действителност и реално изобщо няма валидно ликвидно
и изискуемо вземане нито към издателя на процесния запис на заповед, нито към
поръчителите /авалистите/ по него, в т.ч. и към М.Р., поради което и не
притежава качеството негов кредитор, в
този смисъл, не разполага с право да предяви иск по чл. 135 ЗЗД.
Счита, че, дори
евентуално да се приеме, че ищецът има качеството кредитор на ответника М.Р., в
настоящия случай изобщо не е налице увреждане на ищеца, което да е произтекло
от атакуваната с исковата молба сделка - дарение от 18.09.2015 г. на 1/2 ид. ч.
от процесния имот.
Заявява, че към
датата на процесното дарение, а и преди това, никой от ответниците не е знаел
за претендираното от ищеца вземане по посочения запис на заповед и издадената въз
основа на него Заповед за изпълнение. От отразеното в исковата молба е видно,
че Заповедта за изпълнение е издадена на 07.06.2016 г. – т.е. близо година след
извършеното дарение.
Твърди, че е
невярно твърдението на ищеца, че ответниците са извършили дарението с
единствената цел да го увредят като „кредитор”.
Заявява, че в
действителност единствената причина, поради която М.Р. е направил в негова
полза процесното дарение на 1/2 ид. ч. от посоченото жилище, било изричното
желание на родителите им с цел да се отблагодарят за полаганите от него грижи.
Поискал е допускане
на гласни доказателства, но не се явява в съдебно заседание и не ангажира
доказателства, въпреки многократно дадените му възможности.
В хода
по същество моли съда да отхвърли предявения иск изцяло, като неоснователен и
недоказан. Не претендира разноски.
Ответникът М.Ч.Р. оспорва предявения иск изцяло,
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Счита
твърденията на ищеца за негово задължение към него в размер на 200 000 лв. са
недоказани, тъй като решението по дело № 1800/2017 г. СГС, ГО-1, 10 с-в не е
влязло в сила, поради обжалването му в САС. Счита, че до приключване на делото
в САС не може да се приеме, че той има задължения към „К.“ ООД. Поради това
моли съда да спре производството по настоящото до приключване на съдебното
производство по установяване на отношенията по търговската сделка между фирмите
„К.“ ООД и „С.“ ЕООД.
Счита, че в
настоящия случай не е налице увреждане на ищеца, което да е произтекло от
атакуваната с исковата молба сделка - дарение от 18.09.2015 г. на 1/2 ид. ч. от
процесния имот, тъй като нито той, нито другият ответник Р.Р., са имали
намерение да ощетят ищеца „К.“ ООД.
Освен това
заявява, че сделката дарение е извършена от него изключително по морални
подбуди и той е изпълнил свой нравствен дълг, тъй като брат му се е грижил за
родителите им.
Моли
допускане на свидетел.
По
същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и
недоказан. Моли съда да редуцира размера на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
С определение №
11628 от 21.07.2020 г. настоящият съдебен състав е спрял производството по
делото на основани чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила
съдебен акт по гр.д. № 1800/2017 г. на СГС, I-10 с-в. След приключване на
делото, спорът по което съдът е преценил като преюдициален по отношение на
настоящото, с влязъл в сила съдебен акт, с разпореждане от 24.09.2021 г. настоящото дело е
възобновено.
С Решение № 7406 от 27.11.2018 г. по гр.д.№ 1800/2017 г. на СГС, I-10 с-в е признато за
установено по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.Х.Г. и М.Ч.Р.
дължат солидарно със „С.“, ЕООД на „КАСКАДА“, ООД сумата 200 000 лв., част
от задължение в общ размер 409768 лв., на основание чл. 535, вр. чл. 483 ТЗ,
представляваща задължение по запис на заповед от 20.02.2015 г., издаден от „С.“,
ЕООД, с поръчители на ценната книга С.Х.Г. и М.Ч.Р., ведно със законната лихва,
считано от 02.06.2016 г. до окончателното изплащане.
Цитираното решение е потвърдено с решение № 11620 от 21.07.2020 г. по гр.д.№ 1298/2019 г. на САС, ОГ,
10-ти с-в, което, като недопуснато до касационно обжалване с определение №
60480 от 21.07.2021 г. ВКС, ТК, Първо отделение по т.д. № 2218/2020 г., е
влязло в сила на същата дата.
По делото не се спори, че с нотариален акт
№ 2
том II, peг. № 4957, дело 172/18.09.2015 г. на Нотариус № 269, с район на
действие СРС, вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 55413/18.09.2015 г. договор за дарение на следния недвижим имот: ½
ид. ч. от апартамент 24, находящ се в София, СО, р-н Изгрев, ж.к. „Изток“, бул.
„********, със застроена площ 104,07 кв.м., ведно с прилежащото му избено
помещение с площ 6,46 кв.м., заедно с прилежащите 3,632 % ид. ч. от общите
части на сградата и правото на строеж.
Двамата
ответници М.Р. и Р.Р. са братя.
По
искане на ответника М.Р. съдът допусна до разпит свидетеля Христо Ч.Р., брат на двамата ответници. В
съдебно заседание той заяви, че е в нормални отношения с двамата си братя, но
са работещи хора, всеки с ангажиментите си, и не се виждат често, някой път с
месеци не се виждат. Майка им и баща им са с множество заболявания и средният
брат – Р.Р. се грижи за тях, тъй като е лекар, но не живее при тях. Доколкото
свидетелят знае от братята си, имали са уговорка да се прехвърли ½ ид.ч.
от жилището на М. на брат му Р., като компенсация за това гледане. Свидетелят
го е разбрал преди няколко месеца. По – нататък заяви, че преди години тази
идеална част е била дарена от дядо им на брат им М.. Той не е запознат с дейността на брат си –
какво е работил и какво е довело до негова задлъжнялост към някакво дружество.
Изложеното
се доказва от приетите от съда и неоспорени от страните писмени доказателства и
показанията на свидетеля, посочен от ищцовата страна.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД - за обявяване относителна
недействителност по отношение на ищеца „КАСКАДА“, ООД на
сключения между двамата ответници договор за дарение, оформен с описания по -
горе нотариален акт № 2 том II,
peг. № 4957, дело 172/18.09.2015 г. на Нотариус № 269, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията вх.
рег. № 55413/18.09.2015 г.
Съгласно чл. 135, ал. I ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането.
Според ал. II на същия текст, знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника.
Искът по чл. 135 ЗЗД е правен способ за защита на кредитора
срещу разпоредителните действия на длъжника, с които той намалява или
обременява имуществото си, предназначено, съгласно нормата на чл. 133 ЗЗД, за
удовлетворяване на кредиторите, и така създава опасност за реализиране на
вземането на кредитора. Този иск носи още наименованието „отменителен иск”, пред
вид правната му същност и последиците от упражняването на правото за
предявяването му. Поради преобразуващия характер на правото на кредитора,
искът, с който това право се упражнява, е конститутивен - насочен е към
предизвикване на правна промяна - като, при наличието на определени, изрично
визирани в закона предпоставки, действителното правно действие на длъжника, с
което той се разпорежда с имуществото си в полза на трето лице, бива обявено за
недействително спрямо кредитора, т. е. недействителността е относителна - само
спрямо кредитора - ищец по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, а по отношение
на всички останали трети лица действието остава валидно.
В този смисъл кредиторът може да иска отмяна на извършено от
длъжника увреждащо го правно действие, само ако действието е действително и е
увреждащо - когато има за последица намаляване на имуществото на длъжника или
неговото обременяване.
Намаляване на имуществото е налице във всички случаи, когато
длъжникът се разпорежда в полза на трети лица с имуществени права от своя
патримониум, без да получава срещу това насрещна престация (напр. при
безвъзмездните сделки), без насрещната престация да съответства по стойност на
прехвърления имуществен актив или когато разпореждането ще доведе до
затруднение при удовлетворяването на кредитора.
С оглед на това се приема, че по отношение на увреждащото
действие на длъжника, са налице две хипотези, като, съответно, то може да бъде
възмездно или безвъзмездно.
Когато действието има възмезден характер, нормата на чл. 135,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД установява изричното изискване третото лице, с което
длъжникът е договарял, също да е знаело за увреждането - за факта, че,
извършвайки сделката, длъжникът намалява имуществото си, въпреки задълженията
си към кредитори.
Не така стои въпросът когато действието е безвъзмездно, тъй
като в този случай законът придава правно значение само на знанието на
длъжника, за наличие на увреждане по отношение на своя кредитор.
Правото на иск по чл. 135 ЗЗД принадлежи само на лице, което
има качеството „кредитор” на длъжника, извършил правното действие, чиято отмяна
се иска. Това качество е обусловено от съществуването на вземане към длъжника,
което може да е и непарично, но трябва да е действително, да е възникнало преди
извършването на увреждащото действие от длъжника и да съществува при
извършването му, без значение дали е изискуемо и ликвидно към момента на
осъществяване на това разпоредително действие.
Основателността
на иска по чл. 135 ЗЗД е обусловена и от субективен елемент и това е именно
наличието на знание (представа) у длъжника, че извършвайки определено правно
действие с имуществото си, уврежда свой кредитор, като е достатъчно само знание
у длъжника, че той има кредитор, който може да се удовлетвори от имуществото му
и че вследствие на съответното действие се увреждат неговите интереси.
Разпоредбите
на чл. 135, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД правят разграничение между безвъзмездните и
възмездните разпоредителни действия на длъжника, като при безвъзмездните сделки
се придава правно значение единствено на знанието на длъжника при
дезинтересиране по отношение знанието/незнанието на третото лице, в чиято полза
е извършено разпореждането; обратно - при възмездните сделки законът обуславя
недействителността на извършеното от длъжника действие не само от знанието на
длъжника за увреждащия му характер, а кумулативно и от знание на третото лице,
с което длъжникът е договарял. В чл.
135, ал. 2 ЗЗД е въведена и оборима презумпция за знание, когато третото лице,
в чиято полза е извършено действието, е съпруг, брат или сестра, низходящ или
възходящ на длъжника.
Поради неблагоприятните правни последици на отменителния иск,
правото на кредитора да предяви иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се поражда при
наличие на изрично визираните в закона кумулативни предпоставки - валидно възникнало
и непогасено вземане срещу длъжника, което съществува към момента на
разпореждането; разпоредително действие, извършено от длъжника след възникване
на вземането на кредитора, с обект имуществени права, от които кредиторът може
да удовлетвори принудително вземането си
в случай на неизпълнение от страна на длъжника, знание у длъжника за увреждащия
ефект на извършеното действие спрямо кредитора. Липсата на която и да било от
посочените кумулативни предпоставки препятства възникването на правото по чл. 135 ЗЗД и обуславя неоснователност на този иск.
В настоящия случай, в хода на делото се доказа по безспорен
начин, че ищецът е кредитор на първия ответник, в качеството й на съдлъжник по
запис на заповед, издаден на 20.02.2015 г., по който той е бил поръчител. Това
обстоятелство се доказа от приетото като доказателство влязло в сила съдебно
решение по предявен иск с правно основание от ищеца срещу дружеството – издател
на записа на заповед и двамата авалисти по него, след проведено производство по
чл. 417 ГПК и подадено възражение.
Доказан бе и фактът на извършеното между ответниците /в
качеството им, съответно, на дарител и дарен/ прехвърляне чрез дарение на процесния
имот, както и фактът, че сделката дарение е безвъзмездна между двама братя и,
следователно попада в хипотезата на ал. 2 на чл. 135 ЗЗД, чиято законова
презумпция не бе опровергана.
От ответната страна бяха направени няколко възражения по същество, които съдът не приема за
основателни доказани по следните
съображения:
На първо място, отговорите си те заявиха, че липсва вземане на ищеца, пред
вид факта, че ищецът не е кредитор на ответника М.Р., поради факта, че не е
налице вземане, потвърдено с влязло в сила решение, но това тяхно възражение бе
опровергано от представените, влезли в сила съдебни решения и съдът го намира
за неоснователн.
От друга страна, що се касае за липсата на знание за увреждането, както бе посочено по – горе, сделката попада в хипотезата на законовата презумпция за по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за наличие на знание за увреждането на кредитора, която не бе опровергана, поради което съдът намира и това възражение за неоснователно.
С оглед
изложеното настоящият съдебен състав приема, пред вид наличие на изискуемите
предпоставки, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, че предявеният Павлов иск е основателен и, като такъв, следва да бъде уважен.
Пред
вид изхода на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски
по делото в размер 2 577,68 лв., от които 5 77,68 лв. държавна такса и 2
000 лв. адвокатски хонорар, съгласно представения Списък. Съдът намира, че не
следва да бъде уважавано възражението на ответника М.Р. за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на адвоката – повереник на ищцовата страна, пред вид
многократното отлагане на делото само по вина на ответниците.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА за относително
недействителен по отношение „К.“ ООД,
ЕИК ********, чрез адв.С.Ж., съд. адрес:***, офис 3, сключения между М.Ч.Р., ЕГН **********,*** и Р.Ч.Р., ЕГН **********,***,
с нотариален акт нотариален акт № 2, том II, peг. № 4957, дело 172/18.09.2015 г.
на Нотариус № 269, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията
вх.рег.№ 55413/18.09.2015 г., договор за дарение, с който М.Ч.Р. е
дарил на Р.Ч.Р. следния недвижим имот:
½ идеална
част от апартамент 24, находящ се в София, СО, р-н Изгрев, ж.к. „Изток“, бул. „********,
със застроена площ 104,07 кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение с площ 6,46 кв.м., заедно с прилежащите 3,632 %
ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, на основание чл. 135 от ЗЗД..
ОСЪЖДА М.Ч.Р. и Р.Ч.Р., да заплатят на „К.“
ООД сторените по делото разноски в размер 2 577,68 лв., от които 5 77,68
лв. държавна такса и 2 000 лв. адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок от съобщението за изготвянето му
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ