Решение по дело №105/2022 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 235

Велико Търново,  11.08.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание  на седми юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИАНКА ДАБКОВА

                                                                   

при секретаря С.Ф.

и в присъствието на прокурора  ………………………………………………..

разгледа докладваното от съдията адм.дело № 105/2022г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

 

I.За вида на производството и предмета на делото:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.166, ал.2 от ДОПК и чл.27, ал.7 от ЗПЗП.

Делото е образувано по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“ с ЕИК *********, гр. В. Търново, действащо чрез упълномощените адвокати.

 Оспорва се Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ №01-1500/10#4/15.02.2022г., издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция.

С оспорения АУПДВ е определено за възстановяване публично държавно вземане в общ размер на 2 141 212,62 лв., като след извършено приспадане на погасена сума в размер на 340 350,00 лв./усвоена по банкова гаранция/ е определена дължима сума в размер на 1 800 862,62 лв.

Посочената сума на вземането произтича от предоставено по реда на Наредба за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти/приета с ПМС № 34 от 14.02.2007г., обн. ДВ бр.17 от 23.02.2007г./  финансово подпомагане по Договор № 12 от 26.02.2015г., въз основа на  предвиденото в Регламент №3/2008 на Съвета от 17 декември 2007г. финансиране от бюджета на Общността на мерки за информиране и насърчване на селскостопански продукти, начините на производството им както и на  хранителни продукти на тяхна основа на вътрешния пазар и в трети страни.

II. За становищата на страните:

Оспорващото сдружение/СНЦ/, действащо чрез упълномощения ПП, твърди, че АУПДВ е незаканосъобразен, т.к. недопустимо са смесени различни административни производства по подзадени заявки за плащане и установяване на публично държавно вземане. По отказаното плащане намира, че ответния АО не разполага с материална компетентност, а освен това актът е немотивиран.

Относно второто производство настоява, че съществено са нарушени административно производствените правила. Защото вземането е установено при изтекла погасителна давност, при допуснато нарушение на чл.34, ал.3 от АПК, без да са установени действителните факти от значение за случая и без да са обсъдени самостоятелно от АО събраните доказателства. Жалбоподателят посочва, че АО се е позовал на множество правни разпоредби, без да подведе твърдените факти към нито една от тях. Освен това е усвоил банковата гаранция без да направи изявление за прекратяване на Договора, съгл. чл.10 от същия. В цялост оспорващият се счита затруднен да организира защитата си, защото в акта се съдържа противоречие. Така и не е ясно какво е противоправното поведение на жалбоподателя, т.к. се посочват аргументи както за „нередност”, така и  за „измама”, които представляват различни юридически факти и имат различни дефиниции.

ПП на жалбоподателя счита, че фактическият състав на нередност по смисъла на чл.1, §2 от Регламент №2988/1995 – действал при подписване а ДБФП/съответно чл.2,§1 от Регламент №1306/2013 – действащ при издаване на акта/  не е осъществен. Оспорва ключовия мотив на ДФЗ, че са установени изкуствено създадени условия, които в нарушение на правната уредба на ЕС са дали възможност на бенефициера да получи финансиране, което представлява предимство, което не му се следва. Изтъква, че действията по изкуствено създаване на условия за получаване на предимство следва да са предхождали финансирането, а в случая това не е така. Промоционалната програма е одобрена от ЕК на 30.10.2014г., а Договорът за финансиране е сключен на 26.02.2015г., т.е. последващите събития са ирелевантни. В АУПДВ не се посочва нито един факт, който да обосновава твърдението за наличие на обективния или субективен елемент на измама, съобразно практиката на СЕС. В тази връзка се позовава на  дело С-434/2012г. на СЕС.

В заключение ПП на жалбоподателя изтъква, че не са налице основания да бъде зачетена материална доказателствена сила на доклада на ОЛАФ, т.к.  не съдържа констатации за конкретни факти, а собствени тълкувания, които не обвързват съда. Макар това да е окончателен доклад на ОЛАФ, защитата на жалбоподателя настоява, че не са спазени процесуалните гаранции по приложимия правен ред, които да му придадат доказателствената сила на официален документ по см. на чл.179 от ГПК.

По изложените съображения оспорващата страна моли за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски. В последното о.с.з. са депозирани писмени бележки и са представени доказателства за заплатеното АВ.

Ответникът – зам.-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, действащ чрез упълномощените процесуални представители, оспорва  жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия. Пледира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски, за което ангажира своевременно доказателства. В писмени бележки излага подробни съображения по всяко възражение в жалбата, а именно:

Изтъква, че е налице материална компетентност у заместник-изп. директор на ДФЗ, за да постанови АУПДВ. Не приема, че е налице недопустимо смесване на произнасяне по подадени заявки за плащане и установяване на държавно вземане. Счита, че доколкото приложимата Наредба не е предвидила нещо различно, то на основание чл.27, ал.5 от ЗПЗП сумите следва да се съберат, за което е издаден АУПДВ, което означава да не се извърши плащане по заявките. Посочва, че констатираните изкуствено създадени условия за получаване на финансиране не попадат в основанията за налагане на финансови корекции по чл.70, ал.1-9 ЗУСЕСИФ. Констатирани са манипулиране на тръжни процедури при избора на изпълняващ орган, фиктивни доставки, завишени цени, липса на финансови средства за изпълнение у предлагащата организация, т.е. това са нарушения на правото на ЕС, които обаче не са основания за налагане на ФК. Поради това правилно е приложена процедурата по чл.27, ал.7 от ЗПЗП. Възражението за изтекла погасителна давност счита за неоснователно, т.к. са налице прекъсвания на този срок. Счита, че установените по делото факти сочат на „продължаваща нередност”, поради което следва да се приложи чл.3, §1, ал.2 от Регламент № 2988/95. Това означава, че давността започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Освен това излага съображение, че докато тече разследването на ОЛАФ давност не тече. Претендира евентуално за приложение  на двукратно по-дългия срок по посочения Регламент в ал.4 на с.р.

Относно правната същност на Доклада на ОЛАФ защитата на ответника изтъква, че това е окончателен доклад, който съгласно чл.11, §2, изр.2 от Регламент №883/2013 представлява допустимо доказателство в съдебния процес. Същият следва да се преценява като официално писмено доказателство при прякото приложение на този Регламент, което обвързва съда с материална доказателтвена сила по отношение на установените от разследването на ОЛАФ факти. Не са налице твърдението от защитата на жалбоподателя пороци на процедурата по разследването, които да го дискредитират като доказателствено средство.

В заключение ПП анализират доказателства в подкрепа на констатацията за наличие на изкуствено създадени условия за получаване на европейско финансиране. Тези мотиви са централни за оспорения ИАА. Налице са доказателства за координирани действия и сговор на участниците в схемата, контролирана от Ст.С.. Изтъква се наличието на обстоятелства, които подкрепят извода за изкуствено създаване на условия с цел получаване на облага. Същите преценени както от обективна, така и от субективна страна сочат съглашение за получаване на финансиране, в противоречие на заложените в ПП цели. Поради това полученото предимство следва да бъде отнето  с процесния АУПДВ. Получено е финансиране, в разрез с целите на Промоционалната програма, в размери надхвърлящо реалната пазарна стойност на стоките и услугите. Освен това същото е достигнало до лица, които нямат качеството на бенефициери, т.е. подменен е действителният избор на ДФЗ, одобрен от   ЕК за предлагаща организация на промоционалната програма/сдружението жалбоподател/. Крайният извод е за наличие на нарушение, специфична нередност, а всяка нередност  обуславя отнемане на придобитата облага. Позовава се на конкретно цитирана съдебна практика ВАС и СЕС.

III.По допустимостта:

При дължимата служебна проверка съдът установи, че жалбата е редовна от външна страна и процесуално допустима. АУПДВ на зам.-ИД на ДФЗ  има качеството на индивидуален административен акт/ИАА/ по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Оспорването на акта е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация – адресат на акта, чийто правен интерес е засегнат негативно от оспорения ИАА, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Това обстоятелство не се оспорва. Няма данни кога този акт е връчен на жалбоподателя. Подадената жалба срещу него е депозирана в ДФ „Земеделие“ на 01.03.2022г., което се установява от поставения на нея вх. №01-1500/10#5/01.03.2022г. по описа на ДФЗ. Срокът чл. 149, ал. 1 от АПК следва да се счита за спазен, видно  от датата на издаване акта/15.02.2022г./ и датата на подаване на жалбата.

Съгласно чл.133, ал.1 от АПК,  АСВТ е родово и местно компетентния съд по конкретния спор, като съд по седалището на посочения в акта адресат.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА  по изложените по-долу фактически и правни съображения.

IV. По доказателствата:

Предмет на съдебен контрол е АУПДВ, издаден от АО в ДФЗ, по отношение на неговата валидност и съответствието му с материалния закон. В тази връзка съдът указа на ответника, че следва да докаже пред съда наличието на фактическите обстоятелства, на които е основал издаването на АУПДВ, както и спазване на процедурата при постановяването му.

Във връзка с това, ответникът представи з.к. от административната преписка/1бр. СД с документацията по заявките за плащане и 1 бр. черен класьор за документи/, неразделна част от която е доклад на ОЛАФ по дело №OF/2012/0565/B. В заверено копие на хартиен носител в превод на български език, както и на е-носител в оригинал на английски, подпосан с електронни подписи и заверен от ПП на ответника с КЕП/вж. СД в джоб за документи на л.210/. По инициатива на същата страна бяха изискани от Специализирана прокуратура писмени доказателства – „контра летър” и протокол от разпита на Б.В./вж. л.251 и сл. от делото/. Същите са заверени копия от материалите по разследването по ДП № 13/2017г. по описа на Следствен отдел –Специализирана прокуратура, пр. пр. №129/2017г. по описа на СП.

Жалбоподателят представи доказателства, писмени и разпечатки то сайтове в интернет, относно обстоятелството, че прилагащата организация действително е извършвала публикуване на писмено  ивидео съдържание с рекламни цели/вж. л.153 и сл./.

Делото е основано на писмени доказателства, приети по предвидения процесуален ред, които не са оспорени от страните по реда на чл.193 от ГПК. Макар формално да оспори верността на превода на доклада на ОЛАФ и посочени в съдържанието му факти и изводи, жалбоподателят не ангажира превод от ВЛ в съдебния процес, нито  доказателства, които да опровергаят съдържанието му.

С определение от 12.05.2022г., на основание чл.155 от ГПК, бяха обявени за ненуждаещи се от доказване две групи общоизвестни факти, като част от вписванията в ТР относно конкретно посочени дружества и публикувани в Интернет видеоклипове.

На интерпретацията на доклада на ОЛАФ и неговата доказателствена стойност следва да се отдели нарочно внимание. Защото АО се позовава изрично на него в оспорения акт/вж. л.2 от АУПДВ/ и го представя като приложение по преписката, в заверено от страната копие, в превод на български. Тоест, ДФЗ не провежда собствено разследване, а установените вече факти обсъжда и подвежда под съответното правно основание. Страните спорят по доказателствена стойност на Доклада на ОЛАФ. Жалбоподателят възразява, че е нарушено правото му на защита, т.к. не му е дадена възможност да се запознае с фактите в него и да вземе отношение. Освен това по съдържание вместо конкретни факти били налице изводи и собствени тълкувания на ОЛАФ. Поради което докладът не следва да се кредитира от съда. ПП на ответника напротив настояват, че докладът е допустимо пред съда доказателство и това разследване е протекло при спазване на предвидените в приложимия по време Регламент правила за дейността на ОЛАФ. Поради което съдът следва да приеме и цени това доказателствено средство. Съдът сподели второто становище поради следните съображения:

Докладът на Европейската служба за борба с измамите/ОЛАФ/ е част от административната преписка, поради което на основание чл.171, ал.1 от АПК е приет като доказателство по делото. Оригиналът на доклада на английски език следва е приет като електронен образ на документа,  заверен с КЕП, по реда на З***

Европейската служба за борба с измамите/ОЛАФ/ е генерална дирекция в структурата на ЕК, натоварена от ЕС със защитата на финансовите му интереси. Европейската служба за борба с измамите е административен разследващ орган. В тази връзка представеният пред настоящият съд доклад на ОЛАФ няма правната прирорда на признато чуждестранно съдебно решение, което АСВТ да зачете, а е доказателствено средство, част от доказателствената съвкупност. Същият доклад не е и не може да бъде предмет на съдебен контрол от АСВТ – нито пряк, нито косвен. Предмет на съдебен контрол са фактическите констатации и разпоредените правни последици с оспорения АУПДВ, а не доклада на ОЛАФ.

След запознаване със съдържанието на доклада съдът установи, че произнасянето е резултата на съчетаване на вътрешно/в рамките на институции на ЕС/ и външно разследване/в ДЧ/ на ОЛАФ върху мащабна схема за измами, с цел получаване на европейско  финансиране. Разследването е започнало през 2012г./при действието на Регламент/ЕО/ №1073/1999/, а окончателния доклад е изготвен при действието на Регламент/ЕС, ЕВРАТОМ/№ 883/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба  с измамите/OLAF/. Не се оспорва от страните, че документът е подписан с електронни подписи от лица, които са били на служба във ОЛАФ. Не се оспорва и фактът, че това е окончателен доклад, съставен след приключване на разследването и преценка на събраните доказателства.

Относно правна природа и доказателствена стойност на такъв доклад няма разписани правила в приложимия АПК. Практиката на касационната инстанция е ориентирана, че субсидиарно приложение следва да намери чл.17 ГПК, както и пряко приложимият в ДЧ Регламент. Така в чл.9 на Регламент № 1073/1999 и съответно в чл.11, §2 от Регламент № 883/2013 е предписано, че окончателните доклади на ОЛАФ са допустими доказателства, вклч. в съдебното производство. При това, следва да се оценяват по същите правила както биха се оценявали адм. доклади, изготвени от инспектори на националната администрация и имат същата доказателствена сила като тях. Следователно докладът на OЛАФ е доказателство от групата на официални писмени документи, освен въз основа на прякото приложение на цитирания Регламент, така и на осн. чл. 179 ГПК – приложимата национална процесуална норма.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             Поради което има обвързваща материална доказателствена сила и е допустимо писмено доказателство в съдебно-административното производство. Следователно докладът на OЛАФ като изготвен от длъжностни лица в резултат на извършено от тях разследване, възложено в правомощията на Комисията/Службата и се ползва с удостоверителна сила по отношение на фактите, които съдържа. Тази доказателствената сила се преценяват във връзка с всички други събрани по делото доказателства.

Все във връзка с Доклада на ОЛАФ, съдът намери за неоснователни и следните две оплаквания на жалбоподателя:

Действително жалбоподателят е посочен поименно като засегнато лице/под №12 в списъка/ в доклада, което е уведомено за стартиране на разследването/вж. Доклад то проверка на място на л.279/. Но преди изготвяне на окончателното заключение на разследващите не му е дадена възможност да изрази становище по засягащите го факти. Това изрично е записано в началните страници на доклада. Независимо от това обстоятелство, съдът прецени, че не е налице нарушение на чл.39, ал.2 от АПК. Нормата предвижда, че не се допускат в процеса доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени   в този кодекс или по реда, предвиден в специалните закони. В случая в Доклада е посочено, че са налице причини за отлагане на възможността на засегнатото лице за коментар. Целта е била да се запази поверителността на образуваното досъдебно производство в България и продължаването на наказателното преследване в Белгия при установените данни за нередност и измама. Налице е специална разпоредба на Регламента, пряко приложима в ДЧ, която представлява изключение от разписаните в чл.9 от Регламент № 883/2013г. относно процесуални гаранции, в т.ч. правото на засегнатото лице да изрази становище по засягащите го факти. Става въпрос за приложението на чл.9, §4, ал.3 от посочения Регламент, което предоставя правомощие на генералния директора на Службата да реши да отложи изпълнението на задължението за покана на засегнатото лице да представи становище. Очевидно в случая е налице такова решение, според отразеното в доклада. Действително същото не представено по делото, но не е и необходимо, т.к. това решение  е израз на оперативната самостоятелност на разследващия орган, която не подлежи на съдебен контрол от АСВТ. Достатъчен е фактът, че упражняването на това правомощие е мотивирано с обстоятелства, за които са налице доказателства – образувани наказателни разследвания в България и Белгия.

Защитата на жалбоподателя изтъква, че в Уведомлението по чл.26 от АПК за започване на производството по издаване на процесния АУПДВ, не му било посочено наличието на доклада на ОЛАФ, а друго писмо на дирекция J2 на ЕК, без излагане на конкретни факти. Поради което и на този етап на производството не бил запознат с него и не получил възможност за становище. Съдът не сподели това виждане. Действително в писмо изх. № 01-1500/10/19.01.2022г. на ДФЗ не е посочен конкретния номер на доклада на ОЛАФ, но е посочено, че същата Служба е уведомила ЕК за резултатите от разследването и установени нередности и измами, което е повод да се спре финансирането по различни промоционални програми, между които и тази, по която е получил финансиране жалбоподателя – ПП”Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата”. Посочен е конкретно и свързания с тази ПП и жалбоподателя доставчик -  „Агропромоушън”. Обстоятелства, които са достатъчни при проявено желание от жалбоподателя да се запознае с адм. преписка и събраните доказателства, в т.ч. Доклада като част то нея. Нещо, което очевидно  не е сторено. Освен това, настоящото съдебно производство безспорно предостави достъп до доклада на ОЛАФ и възможност за становище на жалбоподателя като израз на правото му на защита. Не налице нарушение на чл.34, ал.3 от АПК.

Съдът не приема виждането на жалбоподателя, че получените от Специализирана прокуратура писмени доказателства – „контра летър” и протокол от разпита на Б.В. са недопустими доказателствени средства. Действително същите не са част от адм. преписка, но поради смъртта на Б.В. е невъзможно АСВТ непосредствено да го разпита. Протоколът от разпита следва да се цени като официален писмен документ, изготвен в СП по реда на НПК, а не като свидетелски показания. Освен това, практиката на ВКС и ВАС не определя този вид ДС като недопустими. По общото правило на чл.39, ал.1 от АПК същите са допустими и относими доказателствени средства, чието използване не е забранено от закона. В този смисъл вж. АД № 911/2014г. на ВАС.

По изложените съображения съдът приема, че доказателствената стойност на Доклада на ОЛАФ не е дискредитирана поради съществени процесуални нарушения при разследването. Поради това и при липса на доказателства в противния смисъл, съдът намира за установени фактите, посочени в окончателния доклад на ОЛАФ по дело № дело №OF/2012/0565/B на Службата. Същият е приложен като доказателство,  представен на съда като част от административната преписка. Приет е като доказателство по делото по приложимия процесуален ред пред националния съд.

Въз основа на съвкупната преценка на съдържанието и доказателствената стойност на посочените по-горе доказателства, съдът прие за установено следното по фактите.

 V. По фактите:

1. Жалбоподателят е сдружение с нестопанска цел, вписано в регистъра на ЮЛНЦ при АВп. с наименование „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“/НАРМОБ/ с ЕИК *********, седалище гр. В. Търново, представлявана от С.К. – председател на Управителния съвет на Сдружението.

2. С Наредба за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти, приета с ПМС от 14.02.2007 г./Наредбата/ се уреждат условията и редът за подаване на предложения за промоционални програми; предварителен избор на промоционални програми; сключване на договори за изпълнение и финансово подпомагане на промоционалните програми и контрол на изпълнението на одобрените промоционални програми.

3. Във връзка с тези правила Сдружението жалбоподател прави предложение до Министерство на земеделието и храните, писмо вх. № 15-184/15.04.2014г., за разработването на промоционалната програма „Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата".

3.1. С писмо изх. № 15-445 от 06.11.2014г. на Министерство на земеделието и храните, НАРМОБ е уведомена за одобреното европейско финансиране на посочената промоционална програма.

4. Сдружението, в качеството на предлагаща организация по чл.15 от Наредбата от 2007г. провежда конкурсна процедура за избор на прилагаща организация по промоционалната програма „Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата". Открива конкурсната процедура като публикува обява в два централни ежедневника – в.„Монитор” и в.„Телеграф”, съгл.чл.16, ал.2 от Наредбата.

4.1. На 23.12.2014г. е проведено заседание на Комисията, назначена за оценка на предложенията. Разгледани са офертите на следните дружества: Agropromotion Sprl, Белгия; Frato S.P., Полша; Spin Marketing Sprl, Белгия и „Блу Пърфект" ЕООД, България. Съгласно Протокол от заседание на комисията за избор на прилагаща организация от 23.12.2014г. за прилагаща организация е избрано дружеството „Agropromotion" Sprl, Белгия /Агропромоушън/ - офертата получава 89 точки.

4.2. Със Заповед № РД-09-44 от 03.04.2015г. на министъра на земеделието и храните дружеството „Агропромоушън” е одобрено за прилагаща организация/чл.19, ал.3 от наредбата/ за изпълнение на промоционална програма „Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата".

5. Между ДФЗ и НАРМОБ е сключен договор за финансово подпомагане № 12 от 25.02.2015г. /Договорa/, с който жалбоподателят като  Изпълнител се задължава да осъществява действията по промоционална програма с наименование: „Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата", описани в Приложение № 1 към Договора, а именно: изготвяне на информационни материали, промоционални мерки, рекламни мерки, мерки по връзки с обществеността, посещение на производствени места в България, „Информационен щанд на изложението на овцевъдите".

6. Между НАРМОБ и „Блу Пърфект”ЕООД на 04.03.2015г. е сключен договор за консултантски услуги. В тази връзка е изготвено пълномощно на Вл.М./представител на Блу Пърфект”/. Именно това лице е подписал от името на НАРМОБ първата заявка за плащане.

7. Със Заявка за междинно плащане № 211012290615 от 29.06.2015г., подадена от НАРМОБ чрез упълномощеното лице Вл. Ст. М., е заявена за плащане пред ДФЗ сума в размер на 686 345, 14 лв. С Оторизационно писмо № DPP 124/06.08.2015г, е платена сума в размер на 548 713,19 лв.

7.1.    Със Заявка за междинно плащане № 221012240915 от 24.09.2015г., подадена от НАРМОБ, е заявена за плащане пред ДФЗ сума в размер на 565 153,66 лв. С Оторизационно писмо № DPP 131/17.11.2015г. е платена сума в размер на 442 821,82 лв.

7.2. Със Заявка за междинно плащане № 231012211215 от 21.12.2015г., подадена от НАРМОБ, чрез упълномощеното лице Десислава В. Кърчанова, е заявена за плащане пред ДФЗ сума в размер на 656 102,35 лв. С Оторизационно писмо № DPP 142/07.03.2016г. е платена сума в размер на 370 576,53 лв. Със Заявка за плащане на остатък № 301012250516 от 25.05.2016г. е заявена за плащане пред ДФЗ сума в размер на 112 473,76 лв. С Оторизационно писмо № DPP 162/12.10.2016г. е платена сума в размер на 233 719, 05 лв. 15.   По Заявка № 212012300616 от 30.06.2016г. с Оторизационно писмо № DPP 157/12.09.2016г. е платена сума в размер на 458 286, 84 лв. по  Заявка № 222012270916 от 27.09.2016г. с Оторизационно писмо № DPP 167/21.11.2016г. е платена сума в размер на 87 095,19 лв.

8.  По  Заявка за междинно плащане № 232012281216 от 28.12.2016г. за сума в размер на 920 505,46 лв. ДФЗ не е извършил плащане. Както и по  Заявка № 242012310317 от 31.03.2017г. за сума в размер на 513 224,39 лв. Спряна е обработката на плащанията, вклч. има заповеди за спиране на адм. производство, отменени от съда. По тези заявки в диспозитив с процесния АУПДВ се постановява изричен отказ за изплащане на заявените суми.

8.1. В резюме, общата платена сума от ДФЗ е в размер на 2 141 212,62 лв., от които 1 338 257,88 лв. от ЕФГЗ и 802 954,74 лв. национално финансиране.

9. С Писмо вх. № 02-0600/14#6 от 25.05.2018г. на Специализирана прокуратура София в ДФЗ е постъпило заверено копие на окончателен доклад на OLAF по дело № OF/2012/0565/B. В същия изрично е посочено, че между засегнатите лица от проведеното от Службата разследване  е и Сдружението жалбоподател. От съдържанието на доклада е видно, че система от вътрешно разследване/на корумпирани служители в агенции на ЕС/ и външно разследване, проведено от ОЛАФ със съдействие на ДЧ на тяхна територия, е установило данни за трансгранична престъпна схема за измама с цел получаване на финансиране от бюджета на ЕС, реализирана при прилагането на промоционалните програми за реклама на земеделски продукти и храни на вътрешния пазар и на трети страни. При това тези действия от фактическа страна са свързани както с процесната промоционална програма, така и с избраната прилагаща организация „Агропромоушън”.

9.1. Вниманието на ДФЗ е привлечено върху тези факти и с нарочно писмо на Дирекция J2”Одит на разходите за селско стопанство” на ЕК, което по повод установените факти от разследването на ОЛАФ изразява становище, че прилагането на определени промоционални програми в България не е в съответствие с правилата на ЕС, т.к. е налице измамна дейност, водеща до неправомерно плащане на средства от европейските фондове. В Писмото се посочва, че по този повод ще бъдат предприети действия  от ЕК за изключване на финансирането по отношение на тези програми, на основание чл.52 от Регламент/ЕС/ № 1306/2013.  Българските власти са приканени да предприемат корективни мерки, като изискат възстановяване на сумите то бенефициера, съобразно задълженията си по чл.54 от Регламент № 1306/2013.

10. във връзка с горното с Писмо изх. № 01-1500/10 от 19.01.2022г., адресирано до жалбоподателя, ДФЗ уведомява, че открива производство по издаване на АУПДВ.

10.1. В определения срок е постъпило възражение вх. № 01-1500/10#2 от 01.02.2022г. от НАРМОБ, без приложени към него доказателства.

11.     На 15.02.2022г. заместник изпълнителния директор на ДФЗ издава АУПДВ № 01- 1500/10 #4, с който на НАРМОБ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 2 141 212,62 лв, от които 340 350 лв. са погасени чрез усвоена банкова гаранция. Така постановеният акт е предмет на съдебен контрол по настоящото дело.

11.1. Оспореният АУПДВ съдържа и диспозитив за отказано плащане по две конкретно посочени заявки, а именно: Заявка № 232012281216 от 28.12.2016г. и  Заявка № 242012310317 от 31.03.2017г.

12. От фактическа страна АУПДВ е основан на факти от разследването на Европейската служба за борба с измамите/ОЛАФ/. Позоваването на окончателния доклад на ОЛАФ е изрично и съдържателно. ДФЗ твърди, че сдружението жалбоподател е участвало в създаването на изкуствени условия за получаване на финансова помощ от ЕФ в размери, които значително надхвърлят реалната пазарна стойност на стоките и услугите. Финансиране, което се явява предимство, което е получено от СНЦ в противоречие с целите на законодателството на ЕС. Поради това при наличие на нарушение на правото на ЕС, на основание чл.54, §1 във вр. с чл.60 от Регламент №1306/2013 същото предимство следва да бъде отнето.

12.1. Правните основания на оспорения ИАА са почерпани от  пряко приложимото право на ЕС и сключения договор за финансово подпомагане. Това са чл.54, §1 и чл.60 от Регламент № 1306/2013; чл.6 от Регламент № 3/2008, чл.8, §3 от Регламент №501/2008. Съответно чл.10, §2, б”б” и „в”, вр. §3 от ДФП № 12 от 26.02.2015г.

12.2. Правомощието си да поиска възстановяване на установеното публично държавно вземане АО/зам.-ИД на ДФЗ/ намира в разпоредбата на чл.166 от ДОПК, във вр. с чл.27, ал.7 и ал.3 от ЗПЗП.

Горните фактически констатации са основани на приетите писмени доказателства, които не са противоречиви и не са оспорени. При така установените факти съдът формира следните правни изводи.

VI. За правото:

За разрешаване пред съда е повдигнат административен спор, възникнал между административен орган – представител на Разплащателната агенция на България/ДФЗ/ и СНЦ, регистрирано в Република България, в качеството му на бенефициер на БФП от ЕСИФ по промоционална програма „Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата". Популяризирането на селскостопански продукти и храни, изготвени от тях на вътрешния пазар и този в трети страни е част от Общата селскостопанска политика/чл.38 и 39 ДФЕС/ на Съюза. Именно ОСП на ЕС и произтичащата от това обща организация на пазарите на ДЧ е обстоятелството, което е фактическата привръзка,  обуславяща приложението на съответните норми на правото на ЕС по отношение на СНЦ, регистрирано в България и действащо на същата територия, т.е. същата държава-членка.

В тази връзка приложимо към спора материално право с оглед програмния период е както следва: 

1.     Норми на правото на ЕС:

Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП"), отменен с Регламент (ЕС) № 1308/2013, но на основание чл.231, §2, т.к. касае многогодишна програма, приета преди 01.01.2014г.  от последния продължава да се прилага до изтичане срока им на действие. В случая програмата е приключена/прекратена с Решение за изпълнение/ЕС/ 2021/261 на Комисията от 17.02.2021г.

Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета от 17 декември 2007 година относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни. Същият понастоящем е отменен, но според чл.29 от Регламент/ЕС/ № 1144/2014г. продължава да се прилага за мерките за информиране и насърчаване, за чието финансиране Комисията е взела решение преди  първи декември 2015г., както е в случая.

Регламент (ЕО) № 501/2008 на Комисията от 5 юни 2008 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни.

Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на  Съвета
от 17 декември 2013 година
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Наричан за краткост в изложението Регламент №1306/2013;

Регламента /ЕО, ЕВРАТОМ/ №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности.

2. Норми на националното законодателство:

ЗАКОН за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз/обн. ДВ бр.96 от 28.11.2006г., в сила от 01.01.2007г.

Наредба за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти/приета с ПМС № 34 от 14.02.2007г., обн. ДВ бр.17 от 23.02.2007г./. Наредбата е прието по делегацията на чл.35 от ЗПООПЗПЕС. Съгласно посоченото в §4 от ЗР на Наредбата, същата  се приема за прилагането на Регламент №3/2008  на Съвета и Регламент №501/2008 на Комисията. Същата тази Наредба, при която е стартирала процесната ПП, продължава да се прилага спрямо нея, на основание §5 от ДР на Наредба № 8/05.05.2016г. на МЗХ, т.к. промоционалната програма е депозирана в МЗХ преди първи декември 2015г.

Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на АУПДВ е АПК по препратката на чл.166, ал.2 от ДОПК. Тъй като приложимото право на ЕС не разполага със собствен процесуален ред, а се реализира чрез действащите в ДЧ процесуални норми.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, съдържанието на оспорения ИАА,  съобрази установените факти и издири приложимия закон, достигна до  следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. При дължимата служебна проверка съдът установи следното:

Оспореният АУПДВ е валиден административен акт, издаден от компетентен административен орган, в кръга на законово вменените му правомощия, по следните аргументи:

Според нормата на чл.11 и чл.11а от ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на ЕС. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП ИД на Фонда е изпълнителен директор и на РА. Съгласно чл. 20а, ал.5 от ЗПЗП изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Правомощието му е обвързано със предвиденото в нормата на чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, че РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, които се явяват публични държавни вземания. Компетентността на изпълнителният директор на ДФЗ да издава АУПДВ е възложена изрично с цитираната разпоредба на специалния закон. Според чл.166, ал. 1 и 2 от ДОПК установяването на публичните държавни вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В случая такъв АО е предвиден в чл.20а, ал.5 от ЗПЗП и това е ИД на ДФЗ. Но в алинея 6 на чл.20а от ЗПЗП е предвидена възможност ИД на Фонда да делегира това правомощие на зам.-ИД на ДФЗ. В случая е представена Заповед № 03-РД/2033/#5/24.06.2021г., с която ИД на ДФЗ е делегирал правомощието си да издава АУПДВ на заместник-изпълнителния директор Вл. Атанасов с ресор Дирекция„Селскостопански пазарни механизми”. Видно от Раздел II, т.2.23 на посочената заповед на зам.-ИД е делегирано изрично правомощието да издава АУПДВ и решения за ФК. При това съдът не споделя виждането на ПП на жалбоподателя, че в Заповедта била конкретно и изчерпателно посочени всички актове, които заместникът може да подписва и доколкото не се споменават нарочно промоционалните програми, то заместник-ИД не бил компетентен да издаде акт за установяване на тези суми. В същата Заповед е посочено, че се възлага на Вл. Атанасов ръководството на посочената дирекция, а абревиатурата й/ДСПМ/ е върху Уведомителното писмо и АУПДВ, което лишава от основание възражението на жалбоподателя, че нямало доказателства, че АУПДВ е изготвен от тази дирекция. Съгласно чл.35, ал.1 от Устройствения правилник на ДФЗ, приет с ПМС № 151 от 16.07.2012 г., Дирекция "Селскостопански пазарни механизми" изпълнява следните функции по прилагане на ОСП по следните мерки и схеми: „т.6. администрира одобрените от ЕК промоциоионални програми за популяризирането на продукти на селското стопанство на пазара на ЕС и в трети страни."

Доказателствата сочат, че оспореният пред АСВТ акт е подписан от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ – Владимир Атанасов, действащ при условията на делегиране на правомощието да издаде АУПДВ, което изрично е посочено в ИАА – както ПО на чл.20а, ал.6 така и заповедта от 24.06.2021г. Налични са доказателства, че към датата на издаването му Вл. Атанасов заема длъжността заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие", което не е спорно между страните. Избран с Решение по т.3.4 от заседанието на Управителния съвет /на ДФЗ/, съгласно Протокол № 178 от 10.06.2021 г. Следвователно обжалваният акт е издаден от компетентен по материя, време и степен адм. орган.

В този раздел следва да се посочи, че съдът  не споделя виждането на защитата на жалбоподателя, че заместник-изпълнителният директор нямал правомощия да постанови отказ за плащане по предявените две заявки, посочени по-горе. Съгласно Устройствения правилник на ДФЗ в компетентността на Дирекция "Селскостопански пазарни механизми" е да изготви и предложи на заместник изпълнителния директор да приеме акт за отказ за изплащане на финансови средства, съответно за възстановяване на неправомерно получени финансови средства по промоционални програми за популяризирането на продукти на селското стопанство на пазара на ЕС и в трети страни.

Действително в процесния АУПДВ има диспозитив, че се отказва плащането по две заявки за плащане. Заявка за междинно плащане № 232012281216 от 28.12.2016г. и Заявка № 242012310317 от 31.03.2017г. Това волеизявление е необходимо с оглед правна яснота, т.к. с това приключва производството по тях, спирано неколкократно. Но следва да се отбележи, че в случая този отказ за плащане не е мотивиран със съображения за недопустими разходи при контрола по Глава шеста на специалната Наредба/ПМС № 34 от 14.02.2007г./ - чл.24 и сл. Това производство е погълнато от процедурата по издаване на АУПДВ, т.к. разкритите от разследването на ОЛАФ измамни практики представляват специфична нередност. Нередност по смисъла на чл.1,§2 от Регламент/ЕО, ЕВРАТОМ/№2988/95/, която се е изразила в намаляване на общия бюджет на ЕС чрез извършване на неоправдани разходи за фиктивни доставки на стоки и услуги по процесната ППрограма. Нередност, която изобщо изключва плащането на тези разходи. Тази преценка има преюдициален характер, а двата правни извода са основани на ени и същи факти, които са общи и това не препятства защитата на жалбоподателя срещу тях в рамките на едно производство. Не е нарушено парвото му да се запознава с доказателствата, нито да ангажира такива. Противно на посоченото в жалбата и тази част от акта има своите ФО и ПО, които са идентични с тези на АУПДВ като цяло. Не се касае за самостоятелно производство по верификация на сумите заявени за плащане, а за наличие на основание за отнемане на неправомерно получената облага по смисъла на чл.4, §1 от Регламента /ЕО/ №2988/95, който постановява, че по принцип всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага. Това означава да не се плати по предявените заявки и едновременно с това да се иска връщане на вече платеното. Както е посочено в §3 на чл.4 от посочения Регламент – невъзможност за получаване на облагата или нейното отнемане. Единството на ФО дори налага съвместното им разглеждане с оглед непротиворечиво разрешаване на въпроса, при липса на забрана за това в специалния закон/приложимата Наредба/. Преценката за наличието на изкуствено създадени условия за получаване на помощта обуславя както волеизявлението  на АО за отказ да се плати по заявките за междинно плащане, така и това за установяване по основание и размер на публичното държавно вземане.

По изложените съображения настоящият състав на съда не намира да са допуснати нарушения на процедурата, които да обуславят липса на компетентност у автора на оспорения акт по отношение на отказаното плащане.

Оспореният АУПДВ е издаден в изискуемата писмена форма за валидност, съгласно чл.59, ал.2 от АПК. Подписан е от неговия издател, което не се оспорва. ИАА съдържа необходимите реквизити и ясна разпоредителна част. Изложени са фактически и правни основания послужили за издаването на акта. По отношение на фактическите основания АО е използвал подхода да препрати към фактите, изнесени в окончателния доклад на ОЛАФ  по дело №OF/2012/0565/B. Това е допустимо. Направено е изрично и конкретно позоваване, като докладът е част от АП. Безспорно ДФЗ не е провеждал собствено разследване, а е изложил собствена интерпретация на събраните доказателства, като е направил извод, че приема констатациите и заключението от разследването на Европейската служба за борба с измамите, в относимата към делото част. В този ред на мисли съдът установи, че ИАА е мотивиран от фактическа и правна страна, като установените факти са подведени към приложимите по време и място правни норми.

Въпросът за правилното провеждане на процедурата при издаване на АУПДВ бе засегнат по-горе, но тук следва да се добави и това, че съдът не установи в хода на административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са се отразили негативно върху правото на засегнатото лице да се запознава с доказателствата по преписката или да ангажира такива, нито да са препятствали  изясняването на фактите и обстоятелствата от значения за конкретния случай. Съдът не приема за основателно оплакването, че са нарушени нормите на чл.34, ал.3 от АПК, чл.35 от АПК и чл.36, ал.1 и ал.3 от АПК. Установените в хода на официално административно разследване от длъжностни лица на ОЛАФ факти са предявени на СНЦ с връчването на Уведомителното писмо по чл.26 от АПК. В него изрично е посочено, че с оглед установените нередности и/или измамни дейности, свързани с плащания по промоционалните програми в нарушение на правото на ЕС се следват мерки по контрол, които ще засегнат и свързаните с дейността на „Агропромоушън” лица, каквото е жалбоподателят, който е избрал именно това дружество за прилагаща организация на предложената от него промоционална програма: ”Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата”. Съдът намира, че Сдружението жалбоподател е  имало възможност в срока за възражение да се запознае с АП и доказателствата в същата, което не  е сторено. Нито тогава, нито в хода на съдебното производство жалбоподателя ангажира доказателства, които да опровергаят фактическите констатации за изкуствено създадени условия за получаване на помощта от ЕФ.

ЗПЗП съдържа уредба на реда и органа, който установява дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ/бенефициер, какъвто в случая е СНЦ/. Тази уредба е действаща към момента на издаване на оспорения акт на 15.02.2022 г. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП при подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР е налице основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ. На основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.

 След изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019 г., ЗПЗП изрично разграничава случаите, в които публичните вземания се установяват с решение за финансова корекция и с акт на установяване на публично държавно вземане. По силата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно, когато не са налице основанията по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция. В тази насока е  ориентирана и практиката на ВАС, която подчертава, че видът на процедурата е пряко свързан с материалноправните основания за определяне дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. В тази връзка настоящият съдебен състав взе предвид, че в случая става въпрос за измама, чрез предварително създадени изкуствени условия между участниците в схемата, с цел получаване на финансиране от бюджета на ЕС в нарушение на приложимото право. Безспорно това нарушение на правото на ЕС представлява нередност, но това е специфичен вид нередност, а именно:  изкуствено създадени условия за получаване на помощта, която не попада в основанията, предвидени за налагане на финансови корекции по чл.70, ал.1-9 от ЗУСЕСИФ. Фактическите основания за издаването на АУПДВ са за манипулиране на тръжни процедури при избор на изпълняващ орган, фиктивни доставки, липса на финансови средства за изпълнение и др., които нарушения не са основание за издаване на решение за финансова корекция. Материалноправно основание за издаване на обжалвания акт са чл. 54, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013, съгласно който за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера така и чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2013, съгласно който не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Във връзка с тези мотиви, доколкото се касае за отнемане на облага, получена от бенефициера чрез злоупотреба с правото на ЕС, съдът приема, че правилно и законосъобразно АО е приложил процедурата по чл.27, ал.7 от ЗПЗП като е постановил АУПДВ, вместо РФК по ал.6 на с.р. В заключение съдът отхвърля като неоснователни всички оплаквания на жалбоподателя за наличие на съществени нарушения на процесуални правила при издаване на обжалвания понастоящем акт.

Относно съответствието на АУПДВ с материалния закон съдът прие следното от фактическа и правна страна.

Първоначално следва да се спрем на въпроса за давността:

Защитата на жалбоподателя настоява, че срокът на погасителната давност е изтекъл, поради което сумите по АУПДВ са недължими. Твърди, че между първото процесуално действие на АО/Уведомлението с писмо от 19.01.2022г. за началото на производството по чл.26 от АПК/ и извършване на нередността  е изтекъл период по-дълъг от 4 години. Последният срок счита приложим на основание чл.3, §1, ал.1 от Регламент/ЕО/ № 2988/95. При това, доколкото разследването на ОЛАФ не е нотифицирано на лицето, според предвиденото в чл.3, §1, ал.3 от същия Регламент, то давността не е прекъсната. Изтекъл е дори по-дългият 5г. срок по националното право, предвиден в  чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК. Предвид  момента на сключване на ДБФП на 25.02.2015г. ПП на жалбоподателя приема за начален този момент, т.к. в АУПДВ изобщо не бил посочен такъв.

Защитата на ответника настоява, че в случая става въпрос за продължаваща нередност по чл.3, §1, ал.2 от Регламент/ЕО/ № 2988/95, поради което се прилага начален момент от прекратяване на нередността или при многогодишни програми от момента на изричното й прекратяване. В случая процесната промоционална програма е прекратена с Решение на ЕК от 17.02.2021г., обнародвано в ОВ на 19.02.2021г.  ПП привежда в съображение и това, че абсолютната 10-годишна давност по националното право/чл.171, ал.2 от ДОПК/ също не е изтекла.

Съдът сподели второто становище, че вземането, установено с АУПДВ не е погасено по давност. Аргументите в подкрепа на този извод са следните:

Приложимо материално право при прилагане на давността за установената нередност е Регламента /ЕО, ЕВРАТОМ/№ 2988/1995. В чл.3 от същия е установена обща 4г. давност и срок равен на двукратния като абсолютна давност. Според чл.3, §1, ал.3 от Регламент /ЕО/ № 2988/1995, ДЧ запазват правото си да прилагат по-дълги срокове. Така относно публично вземане ДОПК предвижда 5г. обща и 10г. абсолютна давност. От фактическа страна се установява, че ДБФП е сключен на 25.02.2015г. Изпълнението на Договора е следвало да приключи на 25.02.2018г.  С решение на ЕК програмата е прекратена, считано от 19.02.2021г.  Установените нарушения са такива, че изначално опорочават процедурата от предлагане на промоционалната програма, през сключване на ДБФП и избора на прилагаща организация до симулативния набор от привидно изрядни документи приложени към всяка заявка за плащане, зад които не стои действителна принадена стойност, само префактуриране с цел завишение на цените. Поради това, съдът приема, че продължаващото във времето нарушение на правилата на програмата представлява продължаваща нередност по смисъла на чл.3 от Регламент № 2988/95. Това обстоятелство има за последица, че моментът, в който нередността е прекратена е начален за погасителната давност. Поради това, като не е извършено плащане по двете заявки  № 232012281216 от 28.12.2016г. и № 242012310317 от 31.03.2017г., ДФЗ е преустановил възможността да продължава извършването на нередността, т.е. същата е прекратена. Видно е, че между 28.12.2016г. и АУПДВ от 15.02.2022г. е изтекъл 5г. срок. Но всъщност вземането за констатираната нередност не е погасено. От една страна доколкото се касае за многогодишна промоционална програма, то на основание чл.3, §1, ал.2 от Регламент № 2988/95 давността следва да е продължила поне до 19.02.2021г. А вече в този интервал/28.12.2016г. до 19.02.2021г./ са се осъществили факти, които са основания за прекъсване на давността, след което „срокът за давност започва да тече отново”, според Регламента.

Съгласно чл.3, §1, ал.3 от Регламент № 2988/95 давността се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Съгласно чл.3 §2, ал.2 от Регламент № 2988/ 95 случаите на прекъсване и спиране на давността се уреждат от съответните разпоредби на националното право.

На стр.2 в Доклада на OLAF е посочено, че заинтересованото лице НАРМОБ е било уведомено за започналото разследване на OLAF на 08.07.2016г. /вж. Доклад от проверка на място на л.279/. С уведомяването на СНЦ за разследване на ОЛАФ давностността по отношение на неговото финансиране е прекъсната. Налице са и данни, които са известни на страните, а и на съда е служебно известно, че след 28.12.2016г. обработката на заявленията за плащане  на СНЦ-жалбоподател е спирана от ДФЗ, чрез издаване на заповеди за спиране адм. производство по повод течащото наказателно производство в България и Белгия. Тези ИАА са проява на контролните правомощия на ДФЗ, който е своеборазен УО на ПП. Предвид това същите са основания за прекъсване на давността. Така например Заповед ОЗ-РД/929/28.04.2017г. на ИД на ДФЗ. Давностният срок е започнал да тече отново и към 15.02.2022г. не е изтекъл 5г. такъв.

Освен това, на основание чл.172, т.1 ДОПК, във вр. с чл.3 §2, ал.2 от Регламент № 2988/ 95 давността спира при започнало производство по установяване на публично вземане, до издаването на акта, но за не повече от една година. Поради това, считано от 20.01.2022г. е спряна давността. Понастоящем същата е спряна, на основание чл.172, ал.1, т.4 от ДОПК, поради обжалване на АУПДВ. Независимо от прекъсването и спирането на давността в настоящия случай не е изтекъл и 10-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, считано от преустановяване на нередността.

По въпроса за съответствието на изпълнението на ДБФП по процесната промоционална програма с приложимото материално право на ЕС и националното законодателство съдът установи следното:

Процесната промоционалната програма с наименование „Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата" се прилага в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 501/2008 на Комисията. Член1, §1 от Регламент 3/2008 определя, че действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти и с начините на тяхното производство, както и на производството на хранителни продукти на основата на селскостопански продукти, произведени на вътрешния пазар или на пазарите на трети страни и посочени в чл. 2, могат да бъдат финансирани от бюджета на Общността, изцяло или частично, в съответствие с условията, предвидени в Регламент 3/2008.

Действията по информиране и насърчаване са посочените в чл. 2, § 1 и § 2 и включват: действия в областта на връзки с обществеността, насърчаване и реклама, с цел да се подчертаят присъщите качества на продуктите; информационни кампании за защитени наименования за произход, защитени географски указания, традиционни специалитети, биологично производство; действия по предоставяне на информация за вина; проучвания за оценка на резултатите от действията по информиране и насърчаване; участие в мероприятия, панаири и изложения.

Съгласно чл.6 от Регламент 3/2008 организацията или организациите, професионални или междупрофесионални, /предлагаща/та организация/, представляващи съответния сектор или сектори в една или повече държави-членки или на равнище на Общността, изработват предложения за програми за информиране и насърчаване с максимален срок от три години.

Държавите-членки съставят изискванията и критериите за оценяване на програмите за информиране и насърчаване, като проверяват целесъобразността на предложените програми и установяват съответствието им с разпоредбите на Регламент 3/2008. След преглед на програмата или програмите, държавите-членки съставят списък на одобрените програми в границите на наличните средства и се задължават да участват в тяхното финансиране, ако е уместно. Списъкът се предоставя на Европейската комисия, както и копие от тези програми. Комисията решава в съответствие с процедурата, предвидена в член 16, § 2 от Регламент 3/2008, кои програми да бъдат одобрени и съответните им бюджети. Приоритет се дава на програмите, предложени от повече от една държава-членка или предвиждащи действия в повече от една държава-членка или в трети страни.

За изпълнение на промоционалната програма предлагащата организация/в случая това е СНЦ-жалбоподател/ трябва да избере изпълняващ орган /прилагаща организация/ чрез привличането на конкурентни оферти с подходящи средства. Предлагащата организация подбира органите за изпълнение на програмата.

Органите за изпълнение /прилагащите организации/ на програмите следва да разполагат със специализирани познания в областта на съответните продукти и целевите пазари и да притежават необходимите средства, за да осигурят осъществяването на действията по възможно най- ефективен начин, като вземат предвид общностното измерение на въпросните програми.

Финансирането на програмите от страна Европейския съюз се осъществява в зависимост от конкретния случай: ЕК финансира 50 % от разходите на програмата, предлагащата организация финансира 20 % от разходите, а останалите 30 % се предоставят от държавата - членка /чл. 13 и чл. 14 от Регламент 3/2008/.

Предлагащата организация/това е СНЦ-жалбоподател/ отговаря за правилното изпълнение и управление на одобрената програма - чл.11,§ 4 отРегламент 501/2008.

След одобряване на предлагаща организация държавите-членки сключват договор с нея, след представяне на банкова гаранция, равна на 15% от годишната максимална стойност на финансирането от Общността, предназначена да гарантира доброто изпълнение на договора.

На национално ниво с Наредбата, приета с ПМС№34/14.02.2007 г. се уреждат условията и редът за подаване на предложения за промоционални програми; предварителен избор на промоционални програми; сключване на договори за изпълнение и финансово подпомагане на промоционалните програми и контрол на изпълнението на одобрените промоционални програми. В тази връзка с Писмо вх. № 15-184/15.04.2014г. на МЗХ, НАРМОБ прави предложение за ПП„Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата". С Писмо изх. № 15-445 от 06.11.2014г. на МЗХ жалбоподателят е уведомен за одобреното европейско финансиране на тази промоционална програма.

На основание чл.15, във вр. с чл.16, чл.17 и чл.18 от Наредбата, Сдружението провежда конкурсна процедура за избор на прилагаща организация по посочената промоционална програма. Разгледани са офертите на следните дружества: Agropromotion Sprl, Белгия; Frato S.P., Полша; Spin Marketing Sprl, Белгия и „Блу Пърфект" ЕООД, България. Съгласно Протокол от заседание на комисията за избор на прилагаща организация от 23.12.2014г. за прилагаща организация е избрано дружеството „Agropromotion" Sprl, Белгия /Агропромоушън/. Със Заповед № РД-09-44 от 03.04.2015г. на министъра на земеделието и храните дружеството „Агропромоушън” е одобрено за прилагаща организация за изпълнение на промоционална програма „Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата".

Между ДФЗ и НАРМОБ е сключен договор за финансово подпомагане № 12 от 25.02.2015г., с който Изпълнителят/в случая това е жалбоподателят/ се задължава да осъществява действията по промоционална програма с наименование „Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата", описани в Приложение № 1 към Договора, а именно: изготвяне на информационни материали, промоционални мерки, рекламни мерки, мерки по връзки с обществеността, посещение на производствени места в България, „Информационен щанд на изложението на овцевъдите".

По повод изпълнение на дейностите по Договора от СНЦ са депозирани 8 Заявки за междинно плащане, от които последните 2 не са удовлетворени. По заявките от страна на  ДФЗ са изплатени общо 2 141 212,62 лв., от които 1 338 257,88 лв. от ЕФГЗ и 802 954,74 лв. национално финансиране.

В оспорения пред настоящия съд АУПДВ авторът му твърди наличието на факти и обстоятелства, които Фондът узнал впоследствие. Посредством запознаване с констатациите в окончателния доклад на ОЛАФ. Същите според защитата на ответника разкриват изкуствено създадени условия с цел получаване на финансирането по посочената промоционална програма. Според ПП тези обстоятелства в своята съвкупност разкриват обективната и субективна страна на измамна схема, изградена с единствената цел да бъде получено финансиране в рамките на Програмата, при което средствата  от ЕФГЗ да достигнат до лица, които нямат качествата на бенефициери.

Понятието изкуствени условия няма легална дефиниция в приложимите регламенти, но е многократно изяснявано чрез тълкуване в практиката на СЕС. Такива условия се установяват, когато въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, кандидатите за подпомагане имат намерение да получат предимство чрез създаване на координация помежду си или между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка.

В основанието на процесния АУПДВ е изискването на чл.60 от Регламент №1306/2013, който е озаглавен „Клауза относно заобикалянето на разпоредби“ и гласи следното:

„Без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство.“

Въпросът за заобикалянето на закона е познат на правните системи на ДЧ и при това принципът да не се ползва предимство при злоупотреба с право е част от  правото на ЕС. Тази порочна практика се възпира не само от нормата на чл.60 от Регламент №1306/2013г., приложим в случая, но и от Регламент /ЕО Евратом/№ 2988/ 95. В тази връзка съдът съобрази практиката на СЕС по аналогични казуси, възникнали във връзка с приложението на чл.4, §3 от Регламент /ЕО Евратом/№2988/95. Визираната норма гласи, че действия, предприети с цел придобиване на облага, насочени против целите на приложимото право на Общността, в случая посредством изкуственото създаване на условията, които се изискват за получаването на такава облага, ще имат за резултат, в зависимост от случая, или невъзможността за получаването на облагата, или нейното отнемане.  В тази връзка са приложими по аналогия стандартите за доказване, изведени в практиката на СЕС по дела С-255/02, С-456/04, С-131/14 и др. В своите решения Съдът предостави насоки за това как да се оценят ситуациите на злоупотреба. Във всеки случай на съдебно оспорване, националните съдилища следва да определят дали дадена ситуация действително се счита за злоупотреба.

Следователно изкуствените условия следва да се установяват на национално ниво и да се преценяват индивидуално от ДФЗ-РА, като се отчита комбинацията от двата елемента, както са посочени в Решението по дело С-434/12, т.29 а именно: „за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване.

В този ред намисли съдът намира, че твърденията на АО за изкуствено създадени условия с цел получаване на финансиране са подкрепени от приетите по делото писмени доказателства, а именно:

На 23.12.2014г. в избора  на прилагаща организация участват четири търговски дружества: „Agropromotion" Sprl (Белгия), „SpinMarketing" (Белгия), Frato (Полша) и „Блу Перфект" ЕООД (България).

„Agropromotion" Sprl (Белгия) е търговско дружество, регистрирано в Белгия със собственик Ст.С. /вж. Доклада на OLAF/.

,,SpinMarketing"(Befln«i) е търговско дружество, регистрирано в Белгия със собственик А.О.. Дружеството е контролирано от Ст.С., като офисът и седалището му са същите както на „Agropromotion" Sprl (Белгия) /вж. Доклада на OLAF/.

Frato (Полша) е търговското дружество, регистрирано във Варшава, със собственик г-жа Б.Х.М.. Установено е, че на адреса на дружеството има регистрирани 744 дружества. При извършени посещения на място е констатирано наличие на празен офис, който не функционира. От събраната кореспонденция от счетоводителя на Frato (Полша), се установява, че г-жа Б.М.е имала ограничени функции, като тя самостоятелно не е вземала никакви бизнес решения. Г-жа Б.М.през цитирания период е работила като чистачка в Белгия.

„Блу Перфект" ЕООД е дружество, със собственик и управител г-н Б.В.. Като свидетел/вж. Протокол от разпит по прокурорска преписка 129/2017г. на СпП/ същият признава, че  не се занимава с програмите и не контактува директно с хората от асоциациите. Същата Стела му поръчва какво е необходимо да се направи и той го изпълнява. Не знае по коя програма е необходим съответния материал. Стела се занимава с проектите. Той нямал отношение към изпълнението им. Не знае конкретните наименования на проектите, освен това, че става въпрос за мляко, овце, лютеница. Не е запознат със съдържанието на проектите. Всичко това при условие, че същото дружество се манифестира по документите като подизпълнител. Все в тази връзка в писмо, открито в компютъра на Ст.С./по правното си естество „обратно писмо”/ е видно, че в него е записано, че действителният собственик на дружеството „Блу Перфект" ЕООД  и активите му е Ст.С.. Тези факти са установени и от OLAF и посочени в Доклада.

Оценителна комисия, назначена със Заповед на председателя на НАРМОБ избира за прилагаща организация дружеството,,Agropromotion". Видно от горепосоченото при липса на конкурентна среда и в пълно противоречие с изискванията на чл.8, §3 от Регламент № 501/2008 на Комисията и чл.16 от Наредбата

Първата Заявка за междинно плащане № 211012290615 от 29.06.2015г. е подадена от името на жалбоподателя, чрез упълномощеното лице Вл. Ст. М.. Заявена за плащане е сума в размер на 686 345, 14 лв. по приложена фактура от „Agropromotion" на стойност 665 668,26 лева. Последното превъзлага дейностите на подизпълнители, а СНЦ плаща и сумата то 17 993,35лв. за консултантски услуги на „Блу перфект”ЕООД.

По втората заявка заплащане са приложени документи, от които е видно, че дружеството „Блу Перфект" ЕООД превъзлага извършването на консултантските услуги на В.М.. Общата стойност на консултантските услуги, предоставени от В.М. е 5735лв. същото се повтаря и по следващата Заявка за плащане от 21.12.2015г. „Блу Перфект" ЕООД продължава да превъзлага извършването на консултантските услуги на В.М., за което на В.М.са платени 12 480 лв. с ДДС. Към сл. Заявка за консултантски услуги, извършвани В.М.е представена фактура, издадена от „Блу Перфект" ЕООД на обща стойност в размер на 14 076 лв. така и в следващите заявки за плащане.

Събраните при разследването на ОЛАФ доказателства сочат, че не се касае за дейност на самостоятелни  и икономически независими правни субекти. Така собственикът на  „Блу Перфект" ЕООД – Б.В. признава, че изпълнява поръчките на Ст.С. и получените от дружеството му пари впоследствие са прехвърлени по личната сметка на ст. Сн.. Същото е положението и с другия „подизпълнител” - Frato (Полша) (участник в конкурса, проведен от НАРМОБ за избор на изпълняващ орган). Установено е, че на адреса на регистрация на дружествата има регистрирани още 744 дружества. При извършени посещения на място е установено наличие на празен офис, който не функционира. Установено е от събраната кореспонденция от счетоводителя на Frato (Полша), че г-жа Б.М.е имала ограничени функции, като тя самостоятелно не е вземала никакви бизнес решения. Г-жа Б.М.през цитирания период е работила като чистачка в Белгия. По време на проверка на място в седалището и адреса на „Agropromotion" Sprl (Белгия) са намерени фирмени печати на Frato (Полша), които са били използвани за подписване и полагане на печати на фактури, изходящи от дружеството.

Дружеството Applegarth Ltd /Епългарт Кипър/ е регистрирано в Кипър на 09.03,2009г. Ал.Х.е собственик и управител на дружеството. Той е имал контрол над цялата му дейност и е е съпруг на Ст.С.. През 2011г. Ал.Х.е задържан от властите в Гърция, като собствеността върху дружествата му преминава към А.О.. При проведена проверка на място в помещенията на „Agropromotion" Sprl (Белгия) е установено, че А.О. има собствено работно място в офиса на „Agropromotion".

Дружеството Interweb /Интеруеб/е дружество, регистрирано във Великобритания, за което е установено, че няма офиси, служители, както и че в публичния регистър на Великобритания - Companies house, регистрираният адрес на управление на дружеството е само пощенски адрес.

Непосредствено изложените обстоятелства сочат на това, че при провеждане на конкурса за избор на прилагаща организация, всички участници в него са контролирани от Сн. дружества, които са създадени с цел да осъществяват поръчки и не работят като икономически независими субекти. Това опорочава избора на прилагаща организация. Участниците в конкурса са свързани лица, следователно предложените оферти са неконкуренти, а изборът на прилагаща организация е предопределен. Още в този момент са налице изкуствено създадени условия. Според изискването на чл.8, §3 от Регламент 3/2008 и чл.11 от Регламент №501/2008 за изпълнение на промоционалната програма предлагащата организация трябва да избере прилагаща организация чрез привличането на конкурентни оферти. Конкурсната процедура за избор на прилагаща организация привидно е проведена с участие на различни търговски дружества. Зад привидността обаче се разкрива, че участникът е бил един, а това е собственикът и управител на „Agropromotion" Sprl (Белгия) -Ст.С., което дружество е избрано за прилагаща организация.

Законодателството на ЕС предявява изисквания и към финансовите и технически възможности на прилагащата организация. В случая обаче, за да спечели конкурса „Agropromotion" са заявили, че разполагат с експерти от Price Water houseCooper, с цел доказване на финансовия и технически капацитет на дружеството като участник в конкурса. Пред ОЛАФ от Price Water houseCooper отговарят, че никога не са имали споразумение техни експерти да участват в изпълнението на промоционалните програми, а единствените им намерения за ангажираност с „Agropromotion" са били за предоставяне на счетоводни и данъчни услуги.

В офертата на SpinMarketing Sprl за участие в конкурса, е посочен като ключов експерт, Ел. Л.. Същият в този момент е бил служител на конкурентния участник в конкурса „Agropromotion", на длъжност „Мениджър маркетингови проучвания". Подобна е ситуация с Т.Г., която е посочена като ключов експерт, който следва да работи в офертата на дружеството „Блу перфект" ЕООД. Същата обаче по това време е била служител на SpinMarketing Sprl (Белгия) на длъжност „Маркетинг консултант за изпълнение".

Във връзка с това, следва да се отбележи, че дружествата сочени като подизпълнители: „Тескра" ЕООД, „Блу Перфект" ЕООД, „Applegarth Ltd Frato (Полша) и др. са дружества, с които прилагащата организация е била в „конкурентна" позиция при провеждане на конкурса от НАРМОБ. Впоследствие същите са основни подизпълнители и партньори на „Agropromotion" при изпълнение на дейностите. Този тип поведение не е мотивирано от конкурентни пазарни механизми. При това пред разследващите не са представени доказателства тези дружества реално да са извършвали превъзлаганите им дейности от изпълняващата организация.

Така  Б.В. при  разпита посочва, че той е търсил отново подизпълнители, които да извършват дейностите, които са се извършвали извън територията на Република България. Самите дружества „подизпълнители” не разполагат с никакви възможности /нямат офиси, персонал, технически капацитет/ да извършват превъзлаганите им дейности. Пред OLAF, а и пред ДФЗ,  не са представени доказателства за реалното извършване на фактурираните услуги, нито пък информация за дружествата, които са извършвали това. Налице са само фактури между свързани и контролирани от общ субект дружества, без яснота кой действително е извършвал дейностите, поради превъзлагането им. Чрез създадените търговски дружества, които помежду си фактурират „дейности" се създава привидност за извършване на разнообразни търговски операции, които обаче са лишени от действително съдържание, а в резултата цените на фактурираните стоки и услуги се покачва многократно спрямо действителната пазарна такава. Разследването на OLAF установява именно необосновано завишени цени на извършваните дейности. Всички дейности по осъществяване на промоционалната програма са били осъществявани чрез превъзлагане на подизпълнители. Подизпълнителите са префактурирали дейности, като са увеличавали крайната цена, без реално да са привнасяли действителна допълнителна стойност, която да обоснове завишената цена.

Съгласно чл. 13, § 3 от Регламент 3/2008 Сдружението, като предлагаща организация, следва да финансира 20% от програмата със собствени средства и трябва да е в състояние да покаже, че разполага е достатъчно финансови ресурси, за да изпълни програмата. Това е следвало да бъде показано пред Европейската комисия, която трябва да одобри програмата. Също така Сдружението е следвало да представи гаранция за изпълнението в полза на ДФЗ в размер 15 на сто от максималното годишно финансиране на програмата от ЕС и ДФЗ (чл.20, ал.4 от Наредбата). Съгласно констатациите на Доклада на OLAF на НАРМОБ са предоставени заеми, за да се докаже, пред Европейската комисия, наличието на достатъчно финансови ресурси. Така например „SpinMarketing" (Белгия) е предоставила заем от 20 000 евро, с годишна лихва от 5%. „Блу Перфект" ЕООД е предоставил заем от 10 000 евро и т.н. Видно е, че всички заеми, предоставени на НАРМОБ са от дружества, контролирани от Ст.С..

Според жалбоподателя тези договори за заем не били използвани. Това означава, че Сдружението  е заблудило ЕК, показвайки заемни договори, само и единствено с цел да се одобри програмата на предлагащата организация и да се създаде привидност за наличие на финансови ресурси, необходими за изпълнение на промоционалната програма. Ако тези заеми действително не са били използвани, то Сдружението не е в състояние да финансира дейностите по промоционалните програми, тъй като същото не разполага с никакви собствени средства за изпълнението им, видно от годишните финансови отчети на същото. Според установеното от OLAF, заемите са били предоставени, като НАРМОБ е следвало да върне заемите, чрез слючени фиктивни договори за услуги, с някое от дружествата, контролирано от г-жа Стела Скарли.

Доклада на OLAF сочи, че В.М. е работил като консултант на „Agropromotion" и множество разплащания, постъпили в банковата сметка на В.М. от сметките на същото дружество както и  кореспонденция между В.М. и Ст.С., в  тази връзка. Същевременно Вл. М.е и пълномощник на НАРМОБ. Същият подава като пълномощник на НАРМОБ до ДФЗ заявките за одобрение на информационни и промоционални материали от 31.03.2015г., от 10.07.2015г. и от 16.07.2015г.  М.получава и одобрителните писма от ДФЗ, легитимирайки се като пълномощник по силата на пълномощно № 379/24.03.2015г.  Вл.М., подава и първата Заявка за междинно плащане №211012290615 от 29.06.2015г.

На 04.03.2015г. НАРМОБ сключва с „Блу Перфект" ЕООД договор за консултантски услуги, свързани с изпълнението на процесния проект като „Блу Перфект" ЕООД ще консултира НАРМОБ във връзка с дейностите по мониторинг на всички програми, реализирани от прилагащата организация, организиране на цялостния процес на утвърждаване между прилагащата организация, предлагащата организация и министерството, като същевремнно консултантът „Блу Перфект" ЕООД/както и свързаните с него търговски дружества/ са подизпълнители на прилагащата организация, съответно е заинтересован като страна за утвърждаване на извършените дейности. На 10.03.2015г. „Блу Перфект" ЕООД сключва договор за консултантски услуги с В.М. като му превъзлага дейностите по същия договор от 04.03.2015г. По този начин В.М. става консултант и на Сдружението-жалбоподател.

Целите на организираната схема се илюстрират очевидно от  представеното извлечение от онлайн банкиране на Builbank №1/17.06.2015г. Видно е, че от банковата сметка на Сдружението е преведена по сметка на „Agropromotion" сума в размер на 140356 евро. Лицето, извършило банковия трансфер от сметката на Сдружението е Вл. Ст. М.. Също така отново Вл. М.е извършил преводи от сметката на Сдружението към „Agropromotion" с извлечение №2/23.06.2015г. в размер на 120 000 евро, с извлечение №3/24.06.2015г. в размер на 80 000 евро. Същият Вл. М.се е разпореждал със суми от средствата на Сдружението и в полза на „Блу Перфект" ЕООД, както и с плащания до самото Сдружение.  Следва да се вземе предвид, че Вл. М.се е разпореждал със средствата от IBAN: ***. Това е същата сметка, посочена в чл.5, т.2 от Договора за финансово подпомагане. Предвид установеното Вл. М.притежава изключително широки права по отношение на разпореждане с банковите сметки на Сдружението. В Доклада на OLAF се установява, че съгласно две пълномощни В.М. е имал правомощия да се разпорежда с банкови сметки на Сдружението, да депозира пари и да тегли без ограничения, да представя и подписва всякакви документи от името на Сдружението, като същевременно упълномощителят С.К. приема, че разпореждането със средствата от банковите сметки на Сдружението може да се извършва само съвместно с В.М.. Безспорно доказателства за изградена схема за контрол. Вл. М.е работил едновременно за Сдружението-жалбоподател – предлагаща организация, за „Блу Перфект" ЕООД – конкурент, а впоследствие подизпълнител и за „Agropromotion"  - прилагаща ПП организация. По този начин М.под указанията на Ст. Сн. е осъществявал контрол върху дейността на Сдружението в интерес на прилагащата организация.

Тези факти за съществуващи връзки/лични и финансови/ между субектите, участвали в програмата са достатъчни за извода, че са създадени, за да се получи  финансова помощ в размери, значително надхвърлящи реалната пазарна стойност на стоките и услугите, като тази неправомерна придобита финансова помощ да бъде получена от определени лица, в противоречие с целите на промоционалната програма. Изложените по-горе факти сочат от обективна страна, че Сдружението е участвало в създаването на изкуствени условия за получаване на помощта. При това Сдружението е отговорно за извършената нередност и изкуствено създадените условия, защото е участвало и подкрепяло схемата в противоречие с възложените му по закон задължения.

Съгласно Договора - чл.1, изр.3, Изпълнителят /Сдружението/ е единствено отговорно лице за изпълнение на предмета на Договора, а съгласно чл.4, т.1 Изпълнителят единствен носи техническа и финансова отговорност за действията, посочени в чл.1, както и отговорност за тяхната съвместимост с действащата нормативна уредба на Европейския съюз. Той назначава персонал, необходим за проследяване и контрола на изпълнението на действията, предвидени в програмата. Съгласно Регламент Предлагащата организация отговаря за правилното изпълнение и управление на одобрената програма - чл.11,§4 от Регламент (ЕО) № 501/2008 на Комисията.

Вместо да изпълни тези изисквания на правото на ЕС, Сдружението не разполага с необходимите финансови средства за финансиране на промоционалната програма. Сдружението е получило средствата, които са върнати на Ст.С. чрез договори за фиктивни услуги. Неправомерния избор на „Agropromotion" за прилагаща организация  поставя началото на създаването на условия противоречащи на правото на ЕС и Наредбата /изборът е опорочен от осъществен конкурс без наличие на реална конкурентна среда/. Сдружението сключва консултантски договор за дейностите по извършване и контрол на промоционалната програма с дружество /„Блу Перфект" ЕООД/, което е и участник в конкурса и което дружество безспорно е свързано с избраната прилагаща организация и контролирано от Сн.. Сдружението приема доставчиците на услугите и дейностите, избрани от „Agropromotion" и не осъществява никакъв реален контрол, както по отношение на реалността на извършените дейности и услуги, така и по отношение на цените за дейностите и услугите. Сдружението предоставя на В.М.изключителни правомощия за разпореждане с банковата сметка по чл.5, т.2 от Договора БФП. Достига се до абсурда представляващият Сдружението да може да се разпорежда със сумите по банковата сметка само съвместно с Миленски. Този факт е ярко доказателство за подмяна на действителния избор, осъществен от ДФЗ и одобрен от ЕК за бенефициер на средствата по промоционалната програма. В противоречие на чл. 122-124 от Регламент 1234/2007, който посочва предлагащи организации да са само организации на производители и междубраншови организации, които могат да бъдат бенефициери на финансова помощ от Европейския съюз за мерки за популяризиране на земеделски продукти на вътрешния пазар и в трети страни.

От изложените по-горе факти се установява, че зад привидното изпълнение на условията на Програмата стои системно и упорито нарушаване на правилата на правото на ЕС. Установено е несъмнено и наличие на субективния елемент за изкуствено създадените уеловия.(Решение по дело С-255/02 на СЕС). Безспорно са разкрити връзките от правно, икономическо и лично естество между Сдружението, изпълняващата организация и подизпълнителите. В Доклада на OLAF са посочени редица изявления от Ст.С., доказващи съглашение между нея, Сдружението и подизпълнителите. Анализирайки действията и бездействията на физическите лица, представляващи операторите следва безспорен извод, че същите са имали намерение да получат предимство в противоречие с целите на мярката. Предимството се изразява в получаване на финансова помощ, която не им се следва според правото на ЕС. Финансиране, което не е постигнало целите на промоционалната програма поради установената измамна схема.

Съгласно мотивите на Регламент 501/2008 целта на промоционалните програми е информиране и насърчаване, свързано със селскостопанските продукти и с метода им на производство, както и с хранителните продукти, произведени на базата на селскостопански продукти, на вътрешния пазар и на пазарите на трети страни. Съгласно Регламент №3/2008 Общността извършва действия, свързани с насърчаване, на вътрешния пазар и на пазарите на трети страни, на редица селскостопански продукти, дава тласък на действията, провеждани от държавите-членки, като подобрява представата за тези продукти сред потребителите в Общността и в третите страни, особено по отношение на качеството, хранителната стойност и безопасността на хранителните продукти и начините на производство. Като помага за отварянето на нови пазари, тази дейност би могла също да окаже мултиплициращ ефект върху националните или частни инициативи. При установените данни е безспорно, че „промотирането“, извършено по начина, установен при разследването на ОЛАФ не е способствало за постигане на тези цели.

В заключение безспорно са налице данни, че манифестирания организатор на схемата Ст.С./управляващ „Агропромоушън”/ е търсила срещи и подбуждала лицата, които могат да бъдат предлагащи организации пред ЕК като им обещава средства, за да бъдат имитирани възможности за осигуряване на дела на собственото финансиране. Същата е подготвила манипулиране на избора на прилагаща организация, т.к. и четирите кандидата са били фактически контролирани от нея. Изготвянето на документите по заявките за плащане и банковите операции са били контролирани от нея чрез подставени лица, някои от които внедрени като  подизпълнители. Сдружението жалбоподател се е лишило изцяло от задълженията си за контрол върху дейностите по Програмата като при това се е стигнало до заплащане на стойности на стоки и услуги многократно надвишаващи пазарните, както и фактуриране при липса на реални търговски операции. СНЦ жалбоподател е предоставило разпореждането върху банковата си сметка на лице, контролирано от Ст. Сн. – Вл.М.. В резултат чрез действия, привидно отговарящи на изискванията на одобрената промоционална програма участниците в схемата са целели единствено да получат финансово подпомагане, а не да популяризират конкретни земеделски продукти. Това по естеството си е злоупотреба, изградена на принципа на заобикаляне на правилата, установени в правото на ЕС.

Поради установеното и при изложените мотиви съдът намира, че оспореният АУПДВ е съответен на материалния закон и  целта на същия, която е да се охрани бюджета на ЕС като се отнеме предимството получено от СНЦ поради измама при злоупотреби с правото на ЕС. Оспореният акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

VII. Решаващ правен извод:

Оспореният АУПДВ е валиден ИАА, издаден от оправомощено лице – заместник-ИД на ДФЗ със сектор ДСПМ,  действащ при условия на делегация на правомощия с нарочна Заповед на ИД на Фонда. Спазени са изискванията за форма и реквизити на акта. Същият е мотивиран от фактическа и правна страна. Позоваването на окончателния Доклад на ОЛАФ е годно и допустимо доказателствено средство. Съдът го кредитира с доверие, т.к. доказателствената съвкупност не включва такива доказателства, които да опровергават фактическите констатации в същия. При това защитните тези на жалбоподателя не са доказани. Установените с оспорения понастоящем акт публични държавни вземания не са погасени по давност. Същите са правилно определени по основание и размер. Доколкото ДФЗ установи пред съда наличието на изкуствено създадени условия за получаване на финансиране по процесната промоционална програма, то правилно с АУПДВ същото е квалифицирано като предимство, получено неправомерно в противоречие с правото на ЕС. Поради това установените факти правилно са подведени под хипотезата на чл.60 от Регламент /ЕС/№1306/2013, във вр. с чл.54, §1 от същия регламент и чл.4, §1 от Регламент № 2988/95. В тази връзка разпоредените правни последици с акта  - да се възстановят сумите на полученото по ДБФ финансиране на сдружението жалбоподател от ЕФ са съответни на целите на приложимата нормативна база. От една страна защита на  общия бюджет на ЕС. От друга развитието на ОСП и общия вътрешен пазар на земеделски продукти и храни.

Поради изложените мотиви настоящият състав на АСВТ намери жалбата за неоснователна като недоказана. АУПДВ е валиден и материално законосъобразен ИАА. Оспорването следва да бъде отхвърлено, а на ответника да се присъдят разноските за платеното по делото АВ.

VIII. За разноските:

При този изход на делото на ответника се следват разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. В о.с.з. на 07.07.2022г. е представен Списък на разноските по чл.80 от ГПК. Същият включва адвокатско възнаграждение в размер на 24 305,80лв. с ДДС. В тази връзка е представен ДПЗС от 24.03.2022г. и доказателства за плащането на дължимото АВ по банков път – фактура от 25.03.2022г. и бюдж. платежно нареждане с дата на изпълнение 01.04.2022г. /вж. л.284 и 285/. Сумата на АВ без ДДС е 20 254,83лв., което надвишава минималния размер по чл.8, ал., т.6 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС с почти една трета, при материален интерес в размер на 2 141 212,62лв. Доколкото не е направено възражение за прекомерност, съдът не може да редуцира същото.  Разноските следва да бъдат възложени върху СНЦ-жалбоподател в полза на ЮЛ, в чиято структура е АО, по аналогия с §1, т.6 от ДР на АПК.

 Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът в посочения по-горе състав

 

РЕШИ:

 

  ОТХВЪРЛЯ оспорването, заявено по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“ с ЕИК *********, гр. В. Търново срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №01-1500/10#4/15.02.2022г., издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – РА.

ОСЪЖДА  Сдружение с нестопанска цел „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“ с ЕИК *********, гр. В. Търново да заплати на Държавен фонд "Земеделие" – гр. София разноски по делото за тази инстанция в размер на 24 305,80лв./двадесет и четири хиляди триста и пет лева и осемдесет стотинки/, с включен ДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването  на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез АСВТ.

 

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: