О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109 10.02.2023г. град
Стара Загора
Старозагорският административен
съд, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА
ДАРИНА
ДРАГНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова
ч.КАД № 18 по описа за 2023
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
285, ал. 1, изр. 3 ЗИНЗС вр. чл.
229, ал. 1, т. 1 АПК и е образувано по частна жалба на Н.С.Ц.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора, подадена
чрез назначения му по реда на Закона за правната помощ процесуален представител
– адв. К.В.-Д., против Определение № 481 от 19.07.2022г., постановено по
адм.дело № 287/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което
е оставена без разглеждане подадената от Н.С. И. искова молба срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на сумата от 20 000лв.,
поради неотстраняване на нередовностите и недопустимост, и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се сочи незаконосъобразност на
така постановеното определение и се иска неговата отмяна и връщане делото
обратно на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ответникът по частната жалба – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, не изразява становище по подадената жалба.
Настоящия състав на Административен съд - Стара
Загора като взе предвид постъпилата частна жалба, съобразно доказателствата и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като
подадена в преклузивния срок по чл.
285, ал. 1, изр. 3 ЗИНЗС вр. чл. 230 АПК, от надлежна страна, чиито права и законни интереси са накърнени
с акта, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна, по следните съображения:
Административен съд Стара Загора е бил сезиран
с искова молба, предявена от Н.С.Ц. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с която при условията на обективно съединяване са били предявени
два иска по чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 20 000лв. В
исковата молба се твърди че поради неизлекувана двустранна бронхопневмония,
причинена от Ковид 19, ищецът е продължил да има здравословни проблеми. На
18.04.2022г. при извършен преглед от лекар в Медицинския център към Затвора
Стара Загора /д-р Л.П./, е бил уведомен, че следва на 19.04.2022г. да му бъде
извършено изследване на кръвта, но такова не му е било извършено. На 20.04.22г. получил стомашно
неразположение, което също свързва с неизлекуваната бронхопневмония. Изложил
оплакванията си относно проявеното стомашно разстройство и болки, както и
затруднено дишане, но медицинските сестри и лекарят отговорили на заплахата, че
ще сезира съда с думите: „пиши докъдето знаеш“. На следващо място в исковата
молба се твърди, че от години молил медицинските специалисти от МЦ към затвора
да му пуснат документите за ТЕЛК, но единствено след като се оплакал на
Министъра на здравеопазването, тези документи били изискани, а в затвора
получавал само обещания, заплахи и лъжи. Заявява увереност, че съдът ще
разпореди да бъде настанен за лечение, тъй като не е излекуван, но петитумът на
исковата молба е за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на
20 000лв. за неизпращането на документите на л.св. за пенсиониране поради
общо заболяване „диабет“ и за страдания от двустранна бронхопневмония.
С разпореждане, постановено в закрито съдебно
заседание на 25.05.2022г., исковата молба е оставена без движение, като са
дадени указания на ищеца да посочи исковия период, за който претендира
обезщетението, с изрично отразяване на началната и крайна дата на периода; да
конкретизира кога е направил искане за пенсиониране, пред кого го е депозирал,
налице ли е отказ да се изпълни това негово искане, отменен ли е бил отказът и
с какъв акт /административен или съдебен/ е станало това; да конкретизира кога
е бил лекуван от двустранна бронхопневмония.
Указан е 7-дневен срок за изпълнение на нередовностите, като ищецът е
предупреден, че в противен случай исковата му молба ще бъде върната и делото ще
се прекрати.
В рамките на указания му срок ищецът, чрез
назначения му процесуален представител, е депозирал нарочна молба с вх.№ 3496/
06.06.2022г., в която в която излага съображения, че в началото на 2022 г.
ищецът е отправил искане до Министъра на здравеопазването да се разпореди
всички необходими документи, касаещи здравословното му състояние да бъдат
изпратени на компетентната ТЕЛК за освидетелстване и издаване на експертно
решение. Твърди, че е получено писмо до Началника на Затвора Стара Загора, с
което му е било разпоредено цялата медицинска документация да бъда изпратена на
компетентната ТЕЛК. В уточняващата молба е описана и хронологията по
заболяването и лекуването на ищеца от Covid 19 през периода 20.10.2021 г. до
21.01.2022 г. и продължаващи здравословни проблеми след това, обосновани с
извършен преглед на 18.04.22г, несъстоял се медицински преглед на 19.04.2022г.
и оплаквания от стомашно разстройство на 20.04.2022г. Изрично е посочено, че
претенцията на ищеца е за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 20 000лв. за периода от 01.01.2022г. до датата на
подаване на исковата молба, причинени от бездействието на служители на
ответника ГДИН да изпълнят дадени указания относно освидетелстването на ищеца,
както и поради неоказване на медицинска помощ за периода от 18.04.2022г. до
датата на подаване на исковата молба.
С обжалваното Определение № 481 от
19.07.2022г., постановено по адм.дело № 287/ 2022г. по описа на Административен
съд – Стара Загора, първоинстанционният съд е приел, че въпреки предоставената
на ищеца възможност, същият не е изпълнил в пълнота указанията във връзка с
редовността на исковата молба, дадени му с разпореждането от 25.05.2022 г.,
доколкото в уточняващата молба не се съдържали данни кога и пред кого ищецът е
депозирал искане за подготовката на медицинската му документация за
пенсиониране по болест, както и информация за направен отказ, респ. отмяната на
този отказ по административен или съдебен ред. На следващо място съдът е приел,
че тъй като съществува специална производство, предвидено в Закона за здравето
и Кодекса за социално осигуряване относно установяването на трайна
неработоспособност на едно лице, като в ЗИНЗС и ППЗИНЗС не е налице нормативна
уредба, уреждаща установяване степента на инвалидност на лица, които изтърпяват
наказание лишаване от свобода, то исковата претенция не може да бъде
квалифицирана като такава по чл.284 от ЗИНЗС във вр. с чл.3 от същия закон, а
същата следва да се подведе правно по чл.1 от ЗОДОВ. Една от законовите
предпоставки обаче за допустимост на иск за обезвреда, предявен на основание
чл.1 ЗОДОВ било наличието на отменен административен акт, какъвто в конкретния
случай не се твърдяло от ищеца да е бил издаван и съответно отменен като
незаконосъобразен по административен или съдебен ред, поради което исковата
претенция се явявала недопустима. По тези съображения съдът е оставил без
разглеждане подадената от Н.С.Ц. искова молба и е прекратил производството по
делото.
Така постановеното определение, предмет на
обжалване, касационната инстанция намира за правилно.
Първата искова претенция на Н.Ц. – за осъждане на ответника
ГДИН да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
бездействието на служители на ответника да изпълнят дадени указания относно
освидетелстването на ищеца, не може да бъде квалифицирана по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като не касае нито условията, нито начина на изтърпяване на
наложеното на Н.Ц. наказание лишаване от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3, т. е на нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. нарушения по см. на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
От цитираната нормативна регламентация се налага извод, че
допустимостта на иска по чл.284, ал., от ЗИНЗС е обусловена от това твърдените
незаконосъобразни бездействия/действия да са такива, нарушаващи забраната по чл.
3 от ЗИНЗС за прилагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение или поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. В случая нито в първоначално подадената искова
молба, нито в уточняващата я молба се съдържа ясна индивидуализация на
бездействията, които се твърди, че са незаконосъобразни, а освен това липсват
каквито и да е фактически обстоятелства, обосноваващи допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. В молбата за отстраняване нередовностите на исковата молба,
процесуалният представител на ищеца потвърждава, че се касае за бездействие на
служители на ответника да изпълнят разпореждането на Министъра на здравеопазването.
Твърдяното бездействие обаче не е обхванато нито от превантивното /чл.276 ЗИНЗС/, нито от компенсаторното средство за защита по ЗИНЗС /чл.284/. Следователно,
както правилно е преценил първоинстанционният съд, исковата претенция е
недопустима за разглеждане, тъй като не е обоснована с факти, имащи признаците
на правното основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Недопустим за разглеждане се явява и вторият обективно
съединен иск – за осъждане на ГДИН да заплати на ищеца парично обезщетение за
претърпени неимуществени вреди следствие от неизлекувана двустранна
бронхопневмония, причинена от КОВИД 19, тъй
като заявените основания с исковата молба по настоящото дело, са разгледани в
друго съдебно производство - по адм. д. 60/2022 г. на Административен съд –
Стара Загора. С Решение № 200 от 13.05.2022г., постановено по адм.дело №
60/2022г. /служебно известно на настоящия касационен състав/, е отхвърлен
предявения от Н.С. Ц. иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС против ГДИН за
заплащане на обезщетение в размер на 30 000лв за претърпени неимуществени
вреди от извършено в периода 20.10.2021г. до 28.01.2022г. /датата на
предявяване на исковата молба/ нарушение на чл.3, ал.2 ЗИНЗС, изразяващо се в
бездействие да се окаже своевременно и адекватно медицинско лечение. Видно от
исковата молба, по която е образувано адм.дело №60/ 2022г., ищецът навежда
фактически основания, свързани със закъсняло и достатъчно лечение на двустранна бронхопневмония с придружаващ
КОВИД 19. За да отхвърли предявения иск, като неоснователен, съдът е приел, въз
основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства, че не е
налице твърдяната незаконосъобразна дейност, тъй като на ищецът е била оказана
надлежна и своевременна медицинска помощ във връзка с диагностицираното
заболяване /двустранна пневмония с произход СОВИД 19/.
Съгласно разпоредбите на чл.
299, ал. 1 и ал.
2 от ГПК във вр. с чл. 144
от АПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно
заведеното дело се прекратява служебно от съда. Съгласно чл.
298, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144
от АПК, решението влиза в сила между същите страни, за същото искане
и на същото основание. Непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална
предпоставка. Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото
действие на силата на пресъдено нещо срещу опасността от противоречиво решение по
същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява да
се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор. Забраната за
пререшаемост по чл. 299 ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от
предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко
спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има
вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия
факт съдът се е произнесъл окончателно. Задължението на съда да зачете силата
на присъдено нещо на влязло в сила решение е регламентирано в чл. 297
от ГПК. Всеки опит да се претендира отреченото със съдебния акт
материално право, съответно да се отрича признато субективно право, означава
подновяване на спора, което е недопустимо, тъй като налага пререшаване на спор,
по който има влязло в сила съдебно решение.
В горния смисъл следва да бъде зачетена силата на пресъдено
нещо на решение №
200/13.05.2022 г. по адм. дело № 60/2022 г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, оставено в сила с решение № 375/
10.10.2022г. по адм. дело № 424/2022 г. по описа на Административен
съд – Стара Загора. Налице е тъждество на поддържаните вредоносни
обстоятелства, основание за обезвреда по исковата претенция, предмет на
адм.дело № 60/ 2022г. и тези, изложени във втория съединен иск по настоящото
дело, а именно - непредоставено
своевременно и достатъчно медицинско лечение на двустранна пневмония, причинена
от КОВИД 19, поради което повторно заявената с процесната искова молба
претенция на ищеца за вреди на същите основания, се явява процесуално
недопустима.
По
тези съображения настоящият касационен състав приема, че частната жалба е
неоснователна, а обжалваното определение е постановено при правилно приложение
и в съответствие с материалния закон, и
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.235, ал.1 от АПК, Административен съд - Стара Загора
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 481/
19.07.2022г., постановено по адм.д.№ 287/ 2022г. по описа на Административен
съд – Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.