Р Е Ш Е Н И Е
№ 1257 22.05.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Кина Киркова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6 781 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова
молба от „Гаранционен фонд България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище *****,
представлявано от ****- управител , за приемане за установено по отношение на
ответника В.Д.В., ЕГН **********, адрес: *** , че дължи на ищеца по договор за
потребителски кредит № ****г. ведно с Общи условия, сключен с „Ф.К.“ ЕООД и договор за допълнителни услуги към него,
сумата от 1096.40 лева като вземане за главници, от които сумата 800 лева,
представляваща главница по договор за заем, сумата от 11.17 лева - вземане за
лихва за периода от 19.05.2017г. до 12.03.2018г., сумата 296, 40 лева, представляваща главница
по Договор за допълнителни услуги,
сумата от 52.95 лева - вземане за лихва за периода от 20.06.2017г. до
12.03.2018г., лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението -
20.06.2018г. до окончателното изплащане па вземането, както и за присъждане на
разноските, направени в заповедното и в исковото производство.
Исковата молба е основана на следните
фактически твърдения:
Ищецът
е търговец, който осъществява гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на „Ф.К.“
ЕООД, с ЕИК *****, което е регистрирано като финансова институция по ЗКИ, с
издаден лиценз от БНБ за същата дейност, и предоставя потребителски кредити и
свързани с тях допълнителни услуги.
Между
„Ф.К.“ ЕООД и длъжника са сключени Договор за потребителски кредит №0001181 от
19.05.2017г. и свързаният с него Договор за допълнителни услуги от 19.05.2017г.
ведно с Общи условия към тях. Между длъжника и заявителят кредитор е сключен и
Договор от 19.05.2017г. за гаранционна сделка (поръчителство), въз основа на
който заявителят- кредитор се е задължил солидарно, при условията на
поръчителство, да отговаря за задълженията на длъжника към „Ф.К.“ ЕООД по
горепосочените договори.
На
датата на подписване на посочените договори на длъжника е предоставена заемната
сума в размер на 800 лв. Длъжникът се е задължил да погасява разсрочено, съгласно
подписаният от него график на плащанията, дължимите по двата договора суми (по
кредита - главница и възнаградителна лихва, и
допълнителната услуга по т.1 от Договора за допълнителни услуги - финансиране
на възнаграждението на поръчителя „Гаранционен фонд България“ ЕООД), при
съответните падежи, ведно с другите допълнителни услуги по т.П от Договора за
допълнителни услуги.
Предвид
просрочия на длъжника за плащане на задълженията по
горепосочените договори, „Ф.К.“ ЕООД е упражнил правото си на вземане към
поръчителя като на 12.03.2018г. писмено го е поканил в 30-дневен срок да
заплати задълженията, съгласно представена справка, в общ размер на 1160,52
лв., която е сбор от остатъка от главниците по двата договора, неизплатената възнаградителна лихва по договора за кредит и лихва за
забава от датата на първото просрочие до датата на
поканата за плащане.
С
платежно нареждане от 12.03.2018г., ищецът
заплатил по банков път на „Ф.К.“ ЕООД солидарно дължимите от него
задължения на длъжника, съобразно поканата за плащане.
Ищецът
излага довод, че предвид изложеното на основание на чл.74 от ЗЗД, че изпълнявайки чуждото задължение, е встъпил в
правата на кредитора „Ф.К.“ ЕООД по горепосочените договори относно заплатената
сума и сам е станал кредитор на длъжника за същите суми.
Към исковата молба са приложени доказателства.
В преклузивния
едномесечен срок по чл. 131 от ГПК: от получаване на препис от исковата молба
на назначения особен представител на ответника адв. А. Д. дава писмен отговор на предявения иск. На
първо място посочва, че предявеният иск
е неоснователен. Оспорва действието на договора за поръчителство по няколко
съображения. На първо място излага, че в чл. 1 е посочено, че договорът за поръчителство влиза в сила след изтичане
на 2 дни от сключването му и то при условие, че длъжникът не е предоставил на
кредитора някое от другите обезпечения по чл.3, ал.1 от Договора за
потребителски кредит. В случай, че тези 2 условия са изпълнени, договорът не е
влязъл в сила.
В
тази насока от името на ответната страна е отправено искане ищецът да
предостави по делото цялата налична преписка в оригинал, както и доказателства
,че длъжникът не е предоставил другите две възможни гаранции по чл.3(1) от
Договорът за потребителски кредит.
На
следващо място в писмения отговор процесуалният представител излага, че в
договора, чл.3 (2) се указва, че при непредоставяне на обезпеченията
длъжникът упълномощава кредитодателя да сключи от
негово име и за негова сметка договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество- поръчител, за което ще заплаща
определена цена. Процесуалният представител на ответника излага довод, че по
този начин договорът за поръчителство ще се счита сключен между длъжника с пълномощник кредитодателя и дружеството
поръчител, което се разминава с характеристиките на договорът за
поръчителство.
В писмения отговор е изложено още, че падежът на основния Договор е 21.08.2017г. Съгласно чл.147 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Следователно след 21.02.2018г. ищцовото дружество вече не е било задължено и не е трябвало да плаща. Няма сведения по делото длъжникът да е бил търсен по изброените в договора начини ,както и да е бил предявен иск срещу него. По изложените съображения е отправено искане за постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, сочи доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на спора излага доводи неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 2361 от 21.06.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 4 689 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответника, и указване на кредитора предявяване на иск поради връчване на заповедта на основание чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК.
От събраните по делото доказателства, обсъдено поотделно и в тяхната съвкупност и предвид приложимия материален закон, настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл. 74 от ЗЗД.
Съгласно чл. 74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чужда задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.
Между „Ф.К.“
ЕООД и ответника В.Д.В. е сключен Договор за потребителски кредит
№0001181 от 19.05.2017г. за предоставяне в заем на сума в размер 800 лв. с
краен срок на кредита:21.08.2017 година, дата на първо плащане на погасителна
вноска 19.06.2017 година с месечна погасителна вноска 270,39 лева. Уговорена е
договорна лихва в размер на 8,36 % и ГПР
47,08 %.
В
договора, чл.6, е посочено, че ответникът е получил сумата, уговорена с ищеца като заем. Този
факт се установява и от приетата като писмено доказателство разписка.
Между кредитора по заема ,
ответника и ищеца, последния като
поръчител, е сключен договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от
19.05.2017г. с предмет задължаване на
поръчителя да отговаря срещу кредитора за изпълнение на всички
задължения по договора за потребителски кредит, индивидуализиран по – горе.
Насрещното задължение е плащане на възнаграждение в размер на 296, 40 лева.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено, се установява, че задълженията по договора за потребителски кредит са правилно изчислени и са в размерите, посочени в исковата молба. Установява се още, че сумата по договора за заем е платена от поръчителя на кредитора с платежно нареждане от 12.03.2018 година.
При тази
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „ годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. В конкретната хипотеза е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. Следва да бъде посочено, че в в настоящата хипотеза общата сума за погасяване / 811, 17 лева/ отчита само общия размер, без да включва възнаграждение за поръчителя. Това се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, конкретизирани по – горе, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В тази насока следва да бъде взето предвид, че в чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
По изложените по – горе съображения настоящият състав приема, че не е спазена нормата на чл .11, ал.1, т.10 от ЗПК, от което по цитираното правило на чл.22 от ЗПК договорът е недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора и задължението е в размер на 800 лева.
По отношение на договора за поръчителство следва да бъде посочено, че той е акцесорен , от което следва, че за да е валиден следва да е налице валиден договор, за изпълнение на задължението по който да бъде дадено личното обезпечение. В този смисъл е чл.138, ал.2 от ЗЗД.
По изложените съображения настоящият състав приема, че ищецът е изпълнил чуждо задължение и е налице хипотезата на чл. 74 от ЗЗД, тъй като е имал правен интерес да направи това. При това положение и предвид недействителността на договора за потребителски кредит му се дължи сумата, която е платена в изпълнение на задълженията по него. Главницата е дължима ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 20.06.2018 година до окончателното й плащане.
При този изход от спора и съответветно на уважената част от исковете в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските, направени по водене на делото, които са в размер на 275 лева, от които сумата 125 лева платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса и сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице. Съответно на уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 189, 57 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 25 лева и съответно на уважената част от исковете ищецът дължи разноски в размер на 17,23 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.В., ЕГН **********, адрес: *** , че дължи на „Гаранционен фонд България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище *****, представлявано от ****– управител, сумата 800 лева /осемстотин лева/, по договор за потребителски кредит № ****г. ведно с Общи условия, сключен с „Ф.К.“ ЕООД и договор за допълнителни услуги към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 20.06.2018 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със № 2361 от 21.06.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 4 689 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Гаранционен фонд България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище *****, представлявано от ****– управител, за приемане за установено по отношение на ответника В.Д.В., ЕГН **********, адрес: ***, че му дължи сумата от 11.17 лева - вземане за лихва за периода от 19.05.2017г. до 12.03.2018г. по договор за потребителски кредит № ****г., сумата 296, 40 лева, представляваща главница по Договор за допълнителни услуги, сумата от 52.95 лева, представляваща вземане за лихва за периода от 20.06.2017г. до 12.03.2018г.. , плащане на които е разпоредено със № 2361 от 21.06.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 4 689 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОСЪЖДА ответника В.Д.В., ЕГН **********, адрес: ***, да плати на „Гаранционен фонд България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище *****, представлявано от ****– управител, сумата 189, 57 лева /сто осемдесет и девет лева, седемдесет и пет стотинки/ представляваща разноски, направени по водене и сумата 17,23 лева /седемнадесет лева, двадесет и три стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Гаранционен фонд България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище *****, представлявано от ****– управител, за осъждане на В.Д.В., ЕГН **********, адрес: *** да плати разноски в размер разликата между присъдените размери до пълните предявени размери от 275 лева /двеста седемдесет и пет лева/ за исковото производство и 25 лева /двадесет и пет лева/ за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринова
Вярно с оригинала!
К.К.