№ 817
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20231110201096 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 29-2200104 от 21.12.2022 г.,
издадено от директора на дирекция „Правно осигуряване на инспекционната
дейност“ при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на
„Ейч Ар Ес Стафинг България” ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 74е, ал. 3,
вр. ал. 2, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ).
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на наказателното постановление (НП), като се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
искания. Претендира присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за
потвърждаване на НП. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът, като установи събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 18.11.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че при извършена проверка, е
било констатирано, че жалбоподателят в качеството си регистрирано лице за
периода от 06.08.2020 г. до 06.08.2025 г., за извършване на дейност, като
предприятие, което осигурява временна работа, не е отговаряло на условията
по чл. 74е, ал. 2, т. 1 от ЗНЗ, а именно – да няма парични задължения към
държавата или към общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК,
установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато
разсрочване или отсрочване на задълженията, или парични задължения
свързани с вноски за социалното осигуряване, през целия период на
регистрацията, като нарушението е било извършено на 07.11.2022 г.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, при същата правна квалификация, но при
различно описание на нарушението, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл. 74е, ал. 3, вр.
ал. 2, т. 1, вр. чл. 81а, ал. 2 от ЗНЗ. В наказателното постановление е било
прието, че датата на нарушението е 07.11.2022 г., като в него е отпаднало
обвинението, че дружеството през целия период на регистрацията не е
отговаряло на условията.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на приложените по делото АУАН и НП, както и от останалите доказателства
по делото.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав, намира че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалваното НП, което
обуславя неговата отмяна.
Видно от съдържанието на АУАН, при темпоралната конкретизация на
нарушението е било прието, че дружеството не е отговаряло през целия
период на регистрацията на изискването на чл. 74е, ал. 2, т. 1 от ЗНЗ, като
2
нарушението е било извършено на 07.11.2022 г. Такова описание е вътрешно
противоречиво, защото 07.11.2022 г. е датата, на която е било констатирано
такова нарушение, но не е било посочено в АУАН, а оттам и изследвано в кой
точно момент дружеството е започнало да не отговаря на това изискване, като
е прието, че то не е отговаряло през целия период на регистрацията,
следователно това е станало от 06.08.2020 г.
Тази неяснота в обвинителната теза, вероятно е била забелязана от АНО
и той се е опитал да я отстрани, като в обжалваното НП не е било посочено,
че през целия период на регистрацията дружеството не е отговаряло на
законовите изисквания, а е прието, че това е било единствено към 07.11.2022
г., която дата е била приета за дата на нарушението. Като е процедирал по
този начин, АНО на свой ред е допуснал съществено процесуално нарушение,
тъй като по този начин той е изменил съществено обвинението. Промяната на
периода на нарушението между съставянето на АУАН и НП, в процесния
случай, представлява съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението (по смисъла на ТР 57/1984 г. на ОСНК на ВС) и тъй като АНО
няма подобно правомощие, това сериозно накърнява правото на защита на
санкционираното лице, тъй като същото би било затруднено да се защитава
по вече предявените му факти с АУАН. А това от своя страна обуславя
отмяна на атакуваното НП.
Допълнително следва да се посочи, че контролните органи не са
провели разлика между датата на констатиране на нарушението и неговото
извършване, което пък опорочава атакуваното НП от материално-правна
гледна точка. Посочената в НП дата 07.11.2022 г. е датата, на която
контролните органи са се снабдили с информация от НАП за наличието на
задължения на дружеството по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК (л. 43 от
делото). Възникването на тези задължения обаче е друг момент, който не е
посочен, нито в АУАН, нито в НП, а тази именно е датата на нарушението.
При това положение атакуваното НП се явява незаконосъобразно на още едно
допълнително основание, което налага неговата отмяна.
Ето защо оплакванията на жалбоподателя в този смисъл са напълно
основателни и следва да бъдат споделени. В конкретния случай съдът не
може да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, тъй като
това би довело до съществено изменение на обстоятелствената част на
3
обвинението, което обаче е недопустимо и сериозно би накърнило правото на
защита на санкционираното лице. При това положение атакуваното НП се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
основателно. ПоР. това и съобразявайки се с приложените по делото
доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на
480 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така
претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази
сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е
АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 29-2200104 от 21.12.2022
г., издадено от директора на дирекция „Правно осигуряване на
инспекционната дейност“ при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, с което на „Ейч Ар Ес Стафинг България” ЕООД, с ЕИК: ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.
74е, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63 д, ал. 1 от ЗАНН, Главна инспекция по
труда ДА ЗАПЛАТИ на „Ейч Ар Ес Стафинг България” ЕООД, с ЕИК:
*********, сума в размер на 480 лева, дължими за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5