РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 30.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР Г.
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №4519 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.124 ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова
молба на К.Г.Г. с ЕГН ********** ***,
представлявана от процесуалния представител адвокат М.Д. с адрес ***, офис 6,
срещу “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”,
бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от ***, по чл.124 ал.1 от ГПК за
установяването на недължимостта на сумата от 4955.17 лева, представляваща
дължима сума по издадена от ответника фактура №**********/08.08.2019 г. с краен
срок за плащане 19.08.2019 г. за изразходено количество електроенергия за
периода от 05.11.2016 г. до 05.06.2019 г., представляваща корекция на
количеството потребена енергия за обект на адрес в гр. Добрич, ул.“Отец Паисий“
№11, вх.А, ет.1, ап.2. Ищцата твърди, че на 05.06.2019 г. нейният дом е бил
посетен от служители на ответното дружество; представен е предварително
попълнен констативен протокол за смяна на електромера, който тя е подписала; К.Г.Г.
няма правоотношения с ответното дружество, а със своя доставчик „ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ“АД, като редовно е заплащала консумираната електроенергия; тя няма
достъп до електромера, който се поддържа от ответното дружество; при
предходната смяна на електромера на 04.11.2016 г. също е била начислена
служебно електроенергия поради „тъмен дисплей“, която тя е заплатила; настоява за
уважаването на предявения иск и присъждането на сторените разноски.
В
законоустановения едномесечен срок е получен отговор от ответника, в който се
сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен; сумата се дължи от
ищцата на основание на чл.50 от ПИКЕЕ, които са обнародвани в ДВ – бр.35 от
30.04.2019 г.; предявеният иск е неоснователен, тъй като при извършената на
05.06.2019 г. на място и на 07.08.2019 г. от БИМ проверка на средството за
търговско измерване на ищцата е констатирано наличието на показания в регистър
1.8.3. в размер на 27383 киловатчаса, представляващи преминала енергия, която
не е визуализирана на дисплея вследствие на външна намеса; консумираната по
този начин ел. енергия не преминава през електромера, не се отчита от същия и
съответно не се заплаща от абоната; констативният протокол за техническа
проверка отразява действителното фактическо положение и е съставен в
съответствие с разпоредбите на чл.49 от ПИКЕЕ; на 07.08.2019 г. е съставено
становище за начисляване на електрическа енергия за периода от 05.11.2016 г. до
05.06.2019 г., при което е конкретизиран размера на оспореното вземане за 27383
киловатчаса; установеното количество енергия е реално доставено и консумирано
от абоната, без да е фактурирано; приложена е корекционна процедура, като е
използвана одобрената от КЕВР методика при извършените математически изчисления
по чл.50 от ПИКЕЕ; на 08.08.2019 г. е издадена процесната фактура; настоява се
за отхвърлянето на иска като неоснователен и присъждането на направените по
делото разноски.
В
последното съдебното заседание и писмената си защита ищцата чрез своя
пълномощник е заявила, че е краен клиент на електроенергия и неин снабдител е
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“АД – гр. Варна, а не ответното дружество; единствено
крайният снабдител разполага с възможността да коригира сметките, но не и
операторът на електроразпределителната мрежа, какъвто е ответното дружество;
претенцията на ответника е основана на чл.50 от ПИКЕЕ, а в хода на процеса е
установено, че методиката на чл.50 от ПИКЕЕ е неприложима и се прилага чл.55 от
ПИКЕЕ; в констативния протокол от 04.11.2016 г. за монтирането на процесния
електромер е посочено единствено, че са занулени първите две тарифи, но нищо не
е посочено за третата тарифа; не е установено вмешателство в измервателната
схема или схемата на свързване на електромера; не е доказано действителното
ползване на процесната електроенергия; ПИКЕЕ са в сила от 04.05.2019 г. и не е
допустимо преизчисляване за период преди тяхното влизане в сила, а основната
част от процесната фактура е за предишен период; вещото лице не е правило самостоятелни
измервания; настоява за уважаването на предявения иск и присъждането на
сторените разноски.
В последното съдебно заседание ответното
дружество чрез своя процесуален представител е посочило, че искът е
неоснователен и недоказан; налице е практика на ВКС и ДОС за отхвърлянето на
предявения иск; всички условия на ПИКЕЕ са изпълнени от страна на дружеството; настоява
за присъждането на направените разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният
иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е неоснователен.
Ответникът
е доказал дължимостта на посочената в исковата молба сума. След извършена
техническа проверка от служители на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР”АД – гр. Варна (оператор на електрическата мрежа) е изготвено становище
за начисляване на допълнително количество електроенергия в размер на 27383
киловатчаса за процесния обект на ищцата
и на основание на чл.83 от Закона за енергетиката, както и новите Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), които са издадени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и са обнародвани в Държавен вестник –
бр.35 от 30.04.2019 г., като са влезли в сила на 04.05.2019 г., е извършена
корекция, при която “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД – гр. Варна е изчислило и
коригирало сметката на потребителя за предишен период. В самото становище (на
обратната страна на лист 22 от делото) като основание за корекцията е посочена
разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ. Тъй като правната квалификация на предявения
иск от ищцата, респективно на подадените от ответника възражения се прави от
съда, погрешното посочване в отговора на исковата молба на чл.50 от отменените ПИКЕЕ
не се отразява на обстоятелствената част, в която ясно е отразено, че става
въпрос за преминала през средството за търговско измерване електроенергия,
която не е визуализирана на дисплея; не е ограничено правото на защита на
ищцата и в рамките на проведеното производство тя е имала възможност да изложи
своите възражения срещу направените констатации. Проведената процедура влияе
силно на правата на потребителя. Затова в чл.49 и чл.50 от действащите ПИКЕЕ са
предвидени специални гаранции за защита на правата на потребителите при
провеждането на тази процедура. Съгласно чл.49 ал.1 от ПИКЕЕ при извършването
на проверки по реда на тези правила операторът на съответната мрежа съставя
констативен протокол; според чл.49 ал.2 от ПИКЕЕ констативният протокол се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или
негов представител, а когато той отсъства или откаже да го подпише в
съответствие с чл.49 ал.3 от ПИКЕЕ протоколът се подписва от представител на
оператора и свидетел, който не е служител на оператора. Такава е и настоящата
хипотеза, като ищцата лично е присъствала на съставянето на констативния
протокол (на лист 21 – 22 от делото) и го е подписала – в този смисъл са
показанията на всички разпитани по делото свидетели, включително ангажираните
от ищцата. От него е видно, че е подписан и от представителите на оператора ***.
В този смисъл са и показанията на разпитания в съдебното заседание на 01.10.2020
г. свидетел ***, който е съставил протокола. Точната хипотеза на осъщественото
въздействие върху електромера в случая е тази по чл.55 от действащите ПИКЕЕ, според
която в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка
и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ. Освен посочения
по-горе констативен протокол от 05.06.2019 г. ответното дружество е представило
и констативен протокол от метрологична експертиза на процесното средство за
измерване от Български институт по метрология – Русе (на лист 23 от делото),
който потвърждава изводите за наличието на преминала 27383 киловатчаса невизуализирана
на дисплея електроенергия. На лист 25 – 26 от делото се намира констативният
протокол от 04.11.2016 г. за монтирането на същото средство за търговско
измерване, от който е видно, че записаните показания в първия (за нощната
енергия) и втория (за дневната енергия) регистър при монтирането са били
нулеви. В заключението си вещото лице е посочило, че процесният електромер е
произведен същата година (2016 година) и е с оценено техническо съответствие,
като е подлежал на проверка след 6 години, т.е. през 2022 година. От представеното
становище (на обратната страна на лист 22 от делото), както и от заключението
на вещото лице се установява, че е използвана от мрежовия оператор правилната
методика по чл.55 от ПИКЕЕ, изчисленията са математически верни и приложените
цени са на база технологични разходи и мрежови услуги; количеството
електроенергия за плащане съответства на изчисленото в становището; периодът на
корекция е определен, като е приложена определената продължителност от деня
след датата на монтирането (05.11.2016 г.) до датата на проверката (05.06.2019
г.) Ищцата не е ангажирала свидетелски показания или каквито и да е други доказателства
в подкрепа на своята теза за опорочаването на процедурата. В постановеното по
реда на чл.290 от ГПК Решение №118/18.09.2017 г. по търговско дело №961/2016 г.
на ІІ т.о. на ВКС изрично е посочено, че е без значение обстоятелството, че
част от периода, за който е извършена корекцията, предшества влизането в сила
на новите ПИКЕЕ, доколкото периодът на корекцията е определен съобразно
правилата на новите ПИКЕЕ; възраженията на процесуалния представител на ищцата
в обратната насока са неоснователни. Неоснователно е и възражението на ищцата,
че законово основание за корекция съществува единствено за дружеството – краен
снабдител на основание на чл.98а) ал.2 т.6 във връзка с чл.83 ал.1 т.6 от
Закона за енергетиката, но не и за мрежовия оператор – възможността е посочена
в чл.104а) ал.2 т.5 във връзка с чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката. Изложеното
обосновава неоснователността на предявения отрицателен установителен иск за
недължимостта на процесната сума. В този смисъл са Решение №176/21.07.2020 г.
по в. гр. дело №240/2020 г. по описа на ДОС и Решение №260036/14.10.2020 г. по
в. гр. дело №365/2020 г. по описа на ДОС.
Следва да се отбележи, че съгласно най-новата практика на ВКС по реда на
чл.290 от ГПК, обективирана в Решение №150/26.06.2019 г. по гр. дело №4160/2018
г. на ІІІ г.о. на ВКС, както и в Решение №124/18.06.2019 г. по гр. дело
№2991/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС, а също и променената практика на Окръжен съд
– Добрич, обективирана в Решение №254/30.10.2019 г. по в. гр. дело №541/2019 г.
по описа на ДОС, Решение №275/13.11.2019 г. по в. гр. дело №594/2019 г. по
описа на ДОС и Решение №281/18.11.2019 г. по в. гр. дело №618/2019 г. по описа
на ДОС, дори при липсата на уредена процедура в ПИКЕЕ, правоотношението между
дружеството – доставчик на електроенергия и ищцата представлява договор за
продажба на електроенергия при публично известни общи условия, за който са
приложими специалните разпоредби на Закона за енергетиката и общите разпоредби
на Закона за задълженията и договорите; съгласно чл.183 от Закона за
задълженията и договорите при отчитането на по-малко от доставеното в
действителност количество електроенергия купувачът дължи доплащането на
разликата; водещ е принципът на недопускането на неоснователното обогатяване.
На основание на чл.78 от ГПК на ответното
дружество трябва да бъдат присъдени направените от него по делото съдебно –
деловодни разноски в общ размер на 892.23 лева (в това число 200 лева внесен депозит
за вещото лице и 692.23
лева адвокатско възнаграждение –
договорът за правна защита и съдействие е на лист 42 от делото; направеното от ищцата
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответното дружество е основателно; по делото са
проведени само две съдебни заседания; затова заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1380 лева (за което са представени доказателства с
молбата от 01.10.2020 г. – на лист 66 – 70 от делото) следва да бъде намалено
до минималния размер съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 576.86 лева, към
който следва да бъде прибавен 20 % ДДС, т.е. намалението е до сумата от 692.23
лева).
Водим от горното и на основание на
чл.124 ал.1 от ГПК, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.Г.Г. с ЕГН ********** *** срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав
Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано
от ***, иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяването на недължимостта на сумата
от 4955.17 лева (четири хиляди деветстотин петдесет и пет лева и седемнадесет
стотинки), представляваща дължима сума по издадена от ответника фактура
№**********/08.08.2019 г. с краен срок за плащане 19.08.2019 г. за изразходено
количество електроенергия за периода от 05.11.2016 г. до 05.06.2019 г.,
представляваща корекция на количеството потребена енергия за обект на адрес в
гр. Добрич, ул.“Отец Паисий“ №11, вх.А, ет.1, ап.2.
ОСЪЖДА К.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от ***, направените разноски по гр. дело №4519/2019 г. по описа на ДРС в размер на 892.23 лева (осемстотин деветдесет и два лева и двадесет и три стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: