№ 328
гр. Русе, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20254520200957 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ю. И. С. против наказателно постановление № 25-1085-
000818/10.04.2025г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе.
Същата моли съда да отмени наказателното постановление с което и е наложено наказание
“глоба” в размер на 400 лв. за нарушение по чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата
Жалбоподателката, редовно призована, се явява в съдебно заседание,ведно с
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката е правоспособен водач на МПС, категория „В”. На 08.03.2025г.
около 09,05 ч.управлявала л.а. „Пежо 206“ с ДК№ Р 88 16 ВВ, собственост на Г. С. в гр.Русе
по ул.“Неофит Бозвели“. По това време там изпълнявали служебните си задължения
служители на сектор „Пътна полиция“ гр.Русе, които посредством средство за отдалечен
достъп установили, че по отношение на управлявания от нея автомобил няма сключена
задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Жалбоподателката би застигната със
служебния автомобил от полицейските служители и била спряна за проверка. В хода на
проверката полицейските служители и обяснили причината и за спирането, като
1
жалбоподателката им заявила, че такава застраховка всъщност има. На предното обзорно
стъкло на автомобила бил залепен валиден стикер за сключена и действаща към момента на
проверката застраховка „гражданска отговорност“. От писмо на „Бул инс „ АД до АНО се
установява, че по отношение на автомобила има сключена застраховка „гражданска
отговорност“, но третата вноска не е заплатена и по тази причина действието на
застраховката е прекратено на 20.02.2025г. на основание чл.368 ал.4 от Кодекса за
застраховането. За констатираното нарушение св.Т. И. съставил АУАН против нея, а въз
основа на него Началникът на сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Русе издал обжалваното
наказателно постановление с което е наложил глоба в размер на 400 лв. за нарушение по
чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на
делото доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и
в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е основателна, но на основания различни от посочените. В
хода на административноказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, но неправилно е приложен материалния закон, защото
жалбоподателката е наказана за нарушение, което не е извършила, тъй като липсва
субективна страна.
Субект на нарушението по чл. 638 ал.3 вр.ал.1 от Кодекса за застраховането може
да бъде само лице, което не е собственик на моторно превозно средство, а видно от всички
материали по преписката управляваното от жалбоподателката МПС не е нейна собственост -
то е собственост на нейната дъщеря. При това положение тя следва преди да предприеме
управлението на колата да се увери, че по отношение на нея има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. От събраните по делото доказателства се установява, че по
отношение на процесното превозно средство е сключена застрахователна полица/договор
№ BG /02/124002507465 между собственикът му и застрахователно дружество „Бул инс“ АД
със срок на валидност от 06.08.2024г. до 05.08.2025г чрез застрахователният посредник
„Айрънхайд“ гр.Перник. От тази полица се установява, че застрахователната премия е
следвало да се заплати на четири равни вноски. , като първите две са били заплатени.
Третата вноска е следвало да се заплати до 05.02.2024г., което е сторено от собственичката
на леката кола, видно от копие на сметка за платена вноска по банков път в размер на 77,70
лв., л.15 от делото, какъвто е точният размер на тази вноска съобразно застрахователната
полица, като заплащането е станало на 31.01.2025г. Очевидно именно и по тази причина на
застрахованото лице е издаден знак от Гаранционния фонд, който при договорено
разсрочено плащане на застрахователната премия в един застрахователен период
удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия (чл. 487, ал. 2 КЗ), т.е.
след извършеното плащане на застраховащата е предаден фактически и винетният стикер,
който тя е залепила на предното стъкло в съотвествие със задължението по чл.100 ал.3 от
ЗДвП. Доказателства за това се съдържат и в показанията на актосъставителя, който в
2
съдебно заседание заявява : „…стикерът на автомобила беше с валидна дата“ , което
напълно съответства и на обстоятелството, че в копието на сметка за платена вноска е
посочен и уникалният номер на стикера. В този смисъл съдът намира, че интелектуалната
страна на умисъла на жалбоподателката е обхващал представите, че управляваният от нея
чужд автомобил е със сключена застраховка „гражданска отговорност“ и в този смисъл
извършеното от нея не съставлява административно нарушение по чл.638 ал.3 от Кодекса за
застраховането. Всъщност това се установява и от писмото на ЗД“Бул инс“ АД където е
посочено, че третата вноска не е заплатена при тях. Очевидно в случая се касае за неуредени
отношения между застрахователният посредник „Айрънхайд“ ЕООД и застрахователното
дружество и в частност евентуално извършено административно нарушение от първия по
чл.644 ал.1 т.2 вр.чл.337 ал.2 от Кодекса за застраховането, поради незаплащане на третата
вноска по премията в петдневен срок към застрахователя, съобразно последната разпоредба
или престъпление от общ характер. Така с издаване на наказателното постановление на
практика е вменена вина на жалбоподателката за недобросъвестно поведение на трето лице
към което тя няма никакво отношение.
При това положение съдът намира, че нарушението не е правилно установено, а
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като необосновано и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание защитата претендира за разноски, като по делото е представен
договор за правна защита и съдействие, видно от който е заплатена сумата от 400 лв. При
такъв изход на делото искането за присъждане на разноски е основателно и същото следва
да се уважи, но не в пълния претендиран размер, а в размер на 300 лв. Това е така предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото и проведеното само едно съдебно
заседание по същото.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр.ал.3 т.1 вр.чл.63д ал.1 от ЗАНН
,съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-1085-000818/10.04.2025г.,издадено от
Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе, с което на Ю. И. С. с ЕГН
********** и е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лв. за
нарушение по чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането .
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Русе да заплати на Ю. И. С. с ЕГН ********** сумата от 300
лв. ,представляваща разноски по делото.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателката и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4