Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 05. 02. 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове:
1. Нели Маринова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр.
дело № 3534 по описа на Софийския
градски съд за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
сл.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство “Застрахователно акционерно дружество Б.В.И.Г.”
АД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, пл. “******, съдебен адрес
*** (въззивник-ищец) чрез упълномощения представител адвокат А.Б., срещу
решение № 98770, постановено на 22. 05. 2020 г. от Софийския районен съд, 148-и
състав, по гр. дело № 7444 по описа за 2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е
отхвърлил предявения иск за присъждането на сумата 190 лева и 87 стотинки,
представляваща регресно вземане по заплатено застрахователно обезщетение.
Въззивникът-ищец твърди, че обжалваното решение е неправилно. Заявява,
че от представените, приети и неоспорени доказателства по делото се установяват
всички елементи на правопораждащия фактически състав. Оспорва извода на
първостепенния съд, че настъпилото застрахователно събитие не е покрит риск по
имуществената застраховка, като се позовава на представената по делото
застрахователна полица и общите условия към застрахователния договор. Иска от
въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново решение, с което
да уважи предявения иск в пълен размер. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство Столичната община, адрес град
София, ул. “******(въззиваем-ответник) чрез упълномощения процесуален
представител юрисконсулт М.А.. Оспорва въззивната жалба. Твърди, че въззивната
жалба е нередовна, защото не съдържа посочване в какво се състои порочността на
обжалваното решение и никъде не посочва, че то е неправилно. Отрича от
събраните по делото доказателствени материали да е било доказано по категоричен
начин, че причина за процесното пътнотранспортно произшествие е била
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Обосновава, че
съгласно приложимиите към застрахователния договор общи условия и предвид
липсата на заплатена допълнителна застрахователна премия процесното застрахователно
събитие не е покрит застрахователен риск. Излага подробни доводи, че повредата
на гумите на автомобила не е покрит застрахователен риск съобразно приложимите
към застрахователния договор общи условия. Прави извод, че при това положение,
макар и да е заплатил застрахователно обезщетение, застрахователят не се е
суброгирал в правата на увреденото лице, поради което и не е материалноправно
легитимиран да упражни регресно право срещу стопанина на общинския път.
Допълва, че всеки водач сам избира по кой пътен участък да управлява моторното
превозно средство и да се грижи за вещта и че в качеството му на застрахован е
длъжен да предприеме всички разумни действия за избягване на повреда по
застрахования автомобил и неговите гуми. Споделя мотивите на първостепенния
съд, че застрахователният договор не включва застрахователно покритие за
повреждане на гумите на автомобила. Иска от въззивния съд да отхвърли
въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
След като прецени доводите на страните и данните по делото, Софийският
градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересована
страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е придружена с
документ за внесена държавна такса в необходимия размер. Тя отговаря и на
останали формални изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Въззивната жалба, в
която не се съдържа оплакване в какво се състои предполагаемата порочност на
първоинстанционното решение, също е редовна, поради служебното начало във
въззивното производство (чл. 269, изр. първо ГПК). В дадения случай въззивната
жалба не е бланкова, а съдържа достатъчно конкретно опакване - твърди се
неправилност на обжалваното решение. При това положение, противно на твърдяното
от въззиваемия-ответник, въззивната жалба е редовна.
При служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо. По отношение на правилността му въззивният съд е
ограничен от доводите във въззивната жалба (чл. 269, изр. второ ГПК) и приема
следното.
Първостепенният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 410 от
Кодекса за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). С оглед на твърденията в исковата
молба в тежест на въззивника-ищец е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е сключил застрахователен договор, по силата на който е
застраховал срещу имуществени вреди моторното превозно средство марка и модел “Рено
Меган” с рег. номер СВ ****КР, че в периода на застрахователно покритие на
20. 08. 2017 г. застрахованото моторно превозно средство е попаднало в
несигнализирана и необезопасена шахта, образувала неравност на пътното платно в
град София, ж. к. “Младост” 3, ул. “Жечо Гюмюшев”, срещу бл. 368, че вследствие
на пътнотранспортното произшествие автомобилът бил увреден и че така
претърпените вреди съставляват покрит застрахователен риск, че неравността на
пътното платно се дължи на противоправни действия или/и бездействия на работници
или служителеи на въззиваемия-ответник, както и че е налице причинна връзка
между тези действия или/и бездействия и настъпването на пътнотранспортното
произшествие, а също така и че е заплатил застрахователно обезщение в полза на
правоимащото лице в размер на 190 лева и 87 стотинки, както и че е поканил
въззиваемия-ответник да възстанови така заплатената сума. В тежест на
въззиваемия-ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване
липсата на вина на неговите работници или служители.
Страните не оспорват фактическите изводи на първостепенния съд, които се
подкрепят и от събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене
доказателствени материали, че въззивникът-ищец е сключил с третото лице “С.Б.”
ЕООД застрахователен договор (полица № 4704170200004933), по силата на който
застраховал моторното превозно средство марка и модел “Рено Меган” с
рег. номер СВ ****КР срещу имуществени вреди от пътнотранспортни произшествия
за периода 08. 08. 2017 г. - 08. 08. 2018 г. Възражението на
въззиваемия-ответник, че не било доказано настъпването на пътнотранспортно
произшествие вследствие на несигнализирана и необезопасена неравност, е
неоснователно. От констативната част към експертното заключение по
съдебно-техническате експертиза се установява, че на ул. “Жечо Гюмюшев” към 06.
2015 г. е имало шахта на значително по-ниско ниво от това на асфалтовото
покритие на пътното платно, а след това при оглед, проведен от вещото лице на
09. 02. 2020 г., има следи от ремонтни дейности и шахтата вече е на същото
ниво, на което е и асфалтовото покритие. Тези данни обаче трябва да бъдат
обсъдени в съвкупност със свидетелските показания на Д.И.-К.Според тях на 20.
08. 2017 г. тя управлявала застрахования автомобил по ул. “Жечо Гюмюшев” със
скорост от порядъка на 40 км/ч, при което преминала през несигнализираната и
необезопасена шахта, която била на около 5 см под нивото на асфалтовото
покритие на пътното платно. След преминаването през тази неравност предната
дясна гума на застрахования автомобил се спукала и срязала. При това положение
всъщност от съвкупната преценка на доказателствените материали се установява,
че в периода на застрахователното покритие е настъпило процесното
пътнотранспортно произшествие, както и че увреждането на предната дясна гума на
застрахования автомобил е било причинено тъкмо от неравността на пътното
платно. Действително, след пътнотранспортното произшествие пътният участък е
бил ремонтиран и неравността е била отстранена, но това обстоятелство няма връзка
с предмета на доказване по настоящото дело. Страните не спорят и от събраните
на първостепенния съд доказателства се установява, че при въззивника-ищец
своевременно е била заведена щета и предната дясна гума била подменена, като
стойността на подмяната ѝ 190 лева и 87 стотинки била заплатена от
въззивника-ищец като застрахователно обезщетение по застрахователния договор в
полза на лизингополучателя Н.С.К.по банков път на 01. 09. 2017 г.
Страните спорят относно решаващите мотиви на първостепенния съд, че
увреждането на гумите на автомобила не е било покрит застрахователен риск
според застрахователния договор и приложимите към него общи условия. Във връзка
с това въззивният съд приема следното. Моторните превозни средства представляват
съставни вещи - те се състоят от отделни части, всяка една от които взета
отделно би могла да съставлява отделна вещ, но свързани помежду си трайно те
образуват една обща вещ със самостоятелно предназначение. Рискът от увреждането
на едни детайли от автомобила е по-голям от риска от увреждането на други.
Затова и в рамките на свободата на договарянето страните по застрахователния
договор могат да изключат от покритите застрахователни рискове увреждането на
по-рискови детайли (каквито са например гумите на автомобила) или да уговорят
по-висока застрахователна премия в случай че и те бъдат застраховани. В
разглеждания случай, както правилно е приел първостепенният съд, според
съдържанието на застрахователния договор покритите застрахователни рискове са
били уговорени чрез отбелязването на основното покритие “Пълно каско”,
допълнителните покрития “Помощ на пътя” и “Официален сервиз”.
Липсва обаче характерното за този тип договори нарочно отбелязване за
допълнителното покритие “Гуми” в съответното поле на договора. Според
представените по делото общи условия (глава втора) пътнотранспортните
произшествия са покрит застрахователен риск по клауза “Пълно каско”, за
които страните са дали следното определение: “ПТП е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети”. От друга страна, по отношение на допълнителното
покритие “Гуми”, което не е отбелязано от страните по застрахователния
договор, общите условия гласят, че обект на покритие са гумите на моторното
превозно средство, а даденото от страните по договора определение за гуми е
следното: “Гума/и са единствено четирите гуми, поставени на застрахованото
МПС в момента на сключване на застраховката”. При това положение
застрахователният договор е ясен и клаузите му не подлежат на тълкуване. Волята
на страните по него е била едни от детайлите от застрахования автомобил -
гумите му - да бъдат изключени от застрахователното покритие. Неоснователно е
позоваването на Раздел III, т. 6.3 от общите условия. Общите условия на
застрахователя са клаузи, които са предназначени да се прилагат по всички
застрахователни договори от съответния клас. Поради тази причина те включват уговорки
и във връзка със заплащането на застрахователното обезщетение при уговорено
допълнително покритие “Гуми”. Наличието на една подобна обща клауза
обаче не води до извод, че в индивидуалния застрахователен договор е било
уговорено съответно допълнително покритие. Изводът, че в конкретния случай това
допълнително покритие не е било уговорено, първостепенният съд правилно е
направил въз основа на съдържанието на индивидуалния застрахователен договор
(застрахователната полица) и отбелязаното в него.
Доколкото въззивникът-ищец не е въвел други доводи за неправилност на
обжалваното решение и предвид правилото на чл. 269, изр. второ ГПК, въззивният
съд намира, че следва да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Разноски. При този изход на делото в полза
на въззиваемия възниква право на разноски за въззивното производство. Те се
свеждат до размера на юрисконсултското възнаграждение, който предвид липсата на
каквата и да било фактическа и правна сложност на спора съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 98770, постановено на 22. 05. 2020 г. от Софийския районен
съд, 148-и състав, по гр. дело № 7444 по описа за 2018 г., поправено по реда на
чл. 247 ГПК
ОСЪЖДА
“Застрахователно акционерно дружество Б.В.И.Г.” АД с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, пл. “******, да заплати в полза на Столичната община, адрес град София, ул. “******, сумата в
размер на 50 лева, представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.